Руслан Трад: Умирай трудно в Техеран – от каптагона на БКП до щитовете на Сюлеймани и българската връзка днес (видео)

Как се заражда Революционната гвардия на Иран? Каква е връзката ѝ с България? Що е каптагон и как БКП го изнася в Близкия изток? Каква е ролята на Иран в атаката на Израел от 7 октомври 2023 г.? Кой е Касем Сюлеймани? Кои са щитовете, които създава пред Иран? Защо Централна Азия е все по-важна за войната в Иран? Какво означава падане на режима в Иран? Как Китай се учи от войната в Иран? И каква е политиката на Турция към Иран?

Предлагаме ви пълен текст на лекцията на Руслан Трад на тема „Ефектът върху геополитиката от намесата на САЩ в Близкия изток“. Лекцията се проведе по инициатива на Студентски дипломатически клуб в СУ „Св. Климент Охридски“, 1 април 2026 г.

Руслан Трад е журналист във вестник „Капитал“ по сигурност и отбрана, сътрудник към Атлантическия съвет във Вашингтон, САЩ; преди това в продължение на 15 години работи на терен като военен репортер в различни точки на света: Тайланд, Саудитска Арабия, Тунис, Турция, Ливан, Ирак, и други.

* * *

През годините си работа на терен успях да се срещна лично с няколко от милициите и модела, който Иран успя да развие – включително Революционната гвардия (IRGC), която учудващо много анализатори в нашия регион продължават да омаловажават – въпреки че има структура и в България, и то доста развита.

„Умирай трудно“ 3

Макар да е 1 април, случващото се в Иран не е шега. Американският президент Доналд Тръмп тепърва ще изкаже много тези, които ще насочат конфликта в една или друга посока. Скептичен съм, че войната ще спре. Ще обясня защо.

Да поговорим за „Умирай трудно“ 3. Гледали ли сте филма? Там има един много интересен компонент. През 90-те години на 20-и век много американски филми включват елемента с Иран. Тогава темата не е толкова дискутирана, колкото днес. Но „Умирай трудно“ 3 е изключително добър прозорец към тогавашното напрежение между САЩ и Иран, който тепърва засилва позициите си след излизане от войната с Ирак (1980-1988). Тази война е най-кървавата в модерната история на Иран и най-кървавият конфликт след Втората световна война (ВСВ). Има официално около 1 млн. жертви, вероятно повече.

Това е изключително важен период, който се прехвърля в Холивуд през 90-те години след няколко събития: Световния търговски център (2001); атаката в Саудитска Арабия (1996) по комплекс подслоняващ американските сили, там са убити 19 войници; в САЩ (1993) и в Бейрут (1983) срещу казармите приютяващи част от американските морски пехотинци – това е най-тежката единична атака по американски сили след ВСВ, загиват над 200 морски пехотинци.

САЩ в голяма степен не са готови за нападението в Бейрут. Те са разположили там щатските сили най-вече заради Гражданската война в Ливан и настъпването на Революционната гвардия в южната част на страната. Шокът от атаката показва, че разузнавателната общност в САЩ е подценявала или дори не е гледала много сериозно на случващото се в Близкия изток. Отделно през 1967 г. се случва инцидент, който и досега не е обяснен официално от Израел – това е потапянето на американски кораб от израелските сили. До днес Военноморските сили (ВМС) на САЩ гледат с недоверие на Израел точно пради тази причина. Затова и не са споделили голяма част от разузнавателната информация с Израел, както и обратното – през 1983 г. е имало данни за възможна атака, но тя е била пропусната като информация. Това недоверие остава и досега. И може да се види в някои от действията им, въпреки, че официално са коалиционна сила в Иран. Имат много разминавания на терен.

Революционната гвардия. Българската връзка

Всички тези последователни събития довеждат до „Умирай трудно“ 3. Филмът показва нещо много специфично: една мрежа, жива и днес – Революционната гвардия я изгражда през годините, за да може да се снабдява с пари, разузнавателна информация и оръжия. Така по онова време възниква връзка между Революционната гвардия и Източна Германия.

В края на 80-те години Революционната гвардия става изключително плодотворна и опасна за американските интереси. Дори тогава американското разузнаване не обръща особено внимание. Тази мрежа съществува. Израел съобщава за нея многократно. Но не е атакувана отвътре – както виждаме през последните години с операциите за пейджърите. Между другото, още тече официално разследване на България за тази операция.

Отварям скоба, за да обясня колко е активна тази мрежа. Норвежката национална телевизия сега подготвя материал за нея в рамките на операция на израелското разузнаване, която включи и България. Единствената страна, от която норвежката телевизия няма информация, е България. Дори Унгария е помогнала с предоставянето на данни, най-малкото за паричния поток – как са се появили всички тези милиони, спомогнали за изграждането на тази мрежа – която, засегна Хизбула изключително сериозно.

Българската връзка е от комунистическо време. Тази мрежа се видоизменя през 90-те години, обхващайки новите криминални структури. А в днешно време има и политически чадър в няколко области на страната. Дори днес от норвежкия екип ми казаха, че са изпратили запитване и се е започнало много познатото ни прехвърляне на топката – от институция в институция – „сега имаме временно правителство, не можем да говорим за това“. Истината е, че за тях би било доста трудно да говорят за този проблем, защото това означава да разкрият информация за фирми, които са т. нар. „пощенски кутии“ – кухи компании, които се използват много често. В България има поне 200 такива, за които се знае. Почти всички са в центъра на София. Компанията, за която норвежката национална телевизия подготвя материал, е създадена с 200 лв. През нея са минали 1.5 млн. евро. И никой не е забелязал. Тя дори има адрес, на който има 20 други компании. Почти всички са подобни. Предположението е, че тази компания е създадена от израелското разузнаване, за да инфилтрира канала, за който ние говорим и за който „Умирай трудно“ 3 споменава съвсем бегло.

Този канал е активен. Едно време е преминавал от Източна Германия през Централна Европа към Балканите. В днешно време продължава, вече в обединена Германия, пак през Централна Европа и пак към Балканите. С идеята, обаче, че днес България е още по-важна – тъй като липсата на наблюдение в редица точки на критична инфраструктура и корупцията помагат да се изгради тази мрежа, която най-често стига в Ливан с осребряване на стари коли. Те се купуват в Германия, пренасят се през гръцките пристанища и пристигат в Ливан, където се използват от Хизбула за различни цели. Тези коли играят ролята на чекове, които биват осребрявани. Нещо подобно на системата „Хавала“, която много семейства използват в Близия изток и извън него.

Този канал продължава и сега. Кой го поддържа? Нарочно започвам толкова отдалеч – за да разберем защо е толкова трудно в момента режимът в Иран да бъде свален просто с въздушна кампания.

Обратно към 1979 г.

Трябва да се върнем към 1979 г. В началото, когато пада тогавашният режим на шаха – толкова отвратителен, че цялата опозиция решава да действа заедно: комунисти заедно с ислямисти, толкова силно са мразели шаха. В крайна сметка шахът пада и бяга от Иран.

През първите месеци режимът не е ислямистки – доста успешно прикрива същността си – въпреки че е воден от Хомейни и неговата идеология – хомейнизъм. На този етап Революционната гвардия е още идея.

Първото нещо, което прави Хомейни, е да унищожи лявата, светска опозиция; някои от комунистическите кръгове, които днес са оцелели в организацията „Народни муджахидини на Иран – те нямат нищо ислямистко, просто ползват думата „муджахидин“ в смисъл на „боец“, иначе са марксистка организация, която в момента е единствената имаща структури в самия Иран, предимно в западната част, по границата с Ирак. Съвсем доскоро те имаха лагер в Ирак, който беше преместен по искане на Иран. През 2003 г. новото иракско правителство изпълни това искане и сега този лагер е в покрайнините на Тирана.

Сега в този лагер има 3000 тренирани бойци за всякакви операции. Това е и причината иранското разузнаване да е много силно в Албания, Северна Македония и България. Това важи и за израелското разузнаване, тъй като пък те следят иранските агенти. Всичко това се случва, докато си говорим. Дори в края на 2025 г. имаше сигнали за такива дейности в България, Румъния, Унгария, Северна Македония.

И се връщаме пак към 1979 г. Когато се разчиства опозицията, първото нещо след това е създаването на новите структури на режима, които малко или много наследяват САВАК, тайната полиция на шаха. Променят имената, но възстановяват някои стари методи за потискане на опозицията.

Малко по-късно започва войната с Ирак. За Саддам Хюсеин е било логично да атакува Иран – с новия режим начело със сигурност не се е чувствал много удобно. Смятал е, че може да поеме контрол над петролните залежи в западен и южен Иран. Затова атаките му се предимно по тази линия. Става дума за тази част, която арабско-говорящото население нарича „Ал-Ахуаз“, а фарси-говорящите – „Ахваз“ или Арабистан. Цялата южна част – Балуджистан, Систан (този район в момента е сепаратистки вече над десетилетие) и Бушер, Бандар Абас и другите райони богати на петрол – също стават арена на сблъсъци в атаките на Саддам Хюсеин. По онова време той е подкрепен от САЩ.

Свалянето на Мосадек

Да припомним, че през 1953 г. САЩ и Великобритания свалят Мохамад Мосадек, който е либерален националист. Мосадек не е комунист, не е ислямист, а човек със западно образование, отразено в неговите политики. Той обаче прави грешката да национализира петролната компания, която Великобритания създава. Тя е всъщност лично творение на Чърчил – Британско-персийската петролна компания (по-късно Британо-иранската петролна компания).

Впрочем, по онова време Вашингтон не обръща никакво внимание на Иран, тъй като след 20-те години на 20-и век САЩ развиват петролните кладенци в Саудитска Арабия; за тях Иран е изостанала територия, която още се справя със съветската и британската окупация от 40-те години. САЩ дори смятат, че могат толкова бързо да повлияят на политиката на шаха, че му подаряват първия ядрен реактор през 1967 г. – за който има данни, че се ползва и днес.

Между другото, в Иран има огромни лагери с бежанци от Полша, в резултат на което и до днес има полски семейства живеещи в Техеран и северната част на Иран. Тъй като по време на ВСВ Близкият изток, Сирия, тогавашна Персия и част от Палестина по време на тогавашния британски мандат подслоняват стотици хиляди европейски бежанци от Гърция, Полша, Чехия, Италия и Балканите.

Та Чърчил е толкова обиден от станалото с петролната компания, че подтиква САЩ – с помощта на външното разузнаване на Великобритания MI6 – да подготвят свалянето на Мосадек. Това се случва сравнително бързо – само за няколко месеца. Осигурява се убийството на няколко духовници, за които бива обвинен Мосадек и революцията успява. Мосадек е под домашен арест до 1967 г., когато умира.

Този епизод остава вкоренен в съзнанието на обикновения персиец. И е една от причините американското посолство да бъде атакувано след 1979 г. с идването на власт на Хомейни. Посолството е нападнато, превзето, а служителите държани като заложници доста време. Тогава се разразява т. нар. „заложническа криза“ – която пък води до една специална операция за изтегляне на пленените тогава и държани служители, на което са посветени редица филми.

Този спомен остава и често се използва от хардлайнерите, но и не само от тях. Дори реформистите го ползват, за да напомнят, че Иран – имайки петрол и намирайки се на това географско място – винаги ще бъде интересен за сили като Великобритания и САЩ.

Войната Иран-Ирак

Американците изчезват за малко от сцената. Стигаме до 80-те години на 20-и век. Саддам Хюсеин напада Иран. Кой помага на режима на Хомейни? Израел. Всъщност, Израел започва кампания за помощ, която минава през Персийския залив, Турция и кюрдските райони. По онова време кюрдските райони (това в Иран е западен Азербайджан и ирански Кюрдистан, а в Ирак – иракски Кюрдистан) също действат като транзитен коридор за всякакъв вид оръжия за сепаратистките организации, които подкрепят Хомейни срещу шаха. По това време Хомейни още не се занимава с кюрдите. Те са прекалено важни във войната срещу Садам Хюсеин.

През 80-те години са извършени няколко химически атаки в северен Ирак срещу кюрдите. Атаките са заради помощта на кюрдите във войната срещу Иран.

Израел започва огромна кампания за снабдяване с оръжия на Хомейни – изчислява се на стойност 500 млн. щ.д. – 2 млрд. щ.д. на година. За онези години това е огромна помощ. Всякакъв вид оръжия, включително резервни части за F-4 Phantom, с които иранците разполагат и досега. Разбира се, те не могат да се сравняват с днешните самолети, но е показателно, че все още имат американска и израелска техника, която ползват в момента. Тя е точно от онези години.

Касем Сюлеймани

През 1979 г. се появява един човек, който беше убит през 2020 г. – Касем Сюлеймани. Тогава той е около 20-годишен. Ражда се в град Керман в изключително бедно семейство. Няма никаква военна подготовка. Записва се в спортни клубове, отворени от новата власт, за да тренират младежите. Там попада на една асоциация на чичо си, който участва в структурите на новосъздадената Революционна гвардия.

Между другото, Революционната гвардия не е на Иран. Ние добавяме „на Иран“. В Иран тя не носи името „Иранска революционна гвардия“, защото целта ѝ е да разпръсква революцията по света. Т.е. тя не се ограничава само в Близкия изток. В Меджлиса (парламента) на Иран дори има спор, някои депутати задават въпроса, как да одобрим нова структура, която дори не съдържа „Иран“ в името си. Все пак тя е създадена.

Касем Сюлеймани често пътува със своите приятели и състуденти до крайбрежието, откъдето се виждат Бахрейн, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), току-що получили независимост от Великобритания. Но те живеят много по-добре, дори по онези стандарти. При чисто небе младежите виждат буквално как хората живеят отсреща. Това предвизвиква у тях завист и тъга. По-късно това ще се окаже решаващ момент.

Сюлеймани се включва в Революционната гвардия. Първо е назначен именно в кюрдските райони на Иран, където потушава успешно няколко бунта. Това го издига нагоре в йерархията. По онова време има единица, която се казва „Отдел 900“. Този отдел става основата на сега известните „Сили Ал-Кудс“. Това, което знаем в момента, са структури, които се появяват през 90-те години. Касем Сюлеймани наследява тези структури и Отдел 900 от предишния ръководител Ахмед Вахиди – който до този момент не вижда полза от тези сили. Иранската революционна гвардия обаче взема решение да им сложи името „Ал Кудс“ именно заради Касем Сюлеймани – той става идеологът на всички тези милиции. Той разширява обсега им – „Ал Кудс“ стават нещо като отдел за специални операции извън Иран. Те нямат операции във вътрешността. За операциите в Иран гвардията има отделни структури.

По-важното за нас – освен че „Ал Кудс“ стават основен гръбнак на външните операции – е че Касем Сюлеймани създава мрежите, които днес работят и в нашата страна. Това са мрежите, които снабдяват с пари всички тези операции.

Каптагон

Тук има един фактор, наречен каптагон. Всички сте чували за това хапче. До 1993 г. е законно да се потребява в България. БКП разработва каптагона за износ по всички канали на партията, които се обединяват в огромна структура управлявана от Андрей Луканов. Тази структура се грижи за износа на наркотици. Основният наркотик е каптагонът. Произвежда се предимно във фармацевтичната инфраструктура в Дупница до 2004 г.

Показателно беше, че през 2017 г., когато бях в Саудитска Арабия, хванаха 2 млн. хапчета, които бяха български. Тогава имаше посещение в София на саудитска делегация, която помоли Бойко Борисов да спре този теч на хапчета към Близкия изток. В Саудитска Арабия наричат каптагона „шабо“, от „шаб“ – народ на арабски. Шабо е най-евтиното хапче, което при достатъчни дози те прави мекотело. В Саудитска Арабия имаше голям проблем с тези хапчета. България беше основен производител. Няма да спекулираме защо са говорили точно с Бойко Борисов. Но след този разговор течът спря. Говори се, че България е получила сума за това.

Два млн. хапчета може би звучат много, но са нищо в сравнение с това, което режимът на Башар Асад изнасяше. Правеше това с помощта на български т. нар. „готвачи“. Това са хората, пренасящи знанието как се прави това хапче. Между другото, от 80-те до началото на 90-те години хапчето се ползва в психиатрията. Защото има такива свойства.

След падането на БКП и комунистическа България „готвачите“ отиват към Ливан и Сирия. В Ливан развиват страхотна дейност. Някои от тях и досега са там, и подпомагат след старта на гражданската война в Сирия през 2011 г. Каптагонът става един от основните стълбове за приходи на режима на Асад.

Всички тези структури минават през Иран – всички структури за износ на каптагон и всякакви други наркотици, марихуана, кокаин от Южна Америка през Северна Америка към Гърция и Италия. България се превърна в един от основните хъбове заради Брендо – за който в Уикипедия пише, че е писател. Брендо успява да създаде огромната мрежа за наркотици, които стигат до Ливан, Сирия, минават в Ирак и оттам в Иран. Всичко това се ръководи от Революционната гвардия – силите „Ал Кудс“ – които до 2020 г. се ръководят директно от Касем Сюлеймани и той контролира цялата мрежа. Тогава Тръмп нарежда убийството му – с атака с дрон на летището в Багдад. С него убива и един от водещите лидери на иракските милиции, които самият Касем Сюлейман създава.

Хизбула и Хамас

През 80-те години хора на Революционната гвардия пристигат в южен Ливан и създават Хизбула. Малко по-късно следва атаката на казармите на американците в Бейрут.

Хамас се създава също през този период, в Газа. По онова време Хамас е все още по-скоро партизанско движение.

Хизбула също в началото е партизанско движение, тъй като южен Ливан по онова време е окупиран от израелските сили. Гвардията създава Хизбула като противовес не само на Израел, но също като защита на шиитските общности от много по-доминиращите тогава християнски и сунитски милиции. В политически аспект в Ливан шиитите тогава са изключително малцинство. Нямат представител дори в парламента.

Малко по малко Иран създава мрежата на Хизбула, а след това партията „Амал“, която е политическият съюзник на Хизбула. Хизбула по-късно има политическо крило, което участва в изборите в Ливан.

Цялата структура, която описах досега, включително споменатата в „Умирай трудно“ 3 с източногерманците, участва в снабдяването с пари на огромните структури, създаващи милициите, които познаваме днес. Една от тях вчера отвлече колежка, с която съм работил през годините – в центъра на Багдад.

Тези милиции са изключително опасни. Може би някои хора под думата „милиция“ си представят неорганизирана тълпа с автомати „Калашников“. Не. Те са изключително добре обучени и имат боен опит. Тъй като много от тях са участвали в боеве срещу американските сили до 2003 г. След това това воюват заедно с американците срещу Ислямска държава до 2019 г. След това отново воюват с американските сили в Ирак. Те познават много добре израелското разузнаване. Познават добре кюрдите – защото се сражават с тях много преди падането на Саддам Хюсеин. И също с прото милициите, които се създават още по времето на Саддам Хюсеин. Иран ги развива ударно след 2003 г. Иронията е, че при падането на Саддам Хюсеин САЩ използват иранското въздушно пространство за нанасяне на удари. Тъй като Иран вижда страхотна възможност да отстрани Саддам Хюсеин. И да си върне за войната през 80-те години.

След 2003 г. заради вакуум във властта Сюлеймани развива цялата мрежа, която познаваме в момента.

Защо 7 октомври

Има различни спекулации защо Хамас напада Израел на 7 октомври 2023 г. Зависи кого питате. При всички случаи това е основното събитие, което води до днешната война. Както става ясно от „Умирай трудно“ 3, напрежението между САЩ и Иран е от десетилетия. Но след 2023 г. има абсолютно нова реалност, включително пада режимът на Башар Асад.

Преобладаващата теза за 7 октомври е, че Хамас иска да разбие идващите на дневен ред нови споразумения между Израел и арабските страни, включително Саудитска Арабия. Това звучи логично. Съответства на целите на Хамас. Ако върнат темата за Палестина на дневен ред, за тях е бонус. Защото дотогава тази тема е вече забравена. Западният бряг е пред анексация – в Израел има нов закон, който би позволил де факто анексирането на Западния бряг. Много вероятно е, че през 2023 г. Хамас са получили нареждане от Иран да атакуват Израел.

От гледна точка на Хамас случващото се е загуба. Те вече не могат да управляват по никакъв начин. Или поне не както са управлявали до 2023 г. Но в случая не това е важното за Иран. А че Хамас, Хизбула и милициите в Иран, известни като Хашд ал-Шааби (народно опълчение). Те служат като щитове. Това е идеята на Сюлеймани.

Ако прокараме линия през Ливан, Газа, части от полуостров Синай, Сирия, това е първият щит. Вторият е Ирак – това е най-важният щит. Неслучайно Иран снабдява с оръжия тези милиции. Това са двата щита, които Сюлеймани създава, с цел те да поемат удари и заплахи срещу Иран. Затова израелците и американската авиация сега отделят толкова внимание да атакуват тези райони – те искат да унищожат структурите на тези милиции.

Към днешна дата в Ирак Хашд ал-Шааби са 120 000 души. Говорим за хора с боен опит. Не говорим за онези, които помагат на тези 120 000 души. Не говорим и за онези, които се записаха за самоубийствени атентати през януари 2026 г. Още тогава Иран беше готов за тази война.

Хутите

Хутите са най-новият момент в Йемен. Северната и част от западното крайбрежие на Йемен са контролирани от хутите. Те са изключително малка, мюсюлманска шиитска общност. Всъщност, хутите не е името на общността. Хути е името на тяхната военна структура. Тя носи името на фамилията, ръководеща тази структура – Ал-хути.

Иран подкрепя напредването им – през 2015 г. те поемат контрола върху столицата Сана. Това е тежка гражданска война, която продължава и в момента. Саудитска Арабия не успява да пресече идването на власт на хутите. И дори се говори за затваряне на Червено море заради хутите. Ако това стане, за първи път ще се случи едновременно затваряне на двата най-важни протока за международната търговия. Има реална такава възможност.

Хутите са третият и най-нов компонент на идеята на Сюлеймани за шитове пред Иран.

Централна Азия

Минаваме към най-интересния за мен фронт в момента – Каспийския. Той е най-малко отразен в медиите. Но е изключително важен. Важен е и за войната в Украйна.

От 2022 г. засилено Иран и Русия прехвърлят компоненти за всякакви ракети; за година и половина са прехвърлени 300 000 артилерийски снаряда. Отделно имаме познатите на всички дронове „Шахед“ – чието име означава „мъченик“ на арабски. Това е вид дрон камикадзе, т.е. еднопосочен дрон без билет за връщане.

Каспийският район е изключително важен за Иран и за Русия. Защото е сигурен. Ако видите държавите, които граничат в Каспийския район, това са по-скоро сигурни държави. Само че след 2022 г. положението е различно.

Туркменистан е много интересен. Защото Турция там разви структура, която е антируска. След 2022 г. Турция прилага пантюркската си идеология в тази част на света – Централна Азия е считана от Турция за основен източник на работници и влияние. Там Турция е изключително силна. Тюркменистан все повече развива свой флот в съзвучие с американците. Това става тихо и постепенно. Вече имат изградени около 30 кораба.

Казахстан също засили своите морски сили. Казахстан все по-често прави „на въпреки“ на Путин. Даже имаха наглостта да пишат не на кирилица. И да говорят казакски, а не руски.

Азербайджан е вече категорично срещу Русия.

Но това, което ни вълнува нас е, че този район снабдява Европа с газ. Точно районът на Азербайджан, ексклавът на Нахчиван, стана арена на атаки. Той е една от целите на Иран.

Преди седмица и половина израелската авиация за първи път в историята си достигна Каспийско море и атакува Бандар Анзали – основното пристанище на Иран в този район. В това пристанище има руска логистична база и тя е най-важната цел в случая. Унищожена е при ударите. Тази база отговаря за доставките на дронове, ракети, компоненти и дори храни, които Русия и Иран си разменят през всички тези години.

Русия и Иран считат Каспийско море за сигурен район, защото е далеч от НАТО и американските сили. Проблемът за тях е, че Турция е близо. А Турция натовска държава. Това много често се забравя. Това е важно, защото именно заради натовския си ангажимент Турция през последното десетилетие развива мрежа от структури в Централна Азия, контрирайки китайското и руско влияние, в синхрон с американското разузнаване. Това не са самоволни турски инициативи. Разбира се, те са бонус за Турция.

Важно е да се каже, че всички страни в Централна Азия с изключение на Таджикистан, са тюркско говорящи. Таджикистан е много интересна страна, която е единствената друга – освен Иран – говореща фарси. Таджикският е диалект на класическия фарси. В момента страната е основен дистрибутор на компоненти за дронове „Шахед“ за Иран. От Таджикистан – ползвайки коридор през Афганистан (!) – стига до Иран. Преди три години иранците създадоха нов завод в Таджикистан, който произвежда части за дронове и снабдява цели сглобени дронове „Шахед“ за Иран и за войната на Русия в Украйна. Т.е. Таджикистан вече до известна степен участва в сегашните военни действия. Затова казах, че войната се разраства към съседни райони.

Това е проблем за Китай. Защо споменах Афганистан? Афганистан сега е във военен и кървав конфликт с Пакистан, оставащ встрани от медийния взор – и този конфликт е изключително важен за ситуацията в момента. През 2021 г. талибаните се връщат на власт. За Кабул няма сражение. По онова време армията на Афганистан се намира в Кандахар и води сражение с талибаните там. Това се оказва стратегия на талибаните да отвлекат вниманието на специалните части. Между другото, ръководителят на тогавашните спецчасти на Афганистан издаде книга по този въпрос. След нейното излизане той успя да напусне Афганистан. Тук също са намесени Иран, Русия и Китай в една идея по-новия период на развитие.

След 2021 г. първата страна, която създава своите структури на нов Афганистан, е Русия. Ирония, предвид историята на талибаните като преки наследници на анти-британските сили, които през 19-и век изгонват британските части от Афганистан. Същите племенни структури и кланове в момента са талибаните. Те просто сменят наименованието си, използвайки малко по-религиозна окраска. Имат религиозен национализъм. Което може би звучи абсурдно. Но тяхната идеология е предимно афганистански ориентирана. Те нямат атаки извън Афганистан. Това е една от причините преди години Ал Кайда да напусне Афганистан. Защото имат идеологически боричкания с талибаните – които отказват да снабдяват Ал Кайда с бойци извън Афганистан.

Афганистан е важен за сегашните действия, защото води военни действия с пакистанската армия. А Пакистан в момента е уж посредник за мирните преговори между САЩ и Иран; доста противоречив посредник, предвид, че не е най-добрият прозападен съюзник заради доста близките му отношения с Китай. Та през северната част на Афганистан Китай създаде мрежа, включително напълно нови пътища и железница, която връзва Китай, Таджикистан, северен Афганистан и влиза в Иран. Този път в момента се ползва за снабдяване на иранската армия. Това е маршрут, който абсолютно не може да бъде достигнат сега. Ако бъде достигнат, ще създаде проблеми с няколко държави и почти сигурно ще предизвика китайска намеса.

Т.е. Иран има поне един маршрут, който в момента е активен. Каспийският също е активен – макар и силно нарушен и ударен. Но продължава да бъде активен и важен за Иран и Русия.

Пакистан е активна военна зона в южната си част и по границата си с Афганистан. Само да припомним, че границата между Афганистан и Пакистан не е официална. Тя е просто една линия на картата, която нито една от страните не признава за граница. Това дава възможност – ако сте шеф на генералния щаб – да бъдете креативен при необходимост. Например пакистанската армия не смята, че удря афганистанска територия в тази зона. Те казват: това е пакистанска територия и ние гоним сепаратисти.

България

Да отидем на границата между Иран и Афганистан – и тук се връщаме на България. В Афганистан, близо до границата му с Иран, има огромна структура за пренос на оръжия и наркотици. Тази структура стига до южната част на Швеция. Човекът, който ръководи в момента всички операции на Революционната гвардия по границата между Иран и Афганистан, е роден в Швеция кюрд, който известно време престоява в България, получава паспорт в Турция и с него успява да избяга в Иран. Той е издирван в Европа точно по обвинения в извършване на терористични атаки срещу други групировки. Т.е. той не работи на религиозна основа, а криминален тип. Само че Иран успява да го рекрутира, когато го арестува на своя територия. Майка му и баща му са ирански кюрди. Той говори свободно фарси. Успяват да го рекрутират и той сега ръководи цялата тази мрежа, която минава – учудващо – през Балканите: през Гърция и България. Това са огромни масиви пари, които текат към Техеран.

Сухопътни операции?

В момента се обсъжда, че в северен Ирак и Ирански Кюрдистан може да има сухопътни операции на САЩ. Това е изключително тежък момент за местното население. В северен Ирак, Ербил, днес атакуваха нефтохранилища на големи западни компании.

През 1989 г. в апартамент във Виена се водят преговори между иранския режим и няколко групи на кюрдската съпротива. Които групи до 1988 г. – докогато е войната с Ирак – подкрепят иранския режим, смятайки, че ще получат форма на автономия в западен Иран. Това не се случва. Та през 1989 г. при преговорите между кюрдските групи и представителите на иранския режим се случва следното: всички влизат в стаята, но излизат само иранските представители. Всички кюрди са избити с автоматично оръжие. Смята се, че извършителите, избили делегацията, са двама. Те напускат с дипломатически паспорт през иранското посолство и се връщат абсолютно невредими в Иран. С това се слага край на всякакви преговори с кюрдските сили.

Ироничното е, че кюрдската работническа партия има своя база в момента в Иракски Кюрдистан, защото Касем Сюлеймани им позволява. Но тези хора имат хлъзгава съвест, многократно са го показали в историята.

Падане на режима в Иран

Защо мисля, че няма да падне режимът? Ами защото е изгоден. Това e клептократската държава, която създава Али Хаменей. До момента на неговото убийство на 28 февруари срещу 1 март 2026 г. той ръководи огромен конгломерат от компании, наречен „Сетад“. Най-близкото до западната терминология е корпорация.

Около 40% от а цялата икономика на Иран се ръководи от тази огромна мрежа – корпоративна във всеки смисъл – и тя захранва огромни структури в самия Иран, от пекари до командири в гвардията. Огромна структура в сивата икономика, която е създадена да оцелява в санкции. Иран може да живее в санкции. Неслучайно те учат руснаците в момента как да живеят в санкции. Дублира се държавният апарат, дублира се икономиката – както гвардията е дубликат на сухопътните сили на Иран. Освен гвардията, която е 190 000 души, около 100 000 паравоенни структури, наречени „Басидж“, има и сухопътни сили на Иран – които дори не са влезли в сражение. Те са там. Предимно се занимават с потушаване на бунтове.

Как ни засяга тази клептократска държава? Тя съществува в Европа и е извън санкции, защото официално работи с посредници. Имотите на сина на Али Хаменей се оценяват на 400 млн. евро. На 100 млн. британски лири се оценява портфолиото само в Лондон на човек, свързан с Моджтаб Хаменей. Всички тези пари служат за подсигуряване властта на гвардията.

Видяхме, че много хора излязоха на улицата в Иран. Но населението на Иран е 92 млн. души. Една немалка част от това население се издържа през сивата икономика, която се поддържа от гвардията. В днешно време гвардията отдавна не е ислямистки орган. Той е типично корпоративен клептократски орган, който подсигурява властта си, а след убийството на Али Хаменей де факто контролира Иран. Това е структура, която е, за съжаление, полезна на мнозина, и то далеч извън Иран – тъй като основните пари на тези хора се намират в OAE, Турция, Швейцария, Лондон, Париж и т.н.

Та моят въпрос е: защо Тръмп, водейки военни действия срещу Иран, вдигна санкциите върху 12 души за няколко дни в средата на март – особено върху едно семейство – Коржавини – руски граждани, които са изключително полезни в контрабандата на оръжия? Това са хората, снабдили Иран с немалко от оръжието, което сега ползва. Тръмп освободи санкциите върху тези хора.

Проверка на редактора: Няма доказателства, че Коржавини са „ключови контрабандисти на оръжие за Иран“. Официалният мотив за първоначалното им санкциониране беше участието им в руския транспортен сектор, подпомагащ военната машина на Кремъл в Украйна, не в Иран. Те бяха включени в санкционния списък (OFAC) през май 2024 г. (по време на администрацията на Байдън) заради връзки с руския транспортен сектор и отбранителната индустрия. Решението: На 19–21 март 2026 г. те бяха извадени от списъците. Това действие беше част от поредица стъпки на Тръмп за ревизия на санкциите срещу Русия, което предизвика сериозни критики от страна на демократите (като сенатор Дърбин и конгресмен Догет).

Отделно вдигна санкциите върху един израелско-узбекски бизнесмен, който също снабдява Иран с оръжие. И не на последно място, преди няколко месеца Тръмп вдигна санкциите и освободи от затвора човека на Binance. Шефът на Binance – най-голямата криптокомпания в света – ръководи над 20 млрд. щ.д. средства на Хизбула и Хамас през Binance.

Проверка на редактора: Доналд Тръмп помилва основателя на Binance, Чанпън Джао, известен като CZ, през октомври 2025 г. Той вече беше излежал присъдата си (септември 2024 г.) и беше на свобода, когато Тръмп издаде официалното помилване, което изчисти досието му. Администрацията му представи това като край на „войната срещу криптовалутите“. Твърдението за 20 млрд. щ.д. е свързано с разследвания, които излязоха наяве в началото на 2026 г.: през февруари 2026 г. се появиха доклади (цитирани от Guardian и сенатор Ричард Блументал), че през Binance са преминали млрд. щ.д. към ирански субекти и прокси групи. Посочената цифра от 20 млрд. щ.д. е горната граница на предполагаемите „подозрителни транзакции“, свързани с Русия и Иран, за които се твърди, че са преминали през борсата Binance през последните години. Конкретно за ирански проксита (като Хизбула и хутите) се споменават суми от порядъка на 1.7–2 млрд. щ.д. за периода 2024–2025 г. Binance категорично отрича тези обвинения, твърдейки, че спазва международните санкции и е засилила контрола си.

Аз си обяснявам тези неща с алчността на Тръмп, защото там няма дълбока мисъл. Очевидно Израел е много по-наясно какво прави в Иран. Те повдигнаха въпроса за Binance, но самият Тръмп има голяма печалба от криптовалути.

Въпрос от публиката: По повод канала за трафик на оръжия, попаднах в шведските медии на информация, че престъпленията с огнестрелни оръжия са се увеличили. Доколко това може да има отношение към този канал, който споменахте?

Каналът за снабдяване с оръжие на криминалните групи в Швеция е директно свързан с балканския. Там основни играчи са сръбски и босненски организации, които работят често с кюрдски и ирански групи. Например от Стара Загора вече има няколко души арестувани в Швеция, които са помагали в трансферирането на оръжия в България към Швеция. Това е същият канал, който Иран използва да снабдява своите структури. Има няколко разследвания за този канал, който Иран развива през пристанище Бургас. С колегите De Re Militari през 2019 г. заедно с „Бивол“ разследвахме този канал за един кораб, който пристига на пристанище Бургас, стои два дни и товари нещо. Не знаем какво е, защото морска администрация не отговори на запитванията, но човек в Либия, който ни беше контакт, снима товара. Понеже корабът замина за Либия. Товарът беше много интересен и със сигурност не беше хуманитарна помощ.

Същият канал върви и към Северна и Западна Европа. В тази сфера няма безброй много хора, които участват. По-скоро са такива, които години наред работят в тях. Те обикновено са и хората, които изнасят продукти извън държави под санкции или пък вкарват такива продукти. Това са хората, които в България например работят с миграция, вкарват нелегално хора. Те са същите, които пък изкарват оръжия или пък субстанции от и в България. Така структурите почти винаги се припокриват и това е най-абсурдното. Има хора, които са познати от години на службите за сигурност и въпреки това успяват да останат извън затвора, но дори ако са в затвора, не е ясно дали можеш да ги спреш.

Шведските служби работят с останалите европейски такива, точно за да спрат този канал за трафик. Затова и се върна проверката на моста Йоресунд на границата между Дания и Швеция. Район, който познавам много добре лично. Дълги години нямаше проверка, сега се върна. Официалното беше заради миграцията. Реалната причина е трафикът на оръжие, защото много често с бусове през моста се вкарваше оръжие. Ръстът е видим най-вече в бомбените атаки в цяла Швеция. Част от тези атаки са извършвани от същия човек, за когото стана дума, който в момента е на границата между Иран и Афганистан. Да споменем, че неговите хора извършват и наглеждането на еврейски, израелски и американски активи в Европа, и дават тази информация на иранските служби. Това са криминални структури, работещи срещу пари с иранското разузнаване.

Въпрос от публиката: Във връзка с атаката на САЩ срещу Иран – дали е възможно Саудитска Арабия да има отношение към подстрекаването, чух такава теза в медиите?

Това е една от много вероятните теории. Саудитска Арабия има голямо притеснение заради ракетите, които Иран развива през годините. Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и ОАЕ – които допреди този конфликт официално бяха приятели на Иран – имаха данни заедно с Израел точно за тези ракети.

Тук ядреното оръжие не го включваме. Това е разказ за електората. Иран не може да развие такова оръжие. Американският вицепрезидент Джей Д. Ванс каза, че Иран разработва някакви колани за самоубийци, които са с ядрено оръжие. Една жилетка щяла да бъде 23 кг. Какъв ще да е този самоубиец – 5 м висок? Той щял да влезе в супермаркета и да убие няколкостотин души. Какъв е тоя супермаркет? Няма значение. Въпросът е, че такова оръжие няма в Иран, но те имат други оръжия, които са не по-малко важни.

Вероятно Саудитска Арабия затова натиска администрацията на Тръмп: защото фактически американците нямат голяма изгода. Но те не са и ударени от това, което става в момента: все още не усещат натиска от ударените активи с петрол и нарушените търговски пътища. Удря се Европа, удря се Китай, част от Азия, но Америка не е засегната все още, въпреки че големи компании загубиха общо 4 трлн. щ.д., и то буквално за дни. Но държавите в залива, тези шест държави в Съвета за сътрудничество в залива, всички държави в момента искат войната да продължи.

Тръмп заяви, че е сменен режимът. Но за да говориш за смяна на режим, означава да имаш промяна на политическа система, в Иран няма такова нещо. Не само, че няма, гвардията дойде де факто на власт и освен това Иран получава два пъти повече пари от петрол, без да броим таксите от 2 млн. щ.д. за преминаване на Ормуз. Така че заливните държави и Саудитска Арабия със сигурност имат интерес войната да продължи.

Много важен за Саудитска Арабия е Йемен, защото Йемен стана арена на сблъсъци между интересите на ОАЕ и Саудитска Арабия, как да подходят към хутите в навечерието на ударите на 28 февруари 2026 г. Саудитска Арабия и ОАЕ оспорваха контрола си в южните части на Йемен, където силите са анти хути. И към момента няма единна сила срещу хутите. Ако те искат да нападнат Аден (основното пристанище, освен Ходейда), няма кой да ги спре. И това е сериозен проблем за Саудитска Арабия.

Въпрос от публиката: Позволете да не се съглася с мнението Ви за Тръмп, че е действал самонадеяно и глупаво. Според мен той се опитва да бъде хитър. Още от 90-те години той е шоумен и винаги е искал да получава одобрението на силните хора на деня, включително с днешната си първоаприлска шега, че обмисля да напуска НАТО. Относно ролята на Революционната гвардия в Иран – правя аналогии с Виетнамската война и с движението Виетконг, което е на страната на Хо Ши Мин. Ако в Иран настъпи гражданска война, каква ще бъде ролята на шаха и монархията? Ще се включат ли активно в тази гражданска война? Тръмп и Израел ще поставят ли наченките на гражданска война?

Относно Тръмп: проблемът с него е, че той не гледа разузнавателни данни. Някои от колегите ми в Атлантическия съвет работят в Пентагона. Има няколко случая, в които са изпращали доклади, които са били пренебрегвани от самия Тръмп. Затова казах, че той подхожда изключително непрофесионално. Освен това абсолютно е изгубил интерес към опцията за морска блокада от типа на Венецуела – което щеше да удари потока от пари, за който говорим.

Иначе за вниманието, което иска, съм напълно съгласен и той го показва постоянно. Днес няколко пъти смени тезата си. Първо каза ще излизам от НАТО, после каза излизамЕ от НАТО. После каза, че бил много обиден, но пък искал британците да се включат и каза на Стармър, „Ти си търси твой петрол.“ Държавен глава не говори по този начин. Ние си го знаем и тертипа, но не сме свикнали други да го правят.

В моята сфера има много „ако“, защото трябва да предвиждаш модели на поведение или действие, но в историята няма „ако“. Т.е., много трудно ни е да кажем, ако това се случи, какъв ще е резултатът. От моята гледна точка – т.е. сигурност – има възможност кюрдите да навлязат в Западен Иран, но тази възможност пада с всеки ден. Второто нещо е сепаратизмът в южен Иран – той обаче е нискоинтензивен. Всъщност, това са групи, които нямат кой знае какви възможности. Неслучайно те са смачквани постоянно, въпреки че са получавали помощ от Израел. Но тази помощ е била колкото да занимава гвардията. Това е преди сегашната война.

Проблемът на Революционната гвардия е, че тя в момента няма друг стимул да поддържа хората, освен пари. Националистическият момент се надига, парадоксално, заради ударите върху Иран. Религиозният момент отдавна е изчезнал. Има една консервативна част, която наистина ще слуша думите на Аятолаха – като институция. На местно ниво аятоласите са все още изключително силни. Но Революционната гвардия трябва да е сигурна, че подсигурява този поток от пари. Защото ако спре, ще започнат предателствата. Нещо, което винаги стои на дневен ред. Всяка държава прилага класически шпионаж. Той е важен, защото сателитът не може да покаже какво става под покрива. Трябва да имаш човек на място. А Израел няма. Има едно специализирано звено „Аман“. То и досега не може да влезе дълбоко в иранска територия, въпреки всички години и саботажи.

Между другото ударът върху училището – най-вероятно е ползвана карта, на която няма училище. Това говори, че те имат стари данни. Да, случва се да се удрят такива цели, защото предизвикат срив на морала. Във войната това е абсолютно допустимо. Като граждани ви се струва отвратително, но във война се прави. Даже е задължително да се прави. Прозаичната причина е, че най-вероятно са ползвали карти от 2013 г., на които няма това училище. Това е абсурдно и говори, че нямат информация във вътрешността на Иран.

Най-позната на Израел е западната част на Иран, която е и най-населената. Говорим най-често за тези райони покрай Ирак. А какво става в централен Иран? Какво става в южен Иран? Това са милиони, милиони хора, които исторически, географски винаги са били откъснати от западната част на Иран.

Тук трябва да имаме предвид какво означава „иранец“. Както и в Турция, това е конструкт от различни етноси. Няма просто Иран. Има Иран, композиран от различни етноси и народи, които съставят идентичността „иранец“ или „персиец“. Това са всички народи, които говорят някаква форма на фарси. В този смисъл дори таджиките са смятани за част от този персийски свят.

И в този компонент обаче гвардията – и съответно хомейнизмът – изключително умело работи с тези общности. Има азери (над 15 млн. живеят в Иран), които участват в управлението. Има таджики, които участват в управлението. Има командири, включително Касем Сюлеймани също е член на малцинство. Това е един от най-големите плюсове на тази гвардия. Тя наистина дава възможност на всякакви хора да влязат в управлението и в крайна сметка, да се облагородят.

Затова ако има граждански конфликт, той ще бъде със сигурност не от типа на Виетнам. Много ми е трудно да си представя, че ще бъде етнически. По-скоро ще оспорва директно властта. Нещо подобно на случая с Мосадек, но с много повече оръжие, защото тогава Иран е доста по-беден.

Относно шаха: той е много влиятелен в TikTok, но не в Иран. Той изглежда прекрасно. Някакъв достолепен мъж с бели коси говори колко е хубаво държавата да е светска. Какво значи държавата да е светска? Башар Асад и баща му сваляха забрадки насила от жените и предизвикаха консервативна вълна, довела до ислямистко правителство сега. Т.е. дългосрочно тази идеология е много чужда на днешния иранец на вашата възраст. Шахът е една далечна фигура, за която бащите им говорят – някои с добро, други не, но е по-скоро част от приказките. Шахът иска да се върне, естествено. Кой няма да иска? Али Хаменей имаше лично богатство 190 млрд. щ.д., и то без усилия. И то само от структурите за износ на петрол. Монархическата част от иранците не ми се струва толкова голяма и най-важното – не е въоръжена. Както за политическа партия ти трябват пари, така ти трябват и за бунт. Иначе много хубаво звучиш, но ако нямаш силовите структури и парите, няма как да влезеш в парламента. Това е тъжната истина. Монархията изглежда много хубаво като символ, но де факто няма структури вътре в Иран. Ироничното е, че само комунистите в момента имат въоръжени структури, но те пък са, меко казано нехаресвани от иранците в голямата им част.

Въпрос от публиката: Какво мислите за тезата, че целта на Тръмп е, удряйки по Иран, да отслаби комунистически Китай през оста на съпротивата, в която участват Венецуела, Мексико, Иран, Куба, Русия и Китай?

Китайците на пръв поглед са най-ударените от цялата ситуация. Има три страни, които снабдяват Китай с най-много петрол. Русия не е от тях. Топ три са Иран, Венецуела и Канада. Албърта е най-богатата на петрол провинция на Канада и засега Тръмп единствено изпраща свои хора да им говорят.

Венецуела вече е аут. Ако Китай опита да работи с новото старо правителство, може би ще му се получи, но със сигурност е много трудно за местните правителства сега да кажат, работим с Пекин, защото не знаят нали кой ще се събуди до тях през нощта. Този страх е абсолютно ценонасочен и след Венецуела, Южна Америка отпада.

Остава Иран и Канада (засега незасегната). Иран е изключително важен. Китай е най-големият потребител на ирански петрол. Китай съвсем целенасочено, вече две години, събира огромни ресурси на склад. Има обаче един много важен елемент и това е, че Китай разработи огромни възможности за чиста енергия. В момента Китай почти не вкарва отвън изкопаеми горива. Затова разработва години наред стратегии за инвестиции в компонентите за електромобили, които вече стъпиха и на българския пазар. Всъщност ситуацията в Иран е онази, която китайските стратези са си представяли, че ще дойде и че е добре за Китай. Засега Китай има нужда от петрол, за да зарежда най-малко своите военни структури, но Китай е на път да успее да замести зависимостта от изкопаеми горива, което ще бъде абсолютно нов период.

Какво ще правим, когато Китай вече няма да може да бъде контролиран с този натиск? Бомбардирай остров Харк, колкото искаш. Проблемът е, че имаш запаси за два месеца. Американската армия има запаси за около два месеца от редки метали, които се ползват в Стелт технологията, ракети и други снаряди. Китай има най-много запаси. Първо – най-много разработки на такива метали и второ, – най-много на склад.

Много ми е чудно дали Тръмп и Си ще си говорят скоро, защото Тръмп отложи веднъж срещата със Си Дзинпин. Но Си може да чака. Той в момента е зает да маха генерали и офицери, така че има с какво да се занимава. Проблемът е, че Америка и Израел не могат да си позволяват този конфликт да продължава дълго време в сегашната интензивност. Конфликтът в момента навлиза в бавна, мудна фаза, която не е интересна за медиите. Ние ще забравим, но на място умират хора. Търговията се променя. Самата география на търговията се променя. Има минимум 14 дни забавяне на огромни индустриални пратки, които дори минават през нос Добра надежда, сякаш сме 19-и век. Ако се затвори вече окончателно Червено море, в Европа ефектът ще е мигновен. Ще усетим ставащото в Ормуз в края на лятото.

Ако сега войната спре, както Тръмп обещава, първите структури ще бъдат възстановени след седем месеца. Напълно възстановяване в момента е три години. Говорим за петролната инфраструктура, газовата инфраструктура, и това без да броим възможното атакуване на азерските тръби, от които зависи България.

Въпрос от публиката: С оглед на днешната новина, че Иран е изпратил нота на България на 18 март 2026 г., има ли опасност и какви ще са последствията? Чухме от Вас, че сме много ценни на Иран, тъй че може би сме в безопасност?

За България няма опасност да падат ирански ракети. Трябва да си представим, че това е първо много скъпо начинание. Иранците атакуват конкретни цели. Ако ви прави впечатление, те не атакуват със 100 ракети на ден. Атакуват с евтини дронове. Аутсорсват част от тези атаки на Хизбула, за да притесняват например Кипър и британските части, и така да напомнят, че не е добра идея те да се включват. Но генерално използват дронове, които все пак са опасни. Те носят снаряд. Прави ни впечатление, че все повече се използват касетъчни боеприпаси – изключително умно от страна на гвардията, защото при тях не можеш да прехванеш всички малки муниции, които се разпръскат в небето. Но те носят жертви и щети.

За да атакуваш държава от НАТО и Европейски съюз (ЕС), трябва твоята ракета да е толкова добра, че да мине поне две натовски системи: Гърция и Турция. Освен това рискуваш Турция като враг – а турската армия в момента е в готовност по границата с Иран. Дори тази ракета да не бъде прехваната два пъти, България въпреки старото си оръжие има ПВО системи, които са способни да свалят такива ракети. А онези ракети, които са проблем – такива с 3800 км до 4000 км обсег – те са твърде ценни за Иран, за да бъдат използвани за атакуване на летище „Васил Левски“, на което има просто самолети цистерни.

Иран обаче е длъжен да притиска държави в Западния блок. Забравяме го, но ние сме част от Западния блок. Ако натиснеш България, ти натискаш НАТО и ЕС. Ако българското правителство дръпне назад, това е удар по ЕС и НАТО. Така се разглежда в Иран. Затова те са длъжни. Аз съм сигурен, че дори посланикът ще обиколи още няколко подкаста, ще каже какви сме приятели, че те са ни много близки, дори етнически: може да кажат нещо за Ботев, че е полуиранец. И дори да сравнят Радецки с Революционната гвардия. Сигурен съм, че ще има хора, които ще го приемат и ще кажат: да, ние се борим срещу империализма.

Така че не: чисто технически няма опасност да използват такава ракета – това би било абсурдно. Но дори да използват, ние не сме на фронтовата линия. Да, в много критичен район сме, но далеч не под такава заплаха. Имаме други проблеми, които обсъдихме вече, и те продължават.

Въпрос от публиката: Смятате ли, че с обезглавяването на режима на Аятолаха Тръмп направи услуга на Революционната гвардия? Защото тя не е просто организация, е една от най-добре развитите разузнавателни служби в региона. Както споменахте, израелското военно разузнаване в лицето на „Аман“ не успява да проникне на територията на Иран. По всичко личи, че точно тази структура ще поеме управлението. Подобно на Преторианската армия в древен Рим, гвардията е също тайна полиция, която взема властта под определена форма. Смятате ли, че това е много по-опасно от религиозния фанатизъм, за сигурността в региона?

През 1989 г., когато Хаменей става върховен лидер, институцията върховен Аялтолах е по-скоро символична. Самият Хомейни не набляга много върху директното си участие във властта. Разбира се, той има голямо влияние като идеолог на промяната. До 1989 г. върховният Аятолах е като българския президент – със символична власт и ненамесващ се във вътрешната политика и вземането на решения в държавата. Само че 1989 г. променя това – Хаменей, освен че създава „Сетад“ (огромната корпорация, която служи на неговото семейство и гвардията), дава огромно преимущество на образователните служби.

Отварям скоба, за да кажа, че културните отдели на посолствата на Иран се контролират не от Министерството на културата, а от Министерството на информацията. Това е целенасочено: защо да нямаш под носа на държавата разузнавателна структура? Министерство на информацията е едната структура, другата е разузнаването и третата е гвардията със своите разузнавателни агенции. Сами по себе си те са много трудни за управление.

Религиозен фанатизъм много лесно се контролира, защото той е емоция. Повечето хора, които са твърде религиозни, не отдават значение на фактите. Аз самият съм човек, който вярва в Господ, но не съм религиозен. Ако си твърде религиозен, такъв заряд лесно се контролира, особено ако имаш и по-нискообразовани представители на общността. И ако работиш с национализъм – както в момента иранската Революционна гвардия издига все по-често националистическия призив: бомбардират страната ни.

В същото време гвардията до вчера убиваше протестиращи. Но тези протестиращи няма да излязат сега на улицата. Можем да се обзаложим. А някои хора много наивно мислеха, че това ще се случи. Първо оперативно: как ще излезеш на улицата при активна въздушна атака? Второ, вече имаше опити за такива протести. Те бяха потушени и то, забележете, в по-малки градове. В големите градове в момента няма протести. Това е интересно и тепърва ще се изследва. Не на последно място, миналата седмица бяха ударени кампусите на Техерански и Исфахански университет. Това са буквално най-анти режим общностите в Иран. Защо бяха бомбардирани кампусите на университетите? Няма абсолютно никакво обяснение. Просто бяха бомбардирани. Никой не даде изявление защо. А там виждахме най-съсредоточените възгласи и организирани протести на студенти и ученици срещу режима. Така че в момента военните действия се водят изключително хаотично и не са в полза на гвардията.

Преди днешните изявления на Тръмп той каза, остават ни само 3500 цели. Какво правите тогава с 16 000 удара от 28 февруари насам? 16 000 удара, в които две трети от ударите са с двутонни бомби. 3500 цели имате към 20 март. Гвардията сега си води записки. Част от атаките на Хизбула в момента, включително тези върху Кипър, са имитация на украински атаки. Те следят и други конфликти. А Китай също си води записки. Те виждат кое оръжие, което са оставили на Иран, работи срещу американски самолети и кое не. Водят си записки как се води войната. И тук много важен компонент е, че благодарение на разузнаването на гвардията още през 2022 г. (тогава бях в Украйна) имаше заловени ракети Джавелин. Те бяха пратени в Техеран, не в Русия. Бяха пратени в Техеран, за да бъдат изследвани отвътре: какви компоненти, как действат такива снаряди. Тогава беше сключено споразумението между Китай и Иран. Китай много добре знае вече на какво е основана тази западна технология, какви компоненти и къде се произвеждат. Неслучайно един от най-големите такива производители в Ирландия е работил близко с Китай.

Затова смятам, че има едно голямо подценяване: че отстранявайки Али Хаменей, режимът приключва. Той не е основан на лидерство. По принцип хомейнизмът отрича наследяването. Т.е. дори сега това е парадокс: че Моджтаба Хаменей управлява. Защото те отричат династията. Но като цяло те нямат проблем. Даже за тях е супер. Сега създават мъченици.

Въпрос от публиката: Споменахте, че части от турската армия са вече концентрирани по границата с Иран. Но как точно бихте описали отношенията между Турция и Иран, понеже в турските медии циркулира противоречива информация, че са стабилни и че Турция няма да бъде нападната?

Първо, Турция има проблем със сигурността си, защото има и турски тероризъм и той е все по-активен. Турското разузнаване следи тези структури, които са предимно в южната част на страната и най-вече до границите с Иран. Но т. нар. турска Хизбула беше създадена тихомълком, не беше основен актив на Иран, но тя стои там. Има вече и азерски клон на Хизбула, и той действа вътре в Азербайджан. Да си представим какво ще стане, ако бяха изпълнени атаките, които Иран планираше през тези структури върху тръбовода за газ, от който ние зависим за идващата зима.

Турция има интерес от слаб Иран, но не от разбит Иран. Това е цялата политика на Турция, независимо дали е Ердоган или друг. Политиката на Османската империя се прехвърля от Ататюрк, при Юнюл, и днес при Ердоган. Абсолютно идентична политика. Външната политика на Турция е винаги една и съща. Единствената разлика при Ататюрк и Юнюл е, че те имат много лошо отношение към Близкия изток, и заради това сменят арабската азбука.

Политиката към Иран и Северен Ирак винаги е една и съща. Когато посетих Северен Ирак, частта около Киркук тогава се контролираше от проирански милиции, които директно заставаха на пътя. Най-големият техен враг тогава не бяха кюрдите, с които де факто воюваха. Беше турското разузнаване. Защото Турция счита Северен Ирак за зона на влияние, както и Северна Сирия. Затова установи преди време буферна зона и затова помагаше срещу кюрдските сили. Дори техният проблем не е толкова с кюрдите там. А да бъде контролирана от турски активи.

Иран пречи на тези амбиции през годините: подкрепяше режима на Асад. Гвардията създаваше свои структури и в самата Турция. Затова Турция много внимателно пуска изявления публично, докато разузнаването на Турция всъщност удря Иран. И го удря по такъв начин, че Иран да е свит в централната си част, да не идва до границата с Турция.

Ако Иран е слаб, е изгоден за Русия, Китай и Турция. Между другото, руснаците най-силно саботираха придобиването на ядрено оръжие от Иран, защото така той им ставаше равен. За тях беше по-добре Иран да няма ядрено оръжие. Турция размишлява по същия начин за своята политика в Близкия изток и затова по-скоро ще виждаме такива изявления, „ние сме много готини, съседи сме, много злато минава от Иран към Турция, ние не искаме Иран да бъде унищожен“. Да, те не искат да е унищожен, но нямат против да е слаб и затова предоставят територия и разузнаване на натовски и американски сили. И това няма да се промени. Абсолютно.