Четири години война, без край на хоризонта

Четири години след началото на войната между Русия и Украйна. Какво се случи досега? Какви са дипломатическите усилия за спиране на кръвопролитния конфликт? Какви са териториалните претенции и завоевания? Каква е ролята на икономическия натиск и енергийната инфраструктура? Как влизат в употреба новите технологии? Как се разви военната стратегия на двете воюващи държави? Какви са оценките? И какви са очакванията за хода и края на войната?

По тези и още въпроси пише в анализ от 22 февруари 2026 г. Мик Раян, пенсиониран генерал-майор от Австралийската армия – автор, стратег, основен лектор и заклет почитател на научната фантастика. С фокус върху войната, военната стратегия и как военните институции могат да се подготвят за бъдещето. Сътрудник на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Lowy Institute.

* * *

„Готов съм да не ви убивам – дайте ни всичко“. Какво означава това? Това не е компромис. Това е ултиматум. Затова казах: готови сме на компромиси, зачитащи украинския суверенитет и териториалната цялост, нашата армия, нашия народ и нашите деца. Но не приемаме ултиматуми.

Украинският президент Володимир Зеленски, 20 февруари 2026 г.

Измина още една седмица от войната в Украйна и вече наближават четири години от началото на пълномащабното руско нашествие през февруари 2022 г. Руските сили продължават методичните си операции по суша в Украйна, в небето над фронтовата линия и украинските градове, както и в съзнанието на западните политици и общества.

Междувременно в Женева обсъжданията на политическите и военните измерения на войната, и на постигането на жизнеспособен и траен мир продължават да показват минимален напредък.

Докато мнозина размишляват върху смисъла и поуките от четири години мащабна война в Украйна, през идните дни е възможно избухването на нов конфликт в Близкия изток. Президентът Тръмп разпореди значително увеличаване на американските сили в региона. Дали те ще бъдат използвани и какви ще са политическите и стратегическите цели на евентуалните им операции, предстои да видим.

Женевската дипломатическа сцена

С наближаването на четвъртата година от пълномащабното руско нахлуване новият кръг тристранни разговори в Женева на 17–18 февруари 2026 г. доведе до вече позната комбинация от скромен процедурен напредък и съществен застой. Президентът Зеленски определи резултата като смесен: „Има напредък, но засега позициите се различават, защото преговорите бяха трудни“. Това дипломатично и все по-често използвано описание едва прикрива реалността, че Русия продължава да не проявява никаква готовност да смекчи максималистичните си искания.

По военната линия обаче бе постигнат по-голям напредък. Както заяви президентът Зеленски: „И трите страни признаха, че прекратяването на огъня – ако трябва да има край на войната – и съответният мониторинг, ще бъдат водени основно от американците. Те ще председателстват този подход“.

Военната подгрупа „по същество се съгласи по почти всичко“ относно механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Това е процедурен напредък – договореност как би се следяло примирието, ако бъде постигнато – но не казва нищо за това дали съществува политическа воля да се постигне съгласие по съществото на въпроса и кой ще носи отговорност.

По политическата линия позициите остават непримирими. Главният руски преговарящ Владимир Медински определи разговорите като „трудни, но делови“, докато ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров подчерта необходимостта да се „подготви реална, а не формална основа“ за решения на президентско ниво. Разликата между тези формулировки остава значителна: Русия разглежда преговорите като сделка, докато Украйна настоява за съдържателно, а не козметично споразумение.

Териториалният въпрос остава ключова пречка. Русия изисква изтегляне на украинските сили от останалите части на Донецка област, които Москва все още не е овладяла – около 20% от региона. През уикенда президентът Зеленски изключи възможността за изтегляне на украинските сили от Донбас като част от евентуално мирно споразумение.

Икономическите фактори също влияят върху хода на преговорите. Според скорошна оценка нежеланието на Путин да прави компромиси произтича от „убеждението му, че руската икономика може да продължи да поддържа продължителна война“. Въпросът е дали това убеждение е реалистично или заблуждение. Икономическият натиск нараства въпреки видимата стабилност. Само икономическите мерки обаче няма да променят стратегическите изчисления на Путин. Както се отбелязва в скорошен доклад на британския Кралски институт за обединени служби (RUSI):

„Историята на войните предлага малко примери за конфликти, приключили единствено заради икономическа криза. Когато икономическият натиск е имал значение, това е ставало косвено – чрез въздействие върху военния капацитет, стимулите на елита или стабилността на режима.“

Времето на руските масирани удари с дронове и ракети срещу украински градове подчертава позицията на Москва в преговорите. Русия поддържа постоянен базов натиск чрез въздушни атаки, с периодични вълни от 400–600 дрона и ракети. Това не е случайност, а целенасочен сигнал: Русия преговаря от позиция на продължаващ военен натиск, а не на искрено намерение за деескалация.

Енергийната война продължава

Систематичната руска кампания срещу украинската енергийна инфраструктура продължи и през отчетния период. Според доклад на Russia Matters, „всяка една електроцентрала в Украйна е била увредена от руски атаки, съгласно оценка на президента Зеленски“. В даден момент приблизително половината от 12 000 жилищни сгради в Киев останаха без отопление. Човешката цена расте. На 12 февруари 2026 г. атака срещу Краматорск уби майка и 11-годишната ѝ дъщеря и рани още 16 души.

Стратегическата логика на Путин остава непроменена от 2022 г. насам: да подкопае способността на Украйна да поддържа модерно общество и да създаде условия за отслабване на гражданската воля за съпротива. Досега тази стратегия не е довела до значим успех в отслабването на украинската решимост, но Русия продължава с нарастваща интензивност.

Руската логика изглежда е, че ако досега не е проработило, още няколко мощни удара може да дадат резултат. Историята на войните показва, че подобна логика рядко завършва добре. Разминаването между руската стратегия и доказаната украинска устойчивост отново подсказва, че вземането на решения от Путин остава в основата си откъснато от реалностите на бойното поле.

Сухопътната война. Украински контраатаки

През изминалата седмица станахме свидетели на сравнително рядко тактическо развитие по фронтовата линия в последно време: украинските сили са освободили близо 300 кв.м. този месец. Това представлява най-голямата територия, възвърната от украинските сили за толкова кратък период от 2023 г. насам.

Географският фокус на украинските успехи беше съсредоточен в Запорожка област, по-конкретно по направленията Олександровка и Гуляйполе. Според анализа на Russia Matters по данни на Института за изучаване на войната (ISW) за периода 10–17 февруари 2026 г., руските сили реално са загубили 49 кв. м. украинска територия — малко по-малко от площта на остров Манхатън. Това представлява драматичен обрат спрямо предходните седмици, когато руските сили поддържаха постоянен настъпателен импулс.

Катализаторът за тези неотдавнашни украински контраатаки беше прекъсването на Starlink за руските сили в Украйна. Според информация на AFP украинските сили „са се възползвали от прекъсването на Starlink за руските сили“, за да проведат тези операции.

Тактическите ефекти от последните няколко дни може да изискват време, за да бъдат напълно оценени. Макар че Украйна си върна територия и отслаби руските дронови сили, които бяха изградили оперативни модели за командване и управление около комуникациите чрез Starlink, това едва ли ще промени общата траектория на войната. Въпреки това то усложни руското планиране за пролетни настъпателни операции на юг и потенциално изтегли руски резерви от други направления. И двете са положителни, макар и краткосрочни, ефекти за Украйна.

Заслужава да се отбележи, че на изток Русия продължава усилията си за осъществяване на оперативно двойно обкръжаване на така наречения „пояс от крепости“. Макар това да се развива бавно, то остава основното руско усилие в източния сектор. Въпреки това, предвид много бавните темпове на напредък, вероятността Русия да овладее тази територия през 2026 г. е ниска.

Натиск върху руската мобилизация на човешки ресурс

В оценка от 18 февруари 2026 г. ISW анализира предизвикателствата пред поддържането на руски сили:

„Руският президент Владимир Путин вероятно създава условия за възобновяване на ограничени, поетапни принудителни повиквания на резервисти, тъй като Русия изглежда изпитва затруднения да компенсира загубите си в Украйна чрез съществуващите механизми за генериране на сили. Това е значима промяна. Путин цели да използва ограничените повиквания, за да поддържа равнището на руските загуби и текущия темп на настъпателните операции — а не за да увеличи руската армия, воюваща в Украйна.“

Доклад на Euronews от 20 февруари 2026 г. описа как Путин обмисля принудително повикване на резервисти, за да поддържа руските сухопътни настъпателни операции в Украйна. Това показва, че моделът, използван от руснаците от 2022 г. насам — изпразване на затвори и предлагане на огромни бонуси за набор — достига края на своята устойчивост. Необходим е нов модел за постоянно осигуряване на жива сила, която да компенсира около 1000 жертви дневно, които Русия понася в Украйна.

Качеството на руския личен състав също продължава да се влошава. Изтекли съобщения от високопоставен руски генерал, документирани на 20 февруари 2026 г., разкриват притеснения относно слабости в подготовката на войници и офицери в руската армия. Той също така е признал за систематично малтретиране на украински военнопленници, включително споделяне снимки на отрязани човешки уши. Това допълва дългогодишните доказателства за руски военни престъпления, за техния системен характер и за начина, по който руските командири ги възприемат като неразделна част от военните операции.

Адаптация на руските „дронове-майки“

През цялата война руснаците показаха, че могат както бързо да следват украинските иновации, така и да бъдат новатори сами по себе си. Те си осигуриха предимство на „първи ход“ с дроновете, управлявани чрез оптични влакна, и продължиха да ги развиват. Разгръщането на големи количества ирански дронове — които са по-евтини от руските ракети — също продължава да еволюира. Както показва последното издание на технологичната публикация на Snake Island Institute, руснаците продължават да усъвършенстват дроновете Shahed / Geran.

На 20 февруари 2026 г. ISW съобщи, че руските сили са адаптирали своите дронове Geran-2 в „дронове-майки“, които пренасят FPV-дронове (изглед от първо лице) по-дълбоко в украинския тил. Това представлява значима тактическа иновация. Платформите Geran-2, които по същество са ирански дронове Shahed-136, произвеждани по лиценз, вече служат като носители на по-малки FPV-дронове, разширявайки техния оперативен обсег и усложнявайки украинската противовъздушна отбрана.

Концепцията за „дрон-майка“ позволява на руснаците да разгръщат по-малки дронове от платформи, които вече са проникнали в украинското въздушно пространство, създавайки многослойни заплахи, натоварващи системите за ПВО. Украинските сили трябва едновременно да проследяват и поразяват по-големите носещи платформи, като същевременно се справят с разпръснатите FPV-заплахи.

Изминалата седмица и следващата година: оценка

Изминалата седмица се характеризираше с продължаващ руски натиск, съчетаващ атаки по суша и въздух, значителни украински тактически успехи на юг, продължаващ дипломатически застой и развиваща се технологична конкуренция. Всъщност, докато пиша този обзор, Киев отново е под атака от комбинация от руски дронове и балистични ракети.

Както написах на 17 февруари 2026 г., ефектите от прекъсването на Starlink върху руските военни операции ще се окажат временни. Руснаците вече разработват обходни решения, но системно решение вероятно ще изисква седмици или месеци. Бързото използване от страна на украинските сили на пролуката, създадена от нарушаването на руските комуникации, показва впечатляваща оперативна гъвкавост.

Украинските контраатаки в Запорожие, макар и тактически важни, не променят фундаментално стратегическата посока на войната. Руските сили запазват инициативата в повечето сектори, продължават да напредват, макар и с ледниково темпо, и поддържат способността да нанасят тежки щети върху инфраструктурата. Украинските сили демонстрират по-висока тактическа компетентност и способност да използват руските уязвимости, когато възникнат възможности. В момента обаче им липсва достатъчно количество щурмови формирования за провеждане на продължителни настъпателни операции в широк мащаб.

Женевските разговори бяха поредното упражнение по протокол, без съществено придвижване по въпросите за територията или гаранциите за сигурност. Русия запазва максималистичните си искания, докато Украйна демонстрира готовност за компромиси, които Москва тълкува като слабост, а не като проява на добра воля. Асиметрията е очевидна: Украйна търси истинско договорено решение, докато Русия търси украинска капитулация, облечена в дипломатически език. Както написа президентът Зеленски на 20 февруари 2026 г.:

„Готови сме за реални компромиси. Но не и за компромиси за сметка на нашата независимост и суверенитет. Готови сме да говорим за компромиси със САЩ. Но не и на поредни ултиматуми от руснаците.“

Съобщенията, че президентът Зеленски е разпоредил планиране за още три години война (което беше оспорено от президентската администрация), показват ограничена увереност на Украйна в благоприятен изход от мирните преговори в краткосрочен план. Това е разумна стратегия. Руснаците трябва да разберат, че Украйна има волята да продължи да се сражава.

Предизвикателствата пред руската мобилизация показват, че механизмите за поддържане на силите са под напрежение, въпреки официалния оптимизъм на руското правителство, че може да воюва безкрайно. Възможният ход на Путин към ограничени принудителни повиквания на резервисти подсказва, че доброволческата/договорната система не може да поддържа текущите нива на загуби. Въпреки това авторитарната система на Русия може да налага върху населението си саможертви, каквито демократичните системи не могат, създавайки различен „праг на търпимост“. Икономическият натиск е реален, но мобилизираната военна икономика на Русия може да поддържа операциите известно време, ако политическата воля се запази.

Кампанията срещу енергийната инфраструктура е ключов елемент от руската теория за победа: систематичното разрушаване на способността на Украйна да поддържа модерно индустриално общество в крайна сметка ще сломи гражданската воля. Тази теория многократно се проваля, но Русия продължава с нарастваща интензивност. Стратегията причинява реално страдание — милиони без отопление и електричество при температури под нулата — но украинските социологически проучвания не показват отслабване на подкрепата за съпротивата. Разминаването между руските стратегически предположения и реалността е голямо.

На четвъртата годишнина от началото на пълномащабното руско нашествие в Украйна през 2022 г. може да се направи само един извод: войната в Украйна ще продължи през пролетта на 2026 г., а много вероятно и след това.

Не се очаква дипломатически пробив, въпреки натиска от страна на президента Тръмп за напредък преди лятото и началото на кампанията за междинните избори в САЩ през 2026 г. Военната ситуация остава тактически динамична, но без значителни оперативни и стратегически пробиви, които биха предвещали по-широк срив на военния капацитет на Украйна и Русия. Скорошните тактически успехи на Украйна в Запорожие показват, че възможности съществуват, но използването им изисква ресурси, точно време и руски грешки. Създаването на подобни възможности по-последователно и разполагането на правилните сили на правилното място в оптималния момент ще изисква постоянни концептуални и организационни иновации.

Това не е загадка: виждали сме подобни задънени ситуации в предишни войни и те винаги са били преодолявани по три начина. Първо, чрез значителна трансформация на триада от военни усилия: оперативна доктрина, организационна реформа и умело усвояване на технологии. Второ, чрез срив на политическата воля, който може да бъде предизвикан от поражения на бойното поле, широко обществено недоволство или масиран натиск от съюзници. Трето, чрез комбинация от двете. При липса на такива събития 2026 г. вероятно ще донесе още бойни действия, още разрушения и още кръвопролития.

За Русия стратегията остава съсредоточена върху политическите и когнитивните измерения на войната, подкрепени от военни и саботажни операции. Путин до голяма степен е убедил администрацията на Тръмп, че руската победа е неизбежна (твърдение, което е силно спорно), което е довело до насочване на по-голямата част от натиска от страна на администрацията към Киев. Следователно за Путин пътят напред е да продължи да представя малки териториални придобивки като големи победи и да унищожава украинската гражданска инфраструктура, за да подсилва наратива за неизбежна победа.

За Украйна стратегията занапред е фокусирана върху поддържане на вътрешното единство; изграждане на собствено отбранително производство; стабилизиране на фронтовата линия чрез развиваща се комбинация от екипи човек–машина и реформи на по-високо ниво в системите за командване и управление (C2); издържане на руските въздушни атаки; запазване и разширяване на подкрепата от Европа; и поддържане на добри отношения с Тръмп и неговия преговорен екип. Колко дълго ще издържат вътрешната воля и ресурсите, предстои да видим.

Четвъртата годишнина от бруталното пълномащабно нападение на Русия срещу Украйна ни напомня да се замислим за стойността на свободите, с които се ползват гражданите на демократичните държави. Макар че последните американски стратегически документи изглежда омаловажават ценностите, които демокрациите се стремят да защитават от 1945 г. насам, Украйна ни показа как трябва да го правим. Да ценим нашите системи, като същевременно признаваме техните недостатъци; да ги защитаваме не е въпрос на сделка. Това е дълбока мисия, завещана ни от нашите предци, които се бориха толкова упорито, за да установят и защитят нашите свободи.

Дори да спорим за стратегиите на Украйна и Русия за 2026 г., за възможните резултати от дипломатическите инициативи и за човешките и финансовите ресурси, необходими през идната година, в крайна сметка трябва да се върнем към въпроса защо се води тази война. Тя се води, защото е най-убедителният пример за сблъсък между доброто и злото след поражението на нацистите през 1945 г.

Това е война, в която един свободен народ реши, че няма да позволи на силите на мрачния авторитаризъм да заличат неговата история, култура, свободи и бъдещо благоденствие. В момент, когато силите на бруталния техно-авторитаризъм настъпват в Европа и Азия, отдадеността на каузата, която украинците показват, е нещо, което всички ние можем да приемем и споделим.