Операция „Абсолютна решимост“ на САЩ във Венецуела – факти, реакции и кой е следващият?

Рано сутринта на 3 януари 2025 г. САЩ проведоха военна операция „Абсолютна решимост“ във Венецуела, по време на която 66-годишният венецуелски президент Николас Мадуро Морос и 69-годишната му съпруга Силия Флорес бяха заловени и изведени от страната. Двамата са транспортирани в Ню Йорк, където САЩ им повдигнаха обвинения за нарко-тероризъм, заговор за внос на кокаин и притежание на оръжия. Съобщава се, че впоследствие вицепрезидентът на Мадуро, Делси Родригес, е положила клетва като временен президент на Венецуела.

Очаква се на 5 януари 2025 г. около 19:00 часа българско време Мадуро и съпругата му да се явят във федерален съд в Манхатън, Ню Йорк, за да чуят обвиненията от районния съдия Алвин К. Хелерщайн. Ако бъде признат за виновен, Мадуро може да прекара остатъка от живота си в затвора или дори да получи смъртна присъда.

Също на 5 януари 2025 г. Съветът за сигурност на ООН ще проведе спешно заседание по искане на Венецуела.

В хода на операцията САЩ извършиха мащабни удари в столицата Каракас. Според американски официални лица, операцията е включила над 150 самолета, изпратени да неутрализират венецуелската противовъздушна отбрана и това е позволило навлизането на спец сили и нападението срещу комплекса на Мадуро. По време на операцията не са загинали американски войници. Според предварителни оценки на венецуелски официални лица най-малко 80 души са били убити при американската атака, включително цивилни и членове на силите за сигурност.

Военната операция от 3 януари следва няколкомесечен период, през който САЩ увеличиха военното си присъствие близо до Венецуела в южната част на Карибския басейн, като се позоваха на необходимостта да ограничат потока на наркотици към своята територия. От септември 2025 г. САЩ извършват атаки срещу лодки в Карибско море и източната част на Тихия океан, за които Вашингтон твърди, че са пренасяли наркотици и според съобщенията това е довело до смъртта на най-малко 104 души. В средата на декември 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди „пълна и всеобхватна блокада“ на всички петролни танкери, санкционирани от САЩ, които влизат във Венецуела или я напускат. Оттогава насам Бреговата охрана на САЩ прехваща кораби, за които се твърди, че превозват санкциониран венецуелски петрол.

Мадуро и още висши венецуелски служители – включително бивш министър на икономиката, бивш министър на отбраната и председателстващият съдия от Върховния съд на Венецуела – са подсъдими в САЩ за нарко-тероризъм, корупция, трафик на наркотици още от март 2020 г. За ареста на Мадура първоначално се предлагат 15 млн. щ.д. През нуяри 2025 г. Държавният департамент на САЩ вдига наградата на 25 млн. щ.д., а от август 2025 г., насам тя е вече 50 млн. щ.д.

Кой ще управлява Венецуела?

На пресконференция, проведена малко след операцията от 3 януари, Тръмп заяви, че САЩ ще управляват Венецуела, докато не се осъществи „безопасен, правилен и разумен преход“, без да даде оценка колко време ще отнеме този процес. Тръмп подчерта, че САЩ не признават Мадуро за победител на президентските избори, проведени в страната на 28 юли 2024 г., и повтори обвиненията, че сваленият лидер е ръководил картел, внасял наркотици в САЩ.

Тръмп също така повтори обвиненията, че Венецуела „едностранно е конфискувала и продала американски петрол, активи и платформи“ — очевидна препратка към процеса, започнал през 1976 г., при който венецуелското правителство национализира стотици частни предприятия и чуждестранни активи, свързани с петролната индустрия. Републиканецът заяви, че американски компании ще влязат във Венецуела, ще възстановят петролната инфраструктура в страната и ще използват печалбите в полза на венецуелския народ и за компенсиране загубите на САЩ. Макар американски сили понастоящем да не са разположени във Венецуела, Тръмп заяви, че не се страхува да „изпрати войски на място“, като същевременно предупреди, че политически и военни фигури в страната могат да споделят съдбата на Мадуро, „ако не бъдат справедливи и честни към своя народ“.

На 4 януари държавният секретар на САЩ Марко Рубио се опита да тушира несигурността кой ще управлява Венецуела. Политикът подчерта, че САЩ не са „във война“ с Венецуела, а „във война срещу наркотрафикантите“. Рубио добави, че САЩ не планират да окупират Венецуела „веднага“, но че ще има „карантина“ позволяваща на САЩ да окаже решително влияние върху последващите събития.

Тръмп предупреди временния лидер и вицепрезидент на Венецуела Делси Родригес, че „може да плати висока цена, дори по-висока от Мадуро, ако не прави, каквото е редно“.

Днес Родригес вече е сменила тона, докладва CNN. Вицепрезидентката сега призовава за „сътрудничество“ със САЩ и обещава да „приоритизира“ „балансирани и уважителни международни отношения“ с Америка и региона.

В същата статия CNN посочва, че според високопоставен американски чиновник, държавният секретар Марко Рубио, старши сътрудникът Стивън Милър и отбранителният министър Пийт Хегсет работели по структурата на новото венецуелско правителство още преди ареста на Мадуро. А вътрешният министър Дъг Бъргъм и министърът на енергетиката Крис Райт били натоварени със задачата да убедят американските енергийни компании да се върнат във Венецуела и работят с остарялата ѝ петролна инфраструктура.

Том Котън, председател на сенатската Комисия за разузнаване, даде пред CNN дори още по-ясно описание кой ще управлява Венецуела.

„Когато президентът казва, че САЩ ще управляват Венецуела, това означава, че новите лидери на страната трябва да отговарят на нашите изисквания, включително спиране на трафика с наркотици и оръжия. Искаме Венецуела да изгони кубинците, иранците и ислямиските радикали, да се завърнат към цивилизования свят и да бъдат добър съсед допринасящ за стабилността, реда и просперитета“.

Кой е следващият?

Изглежда сякаш Венецуела няма да е последната стъпка в похода на САЩ да въведат желания от тях ред на американския континент. Следващите може да са Куба, Колумбия, Мексико и Гренландия.

На 4 януари вечерта, по време на пресконференция на борда на правителствения самолет Air Force One Тръмп намекна за потенциална военна операция в Колумбия, наричайки президента „болен човек“, който продава кокаин на американците.

„Колумбия е също много зле. Управлява я човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава в САЩ, но това няма да продължи дълго.“

На въпрос дали това означава, че ще има интервенция на САЩ в Колумбия, Тръмп отговаря: „Звучи ми добре“.

Наред с Колумбия, Тръмп заплаши да нападне и Мексико, ако „нещата не се променят“.

По отношение на Куба Тръмп каза: „Мисля, че Куба е готова да падне сама… няма нужда да правим каквото и да било“, тъй като за Хавана ще е трудно да удържи, без да получава силно субсидирания венецуелски петрол.

По време на същата пресконференция Тръмп припомни апетитите си към Гренландия. „Нуждаем се от Гренландия заради националната сигурност, която Дания не може да осигури“, заяви американският президент.

САЩ имат военна база в Гренландия още от 1950 г. и споразумение с Дания за сътрудничество в областта на отбраната. Това пречи на Китай да се установи там. Именно това е и целта на Тръмп да иска да придобие Гренландия: той иска да е сигурен, че Китай няма да разшири присъствието си там.

Въпреки това думите на Тръмп алармираха премиера Мете Фредериксен, която написа във Фейсбук: „Ще го кажа направо на САЩ: няма абсолютно никаква логика да се говори за необходимостта САЩ да превземат Гренландия. САЩ нямат право да анексират нито една от трите държави в Датската общност. Кралство Дания — а следователно и Гренландия — е част от НАТО и поради това е обхванато от гаранциите за сигурност на алианса. Между Дания и САЩ има действащо споразумение за отбрана, което предоставя на САЩ широк достъп до Гренландия. Ние от Кралството също сме инвестирали значително в сигурността на Арктика. Поради това настоятелно призовавам САЩ да прекратят заплахите срещу своя исторически близък съюзник и срещу държава и народ, които съвсем ясно заявиха, че не са за продан“.

Международно право и реакции

В писмо до Съвета за сигурност на ООН от 3 януари Венецуела обвинява САЩ в извършването на поредица от „брутални, неоправдани и едностранни въоръжени атаки“ срещу цивилни и военни обекти в страната. Според Венецуела действията на САЩ нарушават член 2(4) от Устава на ООН, който забранява заплахата или употребата на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, и заяви, че си запазва правото на самоотбрана съгласно член 51 от Устава на ООН, за да „защити своето население, суверенитет и териториална цялост“. Венецуела също така призова Съвета да осъди агресията на САЩ срещу страната и да ги подведе под отговорност за тези действия.

Редица анализатори и медии осъдиха действията на САЩ във Венецуела като незаконни съгласно международното право и вътрешното право на САЩ. Те също така отхвърлиха аргументите на САЩ, че действат в самоотбрана в усилията си да ограничат търговията с наркотици, включително като поставиха под съмнение дали трафикът на незаконни вещества може да бъде определен като непосредствено въоръжено нападение. Някои анализатори отбелязват още, че Венецуела не е производител на наркотици и че по-голямата част от кокаина, който преминава през страната, е предназначен за Европа.

В изявление от 3 януари генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази тревога от ескалацията във Венецуела, като отбеляза, че военните действия на САЩ „имат потенциално обезпокоителни последици за региона“. Той добави, че тези събития „представляват опасен прецедент“, изразявайки загриженост, че „правилата на международното право не са били спазени“.

Анализатори предупредиха за опасния прецедент, създаден от действията на САЩ, като отбелязаха, че международното право (включително Уставът на ООН) и правните ограничения върху употребата на сила ще бъдат обезсилени, ако държави едностранно предприемат военни действия за отстраняване на лидери на други държави, които смятат за нелегитимни. Те също посочват, че това може да вдъхнови подобни действия от страна на други държави.

Според някои експерти действията на САЩ във Венецуела сигнализират намерението на Тръмп да приложи Доктрината Монро от 1823 г., както беше изложено в Стратегията за национална сигурност от ноември 2025 г. Тръмп спомена това на пресконференцията си от 3 януари, заявявайки, че „господството на САЩ в Западното полукълбо никога повече няма да бъде поставяно под въпрос“, и отправи предупреждения към всички други държави в региона, които се стремят да „застрашат суверенитета на САЩ“. В този контекст бяха направени препратки към Куба и Колумбия; Тръмп отдавна обвинява колумбийския президент Густаво Петро Урего в лошо управление на политиката за контрол на наркотиците в страната. Има опасения за възраждането ерата „дипломация на канонерките“, по време на която САЩ използват военната си мощ, за да завземат територии и ресурси. Тръмп е споменавал подобни амбиции и в миналото, обещавайки да анексира Гренландия и да си върне Панамския канал — въпроси, които пряко засягат Дания и Панама.

Въпреки това съюзниците на САЩ се въздържат от пряка критика след атаката от 3 януари. Вместо това те изразиха загриженост относно развитието на събитията във Венецуела, призоваха участниците към деескалация и диалог и подчертаха необходимостта от спазване на международното право, включително Устава на ООН, при всички обстоятелства. Такива послания бяха отправени в комюнике на Африканския съюз от 3 януари и в изявление от 4 януари от членове на Европейския съюз. Европейски държави като Франция и Великобритания също посочиха, че не признават легитимността на управлението на Мадуро и разкритикуваха лошото му отношение към венецуелския народ, включително ролята му в нарушенията на правата на човека в страната.

Унгарският премиер Виктор Орбан окачестви интервенцията като „сигнал за край на либералния световен ред“ и „положителна за световните енергийни пазари“.

Американската намеса във Венецуела е легитимна предвид заплахата за САЩ според италианския външен министър Антонио Таяни. „Наркотрафикът е също инструмент за нападение срещу други държави. От тази гледна точка намесата в защита на собствената сигурност е легитимна.“

Други държави с връзки в региона реагираха по-остро. В съвместно изявление от 4 януари Бразилия, Чили, Колумбия, Мексико, Уругвай и Испания твърдо осъдиха „военните действия предприети едностранно на венецуелска територия“, като ги определиха като нарушение на основни принципи на международното право и „опасен прецедент за мира и регионалната сигурност“. Те също изразиха загриженост относно опита за „правителствен контрол“ и „външно присвояване на природни или стратегически ресурси“, като се аргументираха, че това би застрашило политическата и икономическата стабилност на региона. Китай и Русия изразиха подкрепа за възгледите на някои регионални държави и заеха още по-критичен тон, като директно осъдиха действията на САЩ като акт на агресия.

Според венецуелските власти и някои анализатори критични към администрацията във Вашингтон, причината зад атаката са петролните залежи на южноамериканската държава – най-големите доказани в света (303.2 млрд. варела). Бившият вицепрезидент на САЩ и опонент на Тръмп в президенските избори през 2024 г. Камала Харис написа в Х, че Мадуро е „жесток“ и „незаконен“ диктатор, но че действията на Тръмп „не правят Америка по-безопасна, силна и приемлива“. И още, че „Войните за смяна на режими или петрол, са предрешени като сила, но се превръщат в хаос, и американските семейства трябва да плащат цената“.

Прецеденти

Събитията във Венецуела имат известни паралели с американската интервенция в Панама през 1989 г., при която беше отстранен генерал Мануел Нориега, фактическият управник на страната по онова време. След тази операция седем членове на Съвета за сигурност на ООН внесоха проекторезолюция, осъждаща американската инвазия в Панама, която беше блокирана от Франция, Великобритания и САЩ. Това беше последният случай, в който Франция и Обединеното кралство използваха правото си на вето. Впоследствие Общото събрание на ООН прие текст, подобен на предложения в Съвета за сигурност със 75 гласа „за“, 20 „против“ и 40 „въздържали се“.

Венецуелският казус има аналог и с интервенцията на Рейгън в Гренада през 1983 г., както и с третиране на лидери като Саддам Хусейн, Слободан Милошевич и т.н., посочва проф. Огнян Минчев.