Българи в бизнеса с марихуана: другото лице на калифорнийската легализация

В продължение на десетилетия марихуаната в американския щат Калифорния е забранено вещество, чието притежание, отглеждане и продажба могат да доведат до наказателно преследване.

После отношението към нея постепенно започва да се променя.

Първо е разрешена употребата ѝ за медицински цели, а през 2016 г. калифорнийците гласуват и за създаването на законен пазар за пълнолетни потребители. Така канабисът извървява пътя от нелегален наркотик до масов потребителски продукт, който днес се продава в специализирани магазини, доставя се до дома и носи милиарди долари на бизнеса и щатската хазна.

Легализацията на марихуаната в Калифорния е представена като разумна алтернатива на дългогодишната война срещу наркотиците. Поддръжниците ѝ уверяват, че ако производството и продажбите бъдат поставени под държавен контрол, качеството на продуктите ще се проверява, достъпът на непълнолетни ще бъде ограничен, а незаконният пазар постепенно ще загуби своите клиенти. Обещано е и нещо особено важно – част от данъчните приходи да бъдат насочени към превенция, лечение на зависимости, програми за младежи, опазване на природата и обществена безопасност.

Почти десет години след одобряването на Предложение 64 (Proposition 64) – мярката, с която избирателите легализират употребата на канабис за немедицински цели от лица над 21 години – равносметката е далеч по-сложна от първоначалните обещания.

Калифорния действително създава огромна законна индустрия и събира над 8.1 млрд. щ.д. данъчни приходи от канабис.

Незаконното производство обаче не изчезва. Властите продължават да откриват мащабни плантации, да изземват десетки тонове продукция и да преследват мрежи, които действат извън лицензираната система.

Междувременно се променя и самият пазар на канабис. Появяват се концентрати, вейпове и други продукти с много по-високо съдържание на психоактивното вещество THC от характерното за марихуаната в миналото. Успоредно с нормализирането на употребата се натрупват научни данни за връзката между честата употреба на силни продукти, зависимостта, психотичните епизоди и шизофренията.

Към тази история се добавя и малко позната за българската публика следа – участието на български граждани в бизнеса с канабис в Северна Калифорния. Някои случаи са свързани с незаконно отглеждане и екологични нарушения, а други – с кражба на заплати, данъчни нарушения и дейност извън ограниченията на лиценза.

Предложение 64

За читателя, който не познава американската политическа система, нека поясним, че в Калифорния „предложение“ (proposal) е законодателна инициатива или друга мярка, поставена директно върху изборната бюлетина. Гражданите гласуват с „да“ или „не“, а при одобрение мярката се превръща в част от законодателството на щата.

На 8 ноември 2016 г. избирателите одобряват Предложение 64, официално наречено Закон за употребата на марихуана от пълнолетни (Adult Use of Marijuana Act). Той разрешава на лица над 21 години да притежават и употребяват ограничени количества канабис за немедицински цели, както и да отглеждат до шест растения за лична употреба при определени условия. Също създава основата за лицензиран пазар, облаган с данъци и подчинен на правила за производство, лабораторни проверки, опаковане и продажба.

Следователно Предложение 64 не означава, че канабисът става напълно законен или че всеки може да го произвежда и продава без разрешение. Законът разграничава личното притежание от търговската дейност, запазва забраната за продажба на непълнолетни и позволява на градовете и окръзите да забраняват и ограничават магазини и производствени обекти на своя територия.

Преди това Калифорния вече е разрешила употребата на марихуана за медицински цели с Предложение 215 през 1996 г. През следващите две десетилетия около медицинската употреба възниква широка сива зона. Лекарските препоръки за използване се получават сравнително лесно, действат пациентски кооперативи, а правилата се различават значително между отделните окръзи. Именно тази система подготвя общественото приемане, инфраструктурата и предприемачите за пълната комерсиализация след 2016 г.

Голямото обещание на легализацията

Кампанията за Предложение 64 се основава не само на аргумента, че възрастните трябва сами да решават дали да употребяват канабис. На избирателите е предложен цял пакет от обществени ползи.

Лицензираното производство трябваше да позволи лабораторни проверки за съдържание на активни вещества, пестициди и други замърсители. Опаковките трябваше да бъдат защитени от деца, а магазините – контролирани и недостъпни за непълнолетни.

Законният пазар трябваше постепенно да лиши престъпните мрежи от клиентите им, защото потребителите вече щяха да разполагат с регулирана законна алтернатива.

Вместо приходите да остават в незаконната икономика, държавата щеше да ги облага и насочва към обществени програми – за младежи, опазване на природата и обществена безопасност.

Легализацията включва и наказателна реформа. Хора, осъдени за деяния, които след Предложение 64 вече не са престъпления, могат да получат отмяна на присъдата и прекратяване на делата. Ако деянието остава незаконно, но вече се наказва по-леко, присъдата може да бъде променена – например от престъпление в нарушение – а наложеното наказание да бъде намалено.

Съдебните досиета по отменени присъди биват „запечатани“. Т.е. записите остават в информационните системи, но обикновено не се разкриват при стандартни проверки за работа, професионален лиценз и за други административни цели. При определени обстоятелства са достъпни за съдилищата и правосъдните органи. Към 2026 г. щатът съобщава за над 215 000 такива случая.

Така Предложение 64 е представено като своеобразен обществен договор: Калифорния узаконява продукта, а в замяна обещава контрол върху индустрията, защита на младите хора, отслабване на черния пазар и прозрачна употреба на данъчните приходи.

Къде отидоха парите

До първото тримесечие на 2026 г. Калифорния е събрала над 8.1 млрд. щ.д. От тях: 4.34 млрд. щ.д. от акциз върху канабиса, 3.28 млрд. щ.д. от данък върху продажбите и над 500 млн. щ.д. от отменен данък отглеждане.

За бюджетната 2026–2027 г. са предвидени 414.1 млн. щ.д. за трите основни направления на Предложение 64: 248.5 млн. щ.д. за образование, превенция и лечение на зависимости сред младежи и за програми, които ги задържат в училище, и по 82.8 млн. щ.д. за екология / отстраняване на незаконни плантации и обществената безопасност.

Следователно не може да се твърди категорично, че средствата просто „потъват“, както понякога се внушава. По-същественият въпрос е какво точно се включва в широко формулираната категория „програми за младежи“ и как се измерват резултатите от тях.

Тази категория не означава само лечение на зависими от канабис. В нея попадат образователни инициативи, социални услуги, грижи за деца и инфраструктурни разходи. Например предвиждат се 11.8 млн. щ.д. за детски грижи в общности, засегнати от пожари.

Това може да бъде обществено полезен разход, но показва разликата между политическото послание и бюджетната реалност. Когато избирателят чува „превенция и лечение на зависимости“, вероятно си представя конкретна помощ за хора с проблемна употреба. На практика парите се разпределят в значително по-широка мрежа от социални програми.

Следователно въпросът не е дали Калифорния отделя средства за превенция, а дали показва достатъчно ясно какъв е резултатът: колко млади хора са обхванати, колко случаи на зависимост са предотвратени, колко пациенти са получили специализирано лечение и дали тези програми могат да компенсират последствията от все по-широкото нормализиране и комерсиализиране на канабиса.

Незаконният пазар остава

Едно от най-силните обещания на легализацията беше, че регулираният пазар ще отнеме клиентите на нелегалните производители. Почти 10 години по-късно именно тук се вижда едно от най-големите противоречия на калифорнийския експеримент.

Официалният пазарен анализ на щатския регулатор оценява, че през 2024 г. лицензираните производители са покривали средно 38% от потреблението в Калифорния. Над 1000 тона канабис, употребени в самия щат, са дошли от нелицензирани източници. Така не се наблюдава пълно изместване на черния пазар.

Средното незаконно производство в Калифорния за периода 2019–2024 г. се оценява на 5.17 млн. кг канабис годишно. На базата средната цена на едро за този период щатският регулатор изчислява общата годишна стойност на нелицензираната продукция на около 11.9 млрд. щ.д. От тях 9.9 млрд. щ.д. се изнася незаконно към други щати, а около 2 млрд. щ.д. се пласират в самата Калифорния.

Анализът не открива убедителни статистически доказателства, че незаконното производство е намаляло съществено спрямо годините непосредствено преди легализацията.

Причините са предимно икономически. Легалните производители плащат лицензи, данъци, местни такси, лабораторни анализи, застраховки, заплати и разходи за спазване на множество правила. Незаконният производител избягва тези разходи и може да предлага по-ниска цена. Местните забрани на магазини допълнително ограничават достъпа до законния пазар, а федералната забрана спъва продажбата на продукцията между отделните щати.

През първите три месеца на 2026 г. калифорнийските власти съобщават за изземването на над 28.5 тона незаконен канабис. Операциите разкриват и други нарушения – незаконно отклоняване на вода, употреба на забранени пестициди, наличие на оръжия, трудова експлоатация и унищожаване на природата.

Парадоксът е очевиден. След легализацията Калифорния не заменя незаконния пазар със законен. Вместо това се оформят два паралелни пазара – единият регулиран, облаган с данъци и скъп за поддържане, а другият продължава да работи извън правилата и да използва ценовото си предимство.

Най-опасната заблуда: че марихуаната е безобидна

В обществения разговор марихуаната често се представя като сравнително безвредно растение и като по-лека алтернатива на алкохола или т. нар. твърди наркотици. Част от този образ води началото си от младежката контракултура на 60-те и 70-те години в САЩ и най-вече от хипи движението, протестите срещу войната във Виетнам и отхвърлянето на традиционните обществени норми.

Сан Франциско и особено кварталът му „Хейт-Ашбъри“ се превръща в един от символичните центрове на тази култура, в която употребата на марихуана се свързва със свобода, музика, пацифизъм и бунт срещу установения ред.

Този романтизиран образ обаче все по-трудно може да бъде отнесен към съвременния пазар. Днешната индустрия предлага не само изсушен канабис, но и вейпове, масла, восъци и концентрати с много по-високо съдържание на психоактивното вещество THC. Затова сравняването на съвременните продукти с марихуаната, употребявана преди половин век, може да създаде подвеждащо усещане, че става дума за едно и също вещество със същата сила и същите рискове.

Основното психоактивно вещество в канабиса – тетрахидроканабинолът (THC) – въздейства върху области на мозъка, свързани с паметта, вниманието, възприятията, настроението и координацията. Именно THC причинява усещането за опиянение.

Данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията, показват значително увеличаване на средната концентрация на THC през последните десетилетия, а продукти от специализирани магазини за канабис достигат многократно по-високи стойности.

Канабисът може да предизвика тревожност, панически реакции, параноя, дезориентация и временна загуба на реалистична преценка. При по-високи дози е възможен остър психотичен епизод с халюцинации, налудности и усещане, че човек е преследван или контролиран. При част от хората симптомите отшумяват, но при други употребата може да отключи или ускори по-трайно психотично заболяване.

Натрупаните научни данни показват последователна връзка между употребата на канабис и повишения риск от психични разстройства, като рискът нараства при ранно започване, честа употреба и продукти с високо съдържание на THC.

Голямо европейско изследване установява, че ежедневната употреба на канабис е свързана с приблизително три пъти по-висока вероятност от появата на наченки на психически отклонения, а ежедневната употреба на силен канабис повишава този риск близо пет пъти в сравнение с липсата на употреба. Особено внимание изисква употребата през юношеската и ранната зряла възраст. Изследванията свързват ранното започване с по-късни психотични симптоми, а младите хора с проблемна или зависима употреба се очертават като по-уязвима група.

Последиците не се изчерпват с психозата. Продължителната употреба може да засегне паметта, способността за учене, мотивацията, концентрацията и социалната активност. При подрастващите тя се свързва с проблеми в училище, затруднения при вземането на решения и по-висок риск от развитие на зависимост. Човешкият мозък продължава да се развива до 25-годишна възраст, което прави младите хора особено уязвими.

Данни от Европа показват, че през 2024 г. около 104 000 души в Европейския съюз, Норвегия и Турция са постъпили за лечение, свързано с употребата на канабис. Те представляват 33% от всички лекуващи се от проблеми с наркотични вещества. Около 62 000 от тях са потърсили лечение за първи път, като канабисът е бил основният проблемен наркотик при 41% от всички нови пациенти.

Затова дебатът не трябва да се свежда единствено до въпроса дали един пълнолетен човек следва да бъде наказван за притежание на канабис. Не по-малко важно е какво се случва, когато около канабиса се изгради мощна търговска индустрия, която печели от редовната употреба, от продажбата на все по-силни продукти и от постепенното превръщане на марихуаната в нещо обичайно и привидно безобидно.

В заключение, почти десет години след легализацията резултатът е противоречив. Калифорния създаде регулиран пазар и събра милиарди долари данъци, но не успя да премахне незаконното производство. Наред с легалния сектор продължава да съществува огромен черен пазар, а комерсиализацията направи достъпни все по-разнообразни и силни продукти с високо съдържание на THC.

Затова основният урок от Калифорния е, че декриминализирането на потребителя, медицинската употреба и създаването на комерсиален пазар са три различни политики. Легализацията не прави канабиса безвреден, данъчните приходи сами по себе си не доказват обществена полза, а лицензираният пазар не гарантира изчезването на незаконния. Истинският въпрос е не само дали употребяващият трябва да бъде наказван, а как държавата защитава общественото здраве, когато зад продукта вече стоят милиарден бизнес и икономически интереси.

Българската следа

На пръв поглед историята на легализирания канабис в Калифорния изглежда далечна от България. При по-внимателно проследяване на незаконното производство в северната част на щата обаче се появява изненадваща българска следа.

В полицейски съобщения, административни преписки и документи за екологични и трудови нарушения се срещат имената на български граждани, участвали в операции за отглеждане на канабис. Това не е достатъчно, за да се говори за „българска мафия“, но показва как калифорнийската канабисова икономика е привлякла участници и капитали далеч отвъд границите на САЩ.

Тази връзка става известна през 2013 г., когато мащабна полицейска операция край Бриджвил, окръг Хумболт, отвежда разследващите до група български граждани.

Сред задържаните е Валентин Великов Маринов, тогава на 37 години и с адрес в Плезънт Хил, близо до Сан Франциско. Първоначалните основания за задържането му включват отглеждане на марихуана, притежание с цел продажба, нарушения, свързани с водите и горите, и притежание на оръжие при извършване на престъпление. В операцията са задържани общо 16 души, повечето българи.

Публичните източници не установяват кога Маринов е пристигнал в САЩ, с какъв имиграционен статут е бил и с какво се е занимавал преди канабиса. Няма данни и за предишна депортация.

Маринов е описан от местните власти като организатор на операцията, но това определение не е доказано в наказателен процес. Срещу него и останалите задържани не са внесени наказателни обвинения. CBS съобщава за наложена гражданска санкция от 300 000 щ.д. за екологични щети, но не и за наказателна присъда.

Логично възниква въпросът: защо след толкова мащабна акция не се стига до наказателно дело?

За да се разбере защо подобни случаи трудно завършват с присъда, трябва да се има предвид тогавашният режим за използването на канабис за медицински цели в Калифорния. Пациенти с лекарска препоръка са можели да се обединяват в т.нар. медицински колективи и съвместно да отглеждат канабис за нуждите на членовете си. Такъв колектив не е лечебно заведение, а сдружение на пациенти и други лица. За да бъде законен, той е трябвало да работи без търговска печалба, да разпределя продукцията само между членовете си и да води необходимата документация.

При разследване обвиняемите могат да представят лекарски препоръки и документи за членство и да твърдят, че растенията са били отглеждани за медицински цели, а не за незаконна продажба. Тогава прокуратурата трябва да докаже, че медицинският режим е бил прикритие. Местни прокурори посочват още една трудност – съдебните заседатели в окръг Хумболт често не са склонни да осъждат производители на канабис.

Що се отнася до Маринов, официални документи показват, че през 2018 г. той подава информация от името на компанията Substantial Green Inc. за отглеждане на канабис. През април 2021 г. присъства на проверка, която установява във фирмения имот нарушения, свързани с водите, отпадъците и изискванията към дейността.

Документи на окръг Хумболт по-късно продължават да свързват името му с разрешително за канабис, неплатени данъчни и административни задължения, и процедура за отнемане на разрешението. Имотът му е продаден на нов собственик през септември 2023 г.

Следователно няма основание да се твърди, че той е останал ненаказан или без последствия. Има гражданска санкция, екологични предписания, административни проверки и проблеми с разрешителни и данъци. Но няма наказателна присъда, нито депортация.

Точно тук възниква моралният въпрос. Когато голяма полицейска операция, мащабно производство на марихуана и екологични щети не водят до наказателен процес, а част от същите участници по-късно намират място в лицензирания сектор, бил ли е законът еднакво строг към всички? И не сме ли свидетели как легализацията превръща предишната сива икономика в законен бизнес, без да изясни докрай отговорностите от миналото?

Вторият български случай

Вторият случай е с Георги Тонев. Той е по-нов и показва как нарушения могат да се появят дори в лицензирана ферма за канабис.

През февруари 2026 г. шерифската служба на окръг Хумболт получава сигнал от мексиканското консулство за работник, оставен сам в отдалечен лицензиран обект за отглеждане на канабис без храна и без дължимото му възнаграждение. Поради значителните наводнения и трудния достъп властите привличат специализиран екип за спасяване в бързи води и на 25 февруари извеждат работника от имота. Според шерифската служба условията на място са били нечовешки, а разказът на работника и наблюденията на разследващите навеждат към трафик на хора за трудова експлоатация.

Собственикът на фермата е Георги Тонев. Той е арестуван през март. Според представената в съда информация той е американски гражданин от български произход и живее в САЩ от повече от 25 години. Първоначално срещу него са повдигнати обвинения за трафик на хора, незаконно лишаване от свобода, кражба на заплати и нарушения, свързани с производството на канабис.

Важно е обаче първоначалното полицейско обвинение да бъде разграничено от доказаното в съда. Съдията отхвърля обвиненията за трафик на хора поради недостатъчни доказателства. Твърдението за незаконно лишаване от свобода също отпада след съдебно споразумение. Така всички обвинения срещу Тонев за трафик на хора биват отхвърлени.

Случаят обаче не приключва дотук. Тонев се признава за виновен по обвинения за кражба на заплати, данъчни нарушения и незаконно отглеждане на марихуана. Заседанието за определяне на присъдата е насрочено за 29 септември 2026 г.

Случаят е показателен по две причини. Първо, сериозното обвинение за трафик на хора не издържа на съдебната проверка – напомняне, че арестът и полицейското съобщение не са равни на присъда. Второ, лицензираната дейност не гарантира, че собственикът спазва трудовото, данъчното и канабисовото законодателство.

Маринов и Тонев представят два различни етапа от развитието на калифорнийския пазар. Първият случай възниква в хаотичната сива зона на медицинската марихуана преди пълната легализация. Вторият се развива почти десет години по-късно, на регулирания сектор. Общото е, че границата между законно и незаконно производство остава много по-размита, отколкото обещаваше политическата кампания.

Европейският съюз без общ модел

Нека погледнем какво се случва в Европейския съюз (ЕС). ЕС няма единен закон, който да определя дали употребата и притежанието на канабис за лични цели е законно. Всяка държава членка решава този въпрос самостоятелно. Европейското законодателство установява общи минимални правила основно за трансграничния трафик и незаконната търговия, но не уеднаквява националните наказания за лична употреба.

Затова в Европа съществуват различни модели. Някои държави запазват наказателната забрана, но при малки количества прилагат административни санкции или прекратяват делото. Други са декриминализирали притежанието за лична употреба, без да разрешават свободна търговия. Трети допускат ограничено домашно отглеждане на марихуана и отглеждане в регулирани нестопански сдружения, но не и пазар от калифорнийски тип с масова реклама, доставки и голяма индустрия.

Декриминализацията също не означава легализация. При декриминализацията деянието остава забранено, но може да се наказва с глоба, предупреждение, лечение и друга административна мярка вместо затвор. При легализацията законът изрично разрешава определено поведение и създава правила за него.

Европейският подход като цяло е по-предпазлив към пълната комерсиализация. Същевременно данни показват увеличаване на силата на част от предлаганите продукти. Според „Европейския доклад за наркотиците 2026“ през 2024 г. средното съдържание на THC в иззетата канабисова смола в ЕС е 24.6% – повече от два пъти над отчетените 12% при растителния канабис. Между 2014 и 2024 г. средната концентрация на THC в канабисовата смола се е увеличила с 66%, макар силата на отделните продукти да варира значително.

В България притежанието остава престъпление

България е сред държавите с по-строг режим. Канабисът и марихуаната са включени в Списък I на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични – категорията на веществата с висока степен на риск за общественото здраве, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Съгласно чл. 354а от Наказателния кодекс (НК) човек, който без надлежно разрешително придобива или държи високорисково наркотично вещество, може да бъде наказан с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10 000 лв. Това означава, че дори притежанието за лична употреба не е автоматично освободено от наказателна отговорност.

При маловажен случай законът допуска значително по-леко наказание – глоба до 1000 лв. Дали случаят е маловажен обаче не се определя единствено от количеството. Съдът може да вземе предвид стойността, вида на веществото, обстоятелствата, начина на съхранение, предишни нарушения и данни за намерението на обвиняемия. Малкото количество не прави притежанието законно, а само може да бъде основание за по-леко третиране.

За производство, разпространение и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества НК предвижда лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5000 до 20 000 лева, като при квалифицирани случаи санкциите могат да бъдат значително по-тежки.

Така България и Калифорния се намират почти в противоположни точки. В Калифорния пълнолетен може законно да притежава определено количество и да го купи от лицензиран магазин. В България същото поведение може да доведе до полицейско задържане, досъдебно производство и наказателна присъда.

Но противопоставянето между пълна забрана и комерсиална легализация не трябва да скрива най-важния въпрос – как държавата защитава общественото здраве.