Владислав Кръстев: Призраците на 90-те и случаят „Георги Кузев“ – тройно предателство към децата на България

За хората, които изследваме радикализацията и екстремизма, не е новина, че крайните субкултури, характерни за 90-те години у нас, преживяват възраждане след ковид пандемията.

Това, което се е случвало тогава, се повтаря и днес. Архивите са пълни с описания на хайки, нападения и „лов“ на араби, тъмнокожи, роми, виетнамци, китайци и други. Давам пример с т.нар. „Кравайска бригада“ – скинхед група и в същото време футболни хулигани на ЦСКА, действала докъм 2005/2006 г. На тях им се приписва поне едно убийство (на бездомно малолетно момче в изоставена къща в „Красна поляна“, хвърлено от втория етаж) и нападение над китайския посланик. И двата инцидента са от около 2000 г. Интересното е, че скинарите намират в китайския посланик голяма сума пари, но не я вземат. Явно, за разлика от днешните, са били по-големи „идеалисти“.

По мои наблюдения младите са тревожни, объркани и имат натрупана агресия, за която намират отдушник и оправдание в криворазбрани идеологии. Разликата с 90-те е, че новите технологии правят радикализацията много по-бърза и лесна – лесно се намират съмишленици и жертви. Да не говорим, че дехуманизирането на групи и личности е по-приемливо отвсякога. Всички го правят: леви и десни политици, „експерти“, журналисти, инфлуенсъри (не само у нас). Просто това е новото „нормално“.

Причините за радикализацията е дълга тема, но акцентът на коментара ми е друг: през 90-те, при смяната на социално-икономическата система е имало сътресения, тотално отсъствие на държавата и колапс на институциите. Нещо, което днес не би трябвало да е така, но май е факт. Преди да стигнат до подобни престъпления, тези деца (да, деца са) със сигурност са имали множество по-дребни противообществени прояви, останали незабелязани или по-скоро мълчаливо толерирани от семействата и училищата им. Обстоятелството, че извършителите не са от едно и също училище, е признак за системен проблем. Моето впечатление е, че българското средно образование е в криза – масово там преподават хора, които са неадекватни на съвременния свят. И по-важното: има такива, на които просто не им пука и не осъзнават, че носят огромна отговорност. Най-голямото доказателство, че досега на извършителите им се е разминавало, е решението да заснемат това и да го качат в интернет. Това са деца, свикнали да преминават границата, или може би дори не са знаели, че има такава, т.е. не са имали коректив.

Така тези деца са предадени първо от собствените си семейства, а след това и от учителите си. Пак ще се леят в ефир познатите фрази: „Те бяха от добри семейства, нормални деца…“, само и само да не се признае пълният им провал. И пак, това не е нещо ново. При убийството на Георги в Борисовата градина (2015) цялото училище е знаело кой е убиецът, но никой не е подал сигнал. Дори се твърдеше, че директорката го е съветвала как да си извини отсъствията. При случая в Петрохан пак имаше намесено училище – там се твърдеше, че едно от момчетата е било „записано“ уж формално да учи, без да посещава часове.

Има предостатъчно механизми, когато забележиш проблем, да сигнализираш: родители, училищни психолози, след това – ДАЗД, МВР-ДПС и дори ДАНС (припомням случая с 16-годишното момче М.П. от Пловдив, радикализирано онлайн от ИДИЛ, тогава родителите подават сигнал до ДАНС и всичко е предотвратено). Но тук нещата са били проспани и оставени на самотек, както много други неща в тази държава.

Мрачната ми прогноза е, че след провала на семействата, учителите и отговорните институции, тези деца ще бъдат предадени за трети път – от правораздавателната система. Те ще получат присъди, но вместо да бъдат превъзпитани и реинтегрирани като нормални граждани (каквато е крайната цел на затвора), ще излязат без социални и трудови умения, с натрупан криминален опит и отровени от омраза заради униженията, които им предстои да търпят през следващите години.