Чарлс Партън: кога Си Дзинпин ще рискува война за Тайван?

Каква е разликата между поведението на Си Дзинпин във вътрешната и във външната политика? Защо провал при нахлуване в Тайван е екзистенциален риск за ККП и Си Дзинпин? Как демографското наследство от „политиката за едно дете“ влияе върху обществената реакция при евентуална война? Защо десетки генерали бяха отстранени в мащабните чистки в Китай през последната година-две? Защо морският десант през Тайванския проток е много по-рискован и труден от десанта в Нормандия през Втората световна война? Кои са шестте ключови условия, преди Китай да предприеме силово завземане на Тайван? Защо господството в производството чипове е критично за Пекин? Какво научи Китай и Тайван от войната в Украйна? Каква е тайванската „отбрана тип таралеж“ и как прави острова „несмилаем“ за инвазия? Искат ли тайванците да се присъединяват към КНР? Доколко САЩ и западните съюзници ще блокират китайска инвазия? И как ще изглежда Тайван след поемане контрол от Пекин?

Интервю на британското издание Sun с Чарлс Партън, офицер на Ордена на Британската империя и бивш дългогодишен дипломат в Китай. Статия по повод интервюто беше публикувана на 15 август 2026 г., а видео със самия разговор – на 5 август. Предлагаме ви разговора в редактиран вид.

Sun: Какво знаем за психологията на Си Дзинпин? Склонен ли е към изключителна предпазливост, докато условията не станат напълно благоприятни, или страхът да не покаже слабост би го подтикнал да предприеме екзистенциален риск с евентуално нахлуване в Тайван?

Чарлс Партън: Във вътрешнополитически план може да се каже, че той е човек, склонен към риск, съдейки по начина, по който се справя с политиката вътре в Китайската комунистическа партия (ККП). Но що се отнася до външната политика, Си демонстрира много по-голяма предпазливост. И мисля, че сте прави да казвате, че по отношение на Тайван това би било екзистенциален риск.

Ако се провали, Си рискува не само в личен план. Има и опасност самата ККП да бъде пометена от реакцията в континентален Китай – и то не само защото икономиката вероятно ще се срине. Хората ще бъдат изключително разгневени от загубата на единствените си деца в потенциална война, заради политиката за едно дете. Една война би довела до огромно икономическо сътресение, което ще причини безработица и други тежки последици. А репутацията на Си като лидер, осигуряващ ясни насоки и добро управление, ще бъде напълно разбита. Това е огромен риск и бих се изненадал, ако Си го поеме, без да е почти 100% сигурен, че ще спечели в Тайван.

През последната година-две се провежда мащабна кампания за отстраняване на генерали – било защото са корумпирани, било защото не изпълняват заповедите му и не подготвят Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) за евентуална война с Тайван. Целта е НОАК да бъде приведена в състояние, при което да може да нахлуе в Тайван през 2027 г. – това е по-скоро целева година за готовност, а не непременно за самото нахлуване.

Разбира се, корупцията е основен фактор за отстраняването на тези генерали. Си Дзинпин е много ясен, че ще държи висшите ръководители отговорни за даването на добър пример, а ако те не го правят, ги отстранява. Но има и доста разговори, които подсказват, че той не е доволен от реалното представяне на някои от тези генерали.

Подозирам, че Си има доста добра представа за ситуацията в Тайван – както във военно отношение, така и по отношение на цивилното население и правителството – преди да реши дали да нахлуе, или да търси други средства за постигане на т.нар. „обединение“ на Тайван. Някои биха казали „присъединяване“, защото Тайван никога не е бил част от Китайската народна република.

Sun: Как би изглеждало китайско нахлуване в Тайван?

Чарлс Партън: Ако Пекин реши да действа, реалистично една операция би започнала с високорисков морски десант. Не бива да забравяме, че това са изключително трудни операции. Денят „Д“ (денят на десанта в Нормандия – 6 юни 1944 г.) например едва не се проваля въпреки огромната подготовка.

Тук става дума за около 100 мили (160 км) сравнително бурно море – значително повече от разстоянието при десанта в Нормандия – и то срещу добре защитен остров. Има само около 13 плажа, на които би могъл да бъде извършен десант. Разбира се, Китай би изпратил и въздушнодесантни войски, но те са изложени на голям риск да бъдат свалени още във въздуха, особено с развитието на дроновите технологии.

Дори китайците да се подготвят добре, нахлуването ще бъде изключително трудно и вероятността да не успеят е голяма. Освен това има само определени метеорологични прозорци, в които подобна операция е възможна, тъй като морето в района е доста неспокойно.

Едно такова нападение би дало и ясни предварителни сигнали. За подобна операция Китай ще трябва да събере огромен брой войници, техника, материали, въздушна поддръжка и т.н. Това би дало време на американците и на други държави да изпратят подкрепления и да направят задачата на Китай още по-трудна. Затова съм силно скептичен, че ще има нахлуване.

Възможна е и т.нар. блокада тип „сива зона“, но и тя крие сериозни рискове. Ако бъде блокиран Тайванският проток, трябва да се има предвид, че това е изключително натоварен морски маршрут. Около 30% от световното корабоплаване минава през него, а той свързва Далечния изток с пазарите в Африка и Европа, както и с Близкия изток. Ако бъде наложена блокада, транспортните разходи ще скочат рязко. Застраховките също ще поскъпнат, ако корабите изобщо са готови да преминават през тази зона. Ще настъпи глобален икономически срив. А континентален Китай е тясно свързан със световните пазари, така че и там ще има огромен икономически спад.

След това може да се стигне до сценарий на масова безработица в Китай, където и без това безработицата е висока. Какво ще правят младите хора, ако нямат работа, няма какво да ядат и нямат пари? Ще се обърнат срещу някого. Всички добри неща идват от партията. Но обратната страна на тази монета е, че всички лоши неща също се приписват на партията. Това ще се превърне в екзистенциална заплаха за ККП – масова безработица и огромна нестабилност, насочена срещу нея. Ако аз мога да направя тази сметка, Си Дзинпин също може. Единственото, което той няма да рискува, е да падне от власт, защото ще е изключително опасно. Това не е като избори по уестминстърски модел, при които можеш да се върнеш след пет години. Тук става дума за система, която може да бъде пометена, а заедно с нея отделни хора дори да загубят живота си.

Затова смятам, че е много по-вероятно Китай да продължи да оказва други форми на натиск върху Тайван и неговото население, за да го убеди, че обединението е неустоимо и неизбежно.

Това не означава, че напълно изключвам ограничена военна активност. В Южнокитайско море има групи острови – например Пратас (Дунша) и Тайпин – които в момента са заети от малки тайвански сили. Не би било необходимо много, за да бъдат изтласкани и превзети, при операция, изглеждаща като военно учение. Това би донесло на Си известни политически дивиденти пред китайското население – че напредва с дневния ред за „връщането“ на тези територии, които китайците възприемат като изгубени – без да провокира американците и други държави към открито враждебна позиция.

Sun: На страната на Пекин ли е времето?

Чарлс Партън: Тайванците не искат да бъдат обединени с Пекин. Ако погледнете проучванията, провеждани в Тайван, около 6% от хората биха подкрепили обединение с Китай. Повечето, предвид заплахите, искат животът да продължи както досега. Малка част биха подкрепили независимостта, но според мен това би било много неразумно, защото тогава Си Дзинпин вероятно би предприел въоръжени действия.

Китай обаче се сблъсква с доста сериозни проблеми. Вие споменахме демографията. Икономиката се влошава. Въпреки цялата пропаганда съществуват реални проблеми. Но смятам, че Си Дзинпин вероятно няма друг избор, освен да изчака и да продължи да оказва натиск върху тайванците, за да ги убеди, че обединението е неустоимо и необратимо. Междувременно може да работи за създаването на условия, които биха му позволили да заеме по-силова линия.

Не изключвам напълно нахлуване или военни средства в много по-дългосрочен план. Но винаги посочвам, че за това трябва да бъдат изпълнени шест условия. Докато китайците не изпълнят тези условия, смятам, че ще загубят, ако нахлуят.

Първо: Си трябва да вярва, че КНОА притежава огромно военно превъзходство и ефективност, така че да може да спечели за много кратко време и да не затъне в продължителна война. Това е особено важно, защото от китайска гледна точка става дума за война срещу други китайци. Си е видял какво се случи в Украйна, където Путин беше уверен, че войната ще приключи до Коледа, а години по-късно тя продължава.

Второ: Си трябва да вярва, че САЩ няма да разполагат с достатъчно време, за да се притекат на помощ на Тайван, дори ако искат да го направят. Освен това Европа и другите сили трябва просто да приемат случващото се като свършен факт, постигнат със сила.

Трето: Си трябва да е убеден, че САЩ дори няма да се опитат да се намесят, защото ще разберат, че КНОА притежава регионално военно превъзходство. Той трябва да бъде достатъчно уверен, че разполага с военната способност да отблъсне всякакви опити за намеса, дори ако такива бъдат направени.

Четвърто: Китай трябва да постигне самодостатъчност и господство в производството на полупроводници. Това е жизненоважно както за китайската, така и за световната икономика. Тайванската компания TSMC произвежда около 50% от световните полупроводници, включително практически всички най-високотехнологични чипове. Докато Китай не придобие способността да замени това производство, не смятам, че Пекин ще е готов да влезе в икономическата зона на катастрофата, която би последвала от нападение срещу Тайван и потенциалното унищожаване на TSMC.

Пето: Китай трябва да разполага с достатъчно лостове за влияние върху Запада по отношение на ресурсите, доставките и китайските технологии, така че да може да предотврати налагането на сериозни санкции. При сегашните условия такива санкции вероятно ще бъдат наложени.

И шесто: Западът да няма достатъчно лостове за влияние, които да му позволят да използва собствените си ресурси, технологии и доставки, за да блокира достъпа на Китай до тях. Ако китайската икономика не е достатъчно самодостатъчна и автономна, за да понесе този шок, ще последва неизбежен срив в икономическите ѝ показатели. Това ще доведе до ситуация в Китай с масова безработица и безредици, насочени срещу партията.

Затова, докато тези условия не бъдат изпълнени, е справедливо да заключим, че силовите начини за завземане на Тайван остават на заден план. Каквото и да говорят китайците, те ще искат да поддържат представата, че военната заплаха е реална, защото това оказва натиск върху населението на Тайван. Но паралелно с това ще търсят други средства за привличането на Тайван към Китай.

Sun: Какво е научил Китай от войната в Украйна? Как би изглеждала съвременна китайска война срещу Тайван?

Чарлс Партън: Трябва да отбележим, че нахлуването е много по-трудно от отбраната. Затова е редно да започнем с това какво Тайван е научил от войната в Украйна. Всъщност войните в Украйна и Иран, както и акцията във Венецуела, са много различни от евентуална китайска атака срещу Тайван. Украйна е сухопътна война, водена върху сравнително лесен за маневриране терен. Тайван изисква морски десант през около 160 км открито море.

Както КНОА вероятно е извлякла поуки, особено по отношение на подводните дронове и надводните безпилотни системи, така и тайванците са направили същото. Тайванците разработват това, което е известно като своеобразна „отбрана тип таралеж“, защото никога няма да могат да се изравнят с КНОА по ракети, самолети и артилерия – целия набор от конвенционални оръжия. Но тогава изборът е да не водиш конвенционална война. Това усложнява ситуацията за Китай.

Китай има предимството, че се намира на собствена територия, докато американците са базирани в Гуам, Окинава и Хаваите. И все пак от военна гледна точка това е много рисковано начинание, а ако не приключи много бързо, ще доведе до икономически колапс, който би бил катастрофален за всички нас, но и за самия Китай.

Sun: Американският президент Тръмп отложи одобряването на оръжеен пакет за Тайван на стойност 14 млрд. щ.д. Какъв е мотивът зад този ход?

Чарлс Партън: Изглежда, че оръжейният пакет е бил отложен заради майската среща между Тръмп и Си в Пекин. Разбира се, предстои и друга среща през септември, когато Си се очаква да посети Америка. Така че е напълно възможно решението да бъде отложено до след нея.

Но колко значим е този пакет, при положение че в момента Америка вероятно изразходва запасите си от оръжия? И дори ако пакетът бъде одобрен, колко бързо тези оръжия ще бъдат произведени и изпратени на Тайван? Според мен задкулисно все пак се извършва много работа – обучение на тайвански военнослужещи, разработване на дронове, военни технологии и т.н. Това се случва както с американците, така и вероятно с други държави. Така че големият пакет е донякъде „новината за първа страница“, докато тихо, под повърхността, се случват други неща. Възможно е да има и други оръжия, които САЩ съхраняват и вече са разрешени в рамките на по-ранни пакети.

Неотдавна имаше друг пакет, за 11 млрд. щ.д. Дали той ще бъде реализиран или не, вероятно зависи от наличностите на оръжия. Ще видим какво ще се случи след септември. Конгресът на САЩ има желание да го одобри. Но какво ли минава през главата на Доналд Тръмп?

Sun: Виждаме кадри с тайванските въоръжени сили, които провеждат учения – евакуация на градове, защита на бреговата линия. Колко добре всъщност е подготвен и въоръжен Тайван, за да се защити срещу потенциално нахлуване?

Чарлс Партън: Първото нещо е бойният дух – желанието да защитиш това, което имаш. Видяхме го в Украйна и беше изключително силно. Но какво би се случило, ако китайците действително опитат да нахлуят? Както казах, не мисля, че ще го направят, но ако все пак го сторят, е много трудно да се каже каква реакция ще предизвикат.

Тайванците имат още много работа по „отбраната тип таралеж“ – да направят себе си практически „несмилаеми“ за всяка инвазионна сила. Така че дори ако успеете да завладеете Тайван, след това става много трудно да го задържите. Ще има партизанска война и други форми на съпротива. А самото знание, че това ще се случи, в момент, когато Си вече разполага с необходимите способности, може също да има възпиращ ефект върху него. Той може да си каже: „Ако ще трябва да преминем през месеци или години на партизанска съпротива, това няма да изглежда добре пред моя народ. Ще дестабилизира политически Китай.“ Така и това трудно може да бъде преценено предварително.

Мисля, че тайванското правителство със сигурност е решено да работи усилено в тази посока. Но доколко обикновеният млад тайванец приема сериозно тази заплаха и съответно доколко сериозно се отнася към подготовката, е друг въпрос. Чуваме различни мнения – някои казват, че никой не обръща особено внимание на това, докато други са по-патриотично настроени.

Но това е наистина интересен дългосрочен въпрос: ако Китай действително нахлуе, блокира острова, използва тактики от сивата зона, подривна дейност, кибератаки и в крайна сметка успее да установи пълен контрол над Тайван – какво ще се случи след това? И колко лесно Тайван ще бъде управляван след всичко това?

Отговорът е: ще бъде доста трудно. Ще възникнат някои наистина сложни въпроси – какво ще правят с валутата, образованието, законодателството, политическата система, която почти неизбежно ще трябва да бъде променена. И всичко това ще се случва едновременно с разполагането на части на КНОА в Тайван и изграждането на военноморски и подводни бази, което би било много полезно за Китай. Всички тези действия сами по себе си могат да предизвикат още по-голяма съпротива. Защото времената, когато се предлагаше моделът „една държава, две системи“, вече отминаха.

Отмина времето, когато Китай се опитваше да убеди Тайван и всички останали, че предаването на Хонконг няма да промени особено нещата. Тогава „една държава, две системи“ беше модел не само за Хонконг, но и за Тайван. Китай отправяше доста щедри обещания: „Да, можете да запазите валутата, правната си система, формата на управление. Всичко ще бъде много леко ограничено.“

Това се промени при Си Дзинпин. Тайванците виждат тази промяна и са силно привързани към своята страна, към начина си на живот и към свободите, с които разполагат. Повечето не искат да понасят ограниченията и тоталитаризма на управляващите в Китай.

Така че, макар да не е лесно да се прецени предварително, съществува сериозен риск от значителна съпротива, дори ако китайската армия успее да завладее Тайван. И всичко това трябва да бъде включено в сметката на Си Дзинпин, когато преценява дали едно нахлуване действително си струва.