Китайската хегемония: икономическият поход на Пекин към върха на света

Продължение от: Китайската хегемония: армия от световна класа, „граждански“ бази и стратегеми от Воюващите царства.

Основателят на съвременен Сингапур Ли Куан Ю заявява: „Целта на Китай е да бъде най-великата сила в света. Най-голямото му предимство не е военното, а икономическото влияние. Китайското влияние може само да расте отвъд способностите на Америка… Китайците са стигнали до извода, че най-добрата им стратегия е да използват огромния си брой все по-квалифицирани работници, за да изместят всички останали. Те ще избягват всяко действие, с което ще развалят отношенията си със САЩ… Те са разбрали, че трябва да сведат глава и да се усмихват 40-50 години.“ 

Делът на Китай в световното производство е нараснал от 9% (2004) до 30% (2023) – почти два пъти повече от американския (16%) и повече от този на САЩ, Япония, Германия, Южна Корея и Великобритания взети заедно. Нито една страна не е доминирала в глобалното производство в такъв мащаб от следвоенна Америка. Общите инвестиции на Китай като дял от БВП се задържат над 40% в продължение на 20 години (срещу 22% в САЩ и 18% в Великобритания през 2024 г.), а фабричният капацитет надвишава вътрешното търсене до три пъти. Икономиката не е отчитала търговски дефицит от 1993 г. насам. Разходите за труд са 20-30% от американските, а средният доход – едва 20% от американския (77-о място в света). Китай доминира в доставките на редкоземни минерали и магнити, и постига нарастващ пазарен дял в телекомуникации, соларни панели, вятърни турбини, кораби, дронове, сателити и фармацевтика. Централизираната система позволява на ККП не само да коригира пазарни дефекти, но и да създава и управлява самите пазари.

С нарастването на икономическата си мощ Китай системно предизвиква западноцентричния международен ред. В сферата на финансите – чрез Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB), Новата банка за развитие (NDB), дигиталния юан (e-CNY) и Трансграничната междубанкова платежна система (CIPS) – Пекин намалява зависимостта си от МВФ и Световната банка. В търговията стратегиите „Произведено в Китай 2025“ (MIC25) и „Един пояс, един път“ (BRI) целят водеща роля във високотехнологичните пазари и зелената енергия, подкрепена с мащабни държавни субсидии в електрически превозни средства, редкоземни материали и високотехнологично производство. Паралелно „дипломацията на дълговия капан“ чрез BRI разширява китайския контрол над страните партньори – повдигайки критични въпроси за дългосрочните хегемониални последици от тази стратегия.

През 2015 г. правителството стартира програмата MIC25, която цели да превърне Китай в производствена суперсила до 2049 г. За целта налива държавни ресурси в иновативни сектори – от информационни технологии от следващо поколение и роботи до високотехнологично корабостроене, космическо и авиационно оборудване. Държавата определя тези сфери като стратегически за прехода на икономиката към развита страна, която разчита по-малко на евтина работна ръка и западни вериги за доставки, и повече на автоматизация и технологии, разработени в страната. През 2022 г. почти всички листвани на борсата компании в Китай (над 99%) са получили директни правителствени субсидии. Близо 5% от годишния национален доход на Китай се заделя за индустрията, което е 6 пъти повече от Южна Корея и 12 пъти повече от САЩ. Тези значителни субсидии нарушават глобалните търговски баланси, което подтиква западните страни да разработят нови стратегии за защита на собствените си индустрии.

Очаква се от 2024 г. до 2028 г. общият внос и износ на стоки и услуги на Китай да надхвърли съответно 32 трлн. щ.д. и 5 трлн. щ.д. От декември 2024 г. страната прилага нулеви тарифни ставки за всички продукти от най-слабо развитите държави, с които поддържа дипломатически отношения.

Oт март 2026 г. страната навлиза в нов етап от своята индустриална политика. Вместо да отстъпи пред лицето на засилващия се вътрешен и международен натиск, Пекин удвоява усилията си. Държавната намеса в икономиката става по-широкообхватна и с по-сериозни последици за глобалните пазари отвсякога.

Китай може да изпревари САЩ като най-голяма икономика в света до 2037 г. – перспектива, която допълнително засилва амбицията на Пекин да преформатира глобалната икономическа система в своя полза. До 2050 г. китайската икономика ще надмине американската – според някои прогнози с три пъти. Сценариите варират от еднополюсен свят с Китай като едноличен лидер до двуполюсен (Китай-САЩ) или триполюсен (Китай-Индия-САЩ), но общото е китайска икономическа доминация. Доларът ще стане част от мултивалутна система, включваща еврото и жънминби (юана). Икономическото надмощие ще позволи на Китай да надмине Америка и военно – упражнявайки върху съседите и съюзниците си същото влияние, на което САЩ се наслаждават последните десетилетия. 

Икономическата мощ помага за геополитическите цели на Китай да се противопостави на западната намеса и да увеличи чуждестранната зависимост от китайските производители. В интервю за Financial Times Дан Уан от Eurasia Group описва мотивацията на страната така: „Китайското правителство изпитва чувство за спешност. Те вярват, че нямат много време и че в тази конкуренция със САЩ Китай трябва да победи“.

„Един пояс, един път“ (BRI)

С помощта на няколко стратегически проекта Китай пряко изнася своя модел и утвърждава своите политически, икономически и военни предпочитания върху останалия свят. Най-значимият сред тях е „Един пояс, един път“ (BRI), който обхваща есенцията на глобалната амбиция на Си Дзинпин. Той поставя КНР в центъра на огромна мрежа от глобална физическа и технологична инфраструктура, както и му дава влияние в областта на политиката и сигурността. BRI повече от всяка друга инициатива помага на Китай да реализира своите цели да пренареди света.

BRI обещава огромни китайски инвестиции в инфраструктура с цел повишаване свързаността на Китай с Азия, Европа, Близкия изток и Африка, както и свързаност между самите държави в тези региони. Наред с ползи за света, BRI обещава свързаност на слабо развити китайски райони с външни пазари, т.е. осигуряване пазар за китайския свръхпроизводствен капацитет. След десетилетия на необикновена икономическа експанзия, растежът на китайския БВП пада от двуцифрени на едноцифрени числа и строителните, логистичните и енергийните компании се нуждаят от нови пазари. BRI също цели да придаде политическо лустро на китайската глобална инфраструктурна империя.

Към 2025 г. 147 държави, представляващи две трети от световното население и 40% от световния БВП, са подписали споразумения по BRI проекти или са изразили интерес да го направят. Въпреки че оценките варират, експерти прогнозират, че разходите на Китай по BRI могат да достигнат 8 трлн. щ.д.

BRI е ключов инструмент на китайската икономическа дипломация – чрез заеми и инвестиции в инфраструктура, транспорт и енергетика Пекин изгражда икономическа зависимост на страните партньори и проектира геополитическо влияние в Азия, Африка, Европа и Латинска Америка. Стратегическата цел е създаване на „свят, центриран около Китай“, предизвикващ западноцентричния международен ред. Китайският двоен статут – едновременно развиваща се и развита държава – му позволява да запълва инфраструктурни празноти, оставени от западните проекти, и да укрепва меката си сила в Глобалния юг. Перспективата да стане първа икономика в света допълнително засилва амбицията на Пекин да преформатира глобалната икономическа система в своя полза.

Си представя BRI като китайски принос към глобалното развитие – сравняван с плана Маршал. Китайският икономист Лин Ифу твърди, че BRI ще помогне на китайската икономика да расте с 8% годишно в следващите две десетилетия (прогноза, която засега не се сбъдва – за 2026 г. се очаква 4.5–5%). Друг учен, Сю Шанда, вижда в BRI инструмент за интернационализиране на юана и го описва като „хармоничен световен план“ под формата на помощ и заеми за Африка, Азия и Латинска Америка. Експертът Дзян Джида определя BRI като „най-голямата влиятелна икономическа инициатива в историята“ и настоява Китай да я използва за засилване на регионалното си влияние. Според критици истинската цел е изграждане на коалиция от развиващи се страни, противопоставяща се на западната ос, предвождана от САЩ.

BRI изгражда мрежа от шест икономически коридора, свързващи Китай с всеки от съседните подрегиони и в крайна сметка – с Европа. Най-известният е Китайско-пакистанският икономически коридор (CPEC) с китайски инвестиции от 46 млрд. щ.д., основно в енергетиката. Финансирането се разпределя чрез Китайската експортно-импортна банка, Фонда на Пътя на коприната (40 млрд. щ.д.) и AIIB (100 млрд. щ.д.) – формирайки алтернативен глобален финансов център, конкуриращ Световната банка и МВФ.

В Азия BRI изгражда стратегическо присъствие чрез пристанища, коридори и енергийни маршрути, намалявайки зависимостта на Китай от Малакския проток. Ключови проекти:

– пристанището Гвадар в Пакистан – свързва Китай с Морския копринен път и се очаква да стане следващо китайско военноморско присъствие след Джибути;

– китайско-мианмарският икономически коридор (CMEC) включва пристанище Чаукпю (1.3 млрд. щ.д.), нов град Янгон (1.5 млрд. щ.д.) и ж.п. линия Кунмин-Чаукпю (8.9 млрд. щ.д.);

– в Шри Ланка пристанище Хамбантота е отдадено под аренда на Китай за 99 години след невъзможност за обслужване на китайски заеми – класически пример за „дългова дипломация“;

– в Бангладеш са подписани 27 споразумения за 24 млрд. щ.д. (2016), а над 70% от военния внос идва от Китай;

– в Малдивите китайският дълг достига 1.4 млрд. щ.д. – 20% от общия държавен дълг, а 80% от китайския петролен внос преминава през тези търговски маршрути;

В Югоизточна Азия Китай е водещ търговски партньор на ASEAN от 2020 г. – над 76% от участниците в регионално проучване (2022) признават нарастващото му икономическо влияние. От 2021 г. китайски компании са спечелили 18 значими проекта в региона, включително високоскоростната железница Джакарта-Бандунг и ж.п. връзката на източното крайбрежие в Малайзия;

В Африка 53 държави участват в BRI, сключвайки споразумения за 21.7 млрд. щ.д. във възобновяема енергия, пристанища и железници. Китай е отпуснал над 170 млрд. щ.д. заеми на 49 африкански държави – без политически условия, за разлика от МВФ и Световната банка. Стратегически BRI пристанища обхващат ключови точки от Аденския залив до Средиземно море: Джибути, Порт Судан, Порт Саид, Ел Хамдания и други. Африканският съюз е подписал Меморандум за разбирателство с Китай по BRI.

В Близкия изток след 2016 г. Китай е водещ чуждестранен инвеститор в региона. Първоначалният фокус върху търговия и енергетика се е разширил към ИИ, 5G мрежи, умни градове и космически изследвания. Руската инвазия в Украйна и западните санкции ускоряват китайската експанзия – близкоизточните лидери споделят с Пекин нежеланието за политически и правозащитни условия, което го прави предпочитан партньор пред Вашингтон. За страните от Персийския залив отношенията с Китай са се превърнали от опортюнистични в стратегически.

В Европа над две трети от страните членки на ЕС официално са част от BRI. Ключови проекти включват ж.п. линията Будапеща-Белград и реконструкцията на пристанище Пирея. Форматът 14+1 свързва Китай с държавите от Централна и Източна Европа. Гърция и Унгария блокират общи позиции на ЕС срещу Китай – демонстрирайки как инвестициите се превръщат в политически лост. През 2018 г. френският президент Еманюел Макрон предупреждава, че BRI превръща партньорите във „васални държави“. През 2021 г. ЕС представя Global Gateway – 300 млрд. щ.д. като директен конкурент на BRI, но критиците го определят като „капка в морето“. Китай финансира и балкански страни, стремящи се към членство в ЕС, с цел достъп до вътрешния им пазар преди тяхното приемане.

Около 32% от проектите по BRI срещат трудности – поради липса на прозрачност, бързо задлъжняване и проблеми с околната среда. Нови правителства в редица страни искат да предоговорят или отменят сделки на своите предшественици. Показателни примери: в Малайзия (2018) премиерът Махадир Мохамад спира два тръбопроводни проекта – завършени са само 13%, а похарчени 90% от бюджета – но е принуден да ги поднови, тъй като договорът предвижда неустойка от 5.3 млрд. щ.д. при прекратяване. Коментарът му: „Подобна глупост е невиждана в историята на Малайзия“. В Танзания (2019) президентът Магуфули спира строежа на пристанище Багамойо (10 млрд. щ.д.), описвайки условията като „експлоататорски и странни“ – договорът включва 99-годишен лизинг, забрана за инвестиции по крайбрежието и лишаване от контрол върху бъдещи инвеститори.

Въпреки привидната „отвореност“ на търговете, 89% от строителните дейности в BRI проекти се извършват от китайски фирми, 7.6% от местни и само 3.4% от международни – срещу 29%/41%/30% при проекти извън BRI. Световната банка потвърждава, че две трети от BRI проектите се изпълняват от китайски компании. Според анкета на Търговската камара на ЕС в Китай прозрачността е проблем номер едно – над половината фирми се оплакват от липса на информация за търговете, почти 40% определят процесите за обществени поръчки като непрозрачни.

КНР е най-големият кредитор в света – по-голям от Световната банка, МВФ и ОИСР взети заедно – и за разлика от тях често налага лихви над пазарните и изисква обезпечения като петрол и ресурси. За периода 2000-2017 г. дългът на развиващи се страни към Китай нараства 10 пъти – от 500 млрд. до над 5 трлн. щ.д. Над 60% от BRI страните имат кредитен рейтинг под инвестиционно ниво (Moody’s). Дългът на 50 развиващи се BRI страни е скочил от 1% на 15% от БВП за периода 2005-2017 г., а 12 държави дължат над 20% от своя БВП на КНР. Световната банка изчислява, че 37% от дълга на 74-те най-бедни държави е към Китай.

Тежки случаи: Шри Ланка предава пристанище Хамбантота за 99-годишен лизинг; Еквадор прехвърля над 80% от петролния си износ за 5 години срещу 20 млрд. щ.д. дълг; Замбия е изправена пред поемане на мините си като обезпечение, а Китай държи 30% от държавния ѝ дълг; Черна гора дължи 80% от БВП заради магистрала. В 6 от 10 изследвани BRI страни разходите надвишават приходите. Китай рядко опрощава дългове – в Южен Судан само 160 млн. от общо 6.5 млрд. щ.д.

Въпреки позиционирането на Си Дзинпин като „климатичен лидер“, 39% от задграничните китайски инвестиции през 2019 г. са свързани с въглища – 102 въглищни електроцентрали на стойност 35 млрд. щ.д. по BRI коридорите. Световната банка констатира видимо отрицателни ефекти върху замърсяването, незаконната сеч и търговията с диви животни, а Китай не публикува документи за екологичната устойчивост на BRI. Показателен пример е Кения: страната, разчитаща почти изцяло на възобновяема енергия, сключва договор за въглищна централа на острол Ламу (2 млрд. щ.д.), която би увеличила въглеродните емисии със 700% и цената на електричеството 10 пъти. ЮНЕСКО заплашва с отнемане на статута на световно наследство на острова. През 2019 г. проектът е спрян. През 2020 г. Египет, Бангладеш и Пакистан също спират китайски въглищни централи. През 2021 г. Си обявява, че Китай повече няма да строи въглищни електроцентрали в чужбина.

CPEC е флагмански BRI проект – маршрут от Синдзян до пристанище Гвадар, нараснал от 46 млрд. (2015) на 62 млрд. щ.д. (2020), 75% от които са енергийни. Одит от 2018 г. разкрива надуване на сметките с 200 млн. щ.д., а договорите предвиждат Китай да строи, оперира и прибира приходите. Пакистан намалява финансирането с 60% и взема 6 млрд. щ.д. от МВФ за покриване на дефицита. Чрез CPEC Китай получава стратегически излаз на Арабско море, съюзник срещу Индия и потенциална военноморска база в Гвадар – отдаден до 2057 г. с 91% от приходите.

BRI среща нарастваща глобална съпротива. Пандемията от Covid-19 засяга негативно 60% от BRI сделките, а нови правителства в редица страни се опитват да прекратят договори поради корупция и несправедливи условия. Китайски компании като Huawei и ByteDance срещат все повече ограничения заради опасения за връзки с китайската военна индустрия. Държави от Централна и Източна Европа – включително Литва и Естония – се оттеглят от формата „17+1“ заради слаби инвестиции. Инвестициите по BRI не носят на Пекин политически дивиденти по чувствителни теми като Синдзян, Хонконг и Южнокитайско море. Допитване на Pew Foundation (2019) доказва това чрез геополитическите различия: в Нигерия (получила 44 млрд. щ.д. инвестиции след 2005 г.) 70% от населението има положително мнение за Китай, докато в Индонезия (получила 47 млрд. щ.д. за същия период) одобрението е едва 36%.

Цифровият път на коприната (DSR)

През 2015 г. МВнР и Министерство на търговията на КНР лансират понятието „Цифров път на коприната“ (DSR), а през 2017 г. Си Дзинпин обявява изграждането на „Цифровия път на коприната на 21-ви век“. Целта е китайско лидерство във физическа цифрова инфраструктура – 5G мрежи, оптични кабели, сателитни навигационни системи и ИИ – и оформяне на глобалните норми за кибер суверенитет.

DSR разпространява китайски технологии, стандарти и политически ценности глобално. Ключови компоненти включват финтек платформи на Alibaba и Tencent, и цифровия юан (e-CNY) – пилотно пуснат с амбиция за глобална употреба и потенциал да заобиколи системата SWIFT, използвана от САЩ за налагане на санкции.

Китай има стратегически интерес към глобалното разпространение на 5G – гръбнак на следващото поколение критична инфраструктура, свързваща всяко устройство с чип. Huawei е националният шампион в областта – значително по-евтин от конкурентите Ericsson и Nokia и по-готов за внедряване. Huawei е и глобален лидер в „безопасните градове“ – интегрирани системи от интернет, видеонаблюдение, геолокация и биометрични данни в централизирани центрове. Компанията твърди, че има договори с 230 града за инсталиране на софтуер за наблюдение и лицево разпознаване; на практика технологията е приложена в 73 града в 52 държави.

В рамките на DSR Китай прилага План за действие за стандартизация по BRI (2018-2020), насочен към налагане на китайски 5G и „умни градове“ стандарти в страните партньори чрез China Unicom и ZTE. Програмата China Standards 2035 цели налагане на китайски технически стандарти в множество индустрии – от свръхвисоковолтово предаване до ИИ. Huawei активно лобира за Polar Code – китайски стандарт за кодиране на данни в 5G мрежи – и се определя като „ключов архитект“ на 5G стандартите. В организацията 3GPP, определяща глобалните 5G стандарти, китайски представители заемат 10 от 57 председателски и заместник-председателски позиции. [Виж повече в Технологична визия, в следващата част]

„Произведено в Китай 2025“ (MIC25)

„Произведено в Китай 2025“ (MIC25) е 10-годишен план, обявен през 2015 г. от Държавния съвет Китай, с три стъпки:

– превръщане на Китай в силна производствена държава до 2025 г.;
– конкуриране с водещите производствени сили до 2035 г. и
– трансформация в производствена суперсила до 2049 г.

Планът таргетира 10 стратегически индустрии: електрически автомобили, ИТ, телекомуникации, ИИ, роботика, селскостопански технологии, аерокосмическо и морско инженерство, биомедицина и железопътна инфраструктура. Целта е намаляване на зависимостта от чуждестранни технологии, завладяване на глобален пазарен дял и предизвикване на западното технологично лидерство чрез постигане на „Четвъртата индустриална революция“ – позиция, формулирана от Си Дзинпин още през 2013 г. като „настигане и надминаване“ на Запада. Целта е също цялостно обновяване на китайската индустрия, за да заеме най-високите нива в глобалните производствени вериги. Планът определя като цел повишаване дела на местните компоненти до 40% до 2020 г. и до 70% до 2025 г.

MIC25 дава смесени резултати. Успех: Китай доминира в зелени технологии – над 75% от глобалното производство на литиево-йонни батерии, близо 80% от соларните модули и лъвския дял от електромобилите. Високоскоростната ж.п. мрежа се превърна във витрина за инженерно майсторство, а в роботиката и сензорните технологии бързият прогрес сви преднината на глобалните лидери. Делът в топ научните публикации нараства средно с 18% (2015-2023), а в глобалните патенти – с над 4% при електромобили, нови материали, електроника и роботика. Китайски компании постигат глобална конкурентоспособност в електромобили, чисти технологии, кораби, дронове и високоскоростни влакове. Според 62% от анкетираните чуждестранни фирми китайските им конкуренти ще ги настигнат до 10 години.

Неуспех: силна зависимост от чужди технологии в биомедицина, металорежещи машини, търговски самолети и авангардни полупроводници. Нежелани последствия: огромно разхищение на ресурси, нарастващ търговски свръхкапацитет и изостряне на търговските конфликти. Икономическият растеж се забавя, а по-широките реформи са изоставени. Извод: Китай едновременно забавя икономически и засилва индустриално-технологичната си конкурентноспособност – дуалност, която вероятно ще се запази в средносрочен план.

Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB)

Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) е международна банка за развитие, учредена от Китай през 2016 г. като алтернатива на Световната банка и МВФ – след като Пекин не успява да извлече исканите реформи от тях от 2008 г. насам.

Банката стартира с 57 учредителни членове и достига 103 членове до 2021 г. – 79% от световното население и 65% от глобалния БВП. САЩ не само не се присъединяват, но призовават съюзниците си да направят същото – почти всички ги игнорират, включително Германия, Франция и Великобритания; единствено Япония се съобразява.

Китай притежава 26.5% от правото на глас – срещу 8% за следващия по дял член Индия. Капиталът на банката е 100 млрд. щ.д., тя притежава кредитен рейтинг ААА и към момента е финансирала 286 проекта за 54.87 млрд. щ.д. в 37 страни в секторите енергетика, транспорт и икономическа устойчивост – без политически и икономически условия, за разлика от Световната банка и МВФ. AIIB отправя сериозно предизвикателство към преобладаващия хегемонен финансов ред на САЩ.

Нова банка за развитие (NDB)

Новата банка за развитие (NDB) е създадена от страните от БРИКС, функционираща от юли 2015 г. със седалище Шанхай. Капиталът е 50 млрд. щ.д., разпределен поравно между учредителите – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – с равни права на глас, за разлика от AIIB, където Китай доминира с 26.5%. Има рейтинг AA+ от S&P и Fitch (2018).

Банката отпуска заеми в множество валути – долари, евро, юани, рандове и швейцарски франкове – засилвайки капацитета си да предизвика доминацията на долара. Фокусът е върху възобновяема енергия, транспорт, водоснабдяване и цифрови мрежи в развиващите се страни.

Цифровата валута на централната банка (CBDC)

Цифровият юан (e-CNY) е китайската CBDC, администрирана от Народната банка на Китай. Заплатите в публичния сектор в определени региони вече се изплащат в e-CNY. От 2023 г. дигиталният юан е интегриран в WeChat (1.3 млрд. активни потребители) и в четири международни банки – Standard Chartered, HSBC, Hang Seng и Fubon Bank. 

Делът на юана в международните SWIFT плащания се е утроил – от 1.2% (2019) на 3.1% (2024) – като e-CNY има потенциала да заобиколи SWIFT и да намали ефективността на западните финансови санкции.

Контрол върху износа

В периода 2023-2026 г. Китай трансформира експортния контрол в централен геополитически инструмент. Ключови стъпки:

– 2023 г. – лицензионни режими за галий, германий и графит; забрана за износ на технологии за рафиниране на редкоземни елементи;

– 2024-2025 г. – режими за индиум и седем тежки редкоземни елемента; ограничения върху антимона за натиск върху западната отбранителна индустрия;

– 2025-2026 г. – екстратериториален контрол върху стоки с едва 0.1% китайско съдържание, лишавайки Запада от възможността да изгради собствена преработвателна индустрия. През 2026 г. Китай спира доставките на диспросий за Германия и Япония и предизвиква 100-кратен скок в цените на итрия.

15-ият петгодишен план (2026–2030)

15-ият петгодишен план (октомври 2025 г.) поставя технологичната самостоятелност и индустриалната политика в центъра на китайското развитие до 2035 г. Ключова концепция са „новите качествени производствени сили“ – фокус върху ИИ, квантови изчисления, 6G, биопроизводство, зелена енергия и аерокосмическа индустрия с цел диктуване на глобални стандарти и създаване на зависимости от китайски вериги за доставки. Стратегията за „двойна циркулация“ цели намаляване на уязвимостта от външен натиск чрез изграждане на защитен вътрешен пазар.

Паралелно Пекин продължава интернационализацията на юана и реформирането на глобалното икономическо управление в своя полза. За западния бизнес, планът означава ожесточена конкуренция от китайски компании, изкачващи се нагоре по веригата на стойността, и дългосрочно ограничаване на вносните технологии.

Нова промишлена стратегия (2026)

Държавният съвет на КНР одобрява нова стратегия за промишлена модернизация в изпълнение на 15-ия петгодишен план, в два етапа:

– 2020-2035 г. – реализация на социалистическата модернизация;

– 2035-2049 г. – изграждане на „велика модерна социалистическа държава“. Китай преминава към всеобхватна „индустриална политика за всичко“.

Между 2021 и 2024 г. броят на индустриите с над 50% китайски износ нараства от 192 на 315, а търговският излишък достига рекордните 2 трлн. щ.д. – т. нар. „Китайски шок 2.0“. Задграничните инвестиции се ограничават до финално сглобяване, принуждавайки чуждестранните фабрики да останат зависими от китайски компоненти – застрашавайки 12% от промишления износ на Г-7 на стойност до 650 млрд. щ.д. и стеснявайки прозореца за отбранителна реакция на Запада.

Литература

[1] Allison and Blackwill, Lee Kuan Yew, The Grand Master’s Insights on China, the United States and the World (2020).

[2] Майкъл Пилсбъри, Стогодишният маратон (2015).

[3] Elizabeth C. Economy, The World According to China (2023).

Очаквайте следващата част, която представя технологичната визия на КНР за глобално превъзходство.