Китай снижава растежа, увеличава военния бюджет – факти, реакции, прогнози

Китай обяви на 5 март 2026 г. по-ниска цел за икономически растеж, като едновременно с това увеличи бюджета си за отбрана.

Решенията бяха представени по време на „Двете сесии“ – годишните заседания на най‑висшия законодателен орган (Националния народен конгрес, NPC) и на най‑висшия политически консултативен орган на Китай (Китайска народна политическа консултативна конференция, CPPCC).

Тази година Китай навлиза в първата година от 15-ия петгодишен план (2026–2030), затова тези срещи ще служат като преглед на постигнатите досега резултати и като стратегически компас за бъдещото развитие на страната.

Комбинацията от по-нисък икономически растеж и нарастващи военни разходи показва, че китайското ръководство поставя силен акцент върху стратегическата сигурност и технологичното развитие, дори в условия на икономически натиск. Според някои наблюдатели това е знак, че Пекин се стреми да поддържа стабилност и влияние в региона, като едновременно се опитва да адаптира икономиката си към новите глобални условия.

Според други, като например Пентагона, въоръжението на КНР е „историческо“ и най-вероятно насочено срещу САЩ. Според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) мащабните чистки в ръководството на Китайската народноосвободителна армия (КНОА) са знак, че президентът Си Дзинпин се опитва да изчисти корупцията, за да гарантира, че армията е реално „готова за бой“, а не само „на хартия“. Не на последно място, първият от десетилетия тест на междуконтинентална балистична ракета в Тихия океан се тълкува от военни анализатори като директно послание към Вашингтон за възможностите на Пекин за ядрено възпиране.

По-нисък икономически растеж

Китайското правителство постави цел за икономически растеж между 4.5% и 5% за 2026 г., което е най-ниската цел от десетилетия. Тя бе обявена от китайския премиер Ли Цян в правителствения доклад пред Конгреса.

Според анализатори решението отразява редица икономически предизвикателства пред страната, включително слабия имотен сектор, по-ниското вътрешно потребление и несигурната международна среда. Въпреки това правителството подчертава, че ще продължи да стимулира икономиката чрез инвестиции, технологично развитие и политики за повишаване на потреблението.

Международният валутен фонд (МВФ) потвърждава тази занижена прогноза, посочвайки в доклад от 18 февруари 2026 г., че китайската икономика е нараснала с 5% през 2025 г., а за 2026 г. растежът ще се забави до 4.5%. МВФ специално предупреждава Пекин, че трява да премине от модел „произвеждаме и изнасяме“ към модел „хората харчат повече вътре в страната“. Без тази промяна растежът ще става все по-труден.

„Китай не може да разчита на все по-висок износ, за да поддържа устойчив растеж през следващите години“, казват представители на МВФ пред Wallstreet Journal. „Това прави преминаването към растеж, воден от потреблението, основен приоритет на икономическата политика“.

Зависимостта на Китай от износа е проблем и за други страни, тъй като създава външни дисбаланси и, както отбелязва МВФ, „неблагоприятни странични ефекти“ за търговските партньори. Потокът от китайски стоки, който навлиза на други пазари като „цунами“, създава напрежение, тъй като производителите в други държави трудно успяват да се конкурират. И макар моделът на Китай, основан на държавно насочени инвестиции и индустриална политика, да е довел до технологичен напредък и увеличаване дела на страната на международните пазари, МВФ отбелязва, че той е довел и до ниска обща възвръщаемост, свръхпредлагане в някои сектори и натрупване на дълг и финансови уязвимости. Според фонда, Пекин предприема стъпки в правилната посока, включително мерки за стимулиране на потреблението и ограничаване на прекомерната ценова конкуренция. Но е необходимо да се направи повече за ребалансиране на икономиката към потреблението. Според МВФ това включва подобряване на социалната защита, за да се даде на хората увереност да харчат повече, допълнителни фискални стимули и подкрепа за сектора на недвижимите имоти. Като се има предвид значението на Китай за световната икономика, начинът, по който се представя икономиката му и политическите решения, които страната взема, могат да имат значителни международни последици, посочва МВФ.

МВФ също призовава Китай да намали двойно държавните субсидии, заради нарастващи опасения за свръхкапацитет във втората по големина икономика в света, пише Financial Times. Фондът изчислява, че Китай е изразходвал около 4% от своя БВП за субсидиране на компании в ключови сектори и посочва, че тази подкрепа трябва да бъде намалена с 2% в средносрочен план. Според МВФ индустриалните политики на Китай „създават международни ефекти и натиск“ и в комбинация със слабото вътрешно търсене, са направили страната „по-зависима от износа на промишлени стоки като източник на растеж“.

„Индустриалната политика позволява технологични иновации в някои сектори, но като цяло въздействието върху икономиката е отрицателно“, коментира Сонали Джейн-Чандра, ръководител на мисията на МВФ за Китай и Азия-Тихоокеанския регион, посочвайки „неправилно разпределение на ресурсите“ и „прекомерни разходи“.

Фондът и преди е призовавал Китай да ограничи индустриалните субсидии, но досега не е оценявал с колко точно трябва да бъдат намалени. Препоръките в гореспоменатия доклад на МВФ идват, след като Китай увеличи износа на промишлени стоки, включително високотехнологични продукти като електрически автомобили, което предизвика напрежение със Запада заради държавните субсидии. Глобалният търговски излишък на Китай при стоките надхвърли 1 трлн. щ.д. през 2025 г. Световни лидери като Еманюел Макрон вече се оплакаха от „непоносими дисбаланси“ в международната търговия.

Ето как коментира доклада на МВФ Мат Търпин, бивш директор за Китай в Съвета по нацонална сигурност в Белия дом и бивш старши съветник за Китай на търговския министър в първата администрация на Тръмп.

„Хубаво е, че МВФ най-после казва истината. В продължение на години МВФ мълчеше, въпреки че знаеше, че Си Дзинпин и Пекин ги лъжат за статистическите данни на Китай. Най-подходящото време МВФ да каже тези неща беше в края на 2015 г. и началото на 2016 г., когато Си Дзинпин спря икономическите реформи от Третия пленум на 18-ия партиен конгрес (2013 г.). Тогава Китай въведе инициативата Made in China 2025, която предвиждаше именно такъв ръст в износа на промишлени стоки, но МВФ запази мълчание и на практика позволи на Пекин да продължи. Надявам се останалата част от света да издигне търговски бариери срещу китайските стоки и да предприеме необходимите стъпки да изключи КНР от Световната търговска организация (СТО), или нека просто да закрием СТО и да изградим ГАТТ 2.0 (Общо споразумение за тарифите и търговията) без КНР“.

Увеличение на военния бюджет

Паралелно с икономическите мерки Пекин обяви в четвъртък увеличение от 7% на бюджета си за отбрана за 2026 г. Така той ще достигне 1.9 трлн. юана (около 276.8 млрд. щ.д.).

Китай постепенно увеличава военните си разходи през последните години, като вече е втори в света след САЩ. Миналата година страната увеличи бюджета си за отбрана със 7.2% до 249 млрд. щ.д., с почти 17 млрд. щ.д. повече спрямо 2024 г. С последното увеличение китайският бюджет за отбрана остава приблизително една трета от този на САЩ, които са похарчили около 997 млрд. щ.д. през 2024 г., според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

Според официални лица в Пекин, разходите за отбрана остават сравнително умерени спрямо показателя за дела на БВП. Според данни на SIPRI през 2024 г. бюджетът за отбрана на Китай е бил около 1.7% от БВП, в сравнение с 3.4% в САЩ и 7.1% в Русия. От 2016 г. насам Китай поддържа ежегодни увеличения на разходите за отбрана с около 7–8%, като продължава модернизацията на Китайската народноосвободителна армия (КНОА).

Представяйки цифрите пред заседаващия в комента в Пекин Национален конгрес, китайският премиер Ли Цян е заявил, че през следващите пет години страната ще продължи усилията си за укрепване на въоръжените сили и ще „осъществи големи проекти, свързани с отбраната“, като увеличаване заплатите на военнослужещите, тренировъчни програми, маневри около Тайван, развитие на способности за кибервойна и придобиване на модерно оборудване.

Военният коментатор Сун Джунпин, бивш инструктор в китайската армия, заявява пред AFP, че силните отбранителни способности са необходими за дипломатическата независимост на страната: „Китай следва независима и самодостатъчна външна политика. Без солидни военни способности и технологичен потенциал нашата дипломация неизбежно би била подчинена или дори диктувана от определени държави, включително САЩ“. Сун добавя, че КНОА трябва да укрепи възможностите си, за да „възстанови напълно“ китайската юрисдикция над спорните острови Спратли в Южнокитайско море, за които претендират Филипините и на чиято територия има значителни природни ресурси като нефт, природен газ и минерали.

Според доклад на Пентагона от декември 2025 г. Китай е втори в света след САЩ по военни разходи. От 2013 г. до 2024 г., т.е. под ръководството на Си бюджетът почти се е удвоил. Три пъти е увеличил ядрените си глави от 2020 г. насам – от 200 на 600 – до 2030 г. се очаква да станат 1000. До 2030 г. се очаква да настигне САЩ и Русия по брой ИКБР (интерконтинентални балистични ракети). Разполага с най-големия в света арсенал от хиперзвукови ракети. И е първи в света по брой кораби, като неотдавна пусна на вода „Фудзиен“ — първия самолетоносач, изцяло проектиран и произведен в Китай, оборудван с електромагнитна система за изстрелване.

Нещо повече, според доклада на Комисията за отношения в областта на икономиката и сигурността между САЩ и Китай (USCC) за 2025 г. китайският президент Си Дзинпин е поставил три цели пред КНОА: до 2027 г. (100 години от основаването на армията) – модернизация на КНОА до ниво способност за нападение на Тайван. До 2035 г. – пълна модернизация на КНОА. Изграждане железопътна линия до Тайван. Това е възможно само, ако Китай е превзел Тайван. До 2049 г.  (100 години от основаването на КНР) –  постигане „великото възраждане на китайската нация“. Си Дзинпин казва, че Тайван е неизменна част от това възраждане. Също, че обединението на Тайван с Китай е неизбежна историческа необходимост, че отделянето му е било в резултат от слабост, но че не минуемо ще завърши с връщането му на КНР.

По тази причина, макар Пекин да твърди, че военната му политика е насочена към защита на територията му, включително Тайван, растящите военни способности на страната предизвикват загриженост сред съседите. Разширяването на китайската армия подтиква страните от региона да засилят отбранителното си сътрудничество със САЩ. В Тайван президентът Лай Чин-тъ призова за увеличаване на военните разходи с 40 млрд. щ.д. в отговор на Пекин, който не изключва употребата на сила за контрол над острова. САЩ и Филипините се ангажираха с увеличено разполагане на ракети и дронове в Първата островна верига в Тихия океан. А Япония одобри рекорден военен бюджет от 58 млрд. щ.д. за 2026 г.

Въпреки че китайският флот има повече кораби от всеки друг в света, той все още изостава от американските военноморски сили по отношение на общо водоизместимост, атомни подводници и самолетоносачи. Експерти отбелязват, че САЩ запазват значителни предимства – по-силни глобални логистични мрежи, модерни подводници и технологии за невидимост, по-голям ядрен арсенал, бойно опитни войници и широка мрежа от съюзи. В момента Китай поддържа само една чуждестранна военна база в африканската държава Джибути, докато САЩ разполагат с около 800 военни бази по цял свят.

Това е една от причините експерти да смятат, че КНР няма да нападне Тайван през 2026 г. Все пак, войната срещу Иран носи известни рискове.

Според анализ на Taipei Times, ако съвместните операции на САЩ и Израел успеят да потиснат Иран, САЩ ще пренасочат основния си стратегически фокус към Индо-Тихоокеанския регион и ще упражнят структурен натиск върху Пекин. Особено предвид предстоящата среща между Тръмп и Си (31 март – 2 април 2026 г.), военните операции за премахване на двама стратегически партньори на Китай биха могли да дадат на Тръмп повече предимства в търговските преговори, включително за Тайван, който Пекин счита за „червена линия“ в отношенията между САЩ и Китай. Но ако конфликтът в Близкия изток не бъде бързо разрешен, изтощителната война ще ограничи способността на САЩ да възпират Китай в Тайванския пролив.

САЩ засега отричат отстъпление в това отношение. Заместник-министърът по отбраната на САЩ Елбридж Колби заяви на 3 март 2026 г., че съобщенията за намаляване на запасите от боеприпаси на САЩ след ударите в Иран не бива да се тълкуват като отслабване на възпирането в Тайванския пролив.

„Отслабването на иранския режим би освободило американски ресурси, които да бъдат пренасочени към Индо-Тихоокеанския регион… Вашингтон ще играе много важна роля в Близкия изток, военно; но с по-активното участие на Израел, партньорите на САЩ в Залива и европейските съюзници, САЩ все пак ще могат да се фокусират върху Първата островна верига [включително Тайван]“, добави Колби по време на изслушване на Комисията Комитет по въоръжените услуги в Сената на САЩ. И изрично заяви, че САЩ няма да допуснат Китай да стане хегемон в Индо-Тихоокеанския регион, съгласно националната стратегия за сигурност на САЩ.

Увеличението на отбранителните разходи на Китай идва и на фона на антикорупционна кампания в армията, която доведе до отстраняването на няколко високопоставени военни, включително генерал Джан Юся през януари 2026 г., за който се вярваше, че държи реалния контрол на КНОА.