Венера моя
Защото Слънцето е близо,
си негова милувка огнена
и муза
във любовна орбита.
Красавице Венера!
Когато спускаш в земната ми люлка
коси от звездния прашец,
не издълбавай в крехкото ми тяло
кратери
на чувствата дълбоки!
Те огъня
на твоя Бог Вулкан подклаждат
и мълнии рисуват във сърцата
огнедишащи пегаси –
по пътя на душите към звездите.
Те търсят
в облаците замъка въздушен
на своята заключена принцеса.
И щом Олимп докоснат със копита,
възраждат Музи боговдъхновени.
Венера, моя сила
и копнеж безкраен,
от пяната родена Афродита –
на вечната любов бъди съзвездие,
недостижима,
Зорница моя и Вечерница.
