Си и Путин се срещат на ШОС: Пекин гледа отвъд Кремъл?

Какво ще каже Си на Путин на ШОС 31 август – 1 септември 2026 г.? Готви ли се Пекин за Русия без Путин? Защо Китай изведнъж заговори за изборите за Думата? Какво издава едно изречение на Ван И за отношенията между Пекин и Москва? Застраховка ли е китайската двусмисленост, или подготовка за смяна на властта в Москва? Защо ККП подава ръка на руските ултранационалисти точно сега? И може ли рекордната търговия да прикрие охлаждането между Си и Путин?

Коментар на Джоузеф Уебстър от 29 август 2026 г., в блога China-Russia Report.

Джоузеф Уебстър е старши сътрудник в Центъра за глобална енергетика и в Инициативата за индо-тихоокеанска сигурност към Атлантическия съвет (Atlantic Council); редактор на независимия бюлетин China-Russia Report, отразяващ политически, икономически и свързани със сигурността въпроси в Китай и Русия и в отношенията между тях.

* * *

На 24 юли 2026 г. китайският външен министър Ван (Уан) И се срещна с колегата си Сергей Лавров в Киргизстан, преди срещите на държавните глави на 31 август – 1 септември. В изказване, разпространено от Министерството на външните работи на КНР и от официоза „Жънмин жъбао“ (People’s Daily, ЖЖ), Ван заяви, че „Китай изразява предварителните си пожелания за гладкото провеждане на изборите за новия състав на Държавната дума на Русия през септември и твърдо подкрепя избора, направен самостоятелно от руския народ“. Решението на Ван изобщо да коментира предстоящите руски избори подсказва, че ККП се застрахова срещу евентуални сътресения във вътрешната политика на Русия.

Макар ККП да не смята излизането на Путин от вертикала на властта за неизбежно в краткосрочен план, нито дори непременно за вероятно, тя все по-осезаемо и видимо се подготвя за широк спектър от изходи в руската вътрешна политика. Наблюдателите следва внимателно да проследят двустранната среща на държавните глави в понеделник за допълнителни признаци, че Пекин се дистанцира от Путин по забележим, но все пак спорен начин.

Пекин за септемврийските избори за Думата (пълен текст на коментара на Ван): 

МВнР на КНР: „Ван И заяви, че през май тази година председателят Си Дзинпин и президентът Путин проведоха важна среща в Пекин, която придвижи китайско-руските отношения към нов етап на по-големи постижения и по-бързо развитие. Китай изразява предварителните си пожелания за гладкото провеждане на изборите за новия състав на Държавната дума на Русия през септември и твърдо подкрепя избора, направен самостоятелно от руския народ. Тази година се навършват 25 години от подписването на китайско-руския Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество и от създаването на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Ръководени от Договора, Китай и Русия изградиха образец на нов тип междудържавни отношения и на отношения между велики сили. ШОС вече се превърна в сила за стабилност в света, а международният ѝ престиж продължава да расте. Двете страни следва съвместно да подкрепят разрастването и укрепването на ШОС, да отстояват ‘шанхайския дух’ и да вдъхнат жизненост в усъвършенстването на глобалното управление и изграждането на общност на споделената съдба на човечеството.“

Първоначалната статия на ЖЖ, препубликувана от агенция „Синхуа“, съдържаше този коментар дословно; по-съкратената печатна версия на ЖЖ обаче не спомена изборите за Думата.

Формулировката на Ван изглежда нова, поне що се отнася до Русия, е и показателна. Не успях да открия случай, в който Ван или други китайски чиновници да пожелават на Москва гладки избори и да заявяват подкрепа за евентуалните победители. Изпреварващата подкрепа за избора на руския народ като че ли подсказва, че Пекин смята резултата за несигурен. Прави впечатление сходството между думите на Ван към Лавров през юли 2026 г. и изказването му пред гостуващия министър на външните работи на сирийското преходно правителство Шайбани през ноември 2025 г., когато Ван заяви, че „Китай провежда приятелска политика към целия сирийски народ и уважава избора, направен самостоятелно от сирийския народ“. Думите на Ван за уважение към избора на руския – и на сирийския – народ подсказват, че Пекин не приема гладките избори за Думата и приемствеността на режима за даденост.

Действията на Пекин на други места също може да са показателни: той съживява отдавна замрели връзки с ултранационалистически партии, включително с неточно наречената Либералнодемократична партия на Русия (ЛДПР). През февруари 2026 г. лидерът на ЛДПР Леонид Слуцки се срещна с главния идеолог на ККП Ван Хунин – най-високопоставената среща между ръководства на ККП и ЛДПР в Пекин, а вероятно и изобщо. Двете страни подписаха и меморандум за сътрудничество. Макар зад по-силните връзки между ККП и ЛДПР да стоят много фактори, Пекин изглежда се застрахова срещу различни изходи в следвоенна Москва, включително срещу възможността Русия да поеме по рязко националистически курс.

Разбира се, възможно е и Пекин изпреварващо да имунизира Москва срещу западни критики за манипулиран изборен процес. Показателно е, че използваното от Пекин „自主“, т.е. „самостоятелно“, би му позволило да отхвърли следизборното недоволство сред елитите или обществото като продукт на т. нар. „цветна революция“, подхранвана от Запада. Дори изборите да не се развият в полза на Путин, Пекин пак може да го подкрепи. Както винаги, премерената двусмисленост и позициониране на Пекин му позволяват да се застрахова срещу различни изходи, без да го обвързват с определен курс на действие.

Макар да не бива да се увличаме в кремълология (така да се каже) и да свръхтълкуваме езика на КНР, има много основания да се смята, че думите на Ван отразяват несигурност, а може би дори тревога в Пекин относно развитието на руската вътрешна политика.

Опасенията на Пекин за устойчивостта на Путин са оправдани от неотменими фактори. Путин, на 73 години, води непопулярна война срещу решителен и способен противник, докато икономическите разходи нарастват. Той не само е крайно малко вероятно да постигне първоначалните си максималистични военни цели, но е изправен пред риска следвоенна Русия да претърпи значителни икономически промени и потенциална социална нестабилност. Не на последно място, лошото управление на собствените му силови структури доведе до опита за преврат на Евгений Пригожин, който имаше реален шанс за успех. Именно затова Си и върхушката на ККП диверсифицираха, деперсонализираха и институционализираха отношенията с руския елит, ускорявайки тези усилия особено след метежа на Пригожин. Думите на Ван за изборите за Думата не са отклонение от политиката на КНР; напротив, те са в съответствие с дългогодишните и все по-видими усилия на Пекин да постави известна дистанция между себе си и Путин.

Коментарът на Ван за изборите за Думата може да отразява и растяща несигурност в Пекин относно самото събитие и последиците от него. Както пише Андрей Перцев от „Карнеги“, предстоящите избори за Държавната дума на 18–20 септември „се провеждат на фона на безпрецедентна криза във вертикала на властта на президента Владимир Путин“. Перцев отбелязва още, че „парламентарната кампания дава повече поле за маневри дори в условията на руския авторитаризъм. Всички участващи партии имат интерес да увеличат дела си от гласовете, за да си осигурят по-добра позиция в бъдещите отношения с Кремъл“. Освен това стремежът на Путин да управлява изборите за Думата чрез дистанционно електронно гласуване вероятно ще успее, но може и да се обърне зрелищно срещу него във времена на турбуленции.

Пекин осъзнава потенциала за трансформация в руската вътрешна политика и продължава да се застрахова срещу различни изходи. Тъй като Путин е изправен пред растящи вътрешни предизвикателства и според съобщения дори обмисля ескалация срещу страни от НАТО, тревогите за все по-непредсказуемото му поведение се засилват. Думите на генералния секретар Си към Путин ще бъдат следени изключително внимателно в Москва, Вашингтон, Брюксел и извън тях.

Търговията между Китай и Русия с исторически връх

Що се отнася до двустранната търговия между Китай и Русия, тече значително, макар и недостатъчно проучено развитие. Двустранният стокообмен е на исторически връх в номинално изражение, а китайският износ за Русия също поставя рекорди.

По отношение на китайския износ под повърхността се случва много, което заслужава последващ анализ. Китайският внос от Русия, както винаги, е предимно суровини, най-вече петрол. Руският износ за Китай нарасна в стойностно изражение на фона на войната между САЩ и Иран, но до голяма степен зависи от световните цени на енергоносителите.

Засега Русия е една от малкото страни с търговски излишък спрямо Китай. Търговските търкания обаче може да излязат все по-осезаемо на преден план и ще бъдат предмет на предстоящи анализи.