Национална стратегия за сигурност на САЩ (пълен текст)

На 4 декември 2025 г. администрацията на американския президент Доналд Тръмп оповести Национална стратегия за сигурност (NSS), която очертава нови принципи и приоритети за външната политика на САЩ.

Предлагаме ви пълен текст на стратегията, която започва с предговор от президента Тръмп.

* * *

Скъпи сънародници,

През последните девет месеца върнахме нашата нация от ръба на катастрофата и бедствието. След четири години слабост, екстремизъм и смъртоносни провали моята администрация се задейства по спешност и с историческа скорост, да възстанови американската сила у дома и зад граница, и да донесе мир и стабилност в нашия свят.

Никоя администрация в историята не е постигала толкова драматичен резултат за толкова кратко време.

Още от първия ден в длъжност, ние възстановихме суверенните граници на САЩ и разположихме американска армия, за да спрем инвазията на нашата страна. Изпъдихме джендър идеологията и woke лудостта от въоръжените сили, и подсилихме военните с 1 трлн. щ.д. инвестиция. Построихме наново своите съюзи и накарахме своите съюзници да допринасят повече за общата ни отбрана – постигнахме историческо споразумение със страните-членки на НАТО да повишат разходите за отбрана от 2% на 5% от своя БВП. Отприщихме американското енергийно производство, за да заявим своята независимост и наложихме исторически мита, за да върнем у дома критично важни индустрии.

По време на операция „Среднощен чук“ унищожихме способността на Иран да произвежда ядрено оръжие. Обявих наркокартелите и безпощадните чужди банди опериращи в нашия регион, за чуждестранни терористични организации. В рамките на само осем месеца уредихме осем бушуващи конфликта – между Камбоджа и Тайланд, между Косово и Сърбия, между Демократична република Конго и Руанда, между Пакистан и Индия, между Израел и Иран, между Египет и Етиопия, между Армения и Азербайджан, и приключихме войната в Газа с връщане на всички заложници при семействата им.

Америка отново е силна и уважавана – и заради това ние носим мир навсякъде по света.

Във всичко, което правим, ние поставяме Америка на първо място.

Следва Национална стратегия за сигурност, която да служи като описание и основа за по-нататъшните ни необикновени стъпки напред. Този документ е пътна карта, която да гарантира, че Америка ще остане най-великата и най-успешна нация в човешката история, и дом на свободата. През следващите години ще продължим да развиваме всеки аспект на своята национална сила – и ще направим Америка още по-безопасна, богата, свободна, велика и по-могъща отвсякога.

Президент Доналд Дж. Тръмп
Белия дом
Ноември 2025 г.

I. Въведение – какво представлява американската стратегия?

1. Как американската „стратегия“ се отклони от верния път

За да гарантира, че САЩ ще останат най-силната, най-богатата, най-мощната и най-успешната държава в света през следващите десетилетия, страната се нуждае от последователна и ясно фокусирана стратегия за взаимодействието си със света. А за да бъде тя правилно формулирана, всички американци трябва да разбират какво точно се стремим да постигнем и защо.

„Стратегия“ означава конкретен и реалистичен план, който обяснява съществената връзка между целите и средствата: тя започва с точна оценка на желаните резултати и на инструментите, с които разполагаме — или които могат реалистично да бъдат създадени — за постигането им.

Една стратегия трябва да оценява, подрежда и определя приоритети. Не всяка държава, регион, въпрос или кауза — колкото и достойни да са — могат да бъдат във фокуса на американската стратегия. Целта на външната политика е защитата на основните национални интереси; именно това е единственият фокус на настоящата стратегия.

Американските стратегии след края на Студената война не отговориха на тези изисквания — те се превърнаха в списъци с пожелания или желани крайни състояния; не дефинираха ясно какво искаме, а вместо това разчитаха на неясни клишета; и често погрешно преценяваха какво всъщност трябва да желаем.

След края на Студената война елитите на американската външна политика се убедиха, че трайното американско господство над целия свят е в най-добрия интерес на страната. В действителност обаче делата на други държави са наша грижа само дотолкова, доколкото техните действия пряко застрашават нашите интереси.

Тези елити сериозно надцениха готовността на Америка безкрайно да поема глобални тежести, които американският народ не свързваше с националния интерес. Те надцениха и способността на страната едновременно да финансира мащабна социално-регулаторно-административна държава и огромен военен, дипломатически, разузнавателен и външнополитически апарат. Освен това заложиха на дълбоко погрешни и разрушителни политики на глобализъм и т. нар. „свободна търговия“, които подкопаха самата средна класа и индустриалната база, върху които се гради американското икономическо и военно превъзходство. Те позволиха на съюзници и партньори да прехвърлят разходите за своята отбрана върху американския народ, а понякога и да въвличат Съединените щати в конфликти и спорове, които са централни за техните интереси, но второстепенни или дори несъществени за нашите собствени. В същото време обвързаха американската политика с мрежа от международни институции, част от които са движени от откровен антиамериканизъм, а много други — от транснационализъм, който открито се стреми да отслаби суверенитета на отделните държави. В крайна сметка елитите ни не само преследваха по същество нежелана и невъзможна цел, но с това подкопаха и самите средства, необходими за постигането ѝ: характера на нашата нация, върху който са изградени нейната мощ, богатство и морална устойчивост.

2. Необходимата и добре дошла корекция на президента Тръмп

Нищо от това не беше неизбежно. Първата администрация на президента Тръмп показа, че при правилно лидерство и правилни решения всичко описано по-горе е можело — и е трябвало — да бъде избегнато, а освен това да се постигне и много повече. Той и неговият екип успешно мобилизираха големите предимства на Америка, за да коригират посоката и да положат основите на нов златен век за страната.

Продължаването на Съединените щати по този път е всеобхватната цел на втората администрация на президента Тръмп и на настоящия документ.

Въпросите, които стоят пред нас сега, са: 1) Какво трябва да искат Съединените щати? 2) С какви средства разполагаме, за да го постигнем? и 3) Как можем да свържем целите и средствата в жизнеспособна стратегия за национална сигурност?

II. Какво трябва да искат Съединените щати?

1. Какво искаме в най-общ план?

На първо място и преди всичко искаме продължаващото съществуване и сигурността на Съединените щати като независима, суверенна република, чиято държавна власт гарантира дадените от Бога естествени права на своите граждани и поставя на първо място тяхното благосъстояние и интереси.

Искаме да защитим страната, нейния народ, територия, икономика и начин на живот от военни нападения и враждебно чуждестранно влияние — било то чрез шпионаж, хищнически търговски практики, трафик на наркотици и хора, разрушителна пропаганда и операции за влияние, културна подривна дейност или всякакви други заплахи за нацията.

Искаме пълен контрол върху нашите граници, върху имиграционната ни система и върху транспортните мрежи, по които хора влизат в страната — законно и незаконно. Искаме свят, в който миграцията не е просто „подредена“, а такъв, в който суверенните държави работят заедно, за да спират, а не да улесняват дестабилизиращите потоци от население, и в който имат пълен контрол върху това кого допускат и кого не.

Искаме устойчива национална инфраструктура, способна да устои на природни бедствия, да противодейства и да неутрализира външни заплахи и да предотвратява или смекчава всякакви събития, които биха могли да навредят на американския народ или да разстроят американската икономика. Нито един противник или риск не бива да бъде в състояние да постави Америка под заплаха.

Искаме да набираме, обучаваме, екипираме и разполагаме най-мощните, най-смъртоносните и най-технологично напреднали въоръжени сили в света, за да защитаваме нашите интереси, да възпираме войни и — ако се наложи — да ги печелим бързо и решително, с възможно най-малки загуби за нашите сили. И искаме армия, в която всеки военнослужещ се гордее със своята страна и е уверен в своята мисия.

Искаме най-устойчивия, надежден и модерен ядрен възпиращ потенциал в света, както и противоракетна отбрана от следващо поколение — включително „Златен купол“ за територията на Съединените щати — за защита на американския народ, американските активи в чужбина и американските съюзници.

Искаме най-силната, най-динамичната, най-иновативната и най-напредналата икономика в света. Икономиката на САЩ е основата на американския начин на живот, който обещава и осигурява широко споделено благоденствие, създава възможности за социална мобилност и възнаграждава упорития труд. Нашата икономика е също така фундаментът на глобалната ни позиция и необходимата основа на нашата военна мощ.

Искаме най-здравата индустриална база в света. Националната мощ на Америка зависи от силен индустриален сектор, способен да отговаря на производствените нужди както в мирно, така и във военно време. Това изисква не само пряк капацитет на отбранителната индустрия, но и свързан с отбраната производствен потенциал в по-широк смисъл. Изграждането и укрепването на американската индустриална сила трябва да се превърне във върховен приоритет на националната икономическа политика.

Искаме най-устойчивия, продуктивен и иновативен енергиен сектор в света — такъв, който не само да подхранва икономическия растеж на Америка, но и сам по себе си да бъде един от водещите износни отрасли на страната.

Искаме да останем най-научно и технологично напредналата и иновативна държава в света и да надграждаме тези предимства. Искаме също така да защитаваме интелектуалната си собственост от чуждестранни кражби. Пионерският дух на Америка е ключов стълб на нашето продължаващо икономическо господство и военно превъзходство и той трябва да бъде съхранен.

Искаме да поддържаме несравнимата „мека сила“ на Съединените щати, чрез която упражняваме положително влияние по света в подкрепа на нашите интереси. В този процес няма да се извиняваме за миналото и настоящето на страната си, като същевременно ще подхождаме с уважение към различните религии, култури и системи на управление в други държави. „Меката сила“, която служи на истинския национален интерес на Америка, е ефективна само ако вярваме в присъщото величие и морална добродетел на нашата страна.

Накрая, искаме възстановяване и обновяване на духовното и културното здраве на Америка, без което дългосрочната сигурност е невъзможна. Искаме Америка, която цени своите минали постижения и герои и гледа напред към нов златен век. Искаме народ, който е горд, щастлив и изпълнен с оптимизъм, че ще предаде страната си на следващото поколение в по-добро състояние, отколкото я е получил.

Искаме заета и продуктивна гражданска общност — без хора, останали встрани — която черпи удовлетворение от съзнанието, че трудът ѝ е жизненоважен за просперитета на нацията и за благополучието на отделните хора и семейства. Това не може да бъде постигнато без нарастващ брой здрави, традиционни семейства, които възпитават здрави деца.

2. Какво искаме в света и от света?

Постигането на тези цели изисква мобилизирането на всички ресурси на националната ни мощ. Настоящата стратегия обаче е фокусирана върху външната политика. Какви са основните външнополитически интереси на Америка? Какво искаме в света и от света?

• Искаме да гарантираме, че Западното полукълбо ще остане достатъчно стабилно и добре управлявано, за да се предотвратят и възпрат масови миграционни потоци към Съединените щати; искаме полукълбо, чиито правителства си сътрудничат с нас срещу наркотерористи, картели и други транснационални престъпни организации; искаме полукълбо, което остава свободно от враждебно чуждестранно проникване или придобиване на ключови активи и което подкрепя критични вериги за доставки; и искаме да гарантираме непрекъснатия си достъп до ключови стратегически локации. С други думи, ще утвърждаваме и прилагаме „Постулатът на Тръмп“ към Доктрината Монро;
• Искаме да спрем и обърнем текущите щети, които чуждестранни актьори нанасят на американската икономика, като същевременно запазим Индо-тихоокеанския регион свободен и отворен, съхраним свободата на корабоплаване по всички ключови морски пътища и поддържаме сигурни и надеждни вериги за доставки и достъп до критично важни материали;
• Искаме да подкрепяме съюзниците си в опазването на свободата и сигурността на Европа, като същевременно възстановяваме цивилизационната самоувереност и западната идентичност на континента;
• Искаме да предотвратим доминирането на Близкия изток, неговите доставки на нефт и газ и ключовите „тесни места“, през които те преминават, от страна на враждебна сила, като същевременно избягваме „вечните войни“, които ни обремениха в този регион с огромна цена;
• Искаме да гарантираме, че американските технологии и американските стандарти — особено в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите и квантовите изчисления — ще движат света напред.

Това са основните, жизненоважни национални интереси на Съединените щати. Макар да имаме и други интереси, именно върху тези трябва да съсредоточим усилията си преди всичко останало, защото пренебрегването или игнорирането им би било на собствен риск.

III. С какви средства разполагат Съединените щати, за да постигнат това, което искат?

Америка запазва най-завидната позиция в света, с водещи в глобален мащаб активи, ресурси и предимства, сред които:

• все още гъвкава политическа система, способна да коригира курса си;
• най-голямата и най-иновативна икономика в света, която както създава богатство за инвестиции в стратегически интереси, така и осигурява лостове за влияние върху държави, търсещи достъп до нашите пазари;
• водещата финансова система и капиталови пазари в света, включително статута на долара като основна световна резервна валута;
• най-напредналия, най-иновативния и най-печелившия технологичен сектор в света, който е гръбнакът на икономиката ни, осигурява качествено превъзходство на армията ни и засилва глобалното ни влияние;
• най-мощните и най-способните въоръжени сили в света;
• широка мрежа от съюзи, включително договорни съюзници и партньори в най-стратегически важните региони на света;
• завидна география с изобилни природни ресурси; без конкуриращи се сили с физическо господство в нашето полукълбо; с граници, които не са застрашени от военно нахлуване; и с други велики сили, отделени от нас от огромни океани;
• несравнима „мека сила“ и културно влияние;
• смелостта, волята и патриотизма на американския народ.

Освен това, чрез решителната вътрешна програма на президента Тръмп, Съединените щати:

• възстановяват култура на компетентност, като премахват т. нар. DEI и други дискриминационни и антиконкурентни практики, които подкопават институциите ни и ни възпират;
• освобождават огромния си капацитет за енергийно производство като стратегически приоритет, за да подхранват растежа и иновациите и да укрепят и възстановят средната класа;
• реиндустриализират икономиката си, отново с цел да подкрепят средната класа и да възстановят контрола върху собствените си вериги за доставки и производствени капацитети;
• връщат икономическата свобода на гражданите чрез исторически данъчни облекчения и мащабни дерегулаторни усилия, превръщайки Съединените щати във водещото място в света за правене на бизнес и за инвестиране на капитал;
• инвестират в нововъзникващи технологии и фундаментални научни изследвания, за да гарантират нашия продължаващ просперитет, конкурентно предимство и военно превъзходство за бъдещите поколения.

Целта на тази стратегия е да обедини всички тези водещи в световен мащаб активи — и други — за да укрепи американската мощ и първенство, и да направи страната ни още по-велика, отколкото някога е била.

IV. Стратегията

1. Принципи

Външната политика на президента Тръмп е прагматична, без да е „прагматистка“, реалистична, без да е „реалистка“, принципна, без да е „идеалистична“, силова, без да е „ястребова“, и сдържана, без да е „гълъбова“. Тя не се основава на традиционна политическа идеология. Мотивирана е преди всичко от това, което работи за Америка — „Америка на първо място“.

Президент Тръмп е утвърдил наследството си като „Президентът на мира“. Освен забележителния успех, постигнат по време на първия му мандат с историческите Авраамски споразумения, той използва умението си в договарянето, за да осигури безпрецедентен мир в осем конфликта по света в рамките на само осем месеца от втория си мандат. Той посредничи за мир между Камбоджа и Тайланд, Косово и Сърбия, Демократична република Конго и Руанда, Пакистан и Индия, Израел и Иран, Египет и Етиопия, Армения и Азербайджан и сложи край на войната в Газа, като всички живи заложници бяха върнати на семействата им.

Прекратяването на регионални конфликти, преди те да се превърнат в глобални войни, които загробват цели континенти, заслужава вниманието на Главнокомандващия и е приоритет за тази администрация. Свят, изпепелен от войни, които достигат до нашите брегове, е вреден за американските интереси. Президент Тръмп използва неконвенционална дипломация, военната мощ на Америка и икономически лостове, за да потушава с хирургическа точност разпалващите се конфликти между ядрено способни държави и насилствени войни, породени от вековна омраза.

Президент Тръмп е доказал, че американската външна, отбранителна и разузнавателна политика трябва да се ръководи от следните основни принципи:

• Фокусирано определение на националния интерес — oт поне края на Студената война насам, администрациите често публикуват стратегии за национална сигурност, които се опитват да разширят определението за „национален интерес“ на Америка до степен, при която почти няма въпрос или начинание извън обхвата му. Но да се фокусираш върху всичко означава да не се фокусираш върху нищо. Основните национални интереси на Америка трябва да бъдат нашият основен фокус.
• Мир чрез сила – силата е най-доброто възпиращо средство. Държави или други актьори, които са достатъчно възпрени от заплахи към американските интереси, няма да ги осъществят. Освен това, силата може да ни позволи да постигнем мир, защото страни, които уважават нашата мощ, често търсят помощта ни и са отворени към усилията ни да разрешаваме конфликти и да поддържаме мир. Следователно, Съединените щати трябва да поддържат най-силната икономика, да развиват най-напредналите технологии, да укрепват културното здраве на обществото си и да разполагат с най-способните военни сили в света.
• Предразположение към невмешателство – в Декларацията за независимостта основателите на Америка изразяват ясно предпочитание към невмешателство във вътрешните дела на други нации и уточняват основата за това: точно както всички хора притежават дадени от Бога равни естествени права, всички нации имат право съгласно „законите на природата и Бога на природата“ на „отделно и равно положение“ една спрямо друга. За страна с толкова много и разнообразни интереси като нашите, стриктното придържане към невмешателството невинаги е възможно. Все пак това предразположение трябва да поставя високи критерии за това какво представлява оправдана интервенция.
• Гъвкав реализъм – политиката на САЩ ще бъде реалистична относно това, какво е възможно и желателно да се търси във взаимоотношенията с други нации. Ние се стремим към добри отношения и мирни търговски връзки с държавите по света, без да им налагаме демократични или други социални промени, които се различават значително от техните традиции и истории. Признаваме и утвърждаваме, че няма нищо несъвместимо или лицемерно в това да действаме според такава реалистична преценка или да поддържаме добри отношения с държави, чиито управленски системи и общества се различават от нашите, дори когато насърчаваме съмишленици да следват общите ни норми и по този начин да отстояваме интересите си.
• Превъзходство на нациите – основната политическа единица в света е и ще остане националната държава. Естествено и справедливо е всяка нация да поставя интересите си на първо място и да защитава своя суверенитет. Светът функционира най-добре, когато държавите приоритизират собствените си интереси. Съединените щати ще поставят нашите интереси на първо място и в отношенията си с други нации ще ги насърчават да правят същото. Ние заставаме за суверенните права на нациите, срещу опустошителните намеси на най-интрузивните транснационални организации, и за реформа на тези институции така, че да подпомагат, а не да подкопават индивидуалния суверенитет и да насърчават американските интереси.
• Суверенитет и уважение – Съединените щати ще защитават суверенитета си без извинения. Това включва предотвратяване на неговото ерозиране от транснационални и международни организации, опити на чужди сили или субекти да цензурират нашия обществен дискурс или да ограничават правото на свободно слово на нашите граждани, лобистки и влияещи операции, които се опитват да насочат политиките ни или да ни въвлекат във външни конфликти, както и циничната манипулация на нашата имиграционна система за изграждане на избирателни блокове, лоялни на чужди интереси в страната ни. Съединените щати ще определят сами своя път в света и собствената си съдба, свободни от външна намеса.
• Баланс на силите – Съединените щати не могат да позволят на нито една нация да стане толкова доминираща, че да заплашва нашите интереси. Ще работим със съюзници и партньори за поддържане на глобален и регионален баланс на силите, за да предотвратим появата на доминиращи противници. Тъй като Съединените щати отхвърлят обречената идея за самоцелно глобално доминиране, ние трябва да предотвратим глобалното, а в някои случаи дори регионалното, доминиране на други. Това не означава да се хвърля кръв и ресурси, за да се ограничи влиянието на всички велики и средни сили в света. Огромното влияние на по-големите, по-богатите и по-силните нации е вечна истина на международните отношения. Тази реалност понякога налага да работим с партньори, за да се възпрепятстват амбиции, които застрашават нашите общи интереси.
• Про-американски работник – американската политика ще бъде насочена към работниците, а не само към икономическия растеж, и ще поставя нашите работници на първо място. Трябва да възстановим икономика, в която просперитетът е широко разпространен и споделен, а не концентриран в горния слой или в отделни индустрии или региони на страната.
• Справедливост – от военни съюзи до търговски отношения и отвъд тях, Съединените щати ще настояват да бъдат третирани справедливо от другите държави. Ние вече няма да търпим и не можем повече да си позволим безплатни ползи, търговски дисбаланси, хищнически икономически практики и други натоварвания върху историческата добра воля на нацията ни, които застрашават нашите интереси. Както искаме съюзниците ни да бъдат богати и способни, така и те трябва да разберат, че е в техен интерес Съединените щати също да останат богати и способни. По-конкретно, очакваме съюзниците ни да изразходват значително повече от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за собствената си отбрана, за да компенсират огромните дисбаланси, натрупани през десетилетията на много по-големи разходи от страна на Съединените щати.
• Компетентност и заслуги – американското благоденствие и сигурност зависят от развитието и насърчаването на компетентността. Компетентността и заслугите са сред най-големите ни цивилизационни предимства: където най-добрите американци се наемат, повишават и уважават, и следват иновации и просперитет. Ако компетентността бъде разрушена или системно обезкуражавана, сложните системи, които приемаме за даденост – от инфраструктурата до националната сигурност, образованието и научните изследвания – ще престанат да функционират. Ако заслугите бъдат потискани, историческите предимства на Америка в науката, технологиите, индустрията, отбраната и иновациите ще изчезнат. Успехът на радикални идеологии, които се опитват да заменят компетентността и заслугите с привилегирован статус за определени групи, би направил Америка неразпознаваема и неспособна да се защити. В същото време не можем да позволим меритокрацията да се използва като оправдание за отваряне на американския пазар на труда за целия свят под предлог за търсене на „глобални таланти“, което подкопава американските работници. Във всеки наш принцип и действие Америка и американците винаги трябва да бъдат на първо място.

2. Приоритети

• Ерата на масовата миграция е приключила – кой се допуска в границите на една държава – в какви бройки и откъде – неизбежно определя бъдещето на нацията. Всяка страна, която се смята за суверенна, има право и задължение да определя собственото си бъдеще. През историята суверенните нации забранявали неконтролирана миграция и рядко предоставяли гражданство на чужденци, които също трябвало да отговарят на строги критерии. Опитът на Запада през последните десетилетия потвърждава тази дългогодишна мъдрост. В страни по целия свят масовата миграция е натоварила вътрешните ресурси, увеличила насилието и другите престъпления, отслабила социалната сплотеност, изкривила пазарите на труда и подкопала националната сигурност. Ерата на масовата миграция трябва да приключи. Граничната сигурност е основният елемент на националната сигурност. Трябва да защитим страната си от нашествия, не само от неконтролирана миграция, но и от трансгранични заплахи като тероризъм, наркотици, шпионаж и трафик на хора. Граница, контролирана от волята на американския народ чрез неговото правителство, е фундаментална за оцеляването на Съединените щати като суверенна република.
• Защита на основните права и свободи – целта на американското правителство е да осигури дадените от Бог естествени права на американските граждани. За тази цел отделите и агенциите на правителството на Съединените щати са надарени с внушителни правомощия. Тези правомощия никога не трябва да бъдат злоупотребявани, независимо дали под предлог за „дерадикализация“, „защита на нашата демокрация“ или друг претекст. Когато и където тези правомощия бъдат злоупотребени, виновните трябва да бъдат държани отговорни. Особено важни са правата на свободата на словото, свободата на религията и съвестта, както и правото да избираме и управляваме нашето общо правителство – основни права, които никога не трябва да бъдат нарушавани. По отношение на държавите, които споделят или твърдят, че споделят тези принципи, Съединените щати ще настояват те да бъдат спазвани както по буква, така и по дух. Ние ще се противопоставяме на елитни, антидемократични ограничения на основните свободи в Европа, англосферата и останалия демократичен свят, особено сред нашите съюзници.
• Споделяне и прехвърляне на тежестите – дните, в които Съединените щати поддържаха целия световен ред като Атлас, са в миналото. Сред многобройните ни съюзници и партньори има десетки богати и развити държави, които трябва да поемат основната отговорност за своите региони и да допринасят значително повече за нашата колективна отбрана. Президент Тръмп постави нов глобален стандарт с Хагската ангажираност, която задължава страните от НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана, и която нашите съюзници от НАТО подкрепят и сега трябва да изпълнят. Продължавайки подхода на президент Тръмп да настоява съюзниците да поемат основна отговорност за своите региони, Съединените щати ще организират мрежа за споделяне на тежестите, като правителството ни ще бъде координатор и поддръжник.

Този подход гарантира, че тежестите се споделят и че всички такива усилия се ползват с по-широка легитимност. Моделът ще се основава на целеви партньорства, които използват икономически инструменти за синхронизиране на стимули, споделяне на тежестите с единомислещи съюзници и настояване за реформи, които осигуряват дългосрочна стабилност. Тази стратегическа яснота ще позволи на Съединените щати ефективно да се противопоставят на враждебни и подривни влияния, като същевременно се избягва прекомерното разпиляване и разфокусиране, което подкопаваше минали усилия. Съединените щати ще бъдат готови да помагат – потенциално чрез по-благоприятно третиране по търговски въпроси, споделяне на технологии и отбранителни доставки – на онези държави, които доброволно поемат по-голяма отговорност за сигурността в своите региони и синхронизират контрола върху износа си с нашия.

• Пренасочване чрез мир – търсенето на мирни споразумения по указание на президента, дори в региони и държави, периферни на непосредствените ни основни интереси, е ефективен начин за повишаване на стабилността, укрепване на глобалното влияние на Америка, пренасочване на страни и региони към нашите интереси и отваряне на нови пазари. Ресурсите, необходими за това, се свеждат до президентска дипломация, която нашата велика нация може да осъществява само с компетентно лидерство. Печалбите – край на дългогодишни конфликти, спасяване на животи, създаване на нови приятелства – могат значително да надхвърлят относително малките разходи от време и внимание.
• Икономическа сигурност – Накрая, тъй като икономическата сигурност е фундаментална за националната сигурност, ще работим за допълнително укрепване на американската икономика, с акцент върху:

Баланс на търговията – Съединените щати ще приоритизират възстановяването на баланса в търговските отношения, намаляването на търговските дефицити, противопоставянето на пречки за нашия износ и прекратяването на дъмпингови и други антиконкурентни практики, които вредят на американските индустрии и работници. Стремим се към справедливи, взаимноизгодни търговски сделки с държави, които желаят да търгуват с нас на основата на взаимна полза и уважение. Но нашите приоритети трябва и ще бъдат нашите работници, нашите индустрии и нашата национална сигурност.

Осигуряване на достъп до критични вериги за доставки и материали – както Александър Хамилтън подчерта още в първите дни на нашата република, Съединените щати никога не трябва да бъдат зависими от външна сила за основни компоненти – от суровини до части и готови продукти – необходими за отбраната или икономиката на страната. Трябва да възстановим независим и надежден достъп до стоките, от които се нуждаем, за да защитаваме себе си и да запазим начина си на живот. Това ще изисква разширяване на американския достъп до критични минерали и материали, като същевременно се противодейства на хищнически икономически практики. Освен това, разузнавателната общност ще следи ключови вериги за доставки и технологични постижения по света, за да гарантира, че разбираме и намаляваме уязвимости и заплахи за американската сигурност и просперитет.

Реиндустриализация – бъдещето принадлежи на създателите. Съединените щати ще реиндустриализират своята икономика, ще върнат промишленото производство на родна почва и ще насърчават и привличат инвестиции в икономиката и работната си сила, със специален фокус върху критичните и развиващите се технологични сектори, които ще определят бъдещето. Това ще се осъществи чрез стратегическото използване на мита и нови технологии, които подкрепят широкоразпространено промишлено производство във всеки край на страната, повишават жизнения стандарт на американските работници и гарантират, че страната никога повече няма да зависи от какъвто и да е настоящ или потенциален противник за критични продукти или компоненти.

Възстановяване на отбранителната индустриална база – силна и способна армия не може да съществува без силна и способна отбранителна индустриална база. Огромната пропаст, видяна в последните конфликти между нискобюджетни дронове и ракети и скъпите системи, необходими за защита срещу тях, разкри необходимостта ни от промяна и адаптация. Америка изисква национална мобилизация за иновации в мощни отбранителни системи на ниска цена, производство на най-модерните и способни системи и боеприпаси в голям мащаб, и възстановяване на веригите за доставки на отбранителната индустрия на родна територия. Особено важно е да осигурим на воините си пълния спектър от възможности – от нискобюджетни оръжия, способни да победят повечето противници, до висококласни системи, необходими за конфликт със сложен и добре подготвен враг. За да се реализира визията на президента Тръмп за мир чрез сила, това трябва да се направи бързо. Ще насърчим и възстановяването на индустриалните бази на всички наши съюзници и партньори, за да укрепим колективната отбрана.

Доминиране в енергетиката – възстановяването на американското енергийно доминиране (в нефт, газ, въглища и ядрена енергия) и връщането на необходимите ключови енергийни компоненти на родна територия е стратегически приоритет номер едно. Евтината и изобилна енергия ще създаде добре платени работни места в Съединените щати, ще намали разходите за американските потребители и предприятия, ще подпомогне реиндустриализацията и ще помогне за запазване на нашето предимство в напреднали технологии като изкуствения интелект. Разширяването на нетния ни енергиен износ също така ще задълбочи отношенията със съюзниците, ще ограничи влиянието на противниците, ще защити способността ни да отбраняваме територията си и – когато и където е необходимо – ще ни позволи да демонстрираме мощ. Отхвърляме пагубните идеологии за „климатични промени“ и „нулево нетно“, които толкова сериозно навредиха на Европа, застрашават Съединените щати и субсидират нашите противници.

Запазване и увеличаване на доминацията на американския финансов сектор – Съединените щати разполагат с водещите финансови и капиталови пазари в света, които са стълбове на американското влияние и предоставят на политиците значителни лостове и инструменти за напредък на националните приоритети за сигурност. Но нашата водеща позиция не може да се приема за даденост. Запазването и увеличаването на нашето доминиране изисква използване на динамичната ни пазарна система и лидерството ни в дигиталните финанси и иновациите, за да гарантираме, че пазарите ни продължават да бъдат най-динамични, ликвидни и сигурни и остават предмет на световна завист.

3. Регионите

Станало е практика документи като този да споменават всяка част от света и всеки проблем, като се предполага, че всяко пропускане е сляпа зона или пренебрежение. В резултат такива документи стават раздути и разпилени – точно обратното на това, което една стратегия трябва да бъде.

Да се фокусираш и приоритизираш означава да избираш – да признаеш, че не всичко е еднакво важно за всеки. Това не означава да се твърди, че някои народи, региони или държави са по някакъв начин по-малко значими. Съединените щати са по всякакви показатели най-щедрата нация в историята – но не можем да си позволим да обръщаме еднакво внимание на всеки регион и всеки проблем по света.

Целта на националната сигурност е защитата на основните национални интереси – някои приоритети надхвърлят регионалните граници. Например, терористична дейност в иначе по-малко значим район може да изисква незабавното ни внимание. Но преходът от тази необходимост към продължително внимание към периферията е грешка.

А. Западно полукълбо: „Постулатът на Тръмп“ на Доктрината на Монро

След години на пренебрежение, Съединените щати ще възстановят и прилагат Доктрината на Монро, за да възвърнат американското превъзходство в Западното полукълбо и да защитят родината ни, както и достъпа ни до ключови географски райони в целия регион. Ще лишим конкуренти извън полукълбото от възможността да позиционират сили или други заплашителни способности, или да притежават и контролират стратегически важни активи в нашето полукълбо. Този „Постулат на Тръмп“ към Доктрината на Монро е разумно и мощно възстановяване на американската мощ и приоритети, съобразено с интересите на националната сигурност.

Нашите цели за Западното полукълбо могат да се обобщят с думите „привличане и разширяване“.

Ще привлечем утвърдени приятели в полукълбото, за да контролираме миграцията, да спрем наркотрафика и да укрепим стабилността и сигурността по суша и море. Ще разширяваме влиянието си, като развиваме и засилваме нови партньорства, и като същевременно увеличаваме привлекателността на собствената ни страна като предпочитан икономически и охранителен партньор в полукълбото.

Привличане

Американската политика трябва да се фокусира върху привличането на регионални първенци, които могат да помогнат за създаването на приемлива стабилност в региона, дори извън границите на самите страни-партньори. Тези държави ще ни помагат да спрем незаконната и дестабилизираща миграция, да неутрализираме картелите, да развиваме крайбрежното производство и местните частни икономики, наред с други действия. Ще възнаграждаваме и подкрепяме правителствата, политическите партии и движенията в региона, които са съгласни с нашите принципи и стратегия. Но не бива да пренебрегваме и правителствата с различни възгледи, с които въпреки това споделяме интереси и които желаят да работят с нас.

Съединените щати трябва да преразгледат военното си присъствие в Западното полукълбо. Това означава четири очевидни неща:

• Преустройство на глобалното ни военно присъствие, за да се справим със спешни заплахи в нашето полукълбо, особено по мисии, посочени в тази стратегия, и пренасочване от места, чието относително значение за американската национална сигурност е намаляло през последните десетилетия или години;
• По-удачно присъствие на бреговата охрана и флота за контрол на морските пътища, предотвратяване на незаконна и нежелана миграция, намаляване на трафика на хора и наркотици и контрол на ключови транзитни маршрути при криза;
• Целенасочени разполагания за защита на границата и разбиване на картелите, включително при необходимост използване на смъртоносна сила, за да се замени неуспешната стратегия, основана само на правоприлагане, от последните десетилетия;
• Създаване или разширяване на достъпа до стратегически важни места.

Съединените щати ще приоритизират търговската дипломация, за да укрепят собствената си икономика и индустрии, като използват мита и взаимни търговски споразумения като мощни инструменти. Целта е страните-партньори да развиват вътрешните си икономики, докато икономически по-силно и по-усъвършенствано Западно полукълбо се превръща във все по-привлекателен пазар за американската търговия и инвестиции.

Укрепване на критичните вериги за доставки в това полукълбо ще намали зависимостите и ще увеличи икономическата устойчивост на Америка. Връзките, които се създадат между САЩ и нашите партньори, ще бъдат от полза за двете страни, като същевременно ще затруднят външните конкуренти, които не са от полукълбото, да увеличават влиянието си в региона. И докато приоритизираме търговската дипломация, ще работим за укрепване на нашите партньорства за сигурност — от продажби на оръжие и споделяне на разузнавателна информация до съвместни учения.

Разширяване

Докато задълбочаваме партньорствата с държавите, с които Америка вече има силни отношения, трябва да се стремим да разширим нашата мрежа в региона. Искаме другите държави да ни виждат като предпочитан партньор, и ще използваме различни средства, за да обезкуражаваме тяхното сътрудничество с други.

Западното полукълбо е дом на множество стратегически ресурси, които Америка трябва да развива заедно с регионалните съюзници, за да направи съседните страни, както и собствената ни, по-проспериращи. Националният съвет за сигурност ще започне незабавно активен междудържавен процес за възлагане на задачи на агенциите, подкрепяни от аналитичния отдел на нашата разузнавателна общност, с цел идентифициране на стратегически точки и ресурси в Западното полукълбо, и тяхното опазване и съвместно развитие с регионалните партньори.

Външни конкуренти, които не са от полукълбото, са направили сериозни пробиви в нашето полукълбо — както за да ни поставят в икономическо неблагоприятно положение в настоящето, така и по начини, които могат стратегически да ни навредят в бъдеще. Позволяването на тези прониквания без сериозен отпор е още една голяма стратегическа грешка на Америка през последните десетилетия.

Съединените щати трябва да бъдат водещи в Западното полукълбо като условие за нашата сигурност и просперитет — условие, което ни позволява да се утвърждаваме уверено, където и когато е необходимо в региона. Условията на нашите съюзи и условията, при които предоставяме каквато и да е помощ, трябва да зависят от намаляването на враждебното външно влияние — от контрола над военни бази, пристанища и ключова инфраструктура до придобиването на стратегически активи в широк смисъл.

Някои чуждестранни влияния ще бъдат трудни за премахване, предвид политическите съюзи между определени латиноамерикански правителства и определени външни актьори. Въпреки това, много правителства не са идеологически обвързани с чужди сили, а са привлечени да търгуват с тях по други причини, включително ниски разходи и по-малко регулаторни пречки. САЩ вече са постигнали успех в ограничаването на външното влияние в Западното полукълбо, като конкретно показаха колко много скрити разходи — чрез шпионаж, киберсигурност, дългови капани и други средства — са включени в уж „евтината“ чуждестранна помощ. Трябва да ускорим тези усилия, включително чрез използването на американското влияние във финансите и технологиите, за да накараме страните да откажат такава помощ.

В Западното полукълбо — както и навсякъде по света — САЩ трябва ясно да покажат, че американските стоки, услуги и технологии са далеч по-добра инвестиция в дългосрочен план, защото са с по-високо качество и не идват с подобни „условия“, каквито носи помощта от други страни. В същото време ще реформираме собствената си система, за да ускорим одобренията и лицензите — отново, за да се превърнем в партньор номер едно. Изборът, пред който всички държави трябва да бъдат поставени, е дали искат да живеят в свят, воден от Америка, съставен от суверенни държави и свободни икономики, или в паралелен свят, където са под влияние на страни от другия край на света.

Всеки американски служител, работещ в региона или по въпроси, свързани с него, трябва да е напълно информиран за пълната картина на вредното външно влияние, като същевременно оказва натиск и предлага стимули на партньорските страни за защита на нашето полукълбо.

Успешната защита на нашето полукълбо изисква също по-тясно сътрудничество между правителството на САЩ и американския частен сектор. Всички наши посолства трябва да са наясно с основните бизнес възможности в съответната страна, особено що се отнася до големи правителствени договори. Всеки американски служител, който взаимодейства с тези държави, трябва да разбира, че част от работата му е да помага на американските компании да се конкурират и да успяват.

Правителството на САЩ ще идентифицира стратегически възможности за придобивания и инвестиции за американски компании в региона и ще ги представя за оценка чрез всички програми за финансиране на американското правителство, включително, но не само, тези на Департаментите по външни работи, отбрана и енергетика; Администрацията за малък бизнес; Международната корпорация за финансово развитие; Експортно-импортната банка; и Корпорацията за хилядолетно предизвикателство. Също така трябва да си партнираме с регионалните правителства и бизнеси за изграждане на мащабируема и устойчива енергийна инфраструктура, инвестиции в достъп до критични минерали и за укрепване на съществуващите и бъдещите киберкомуникационни мрежи, използвайки пълния потенциал на американското криптиране и сигурност. Посочените институции на американското правителство трябва да се използват за финансиране на част от разходите за закупуване на американски стоки в чужбина.

САЩ също така трябва да се противопоставят и да отменят мерки като целенасочено облагане с данъци, несправедливо регулиране и експроприация, които поставят американските компании в неблагоприятно положение. Условията на нашите споразумения, особено с държавите, които най-много зависят от нас и върху които имаме най-голямо влияние, трябва да включват изключително договори за нашите компании. В същото време трябва да полагаме усилия да изтласкаме чуждестранни компании, изграждащи инфраструктура в региона.

B. Азия: Да спечелим икономическото бъдеще, да предотвратим военна конфронтация

Водене от позиция на сила

Президент Тръмп самостоятелно обърна над три десетилетия погрешни американски предположения за Китай: а именно, че чрез отваряне на нашите пазари за Китай, насърчаване на американския бизнес да инвестира там и прехвърляне на производството ни в Китай, ще улесним влизането на Китай в т. нар. „основан на правила международен ред“. Това не се случи. Китай стана богат и мощен, и използва богатството и силата си в значителна своя полза. Американските елити — през четири последователни администрации от двата основни политически лагера — или съзнателно подпомагаха стратегията на Китай, или бяха в състояние на отрицание.

Индо-тихоокеанският регион вече е източник на почти половината от световния БВП, измерен по паритет на покупателната способност (PPP), и една трета по номинален БВП. Този дял със сигурност ще расте през 21-и век, което означава, че Индо-тихоокеанският регион вече е и ще продължава да бъде едно от ключовите икономически и геополитически бойни полета на следващия век. За да процъфтяваме у дома, трябва успешно да се конкурираме там — и ние го правим. Президент Тръмп подписа важни споразумения по време на своите пътувания през октомври 2025 г., които задълбочават мощните ни връзки в областта на търговията, културата, технологиите и отбраната, и потвърждават ангажимента ни за свободен и отворен Индо-тихоокеански регион.

Америка разполага с огромни активи — най-силната икономика и армия в света, ненадминати иновации, безспорна „мека сила“ и исторически опит в подкрепа на нашите съюзници и партньори — които ни позволяват да се конкурираме успешно. Президент Тръмп изгражда съюзи и укрепва партньорства в Индо-тихоокеанския регион, които ще бъдат основата на сигурността и просперитета дълго време напред.

Икономиката: най-високите залози

Откакто китайската икономика се отвори към света през 1979 г., търговските отношения между нашите две страни са и остават фундаментално небалансирани. Това, което започна като връзка между зряла, богата икономика и една от най-бедните страни в света, се трансформира в отношения между почти равностойни партньори, дори докато, до съвсем скоро, позицията на Америка остана основана на тези стари предположения.

Китай се адаптира към промяната в американската митническа политика, започнала през 2017 г., отчасти чрез засилване на контрола си върху веригите за доставки, особено в страните с ниски и средни доходи (т.е. БВП на човек 13 800 щ.д. или по-малко) — сред най-важните икономически полета на битка в следващите десетилетия. Износът на Китай към страните с ниски доходи се е удвоил между 2020 и 2024 г. САЩ внасят китайски стоки индиректно чрез посредници и фабрики, построени от Китай, в дузина страни, включително Мексико. Днес износът на Китай към страните с ниски доходи е почти четири пъти по-голям от този към САЩ. Когато президент Тръмп пое поста си през 2017 г., износът на Китай за САЩ беше 4% от БВП на страната, но оттогава спадна до малко над 2%. Китай обаче продължава да изнася за САЩ чрез други прокси-страни.

В бъдеще ще пренастроим икономическите отношения на Америка с Китай, като приоритизираме взаимността и справедливостта, за да възстановим американската икономическа независимост. Търговията с Китай трябва да бъде балансирана и фокусирана върху несъществени за националната сигурност фактори. Ако Америка остане на пътя на растежа — и успее да го поддържа, като същевременно запази истински взаимно изгодни икономически отношения с Пекин — ние можем да се движим от настоящата икономика от 30 трлн. щ.д. през 2025 г. към 40 трлн. щ.д. през десетилетието след 2030 г., поставяйки страната си в завидна позиция да запази статута на водеща икономика в света. Нашата крайна цел е да положим основите на дългосрочна икономическа жизнеспособност.

Важно е това да бъде съпътствано от стабилен и постоянен фокус върху сдържането, за да се предотврати война в Индо-тихоокеанския регион. Този комбиниран подход може да създаде добродетелен цикъл: силното американско сдържане отваря пространство за по-дисциплинирани икономически действия, а по-дисциплинираните икономически действия осигуряват повече ресурси за поддържане на сдържането в дългосрочен план.

За да постигнем това, са необходими няколко ключови действия.

Първо, Съединените щати трябва да защитят и отбраняват нашата икономика и нашите граждани от всякаква заплаха, независимо от страната или източника. Това означава да се сложи край на, между другото:

• Хищнически държавни субсидии и индустриални стратегии;
• Нечестни търговски практики;
• Загуба на работни места и деиндустриализация;
• Масова кражба на интелектуална собственост и индустриален шпионаж;
• Заплахи за нашите вериги за доставки, които застрашават достъпа на САЩ до критични ресурси, включително минерали и редки земни елементи;
• Износ на прекурсори на фентанил, които подхранват опиоидната епидемия в Америка; и
• Пропаганда, операции за влияние и други форми на културна подривна дейност.

Второ, САЩ трябва да работят със своите съюзници и партньори по договори — които заедно добавят още 35 трлн. щ.д. икономическа мощ към нашата национална икономика от 30 трлн. щ.д. (заедно представлявайки повече от половината световна икономика) — за противодействие на хищнически икономически практики и за използване на комбинираната ни икономическа мощ, за да се запази водещата ни позиция в световната икономика и да се гарантира, че икономиките на съюзниците не стават подчинени на нито една конкурираща се сила. Трябва да продължим да подобряваме търговските (и други) отношения с Индия, за да насърчим Ню Делхи да допринесе за сигурността в Индо-тихоокеанския регион, включително чрез продължаване на четиристранното сътрудничество с Австралия, Япония и САЩ („Квад“). Освен това ще работим за синхронизиране действията на нашите съюзници и партньори с общия ни интерес, за да предотвратим доминация от страна на която и да е конкурентна държава.

В същото време САЩ трябва да инвестират в изследвания за запазване и развитие на нашето предимство в модерните военни и двойно-приложими технологии, с акцент върху сферите, където американските предимства са най-силни. Това включва подводните, космическите и ядрените области, както и други, които ще определят бъдещето на военната мощ, като изкуствен интелект, квантови изчисления и автономни системи, плюс енергията, необходима за поддържането им.

Освен това критично важните отношения на американското правителство с частния сектор помагат за наблюдение на постоянните заплахи за мрежите на САЩ, включително критична инфраструктура. Това от своя страна позволява на правителството да провежда реално време откриване, идентификация и отговор (т.е. защита на мрежите и офанзивни кибероперации), като същевременно се защитава конкурентоспособността на американската икономика и се укрепва устойчивостта на американския технологичен сектор.

Подобряването на тези способности ще изисква и значителна дерегулация, за да се повиши конкурентоспособността, да се стимулират иновациите и да се увеличи достъпът до природните ресурси на Америка. При това трябва да се цели възстановяване на военно равновесие в полза на САЩ и на нашите съюзници в региона.

Освен поддържането на икономическо превъзходство и консолидирането на съюзническата система в икономическа група, Съединените щати трябва да изпълняват активна дипломация и икономическо ангажиране, водено от частния сектор, в страните, където се очаква да се случи основният растеж на световната икономика през следващите десетилетия.

Дипломацията „Америка на първо място“ цели да възстанови баланса в световните търговски отношения. Ние ясно уведомихме нашите съюзници, че настоящият дефицит по текущата сметка на САЩ е нездравословен и неприемлив. Трябва да насърчим Европа, Япония, Корея, Австралия, Канада, Мексико и други водещи държави да приемат търговски политики, които да помогнат за пренасочване на икономиката на Китай към вътрешно потребление, защото Югоизточна Азия, Латинска Америка и Близкият изток сами по себе си не могат да поемат огромния излишък на производствени мощности в Китай. Износителите от Европа и Азия могат също да се обърнат към страните със средни доходи като ограничен, но растящ пазар за своите стоки.

Държавните и подкрепяните от държавата компании на Китай се отличават в изграждането на физическа и дигитална инфраструктура, като Китай е реинвестирал около 1.3 трлн. щ.д. от търговските си излишъци под формата на заеми към търговските си партньори. Америка и нейните съюзници все още не са формулирали, камо ли изпълнили, съвместен план за така наречения „Глобален юг“, но заедно разполагат с огромни ресурси. Европа, Япония, Южна Корея и други държави притежават нетни чуждестранни активи на стойност 7 трлн. щ.д. Международните финансови институции, включително многостранните банки за развитие, разполагат с комбинирани активи от 1.5 трлн. щ.д. Въпреки че разширяването на мандатите е подкопало ефективността на някои от тези институции, настоящата администрация е решена да използва водещата си позиция, за да реализира реформи, които гарантират, че те обслужват американските интереси.

Това, което отличава Америка от останалия свят — нашата откритост, прозрачност, надеждност, ангажимент към свобода и иновации, както и свободно пазарно стопанство — ще продължи да ни прави глобален партньор по избор. Америка все още заема водеща позиция в ключовите технологии, от които светът има нужда. Трябва да предложим на партньорите си набор от стимули — например високотехнологично сътрудничество, покупки за отбраната и достъп до нашите капиталови пазари — които да наклонят решенията в наша полза.

Държавните визити на президента Тръмп в страните от Персийския залив през май 2025 г. демонстрираха силата и привлекателността на американската технология. Там президентът получи подкрепата на заливните държави за превъзходните американски технологии в областта на изкуствения интелект, като задълбочи нашите партньорства. Америка трябва по същия начин да привлече европейските и азиатските си съюзници и партньори, включително Индия, за да утвърди и подобри общите ни позиции в Западното полукълбо и, що се отнася до критични минерали, в Африка. Трябва да формираме коалиции, които използват нашите сравнителни предимства във финансите и технологиите, за да изградим експортни пазари с държави-партньори. Икономическите партньори на Америка вече не трябва да очакват приходи от САЩ чрез излишни мощности и структурни дисбаланси, а вместо това да следват растеж чрез целенасочено сътрудничество, свързано със стратегическо съответствие и дългосрочни американски инвестиции.

С най-ефективните капиталови пазари в света Америка може да помогне на страните с ниски доходи да развият собствени капиталови пазари и да обвържат валутите си по-близо с долара, осигурявайки бъдещето на долара като световна резервна валута. Нашите най-големи предимства остават нашата система на управление и динамичната свободна пазарна икономика. Въпреки това не можем да приемем, че предимствата на нашата система ще се запазят по подразбиране. Поради това националната стратегия за сигурност е от съществено значение.

Превенция на военни заплахи

В дългосрочен план поддържането на икономическото и технологичното превъзходство на Америка е най-сигурният начин да се възпрат и предотвратят мащабни военни конфликти.

Благоприятният баланс на конвенционалните военни сили остава съществен компонент на стратегическата конкуренция. Правилно, голямо внимание се обръща на Тайван, отчасти заради доминирането му в производството на полупроводници, но най-вече защото Тайван осигурява пряк достъп до Втората островна верига и разделя Североизточна и Югоизточна Азия на два отделни театъра на действие. Като се има предвид, че една трета от световния морски транспорт преминава годишно през Южнокитайско море, това има сериозни последици за американската икономика. Следователно, възпирането на конфликт около Тайван, идеално чрез запазване на военното превъзходство, е приоритет. Ще запазим и дългогодишната си декларативна политика за Тайван, според която Съединените щати не подкрепят никакви едностранни промени на статуквото в Тайванския проток.

Ще изградим армия, способна да възпира агресия навсякъде по Първата островна верига. Но американските военни не могат и не би трябвало да правят това сами. Нашите съюзници трябва да поемат по-голяма отговорност, да инвестират повече и, още по-важно, да действат значително повече за колективната отбрана. Дипломатическите усилия на Америка трябва да се концентрират върху това да убедят нашите съюзници и партньори по Първата островна верига да осигурят по-голям достъп на американските военни до своите пристанища и други съоръжения, да увеличат собствените си военни разходи и най-вече да инвестират в способности, предназначени за възпиране на агресия. Това ще разреши въпросите на морската сигурност по Първата островна верига, като същевременно ще укрепи способността на САЩ и съюзниците им да предотвратят всякакви опити за завладяване на Тайван или постигане на военно равновесие, толкова неблагоприятно за нас, че защитата на острова да стане невъзможна.

Предизвикателство за сигурността е и потенциалът някой конкурент да контролира Южнокитайско море. Това би позволило на потенциално враждебна сила да наложи „такса“ върху един от най-важните търговски коридори в света или – още по-лошо – да го затваря и отваря по свое усмотрение. И двата сценария биха били вредни за американската икономика и по-широките интереси на САЩ. Трябва да се разработят силни мерки заедно с необходимото възпиране, за да се запази морският трафик отворен, без „такси“ и без произволни ограничения от страна на една държава. Това ще изисква не само допълнителни инвестиции в нашите военни – особено военноморски способности, но и здрава координация с всяка страна, която би пострадала, от Индия до Япония и отвъд, ако този проблем не бъде адресиран.

С оглед настояването на президента Тръмп за по-голямо разпределение на отговорността от Япония и Южна Корея, ние трябва да насърчим тези държави да увеличат военните си разходи, със специален фокус върху способностите – включително нови способности – необходими за възпиране на противници и защита на Първата островна верига. Също така ще укрепим и засилим нашето военно присъствие в Западния Тихи океан, като в отношенията си с Тайван и Австралия ще поддържаме твърдата си реторика за увеличаване на разходите за отбрана.

Предотвратяването на конфликт изисква бдителна позиция в Индо-тихоокеанския регион, възстановяване на отбранителната индустриална база, по-големи военни инвестиции както от наша страна, така и от страна на съюзниците и партньорите, и спечелване на икономическата и технологична надпревара в дългосрочен план.

C. Насърчаване на европейското величие

Американските служители са свикнали да разглеждат европейските проблеми главно през призмата на недостатъчните военни разходи и икономическата стагнация. В това има истина, но реалните проблеми на Европа са дори по-дълбоки.

Континентална Европа губи своя дял от световния БВП – от 25% през 1990 г. до 14% днес – частично заради национални и транснационални регулации, които подкопават креативността и трудолюбието.

Но този икономически спад бледнее пред реалната и още по-тревожна перспектива за цивилизационното заличаване. По-големите предизвикателства пред Европа включват дейности на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитета, миграционни политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензура на свободното слово и потискане на политическата опозиция, драстично намаляващи раждаемост и загуба на национална идентичност и самоувереност.

Ако настоящите тенденции продължат, континентът може да стане неразпознаваем за 20 години или по-малко. Следователно не е ясно дали някои европейски държави ще имат икономики и армии достатъчно силни, за да останат надеждни съюзници. Много от тях в момента засилват настоящия си път. Ние искаме Европа да остане европейска, да възвърне цивилизационната си самоувереност и да се откаже от проваления си фокус върху регулаторното задушаване.

Липсата на самоувереност се проявява най-ясно в отношенията на Европа с Русия. Европейските съюзници имат значително предимство по почти всички показатели на „твърдата сила“ пред Русия, с изключение на ядрените оръжия. В резултат на войната в Украйна европейските отношения с Русия са дълбоко отслабени и много европейци възприемат Русия като екзистенциална заплаха. Управлението на европейските отношения с Русия ще изисква сериозен дипломатически ангажимент от страна на САЩ – както за възстановяване на стратегическата стабилност в Евразия, така и за намаляване на риска от конфликт между Русия и европейските държави.

Основен интерес на Съединените щати е да се постигне бързо прекратяване на военните действия в Украйна, за да се стабилизират европейските икономики, да се предотврати непреднамерена ескалация или разширяване на войната, да се възстанови стратегическата стабилност с Русия и да се осигури постконфликтното възстановяване на Украйна, така че страната да оцелее като жизнеспособна държава.

Войната в Украйна имаше парадоксалния ефект да увеличи външната зависимост на Европа, особено на Германия. Днес немските химически компании изграждат някои от най-големите преработвателни заводи в света в Китай, използвайки руски газ, който не могат да осигурят у дома. Администрацията на Тръмп се оказва в противоречие с европейските служители, които имат нереалистични очаквания за войната, поставени върху нестабилни малцинствени правителства, много от които потъпкват основни принципи на демокрацията, за да потиснат опозицията. Голямото европейско мнозинство желае мир, но това желание не се превръща в политика, до голяма степен заради саботажа на демократичните процеси от тези правителства. Това е стратегически важно за Съединените щати именно защото европейските държави не могат да се реформират, ако са затънали в политическа криза.

Въпреки това Европа остава стратегически и културно жизнено важна за Съединените щати. Трансатлантическата търговия продължава да бъде един от стълбовете на световната икономика и на американското благосъстояние. Европейските сектори от производството до технологиите и енергетиката остават сред най-силните в света. Европа е дом на авангардни научни изследвания и водещи културни институции. Не само че не можем да си позволим да отписваме Европа — това би било самоунищожително спрямо целите на тази стратегия.

Американската дипломация трябва да продължи да отстоява истинската демокрация, свободата на словото и безкомпромисното честване на индивидуалния характер и историята на европейските нации. Америка насърчава своите политически съюзници в Европа да стимулират това възраждане на духа, а нарастващото влияние на патриотичните европейски партии дава основание за голям оптимизъм.

Нашата цел трябва да бъде да помогнем на Европа да коригира настоящата си траектория. Ще ни трябва силна Европа, за да можем успешно да се конкурираме и да работим съвместно, за да предотвратим всякакъв опит на противник да доминира над Европа.

Америка, разбираемо, е емоционално привързана към европейския континент — и, разбира се, към Великобритания и Ирландия. Характерът на тези страни също е стратегически важен, защото разчитаме на креативни, способни, уверени и демократични съюзници, които да създадат условия за стабилност и сигурност. Искаме да работим с държави, които споделят нашите ценности и желаят да възстановят своето бившо величие.

В дългосрочен план е повече от вероятно, че в рамките на няколко десетилетия някои членове на НАТО ще станат предимно неевропейски. Поради това остава открит въпросът дали те ще възприемат своето място в света или съюза със Съединените щати по същия начин, както тези, които са подписали Хартата на НАТО.

Нашата широка политика за Европа трябва да приоритизира:

• Възстановяване на условията за стабилност в Европа и стратегическа стабилност с Русия;
• Даване възможност на Европа да застане на собствени крака и да функционира като група от съгласувани суверенни нации, включително поемайки основна отговорност за собствената си отбрана, без да бъде доминирана от която и да е противникова сила;
• Насърчаване на съпротивата срещу настоящата траектория на Европа в рамките на европейските държави;
• Отваряне на европейските пазари за американски стоки и услуги, и осигуряване на справедливо третиране на американските работници и бизнеси;
• Подкрепа за здравите нации в Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажби на оръжие, политическо сътрудничество и културни и образователни обменни програми;
• Прекратяване на възприятието и предотвратяване на реалността НАТО да бъде съюз, който се разширява непрекъснато; и
• Насърчаване на Европа да предприеме действия срещу меркантилистката свръхпроизводителност, технологичната кражба, кибершпионажа и други враждебни икономически практики.

D. Близкият изток: Преотстъпване на тежести, изграждане на мир

В продължение на поне половин век американската външна политика е поставяла Близкия изток над всички други региони. Причините са очевидни: десетилетия наред регионът беше най-важният доставчик на енергия в света, основма арена на надпревара между суперсили и място на конфликти, които заплашваха да се разпространят в по-широкия свят и дори до нашите собствени брегове.

Днес поне две от тези динамики вече не важат. Доставките на енергия са значително диверсифицирани, а Съединените щати отново са нетен енергиен износител. Съперничеството между суперсилите отстъпи място на надпреварата между великите сили, при което САЩ заемат най-желаната позиция, подсилена от успешното възстановяване на нашите съюзи в Залива, с други арабски партньори и с Израел, постигнато под ръководството на президента Тръмп.

Конфликтът остава най-проблемната динамика в Близкия изток, но днес проблемът не е толкова сериозен, колкото може да изглежда от заглавията. Иран — основната дестабилизираща сила в региона — беше значително отслабен от израелските действия след 7 октомври 2023 г. и операцията Midnight Hammer на президента Тръмп през юни 2025 г., която значително увреди иранската ядрена програма. Израелско-палестинският конфликт остава труден, но благодарение на примирието и освобождаването на заложници, договорени от президента Тръмп, са постигнати стъпки към по-траен мир. Главните поддръжници на Хамас са отслабени или са се оттеглили. Сирия остава потенциален проблем, но с подкрепата на САЩ, арабските държави, Израел и Турция може да се стабилизира и да възстанови своето място като конструктивен играч в региона.

Докато настоящата администрация отменя или облекчава рестриктивни енергийни политики и американското енергийно производство нараства, историческата причина за фокуса на Америка върху Близкия изток ще отслабне. Вместо това регионът ще се превърне все повече в източник и дестинация на международни инвестиции, в сектори далеч отвъд нефтa и газa — ядрена енергия, изкуствен интелект и отбранителни технологии. Можем също да работим с партньорите от Близкия изток за напредък в други икономически интереси — от осигуряване на вериги за доставки до разширяване на възможностите за развитие на приятелски и отворени пазари в други части на света, като Африка.

Партньорите от Близкия изток показват своята ангажираност в борбата с радикализма — тенденция, която американската политика трябва да продължи да насърчава. Но това изисква отхвърляне на погрешния американски опит да принуждаваме тези нации — особено монархиите в Залива — да се отказват от своите традиции и исторически форми на управление. Трябва да насърчаваме и приветстваме реформи, когато и където те възникват органично, без да се опитваме да ги налагаме отвън. Ключът към успешните отношения с Близкия изток е приемането на региона, неговите лидери и нации такива, каквито са, като същевременно се работи заедно в области на общ интерес.

Америка винаги ще има основни интереси в това да осигури енергийните доставки от Залива да не попаднат в ръцете на откровен враг, проливът Хормуз да остане отворен, Червено море — проходимо, регионът да не се превърне в инкубатор или износител на терор срещу американските интереси или територия, и Израел да остане сигурен. Можем и трябва да се справим с тази заплаха идеологически и военно, без десетилетия на безплодни войни за „строеж на нации“. Имаме също така ясен интерес да разширим Споразуменията от Авраам към повече нации в региона и към други страни в мюсюлманския свят.

Но дните, в които Близкият изток доминираше американската външна политика както в дългосрочното планиране, така и в ежедневното управление, за щастие са отминали — не защото Близкият изток вече не е важен, а защото вече не е постоянният дразнител и потенциален източник на непосредствена катастрофа, какъвто бе някога. Той по-скоро се очертава като място за партньорство, приятелство и инвестиции — тенденция, която трябва да бъде приветствана и насърчавана. Всъщност способността на президента Тръмп да обедини арабския свят в Шарм ел-Шейх в името на мира и нормализацията ще позволи на САЩ най-сетне да поставят американските интереси на първо място.

E. Африка

Прекалено дълго американската политика в Африка се е фокусирала върху предоставянето и по-късно разпространението на либерална идеология. Вместо това Съединените щати трябва да търсят партньорство с избрани страни за смекчаване на конфликти, насърчаване на взаимноизгодни търговски отношения и преход от парадигмата на чуждестранната помощ към парадигма на инвестиции и растеж, способна да използва изобилните природни ресурси и латентния икономически потенциал на Африка.

Възможностите за ангажиране могат да включват преговори за уреждане на текущи конфликти (например ДР Конго – Руанда, Судан), предотвратяване на нови (например Етиопия – Еритрея – Сомалия), както и промяна на подхода към помощта и инвестициите (например Законът за растеж и възможности в Африка). Трябва също да сме бдителни спрямо възраждането на ислямистки терористични действия в части от Африка, като същевременно избягваме дългосрочно американско присъствие или обвързаности.

Съединените щати трябва да преминат от връзка, фокусирана върху помощта, към връзка, основана на търговия и инвестиции, като се предпочитат партньорства със способни, надеждни държави, ангажирани да отварят своите пазари за американски стоки и услуги. Незабавна възможност за американски инвестиции в Африка, с перспективи за добра възвръщаемост, е енергийният сектор и развитието на критични минерали.

Развитието на американски технологии за ядрена енергия, втечнен нефтен газ и втечнен природен газ може да генерира печалби за американски компании и да ни подпомогне в конкуренцията за критични минерали и други ресурси.