Китай с най-големи военни учения в Тайван: предупреждение към „външни сили“ или ново нормално?

Рано сутринта на 29 декември 2025 г. Китай оповести, че започва военно учение „Мисия справедливост 2025“ (Justice Mission 2025, 正义使命-2025) около Тайван, което ще продължи и на 30 декември. Тренировките са „строго предупреждение“ към искащите независимост „сепаратисти“ и за първи път – към „външните сили“. Това обяви полковник Ши И, говорител на командира на Източното военно окръжие на Китайската народноосвободителна армия (КНОА), отговорно за операциите в района на Тайван.

Редица източници описват ученията като най-големите провеждани от Китай досега около автономно управлявания остров.

Тайванските власти са засекли 90 военни самолети и дронове, 14 военни кораба и 8 китайски държавни плавателни съда във въздушното и водно пространство на острова. За първи път е бил разположен кораб Тип 075 за амфибиен десант, според Източното военно окръжие, цитирано от Taiwan Security Monitor. Десантът се счита като вероятен метод – макар и най-рисков – за превземане на Тайван от КНР. В резултат на „набезите“ на 29 декември са били отменени 84 местни полета с общо 6000 пътници, по информация на Агенцията за гражданска авиация на Тайван (CAA).

Съдейки по изявленията на КНР, повод за ученията – първи от април 2025 г. насам и шести след 2022 г., когато говорителят на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван и разгневи Китай – са неотдавнашните продажби на американско оръжие на автономния остров и изявлението на японския министър-председател Санае Такаичи, че японската армия може да се намеси, ако Китай предприеме действия срещу Тайван. На 26 декември 2025 г. японското правителство прие рекордно висок бюджет за отбрана на стойност 58 млрд. щ.д. заради напреженията в региона.

Пекин възприема Тайван за своя територия и твърди, че той трябва да премине под нейно управление. Това въпреки, че КНР никога не е упражнявала контрол върху Тайван – самоуправляваща се демокрация и една от най-силните икономики в света. След края на Втората световна война островът преминава под управлението на Република Китай, чийто ръководител е Чан Кайши, лидер на националистическата партия КМТ (Гуоминдан). През 1949 г., след като комунистите вземат властта, правителството на Република Китай се оттегля в Тайван заедно с военния и политически елит на страната.

Тайван има няколко стратегически преимущества, които го правят фокусна точка на конфликта между САЩ и Китай: първо, там се произвеждат най-модерните полупроводници (чипове) използвани във високотехнологичните индустрии и отбраната; второ, Тайван стои на Първата островна верига за защита на САЩ от Китай в Тихия океан. Ако Тайван попадне в ръцете на Пекин, ракети и подводници на Китай няма да могат своевременно да бъдат прехванати от американските военноморски сили и това би застрашило западното крайбрежие на САЩ. И трето, Тайван е живото доказателство, че китайците могат да живеят добре без управлението на китайската комунистическа партия. Твърдение, което Пекин лансира през годините и което демократично управляваният остров оборва с всеки ден на своето самостоятелно съществуване.

Рекордна продажба на американски оръжия

Китайски държавни медии писаха, че ученията са пряк отговор на рекордната продажба на оръжия от САЩ към Тайван на стойност 11.1 млрд. щ.д., обявена на 17 декември 2025 г. и включваща 82 далекобойни ракетни системи HIMARS, анти-танкови ракети Javelin, дронове с боеприпаси Altius и други. Продажбата ще подобри способността на Тайван да посреща настоящи и бъдещи заплахи чрез самоотбрана и няма да променят военния баланс в региона.

Военен експерт е заявил пред финансираната от китайската комунистическа партия (ККП) Global Times, че ученията са „безпогрешно предупреждение“ и изясняват на искащата независимост тайванска партия DPP, че „всяко количество оръжие е напразно пред непробиваемата отбрана на КНОА“. Китайският армеец добавил, че маневрите са планирани така, че да блокират коридорите Мияко и Баши – критичноважни за вътрешни доставки, евакуация на кораби и самолети, както и ключов достъп за чуждестранни подводници.

Говорител на Министерство на външните работи на Китай е обявил на 26 декември 2025 г., че „тайванският въпрос е в сърцевината на китайските интереси и е първата червена линия, която не трябва да бъде пресичана в отношенията Китай-САЩ. Всеки, който се опита да пресече тази линия и прави провокации по тайванския въпрос, ще срещне твърд китайски отговор. Всяка компания, която участва в оръжейни продажби на Тайван, ще плати цената за тази нередност.“

Същия ден Китай наложи санкции на 20 американски военни компании като Northrop Grumman Systems Corporation, L3Harris Maritime Services and Boeing, както и 10 висши корпоративни ръководители. Санкциите предвиждат замразяване на активи в Китай.

Неспазени договорености?

Друг китайски експерт пък твърди, че американските оръжейни продажби към Тайван – по вид, количество и време на съобщаване на новината – са изпратили алармиращ и опасен сигнал. Те били не само нагъл акт на погрешно послание за „независимост на Тайван“, но и сериозно нарушение на американските договорености по тайванския въпрос, казва пред Global Times проф. Шън И от Политическия факултет на Университета във Фудан.

Публични доклади още от 1982 г. показвали, според учения, че правителството на САЩ е подписало с Китай т. нар. „Комюнике от 17 август“ с три важни обещания: че САЩ няма да провеждат дългосрочна политика за оръжейни продажби на Тайван; че оръжейните продажби към Тайван няма да надхвърлят качествено и количествено предоставеното въоръжение след установяване дипломатически отношения между САЩ и КНР; и че САЩ постепенно ще намалят продажбата на оръжия към Тайван.“

Действията на САЩ нарушавали дори американския Закон за отношенията с Тайван (Taiwan Relations Act), посочва китайският експерт, понеже според него оръжията трябвало да бъдат отбранителни, докато ракетите HIMARS били чисто нападателни. Всъщност, HIMARS имат двойна употреба: могат да играят и двете роли.

Ролята на Япония

Китайско нахлуване през Тайванския проток би представлявало сериозна заплаха за интересите на Япония и на нейния най-голям съюзник — САЩ, писа Wallstreet Journal на 29 декември 2025 г. по повод започналите учения. Статията обяснява динамиката в региона, ако Тайван попадне в китайски ръце.

Погледнато откъм морето, Китай сега е „приклещен“ от Първата островна верига, съставена основно от три партньора на САЩ: Япония, Тайван и Филипините. Китай иска да пробие тази линия. В случай на конфликт съдбата на Тайван бързо би се преплела със съюза за сигурност между САЩ и Япония. За да отблъсне пълномащабна атака, Тайпе ще се нуждае от Америка — своя основен отбранителен партньор. А за да се бият ефективно, американските сили ще се нуждаят от Япония.

Дали САЩ биха се намесили пряко в такъв сблъсък остава открит въпрос, посочва материалът на WSJ. Вашингтон поддържа политика, която нарича „стратегическа двусмисленост“ и държи Китай в неведение.

Географията създава особени предизвикателства за Япония. Веригата японски острови Рюкю се извива на югозапад и свършва малко преди Тайван. Остров Йонагуни е на по-малко от 150 км от Тайван. Някои от тези острови биха се оказали непосредствено до бойната зона — или дори в нея — ако Китай изпрати ракети и военни кораби, за да блокира, обстрелва и обкръжи Тайван, излагайки на риск японски граждани и територия. Военни действия през иначе натоварени корабоплавателни маршрути биха нарушили жизненоважната търговия, от която Япония зависи.

По тези причини Япония е струпала сериозно военно въоръжение там: нови бази, радарни съоръжения, способности за електронна война и ракетни системи. Японските батареи с противокорабни ракети Type 12 с обсег от около 200 километра вече са разположени на няколко острова от Рюкю, а се разработват и варианти с по-голям обсег. Планира се Йонагуни да получи и ракети „земя–въздух“. Ако Япония реши да участва в конфликт за Тайван, тези ракети — както и други, които разработва за поразяване на по-отдалечени цели — ще играят важна роля, както и японските подводници и военни кораби.

Китайско завземане на Тайван би поставило Япония под пряк натиск от китайския флот. Дали Япония ще се включи във война за Тайван, в каква степен ще воюва и какво ще направи, ако САЩ останат настрана, зависи от комбинация от военни, правни и политически фактори. Ако Вашингтон реши да защитава Тайван военно, решенията, взети в Токио, ще оформят американската намеса.

Япония е домакин на мрежа от стратегически разположени американски бази със стабилна инфраструктура. Американските сили ще трябва да ги активират, което изисква координация между Вашингтон и Токио. Сред тях са авиобазата „Кадена“ на остров Окинава (център на американската въздушна мощ в Тихия океан) и военноморската база в Йокосука (с постоянно разположен самолетоносач).

При конфликт за Тайван САЩ ще трябва да използват базите си в Япония за бойни операции. Близостта на Окинава до Китай я прави уязвима за атака. Пекин е натрупал толкова внушителен арсенал от ракети, че съсредоточаването на бойни самолети на едно-две добре известни места почти навсякъде в региона би ги изложило на риск от унищожение. За да затруднят Китай в поразяването им, ВВС на САЩ биха се стремили да разпръснат самолетите си не само между различни американски бази, но и извън тях: към японски военни обекти, граждански и летища с двойно предназначение в Япония и други места в региона.

Това означава, че американските въздушни операции биха могли да разширят участието на Япония, ако Токио се съгласи. Япония би била особено важна за изтребителите, които имат ограничен обсег и изразходват много гориво. От писти в Япония пилотите биха могли бързо да стигат до Тайван и обратно, което им дава повече време за бой вместо за пътуване.

Без Япония САЩ биха разчитали в голяма степен на Гуам — американска територия в западната част на Тихия океан, на около 3400 км от Тайван. Бомбардировачите летящи на дълги разстояния могат да използват Гуам, но операциите с изтребители биха били много по-трудни, дори с въздушно дозареждане. Подобни мисии изискват самолетите да излетят и да останат „на позиция“ в района на Тайван, преди да се върнат — нещо, което не е реалистично от Гуам.

Самолетоносачите са друг вариант, но тези кораби са големи и скъпи цели, и е малко вероятно САЩ да изведат твърде много от тях в първите дни на конфликт. Военноморските бази в Япония биха помогнали за превъоръжаването на бойните кораби. Колкото по-далеч трябва да пътуват плавателните съдове, за да получат нови ракети, толкова по-дълго ще бъдат извън бойните действия.

Япония може също да бъде въвлечена в конфликт и от самия Китай. Ако Пекин прецени, че САЩ вероятно ще се включат, той може превантивно да се опита да отслаби тази заплаха, като изпрати ракетни залпове срещу американски бази в Япония или срещу японски цели. Китай разполага със стотици ракети във всяка категория — с малък, среден и междинен обсег.

Струпването на ракети е повсеместно. Тази година САЩ за първи път разположиха в Япония своята система Typhon (впоследствие беше изтеглена), като я разположиха на юг, откъдето би могла да поразява цели в континентален Китай. Новата противокорабна ракетна система Nmesis, използвана от американската морска пехота, също беше доставена на Окинава за учения.

Ново нормално

„Сепаратистите“ и „външните сили“ са само повърхностни причини за последните учения, казва Сам Купър от канадската медия Bureau. Истинската е, че Си Дзинпин е наредил на КНОА да придобие бойни способности позволяващи му да превземе Тайван до 2027 г., както гласят последни оценки на Пентагона.

Купър цитира разследване на Bureau от септември 2023 г. на терен в Тайван. Там военни експерти и държавни чиновници го предупредили, че кампаниите на Пекин са достигнали ново плато: самолети и кораби навлизали в и оставали на тайванска територия по-дълго – метод, който китайците наричали „когнитивна война“ целяща да подрони съпротивителната сила на местните.

„Китай си намира извинения за военни учения в Тайван и причината не е само политическа“, казва пред Bureau Цу-Чие Хун от Института за изследвания в областта на националната отбрана, НПО финансирано от правителството в Тайпе. „Китайците разширяват обхвата на военните си операции.“

„Смятаме, че се опитват да създадат ново ‘нормално’, при което ние ще притъпим чувствителността си към техните действия и ще ги приемем като свършен факт“, казва държавен тайвански служител.

Именно такава философия стои зад последните учения: налагане на модел с редовни маневри, които разтеглят времето, разстоянието и неяснотата, и по този начин тренират региона да приеме блокадите като необратими, пише Купър. Тази философия обаче явно не се споделя от САЩ, които с последните си действия дават сигнал и подкрепа за подсилване възпиращите способности на Тайван.

Военeн анализ на Центъра за стратегически и международни изследване от 2023 г. установява, че Тайван може да отблъсне китайска инвазия, ако е подготвен да действа незабавно и ако САЩ и Япония бързо доставят големи количества въздушна и ракетна огнева мощ.

Тайван призова за спиране на тормоза

Министерството на отбраната на Тайван написа в Х: „Сериозно осъждаме неразумните провокации на КНР и се противопоставяме на действията на КНОА, които подкопават регионалния мир. Ответни мерки са вече в ход, въоръжените ни сили са в бойна готовност да защитят Тайван и нашия народ“.

В прессъобщение от 29 декември 2025 г. Министерството отбелязва, че предупреждението на Пекин срещу тайванските „сепаратисти“ и „външни сили“ е само претекст за започване на операция „Мисия справедливост 2025“. И посочва последиците.

„Подобни действия още веднъж поставят на изпитание международния ред и ще нанесат сериозна вреда на мира и стабилността в Тайванския проток и региона… Напоследък – посредством военни учения и конфронтационни акции със самолети и плавателни съдове – Китай извършва заплашителни действия и разиграва стратегии тип ‘сива зона’ във водите и въздушното пространство на Индо-тихоокеанския район. Това поведение напълно демонстрира, че Китай не само няма интерес от поддържане на глобалния и регионален мир и стабилност, но също продължава да предизвиква световния ред и да подронва ситуацията в региона.“

Поддържането на мира в Тайванския пролив, се казва още в съобщението, е международен консенсус и ключов интерес за много страни. Въпреки това Китай настоява да провежда военни учения и прилага и други методи за сплашване на Тайван и неговите съседи – особено в Първата верига острови в Тихия океан. Това противоречи на принципа за въздържане от заплахи и употреба на сила, както е заложено в устава на ООН и нарушава международните норми. Освен това Китай продължава с опитите едностранно да подкопава положението в Тайванския пролив, и това ще има сериозни последици за международния транспорт и търговия, предупреждават от МВнР в Тайпе и прозовават Китай да спазва отговорностите си на велика сила и незабавно да прекрати тормоза.

От службата на президента на Тайван също осъдиха поредното военно учение на Китай, заявявайки, че е „едностранна провокация“ дестабилизираща регионалния мир и стабилност.

„Китай трябва веднага да прекрати безотговорните и провокативни действия на армията, флота и авиацията на КНОА и атакуващи Тайван от различни страни“, призова говорителят на президента Лай Чин-тъ. И добави, че тайванската армия ще следи изкъсо ситуацията.

На 30 декември 2025 г. Лай призова тайванците за единност и обвини Пекин в ескалиране на напрежението по начин неприсъщ за отговорна велика сила. Също подчерта, че Тайван няма да търси конфронтация, нито ще създава конфликти с Китай.

Междувременно премиерът Чо Джун-тай призова опозиционната партия бързо да разгледа и приеме предложението за бюджет за 2026 г., включително 39.85 млрд. щ.д. за отбрана за следващите осем години.