Четвъртият пленум на ККП: „Води борба и се подготвяй за война“

Между 20 и 23 октомври 2025 г. в хотел „Дзинси“ в Пекин при строги мерки за сигурност и секретност се проведе Четвъртият пленум на 20-ия конгрес на китайската комунистическа партия (ККП).

Според правилата, пленарно заседание на Централния комитет на ККП се провежда поне веднъж годишно в рамките на календарна година, като обичайно има седем пленума по време на всеки петгодишния партиен конгрес (в момента Пекин се намира в средата на 20-ия партиен конгрес и това е четвъртият му пленум).

Кои са горещите акценти от пленума и какво значат те за бъдещето на КНР и света? Предлагаме ви коментар по темата на Мат Търпин от 26 октомври 2025 г., публикуван в платформата Substack.

Мат Търпин е американски анализатор в областта на сигурността. Понастоящем сътрудник в Hoover Institution и старши съветник в Palantir Technologies. Между 2018 г. и 2019 г. е директор за Китай в Съвета по нацонална сигурност в Белия дом и старши съветник за Китай на търговския министър в администрацията на Тръмп.

* * *

Преди да се потопим в любимата тема, искам да отправя поздрав към моите приятели от Австралия и да отбележа успешното посещение на министър-председателя Антъни Албанезе във Вашингтон на 20 октомври 2025 г. Изглежда, че споразумението AUKUS и програмата за атомни подводници са стабилни; имаме ново споразумение за добива и преработката на редкоземни метали, а духът на приятелството и взаимопомощта остава силен. Това е голяма победа!

А сега ето моите коментари по акцентите от Пленума, на база официални комюникета и техните преводи в интернет пространството.

Всичко зависи от високотехнологичните иновации и тяхното самостоятелно преследване

Технологичната самостоятелност и мощ са гръбнакът на плана на ККП в областта на науката и технологиите, но и на по-широкия икономически план, според който технологичното развитие и лидерството ще доведат до създаването на нови, качествени производствени сили. Тази вяра в технологията като решение на проблемите на КНР е дори по-изразена, отколкото в предишни партийни документи.

Това показва, че тъй като други аспекти на китайската икономика и общество изглеждат мрачни, партията удвоява своята вяра, че именно технологиите – и по-конкретно самостоятелното технологично лидерство – са пътят към постигане дългосрочните цели на партията за китайската нация.

Партийните лидери предпоставят, че е „в ход нов цикъл на научно-технологична революция“, че настъпва нова индустриална трансформация и че КНР има възможност да „завземе командни висоти в технологичното развитие“.

Китайските лидери възприемат себе си като участници в технологична война и призовават своите кадри да мобилизират нацията, за да спечели тази война.

С оглед на този език никой не бива да се заблуждава, че китайските лидери желаят да следват път на сътрудничество в технологичното развитие или че ще спазват нормите и правилата, свързани с кражба на интелектуална собственост и други агресивни действия. Техните цели са изрично ултранационалистически и отразяват поглед към света с един печеливш – КНР. Те водят тази технологична война, за да облагодетелстват ККП и КНР, така че да могат да постигнат „мощ в производството, мощ в авиационно-космическата област, мощ в транспорта и мощ в киберпространството“ – превъзходство над останалия свят.

Стимулирането на вътрешното търсене ще се постигне чрез… производство на повече стоки и изграждане на повече инфраструктура

Неизненадващо, партията смята, че начинът да бъдат решени проблемите, натрупани през последните три десетилетия и ускорени след ковид пандемията, е да се прави повече от същото… да се произвеждат повече стоки и да се строи повече инфраструктура.

Изглежда, че тенденциите за либерализация, появили се преди около 10–15 години – когато се говореше за ребалансиране на икономиката, за определяне на пазара като решаващ фактор и за позволяване китайските граждани да запазват по-голяма част от това, което изработват (т.е. най-логичният начин за стимулиране на търсенето) – са вече напълно мъртви и погребани.

Партията споменава подобряване уменията и образованието на гражданите си (развитие на човешкия капитал), но КНР вече има огромен излишък от висшисти, които не могат да си намерят работа. Това не е проблем на човешкия капитал; проблемът е в желанието на партията да контролира и инженерства китайската икономика, за да постигне собствените си цели, вместо да позволи на гражданите на Китай да вземат самостоятелни решения.

Моята прогноза е, че това усилие за стимулиране на вътрешното търсене ще завърши по същия начин, както всички предишни подобни усилия, които не проработиха. Този подход просто ще доведе до още по-голямо свръхпроизводство, повече инфраструктура без икономическа продуктивност и повече безработни или нереализирани висшисти – което само ще задълбочи проблемите, пред които е изправена партията.

В много отношения това напомня дефиницията на лудост, дадена от Айнщайн.

Основната мисия на КНОА е „Води борба и се подготвяй за война“

Задачата по обновяването на въоръжените сили все още не е завършена и изисква „нова тристъпкова стратегия за модернизация на националната отбрана и армията, напредък в усилията за изграждане на армията чрез политическа работа, реформа, наука и технологии, таланти и управление на основата на закона“.

Въпреки отстраняването на множество висши офицери на Китайската народноосвободителна армия (КНОА) от ЦК, Си изглежда уверен в продължаването на военните реформи и в това да изисква повече от армията си, докато тя се подготвя да се опълчи на САЩ в западния Тихи океан.

Слуховете за отстраняването на Си са силно преувеличени, идеологията остава важна за ККП

„Пленумът подчертава, че при икономическото и социалното развитие през периода на Петнадесетия петгодишен план трябва да се придържаме към марксизма-ленинизма, мисълта на Мао Дзъдун, теорията на Дън Сяопин, важната мисъл за ‘Трите представителства’ и Научната концепция за развитие; напълно да се прилага Мисълта на Си Дзинпин за социализма с китайски характеристики в новата епоха и изцяло да се прилагат ръководните принципи на 20-ия конгрес на ККП и пленумите на нейния 20-и ЦК.“

Магическите думи — „Мисълта на Си Дзинпин за социализма с китайски характеристики в новата епоха“ — служат като доказателство, че Си напълно контролира положението.

През цялото управление на Си идеологията играе решаваща роля в организирането на китайското общество около марксизма-ленинизма, като целта ѝ се разширява — идеология се използва за „оказване на международно влияние“.

След Си…

Тази седмица прочетох две статии за дебатите около Си Дзинпин и неговия план за наследяване (или, по-точно, липсата на такъв). Смятам, че това е изключително важна тема, тъй като твърде често се фиксираме върху настоящето, вместо да поглеждаме към хоризонта и да предвиждаме какви възможности и рискове могат да възникнат в недалечното бъдеще.

Очевидно е, че нашите китайски колеги не могат да водят открит и пълноценен разговор за „света след Си“, но, разбира се, този момент неминуемо ще настъпи. Когато 20-ият партиен конгрес приключи и започне 21-ият, Си ще бъде на 74 години. Това означава, че ще бъде близо 80-годишен, когато 21-ият партиен конгрес завърши.

Тези от нас, които не сме в задушаващата прегръдка на ККП, трябва да разгледаме възможностите, когато Си е вече „бивш“ лидер.

Ако Си преживее следващите две години или не бъде отстранен от власт, Вашингтон може да постигне твърде малко в търговските преговори. Си Дзинпин има ясно формиран мироглед, определил е своя стратегия и я изпълнява. Този мироглед възприема КНР като бореща се на живот и смърт със САЩ. Си вярва, че страната, която спечели технологичната война, ще надделее, и че след като КНР придобие надмощие, тя трябва настъпателно да пренареди света по начин, който да облагодетелства ККП.

Няма да успеем да разубедим Си за този му мироглед и стратегия.

Затова препоръчвам администрацията на Тръмп да започне цялостен процес на икономическо отделяне, успоредно с усилия за изграждане на алтернативен икономически ред, който изключва КНР. Когато Си си отиде и стане ясно кой ще го наследи, тогава може да се помисли за повторно ангажиране с КНР – процес, който следва да се развива постепенно, в рамките на години и десетилетия. При управлението на Си преговорите водени от Вашингтон са безперспективни. Шанс може да има при друг китайски лидер.