Анализатор: Китай няма да нападне Тайван през 2026 г.

Китайски опит за блокада или нахлуване в Тайван през 2026 г. е малко вероятен. Пекин по-скоро ще продължи да разчита на своя арсенал от принудителни методи, целящи да подкопаят волята на Тайван и да стеснят стратегическите му възможности. Това пише Джо Киъри, старши анализатор от Австралийския институт за стратегически политики, в коментар от на 14 януари 2026 г. в изданието Strategist.

Решението на председателя Си Дзинпин дали ще се опита да установи контрол над островната демокрация зависи от собствената му оценка на риска, твърди експертът. Макар военните способности на Китай да са напреднали бързо през 2025 г., вътрешните и международните фактори вероятно продължават да усложняват аргументите „за“ използване на сила срещу Тайван. Затова Пекин ще продължи с принуда, за да изтощава Тайван. Това включва дипломатическа изолация, информационни операции, икономически натиск и постоянна военна активност около острова. Тези действия целят да оформят стратегическата среда, като същевременно запазват гъвкавостта на Пекин.

С идването на 2026 г. Си внимателно ще следи вътрешните и глобалните развития, прогнозира Киъри. В сметките на китайския лидер ще бъдат готовността на китайската армия, надеждността на нейното ръководство, вероятните реакции на САЩ и на други държави, военната подготовка на Тайван, вътрешните проблеми на Китай и по-широкият международен контекст.

Развитията в тези седем области помагат да се разберат възможните съображения на Си, според експерта. Те също обясняват защо принуда под прага на конвенционална война вероятно ще остане предпочитаният му курс на действие през тази година.

Китайските военни способности

На хартия това е най-силният аргумент в полза на атака. Китайските въоръжени сили постигнаха значителен напредък през 2025 г. към целите си за модернизация за 2027 г., включително способности, изрично предназначени за операции срещу Тайван. Амфибийният транспорт, ударите с голям обсег, огневата мощ и операциите за противодействие на външна намеса бяха значително подобрени.

През изминалата година Китай въведе в експлоатация третия си самолетоносач („Фудзиен“, Fujian), пусна на вода изключително усъвършенстван амфибиен десантен кораб (тип 076 – наречен „Съчуан“, Sichuan) и се появиха съобщения за специализирани десантни баржи, пригодени за операции срещу Тайван. Това са „Шуцяо“ (Shuiqiao, воден мост – кит.) и действат като мобилни плаващи причали, които могат да се поставят от дълбока вода направо до бреговата линия. Другите са „Дун Гун 401, 402 и 403“ (Dong Gong 401, Dong Gong 402, Dong Gong 403), оборудвани с издигащи „крака“ и дълги рампи, които се разгръщат към брега и позволяват прехвърляне на тежка техника и войски от кораби или собствени платформи директно на сушата.

Ученията все по-често включваха сценарии за блокада на пристанища, точни удари и атаки за възпиране на американска намеса. Китай продължава да извлича уроци от войната в Украйна, а интеграцията между армията и частния сектор се задълбочи, като търговски кораби вече участват в логистични и ударни учения.

От гледна точка на Си тези развития потвърждават десетилетия инвестиции. Но способности не означава увереност. Макар въоръжените сили да са по-близо отвсякога до възможността да водят война за Тайван, успехът не е гарантиран.

Военно ръководство и надеждност

Ако техниката е силна страна, ръководството е слабост. Продължаващата антикорупционна кампания на Си в армията доведе до отстраняването на множество висши офицери, включително членове на Централната военна комисия, политически комисари и ръководители на службите за сигурност. Тази динамика продължи и през 2025 г., задълбочавайки съмненията относно единството в редиците.

Оценки на Министерството на отбраната на САЩ отбелязват, че корупцията и чистките са навредили на бойната готовност и доверието в командването. Дори ако дългосрочните реформи укрепят армията, краткосрочната несигурност вероятно тежи силно върху разчетите на Си.

Подкрепата на САЩ за Тайван

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом усложни тълкуването на американските намерения от страна на Пекин. Националната стратегия за сигурност на САЩ за 2025 г. възприема по-транзакционен подход към Тайван, поставяйки акцент върху полупроводниците, морската търговия и геополитиката на островните вериги вместо върху демократичните ценности.

Тази промяна може да намали увереността на Си, че САЩ ще се намесят при криза около Тайван. В същото време Вашингтон предоставя значителна материална подкрепа. В края на 2025 г. САЩ одобриха най-големия досега пакет оръжейни доставки за Тайван, а стотици американски военнослужещи продължиха да обучават тайвански сили както на острова, така и в САЩ. От гледна точка на Пекин американската мощ отслабва, но подкрепата за Тайван продължава.

Подкрепата на други държави за Тайван

Извън САЩ подкрепата за Тайван е предпазлива, но постепенно става по-видима. Япония предприе най-забележимите стъпки. В нейните отбранителни документи сигурността на Тайван все по-често се свързва със собствената ѝ сигурност. През ноември 2025 г. министър-председателят Такаичи Санае заяви пред японския парламент, че използването на военна сила при криза около Тайван може да представлява заплаха за оцеляването на Япония и да задейства правото на колективна самоотбрана.

Филипините също разшириха координацията си с Тайван, включително чрез патрули на бреговата охрана в протока Баши. Макар нито една от тези стъпки да не представлява формална гаранция за сигурност, те усложняват оперативната среда за Китай и увеличават риска държави, различни от САЩ, да се включат в защитата на Тайван.

Си реагира остро на подобни сигнали, тъй като те противоречат на стремежа му да изолира Тайван дипломатически.

Подготовката на самия Тайван

Тайван постигна реален напредък в укрепването на възпирането. Президентът Лай Чин-дъ увеличи ангажиментите за отбранителни разходи, обяви многогодишен отбранителен план на стойност 40 млрд. щ.д. и ускори изграждането на многостепенна система за противовъздушна и противоракетна отбрана наречена T-Dome. Неговото правителство също предприе активни мерки срещу китайския шпионаж и операции за влияние.

В същото време вътрешнополитическата дисфункция ограничава напредъка на Тайван. Контролиран от опозицията (партията KMT) парламент нееднократно блокира ключови отбранителни бюджети, забавяйки закупуването на оръжия и прехода към асиметрична отбрана. Си вероятно възприема тези развития едновременно като възможност и предупреждение: Тайван става по-труден за принуждаване, но остава политически разделен.

Вътрешният натиск в Китай

Китай навлиза в 2026 г. изправен пред сериозни икономически и демографски предизвикателства. Растежът се забавя, вътрешното потребление остава слабо, секторът на недвижимите имоти е крехък, а младежката безработица е висока. Дългът на местните власти и демографският спад допълнително утежняват ситуацията.

Исторически легитимността на Китайската комунистическа партия се основава на повишаването на жизнения стандарт. Голям военен конфликт би застрашил този обществен договор. Оценки сочат, че дори ограничена война за Тайван може да струва на Китай трилиони долари. Макар авторитарните лидери понякога да търсят външни конфликти като отвличане на вниманието от вътрешни проблеми, Си по правило поставя стабилността на режима над рискован авантюризъм.

Глобалните събития и стратегическото време

Януарските удари на САЩ във Венецуела едва ли съществено са променили сметките на Си относно Тайван. Пекин разглежда Тайван като вътрешен въпрос и отхвърля аналогии, основани на международното право. Вместо да вижда възможност, Си по-скоро ще използва подобни събития като повод да представи САЩ като дестабилизираща сила, а Китай – като отговорна алтернатива за Глобалния юг.

Пекин продължава тактически да управлява отношенията си с Вашингтон, особено в навечерието на очаквани срещи на най-високо равнище през април. Ескалация около Тайван през 2026 г. би подкопала усилията на Китай да стабилизира търговията, достъпа до технологии и дипломатическите канали.