Невидимата ръка на Китай: Божанков с тревожни разкрития за България

Как родният депутат от ПП-ДБ Явор Божанков попадна в полезрението на посланика на Китайската народна република (КНР) в София? Защо посланикът два пъти го предупреждава да не общува с официални лица от Тайван? Откъде китайското посолство е получило сведения за плановете на българския политик? Каква беше неговата реакция? Страхува ли се за безопасността си? Какво научи той на престижен форум в Тайван за синхрона между държави като Русия, Китай и Иран? Доколко в България сме наясно, че срещу нас се води организирана информационна и кибер война? Каква е нейната цел? И защо е важно да изобличим китайските мрежи за влияние в България?

Ето какво каза специално за „Новетика“ г-н Явор Божанков, директно от Тайпе, Тайван.

* * *

Новетика: Кога и как се свързаха с Вас от китайското посолство в София?

Явор Божанков: Преди месец Атлантическият клуб в България организира събитие, свързано с дезинформационните кампании, и аз бях говорител по темата за дезинформационните кампании на Руската федерация у нас. Имам доста опит в тази посока: в законодателния орган с проруски партии – на които системно съм противодействал; също съм автор на декларацията, която провъзгласи режима в Кремъл за поддържащ тероризма. Това е стара европейска позиция, но не вярвах, че България ще я възприеме. Все пак събрах мнозинство и се случи. Имам самочувствие, че по тази тема съм допринесъл доста. И в този контекст разглеждах форума.

Седмица по-късно обаче получих съобщение от китайския посланик с искане за спешна среща. Никога не съм имал отношение към посолството на КНР в София: нито съм бил на приеми за годините си в законодателния орган, нито съм членувал в групи за приятелство. Просто нямах представа на какво дължа това внимание. Но след като посланикът иска спешна среща, естествено, че се отзовах.

Интересното в тази среща беше, че в един момент посланичката ми каза, че за да разбера отношението на КНР към Тайван, трябвало да си помисля за нашето отношение към Македония. Отвърнах, че нямам такова отношение към съседните ни държави. Те са свободни да се развиват и да членуват в каквито съюзи искат. Тогава разговорът загрубя. И тя каза в прав текст – никога не съм чувал посланик да говори така, а съм общувал с много дипломати в моя политически опит – „Очаквам повече да не Ви виждам на събития с официални представители на Тайван“.

Направих се, че не съм чул това. Но тя го повтори с още по-ултимативен тон. Дори ми каза, че преди да ходя на такива срещи, трябвало да си питам министрите за позицията на България. Обясних на посланика на Китай, че в демократична държава като България депутатите не питат министрите къде да ходят. Не вземаме разрешение от тях. Не им даваме отчет. Обратното е. Те се отчитат на нас. Разбирам, че режимът в Китай е друг, но тук нещата не са такива. И така разговорът приключи.

Новетика: Какво направихте?

Явор Божанков: Приех това откровено предупреждение насериозно. И съответно няколко седмици по-късно заминах с Атлантическия клуб за Тайван. И в момента сме на форум, свързан със сигурността, Yushan Forum.

Интересното беше, че още по време на полета (имах интернет на борда) получих съобщение по вайбър от китайското посолство. Казваха, че имали информация, че отивам на този форум – той имал строго официален характер и моето участие щяло да се разглежда като подкрепа за сепаратизма на Тайван; щял съм да навредя на отношения, градени 77 години и т.н. Считам това съобщение за намеса, беше изключително грубо. Директно ще Ви го цитирам: „Ще осъзнаете истинската същност на ‘форума’… Ако вече сте на пътя за там, молим да внимавате със своите изказвания и поведения в Тайпе, и да избягвате обмен или контакт с официални лица в Тайван“.

Дори само това е абсолютно скандално! Дипломат да каже на народен представител в суверенна държава да внимава с изказванията си! С поведенията си! И да избягва контакти с определени лица! Нито китайци, нито американци, нито руснаци – никой не може да си позволи такова нещо, независимо колко е голяма една държава! Бях потресен!

Попитах откъде имат информация къде съм. Защото аз не съм споделял на никого: нито на колеги, никъде не съм го обявявал. И ми отговориха, че имало такива слухове. Това вече ми преля чашата. Когато се върна в България, ще пусна писмо до ДАНС и Министерство на външните работи, ще опиша случая и ще очаквам реакция. Поне на мен не ми е известно такава практика – някъде в демократичния свят – да минава за нормална. Относно слуховете им отговорих, че слухтенето е характерно за комунистическите режими, че в България ни е познато, но че в днешно време никак не гледаме с добро око на това. Продължиха да настояват: потвърждавам ли или отричам слуха. Последно им написах, че не им дължа обяснение и прекратих комуникацията.

Но самото съдържание на разговора не е важно. Важен е повелителният тон, с който дипломати говорят на народни представители. Това според мен няма как да е инициатива на посолството. Т.е. посланикът да се е събудил в лошо настроение и е решил ей така да говори с мен. Според мен това е политика на Китай. Т.е. те следят изкъсо кой на какви форуми ходи. Нещо повече, те имат информация, която не би трябвало да имат – къде съм и закъде пътувам.

Новетика: Разкажете ни за форума в Тайван, в който участвате?

Явор Божанков: Тук сме заедно със Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България. Тук е също президентът на Тайван – говори много за устойчиво развитие на сигурността, за киберсигурност. Също бившият полски президент и Нобелов лауреат за мир Лех Валенса.

Всъщност, ако сменим Тайван с България, и Русия с Китай, имаме доста сходен опит – дезинформационните кампании в България са доста интензивни.

Истината е, че да разглеждаш проблемите на България, Тайван или друга държава в частност, е губеща стратегия. Виждам синхрон в цялата картина. Смятам, че диктатурите по света си взаимодействат, и то в много по-голяма степен, отколкото сме си давали сметка доскоро. В България разглеждаме всичко като единични събития.

Примерно операцията на САЩ във Венецуела. Мнозина в България реагираха много крайно на залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. Но той за нас не е президент. Хората не си дават сметка, че Европейският съюз и България не го признават за такъв. Той е човек загубил изборите и окупирал властта. Това е съвсем друга история. Но в крайна сметка Венецуела е кредитирана от Китай и търгува с и осигурява петрол на диктаторски режим. Т.е. Венецуела е част от този обмен, за който говорим.

Същото е с Иран. Има много коментари за случващото се там. Но това е режим, който убива жените с камъни и който неприкрито се стреми да придобие ядрено оръжие. И ако човек е убеден патриот, българин и европеец, дали иска утре децата му да се събудят в свят, в който такъв режим разполага с ядрено оръжие и свърхзвукови ракети?

Всичко е това е свързано с нас. Иран изнася радикален ислям. Иран финансира терористични групировки. България е ставала жертва на такива терористични актове. Знаем този ужас от първо лице. Иран прави дроновете, с които Русия тероризира украинския народ.

Т.е. взаимодействието между тези държави е един път във военната сфера; втори път във финансовата сфера; трети път в енергийната сфера; но най-вече в полето на информационната битка, където наративите са в пълен синхрон. Каналите, които по-рано дезинформираха за войната в Украйна, сега го правят за конфликта в Иран. Имат едни и същи мрежи, едни и същи системи и най-вече едни и същи наративи – които излизат от този лагер в пълен синхрон. Това не е за подценяване. Защото тук по същество се оспорва световният ред. Ако тези режими укрепнат, успеят, пораснат, естествено, ще оспорят световния ред. Хубав или лош, с всичките си недъзи, той в момента е демократичен и доминиран от западния свят.

Тук говорим за най-голямата битка в света, включително в Тайван. Смятам, че реакцията на Китай е част от същото. В Тайван се води абсолютно същата битка. Соломон Паси го каза на форума: „Това е битката между доброто и злото от библейски времена и днес тя най-добре се олицетворява в битката между тоталитарните режими и демокрациите“. Само дето ние не сме в достатъчно добър синхрон и не си даваме ясна сметка, че сме изправени срещу сериозна организация.

Новетика: Именно това прави Тръмп – събужда Европа за тази заплаха?

Явор Божанков: Има много големи рискове за сигурността във връзка с това, че трудно можем да предвидим какво ще направят САЩ. Единственият позитив, който Европа би трябвало да извлече от цялата история е, че не може да разчита друг перманентно да се грижи за нашата сигурност. Европа има население около 500 млн. души. Европа в икономически план е изключително силен субект. Европа технологично е изключително силна. Просто преживяхме едни години на летаргия, от която трябва да излезем. Старият свят вече го няма и носталгията по него няма да ни го върне.

Лидерството в Европа е много важно. Надявам се Германия и другите големи държави да осъзнаят това. Фактът, че през четвъртата година от войната срещу Украйна, Русия продължава да произвежда повече боеприпаси, отколкото цялото НАТО – Русия, която е технологично изостанала, която е икономическо джудже в сравнение с Европейския съюз (икономиката само на Италия е по-голяма от тази на Русия) – от това на нас трябва ясно да ни светне червена лампа, че трябва да се погрижим за собствената си отбрана. Радвам се, че България влезе в коалицията на желаещите и поддържа твърдо курса, поне засега. Не мога да кажа какво ще стане при едно ново мнозинство. Надявам се проевропейският и евроатлантически курс да го запазим. България сигурност извън ЕС и НАТО няма, не е имала и няма да има – особено в новия свят, който се очертава.

Новетика: Как ще коментирате новината, че Китай е предложил на Тайван обединение с цел енергийна сигурност?

Явор Божанков: Още със започването на форума около Тайван бяха подновени и военните сондажи от страна на Китай – с кораби и самолети. Тези новини са факт.

Нямам съмнение, че ще стане като в Украйна – работата на тайните служби предшества пълномащабен военен конфликт. Бил съм на терен в Украйна, в бесарабските села. Там имаме голяма общност. Отидох там на третата година от войната, да видя как живее нашата общност. Видях как децата учат в бомбоубежища, изобличих твърденията, че бесарабските българи са ограничени да учат български език. Отидох там да снимам и доказах, че това е лъжа. Хора, участвали в организацията на териториалната отбрана, лично ми разказаха, че години преди нахлуването там са започнали да се заселват хора, системно да дезинформират обществото, да го разделят… И където са постигнали по-значителна подкрепа за Руската федерация (над 30% подкрепа от населението), точно там са започнали и военните действия – защото съпротивата е много по-ниска.

Т.е. изключително е тревожно, че и Европа, и България, са обект на системна дезинформация. Да, на нас ни звучи абсолютно нереалистично в краткосрочен план България да се събуди и да каже „излизаме от НАТО и ЕС“, защото мнозинството българи не го искат. Това е ясно. То не става от днес за утре. Но е факт, че някой работи в обратната посока – чрез референдуми срещу еврото, проруски партии, системни кампании срещу ЕС.

Между другото, едноличните режими имат синхрон не само в наративите, но и в законодателните си инициативи. Русия измисли закона с преследването на чужди агенти и Възраждане го предложи кажи-речи на другия ден. Абсолютно аналогичен на този, който предложиха в Москва. Т.е. те налагат и през законодателния процес – където имат сателити и проксита – наративите си, като предлагат съответни законодателни решения. И ако това вече не ни разтревожи! Че срещу нас се води организирана кампания! Не знам какво повече трябва да стане!

Та случилото се с китайското посолство е разбираемо в контекста на досегашния ни разговор с Вас.

Новетика: Готви ли се Китай да превземе Тайван?

Явор Божанков: Това, което научих на форума е, че Китай се опитва първо да постигне вътрешна подкрепа сред тайванското общество. Как точно е на терен, не мога да зная, защото съм тук от три дена. Това е общество, което аз не познавам. Но със сигурност мога да кажа, че целта на Китай е да увеличи подкрепата си и това минава през пропагандни канали и дезинформационни кампании. Няма друг начин.

Затова хората гледат на киберсигурността и въобще на информационната сигурност като на важна част от суверенитета. Трябва и България, и европейските държави да обменят помежду си информация. Всички трябва да си дадем сметка, че имаме какво да научим. В България сме много уязвими. Примерите са просто хиляди. При нас се разпространяват какви ли не лъжи.

Новетика: Притеснявате ли се за сигурността си? Все пак сте в устата на ламята…

Явор Божанков: Ако бях страхлив, нямаше да работя това, което работя. И още на първото предупреждение щях да си остана в България. Нямаше да дойда в Тайван на форум на най-високо ниво. Избрал съм си този път и си нося рисковете.

Но от гледна точка на държавата трябва да срещнем реакция – от външно министерство и службите. Защото случилото се е недопустимо. Ако те имат информация къде ходя и с кого се срещам, трябва да намерим отговор на въпросите: как са се сдобили с тази информация? Има ли и други хора, които са поставени под наблюдение? Защо са поставени под наблюдение? Какви средства се използват за наблюдение? Т.е. тази мрежа трябва да бъде изобличена.

Също като Русия, която има диверсионни групи, тровили български граждани тук. Сега вече имаме и Китай като фактор. Той също не е за подценяване. Защото ако Русия работи с едни способи и мрежи, при Китай инструментите са малко по-различни. Те работят по-скоро през бизнес инвестиции и икономически интереси.

Ако разгледаме кампаниите на Русия в България – кой ги движи политически, кой оперира диверсионните им групи (които биват разкривани из цяла Европа и в които винаги излиза българско участие) – при Китай трябва да се направи много добър анализ каква е тяхната мрежа. Т.е. кой на терен защитава китайските интереси? Има ли хора, които са лобирали за китайски компании при проекти в железници? В големи ифраструктурни проекти? В сектора информационни технологии (IT)? Във високите технологии? Ако има такава мрежа и тя се развива в България, със сигурност в контекста на нашия разговор трябва да я вземем предвид и изобличим.

Такъв разговор в България дори не е започнал! Ние говорим твърде много за Русия, която – пак казвам – е икономическо джудже, макар че във военно отношение я подценихме. Докато при Китай мащабите са съвсем различни. Нещо повече, очевидно е, че Китай ще засилва активността си. Затова сега е времето да започнем да водим този разговор открито. Защото те не са в моментна възбуда. Това е целенасочена политика. И тя тепърва ще се разгръща.

* * *

Публикация във Facebook на г-н Явор Божанков от 15 март 2026 г.

Комунизмът и с пазарна икономика пак си остава комунизъм.
Преди месец бях говорител на форум, организиран от Атлантическия клуб, относно дезинформацията в контекста на войната в Украйна. Имаше и представител на Тайван.
Седмица по-късно получих покана от посланика на Китай за спешна среща. Казаха ми, че за да разбера чувствата на Китай към Тайван, трябвало да си представя нашите към Северна Македония. Отговорих, че не ги разбирам, защото такива чувства към македонците нямам. Те са свободен народ.
Разговорът тръгна на зле. Получих насреща императивен тон, какъвто дипломат – нито на Русия, нито на Китай, нито на САЩ – не бива да използва. В крайна сметка, колкото и голяма да е една държава, в България тя е наш гост. А не господар.
„Очаквам повече да не ви виждаме на събития с официални представители на Тайван“, повтори два пъти посланикът.
Възприех това сериозно. И заминах за Тайван с д-р Соломон Паси за участие в Yushan Forum.
Докато съм на път за Тайпе, представители на китайското посолство решават отново да ми пишат и да ми обясняват какво трябва и какво не трябва да правя там.
Цитирам:
„Форумът Юшан има силен официален характер и е важна платформа за провокативните усилия на тайванските власти да търсят независимост.“
И още:
„Вашето участие ще бъде считано като подкрепа за техния сепаратизъм.“
След което следва и „съвет“ да внимавам с изказванията си и да избягвам контакт с „официалната власт“ на Тайван.
Попитах откъде знаят, че пътувам за Тайван, тъй като не бях споделял публично това. Отговориха, че така дочули – имало такива „слухове“.
Върнах следното:
„Слухтенето е похват на тоталитарните режими и в България е лош спомен от комунистическото ни минало. Днес не гледаме с добро око на това.“
И ето ме днес. В Тайпе. На форум с вицепрезидента на Тайван. Ще стисна колкото мога повече ръце на официални представители на Тайван.
Защото сме тук заради добрите икономически и културни отношения между свободни хора и демократично мислещи народи.
Освен това ще подам сигнал до ДАНС за проверка на случая и ще сезирам министъра на външните работи, за да бъде поискано официално обяснение от китайското посолство.
България е суверенна държава.
И българските народни представители не се отчитат пред чужди дипломатически мисии.