Комунизмът вчера и днес в 25 цитата

В навечерието на 10 ноември, 36 години след падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. ви предлагаме 25 избрани цитата от книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ (2020 г.) с автор колектив от медията The Epoch Times.

Книгата е задължително четиво за всеки свободомислещ човек. Тя разкрива начините, по които призракът на комунизма е пуснал корени в умовете на съвременния човек. Също очертава глобалното разпространение на комунизма и обяснява как се е вградил в почти всяка сфера на днешното общество – от образованието до съдебната система – и пътя, който човечеството трябва да поеме, за да се отскубне от неговата хватка.

* * *

1. Макар комунистическите режими в Източна Европа да се разпаднаха, призракът на комунизма не изчезна. Напротив, злият призрак вече управлява нашия свят и човечеството не бива да таи погрешно чувство на оптимизъм. Комунистически Китай замени Съветския съюз като основна заплаха за свободния свят, надграждайки своята сила в стремеж към глобална хегемония. Европа прегърна социализма, а Африка и Латинска Америка са обхванати от комунистическо влияние. Дори САЩ – лидерът на свободния свят – падна жертва на комунизма и неговите разновидности. Това е стряскащата реалност, пред която е изправено човечеството.

2. Манифестът на комунистическата партия започва с изречението „Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма“. Употребата на термина „призрак“ не е приумица на Карл Маркс. Комунизмът не бива да бъде разбиран като идеологическо движение, политическа доктрина или провален опит за установяване на нов световен ред. По-скоро трябва да бъде разбиран като дявол – зъл призрак изграден от омраза, упадък и други първични елементи от вселената.

3. Човекът е създаден от божественото и божествената доброта го предпазва от векове. Дяволът знае това и по тази причина се опитва да прекъсне тази връзка, за да поквари човека и направи така, че божественото повече да не се грижи за него. Подходът на дявола е да саботира културата дадена на човечеството от божественото, с цел да урони човешкия морал и изврати човека, правейки го недостоен за спасение.

4. Дяволът избра Маркс за свой пратеник сред хората. В „Манифест на комунистическата партия“, публикуван през 1848 г., Маркс и съратникът му Фридрих Енгелс, поощряват насилственото унищожение на частната инициатива, социалните класи, нациите, религиите и семейството. Унищожителната Парижка комуна от 1871 г. е първият опит на призрака на комунизма да завземе властта.

5. На Запад демонът на комунизма възприема множество сложни образи и действа под различни знамена, поради което е трудно да му се противостои. Следните школи и движения произхождат от комунизма или са използвани от комунизма за постигане целите му: либерализъм, прогресивизъм, Франкфуртска школа, неомарксизъм, критическа теория, контракултура от 60-те години на 20-и век, антивоенно движение, сексуална революция, узаконяване на хомосексуализма, феминизъм, зеленизъм (екологизъм), социална справедливост, политическа коректност, кейнсианска икономика, авангардно изкуство и мултикултурализъм.

6. На Запад мнозина разглеждат социализма и комунизма като отделни явления, и това помага за процъфтяване на социализма. Всъщност, според марксистко-ленинската теория социализмът е първоначалният етап на комунизма.

Социализмът винаги е бил част от марксизма и от международното комунистическо движение. Макар разклоненията на социализма и левите доктрини популярни на Запад на пръв поглед да нямат връзка с комунизма, те са по същество ненасилствени форми на същата идеология. Левите партии на Запад идват на власт чрез избори вместо с кървави революции. Високите данъци заместват държавната собственост характерна за комунистическите режими, а прекалените социални грижи/помощи – плановата икономика. Създаването на социална държава е важна част от осъществяването на социализма в западните държави.

Социализмът с високо ниво на социални придобивки насърчава непрекъснатото разрастване на правителството и кара хората сами да гласуват за отнемането на собствените си свободи. Това е важна стъпка в плана на призрака за поробване на човечеството. Когато всички или повечето държави преминат към социализъм, са необходими само няколко прости стъпки, за да бъде демокрацията заменена с тоталитаризъм. Щом социалистическият етап бъде завършен, политическите лидери незабавно ще въведат комунизма. Частната собственост и демократичният процес ще бъдат премахнати. Държавата на всеобщото благоденствие ще се преобрази в ярем на тирания.

7. Комунизмът счита нацията за репресивна конструкция на класовото общество, затова иска да премахне понятията за патриотизъм и лоялност към родината. В „Манифест на комунистическата партия“ Маркс и Енгелс провъзгласяват, че „работниците нямат отечество“. Манифестът завършва с думите: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“.

Под ръководството на Ленин болшевиките основават първия световен социалистически режим и незабавно учредяват Коминтерна, за да подпалят глобална социалистическа революция. Целта на Съветския съюз и Коминтерна е да свалят всички законни национални правителства на земята и да изградят световна социалистическа диктатура на пролетариата.

8. Агентът на КГБ Юри Безменов казва в интервю през 1984 г., че комунистическата диверсия протича през четири фази: деморализация, дестабилизация, криза и нормализация. Първата фаза – продължаваща колкото отглеждането на едно поколение – цели да деморализира и изопачи обществените възприятия за реалността във вражеската страна. Втората фаза цели да хвърли обществото в хаос. Третата предизвиква криза водеща до гражданска война, революция или чуждо нашествие. Тези стъпки кулминират в четвъртата и последна фаза на нормализация — поставянето на страната под комунистически контрол.

Безменов разкрива, че първата фаза на идеологическа диверсия обичайно отнема 15-20 години, т.е. времето необходимо за образоване на едно ново поколения. Втората отнема 2-5 години, а третата – само 2-6 месеца. В същото интервю агентът признава, че първата фаза е приключила дори по-успешно отколкото са очаквали съветските власти.

9. През 70-те години крайнолевите изоставиха революционните термини отблъскващи американците и ги замениха с по-неутралнозвучащи като „либерализъм“ и „прогресивизъм“. За хората, живели в комунистически държави, това е ясно, тъй като „прогрес“ отдавна се ползва от комунистите като квази-синоним на „комунизъм“. Така „прогресивно движение“ означава „комунистическо движение“, а „прогресивни интелектуалци“ са „прокомунисти“ или нелегални членове на комунистическата партия.

Либерализмът не е особено различен от прогресивизма: и двете подкрепят високи данъци; разширени социални помощи; голямо правителство; отхвърляне на религията, морала и традицията; употребата на „социална справедливост“ като политическо оръжие; „политическа коректност“; и войнствено насърчаване на феминизъм, хомосексуализъм, сексуални извращения и тем подобни.

10. Точно както Културната революция нанесе необратими вреди на китайската традиционна култура, движението на контракултурата причини титанично сътресение в западното общество. Тя нормализира много субкултури принадлежащи на ниските слоеве на обществото или представляващи отклонения от общоприетата култура. Сексуално разкрепостяване, наркотици и рокендрол бързо разядоха моралните ценности на младежта и я превърнаха в разрушителна сила срещу Бога, традицията и обществото.

11. Малцина сред въстаналите младежи схващаха тайнствените теории на Франкфуртската школа, но идеите на Херберт Маркузе бяха прости: бъдете срещу традицията, срещу авторитетите и срещу морала. Отдайте се на секс, наркотици и рокендрол без задръжки. На Маркузе принадлежи фразата „правете любов, не война“. Докато човек е срещу всички обществени и властови норми, той може да се счита за участник в „благородната“ революционна кауза. Да бъдеш революционер беше толкова просто и лесно, затова не е учудващо, че много млади хора бяха привлечени към движението по онова време.

12. След безредиците през 60-те години на 20-и век младежите желаeщи революция, станаха част от академичните среди. Получиха университетски степени, станаха учени, професори, държавни служители, журналисти; вляха се в елита на обществото, за да извършат „дългия марш през институциите“. Проникнаха и поквариха организациите с ключовата си роля за поддържане морала в западното общество, включително църквата, правителството, образователната система, законодателните и съдебни органи, изкуството, медиите и НПО.

13. В книгата „1984“ на Джордж Оруел едно от четирите министерства на държавата Океания е Министерство на мира и отговаря за военните дела на партията. Обърнатото значение на името му отразява стратегия често използвана от комунистите: когато си по-слаб от врага, обяви желание за мир; предлагането на маслинова клонка е най-добрият начин за прикриване на предстоящо нападение.

„Световен мир“ се превърна в една крилатите фрази на комунистите в борбата му срещу свободния свят. Съветският съюз спонсорира множество организации и групи като Световната федерация на профсъюзите, Международната демократична федерация на жените, Международната федерация на журналистите, Световната федерация на демократичната младеж и Световната федерация на научните работници.

14. Термини като „политическа коректност“, „прогрес“ и „солидарност“ открай време се ползват от комунистическите партии. Тяхната привидна цел е да избегнат език дискриминиращ малцинства, жени, инвалиди и други. Но скритата идея зад политкоректността е класифициране хората по групи според техния статус на жертви. Считаните за най-репресирани трябва да се обгрижат с най-много уважение и внимание. Тaзи преценка единствено на база идентичност и без оглед на поведение и характер, стои в основата на т. нар. „политика на идентичността“. Този начин на мислене е изключително популярен в САЩ и други западни държави днес.

Политкоректността повелява: само тези, които заявяват съчувствие към набедените „жертви“ и ненавист към „потисниците“, се считат за морални, докато отклоняващите се от тази линия, са обвинявани в расизъм, сексизъм, хомофобия, ислямофобия и т.н.

Политкоректността се насърчава от много западни правителства и НПО-та с цел да подпомага левия дневен ред. В някои държави правната дефиниция на „реч на омразата“ е разширена значително и наказанията за такава реч се прилагат в учебните заведения, медиите и социалните мрежи. Тези всеобхватни ограничения на свободното слово приближават демократичните общества към мисловния контрол упражняван от комунистическите държави.

Политкоректността и ограниченията върху свободата на речта не целят здравословен дебат между различни гледни точки. Вместо това те са идеологически оръжия ползвани от хора със зла умисъл. Политкоректността е „мисловната полиция“ на призрака на комунизма, която потиска несъгласието и прикрива истината.

15. В книгата „Може да се доверите на комунистите… да бъдат комунисти“ Фред Шварц анализира защо младите интелектуалци харесват комунизма. И изброява четири причини: разочарование от капитализма, вяра в материалистическата философия на живота; интелектуална гордост и неудовлетворена религиозна потребност.

Интелектуалната гордост е характерна за младите хора между 18 и 20 години, които стават лесна жертва на комунизма заради частично разбиране на историята, арогантност и недоволство от властите, семейството и националното наследство. Неосъществената религиозна потребност се състои в това, че всеки притежава духовен заряд каращ го да се подобрява. Но атеизмът и теорията на еволюцията, натрапени в хода на образованието, правят младите хора неспособни да извлекат удовлетворение от традиционните религии. Комунистическата фантазия за освобождение на човечеството се възползва от тази скрита човешка необходимост и предлага своята ерзац религия.

16. В Запада и други части на света религиите и вярата са начинът за поддържане контакт между човека и божественото, и за запазване на морала. Макар да не установява комунистическа тирания в тези държави, призракът на комунизма е постигнал целта да унищожи ортодоксалните религии и да поквари хората там чрез измама, отклонения и инфилтрация (проникване).

В Изтока, особено в древната земя на Китай, вярванията са вкоренени в сърцата на хората чрез традиционна култура предавана от хилядолетия. Затова е трудно китайците да бъдат подведени да приемат атеизма с прости лъжи. За да изкорени 5000 години китайска култура, призразкът на комунизма използва масово насилие, за да избие елита на обществото пазещ традициите живи през поколенията. Китайската комунистическа партия (ККП) провежда многобройни кампании за унищожаване на традиционните вярвания и наследство, и подменянето им с атеистична комунистическа култура.

17. От вярващ в Бог до последовател на Сатаната, Карл Маркс бил добре запознат със съществуването на божественото и дявола. Също знаел, че незахаросани демонични учения няма да се приемат от религиозните хора. Така той от самото начало проповядва атеизъм, обявявайки, че „религията е опиум за народа“ и „комунизмът започва с атеизъм“.

Докато хората не вярват в божественото, дяволът може да покварява и окупира душата, и да тегли човека към ада. Затова Интернационалът, комунистическият химн, твърди, че няма върховни спасители — нито Бог, нито управници — на които да се разчита. Маркс хули религията и божественото. Владимир Ленин пък използва държавната машина да напада религията, след като взема властта през 1917 г. Ленин прилага насилие и натиск, за да потисне ортодоксалните религии и праведната вяра, и за да принуди хората да се отдалечат от боговете.

След смъртта на Ленин, Йосиф Сталин последва примера му и започва изключително жестоки чистки през 30-те години на 20-и век. Сталин нарежда цялата държава да изпълни петгодишен план за атеизъм. За целта Сталин обявил, че трябва да се затвори и последната църква, да се екзекутира и последният свещеник, и да не остане и помен от религия.

След вземане властта през 1949 г., ККП забранява религиозните събирания и гори Библията и свещени текстове на други религии. Нарежда християни, католици, даоисти и будисти да се регистрират към държавата и да се „разкаят“ за своите грешки. Отказалите да се подчинят са жестоко наказани с мъчения, екзекуции, лагер и доживотен затвор. По време на Културната революция Лао Дзъ е критикуван като лицемер, а творбата му „Дао Дъ Дзин“ е обявена за „феодално суеверие“. Хунвейбините оскверянват и изгарят древни книги и потрошават хиляди исторически надгробни паметници в родния град на Конфуций, Чуфу. ККП счита традиционното вярване на конфуцианизма — човек да живее и поддържа морални стандарти — за безполезно.

През 1999 г. 100 милиона китайци практикуват метода Фалун Гонг с принципи Истинност, Доброта, Търпение. Тогавашният лидер на ККП Дзян Дзъмин вижда в метода несъществуваща заплаха за комунизма. Затова мобилизира срещу Фалун Гонг органите за сигурност и пропагандата в кампания по мащаб и сила, невиждана от времето на Културната революция. Към днешна дата, партията извършва и престъпление невиждано досега на планетата — насилствено отнемане на органи от живи последователи на Фалун Гонг.

Българският историк Момчил Методиев прави задълбочено изследване на архивите на БКП от Студената война и изобличава факта, че мрежа от агенти в Източна Европа си сътрудичи с партийни религиозни комитети с цел влияние и проникване в международни религиозни организации. Една от тях е Световният съвет на църквите (WCC).

Призракът на комунизма е изкривил свещената институция на религията до неузнаваемост. Трите ортодоксални религии християнство, католицизъм и юдаизъм са променени и контролирани от призрака на комунизма, и са загубили оригиналните си функции. Нови деноминации — създадени или демонично изменени с помощта на комунистически принципи и понятия — пряко проповядват комунистическата идеология. Така религиите са покварени отвътре. В резултат на това хората губят вярата си в божественото и го изоставят. Ако човек няма вяра, тогава божественото няма да го предпазва и накрая човечеството ще бъде унищожено.

18. Днес традиционното семейство бива постепенно унищожавано. Творбите на Карл Маркс и други комунисти описват семейството като форма на частна собственост, която трябва да бъде премахната. Комунистическите режими поставят любовта към партията над любовта към родителите, брачния партньор и децата, и така поощряват хората да се броят дори срещу собствения си род.

От 60-те години на 20-и век множество анти-традиционни движения, включително съвременния феминизъм, „сексуална свобода“ и права на хомосексуалистите (гей) стават популярни на Запад. Институцията на семейството пострадва най-много. Под лозунга на равенството и еманципацията — явно и неявно подкрепяни от съвременните закони, училищните програми, академичната теория и икономическите политики — тези движения изопачават традиционните връзки между половете, покваряват децата и довеждат човешкото поведение до немислими низини. Тази тенденция, появила се в началото на 19-и век, е дълбоко пропита с комунистически идеологически елементи. Фридрих Енгелс се надявал на масови „полови връзки без ограничения“, с цел разпад на традиционния брак и в крайна сметка премахване на семейната институция.

„Освобождението на човечеството“ е фантастичната заблуда, която стои в сърцевината на комунистическата идеология. Комунистическата мисъл твърди, че потисничеството не е само икономическо и социално, а е заложено в самата култура на обществото. За комунистите „освобождение“ означава унищожаване на културните норми, „наложени“ от традиционната обществена нравственост. Според тях патриархалната структура на традиционното семейство потиска жените, а традиционният сексуален морал потиска човешката природа.

19. Теоретичните основи на комунизма вървят ръка за ръка с промискуитета (безразборни връзки). Още от самото начало комунизмът насърчава хората да изоставят божествените повели и да отхвърлят традицията, да отменят моралните ограничения и да се отдадат на низки страсти — в името на революцията и „освобождението“. Според комунистическата логика социалните проблеми, породени първоначално от упадъка на човешкия морал, могат да се припишат на частната собственост. Комунизмът кара хората да вярват, че ако частната собственост стане обща, хората няма да се карат за нея. Но дори ако цялата собственост се споделя, хората пак могат да влизат в конфликти заради съпрузите си. Ето защо утопичните социалисти открито проповядват промискуитет и „свободна любов“ като решение на сексуалното желание.

Провалът на утопичните комунални общности научава Маркс и Енгелс на нещо: още не е настъпило времето открито да се пропагандира т. нар. „женска комуна“ (т.е. сексуални отношения, несвързани с брака), спомената в Комунистическия манифест. Макар целта им — премахването на семейството — да не се променя, те възприемат по-прикрит подход: атакуват брака като инструмент на потисничество.

След като болшевиките завземат властта в Русия, те въвеждат практиката на „споделяне на съпруги“. Съветският съюз по онова време може да се разглежда като пионер на сексуалната свобода. През 1990 г., една година преди разпадането на СССР, държавното руско списание Родина публикува статия, описваща явлението „споделянето на съпруги“ по време на ранното съветско управление. В статията е разгледан личният живот на съветските ръководители Лев Троцки, Николай Бухарин, Александра Колонтай и други, като е отбелязано, че в сексуалните отношения били „безразборни като кучета“. Още през 1904 г. Ленин пише с пренебрежение по темата: „Похотта може да освободи енергията на духа; този съсирек трябва да бъде премахнат не заради псевдосемейните ценности, а за победа на социализма“.

В писмо до Ленин от 1911 г. Троцки пише: „Без съмнение, сексуалното потисничество е основното средство за поробване на човека. Докато съществува такова потисничество, не може да се говори за истинска свобода. Семейството, като буржоазна институция, е напълно изживяло времето си. Трябва повече да се говори за това пред работниците“.

Ленин отговаря: „И не само семейството. Всички забрани, свързани със сексуалността, трябва да бъдат премахнати. … Имаме какво да научим от суфражетките: дори забраната върху еднополовата любов трябва да се отмени“.

20. През последните десетилетия еднополовите бракове и други каузи, свързани с лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър лица (ЛГБТ), бяха агресивно насърчавани в западните общества. ЛГБТ движението е тясно свързано с комунизма още от времето, когато първите утописти започнаха да представят хомосексуалността като човешко право. Тъй като комунистическото движение претендира, че освобождава хората от оковите на традиционния морал, неговата идеология естествено включва защитата на ЛГБТ правата като част от програмата за сексуално освобождение. Много от застъпниците на сексуалното освобождение, които твърдо подкрепят хомосексуалността, са комунисти или левичари. Като свързват ЛГБТ правата със сексуалното освобождение и по този начин нормализират безразборността като цяло, комунистите подкопават святостта на брака.

Комунизмът не се интересува искрено от правата на ЛГБТ общността. Той използва защитата на ЛГБТ правата като средство за постигане на собствената си цел — унищожаването на семейната структура.

Първата голяма организация за гей права в света е основана през 1897 г. от членове на Германската социалдемократическа партия (SPD), сред които е и Магнус Хиршфелд — съосновател на Научно-хуманитарния комитет (WhK). Хиршфелд публично се застъпва за декриминализирането на хомосексуалността.

Един от най-радикалните примери за сексуално освобождение по онова време е след Октомврийската революция на болшевиките през 1917 г. Съветската сексуална политика, разгледана по-горе, премахва правните забрани върху хомосексуалните отношения, превръщайки Съветския съюз в най-либералната страна на света според левите стандарти.

През 1997 г. Африканският национален конгрес (АНК) на Южна Африка приема първата в света конституция, която признава хомосексуалността като човешко право. АНК, член на Социалистическия интернационал (бивш клон на вече несъществуващия Втори интернационал), последователно подкрепя хомосексуалността.

Подкрепата на комунизма за хомосексуалността е допринесла за появата на редица нездравословни състояния в тази общност. Изследване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) установява, че през 2008 г. приблизителната честота на диагностициране на СПИН сред хомосексуалните мъже е между 59 и 75 пъти по-висока от тази при другите мъже; честотата на сифилис е 63 до 79 пъти по-висока от тази сред хетеросексуалното население. Преди пробивите в лечението на СПИН през 90-те години, средната продължителност на живота на 20-годишните хомосексуални мъже е с 8 до 21 години по-къса от тази на средностатистическото население.

Поради подобни съображения, ККП се въздържа от публична подкрепа за хомосексуалността и заема относително неутрална позиция по въпроса. Въпреки това, понякога партията тихомълком насърчава хомосексуалността в Китай чрез влиянието на медиите и популярната култура. Например медиите незабележимо заменят разговорния израз „гей“ с думата „другар“ — термин с положителна конотация. През 2001 г. Китайското психиатрично дружество премахва хомосексуалността от списъка си с психични разстройства. През 2009 г. ККП одобрява първата Шанхайска седмица на гордостта (Shanghai Pride Week).

21. Либерализмът и прогресивизмът днес са се превърнали в стандарт за „политическа коректност“ на Запад. Всъщност те са се развили дотолкова, че са станали нещо като светска религия. През различните исторически периоди западните левичари са използвали различни обозначения, понякога наричайки себе си „либерали“, а друг път — „прогресивни“. Привържениците на либерализма и прогресивизма възприемат „прогреса“ като абсолютна морална добродетел и атакуват всяко различно мнение като ерес. Подобно на комунизма, атеизма, еволюционизма и сциентизма, либерализмът и прогресивизмът заменят вярата в Бога с човешкия разум, фактически превръщайки самия човек в бог. Те споделят едни и същи врагове с комунизма и приписват социалните проблеми на несправедливости и дефекти в капиталистическата система, която искат да подкопаят и разрушат. Методите на радикалните либерали и прогресивисти са сходни с тези на комунистическите революционери — те смятат каузата си за толкова важна, че целта оправдава всякакви средства.

Прогресивното мислене позволява човек да възприема разума, съвестта и Твореца като отделни неща, насърчавайки идеята, че хората не се нуждаят от спасението на Твореца и могат, чрез собствения си разум и съвест, да премахнат злото — алчността, страха, завистта и други подобни. В този мироглед човек може да се освободи от божественото и да установи рай на земята. Арогантността на прогресивизма се проявява в думите на френския политик и арт критик от 19-и век Жул-Антоан Кастаняри: „До божествената градина, от която съм изгонен, ще издигна нов Едем. … На входа му ще поставя Прогреса … и ще му дам огнен меч, а той ще каже на Бог: ‘Тук нямаш право да влизаш'“.

Обзети от подобни идеи, хората се заблуждават, че могат да контролират съдбата на човечеството и да управляват неговото бъдеще — т.е., че човечеството може да заеме мястото на Бог и да създаде утопия, „рай на земята“. Това е същността на комунистическата идея. Борбата за постигането на този т. нар. рай е довела до потоп от кръв и страдание.

Съвременният либерализъм не е нищо друго освен предателство към класическия либерализъм в името на „свободата“ и в резултат на комунистическо влияние. От една страна, той акцентира върху абсолютния индивидуализъм — т.е. крайното отдаване на желанията и пренебрежението към морала. От друга страна, той поставя ударение върху равенството на резултатите, а не върху равенството на възможностите.

Фокусът на съвременния либерализъм тихомълком се е изместил от защита на свободата към налагане на равенството. И все пак той не желае да бъде наричан „егалитаризъм“, тъй като това веднага би го разкрило като форма на комунизъм.

22. Много организации, които днес подбуждат към бунтове и насилие в западното общество — било то Indivisible („Неделими“), „Антифашистко движение“ (Anti-Fascist), Stop Patriarchy („Стоп на патриархата“), Black Lives Matter („Животът на чернокожите има значение“) и Refuse Fascism („Откажи фашизма“) — всички представляват комунистически групи и поддръжници на комунистически идеи. Групата „Антифа“ се състои от хора с различни комунистически убеждения — анархисти, социалисти, либерали, социалдемократи и други. Refuse Fascism е радикална организация, основана от левичари, включително членове на Революционната комунистическа партия на САЩ. Тази група стои зад множество мащабни протести, целящи да оспорят резултата от президентските избори в САЩ през 2016 г.

Под претекста на упражняване на свободата на словото, тези групи неуморно работят за разпалване на конфликти в западното общество. За да се разбере истинската им цел, е достатъчно да се погледне една директива на Комунистическата партия на САЩ (CPUSA) от 1943 г. до нейните членове:

„Когато противниците (на комунизма) станат твърде досадни, наречете ги фашисти, нацисти или антисемити, и използвайте авторитета на антифашистки и толерантни организации, за да ги дискредитирате. В общественото съзнание постоянно свързвайте онези, които ни се противопоставят, с тези етикети, вече имащи отрицателна конотация. След достатъчно повтаряне тази връзка ще се превърне във ‘факт’ в съзнанието на хората. Членовете и фронтовите организации трябва непрекъснато да смущават, дискредитират и унижават нашите критици.“

23. В комунистическата доктрина няма средство, което да се смята за прекомерно. Комунистическите партии публично заявяват, че насилието и лъжата са техните инструменти за завладяване и управление на света. От първата поява на комунистическия режим в Съветския съюз до днес — в рамките на само едно столетие — комунизмът е причинил смъртта на поне 100 млн. души. Членове на комунистическите партии отвличат, изтезават, убиват, рушат и лъжат.

Големите лъжи и грандиозните измами също са сред основните им оръжия — и те са най-трудни за разобличаване, защото самите лъжи са почти равнозначни на цялата комунистическа идеология. Техният мащаб е колосален, проявленията им — многостранни, продължителността — столетна, а хората, които засягат, безбройни — включително такива, които искрено вярват в каузата — така че истината се изгубва. Комунистическият призрак създава лъжата, че „великото единство“ е крайната цел на комунизма. Тъй като това твърдение не може да бъде опровергано в краткосрочен план, то се превръща в измамата, върху която е изграден целият комунистически проект. Комунистите твърдят, че създават рай на земята — но именно това е тяхната най-голяма лъжа, защото единственият плод на тази лъжа е адът на земята.

Манипулирането на езика е друг метод, който комунистическият култ използва, за да мами хората — а именно: промяна значението на думите, дори обръщането им в противоположното. Когато изопаченият език се използва постоянно, неговите изкривени значения се вкореняват дълбоко в съзнанието на хората. Например „Бог“ се приравнява на „суеверие“; „традиция“ — на „изостаналост“, „глупост“ и „феодализъм“; „западно общество“ — на „враждебни“ или „антикитайски сили“; а „пролетариатът“ се нарича „господар на държавната собственост“. Макар хората да нямат никаква власт при комунизма, комунистите заявяват, че „цялата власт принадлежи на народа“. Посочването на несправедливости се обозначава като „подбуждане към подривна дейност срещу държавната власт“. Поради това, когато човек разговаря с някого, който е дълбоко отровен от комунистическия култ, често се оказва, че двете страни изобщо нямат обща основа за общуване — защото дори не могат да се споразумеят за значението на думите.

Комунизмът има отрицателна репутация на Запад, затова лъжата е единственото му средство за разширяване на влиянието. Някои политици насърчават политики, които по същността си са комунистически, но се представят под друго име, използвайки лозунги като „свобода“, „прогрес“ и „обществен интерес“. Например въвеждането на социална здравна система не се нарича „социалистическо здравеопазване“, а „универсално здравеопазване“, като се оправдава с „подкрепата на общественото мнение“. Когато левите политици искат да принудят работодателите да плащат минимална заплата, те я наричат „заплата за живот“. Правят празни обещания, за да бъдат избрани — точно както комунистическите партии правят, за да вземат властта.

По-конкретно, политиците използват изкривени и преразпределителни фискални и данъчни политики — като предоставят данъчни облекчения на профсъюзи, държавни програми и малцинствени предприятия, докато увеличават данъците за други компании и богатите. Резултатът е, че бенефициентите на тези политики (включително бедните, профсъюзите и други) стават зависими от политиците, които ги облагодетелстват, и съответно ги подкрепят на избори. Такива политици си осигуряват стабилен, дългосрочен контрол върху съответния регион и изграждат собствена политическа машина. В същото време бизнесите са финансово притиснати, което води до тяхното свиване, фалит или затваряне — и така настъпва постоянно намаляване на данъчните приходи и работните места в града, което в крайна сметка води до неговия банкрут.

24. Ако човек се вгледа внимателно в разликите между авангардното и традиционното изкуство, ще открие, че художниците от Ренесанса не само са използвали изкуството, за да възхваляват Бога, но и са представяли красотата по възвишен начин, който поражда усещане за истина и доброта в човешкото сърце. По този начин тяхното изкуство е спомагало за поддържането на морала в обществото.

От друга страна, различните изродени форми на авангардизма се стремят да подкопаят всички постижения на Ренесанса — „да разрушат възвишеното — следователно буржоазното — съдържание на изкуството, литературата и музиката, така че човек, откъснат от връзката си с Божественото, да вижда единствената си творческа възможност в политическия бунт“. Един академик пише, че грозотата, „така грижливо култивирана от Франкфуртската школа, е покварила най-високите ни културни усилия“, а популярната култура от своя страна „става открито животинска.“ Възхищението и идолизирането на такава грозота извикват тъмната страна у хората — упадъчни, развратени, насилствени, зли и други отрицателни мисли надделяват. Преследването на такава грозота води до разрушаване и обезобразяване на сцените на божественото и на самата божествена природа на човека, както и до директни актове на богохулство. Това отчуждава хората не само от Божественото, но и от тяхната собствена вродена божествена природа и традиционни ценности.

Целият художествен свят е дълбоко засегнат, а влиянието на модерното изкуство се вижда в отклонението от традиционните идеи, методи и умения в области като архитектурата, танца, декорацията, дизайна, фотографията, киното и други. Например основателката на модерния танц Айседора Дънкан е открито бисексуална и атеистка. Тя се противопоставя на балета, нарича го грозен и неестествен. През 1921 г. тя и 150 деца с почти нулева танцова подготовка изпълняват нейното произведение „Интернационал“ — по комунистическия химн — в Москва, пред комунистическите партийни елити, включително Владимир Ленин.

В източните страни, които са дом на дълбоко вкоренени културни традиции, измамата сама по себе си не е достатъчна, за да промие съзнанието на населението. Комунистическите партии систематично избиват образованите елити, за да попречат на носителите на културата да предадат националното наследство на следващите поколения. Едновременно с това те бомбардират останалата част от населението с непрестанна пропаганда.

На Запад националните култури са по-млади, а традиционните корени — по-плитки, което дава на комунизма плодородна почва за тайно замърсяване на обществото чрез подкопаване и саботиране на образованието.

Ортодоксалната мисъл, истинската история и класическата литература биват оклеветени и маргинализирани по различни начини. Често срещано оправдание е твърдението, че класическите произведения вече не са „релевантни“ за съвременните ученици или че учебните програми трябва да направят място за по-голямо „разнообразие“ на идеи.

Комунистическата идеология постепенно завладява западната академична среда, като прониква в традиционни научни области и създава нови „науки“, подвластни на идеологическото ѝ влияние. Литературата, историята, философията, антропологията, правото, медиите и други дисциплини са залети от различни производни на марксистката теория. „Политическата коректност“ днес служи като ръководен принцип за цензуриране на свободната мисъл в университетите.

Поради прогресивното опростяване на обучението, студентите от по-младите поколения са по-неграмотни и с по-слаби математически умения. Те имат по-малко знания и по-слаба способност за критично мислене. За тях е трудно да разсъждават логично и честно по важни въпроси, свързани с живота и обществото — и още по-трудно да прозрат измамите на комунизма.

Наред с внушаването на атеизъм, теорията на еволюцията и комунистическата идеология, началното и средното образование в Съединените щати прилагат и психологическа манипулация, която разрушава традиционните вярвания и морал на учениците. Така се насаждат морален релативизъм и модерни концепции, които насърчават покварено отношение към живота. Това се случва във всички нива на образованието. Използваните методи са толкова изтънчени, че учениците и обществото почти не могат да се предпазят от тази тенденция.

25. Крайната цел на комунизма не е „рай на земята“, а унищожението на човечеството. Призракът не се интересува дали „рай“ ще бъде постигнат или не – това обещание е просто примамка, с която хората биват въвлечени в капана и доведени до собствената си гибел.

Китайският комунистически модел представлява чудовищна комбинация от социализъм, държавен контрол и пазарна икономика. Няма независима съдебна система, нито ясно определена система на частна собственост. Валутният курс не се регулира свободно, потокът на капитали влизащи и излизащи от страната е под строг контрол, а чуждестранните компании работят в силно ограничена среда. ККП използва държавни субсидии и данъчни облекчения за износа, за да води ценова война и да изтласква конкурентите си. Това нарушава нормалния ред на световната търговия. Именно поради тези причини Световната търговска организация дълго време отказваше да признае Китай за пазарна икономика.

Мнозина западни правителства хранеха наивната надежда, че икономическото развитие ще доведе до политическа либерализация и демокрация в Китай. Вместо това, с нарастващи финансови ресурси, партията подложи народа си на още по-жестоки и усъвършенствани форми на потисничество. Например, за да осъществи преследването на Фалун Гонг, партията значително разшири и укрепи силите за сигурност, инвестира огромни средства в системи за наблюдение и повиши служителите, които успешно провеждат репресии, на високи постове.

Неизбежно инструментите, използвани за преследването на Фалун Гонг, впоследствие бяха насочени и срещу други групи и срещу населението като цяло. От 2009 г. насам ККП харчи над 75 млрд. щ.д. годишно за „поддържане на стабилността“, т.е. за контрол и полицейско наблюдение над китайското общество.

В крайна сметка партията подкопа правилата на международната търговия и се възползва напълно от всички възможности, независимо дали са законни или не. Тя прие национална стратегия, основана на плагиатство на интелектуална собственост, за да настигне и надмине други държави в индустрията и технологиите. Това представлява най-мащабната кражба в историята. Според доклад на Комисията за кражба на американска интелектуална собственост от 2017 г., фалшифицираните стоки, пиратският софтуер и откраднатите търговски тайни от страна на Китай нанасят на САЩ щети между 225 и 600 млрд. щ.д. годишно, без да се включват загубите от кражба на интелектуална собственост. В рамките на три години САЩ са загубили около 1.2 трлн. щ.д. от интелектуални кражби, повечето от които извършени от китайски играчи. Службата на Директора на националното разузнаване на САЩ съобщава, че 90% от кибератаките срещу американски компании произхождат от Китай и причиняват около 400 млрд. щ.д. икономически щети годишно.

Икономическият модел на ККП използва държавната власт за стимулиране на бърз икономически растеж, докато прибягва до нечестни методи за повишаване на конкурентоспособността. Освен това партията насърчи и други държави да възприемат по-силна държавна намеса. Тези държави направиха сериозна грешка, като приеха китайския модел за пример за успех, без да видят човешките и моралните трагедии, които той породи.

Икономическият модел на ККП върви ръка за ръка с безмилостното разяждане на човешкия морал от страна на комунистическия призрак. Днешен Китай е залят от фалшиви стоки, отровни храни, порнография, наркотици, хазарт и престъпни банди. Корупцията и промискуитетът се смятат за постижения, с които човек може да се гордее, а общественото доверие е почти унищожено. Разширяващата се пропаст между бедни и богати върви ръка за ръка със социално напрежение и злоупотреба с правосъдието. В тази икономика на властта партийните чиновници използват позициите си, за да трупат богатство. Колкото по-висок е рангът, толкова по-дълбока е корупцията. Присвояването на милиарди е нещо обичайно. Няма друго правителство, което да е толкова покварено и морално деградирало, както китайският комунистически режим.

Комунистическото движение води до огромно разрушение на традиционните ценности и култура, а в комунистически Китай моралните стандарти са паднали до нива, които трудно могат да бъдат осъзнати. Изземането на органи от живи хора – добри хора, които се стремят към духовно усъвършенстване – се е превърнало в държавно одобрена индустрия. Неизвестен брой затворници на съвестта са убити на операционни маси, докато органите им се изземват за печалба. Комунистите превърнаха лекарите – хора, които би трябвало да лекуват – в убийци. Злото на ККП се е разпростряло по целия свят: чрез икономически стимули партията кара държави, които иначе защитават човешките права, да си затварят очите за нейните престъпления.

Китай няма добро бъдеще, ако не се освободи от примката на ККП. Призракът на комунизма няма намерение да осигури здравословен и устойчив растеж – неговата истинска цел е да унищожи Китай заедно с останалия свят.

Почти 30 години след падането на Съветския съюз комунизмът все още броди из Източна Европа, защото никога не е имало пълно осъждане на престъпленията на бившите комунистически режими.