Внезапно затишие на Китай около Тайван: три причини

Защо навлизанията във въздушното пространство на Тайван от китайски военни сили внезапно спряха? Кои са трите вероятни причини за това? И каква може да е новата стратегия на Китай в условията на войната срещу Иран?

По тези и още въпроси ви предлагаме анализа на Питър Франкопан, професор по световна история от Оксфордския университет, публикуван на 6 март 2026 г. в платформата Substack.

* * *

През последните две години небето около Тайван се превърна в една от най-внимателно наблюдаваните арени в глобалната геополитика. Почти всяка сутрин Министерството на националната отбрана на Тайван публикува кратък бюлетин, в който съобщава колко китайски самолети и военноморски съдове са били засечени да действат около острова. Това, което някога беше епизодично явление, се превърна в рутинна характеристика на регионалната сигурност: китайски самолети навлизат в тайванската Зона за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ) почти ежедневно.

Този модел се засили стабилно от 2024 г. насам. Китайски летателни апарати – изтребители, бомбардировачи, разузнавателни самолети и дронове – редовно пресичат така наречената „медианна линия“ на Тайванския проток – неформалната граница, която в продължение на десетилетия служеше като буфер между континентален Китай и Тайван.

Тези полети обикновено са придружени от военноморски патрули на Военноморските сили (ВМС) на Китайската народноосвободителна армия (КНОА), формирайки координиран модел на натиск, който анализаторите често описват като дейности в „сивата зона“: действия, които не достигат до открит конфликт, но са предназначени да тестват отбраната на Тайван, да проучат реакциите и да демонстрират способности.

Темпото на тези операции често нараства по време на мащабни китайски военни учения, най-значимите от които напоследък бяха маневрите под надслов Joint Sword („Съвместен меч“) и „Мисия справедливост 2025“ (Justice Mission 2025).

Joint Sword-2024A се проведе през май 2024 г., само три дни след встъпването в длъжност на новия президент на Тайван Лай Чин-те, когото Пекин разглежда като фигура, подкрепяща независимостта. Китайските държавни медии и официални изявления по това време ясно показаха, че моментът не е случаен. По време на тези учения беше съобщено за десетки самолети на КНОА, изпълняващи бойни полети около Тайван, включително изтребители J-16 и J-10, стратегически бомбардировачи H-6, самолети за ранно предупреждение KJ-500 и платформи за разузнаване и електронна война Y-8, както и множество безпилотни летателни апарати. Много от тях навлязоха в тайванската ADIZ и пресякоха медианната линия – буфер, който Пекин някога до голяма степен спазваше, но сега рутинно игнорира.

Историята беше подобна и по време на „Joint Sword-2024B“ през октомври 2024 г., когато Тайван засече повече от 100 китайски самолета в рамките на 24 часа, приближаващи и маневриращи около острова заедно с големи военноморски формации. При този случай изтребители се приближиха към Тайван от няколко посоки едновременно, включително от север и юг на протока, докато бомбардировачите H-6 изпълняваха симулирани удари, а разузнавателните самолети проследяваха реакциите на Тайван.

И в двата случая Тайван многократно вдигаше изтребители под тревога, докато системите за противовъздушна отбрана следяха навлизащите формации. Официални лица в Тайпе (и извън него) предупредиха, че ученията приличат на репетиции за сценарий на обкръжение или блокада.

Моделът на маневри продължи и през 2025 г., когато Тайван редовно съобщаваше за 30, 50 или дори над 70 самолета на КНОА, засечени в рамките на един ден, често придружени от военни кораби. Всяка вълна от активност предизвиква отговор от страна на тайванската армия: изтребители се вдигат, за да съпровождат навлизащите самолети, докато ПВО системите следят движенията им. Мащабът и сложността на тези операции предизвикаха постоянна тревога в Тайпе, засилвайки усещането, че Пекин стабилно усъвършенства оперативния си план за обкръжаване и изолиране на Тайван при криза.

След това, през декември 2025 г., станахме свидетели на появата на китайска военноморска флотилия, формираща това, което анализаторите описаха като „заслон“ (screening force) в Южнокитайско море и близките води. Сателитни изображения и регионални разузнавателни доклади предполагаха, че десетки китайски военноморски съдове – на моменти с фронт над 90 кораба – са били разгърнати едновременно, разпростирайки се от Жълто море през Източнокитайско и Южнокитайско море до западната част на Тихия океан.

Вместо да действат като единна тактическа група, корабите изглежда се разполагаха в множество координирани формации, включително разрушители, фрегати, десантни и снабдителни кораби. Целта изглежда беше създаването на многослойно морско присъствие, способно да наблюдава и възпира външни сили, по-специално военноморската активност на САЩ. Такива разгръщания се вписват в модел, наричан понякога „тактика на зелката“ (cabbage tactics), при който последователни слоеве от военноморски и брегови съдове обграждат дадена област, за да контролират достъпа и да изолират потенциални цели.

Повечето анализатори се съгласиха, че това бележи промяна в китайското оперативно мислене: именно изграждането и координирането на морски периметър, способен да прикрива по-големи операции по-близо до Тайван или в оспорвани води, като същевременно усложнява движението на чужди флотилии в по-широкия театър на действия.

Любопитно и внезапно обаче, цялата тази дейност спря.

Министерството на отбраната на Тайван издава ежедневен отчет за дейностите, навлизанията и заплахите. От началото на 2026 г. бойните полети са намалели с почти 50%. През последната седмица не е регистриран нито един самолет на КНОА, навлязъл в ADIZ. Китайските военноморски кораби остават в близките води, като седем кораба на ВМС на КНОА, както и други държавни съдове, се намират близо до острова; така че китайското военно присъствие не е изчезнало. Но постоянният поток от самолети спря.

Въпросът е защо.

Чистка в армията

Едно от възможните обяснения се крие в самата китайска армия, където висшето ръководство беше разтърсено от необичайна поредица от чистки. През октомври 2025 г. генерал Хъ Уейдун, заместник-председател на Централната военна комисия (ЦВК) и един от офицерите, отговорни за плановете за Тайван, беше изключен от Комунистическата партия (ККП) и армията за „сериозни нарушения на дисциплината и закона“. Почти по същото време адмирал Мяо Хуа, влиятелният началник на отдела за политическа работа на ЦВК, също беше отстранен в рамките на разследвания за корупция.

След това видяхме генерал Джан Юся – най-висшият военен в Китай и първи заместник-председател на ЦВК – да бъде поставен под разследване за предполагаема корупция и политически нарушения. Тези чистки се разпространиха и по-надолу в йерархията. През последните седмици девет висши военни офицери бяха отстранени като делегати в Общокитайското събрание на народните представители, включително фигури, свързани с ключови оперативни командвания за Тайван. Такива преустройства създават несигурност – и могат да имат други, по-сериозни последици. Може би това е причината полетите към Тайван да спрат.

Среща Тръмп-Си

Друга възможност е свързана с дипломацията. Дългоочакваната среща между Си Дзинпин и Доналд Тръмп се подготвя от месеци и е насрочена за края на този месец. Някои спекулират, че Пекин може би мисли за това как ще изглежда в навечерието на такива преговори. Като се има предвид, че Тръмп реагира толкова остро и непредсказуемо на обиди, заплахи и брифинги, логиката е, че може би е по-добре да се заложи на сигурното. Но това ми звучи малко вероятно: външнополитическите позиции на Китай наблягат на силата, а не на слабостта.

Войната в Иран

По-вероятна е третата обяснителна хипотеза: че намесата на САЩ (и Израел) в Иран е предизвикала реакция в Пекин относно това как да позиционира Китай и неговата роля в променящия се свят. Използването на сила в Иран – едностранно, съкрушително и определено от много наблюдатели като хегемонистично – предизвика широки критики в голяма част от света. За Пекин този момент може да се окаже възможност: чрез контраст с готовността на Вашингтон да използва директно военна мощ, Китай може да се позиционира като защитник на стабилността и статуквото.

В този смисъл, намаляването на видимия военен натиск около Тайван, дори временно, би помогнало за затвърждаването на този наратив. Вместо да изглежда като дестабилизираща сила, заплашваща с конфликт, Пекин се представя като предпазлив и отговорен участник. От геополитическа гледна точка това може да бъде проницателен разчет: ако глобалното мнение се обръща рязко срещу това, което мнозина виждат като ненужни войни и принудителни интервенции, тогава приемането на по-сдържана позиция – поне засега – би могло да засили дипломатическите позиции на Китай.

Това важи с особена сила за Азия, където страните реагираха с ужас не само на атаките срещу Иран, но и на последиците за енергетиката, търговията, хранителните доставки и други. Така че внезапното затишие в небето около Тайван може да не е сигнал за слабост или дезорганизация, а съзнателен избор за временно отстъпление, показващо, че агресорът в днешния свят е базиран във Вашингтон, а не в Пекин. Ако това тълкуване е правилно, тогава паузата в китайската въздушна активност не е случайност или аномалия, а сигнал. В момент, когато военната мощ се използва с поразителна прямота другаде, Пекин може би залага на това, че сдържаността – или привидността за нея – ще се окаже по-ефективното геополитическо оръжие.