Андрей Райчев: Еврото в интерес на България, Европа да излезе от либералния унес

Добро ли е еврото за България? Путинисти ли са българите? Защо не ги е страх от Русия? Как се промени българският и европейският елит от ковид насам? Как Европа да излезе от либералния унес? И да тръгне в правилна посока?

По тези и още горещи актуални въпроси разговаряхме с Андрей Райчев, социолог, философ, част от Института „Иван Хаджийски“ и от Института за критически теории на свръхмодерността.

Новетика: Защо ЕС не се събужда за новия геополитически ред? Вместо това настоява да продължава войната в Украйна, зелената сделка, финансиране на ЛГБТ? А в същото време ние сме на прага да влезем в Еврозоната? Ако искаме наистина да помогнем на Европа да се завърне към своите основополагащи ценности, не е ли по-добре да посочим на ЕС тази посока и едва тогава да подкрепим еврочленството си?

Андрей Райчев: Въпросът Ви съдържа два аспекта. Първо, Вие подразбирате, че Европа е зле. И второ, че Европа ни натиска за еврото, а ние бягаме и ѝ правим услуга. Докато всъщност е точно обратното. От 30 години ние се натискаме за Европа и 15 от тях – за еврото. А те не ни пускат и ни спират.

През 1990 г. българското общество беше изпаднало в изключителна безпътица. Не просто духовна безпътица – поради рухването на комунистическите идеи, система, образование, убеждения и скъсване с Русия – но и икономическа безпътица. Нашата индустрия, която беше вързана за съветската евтина енергия, рухна. И това не беше просто, защото някой я управляваше зле. Цената на тока и нефта порасна в пъти. А всичко у нас беше вързано за евтина енергия. Вземете за най-ясен пример – във Видин произвеждахме автомобилни гуми за целия соц лагер и Варшавски договор. А после не можехме да продадем и една гума, защото беше три пъти по-скъпа и два пъти по-лоша от Michelin. Същото се случи с Химко Враца, Кремиковци, т.н.

Ние рухнахме и единственото, което ни държеше и ни даваше някакъв вид бъдеще, беше пътят към Европа. И това ни спаси. Спаси ни не някакъв импулс, а нашият собствен път натам. В какво се състоеше този път? Не в това да се доближаваме и молим да ни дават нещо, а в това да се трансформираме. И ние започнахме изключително тежко усилие. С времето ставаше все по-леко, но не преставаше да е радикално. За 30 години нашето поколение се трансформира, особено младите. Днес това въобще не са онези българчета, които не знаеха накъде да вървят. Нашите деца днес са европейци.

Така ситуацията изобщо не е такава, че ние им правим услуга. Те ни правят услуга.

Тук ще кажете: те ни ползват като пазар. Това е смехотворно. Ние не представляваме и половината от един голям европейски град.

Европейската идея е най-красивата в историята на човечеството –за десетки нации и стотици народности, които се обединяват в мирно културно и многообразно цяло.

Новетика: Тогава на прав път ли е Европа?

Андрей Райчев: От 2018 г. насам и дори по-рано Европа пое по грешен път. Тя живее в облаците и в илюзии. Вместо да види ясно един вълчи, конкурентен свят – в лицето на Китай, Индия, Америка – Европа е в либерален унес – „Всичко е наред, ние сме най-добрите, най-прекрасните, всички искат да живеят като нас…“.

Именно този унес доведе до груба грешка още в Лисабонската стратегия в началото на 21-и век. Там ЕС обяви, че ще правим икономика на съзнанието, а не индустрия. Нищо такова не се постигна. По-късно се тръгна към деиндустриализация, към малоумни зелени цели, за които казването на само една цифра е достатъчно. Главното, което Европа се опитва да прави, е да пази природата. В същото време замърсява само 7% от целия свят. И най-много да свали емисиите на 5%. Тази нищожна промяна, която може да бъде постигната със затваряне на три завода в Индия, се оказва цел на нашето съществуване! Т.е. ние живеем в илюзия.

Проблемът на Европа не е, че е лоша. А че е нереалистична.

Последваха пет много груби, страшни грешки от ръководството на Урсула фон дер Лайен: ковид реакцията, миграцията, зелената сделка, увлечението по третия пол и накрая войната в Украйна.
Но нито една от тези грешки не е дефект на Европа. А е дефект на европейската политика и на европейското ръководство. И ако правим нещо, то ня трябва да бъде скъсване с Европа, а да се постараем да дойде друго ръководство.

Новетика: Как да се смени европейското ръководство?

Андрей Райчев: За съжаление, Европа е сглобка. Откакто сме там, наблюдаваме една и съща картина.

Има две големи партии: ЕНП и Социалисти. Те са с вечна уговорка: който е първи на изборите, излъчва министър-председател на Европейската комисия, а който е втори – взема поста председател на Европейския парламент. Така се образува един изключително паразитен елит, който не попада под ударите на електората.

Защо САЩ преуспяват? Защото всеки четири години организират яростни боеве между двете основни партии и това не им дава възможност да „затлъстеят“. Така на власт също постоянно се издигат интересни хора.

Докато в Европа е като народна песен. Защо? Ами защото ЕС не е федерация. Защото народът не може да избира президента на ЕС. Така европейците наблюдават две неща: как социалистите се договарят с народняците и как Германия и Франция правят сделки.

Именно поради тази причина се стига до това, което Вие казвате, че е отвратително. ЕС престана да има политика. Европа само реагира. Това е главният ѝ дефект.

На всичкото отгоре, той е подкрепен от масовия прилив на нелюбов към Русия – факт в Европа, но не и в България! И въпреки това без Европа, България е за никъде.

Новетика: Въпреки различното отношение към Русия, не бива ли България да „сръчка“ Европа?

Андрей Райчев: Да. Но в Европа ние сега изглеждаме като предатели. И това е, защото България много се отличава от бившите комунистически страни.

Представете си, че сте външен министър на САЩ и правите посещение из европейските страни. И виждате: антируска истерия в Естония, Латвия, Литва, Полша… после тя малко намалява в Унгария, Чехия, Словакия и Румъния, но все пак отношението е тежко анти-руско… и пристигате в България, където виждате един народ, който не се страхува от Русия. Българите просто нямат исторически страх от Русия. Това ще Ви се стори изродско. Тях ги е страх, а нас не.

И по тази причина всички наши реплики от този тип звучат като „ти предаваш Запада и си путински троянски кон“. Нищо подобно няма. Просто на българския народ така му се е случило, да живее на място, където Русия не е страшна. Тя дори е помощник срещу страшната страна, която в нашия случай се нарича Турция.

Така че не върви и много да се обаждаме.

Новетика: Вярно ли е, че ако не влезем в Еврозоната, автоматично влизаме в орбитата на Русия? Русия равно ли е на комунистически СССР?

Андрей Райчев: В Русия има тенденции към сталинизация. Искат да прекръстят метрото на негово име, искат да върнат името на Сталинград, непрекъснато възвеличават (нещо, което е истина) подвига на руския народ във Втората световна война. Но да се бърка Русия със СССР е голяма грешка.

Русофобията в България не е особено масова. Може би 10-15% от българите исторически ненавиждат Русия. Това обаче не е толкова заради тях, колкото заради елита, който е свикнал само на едно: да показва врагове на Запада и да вика „дайте ни пари“. Това е много навично. И стана така, че те първо бяха борци срещу комунизма, после срещу Държавна сигурност, а сега се паркираха на едно по-перспективно място, което е почти същото – станаха борци срещу Русия.

Когато станеш професионален борец срещу Русия, ти трябва да показваш нови и нови путинисти. А такива особено няма. Но тогава ги измисляш. И започват.

Радев казва: „Слушайте, не можете да победите Русия военно“. Това е едно много смислено и умно изречение. То може да е вярно, може и да не е вярно, но подлежи на обсъждане. Но вместо да обсъждат, те му казват: „Ти си национален предател и путинист“. Дискусията престава. Въпросът „Можем ли военно да победим Русия“ се заменя с призива „Ние трябва да влезем в Москва, защото руснаците са лоши“. Но от това, че руснаците са лоши, не се следва, че ще ги победиш. Просто мисли с главата! И Радев се оказа много прав.

Въпреки това през цялото време те само това правят: повтарят „путинист, предател“ – и те казват това не толкова на българите (които не го вярват), а го повтарят на Запада, имайки предвид: „Ние сме тук единствената ви надежда! Дайте ни…“, и следва списък с искания. И този списък се публикува. Изхарчени са много пари за тези, които ни убеждават, че сме путинисти. Но те не ни убеждават, понеже сме путинисти, а защото там са ресурсите. Това е един отвратителен паразитен елит.

Новетика: Българското правителство ли визирате?

Андрей Райчев: Не точно. Политиката на Бойко Борисов винаги е била двуяка – тя е Тодор Живковска политика. Хем се пазим от Ердоган, хем сме най-добри приятели с него. Хем не сме с Путин, хем си правим газопровод, т.н. Това е Борисов.

Те обаче не бяха такива. Станаха такива, когато техните врагове успяха да ги набутат в Магнитски и ги обявиха за врагове на Запада. Така те избраха – типично по български – да ходят и викат: „И ние мразим Путин“. Или си мълчат. Позорна гледка!

Но най-активните и най-яростните са чисто и просто саморекрутирали се доносници срещу своята страна. И те са така цял живот. Вие може би сте млади и не помните, но аз помня: СДС това правеше. Последният бокл*к слагаше синьо шалче, отиваше да крещи: „Долу комунизма“ и той се оказваше човекът, с когото преговарят, комуто доверяват и т.н.

Това е просто неспособността на Запада да разбере спецификата на България. Те ни мислят в някакви контексти: типична балканска страна, типична бивша комунистическа страна… А ние сме много особено и трудно за управление и разбиране място.

Но нека се върна към Радев: какъв национален предател е той с репликата „Не можем военно да победим Русия“? Ние наистина не можем. И то не ние, а европейците. Дори и с помощта на американците не стана! Просто не става – по много причини.

А нещастните украинци – вместо да ги убедим да отстъпят нещо, да стане мир и да се прекрати тази месомелачка, и да започне Украйна да се развива… Защото украинците са бивши руснаци, осъзнали се (подобно на македонците) за отделна нация. И вместо да им казваме: „Вие вече победихте, отстояхте свободата си, елате тук да живеем заедно по европейски“, ние ги насъскваме да продължават да се бият. И какво правим по този начин? Приближаваме Трета световна война.

Новетика: Русия и Путин добра или лоша роля ли играят?

Андрей Райчев: Втората световна война завършва с една голяма степен на неопределеност. Не се сключва мирен договор между Германия и съюзниците. Той е първоначално заменен с окупация, където Англия, Франция и САЩ вземат по около 20% от Германия, СССР – около 30% от Германия (ГДР). Подобие на мирен договор се сключва през 70-те години в Хелзинки, където се обявява, че европейските граници се замразяват, както са. През 90-те години отново не се получи яснота.

Отношенията Изток-Запад започнаха като братство и се каза: „Ние вече няма да си противостоим; комунистическите партии демонтираха тоталитарната система в Източния блок“… Пуснаха на свобода сателитите – сред които бяха България, Полша… Пуснаха прибалтийските републики… И всички наши бивши комунистически страни избраха единодушно пътя към Европа. Но никога не се сключи мирен договор с ясни договорки какво ще бъде НАТО. За 10 години от „братство и дружба“ стана „ние ви победихме“ и „вие загубихте Студената война“.

За огромно съжаление, тази неопределеност продължи. Започнаха цветни революции, отчасти организирани от народни движения, но отчасти инициирани от западни сили. Всичко това изби накрая – Русия озверя, тъй като можеше да си го позволи: беше станала по-силна в сравнение с 90-те години на 20-и век. Първо окупира Крим, после нападна и Украйна. И сега според мен това, което трябва да се случи, е най-после да се договорим: докъде е Европа и докъде е Русия.

Те обаче пак възразяват и стенат: „Не е справедливо“. Може, но не всички въпроси на света са справедливо разрешими. Това е пак позата на великия мисионер: „И цяла Африка да дойде, ние ще ги посрещнем“. Разбира се, на шега и саркастично цитирам Меркел. Но ако дойдат всички, които искат от Африка, ние ще изчезнем. Което вече се случва. Т.е., тук има унес. Разбира се, Европа може да помага, доколкото ѝ е по силите. Но не може да реши проблемите на всички хора.

И сега с войната е същото. Значи ние ще си заложим живота, този на децата ни, цялата ни цивилизация и наследството на Декарт, Хегел и Айнщайн ще загине само, за да се реши въпросът дали границата между Европа и Русия е Дон или Днепър? Защото до това се свежда въпросът. Има хиляда дипломатически начини да се заобиколи войната. Но за целта трябва да прекратим унеса. „Ние ще оправим зеленото на планетата, ние ще укротим Путин, ние ще решим проблемите на мигрантите…“. Али-бали на един оглупял елит.

Новетика: Оглупял или алчен и лицемерен?

Андрей Райчев: Не. Това е предишна картина, която вече я няма. Предишните елити, включително в Европа и САЩ, винаги са управлявали през дисциплина и заповеди. Сега нищо подобно няма. Сега ни управляват през разтревожване и обнадеждаване. За да ни управляват, трябва да ни паникьосат. Те загубиха власт над телата, не могат да ни строят, преброят и хвърлят във война или във фабриката, да работим по 16 часа, докато се покрием с бръчки. Не. Те само ни тревожат и обнадеждават. Управляват ни с паники и фалшиви надежди.

Затова битката стана строго идеологическа. Не работят нито стачки, нито революции. Работят медиите. Хора като вас определят кой ще победи. Това е много тъжно обстоятелство. Хората стоят пред радиата, телевизорите и компютрите, и слушат. Други им говорят. И това е революцията. И който ги разтревожи, или обнадежди, печели.

Така беше и през ковид: нима бяхме заключени, да не излизаме? Не. Просто ни изплаши проф. Мутафчийски. И хората си сложиха маските и започнаха да слушат разтревожени. После не се издържа на това разтревожване и стана обратното.

Новетика: Може ли Европа да приобщи Русия, за да парира комунистически Китай?

Андрей Райчев: Русия не може да бъде елемент от Европа по една проста причина – там няма демокрация в нашия смисъл на думата. Не защото руснаците са свикнали да са роби или защото обичат царя си или защото Путин е диктатор. Там няма демокрация, защото Русия е империя, а не нация.

Представете си, че въведете истинска, реална демокрация в Руската федерация. Не защото е лоша, но първото решение на татарския парламент ще бъде да напусне тази федерация. Такъв беше опитът със СССР. Всички напуснаха. Това е така, защото демокрацията е адресирана към нацията, а не към империята. Има много прекрасни империи, но нито една демократична.

Римската империя възниква именно, защото стават много нации. Рим е дълго време република с плебеи, сенати, патриции, демократична система с избори. Кога престава това? Когато вземат Картаген. Когато стават толкова големи, че просто не може демокрацията да управлява толкова голямо нещо и трябва император. Някои белези на републиката остават, но Рим престава да бъде демокрация.

Същото е тук. Русия, ако стане демокрация, това ще бъдат национални демокрации в множество нации. Разпадът на Русия обаче би бил много страшно нещо – както за самата нея, така и за останалия свят. В този смисъл ние не сме заинтересовани от това. А по-скоро бихме предпочели една бавна еволюция.

И разбира се, че можем да се договорим с тях. Но първото условие да се договориш с някого, е да изпиташ известно уважение, да признаеш неговите интереси и да направиш определени отстъпки. А не да му казваш: „Ти трябва да живееш така, ти си фашист“, т.н. Няма как да наричаш Путин фашист и да преговаряш с него. Как става това?

Освен това някои продължават да повтарят, че в Русия има фашизъм. Това е малоумие. Там няма минимален белег на фашизъм. Там е империя. Руснаците се лутаха и накрая изградиха империя като ненаследствена монархия. Рим също не е наследствена монархия. Такава е реалността. И ние трябва да я видим, каквато е.

Новетика: Тогава какво следва за Европа?

Андрей Райчев: Кои са двата двигателя на Европа през последните векове? Трудът и капиталът. Те създадоха това велико място. Но вместо това сега Европа полага грижа за малцинства, бедни… Всичко е обърнато. Наподобява късен социализъм. Много неприятна болест, макар и надявам се, не смъртоносна.

И цифрите говорят красноречиво: преди пет години Европа произвеждаше над 20% от световния продукт, а сега произвежда 16%. Ако бях на мястото на госпожа фон дер Лайен, само заради тази цифра щях да подам оставка.

Вървим в погрешна посока. А в това време Индия, Южна Америка и дори Африка напират. Да не говорим, че Африка е вече милиард души и скоро ше станат два… Изобщо напира един доста опасен свят. Затова ние трябва максимално да се мобилизираме.

И още: едно семейство е здраво, ако около бащата и майката се върти всичко останало. Но ако те са около някого – било то болната баба или нездравото дете – това е болно семейство.

Всички малцинства трябва да са покрай труда и капитала. А не той покрай тях. Ние сме обърнали главното. Трудовият човек създава стойността. Истинският, добрият капиталист. А не този, комуто дават държавни договори да пази червеите. И нищо не пази, само краде.

Добрият капиталист се бори, дава най-доброто от себе си и трябва да победи. Ето например европейците победиха американците в автомобилите. Помислете: европейските коли са по-добри от американските. Колата е американско нещо. Но победители са създателите на Мерцедес, Пежо, Фиат, Роувър. И какво правим сега с тях? Караме ги те да живеят покрай проблемите.

Има и аутизъм. Но това не значи, че здравите деца трябва да живеят покрай аутистите. В противен случай разоръжаваме не само политическата и икономическата власт, но и родителската. Ако учител не издържи и издърпа ухото на дете, ще съборят училището. И вместо да имаме едни стегнати деца, които да вървят напред и нагоре, ние отглеждаме едни лигльовци с мобифони, които си вдигат краката на чина и говорят на учителя грубости. Ами лекарите? Бият ги. А в Англия приеха закон, според който ще пускат престъпниците. Защо? Защото нямали достатъчно затвори, много им е тясно на хората и не дай Боже, ще вземат да страдат…

Това са симптоми на декаданс, който много скоро ще премине в суицид.

Новетика: Какъв е изходът?

Андрей Райчев: Първо и главно – трябва да приведем политическата система в съответствие така, щото да прекратим сглобката и да направим поляризация. За да започнем политическа борба, а не договорки. За целта Европа трябва да има президент, който да бъде избиран от народа. И всеки четири години ще се събираме, противопоставяме, ще има селекция, реална битка. И така ще тръгнем нанякъде.

Т.е. необходима е централизация. Тя донякъде спори със суверенитета на държавите. Затова трябва да се усили Европарламента като функции. Не е лесно. И никак няма да се хареса на народите.

Но със сигурност трябва да започнем да говорим за това, вместо да си викаме „путинист“.

Европейците трябва да започнат да действат обединени заедно. Как е възможно 30 години европейците да не се договорят да закупуват газ от Русия заедно и на една цена? Тогава и цената щеше да е по-изгодна, и разговорът – по-сериозен. Вместо това европейските страни си го купуват поотделно. Всяка държава тайно договаря по-добри цени…

Затова трябва да си пазим Европа. Еврото е в интерес на България. Еврото е начин да се увеличи контролът върху нашето правителство. Големите финансови кризи в България не са докарани отвън. А от тукашните, които си купуваха власт с печатане на пари.

В момента тече абсолютно същият процес. Подкупва се народът. Перманентно се подкупва. С прекалено раздути пенсии. България не може да си ги позволи. С прекалено раздути заплати в държавния сектор. България не може да си ги позволи. С перманентни подкупвания на бунтуващи се групи. Докарали сме се до ситуация да подкупваме хората си. А когато им кажем, че живеят по-добре, отколкото можем, започва спор.

Много крадат нашите ръководители. А ние в България сме жертва на – както Иво Христов много хубаво го казва – мита за добрия народ и лошото управление. Истината е, че нашият народ в момента безобразно надхарчва. И се демобилизира. Работи по-малко, работи по-лошо и получава повече.

Къде свършват тези истории? Къде свършва историята на едно семейство, в което бащата и майката харчат повече, отколкото получават? И непрекъснато подкупват децата с играчки, а старците – с лекарства и стотинки? Свършва със загуба на апартамента. Гарантирано.