Мега посолство на Китай в Лондон – шпионаж, кабели и скрити помещения

Дни преди британският премиер Киър Стармър да посети Китай, на 20 януари 2026 г. правителството на Обединеното кралство официално разреши изграждането на мега посолство на Китайската народна република (КНР), като преустрои историческата сграда на бившия Кралския монетен двор в сърцето на Лондон.

Парцелът с площ от 22 000 кв. м., купен от Китай през 2018 г., ще приюти най-големия дипломатически комплекс в Европа. Въпреки уверението на разузнавателните служби, че ще вземат мерки за намаляване на рисковете, новината незабавно предизвика бурно обществено възмущение – политици от всички партии, дисиденти и активисти се опасяват, че новото мега посолство ще бъде хъб за шпионска дейност от страна на китайската комунистическа партия (ККП). Също разкритикуваха Стармър, че се опитва да стопли отношенията с Пекин за сметка на националната сигурност. Допълнително напрежение предизвикаха и нередактираните чертежи на новата сграда, публикувани в деня на одобрението и разкриващи тайни помещения и опасна близост до критично важна инфраструктура.

Хъб за шпионаж

Лидерът на Консервативната партия Кеми Бейдънок заяви пред протестиращи в Лондон: „Не искаме държава – която шпионира нашите депутати, преследва и малтретира британски граждани, свързани с Китай, помага на наши врагове като Русия и разстройва световната търговска система – да има супер посолство тук“. Бейдънок също каза, че правителството „изглежда уплашено от Китай“ и го обвини, че е „твърде слабо“ и „няма гръбнак“.

„Това е ужасно решение, което пренебрегва потресаващата жестокост на ККП„, каза консервативният депутат Иън Дънкан Смит. „Партията практикува принудителен труд у дома, шпионира Великобритания и използва кибератаки, за да вреди на сигурността ни.“

Депутати от Лейбъристката партия също изразиха притеснения от посолството, като деветима са изпратили писмо до министъра на жилищното строителство и местното самоуправление Стив Рийд, призовавайки го да отхвърли искането на КНР заради проблеми със сигурността, и са предупредили, че посолството може да бъде използвано за „засилване на заплахите“ срещу дисиденти.

По време на протест 20-годишната Клое Чън заяви, че през 2024 г. властите в Хонконг са обявили награда от 1 млн. хонконгски долара (108 471 евро) за главата ѝ, заради работата ѝ с Фондацията за свобода в Хонконг. Според нея одобрението на посолството ще улесни наблюдението на неудобни за властта и ще създаде проблеми за личната ѝ безопасност.

„Още повече ме тревожи символиката – ако британското правителство им даде най-голямото посолство в Европа, все едно им казва, че Китай е най-важният им партньор на Земята. Но най-притеснителното е, че властите приоритизират търговските отношения с Китай вместо безопасността на жителите във Великобритания.“

Друг протестиращ, банков служител емигрирал от Хонконг, каза: „Това решение е добро само за китайското правителство“.

Клара, родом от Хонконг, заяви, че истински се страхува от транснационални репресии, които Китай може да наложи.

Критици се страхуват, че тайните стаи, разположени в мазето на обекта (виж по-долу), могат да бъдат използвани за задържане на дисиденти, избягали от китайската държава във Великобритания. Този страх има основания. През октомври 2022 г. по време на мирен протест в подкрепа на Хонконг пред китайското консулство в Манчестър, протестиращ е вкаран насила в двора и бит от консулския персонал. Мъжът успява да избяга само с помощта на полицията и други протестиращи. Генералният консул, участвал в инцидента, по-късно е отзован, но епизодът остава пример за риска, на който е изложена дисидентската общност.

Активисти и живущи в района на бившия Кралски монетен двор заплашват да обжалват решението на правителството в съда.

Китай: Великобритания „длъжна“ да одобри

На 21 януари 2026 г. говорителят на китайското външно министерство Гуо Дзякун заяви, че „предоставянето на удобство и подкрепа за дипломатическите помещения е международно задължение на страната-домакин“. Също, че планирането и дизайнът на новото китайско посолство в Лондон е висококачествен проект и процесът по кандидатстване и одобрение напълно следва международните дипломатически практики, както и местните регулации и процедури.

През последното десетилетие Великобритания промени позицията си от желаеща да бъде най-големият поддръжник на Китай в Европа до един от най-яростните му критици. Връзките между двете държави се сринаха при управлението на предишното, консервативно правителство, включително заради новото посолство – за което КНР кандидатства от 2018 г., но процесът беше отлаган три пъти. По тази причина Китай беше блокирал и плановете на Великобритания да разшири посолството си в Пекин.

Премиерът Киър Стармър, чиято Лейбъристка партия дойде на власт през 2024 г., се опитва да поднови отношенията с втората в света икономика. Миналия месец той заяви, че по-близки бизнес връзки са от национален интерес на страната. Според изданието Politico, лейбъристът се стреми да запази стратегическа независимост, като едновременно си сътрудничи с Китай в икономическата област и със съюзниците си – в сферата на сигурността. Проблемът е там, че Великобритания е „средна“ сила, докато Китай – велика, затова шансовете за успех са ограничени.

Очаква се Стармър да посети Пекин и Шанхай на 29-30 януари 2026 г. и да се срещне с президента Си Дзинпин. Това ще бъде първата визита на британски лидер в източната държава от 2018 г. насам, след Тереза Мей. Според държавни служители визитата зависела от одобрението на посолството.

Британската делегация, начело със Стармър, ще включва висши ръководители от компаниите BP, HSBC, Rolls-Royce, Jaguar Land Rover, AstraZeneca и Standard Chartered, като целта е възобновяване на бизнес диалога между Великобритания и Китай, някога наричан „златна ера“.

Овладяване на елита

Първоначално стартиран през 2018 г., форумът има за цел да задълбочи търговските и инвестиционните връзки между двете страни. Но критици твърдят, че бизнес мрежите между Великобритания и Китай смесват търговията и политиката. За пример дават 48 Group Club, базиран в Лондон дискретен клуб по интереси, свързващ 500 политически и бизнес лидери. Според книгата „Скритата ръка“ влиянието на ККП във Великобритания е „дълбоко и необратимо“, и посредством подобно мрежово свързване „Пекин ухажва британските елити“. Книгата е авторство на проф. Клайв Хамилтън, експерт по публична етика и ККП в Университета „Чарлз Стърт“ и на Марейке Олберг, старши сътрудник в Азиатската програма на германския фонд „Маршал“. Членове на клуба съдят авторите, твърдейки, че той не е „инструмент на Пекин“.

Доклад на мозъчния тръст Кралски институт за обединени служби (RUSI) от 2019 г. разкрива, че би било „наивно“ и „безотговорно“ да се мисли, че Китай не би се възползвал от инфраструктурата на Обединеното кралство, ако му се отдаде възможност. Авторът Чарлз Партън — бивш британски дипломат и експерт по Китай — предупреждава за риска от китайска намеса в области като мрежова инфраструктура, академичните среди, политиката и технологиите. В доклада се описва практиката „овладяване на елита“ (elite capture), при която бивши политици, държавни служители и бизнесмени получават доходоносни позиции с връзки към Пекин, с цел насърчаване на китайските интереси. Според Партън, целта на Китай при оказването на влияние върху Обединеното кралство не е просто да дестабилизира страната, както прави Русия, а да утвърди легитимността на управлението на ККП в самата страна, да ограничи несъгласието срещу него и също така да изгради подкрепа за своята политика в чужбина.

И още: анализ на връзките на британския елит от 2025 г. с автор лорд Питър Манделсън от Китайския съвет за насърчаване на международната търговия, засилва опасенията, че бизнес диалогът може да служи и като инструмент за влияние върху държавата.

С отслабването на икономиката на Китай и забавянето на чуждестранните инвестиции, Пекин вече не може да разчита само на чисто икономическите връзки. Необходим му е лост, който е по-труден за оттегляне, коментира Шанън Брандао в платформата Substack. През 2022 г. налагането на санкции на руския елит освободи място за чуждестранно влияние в политическата екосистема на Острова — пространство, което Пекин е добре позициониран и явно готов да заеме. Икономически залогът е умерен; политическият — значителен. От друга страна, Лондон се страхува от стратегическа маргинализация, виждайки как Париж и Берлин поддържат диалог на лидерско ниво с Пекин. Затова се впуска в отношения с Китай, макар той да приема само малко над 3% от износа на Великобритания.

Геополитическо напрежение

Времето на одобрението на новото посолство идва във възможно най-неподходящ геополитически момент. Предвид стремежа на президента Тръмп относно Гренландия заради заплахата от засилена китайска и руска активност, предоставянето на Пекин на огромна шпионска база в Лондон едва ли ще бъде прието добре, пише Ян Уилямс в медията Spectator.

Миналия уикенд Майк Джонсън, председателят на Камарата на представителите на САЩ, заяви пред Sunday Times, че китайските заплахи за сигурността „изглеждат реални“. С това Джонсън повтори предупрежденията, отправени от Белия дом миналата година. Съобщава се също, че Стармър е трябвало да успокоява и други разтревожени от решението му съюзници.

„Решението за посолството ще затвърди впечатлението, че китайската политика на Великобритания (доколкото изобщо може да бъде ясно определена) е безгръбначна и без посока, мотивирана единствено от отчаяната надежда за икономически ползи“, коментира Уилямс.

През 2025 г. британски правителствени съветници бяха обвинени, че са провалили показен шпионски процес, за да не поставят Китай в неудобно положение. Правителството бе критикувано, че е потулило широко рекламиран „одит“ на политиката спрямо Китай, който трябваше да внесе яснота, но вместо това в голямата си част остана засекретен. Също така министри отказаха да поставят Китай в категорията за най-силна заплаха в нова схема за регистрация на чуждестранно влияние (FIRS) и това предотврати по-строг контрол върху лица действащи от името на Пекин.

Скрита подземна зала и чувствителни кабели

В деня на одобрението на посолството, британската медия Telegraph изнесе нередактираните строителни чертежи на новата сграда, които издават два силно смущаващи факта: под сградата на посолството ще има скрита зала и тя ще се намира в непосредствена близост до оптични кабели, по които „текат“ изключително поверителни финансови данни в посока лондонското сити (финансовия център на британската столица), както и мейл и смс трафикът на милиони интернет потребители.

Според плана, посолството ще има общо 208 стаи, от които безспорно най-интересна е скритата зала, която се пада в северозападния ъгъл на бившия Кралския монетен двор. Външната ѝ стена „гледа“ към улица „Мансел“, натоварена пътна артерия до кръстовището „Тауър хил“. Помещението е триъгълно; дълго 40 м и дълбоко 2-3 м.Съгласно чертежите, новите собственици планират да срутят и построят наново външната стена на залата от страната на оптичните кабели.

След новоизграждането на стената, само малко над метър ще дели китайските чиновници от оптичните кабели положени под паважа, давайки им добра възможност за подслушаване. Кабелите принадлежат на компаниите BT Openreach, Colt Technologies и американския телеком гигант Verizon Business. Пренасяйки основно финансовите тайни на британската икономика, кабелите кръстосват центрове за данни из цял Лондон и формират ядрото на лондонската интернет централа, наречена Linx. Отвъд границите на мегаполиса те се свързват с кабелите прекосяващи Атлантическия океан за връзка със САЩ. Linx е една от най-големите интернет централи в света, обработвайки огромни обеми от данни – от финансови транзакции до смс-и и електронни писма. На финансовите транзакции разчитат банките – за да обновят информацията за тегленията и депозитите като например заплатите и плащанията за онлайн поръчки.

Строителните планове показват, че залата ще бъде оборудвана със системи за отвеждане на горещ въздух, което предполага съхранение на топлоизлъчващо оборудване като например мощни компютри за подслушване, предполагаемо на кабелите откъм улица „Мансел“. Вариантите за шпионаж включват отклоняване на кабелите, поставяне на подслушвателно устройство и дори монтиране на устройство директно върху самите кабели. Влакната могат дори да бъдат огънати така, че светлина да изтича през обвивката им, което позволява тя да бъде „прочетена“ със специализирана апаратура.

Планът за срутването на външната стена вече е червен флаг, според експерт по сигурността, интервюиран от Telegraph. Подслушването на кабели е честа практика както на Изток, така и на Запад, казва той, и обяснява, че наличието им толкова близо е „огромно изкушение“. Експертът подчертава, че шпионажът не е само на държавни тайни. Икономическото разузнаване е основна дейност на чуждите разузнавателни служби. Нещо повече, наблизо са офисите на стотици финансови компании, включително застрахователната Lloyd’s, както и емблематичният небостъргач Gherkin и не по-малко легендарната сграда Walkie-Talkie.

Чертежите предвиждат апартаменти в източното крило на сградата. Подробни схеми разкриват луксозни жилища за висши дипломати и по-малки студия. Няма явни знаци за помещения, които да се ползват за задържане на арестанти – от което се притесняват критици на проекта. Плановете на мазето включват допълнителна жилищна инфраструктура, включително тоалетни и душове в южния край на сградата на посолството. Съседните стаи варират по размер, като най-голямата е подходяща за фитнес. Други, по-малки и по-защитени, се намират зад извити коридори и множество врати. Всички тези удобства ще позволяват служителите да останат под земята дълго време. Има също асансьорни шахти, кабелни трасета за електричество и комуникации, тунел с огромен паркинг, помещения за високо напрежение, водоснабдяване и официалните телекомуникационни връзки на посолството. В северния край има голямо пространство, очевидно предназначено за аварийни генератори, което се потвърждава от чертеж на партерния етаж, отбелязан с надпис „вентилация за нови аварийни генератори“.

Откритията засилиха страховете, че Пекин може да се опита да подслушава информацията минаваща през мрежата и евентуално да достъпи държавни и финансови тайни. Това е в унисон с изявлението на службата за контраразузнаване MI5 и агенцията за киберсигурност GCHQ, че „не е реалистично да се очаква пълно елиминиране на потенциалните рискове“ от посолството. Според Telegraph, бившият главен съветник на премиера Борис Джонсън, Доминик Къмингс, е предупредил MI5 и MI6, че Китай „се опитва да изгради шпионски център под посолството“.

Официалните чертежи предадени от КНР за разглеждане в община „Тауър хамлетс“ спестявали всички гореописани елементи от „съображения за сигурност“. Това била и причината от страна на британските власти за забавяне и искане на уточнения.

Решението за строежа бе подкрепено от Киаран Мартин, бившия директор на Националния център за киберсигурност към GCHQ. Според него MI5 и GCHQ са изготвили строго секретни оценки на рисковете и не биха позволили проектът да продължи, ако те бяха неуправляеми. Той също омаловажи разкритията за тайните помещения, като заяви, че всички посолства разполагат със защитени зони за извършване на чувствителна дейност.

Посолството в перспектива

Роял Минт Корт е сграда от 19-и век, служила до 1967 г. като Кралски монетен двор, т.е. държавната ковачница за сечене монети. Намира се близо до емблематичната Лондонска кула.

Пекин закупува парцела от 22 000 кв. м. през 2018 г. за 255 млн. лири (294 млн. евро) с цел да преустрои, построи и усвои сграда с разгърната площ 55 000 кв. м. Новото посолство ще надвиши почти 10 пъти общата площ на настоящите седем дипломатически офиса на Пекин в Лондон, консолидирайки ги в един обект. Което според MI5 ще улесни наблюдението му.

Ако се осъществи, дипломатическият комплекс ще е едно от най-големите посолства на КНР в света – най-голямото в Европа и значително по-голямо от представитеслството му в САЩ. Все пак първенството за най-мащабни по площ посолства се държи от САЩ в Близкия изток – най-голямото е 420 800 кв. м. в Багдад. Според сателитни снимки и непотвърдени данни дипломатическото представителство на КНР в Исламабад, Пакистан, е дори още по-голямо — 1 580 000 кв. м. Най-голямото пък в Европа е това на САЩ в Рим с 26 000 кв. м.

Правителствата не публикуват официалния размер на всичките си посолства. Поради оскъдните данни за действителната офисна площ в посолските комплекси по света, размерът на терена често се използва като ориентир, тъй като може да бъде оценен чрез сателитни изображения. Повечето комплекси в покрайнините на градовете в Близкия изток и Азия са нискоетажни, което прави този показател полезен, но посолствата в градските центрове често са многоетажни — включително спорното китайско посолство в Лондон — което означава, че реалният им размер може да бъде подценен. С предвидената разгърната площ от 55 000 кв. м. то ще стане най-голямото посолство в Лондон, изпреварвайки новото 12-етажно американско посолство, разположено на около 5.1 км югозападно, и имащо площ 48 000 кв. м.