„Тройна смърт“ за Пекин: Сенатът на САЩ единодушно обяви Си Дзинпин за жесток диктатор
С фаталния номер Резолюция 444, САЩ обвиниха китайския лидер Си Дзинпин в геноцид и престъпления срещу човечеството преди визитата му в Белия дом
Американският Сенат прие единодушно на 16 юни 2026 г. резолюция, в която китайският лидер Си Дзинпин беше заклеймен като диктатор, отговорен за измами, подкопаване на международния мир и организиране на престъпления срещу човечеството. Гласуването се състоя само ден след 73-ия рожден ден на китайския лидер.
Сенатската резолюция S.Res.444, внесена от републиканеца Рик Скот от щата Флорида още през октомври 2025 г., беше приета чрез устно гласуване, без нито един глас „против“ и без съвносители. След осем месеца престой в Комитета по външни отношения, текстът беше включен за пряко пленарно гласуване, без изслушване.
Освен лично осъждане на Си, текстът насърчава американското правителство и неговите агенции да използват всички налични инструменти – включително правомощията по закона „Магнитски“ – да потърсят от длъжностни лица на китайската комунистическа партия (ККП) отговорност за нарушения правата на човека.
Резолюцията е символичен жест без правнообвързваща сила – тя не подлежи на гласуване в Камарата на представителите, не се подписва от президента и не създава закон.
Въпреки това нейният номер – 444 – носи особено силен отрицателен заряд за китайците. Числото четири се счита за лош късмет, тъй като се изговаря по същия начин като думата за „смърт“ („съ“). А три пъти „съ“ може да се разбира като „тройна смърт“ или тройно лош късмет.
Силни думи
Представяйки резолюцията от трибуната на Сената, сенатор Рик Скот не спази политкоректен тон.
„Няма по-голяма заплаха за американския начин на живот, мира и просперитета в света от Си Дзинпин и ККП. Си Дзинпин ни мрази. Комунистически Китай иска да ни унищожи. Той не е партньор. Не е и конкурент. Той е жесток диктатор начело на престъпна организация, която лъже, мами, краде, използва робски труд и извършва геноцид и престъпления срещу човечеството в индустриален мащаб.“
На първо място Скот уличи Си и неговата ККП в лъжа за произхода на COVID и използването на Световната здравна организация (СЗО), за да разпространява лъжи, докато над 1 млн. американци са загинали от вируса. По думите му обаче, некомпетентната, злонамерена реакция на ККП спрямо ковид не е единственият начин, по който комунистически Китай убива американци. Нежеланието на ККП в продължение на години да ограничи напълно износа на прекурсори за фентанил е пряко отговорно за смъртта на десетки хиляди наши съграждани, посочи политикът. Също от десетилетия ККП мами в търговията, причинявайки загуба на работни места на милиони американци. Манипулирането на валутата от страна на комунистически Китай продължава да заплашва американската икономика и дестабилизира световния ред, заедно с кражбата на интелектуална собственост на стойност стотици милиарди долари.
Случаят със Замбия
Скот посочва и Замбия като пример за отношението на Пекин извън Китай. По думите му, през 2025 г. китайски дружества са замърсили основната водна артерия на страната с токсични отпадъци, оставяйки около 5 млн. души без чиста питейна вода и засягайки поминъка на близо 12 млн. души. Сенаторът квалифицира случилото се не като инцидент, а като съзнателно действие – Пекин е бил наясно с последствията. Вместо реакция от страна на международната общност обаче, Китай е принудил пострадалите замбийци да подпишат споразумения за мълчание срещу символично обезщетение. Сенаторът определя случая като показателен за същинското отношение на Пекин към държавите, с които си партнира.
Си Дзинпин и неговите подчинени не ги е грижа и за собствения им народ, казва Скот.
Фалун Гонг, уйгури, Тибет
„В Синдзян комунистически Китай извършва ужасяващ геноцид спрямо уйгурския народ, поставяйки над 1 млн. невинни уйгури в лагери и принуждавайки жени да делят легла с изпратени от държавата хан китайци. Те отнемат органи от политически дисиденти, включително последователи на Фалун Гонг. А в един случай, споменат в доклада на Държавния департамент за 2022 г. относно Тибет, ККП буквално пребива до смърт тибетец за ‘престъплението’ да достави храна в дом за възрастни хора.“
Скот разширява обвиненията отвъд репресиите вътре в Китай, посочвайки събитията в Хонконг през лятото на 2020 г. и продължаващото, по неговите думи, несправедливо задържане на хонконгския активист Джими Лай, когото нарича свой приятел – сенаторът обещава, че усилията за освобождаването му няма да спрат.
Агресия в Тайван и Южнокитайско море
Той разшири критиката си и към регионалното поведение на ККП, посочвайки натиска срещу съюзници на САЩ като Филипините и Тайван – военни самолети в тайванското въздушно пространство, робски труд в риболовния флот на Китай в открито море, и подкрепа за режими като Северна Корея, Иран и талибаните. Според Скот, управлението на Си Дзинпин представлява особена форма на зло, тъй като стремежът към световен контрол на практика означава унищожаване на всеки, изпречил се на пътя на режима – включително собствения народ. Затова, казва той, Америка не бива да се страхува да отстоява позицията си в защита на бъдещите поколения.
Накрая сенаторът критикува десетилетия наред водената американска политика спрямо Китай, основана на идеята, че икономическото отваряне (символизирано от достъпа до автомобили и кока-кола) естествено ще доведе до политическа либерализация. Вместо това, твърди Скот, САЩ на практика са финансирали военната модернизация и репресивния апарат на ККП – посочвайки като пример продължаващите американски инвестиции от над 1 трлн. щ.д. в китайски компании, листвани на щатските борси, включително дружества като Alibaba, наскоро определени като свързани с китайската армия.
Сюблимен момент
Резолюцията идва в показателен момент. Само пет седмици по-рано, на 14–15 май 2026 г., Тръмп посети Пекин за първата си държавна визита в Китай след 2017 г. – среща, която китайската страна определи като „историческа“ и на която КНР преформулира политиката си спрямо САЩ на „конструктивна стратегическа стабилност“ – сътрудничество с различия, но без конфронтация. Китайските власти също обявиха, че Си ще отвърне с ответна визита в Белия дом по-късно тази година. Потвърдената засега дата е 24 септември. Има и алтернативен сценарий – Си да посети САЩ през декември за срещата на Г-20 във Флорида.
На този фон единодушното гласуване в Сената звучи като рязко противоречие на тона, зададен от изпълнителната власт: докато Белият дом търси сделки и стабилност, законодателната власт изпраща символичен, но недвусмислен сигнал на категорично неодобрение към Си лично.
Според някои анализатори Пекин може да се възползва именно от подобни предстоящи срещи, за да „управлява“ Вашингтон – насърчавайки Тръмп да отлага по-твърди стъпки в името на запазената двустранна стабилност, с риск сегашното разведряване да се утвърди при условия, изгодни преди всичко за Пекин. Според други наблюдатели обаче резолюция 444 е именно обратното – опит на Конгреса да заеме по-твърда позиция и да повиши залога преди очакваната среща на най-високо равнище между двамата лидери, така че Вашингтон да преговаря от позиция на сила, а не на отстъпчивост.



