Отворено писмо до премиера Румен Радев: Не завивайте към Китай, ще бъде грешка!

По повод одобрените на 2 септември 2026 г. четири меморандума за икономическо и инвестиционно сътрудничество с Китай и предстоящото посещение на българска правителствена делегация в Пекин, Редакциионният екип на „Новетика“ изпрати отворено писмо до министър-председателя Румен Радев с копие до вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев, ДАНС и ДАР.

* * *

Уважаеми господин министър-председател,

На 2 септември 2026 г. ръководеният от Вас Министерски съвет одобри четири меморандума за икономическо и инвестиционно сътрудничество с Китайската народна република. Съобщението на правителствената информационна служба е кратко и в него липсва точно това, което има значение за българския данъкоплатец: какво ще се строи, къде, за колко и кой плаща, ако сметката не излезе.

Пишем ви от името на издание, което от години следи китайската външна и икономическа политика. Призоваваме ви за повече внимание относно решенията, които подготвяте, за да бъдат защитени в по-добра степен националните ни интереси.

Какво точно реши правителството

Първо, фактите – така, както са обявени.

1. Междудържавен механизъм. Меморандум за разбирателство между Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и Министерството на търговията на КНР за създаване на съвместна работна група за инвестиционно сътрудничество. От българска страна групата ще се ръководи от Българската агенция за инвестиции (БАИ), от китайска – от Департамента за инвестиции в чужбина и икономическо сътрудничество.

2. Постоянен канал за обмен на информация за инвестиционното законодателство, регулациите и политиките на двете държави, както и за конкретни проекти и възможности. Предвижда се и платформа за сътрудничество, участие в семинари, изложения и други съвместни инициативи.

3. Три меморандума на БАИ с три китайски компании – Shanghai Grand Sun Hydrotherapy Systems (оборудване за хидротерапия и SPA), Hangzhou Bosom New Materials Technology (модифицирани инженерни и специални пластмаси) и China Global Advisory (инвестиционно и бизнес консултиране, стратегическо планиране, привличане на капитал и свързване на компании с местни партньори и проекти).

4. Ангажимент на държавата да съдейства на трите дружества с информация за инвестиционната политика, индустриалното планиране и инфраструктурата, за подходящи индустриални зони, за данъчните и инвестиционните стимули, както и при избора на локация и при комуникацията с държавните институции.

5. Липсваща информация. В прессъобщението след заседанието на правителството няма никакви данни какви са инвестиционните намерения на трите компании у нас – нито сектор, нито обект, нито сума, нито работни места.

6. Делегация в Пекин. Подготвя се официално посещение на вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев на 10 септември 2026 г. с делегация в Китай, където се очаква да бъдат сключени редица инвестиционни споразумения. В началото на август Пулев се срещна с китайския посланик Дай Цинли, а за есента се готви сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.

7. Големият контекст – пътищата. Страната планира проектирането и изграждането на над 800 км магистрали, мостове и тунели чрез концесии и публично-частни партньорства. Заместник-министърът на регионалното развитие Павлета Пеловска представи тези възможности на българо-китайски бизнес форум в края на юни 2026 г. Според икономиста Евгений Кънев правителството възнамерява да привлече именно инвеститори от Пекин за строителството на пътища на концесия. В списъка за концесиониране са магистралата Русе – Велико Търново – ГКПП „Маказа“, магистрала „Черно море“, магистрала „Рила“ и тунелът под Петрохан.

Дотук фактите. Оттук нататък – защо смятаме, че вървите към грешка, която ще преживее не само Вашия мандат, а и следващите пет.

1. В Китай не съществува „частна компания“ в европейския смисъл

Първият въпрос, който всяко правителство трябва да си зададе, не е „колко ще инвестират“, а „кой стои зад тях“. През 2022 г. над 99% от листваните на борсата китайски компании са получили преки държавни субсидии. Близо 5% от годишния национален доход на Китай се насочва към индустрията – 6 пъти повече, отколкото в Южна Корея, и 12 пъти повече, отколкото в САЩ. Държавната намеса не отслабва: от март 2026 г. Пекин преминава към още по-широкообхватна индустриална политика.

Точно затова българският закон за скрининг на инвестициите не изследва само сделката, а нейния произход – дали зад нея не стои политическа или подривна, а не икономическа цел. Вие обаче обявявате партньорство, преди изобщо да сте отговорили на този въпрос публично.

2. Механизмът за проверка съществува. Работи изцяло на тъмно

От лятото на 2025 г. в България действа Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, председателстван от вицепремиер, със 17 членове, сред които ДАНС и ДАР. На проверка подлежат инвестициите в критична инфраструктура – транспорт, енергетика, комуникации, обработка и съхранение на данни, както и земя и имоти, критични за такава инфраструктура – в критични технологии и изделия с двойна употреба, в доставка на критични ресурси, в достъп до чувствителна информация и в свободата и плурализма на медиите. Прагът е 10% от капитала или 2 млн. евро. ДАНС и ДАР могат по всяко време да поискат скрининг извън тези критерии.

Заседанията на съвета са изцяло закрити, а информацията – засекретена по общо основание и за неизвестен срок. Публични остават единствено обобщени бройки.

Господин премиер, три конкретни въпроса:

– Преминаха ли трите компании, с които БАИ ще подписва меморандуми, през скрининг?
– Ще подлежи ли всяка концесия на магистрала, тунел, пристанище или енергиен обект на задължителен скрининг, независимо от прага?
– Ще поискате ли от ДАНС и ДАР мотивирано становище преди заминаването на делегацията в Пекин, а не след подписването?

Пълната секретност на процедурата, съчетана с политически обявено партньорство, не е гаранция за сигурност. Тя е гаранция, че никой няма да разбере какво е било претеглено и какво не.

3. Как реално се възлагат китайските инфраструктурни проекти

Практиката е документирана. При проектите по „Един пояс, един път“ 89% от строителните дейности се изпълняват от китайски фирми, 7.6% от местни и едва 3.4% от международни. За сравнение, при проекти извън инициативата съотношението е 29% / 41% / 30%. Световната банка потвърждава, че две трети от проектите се изпълняват от китайски компании. В анкета на Търговската камара на ЕС в Китай прозрачността е проблем номер едно – над половината фирми се оплакват от липса на информация за търговете, а близо 40% определят обществените поръчки като непрозрачни.

Затова и притеснението на българския строителен бранш е основателно: китайските компании предпочитат да се договарят директно с правителствата, вместо да участват в конкурси. А това означава, че вместо да се състезават за българските пътища, инвеститорите ще се договарят за тях.

Добавете и другия риск, за който предупреждава Евгений Кънев: при подобни проекти правителството може да ангажира огромни суми от държавния бюджет, вместо да разчита само на частен капитал. В сектор, за когото собственият Ви регионален министър арх. Иван Шишков каза, че магистрала „Хемус“ се е превърнала в „емблема на кражбата и корупцията“, това не е абстрактна опасност.

4. Концесията е 30-годишен договор. Правителствата са четиригодишни

Международната практика при пътни концесии е около 5 години проектиране и строителство и 25 години експлоатация. Вие подготвяте договори, които ще обвързват България до 2056 г. Ето какво показва досието на китайските инфраструктурни договори по света:

– Шри Ланка предава пристанище Хамбантота на 99-годишен лизинг след невъзможност да обслужва китайски заеми.
– Черна гора дължи 80% от своя БВП заради една магистрала.
– Малайзия спира два проекта, при които са завършени 13% от работата, а са изразходвани 90% от бюджета, но е принудена да ги поднови заради клауза за неустойка от 5.3 млрд. щ.д. при прекратяване.
– Танзания спира пристанище Багамойо заради условия, включващи 99-годишен лизинг, забрана за инвестиции по крайбрежието и лишаване от контрол върху бъдещи инвеститори.
– Еквадор прехвърля над 80% от петролния си износ за пет години срещу дълг.
– В шест от десет изследвани страни разходите по проектите надвишават приходите. Китай рядко опрощава дългове.

Обърнете внимание не на сумите, а на клаузите: неустойки, които правят прекратяването по-скъпо от изпълнението, дълги лизинги, ограничения върху бъдещи инвеститори. Именно там се губи суверенитетът – не в деня на подписването, а в деня, в който поискате да излезете.

5. Подписвате в най-лошия възможен момент за ЕС

Европейската комисия и Китай са на прага на търговска война. Комисията въведе мерки, ограничаващи достъпа на китайски компании до пазара на ЕС, и през лятото започна няколко разследвания на китайски продукти заради предполагаеми нелоялни търговски практики, а Пекин заплашва с ответни мерки.

България не е Сърбия, която финансира магистралите си с китайски пари и днес има над 1029 км магистрална мрежа. Сърбия не е обвързана с правилата на ЕС за обществените поръчки, държавните помощи и скрининга. Ние сме. И сме под процедура за свръхдефицит – планираният за тази година дефицит е 5.7% от БВП – само месеци след приемането на еврото.

Има и предупредителен пример съвсем наблизо: мостът Пелешац в Хърватия, за който ЕК отпусна 357 млн. евро от кохезионните фондове, покривайки 85% от разходите, а хърватските власти възложиха договора на китайски консорциум начело с държавното China Road and Bridge Corporation. Европейски пари, финансирали проект от китайската инвестиционна стратегия. Ако това се повтори в България, отговорът от Брюксел няма да е технически.

Не на последно място: инвестициите се превръщат в политически лост. Гърция и Унгария блокират общи позиции на ЕС по отношение на Китай. Още през 2018 г. френският президент Еманюел Макрон предупреди, че инициативата превръща партньорите във „васални държави“. Литва и Естония се оттеглиха от формата „17+1“ заради слаби инвестиции. Никой от тях не е бил наказан за предпазливост.

6. Съюзническият тест: САЩ определят Китай като главен държавен съперник, а България му отваря вратата

Господин премиер, на 22 юли 2026 г. Народното събрание разреши до осем американски самолета-цистерни KC-135 и до 250 военнослужещи от въоръжените сили на САЩ да бъдат разположени в авиобаза „Безмер“ в периода 24 юли – 1 октомври 2026 г. в подкрепа на американски операции в Близкия изток, на основание Споразумението за отбранително сътрудничество между България и САЩ от 2006 г. Президентът Доналд Тръмп Ви благодари публично за това решение.

Шест седмици по-късно Вашето правителство одобрява четири меморандума за инвестиционно сътрудничество с Китай.

Тук възниква въпрос, който не може да бъде заобиколен с формулата за „икономически прагматизъм“: как България съчетава съюзническите си отношения със САЩ с отварянето на стратегически сектори за държава, която Вашингтон определя като своя главен държавен конкурент и водеща дългосрочна контраразузнавателна заплаха?

Нека бъдем прецизни. Втората администрация на Доналд Тръмп промени тона към Пекин. Националната стратегия за сигурност от ноември 2025 г. и Националната отбранителна стратегия от януари 2026 г. не представят отношенията с Китай като неизбежна идеологическа или военна конфронтация. Приоритет номер едно на американската отбранителна политика е защитата на собствената територия и Западното полукълбо.

Но от това не следва, че Китай е престанал да бъде основният държавен стратегически съперник на САЩ. Тъкмо обратното.

Националната отбранителна стратегия на администрацията на Тръмп определя Китай като втората най-мощна държава в света след САЩ и най-мощната държава, пред която Америка се е изправяла от 19-и век насам. Пентагонът посочва мащаба, скоростта и качеството на китайското военно превъоръжаване и поставя възпирането на Китай в Индо-Тихоокеанския регион сред централните задачи на американската отбранителна политика.

ФБР е още по-категорично. На официалната му страница темата е озаглавена просто The China Threat – „Китайската заплаха“. Бюрото определя противодействието на китайската разузнавателна и икономическа шпионска дейност като свой най-висок контраразузнавателен приоритет. С други думи, сред държавните противници на Вашингтон Китай не е периферен риск. Той е централният дългосрочен стратегически проблем.

Това е важната разлика. Тръмп може да търси сделки с Пекин, да настоява за реципрочна търговия и да избягва езика на неизбежната война. Но американската държава не е престанала да разглежда Китай като основния конкурент за икономическо, технологично и военно превъзходство. По-меката реторика не означава по-мека политика.

И действията на Вашингтон през последните месеци го показват много по-ясно от дипломатическите формулировки.

Оценка на разузнавателната общност (март 2026 г.). Според ODNI Китай е определен като една от най-активните киберзаплахи, която се позиционира в чужда критична инфраструктура за евентуални бъдещи атаки, и като най-способния конкурент на САЩ в изкуствения интелект. Така това вече не е обикновен икономически спор между две велики сили. Американската оценка е, че Пекин изгражда способности, които при криза могат да бъдат използвани директно срещу функционирането на държавата.

Съвместна международна препоръка (август 2025 г.). CISA, NSA, ФБР и американското Министерство на отбраната, заедно с партньорски агенции от 12 държави, предупредиха за мащабна кампания на китайски държавно спонсорирани групи срещу телекомуникации, държавни институции, транспорт и военна инфраструктура по света. Атаките целят дълготраен скрит достъп до мрежите и проследяване на комуникации, а три китайски частни компании са посочени като доставчици на технологии и киберспособности за китайските разузнавателни служби.

Обърнете внимание на две неща. Първо, сред атакуваните сектори фигурира транспортната инфраструктура – именно секторът, в който България подготвя мащабни концесии и публично-частни партньорства. Второ, сред съавторите на предупреждението са Германия, Полша, Чехия, Италия, Испания, Нидерландия и Финландия. България не фигурира.

Операция от 26 август 2026 г. Само дни преди българското правителство да одобри меморандумите с Китай, Министерството на правосъдието и ФБР запорираха домейни на хакерските платформи QScan и QTRouter, използвани от китайската група QTFY. Според американските власти тя е свързана с компания, предоставяща хакерски услуги на китайското Министерство на държавната сигурност и Народоосвободителната армия, а инфраструктурата ѝ е използвана срещу критични мрежи в САЩ и по света. Операцията е поредната от серия американски действия срещу китайски кибероперации – показател, че Вашингтон третира заплахата от Пекин не само стратегически, но и чрез конкретни контраразузнавателни и правоохранителни действия.

Съдебни делa. През 2025–2026 г. САЩ проведоха серия действия срещу китайска разузнавателна дейност: ФБР арестува двама китайски граждани за опит да вербуват американски военнослужещи, бивш моряк беше осъден на 200 месеца затвор за шпионаж в полза на Пекин, а трима души бяха обвинени в контрабанда на американски AI чипове към Китай. През юни 2026 г. американски журналист, работил за китайски държавни медии, се призна за виновен, че е действал като посредник на китайското правителство.

Мащабът. Според доклад на Камарата на представителите от 2025 г. случаи на китайски шпионаж след 2021 г. са установени в 20 американски щата, а ФБР е откривало ново свързано разследване приблизително на всеки 12 часа. През юли 2026 г. директорът на ФБР Каш Пател съобщи за 53% ръст на контраразузнавателните арести и 62 отстранени китайски шпиони през годината.

Господин премиер, именно тук е съюзническият тест.

Контрастът е ясен: докато България предоставя военна инфраструктура на САЩ, тя отваря канал за китайски инвестиции, включително в инфраструктурни проекти с десетилетен хоризонт. А още през 2020 г. страната ни подписа със САЩ меморандум за сигурността на 5G мрежите и се присъедини към инициативата „Чиста мрежа“, насочена към ограничаване на високорискови китайски доставчици в критичните комуникации.

Въпросът следователно не е дали България трябва да търгува с Китай, а къде минава границата между търговията и стратегическата зависимост. Едно е китайска компания да продава хидротерапевтично оборудване, друго – китайски компании да получат дългосрочен достъп до магистрали, тунели, телекомуникации, тол системи, камери или центрове за данни.

Подобна политика трудно може да бъде обяснена само с „икономически прагматизъм“. Тя ще бъде прочетена и във Вашингтон, и в Брюксел, и в Пекин.

Съюзничеството е доверие. А доверието се проверява точно в моментите, когато никой не Ви е наредил какво да правите.

7. Пътищата не са само асфалт. Те са данни

Съвременната магистрала е тол система, камери, сензори, комуникационна мрежа и център за обработка на данни. Тя е и обект на критичната инфраструктура на държава от НАТО с външна граница на ЕС. Не е случайно, че транспортът присъства поименно в списъка на секторите в съвместната препоръка от август 2025 г.

Китайската технологична експанзия по „Цифровия път на коприната“ е насочена именно към този слой – 5G мрежи, оптични кабели, сателитна навигация, „безопасни градове“. Huawei е внедрила системи за видеонаблюдение и лицево разпознаване в 73 града в 52 държави, а в организацията 3GPP, която определя глобалните 5G стандарти, китайски представители заемат 10 от 57 председателски и заместник-председателски позиции.

Междувременно Пекин демонстрира и как използва зависимостите: от 2025–2026 г. налага екстратериториален експортен контрол върху стоки с едва 0.1% китайско съдържание, а през 2026 г. спира доставките на диспросий за Германия и Япония и предизвиква стократен скок в цените на итрия. Държава, която прекратява доставки за две от най-големите икономики в света, няма да се затрудни да упражни натиск върху България.

И още един факт, който не бива да се подминава: на 19 юни 2026 г. Софийската градска прокуратура привлече като обвиняем китайски гражданин за опит да събере информация, представляваща държавна тайна, с цел издаването ѝ на чужда държава – престъпление по чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е образувано на 18 юни 2026 г. по сигнал на ДАНС, а съдът остави обвиняемия в ареста. Това е вероятно първият публично известен случай на обвинение за шпионаж срещу китайски гражданин в България. Три месеца по-късно правителството обявява стратегическо инвестиционно партньорство с неговата държава, без да е обяснило какво се е случило.

8. И още нещо, господин премиер: ние вече сме живели в такава система

Има аргумент, който в София обикновено се спестява, защото звучи старомодно. Ще го кажа въпреки това, защото тъкмо той е най-важният.

Китайската народна република не е просто голяма икономика с различна политическа култура. Тя е партийна държава. Централизираната ѝ система позволява на Китайската комунистическа партия (ККП) не само да коригира пазара, а да определя неговата посока, стратегическите отрасли и ресурсите за тях. Икономиката се движи от петгодишни планове – в момента 15-ият, за периода 2026–2030 г. Официалната стратегическа цел на Пекин е до 2035 г. да постигне социалистическа модернизация, а до 2049 г. да изгради „велика модерна социалистическа държава“.

Това не е западна интерпретация. Това е начинът, по който самият Пекин определя бъдещето си.

Стратегическата визия на Китай не е непременно визия за военно завоюване на света. Тя е визия за трансформация на международния ред – за по-голямо влияние върху неговите институции, ценности и правила.

Характерът на системата се вижда и в отношението ѝ към собствените ѝ граждани, които разглежда като заплаха: последователи на духовната група Фалун Гонг са подложени на преследване, арести, изтезания и разфасовани за органи, уйгури – на масови задържания, принудителен труд и политическо превъзпитание, а тибетци и продемократични активисти – на репресии заради своята идентичност и убеждения. Натискът достига и извън Китай чрез наблюдение, заплахи и транснационални репресии срещу дисиденти. Когато интересът на гражданина се сблъска с интереса на партията, последната дума има партията.

И затова въпросът пред България не е само икономически. Той е и политически, и ценностен.

Българите нямат нужда от учебник, за да разберат какво означава партийна държава. Ние сме го живели. Живели сме с петгодишни планове и една партия, която решава кой сектор ще получи ресурс и кой ще бъде оставен да умре. Живели сме с икономика, подчинена на един политически център, който определяше не само цените, но и допустимите мисли. Живели сме и с апарат, който наблюдаваше собствените си граждани.

Разликата е, че днешен Китай разполага с технологии, за които комунистическа България можеше само да мечтае – изкуствен интелект, лицево разпознаване, огромни масиви от данни и системи за масово наблюдение. Технологичният контрол вече е част от китайския модел и се изнася зад граница.

От подобна система България се откопчи през 1989 г. с цената на разбити спестявания, разбити биографии, огромна емиграция и дълбок морален упадък. Не платихме тази цена, за да изграждаме доброволно нова стратегическа зависимост от друга партийна държава – този път с по-добро инженерство, несравнимо по-мощни технологии и много повече пари.

Разликата между 1944 г. и 2026 г. е, че тогава никой не ни попита. Днес решението е наше. И точно затова отговорността е изцяло Ваша.

Не твърдя, че един меморандум за хидротерапевтично оборудване връща комунизма в България. Твърдя друго: има огромна разлика между търговията с Китай и стратегическата зависимост от Китай.

Посоката се задава от малките решения, а не от големите декларации. Държава, която отваря критичната си инфраструктура за компании от партийно контролирана система, приема непрозрачни договори, засекретява проверките и обяснява рисковете с „икономически прагматизъм“, постепенно допуска външна политическа воля да придобива влияние върху собствените ѝ решения.

Как точно ще наречем този модел е въпрос на терминология. Какво причинява той – знаем от опит.

Народ, който забрави откъде е излязъл, трудно може да прецени накъде отива. Историческата памет не е носталгия и не е политически инструмент. Тя е форма на предпазливост. И понякога е единственото, което ни предпазва да не платим една и съща сметка два пъти.

9. Проблемът с инвестициите в България не е липсата на китайски партньор

Докато подготвяте делегация за Пекин, германската Bosch затваря инженерния си център в София и съкращава 670 висококвалифицирани инженери, а Qatar Airways напуска българския пазар след 15 години. Западни оператори, които управляват хиляди километри магистрали в Европа, никога не са обявявали публично интерес към България.

Това не е случайност и не се решава с меморандум. Решава се с предвидимо законодателство, бързи и прозрачни процедури, готови екологични оценки и приключени отчуждения, независим съд и работеща рамка за публично-частно партньорство. Международните експерти го формулират еднозначно: без готова екологична оценка нито един сериозен инвеститор няма да дойде.

Ако тези условия са налице, ще имате конкуренция и ще можете да избирате. Ако не са, единствените, които ще дойдат, ще са тези, които не се интересуват от условията, защото печелят от нещо друго. Такива като комунистически Китай. Именно това е опасно за България.

Какво искаме от Вас

Не спиране на диалога с Китай. Търговията и инвестициите не са престъпление, а изолационизмът не е политика. Искаме следното, преди делегацията да замине за Пекин:

1. Публикувайте пълните текстове на четирите меморандума и на проектите за меморандуми на БАИ.
2. Обявете какво ще инвестират трите компании – сектор, локация, размер, работни места, срокове.
3. Потвърдете публично дали трите дружества са преминали през Междуведомствения съвет за скрининг и с какъв резултат.
4. Поемете ангажимент, че нито един обект от критичната инфраструктура – магистрала, тунел, пристанище, летище, енергиен обект, тол система, център за данни – няма да бъде възложен без открита конкурентна процедура по европейските правила и без предварителен скрининг.
5. Изключете от концесионните договори клаузи за неустойки при прекратяване, които правят излизането невъзможно, дългосрочни лизинги на държавна земя, отказ от държавен имунитет и арбитраж в китайска юрисдикция. Публикувайте проектодоговорите преди подписване.
6. Гарантирайте, че тол системите, видеонаблюдението, комуникационното оборудване и обработката на данни по бъдещите концесии няма да бъдат възлагани на доставчици, които подлежат на ограничения в държави от ЕС и НАТО, в съответствие с вече поетия от България ангажимент по меморандума за 5G сигурност със САЩ от 2020 г., и че данните ще се съхраняват на българска територия.
7. Присъединете България към следващата съвместна международна препоръка за китайските кампании срещу телекомуникационна и транспортна инфраструктура. Отсъствието ни от списъка на съавторите през август 2025 г. не е техническа подробност.
8. Внесете доклад в Народното събрание и поискайте изслушване в профилните комисии преди, а не след посещението в Пекин.
9. Уведомете Европейската комисия по реда на регламента за скрининг на преките чуждестранни инвестиции и оповестете нейното становище.

С уважение,

Редакционен екип на „Новетика“