Георги Русев за Китай отвъд пропагандата: България е много по-свободна!

Превръща ли се Русия постепенно във васал на Китай? Какво иска Си Дзинпин от Москва? Защо Китай затяга контрола върху чужденците и как новите ограничения променят живота в страната? Китай технологична суперсила ли е, или зад ракетите, роботите и небостъргачите се крие задълбочаваща се социална криза? Как обикновените китайци усещат икономическите проблеми – и вярват ли още в обещанието за китайско величие? Ще се реши ли Си Дзинпин да нападне Тайван? Какво може да провали плановете му? Колко стабилна е властта на Си Дзинпин? Възможно ли е да бъде сменен? Може ли Китайската комунистическа партия (ККП) да загуби властта? Искат ли изобщо китайците демокрация? Кое е най-слабото място на Китай? Защо Западът продължава толкова трудно се освобождава от зависимостта си от Пекин? Съществува ли още старото китайско чувство за превъзходство над останалия свят – или самите китайци вече гледат към други държави? Как изглежда България през очите на българин, живял близо 20 години в Китай? И кой според него е най-големият ни проблем?

По тези още въпроси разговаряхме с нашия сънародник Георги Русев, живял в Китай между 2004 и 2024 г.

Новетика: Моля, представете се.

Георги Русев: Аз съм от Русенския край, почти 51-годишен магистър по философия, дългогодишен преподавател по чужди езици и спортове, любител уебмастър, поет, писател и автор на видеа в Ютюб и малки открития.

В Китай живях почти 20 години и го напуснах, след като се установи, че там вече е Ситай (Си Дзинпинов Китай, моя дефиниция) – абсолютна дигитална неомонархия, която, обикновените читатели може да оприличат на Хитлерова Германия. Както Германия днес не е Хитлерова Германия, така и Ситай днес не е Китай отпреди Си Дзинпин да стане, по древногръцките критерии, тиранин (сатрап, който взема властта по незаконен начин).

Бързам веднага да уточня, за всички които ще помислят, че им говори „соросоид“, „жълтопаветник“ или „краен либерал“ – аз съм социалист и критиката ми към Си е изцяло от ляво. Нещо повече, аз съм почитател на някои партийци като Уън Дзябао, Ли Къцян, Джу Жундзи и Ху Дзинтао. Т.е., аз не съм против китайците и дори не съм против по-нормалните партийци в Китайската „Народна“ „Република“! Просто не мога да подкрепям някой, който е като източен аналог на Филип Хубавия (в някогашна Франция)! Малко доказателство, че не съм някакъв върл западнофил е, че все още живея на Изток – в Югоизточна Азия, а не в САЩ, Австралия или Ирландия.

Новетика: На срещата на ШОС в Киргизстан Си Дзинпин се срещна с Путин. Как ще коментирате наблюденията на някои анализатори, че Пекин гледа отвъд Путин? Има данни, че Китай иска да си върне руския Далечен изток. Какво е отношението на Китай спрямо Русия?*

Георги Русев: За Си Дзинпин няма никакво значение дали в Русия ще е на власт Путин или, да речем, Зюганов. Дори някой наследник на Жириновски (ЛДПР) да е, или пък Дугин – все му е едно, стига да му се подчиняват. Че той дори срещу талибаните, взели незаконно властта в Афганистан, няма нищо напротив – Ситай бе един от първите, който прие талибанския посланик… Важното е да има изгода – никакви морални, идейни и други мотиви няма.

„Много е прагматичен!“, казват с умиление някои от промитите му поддръжници – наивни сяофънхун (млади „полезни идиоти“, по Ленин, които се надяват на кариера във властта), умаодан (китайските копейки и рубладжии; платените тролове) и дзъгану (напълно промитите „полезни идиоти“, които действат безкористно и вярват, че той е гений и полубог, едва ли не).

А за Далечния Изток и Сибир – всичко е възможно. Когато имаш работа с абсолютен, неограничен владетел (Си Дзинпин има повече власт от почти всеки император), чиито познания по темата трудно надхвърлят гимназиалното ниво (по сведения на бившата преподавателка на ККП Цай Сия, която бе прогонена от него) и чието поведение според мен буди сериозно безпокойство, то НЕпредсказуемостта е висока. Докато всеки очаква той да удари Тайван (по-нормалния Китай), то като едното нищо може да удари по Далечния Изток и/или Сибир. А може и просто да си го превземе, както досега, постепенно – икономически и демографски.

Мога да перифразирам един познат прокурор и историк, който казваше: „Защо им е един град, ако имат цялата държава?“. Та и тук така – за какво му е на Си част от Русия, когато си има цялата Русия на разположение? Сегашната Путинова Русия („Пусия“, моя дефиниция) е полу-васал на Си. Продължи ли войната с Украйна, може и „цял васал“ да стане (по Тодор Живков!).

Новетика: По повод катастрофалните свлачища на границата между Непал и Китай: как ще коментирате новините, че реакцията на Непал е много по-бърза и мащабна, отколкото на Китай? Какво се говори в социалните мрежи?

Георги Русев: „Непал ли? Какво е това?“ – много китайци ще отвърнат по този начин. Има такива, който дори не знаят, че граничат с Казахстан, камо ли с Непал… Средният китаец знае за Непал, Бутан, Лаос и Киргизстан, колкото средният българин за Сан Марино, Того или Палау. Има китайци, които питат дали в Италия официален е английският или дали България е щат в Америка. Повечето знаят колко развода има някоя звезда или кой си е купил нов скъп автомобил, но не могат да ти кажат какво е „Чувашия“ или „Калмикия“, коя е столицата на Сърбия или кой им е министър на вътрешните работи…

Конкретно на темата: в Непал, при бедствия (свлачища, земетресения) спасителните операции разчитат изключително на доброволци, местни общности, международни НПО-та и чуждестранна хуманитарна помощ. Затова реакцията изглежда много видима, обществена и масова в социалните мрежи.

В Ситай реакцията при бедствия е строго централизирана и милитаризирана – задействат се „Народно-освободителната“ армия, „Народната“ въоръжена полиция и Държавното управление за справяне с извънредни ситуации. Там няма много спонтанни доброволчески акции в такъв мащаб, а държавен протокол.

Относно социалните мрежи: при свлачища и бедствия (тайфуни, пожари, взривове) в самия Ситай или съседни региони, китайските потребители масово изразяват съчувствие, но цензурата внимателно следи и изтрива публикации, които критикуват бавност или пропуски на местните власти. За сметка на това широко се популяризират героичните действия на китайските спасители и отпускането на китайска хуманитарна помощ за съседи като Непал. А има и една отвратителна, садистична част потребители, която много се радва на смъртта на японци, а понякога и други (турци, индийци, филипинци, американци). Досещате се, че става дума за ултранационалисти, които смятат, че живеят зле заради японците, примерно, а не, защото Си е некадърен и неадекватен тиранин.

Новетика: Китай прие няколко закона афектиращи чужденците – ограничения върху влизане и излизане, върху сигурността на индустриалните и доставните вериги, за етническото единство, против шпионажа. Каква е целта им? Как реагират китайците и чужденците в Китай?

Георги Русев: Понеже Ситай е нещо като комбинация от Франция на Филип Хубавия + Нацистка Германия + СССР при Сталин, то логично-и-необходимо, целият този неофеодализъм, ултранационализъм, империализъм и абсолютизъм, подплатени с шовинизъм, водят до ограничения, тормоз и изгонване на чуждото. Просто казано – той собствените си хора не жали, та ще прояви емпатия към малцинства или чужденци ли?!

Около 80% от китайците нямат нито информация, нито идея, какви закони са приели Си и феодалите му. Китаецът се интересува как да изкара малко пари при тази безработица, каква бира да си вземе, как да убеди бъдещия тъст да не иска много пари за булката или кой отбор ще бие довечера на мача. Китайката се интересува къде да пазарува по-евтино, как някой обожател да ѝ даде пари (хунбао), защото просто е хубава и дали ще може да намери богаташ да я води в Ню Йорк (защото тя други градове в САЩ не знае) или на Малдивите; ще може ли да има три коли и пет вили.

Останалите 20% – там една част е отвратена, независимо дали са либерали или социалисти/комунисти, и си дава сметка, че това е следващ етап на изолацията, затягане на примката. Които могат – емигрират. Останалите 10% – твърдо вярват или се правят, че вярват! За тях това е само за тяхно добро и мазохистично приемат всяка нова забрана, дори да им вреди. Такова е сегментирането на китайското общество – 80:10:10, според мен. При друго разпределение – 20:60:20 може да се каже същото – 20% са наясно с ужаса и се противопоставят кой както може, или гният по затвори, или ги убиват, или емигрират. 60% са аполитични и си мислят за пари, удоволствия и далавера, включително измами; и 20% са наивници или престорени наивници, които за пари, облаги или от сърце защищават всичко, което Си им спусне.

Докато Си Дзинпин е на власт, не рискувайте да ходите в Китай. Не мислете, че лесно се работи за (повечето) китайски шефове. Не слушайте само добрите неща от пропагандата, а се вгледайте в обикновените хора. Осъзнайте, че България е много по-свободна! В Ситай дори обикновен сайт може да бъде блокиран. Да не говорим, че нямаш право на свободно слово или да посетиш казино, да купиш биткойн, да ползваш Фейсбук, да направиш своя партия.

Новетика: На Запад много се говори за напредъка на Китай по всички фронтове – икономика, технологии, въоръжаване. Дори в България мнозина смятат, че Китай е голяма сила. Така ли се вижда картинката от Китай? Вярват ли обикновените китайци в това величие? Живеят ли все по-добре, очаквайки „светлото бъдеще“?

Георги Русев: Повечето китайци вече усещат кризата – тя се изразява в увеличаване на самоубийствата, общата смъртност, престъпността, държавния дълг, безработицата и още куп проблеми, породени от Си Дзинпин, или заварени.

Има хора, които все още живеят добре, но това са единици – наследствени богаташи, щастливци от лотарията, престъпници, професори от важни университети, висши партийци.

Но народната маса като цяло вече е по-бедна, безработна, отчаяна или поне хиподепресивна и/или ажитирана. Някои са амбивалентни, смешни направо – докато говорят колко прогресивно и богато е в Ситай, на следващата минута ти искат заем или съвет как да изкарат пари; жалват се… И, според интелекта, си обясняват това или със „САЩ, Япония и Израел са виновни!“, или с „Този Си ще ни досъсипе и прилича на някой император от края на династията!“…

Истинското благоденствие на една държава не се измерва с броя на новите ракети, небостъргачи и роботи, а с качеството на живот на нейните граждани. Си демонстрира впечатляващи технологични постижения, но често за сметка на натрупани дълбоки социални проблеми като висока безработица, демографска криза и отслабваща вяра в сигурността на бъдещето, самоубийства и депресии, нарастване на престъпност и смъртност. Тази тенденция силно напомня за съветския модел, където несъществени и далечни от човека успехи се използваха като фасада, зад която се криеше ежедневният тежък труд и недоимък на обикновения човек.

Истинският прогрес изисква грижа за стабилността на обществото и правата на отделния човек, богатството му, далеч над баналните техно-показатели. В Люксембург или Монако сигурно няма небостъргачи, роботи, ракети и прочие, но средният човек живее многократно по-свободно и богато от средния китаец.

Новетика: Си иска „национално обединение“ на Китай до 2049 г., което включва присъединяване на Тайван и спорните територии в Южнокитайско море. Реалистично ли е? Как може да се осъществи?

Георги Русев: Да, има различни източници, които подкрепят тезата, че Си е вманиачен да окупира Тайван, което е Република Китай (така се нарича официално). А той, като всеки самозабравил се тиранин, иска целия свят.

С познанията си по геополитика виждам следното: ако Япония, Филипините, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и ЕС помогнат на Тайван, дори и без САЩ, то Си Дзинпин ще се провали локално. А ако се намесят САЩ и Израел, ще се случи нещо като сега в Иран.

Що се отнася до обикновените китайци – почти всички знаят за Тайван. Много от тях искрено се изненадват, когато им кажа, че Тайван има свои собствени президент, паспорти, армия, полиция…

И тук следва правилото 80:20 – 80% мислят, че това е китайска провинция (нищо, че дори Си Дзинпин не може да стъпи там!). Някои, малко по-образовани, знаят че това е отделна държава, нооооооооо, „за 2-3 часа е превзета!“ – „Не сме решили, кай (по Чудомир!), не сме го взели това!“ И има около 20%, които са учили история и знаят, че не е лесна работа, колкото и да им се ще. Малко са тези, които биха дали право на самоопределение на тайванците. А има и амбивалентни хора – хем мислят, че тайванците не са китайци, хем „Тайван е китайски!“… Всякакви ги има.

Аз съм от семейство на потомствени медицински психолози и психиатри. Хоби ми бе да чета книгите вкъщи на дядовци, баби и родители. Дори в СУ, докато учех философия, все намирах време за нова книга по психопатология, речник по психиатрия или сборник по психология. Отделно, магистратурата ми е по философска антропология. Цял живот изучавам човешкия мозък. По мое мнение Си е травмиран от дете (юноша), развил е социопатични и психопатни личностови отклонения. Отделно става все по-сенилен, нарцистичен, коравосърдечен и неадекватен. Има податки и за религиозно, фаталистично мислене (което е срам за истинския диалектически материалист, за какъвто се има!)… Та, при такъв мозък рискът е непредвидим. Да, той е страхлив, флегматичен тип, но това, което на нас ни изглежда риск, за него може да е „нищо работа“. Нали си беше въобразил, че ще прави „КОВИД НУЛА“? Е, защо да не си въобрази, че ще превземе „един остров“? Един подобен нему – Кадафи, до последно беше убеден, че хората го обичат. Чаушеску също остана изненадан. Е, Си Дзинпин, който е с много по-тежко ментално бреме, обграден с хора, които само му говорят колко е прав (прави отрицателна селекция, както говорих в едно от видеата си), как да знае кое е риск, кое не е? Говоря напълно сериозно. Човекът е неориентиран и неадекватен, и то в пъти повече от Байдън и Путин, взети заедно.

Новетика: Какви са шансовете Си да бъде сменен?

Георги Русев: Предвид, че Си се установи като абсолютен владетел (и то с власт по-голяма от тази на предишните императори, защото има дигитален ресурс – камери, изкуствен интелект и прочие), то може да му се случат няколко сценария:

– да остане пожизнено на власт, както е било с повечето абсолютни тирани в историята;
– да го застигне участта на Робеспиер – той налага един подобен терор, избива дори приятели и съратници, защото са „врагове на народа“ и в един момент, останалите си казали, че тази негова параноя ще погуби и тях, та са го арестували, и гилотинирали. Колкото повече арестуваш, убиваш и прогонваш хора, толкова повече врагове имаш. Та може да го махнат. НО може и като Борис-Михаил – да си живее до старини като „сив кардинал“ по времето на Симеон, дори да е избил 52 боилски рода и да е ослепил собствения си син (Расате);
– при евентуална война да последва съдбата на Мадуро или на някои от аятоласите. Или пък нищо да не му стане, както е при Путин;
– най-вероятното и възможно – да си иде от болест или старост. Тъй като Си прехвърли 70-те, с всеки изминал ден е по-близко до кончината си. Ако не направят някой пробив в КИИ (квантов изкуствен интелект), който да удължи средната продължителност на живота двойно или тройно, Си, предвид че е със затлъстяване, няма да изкара повече от 20-25 години: важи биологичното правило „пълни столетници не съществуват“.

Новетика: Какви са шансовете ККП да падне от власт?

Георги Русев: Досега нямаше никакви шансове, но сега вече управлява СиП (Си партия, моя дефиниция). Та, теоретично, ККП вече не съществува. Преподавателката Цай Сия отбелязва, че Си е превърнал ККП в собствена мафиотска организация. Това вече не е предишната ККП, където имаше вътрешнопартийна демокрация и Китай беше държава с партокрация (еднопартийно управление, с фиктивна многопартийна система от ККП и няколко казионни партии). Ако някой си мисли, че това днешното СиП е ККП, все едно да мисли, че БСП е БКП на НРБ. Има еволюция, нещата не са същите, дори името да е едно и също или подобно. Някои, като БСП, стават по-хуманни и демократични. Други, като ККП, стават еднолична собственост на тиранин.

Относно дали повечето китайци искат да няма ККП (СиП) – повтарям, че огромната част от китайските народни маси са аполитични. Един чичо го интересува много повече къде да изкара някой юан в повече или как да си пийне и хапне добре с приятели, а не дали ще има избори като в Тайван. Една леля много повече се интересува как да омъжи дъщеря си за висок, хубав, силен, богат и образован мъж, а не дали синът на Ху Дзинтао ще може да вземе поста на Си. И дали Ли Къцян е бил убит край басейна си. Един гимназист се чуди как да врънка за пари дядо си, че да даде всичките на девойката, която лъже, че обича само него, а не дали Ма Юн ще направи преврат срещу Си. Същата девойка пък се интересува как да си купи обувки, чанти, сутиени и телефони, а не дали Китай е република, монархия или тирания.

Общо взето, такава е обобщената картина на средната маса хора. Как ще се занимават с политика? Останалите – по-смелите и авантюристични пробват и свършват по затвори, гробища или в изгнание (последното не е толкова зле). По-предпазливите просто се изнасят в чужбина или си траят в Ситай.

И най-важното: дори тези, които не обичат Си, не са впечатлени от демокрацията, защото им се струва хаотична, несигурна. Не искат да стават като Франция или Гърция – чести протести, много мигранти, агресия по улиците (дори повече от Ситай). Те си казват: „Да се върне Ху Дзинтао или някой нормален като Уън Дзябао“. Харесва им еднопартийното стабилно ръководство.

Новетика: Кое е слабото място на Китай? Как си обяснявате, че Западът толкова бавно се откъсва от зависимостите си от Китай? Алчност? Удобство? Арогантност?

Георги Русев: Aко избираме едно, то тогава е същото като на Русия, Турция и Северна Корея: доживотни некадърни еднолични владетели. В демократичния свят, дори в Унгария, идват и си отиват некадърни какистократи, клептократи и прочие, но в горепосочените няма тази възможност.

Причините за бавното откъсване на Запада от Китай са по-скоро тривиални: дълго време са градени връзки и зависимости, които трудно се прекъсват за кратък срок. Също така, някои неща нямат лесни алтернативи (като евтините стоки или редките полезни изкопаеми). А останалите свойства – алчност, например, при някои лидери, са просто наслагване върху положението.

Новетика: От древността в културата на Китай е заложено чувство за превъзходство спрямо останалия свят. Има ли го това мислене все още?

Георги Русев: Само при слабо образованите китайци. Мнозина смятат, че дори японците се справят по-добре в държавното и социалното строителство. Пък и тези, които „гласуват с краката си“ (идиоматичен израз, който значи: „които бягат от държавата и избират друга“), ясно показват кое ценят – не си стоят в „най-висшия Средищен Китай“, дори не избират Тайван, а ги влече към Канада, Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания.

Новетика: И накрая, гледайки от извън родината, какви са основните проблеми на България?

Георги Русев: България трябва да овладее агресията – по пътищата, по кварталите, по мачовете… Това е най-големият проблем. Мой професор смята, че България била безопасна, спокойна. Но побоища над журналисти, схватки по пътищата, хулигански нападения от локали, футболни хулигани и дори убийствата, говорят друго.

Аз съм човек, който тренира няколко бойни изкуства от малък, също и спортове. Дори така, пак не съм сигурен дали ще оцелея на някои български улици и в някои квартали. Какво остава за по-нетренирани, по-слаби, по-болни хора там. И преди някои да скочат, че в Си Дзинпинов Китай няма такива – да ги спра: и там има, просто крият статистиката и новините.