Срещата Тръмп – Си: усмивки пред камерите, Тайван зад кулисите

Какво иска Си Дзинпин от предостоящата среща с Доналд Тръмп във Вашингтон? Какво търси Тръмп от Пекин? Защо посрещането на Си във Вашингтон е необичайно? Какво стои зад спора за държавната вечеря? Защо Китай се стреми към по-стабилни отношения със САЩ? Какво очаква Вашингтон от Китай за редкоземните елементи? Ще се превърне ли Тайван в препъникамък? Какви са рисковете от неясно договорено споразумение? И как Пекин може да превърне разделението в САЩ в свое предимство?

По тези и още въпроси последна информация предоставя епизодът от подкаста Lei’s Real Talk от 20 септември 2026 г.

*  *  *

Най-голямото геополитическо събитие през следващата седмица е държавното посещение на Си Дзинпин в САЩ. Очаква се китайският лидер да бъде във Вашингтон от 23 до 25 септември 2026 г. за едно от може би най-странните държавни посещения от години насам. Според съобщения, Вашингтон и Пекин спорят дори за местата на китайската делегация на държавната вечеря. А Тръмп планира да наруши протокола, като лично посрещне Си на летището. Всъщност, президентът Тръмп и първата дама ще отидат заедно да посрещнат Си Дзинпин и съпругата му. Междувременно протестиращите се подготвят.

Зад целия този спектакъл стоят много по-големи въпроси. Какво иска Си Дзинпин – или какво иска Пекин – от Вашингтон? И какво е готов да даде Тръмп в замяна? И може ли Тайван да се превърне в най-опасната разменна монета от всички?

Здравето на Си Дзинпин

Първо, слуховете за здравето на Си Дзинпин продължиха да циркулират дори след като Русия се намеси, за да обясни какво се е случило на срещата на върха на БРИКС в Индия, като публикува видеоклип, на който Моди два пъти пита Си дали всичко е наред. Дори след публикуването на този клип интересът към здравословното състояние на Си Дзинпин не изчезна.

Темата привлече вниманието и на „Уолстрийт джърнъл“. Вестникът публикува материал за здравето на Си Дзинпин и цитира източници, които обсъждат негови минали нездравословни навици, включително прекомерна употреба на алкохол.

А днес в китайския интернет се разпространява още по-див слух – че Си Дзинпин е починал тази сутрин във военна болница. Разбира се, аз не вярвам на това. Но погледнете момента, в който се случва. Когато дори медии от ранга на WSJ вече участват в спекулациите за здравето на Си, очевидно нещо се случва или нещо ясно подхранва цялото това внимание.

Политически зад това може да има една много полезна цел – всички да наблюдават Си изключително внимателно, докато е в САЩ. Как ходи? Как говори? Изглежда ли уморен? Изглежда ли енергичен? Всеки негов малък жест ще бъде наблюдаван отблизо. А подобно внимание по-късно може да бъде превърнато в политическо оръжие срещу него – било то на Петия пленум на партията през октомври или на 21-вия партиен конгрес догодина.

Местата на официалната вечеря

Един от най-големите спорове между Пекин и Вашингтон преди посещението не е за изкуствения интелект и митата. Става дума за местата на държавната вечеря. Американски медии съобщиха, че Белият дом първоначално е планирал вечеря с приблизително 100 гости. Според съобщенията максималният капацитет е около 130 души, а Пекин е поискал повече от половината от тези места, защото е искал да доведе значителна група китайски бизнес лидери. Това искане предизвикало известна съпротива от страна на Белия дом. Човек може да разбере защо.

Например при държавната вечеря за крал Чарлз британската делегация е получила само около две дузини места. Така китайците да поискат повече от половината от залата е доста амбициозно. Несигурността относно това колко места ще получи Китай очевидно е затруднила Пекин да финализира бизнес делегацията си. Това може да звучи като съвсем малък протоколен въпрос, но ни казва нещо много интересно за това посещение. Нищо не е лесно. Дори вечерята е сложна.

Необичайно посрещане

Сега нека поговорим за по-големия спор. Този път става дума за Белия дом. Според американски медийни публикации президентът Тръмп планира да отиде до военновъздушната база „Андрюс“ в Мериленд, за да посрещне лично Си Дзинпин, когато самолетът му кацне. С него ще бъде и първата дама.

Това е особено необичайно, защото американските президенти обикновено посрещат чуждестранните лидери в Белия дом. Президент лично да отиде да посрещне чуждестранен лидер е много специален жест.

Има няколко впечатляващи исторически прецедента. През септември 2015 г. президентът Обама отиде в „Андрюс“, за да посрещне папа Франциск. През 2008 г. президентът Джордж У. Буш посрещна там папа Бенедикт XVI. Но да посрещнеш лично папа е по-различно.

Има два други случая, когато американски президент отива на летището, за да посрещне чужд държавник. Всъщност има само един случай, при който президент на САЩ отива на летището, за да посрещне лидера на голям противник на Америка. Това е през 1959 г., когато президентът Айзенхауер отива в „Андрюс“, за да посрещне съветския лидер Никита Хрушчов – първият съветски лидер, посетил САЩ по време на Студената война. Айзенхауер по онова време се опитва да намали напрежението между двата лагера.

А през 1962 г. президентът Джон Ф. Кенеди е отишъл в „Андрюс“, за да посрещне бразилския държавен глава Жуау Гуларт по време на своя мандат.

Фактът, че Тръмп лично отива във военновъздушната база „Андрюс“, вече допринесе за безпокойството в Конгреса на САЩ относно това дали Белият дом не показва необичайно благоприятно отношение към Си. Конгресмен Джон Мулинаар, републиканският председател на Специалната комисия на Камарата на представителите за Китай, изпрати писмо до Тръмп на 18 септември, в което го призова да не прави отстъпки пред Пекин, особено по въпросите на Тайван, технологичния контрол и отношенията на Китай с Иран.

Естествено, посрещането на Тръмп на летището породи всякакви спекулации защо е избран именно този формат. Появи се и китайски пародиен текст, написан от някого в социалните мрежи. Мисля, че доста добре обобщава ситуацията. Ето какво гласи:

– Си Дзинпин: „Хей, Тръмп, не се чувствам в безопасност да пристигна във Вашингтон с всички тези протестиращи. Можеш ли да направиш нещо?“
– Тръмп: „Не мога да спра протестиращите. Това е свободна страна. Но ако ми платиш достатъчно, може би мога да направя нещо.“
– Си: „Ще дойдеш ли на летището да ме посрещнеш, ако ти дам 200 млн. щ.д.?“
– Тръмп: „Може би, ако ги направиш 400 млн. щ.д..“
– Си: „Имаме сделка. 400 млн. щ.д. под формата на соя и ти идваш да ме посрещнеш на летището.“

Причината шегата да „работи“ е, че поне донякъде е свързана с реалността. Reuters съобщи, че китайски контрагенти са закупили около 1 млн. метрични тона американска соя около 10 септември, като се позова на четирима търговци. А 1 млн. метрични тона соя струват между 400 и 450 млн. щ.д. Така шегата практически се е написала сама.

А тъкмо преди това друг китайски източник писа, че причината президентът Тръмп да реши да посрещне Си Дзинпин на летището е, че Си не е искал да дойде. Затова китайската страна побързала да направи значителни отстъпки пред САЩ. Освен поръчките на соя Китай щял да премахне митата върху вноса на американски природен газ. И това не е всичко. Възможно е във Вашингтон да бъдат направени още отстъпки.

Изглежда Си Дзинпин е бил много разстроен след завръщането си от БРИКС. Защото всяко негово движение е наблюдавано, а той не бил посрещнат особено топло. Помните видеоклипа, в който той вървеше много бавно и съвсем сам по червения килим, преди да се срещне с индийския премиер Моди. Си не бил доволен от последните си чуждестранни пътувания. А когато пристигне в САЩ, ще бъде посрещнат от протестиращи.

Освен това неговите политически съперници – партийните старейшини, ръководители на организацията за вземане на решения и координация, председателствана от бившия премиер Уън Дзябао – са силно заинтересовани от възстановяването на отношенията със САЩ. Си Дзинпин знае това и използва здравословното си състояние като извинение. Отчасти причината за нежеланието му вероятно е физическа изтощеност. Си също не иска да идва в САЩ, да се изправи срещу Тръмп и да бъде подложен на натиск от него.

Освен това разбира, че срещу него ще има протести. И така като се събере всичко това накуп, Си не иска да идва. Но Пекин иска той да отиде. И в резултат на това – според източника – китайската страна е направила значителни отстъпки, а Тръмп е казал: „Добре, в замяна на това ще отида на летището с първата дама, за да посрещна него и съпругата му.“

Така че тази пародийна шега всъщност е вярна.

Протести срещу Си

Китайски дисиденти, правозащитници, уйгурски организации, последователи на Фалун Гонг и продемократични организации планират да се съберат във Вашингтон, за да протестират, докато Си Дзинпин е там. Според организатори от Китайската демократическа партия, във Вашингтон ще се стекат нейни членове от различни части на САЩ, както и поддръжници, които ще пристигнат от Австралия, Канада, Сайпан и други места.

Всички те планират да пътуват до Вашингтон с автомобили, влакове и самолети. Полицията във Вашингтон ще бъде доста заета. Вярвам, че най-големият протест пред Белия дом ще бъде организиран от Фалун Гонг, планирано е събиране на близкия площад Freedom Plaza. Те винаги провеждат най-големия и най-добре организирания протест.

Си Дзинпин ще трябва да се сблъска именно с такива събития.

Значение на визитата

Сега нека поговорим за значението на това посещение и какво очаква всяка от страните.

Преди май 2026 г. бяха изминали девет години, откакто американски президент е бил на държавно посещение в Китай. Предишното е по време на първия мандат на Тръмп през 2017 г.

За Си Дзинпин периодът е още по-дълъг. Последното му държавно посещение в САЩ е през 2015 г. – преди 11 години.

Си се срещна с Тръмп през 2017 г. в Мар-а-Лаго, Флорида, но това не е държавно посещение.

Затова подобен обмен на високо равнище има значение, дори ако не доведе до голям пробив. Не очаквам големи пробиви от тази среща.

Може би най-важното послание е следното: докато тези посещения продължават и лидерите все още сядат лице в лице един срещу друг, това означава, че отношенията между двете големи сили не са излезли напълно извън релси. В този смисъл самото посещение е сигнал за стабилност. От стратегическа гледна точка, фактът, че двете страни отново си разменят държавни посещения, предполага, че нито Вашингтон, нито Пекин искат пълен разрив. И двете страни търсят определена степен на стабилност.

Според South China Morning Post няколко видни китайски бизнес лидери от делегацията на Си все още чакат американски визи. Хора, запознати с подготовката, казват, че Пекин използва няколко критерия при избора на членовете на бизнес делегацията: имат ли потенциални сделки в САЩ? Политически лоялни ли са към ККП? И може би най-важният въпрос: могат ли да избегнат това да отнемат прекалено много внимание от самия Си Дзинпин? Списъкът, според съобщенията, може да се промени в последния момент.

На повърхността това посещение се представя като голям жест за стабилността в отношенията между САЩ и Китай и очевидно има известна реална основа зад това. И двете страни искат отношенията да продължат да функционират. Пекин иска икономическо пространство за дишане. Вашингтон иска достъп до редкоземни елементи, повече китайски покупки на американски продукти и напредък по други икономически въпроси. Бизнес лидерите и от двете страни искат достъп до срещата на върха.

Всъщност, фактът, че двете правителства очевидно преговарят за нещо толкова елементарно като това кой колко места ще получи на държавната вечеря. А Тръмп прави необичайния жест лично да отиде в „Андрюс“, за да посрещне Си. Всичко това прави посещението да изглежда като много внимателно хореографирано усилие за стабилизиране на отношенията.

Но под тази хореография се крият много различни видове натиск. Икономическите проблеми на Пекин, бизнес интересите на двете страни, вътрешнополитическите сметки в Китай, опасенията за сигурността, протестите срещу Си и дълбоките стратегически разногласия между двете страни.

Именно това прави посещението много повече от поредната среща между двама държавни глави.

Какво иска Пекин

Нека сега поговорим какво иска Пекин. Китайски учен казва пред медията Epoch Times, че планът на Си Дзинпин да доведе голяма бизнес делегация предполага, че Пекин не иска пълномащабна конфронтация със САЩ и предпочита да запази пространство за сътрудничество. Той описва настоящия подход на Пекин като силно тактически. Според него непосредственият приоритет е да се поддържа сравнително стабилна външна среда, защото икономическата стабилност е тясно свързана с политическата сигурност и плавното предаване на властта. Китай е изправен пред слабо вътрешно търсене, трудности при продажбата на продукцията на вътрешния пазар и нестабилни отношения с Южна Корея и Индия, и особено продължаващо напрежение с Япония. При тези условия външната търговия и чуждестранните инвестиции са се превърнали в критична подкрепа за китайската икономика.

Друг източник, намиращ се вътре в китайската политическа система и използващ псевдонима Тангуин, казва пред Epoch Times, че най-важната цел на Си Дзинпин е просто да поддържа нормалното функциониране на отношенията между САЩ и Китай. Според Тангуин вече има широко съгласие сред китайското ръководство по този въпрос. И двете страни се нуждаят от предпазни механизми, които да не позволят на кризата да излезе извън контрол. САЩ се нуждаят от редкоземни елементи, докато Пекин иска санкциите и ограниченията да бъдат облекчени. От гледна точка на Пекин стабилизирането на отношенията с Вашингтон е необходимо, за да бъде стабилизирана и китайската икономика. Експертът сравнява този подход с мисленето на Дън Сяопин отпреди десетилетия – подобряване на отношенията със САЩ, за да се създаде по-благоприятна среда за икономическо развитие. За съжаление днешната ситуация е много по-трудна. Китайската икономика е под огромен натиск. Социалното напрежение по-лесно се разпалва, а догодина предстои преход във властта (през 2027 г. изтича третият мандат на Си) и вътрешнопартийните политически маневри се засилват. Това дава на Пекин още една причина да избягва външен шок, който би могъл да се прехвърли във вътрешна нестабилност.

Трети източник, вътрешен за системата на ККП, казва, че няколко икономически показатели през първата половина на тази година са останали под очакванията, докато външната търговия продължава да бъде важен двигател на растежа. Според този източник Министерството на търговията на Китай е представило материали пред Централната комисия по финансови и икономически въпроси, в които се подчертава необходимостта от подобряване на икономическите и търговските отношения със Запада и намаляване на пречките пред китайските компании и износа. Така по-широката цел на Пекин е да поддържа отношенията между САЩ и Китай относително стабилни през следващите три години, като по този начин си купи време за справяне с икономическите трудности.

Това е информацията, която получихме от източници вътре в Китай и от медия, която всъщност няма присъствие в Китай. Това е причината, поради която често цитирам Epoch Times: защото хората, които рискуват живота си, за да предоставят сведения и информация, няма да се свържат с американска медийна организация с връзки с китайското правителство. Те биха се доверили на медийна организация, базирана на Запад и нямаща абсолютно нищо общо с китайското правителство, защото в противен случай рискуват собствения си живот и всичко останало. Затова обикновено се обръщам към американски медии, които нямат присъствие в Китай, когато става дума за информация, идваща от Китай.

Най-големият риск

Въпреки желанието на двете страни за стабилност, рисковете всъщност нарастват много бързо. Тази среща не е просто хореография. Тя носи реален риск. За САЩ и администрацията на Тръмп най-голямата опасност не е непременно разговорите да се провалят и едната страна да напусне стаята. Не мисля, че това ще се случи. Това, което тревожи някои китайски анализатори, е двусмислието.

Двете страни могат да постигнат неясна сделка, която нито една от тях – и със сигурност не всички хора около тях – разбират напълно. И тогава всеки започва да интерпретира сделката по свой собствен начин. Те тестват границите. Правят предположения. И точно тогава нещата могат да се объркат.

И под „всички“ нямам предвид само Си Дзинпин и Доналд Тръмп, или техните представители. Има други важни играчи, които няма да седят на масата за преговори. Например Конгресът на САЩ и Тайван. Конгресът има значение, защото по много важни въпроси неговата позиция може да не съвпада с тази на изпълнителната власт. А когато става дума за Китай, Конгресът разглежда отношенията като въпрос на дългосрочната национална стратегия на САЩ. Ако американските законодатели смятат, че президентът жертва стратегически интереси в името на краткосрочна сделка, те могат да реагират с по-строго законодателство и на практика да ограничат администрацията.

Именно затова една неясна договореност може да увеличи риска от загуба на контрол. И по никой въпрос тази опасност не е по-голяма, отколкото по отношение на Тайван.

Преди срещата Тръмп–Си през май Пекин е искал САЩ да променят формулировката си от „не подкрепяме независимостта на Тайван“ на изричното „противопоставяме се на независимостта на Тайван“. Тази разлика може да изглежда малка, но политически е значима. От гледна точка на Пекин, ако Вашингтон официално се противопостави на независимостта на Тайван, Китай по-късно би могъл да твърди, че действия срещу Тайван – независимо дали блокада или нещо по-пряко – просто са насочени към потискане на сепаратизма. Това би направило американската намеса по-трудна за оправдаване.

Именно това е стратегията на Пекин по отношение на Тайван по време на втория мандат на Тръмп. Сега знаем, че Тръмп не прие тази формулировка през май. Но въпросът отново ще се появи на септемврийската среща на върха. А Тръмп има още една карта по отношение на Тайван в ръката си – оръжейните продажби. И това не е нещо ново.

Преди няколко срещи със Си Дзинпин Тръмп е имал подготвени оръжейни пакети за Тайван, които е можело или да бъдат придвижени напред, или да бъдат отложени. Ако Пекин прояви гъвкавост по други въпроси, Тръмп може да задържи даден оръжеен пакет или да намали обхвата му и да представи това като отстъпка по отношение на Тайван. По-рано тази година Тръмп разполагаше с оръжеен пакет за Тайван на стойност няколко млрд. щ.д. Според съобщенията, Пекин конфиденциално е предупредил, че одобряването му може да провали срещата на върха през май. Тогава Тръмп го задържа като жест преди разговорите. На полета си обратно след посещението в Китай Тръмп каза пред репортери, че е обсъдил оръжейната сделка със Си Дзинпин. И открито призна, че тя е полезен инструмент за натиск.

Това е една важна разлика между Тръмп и неговите предшественици. Предишните администрации като цяло избягваха открито да третират оръжейните продажби за Тайван като разменна монета. Тръмп се чувства много по-комфортно да го казва директно. И сега, преди втората среща на върха през 2026 г., същият въпрос отново е на дневен ред. Тръмп все още задържа оръжейния пакет за Тайван, който според съобщенията е на стойност 14 млрд. щ.д. Конгресът вече го е одобрил по-рано през годината.

И така, очевидният въпрос е: какво иска Тръмп в замяна? Разбира се, Тръмп не задържа този пакет без причина. Той иска нещо в замяна от Пекин. По мое мнение – предимно икономически отстъпки.

И тук стратегията може да стане рискована. Обикновено преговорите работят най-добре, когато един въпрос се разменя срещу друг въпрос от същата категория. Митата са търговски въпрос. Така ако Китай купува повече американски стоки и намалява търговския дисбаланс, Вашингтон може да намали митата. В това има логика.

Технологичният контрол и ограниченията върху редкоземните елементи също принадлежат към една и съща категория. Така ако Пекин облекчи ограниченията върху редкоземните елементи, Вашингтон може да одобри допълнителен износ на технологии. Отново има поне логическа връзка.

Но тук възниква практически проблем. Тези области стават все по-трудни за договаряне като част от търговски преговори. Китай вече се е адаптирал към живота с митата. Така намаляването на митата вече не дава на Вашингтон същия лост за натиск, който имаше преди. Технологиите са още по-трудни. САЩ са решили, че Китай не може да има достъп до определени напреднали технологии. Основната стратегия е да се контролира хардуерът чрез ограничаване на достъпа до модерно оборудване за производство на полупроводници и модерни чипове. И по всички тези въпроси във Вашингтон има широка двупартийна подкрепа. Така и в тази категория няма много пространство американският президент да направи големи отстъпки.

Няма значение дали го харесваме или не. Аз наистина смятам, че лидерите на ККП уважават Тръмп, защото го виждат като достоен противник. Уважават ли другите западни лидери? Не непременно, защото могат да ги разчетат напълно. Именно затова смятам, че срещите между Си Дзинпин и Тръмп са толкова интересни – защото двамата са равностойни. Когато наблюдаваме политиката и геополитиката, трябва да оставим настрана личните чувства към тези хора. Това ще ни направи по-рационални.

Не бива да подценявате служителите на ККП. Те знаят как да се възползват от разделенията в западните демокрации – между левицата и десницата, между консервативните и прогресивните. Те знаят как да подходят към всеки от тези лагери. Левите (или поради липса на по-добър термин – прогресивните) са по-лесни мишени за ККП.

Нека ви разкажа една шега, която прочетох. Китайски коментатор каза: ако, да речем, САЩ влязат във война с Китай заради Тайван, знаете ли как Си Дзинпин ще мобилизира народа си? Китайският народ вероятно не иска да воюва със САЩ. Но ще е необходимо само Си Дзинпин да каже по националната телевизия: „Всички вие, родители, вземете оръжията и се бийте срещу САЩ, защото ако загубим войната със САЩ, тогава американците ще дойдат и ще поемат управлението и ще ви кажат, че децата ви сами ще могат да решават пола си“.