Краят на лятото

Лятото си отива.
Денят започва с утринна прохлада,
а брегът и топлото море
все ни канят в своята утроба.

Слънцето се покачва бавно на небосвода.
Затопля цялата земя.
Навън се чуват весели гласчета,
на будни и щастливи деца.

Чуват се и песните на птици,
а вечер на небето блестят звездици.
Гларуси, чайки и корморани
огласят брега от зарана.

На полето орачи орат земята
а зад тях щъркели тършуват из полето.
Готвят се за дълъг път,
през морета и океани, до южния им кът.

Отива си лятото
с шума на морето,
с глъчката на плажа,
с работата на полето.

Остават спомени чудесни
с приключения и песни.
Тъжно ми е, но си знам,
че догодина пак съм там.

Довиждане, море и лято,
до следващия път.
Не тъгувай море и не се сърди,
отново тук, на брега, ще ме посрещнеш ти.