Късният Рим – криза и иновация в първичния ценностен антропологичен модел

Настоящото изследване анализира динамичните и каузални връзки между макроисторическите цивилизационни кризи и микросоциалните измерения на човешката идентичност през призмата на социалната онтология. Чрез въвеждането на концепцията за „базисен ценностен антропологичен модел“, текстът проследява как разпадът на фундаменталните семейно-родови структури и универсални табута в епохи на преход – като Късния Рим и предмодерна Европа – задейства деструктивен „смислов вакуум“ и заплаха от инцестуозен регрес.

Статията обосновава как този вакуум исторически мотивира налагането на радикални ценностно-регулативни алтернативи (Християнството и Реформацията), способни да съхранят устоите на общността чрез сакрализация на първичните човешки връзки. Преминавайки отвъд чисто историческия анализ, изследването диференцира слоевете на личностната и общностната идентичност, за да изведе и защити научно базираната хипотеза за „тройно критичната структура“. Този теоретичен модел предлага нов ключ към разбирането на деструктивното поведение, тероризма и социалнопсихичния произход на патологичното лидерство, при което личната житейска травма влиза в опасен, несъзнаван синхрон с регресивните фиксации на цивилизационния характер.

Криза на ценностите и антропологичен разпад в Късния Рим

В Късния Рим промените на базисния ценностен антропологичен модел са показателни за кризата на идентичността. Там кризата на ценности води до дехуманизация на отношенията в управляващия елит и до модел на ценностен разпад на „ядрено“ равнище на базисните семейно-родови структури, върху които вече не е възможно да се изградят устойчиви вторични социални институции.

Този остър дефицит на траен антропологичен ценностен модел на първично ниво, удовлетворяващ необходимостта от конструктивно хуманно възпроизводство, довежда до потенциална възможност за налагане на новия Християнски модел на „Светото Тайнство на семейството“, който осигурява благодатна ценностна и регулативна основа за това базисно и най-важно човешко възпроизводство. То гарантира и възпроизводството във всички други вторични общностни и социални измерения.

Виждаме как в исторически план разпад на една общностна структура активира динамика и алтернатива на развитие на друга, запълваща ценностния, социален и „смислов вакуум“, и то точно в този аспект на общностна идентичност, който има базисно и фундаментално значение за хуманността на човешкото възпроизводство.

Християнската „религиозна революция“ като цивилизационен отговор

Разпадът на всички основни табута и универсални ограничения за хуманно поведение на римските императори и техните близки родственици след Октавиан Август, особено на Тиберий и Нерон (Варналис, 1981), довеждат до историческа тенденция в другата крайност – до сакрализация в Християнската цивилизация на семейните отношения, на техните основни правила и легитимност. Неслучайно точно този ценностен разпад в римския императорски елит мотивира император Константин и неговата майка императрица Елена към радикална „религиозна революция“, която става и цивилизационна основа на утвърждаването на Християнството като световна универсална религия.

Неслучайно те се почитат като „свети равноапостолни цар Константин и неговата майка царица Елена“. Те възстановяват базисния ценностен антропологичен модел на семейните отношения в елита на Късния Рим и с това допринасят за сакрализацията им в Християнството. Успоредно с това внасят иновация, която удължава с едно хилядолетие жизнеността на Империята.

Социално-онтологичният избор: Християнството срещу Митраизма

За да посочим прогностичната сила и възможност за достигане на научно базирано знание в идеята за социалната онтология, чрез анализ на „базисния ценностен антропологичен модел“, можем да защитим обосновката защо точно Християнството е избрано за официална религия в Късната римска империя, а не Митраизмът – религиозна и ценностна платформа, много по-популярна и доминираща между легионите, между римските императори и елит (Burkert, 1987). Императорите през 3-ти век са ревностни защитници на Митраизма и това е в пълен синхрон с триумфалната и абсолютна императорска власт по това време, подкрепяна изключително от войнишките легиони. Голяма част от митроподкрепящите легиони са дислоцирани по границите на империята. Тъй като тези легиони са набирани изключително от местното население, така наречените „федерати“, то Митраизмът съвсем определено може да се разглежда и като „народна“ религия в посочените райони. В Англия са определени поне три легиона като легиони на Митра, като един от тях е точно от Лондон. Други са в Housesteads, Carrawburgh и Rudchester.

Независимо от тази „естествена“ културна и цивилизационна близост както на ниво „народ/федерати“, „легиони“ и „елит“, така и до модела на Митраизма, решението на проблемите на Късния Рим е друго – „Светото Тайнство на Християнското семейство“.

Реформацията и защитата от инцестуозен регрес

По-подобен начин по-нататък в текста ще цитираме ролята на Реформацията и на Мартин Лутер като ключов фактор в промените на „вторичния ценностен антропологичния модел“, на своеобразна „религиозна революция“ и религиозен ренесанс на Християнските ценности в Западната цивилизация. Научно базираният отговор е свързан както с проблемите на „разпад на ценностите“ на елита, така и с възстановяване на нарушеното функциониране на базисната структура на семейно-родовите отношения от техния инцестуозен регрес.

Феномените на цивилизационен разпад водят до застрашаване на най-древните устои на социалното човешко общуване и това е предпазване от инцест.

Митраизмът, другите схизми и реформаторски движения в Европа по времето и преди делото на Реформацията нямат отношение точно към тази централна тема. Християнството като официална религия в Късния Рим, съхранило повече от едно хилядолетие устоите на империята, и Реформацията като вече 500-годишен отговор на ценностната криза на Западната цивилизация на прага на Новото време имат роля на решения на най-важния проблем в процеса на ценностен разпад. Те възстановят основните ценностно-регулативни структури в базисния и вторичния ценностен антропологичен модел и предпазват общността от инцестуозен регрес.

Диференциация и йерархия на слоевете на общностната идентичност

Анализът на базисния и вторичния ценностен антропологичен модел ни насочва към необходимостта от диференциация на отделни „слоеве на личностната и общностна идентичност“, на тяхното развитие или като обща органично интегрирана безконфликтна структура, или, обратното, на дезинтегрирана структура, служеща за основа и на редица патологични социални и клинични феномени.

Ключов момент в човешката социална и клинична патология, както показахме по-горе в изследването за феномена на фундаменталната грешка, е естествената социалнопсихична тенденция към фундаментализъм. На базата на общностната идентичност се заражда и съответна личностна идентичност. При по-сложните исторически форми, вследствие на социалната еволюция, имаме множествени форми на общностна идентичност като исторически сдържания и „слоеве на идентичността“. В тази сложност и богатство на процеса на общностно „оличностяване“ се крие и потенциалната възможност както за изпреварващо цивилизационно развитие, така и за отключването на патологични социалнопсихични тенденции на фундаментализъм в поведението на представители на общностна идентичност в състояние на социален регрес или регресивно развитие на личността.

Първата базисна идентичност е семейно-родовата. Исторически след това е племенната идентичност. Тя, от своя страна, преминава в етническа идентичност, която се обуславя от развитието на езика като основополагащ фактор на етничността. Следващата историческа фаза е цивилизационната идентичност, базирана на религия и системни вярвания. В рамките на Модерното време бурно се развиват националните идентичности и политическите идеологии. В цялата структура на социалната онтология, на всеки един отделен преход имаме личностна и социална промяна и съответна криза. Към идеята на проф. Людмил Георгиев (Георгиев, 2013), която ще разгледаме по-нататък в текста, за съществуването на етническо и етнонационално съдържание на личността можем да добавим и наличието на културни идентификационни съдържания и от другите общности форми: на семейно-родовата; на племенната (субкултурите в съвремието), на цивилизационната и субцивилизационната.

Хипотеза за „тройно критичната структура“ и деструктивното лидерство

Съществуват множество слоеве на идентичността, които е необходимо органично и безконфликтно да се интегрират в развитието на личността. Големият проблем на тази сложна структура на слоеве се крие в динамиката и взаимоотношенията помежду им, конфликтността или постигната органична хармония. Биологично тежките последствия на първичната социална травма на произхода, които носим в своята хуманитарна биология, поставени под социалното травмиращо влияние на средата и криза на „слоя на автентична идентичност“, можем да определим като хипотеза за „тройно критична структура“, която може да има значителен патологичен и деструктивен социален и клиничен потенциал.

Тя се състои в съчетаването в отделната личностна биография на: 1) травматично минало на насилие, екзистенциална застрашеност или сексуална травма; 2) криза на личността и 3) криза в слоя на общностна идентичност, в който тя има автентична смислова идентификация.
Смисълът на хипотезата за „тройно критична структура“ е, че когато тези три елемента се съчетаят в житейската биография на един определен човек, това което може да се очаква като резултат е засилване влиянието на травматичността на миналото, реакция на социален или психопатологичен регрес и все по-вероятни некрофилни и деструктивни измерения на поведението и ценностната ориентация. Това е един от възможните отговори на актуалния въпрос за анализ на тероризма, за обяснение на неговия социалнопсихичен произход и предиктори на индивидуално и колективно поведение.

И както посочихме по-горе в текста, тези тенденции могат да имат несъзнаван и нерефлектиран характер както за отделната личност, така и за общността. Колкото по-висок социален статус на лидерство в общностната идентичност има съответната личност, толкова по-висока ще бъде социална значимост на патологичните и деструктивни последствия. В тази посока е следващият анализ на случай, при който от значение ще бъде както екзистенциалната личностна застрашеност в ранно детство на ключов социален и политически лидер, така и синхрона между неговия психичен комплекс с регресивната фиксация на общностно и ценностно равнище в развитието на Руската цивилизационна идентичност или, по думите на Ерих Фром, с характеристиките на „социалния характер“.