Си Дзинпин във Вашингтон: обещания, мобилизация, предупреждения

Повече от десетилетие след последното си посещение във Вашингтон китайският президент Си Дзинпин ще се срещне с американския президент Доналд Тръмп на 23-25 септември 2026 г. В навечерието на визитата американският анализатор Мат Търпин се връща към един стар въпрос – каква тежест имат дипломатическите обещания, когато последвалите действия пораждат съмнения в тяхното изпълнение.

Това е основният акцент в анализа на Търпин „Г-н Си отива във Вашингтон“, публикуван на 20 септември 2026 г. в неговия Substack профил.

Мат Търпин е американски анализатор в областта на сигурността. Понастоящем сътрудник в Hoover Institution и старши съветник в Palantir Technologies. Между 2018 г. и 2019 г. е директор за Китай в Съвета по национална сигурност в Белия дом и старши съветник за Китай на търговския министър в администрацията на Тръмп.

В коментара си Търпин припомня срещата между Си Дзинпин и Барак Обама през септември 2015 г. Тогава двамата лидери обсъждат редица спорни въпроси, сред които Южнокитайско море и киберсигурността. Си заявява, че Китай няма намерение да преследва милитаризация на своите обекти в Южнокитайско море. В областта на киберпространството Вашингтон и Пекин постигат общо разбиране, че правителствата им няма да извършват или съзнателно да подкрепят киберкражба на интелектуална собственост за получаване на конкурентно предимство.

Но изграждането на военна инфраструктура върху китайските позиции в Южнокитайско море и последвалите американски обвинения срещу китайски хакери показват разминаване между поетите ангажименти и действията на Пекин.

Договорките от 2015 г.

На 25 септември 2015 г. Си Дзинпин и Барак Обама провеждат съвместна пресконференция в Белия дом. Американската страна съобщава, че двете правителства са се договорили да не извършват или съзнателно да подкрепят киберкражба на интелектуална собственост, включително търговски тайни и друга конфиденциална бизнес информация, с цел осигуряване на конкурентно предимство на компании или търговски сектори.

Обама подчертава, че след постигнатото споразумение предстои да се види дали поетите ангажименти ще бъдат последвани от действия. Си заявява, че свързаните с изграждането на китайски обекти дейности в Южнокитайско море не са насочени срещу други държави и че Китай няма намерение да преследва милитаризация.

Именно тези две публични позиции от 2015 г. Търпин използва като отправна точка за оценката си на предстоящата визита.

След срещата през 2015 г. Китай продължи да развива инфраструктура върху спорни обекти в Южнокитайско море. На китайските позиции в архипелага Спратли бяха изградени писти, пристанищни съоръжения, хангари, радари и други обекти с военно приложение. Още през 2016 г. CSIS описва изграждането на инфраструктура за поддръжка на въздушни, военноморски и брегови сили на няколко от тези позиции, както и разполагането на мобилни ракети „земя-въздух“ на остров Уди. В следващите години китайските изкуствени острови се превърнаха в значими военни и логистични пунктове. CSIS ги описва като инфраструктура, която разширява възможностите на Китай за наблюдение и военни операции в Южнокитайско море.

Така уверението на Си от 2015 г. не е било спазено, казва Търпин. Подобна връзка анализаторът прави и в областта на киберсигурността.

След договореностите от 2015 г. американските власти продължават да повдигат обвинения срещу китайски граждани за кибератаки, кражба на интелектуална собственост и получаване на конфиденциална бизнес информация. През декември 2018 г. Министерството на правосъдието на САЩ обвини двама китайски граждани, свързани с китайското Министерство на държавната сигурност, в глобална кампания за компютърни прониквания. Според обвинението действията са продължили повече от десетилетие и са засегнали десетки технологични компании. Американското правосъдно министерство посочва и други случаи, при които обвиняеми са били свързвани с китайски разузнавателни структури.

Предстоящи китайски дейности във Вашингтон

В анализа си Търпин се спира и на присъствието на китайски граждани на публични прояви около посещенията на Си във Вашингтон. Бившият икономически съветник припомня как през 2015 г. китайското посолство е организирало транспортирането на китайски студенти до Вашингтон, за участие в прояви в подкрепа на Си и в противовес на протестиращи срещу китайското правителство.

Според Търпин подобни усилия се наблюдават и преди тазгодишното посещение. Той се позовава на публикация на медията NTD, според която китайски дипломатически представителства са търсили подкрепа от китайската общност в САЩ за прояви в чест на Си.

Търпин обръща внимание и на две съобщения на американските власти, публикувани непосредствено преди визитата Едното е публикация на Държавния департамент от 16 септември, свързана с възможни визови последици за чужди граждани, чиито действия противоречат на американските национални интереси и външната политика.

Другото е от 18 септември на Министерството на вътрешната сигурност, и се позовава на Министерството на правосъдието, относно изискванията за регистрация като чуждестранен агент, когато дадено лице действа под ръководството или контрола на чуждо правителство.

Търпин свързва тези съобщения с възможността китайски граждани в САЩ да бъдат призовавани да участват в организирани прояви в подкрепа на Си.

„Звучи така, сякаш американското правителство казва: ако сте гражданин на КНР, намирате се в САЩ и сте получили покана от китайското правителство или от лице, свързано с ККП, да участвате в митинг в подкрепа на Си Дзинпин, може би е по-добре да си останете вкъщи, освен ако не сте регистриран като ‘чуждестранен агент’.“

Визитата

Посещението на Си Дзинпин е насрочено за 23–25 септември 2026 г., по покана на Доналд Тръмп.

На 23 септември Си и съпругата му Пън Лиюен трябва да пристигнат във военновъздушната база „Андрюс“. Тръмп ще посрещне лично китайския президент там, което е необичаен протоколен жест за американски президент.

Основната политическа програма е на 24 септември. Тогава е предвидена официалната церемония по посрещане в Белия дом, последвана от разговори между Тръмп и Си. Вечерта Тръмп и съпругата му Мелания ще дадат държавна вечеря в чест на Си и Пън Лиюен.

На 25 септември визитата трябва да приключи с допълнителна програма, след което китайската президентска двойка ще отпътува от САЩ.

Темите

На дневен ред се очаква да бъдат търговията, митата, редкоземните елементи и критичните минерали, изкуственият интелект, технологичните отношения и Тайван. Китайското външно министерство потвърди посещението. Подробен официален списък на всички теми на разговорите не е публикуван, но предварителни преговори и анализи сочат именно към тези въпроси като основни.

Търговията и митата са водещ акцент. В навечерието на срещата финансовият министър на САЩ Скот Бесънт и китайският вицепремиер Хъ Лифън проведоха преговори в Ню Йорк, на които са обсъждани митата, търговията и възможността за нови договорености между двете страни. Сред конкретните въпроси е и прилагането на договорения през май механизъм за идентифициране на възможни тарифни намаления за нечувствителни стоки.

Редкоземните елементи и критичните минерали са друг важен пункт. Те са част от търговските преговори заради зависимостта на американската индустрия от китайски доставки и значението на тези материали за производството на редица технологични продукти. Reuters посочва търговията със селскостопански продукти, енергия и редкоземни елементи като важни разменни инструменти в отношенията между двете държави. Темата за редкоземните елементи има и конкретен времеви хоризонт. Временното спиране на китайските ограничения върху износа на редкоземни елементи е договорено да продължи до 10 ноември 2026 г., което поставя въпроса за бъдещето на ограниченията в контекста на по-широките търговски преговори.

Изкуственият интелект също заема все по-важно място в подготовката на срещата. На разговорите в Ню Йорк на 20 септември американската страна е предложила създаването на механизъм за уведомяване между САЩ и Китай при сериозни инциденти, свързани с ИИ, които достигат равнище на национална сигурност. Вашингтон предлага и създаването на по-структуриран американско-китайски диалог за изкуствения интелект. ИИ е свързан и с технологичната конкуренция между САЩ и Китай. Двете държави са водещи в разработването и внедряването на съвременни ИИ технологии, а редкоземните елементи са важни за производството на редица технологични продукти. В същото време ограниченията върху чувствителни технологии и полупроводници остават част от по-широкия контекст на двустранните отношения.

Тайван е сред най-чувствителните политически въпроси в отношенията между Вашингтон и Пекин. Според цитирани от Reuters анализатори Си вероятно ще постави въпроса за Тайван по време на срещата на 24 септември.