Седя и мисля

Седа и мисла, седа и мисла, па по едно време се усещам, че само седа…
От фолклора – размисли на Шопа

Българските медии в последно време неуморно ни убеждават, че има реална вероятност да бъдем заплашени от ирански ракетен удар (въпреки факта, че Европа е напълно защитена от ирански балистични ракети, чрез ПР система на НАТО Aegis Ashore и съвместната американска ВМ система Aegis). Псевдоспециалисти, министри (бивши и настоящи) и политици, в нестроен хор от невежи и проруски твърдения, повтарят това почти всеки ден.

Непрекъснато се обсъждат ирански хибридни блъфове, предназначени да забият клин между населението и съюзниците в НАТО. Постоянно се цитират автентични ирански заплахи в оригинал (и чрез картина), а противодействащата информация обикновено се преразказва.

Така средностатистическият българин все повече се убеждава, че страната е в опасност, и най-важното, за това е виновен Западът и преди всичко САЩ, ръководени от злия Тръмп… Конкретната причина била кацането на съюзнически (американски) самолети в България. Естествено, целият този информационен шум обилно е инфилтриран с антиамериканизъм. Веднага здравите сили взеха мерки – партийните групи около летище Безмер организираха протестни демонстрации под Червени знамена със Сърпичук.

Разбира се, тук няма нищо чудно. Големите медии са:

1. В ръцете на пролеви и пролевичарски собственици, които определят политическия дневен ред на програмите (с други думи, на пропагандата).

2. По-голямата част от журналистите са генерично свързани с Кастата АБпФК (също както и огромна част от хората в държавната и общинската администрация, също и в тази, свързана с културата, науката, обществените организации, да не говорим пък за пролевите / пролевичарски и неомарксистки НПО, опериращи годишно със стотици милиони евро, които са оплели страната в задушаваща Мрежа).

Това обуславя и проруските (а и свързаните със съюзниците на Русия – Иран и Китай), както и неомарксистките тенденции в политиката на големите медии, разкъсвани между проруска и антиамериканска пропаганда. Последната особено се засили след откриването на Студената гражданска война между Неомарксизма и Десния консерватизъм при администрацията на последния американски президент. И това е естествено – финансираните от неомарксистки донори големи медии у нас защищават интересите на своите пролеви/промарксистки собственици.

От друга страна повечето от журналистите с генерична възка откъм АБпФК интуитивно мразят Америка, унищожила любимия СССР на Дядовци и Роднини. Разбира се, има и друга прослойка сред журналистическото братство, произлизаща от същия Червен корен, но застанала на антируски позиции и същевременно (по стар семеен рефлекс) изповядваща новата ревизия на Марксизма – неоМарксизма. В този случай има и бонус – тази прослойка е щедро финансирана от външни пролеви / левичарски донори. Затова е обяснимо, че от сутрин до вечер над страната се носи медиен грохот от префинена (както и не чак толкова) проруска и антиамериканска пропаганда по големите медии (малките са почти без значение).

Америка е виновна за всичко

Седя и си мисля, пак седя и пак мисля… но за разлика от Шопа, накрая ме блъсна тежко déjà-vu…

Имам тягостното чуство, че у нас (и в Европа) се завръщат Призраците на комунизма от средата на 80-те, само че с други оръжия и с друг субект на омраза… Тогава вестници, радио, телевизия, както и всички журналисти от Социалистическия лагер и прогресивните им колеги в Америка и по света, от сутрин до вечер разобличаваха и заклеймяваха президента Роналд Рейгън персонално: „Врага на мира“, „Душманина на цялото напредничаво човечество“, „Разрушителя на икономиката (американската и въобще)“, „Безмозъчния каубой“, „Подпалвача на нова война“, „Нахалника, който се бил заканил „да направи Америка отново велика“ и „да изхвърли Империята на Злото на сметището на историята“ … Представяте ли си каква дързост! Да, ама той взе, че го направи…

А иначе, вярно е – Америка е причина за почти всичко, случващо се по света последните 80 години. В частност затова, че:

– изнесе на гърба си ВСВ (близо 2/3 от военното производство и икономиката на Съюзниците)
– спаси Западна Европа от ботуша на Сталин (1945)
– възстанови икономически Западна Европа (и други страни) след разрухата на ВСВ
– 40 години защитаваше Западна Европа от съветска заплаха и окупация, като стожер на НАТО
– от 1946 до 1988 г. спираше комунизма навсякъде по Земното кълбо
– от 1969 до 1972 г. 6 пъти осъществи кацане на друго небесно тяло и Човекът за пръв път излезе в свободния Космос и видя планетата си отдалеч, и така унижи категорично СССР
– низвергна и закопа СССР (1991)
– освободи Източна Европа след 1989 г. и я насочи към свободно развитие
– от 1945 г. до днес най-важните научно-технически иновации и изобретения са извършени там и страната е неоспорим научно-технически лидер в света
– от 1991 г. досега е единствена Суперсила и Световен жандарм
– същевременно позволи на европейците безгрижно и щастливо да си живеят 80 години под американския военен Чадър, както и 70 години да търгуват изгодно със СССР / Русия, като през това време пречеха на редица опити на САЩ да подобри стратегическата отбрана на континента в икономически и военно отношение (например газовата криза 1981-82 г. със съветския газопровод Уренгой – Западна Европа, както и кризата с разполагането на американските ракети, като контрамярка на съветските ракети насочени към европейските страни от НАТО – операция, подложена на големи демонстрации и нападения от страна на комунистически и леви организации, както и от „полезни идиоти“, умело направлявани от КГБ и ГРУ).

Но България остана изключение. Тук Кастата АБпФК (уникална структура, непозната никъде сред комунистическите движения), в лицето на Наследницинте, запази цялата икономическа власт в ръцете си и след няколко неуспешни опити, понастоящем прави най-сериозния такъв да овладее Трите власти и да извърши една мека Реставрация на Комунизма (т.е. режим на постКомунизъм), чрез див популизъм и манипулация на най-безпросветната част от народонаселението, т. нар „месианци“ (Политическото блато, представляващи около 30-35% от гласоподавателите). На тази база още отсега се подготвят изборите за президент и за местни органи на властта, стягат се машините-мадуровки и се установява взаимодействие със сайбията им – Машиниста…

Антиамериканците

Сега почти всички в Европа са недоволни от Америка и я ругаят:

– едни, защото не могат да печелят, както преди, търгувайки изгодно с Русия (така наречените от Ленин „полезни идиоти“),
– други, най-вече в България, потомци на АБпФК, защото не могат да простят унищожаването на любимия им СССР (Матушката на техните Дедовци) и катастрофалната загуба на феодални привилегии,
– трети, защото там, в Америка, Наследникът на Каубоя гони и преследва безмилостно политическите им братя: левичари, марксисти/неомарксисти, комунисти, социалисти, затоплисти, зеленисти, наркоманисти, ЛГБТ-исти, веганисти… Дори взе, че ги изгони от Армията, изхвърли и „транс-офицерите“ (бил казал, че човек, който не знае дали е мъж или жена, не може да бъде офицер в Американската армия), забрани гей сватбите (обикновено извършвани на стълбите пред Уест пойнт), забрани драг фестивалите във военните бази, разтури DEI комитетите и уволни политическите офицери, провеждащи неомарксистки политзанятия във военните поделения, извърши още и още ужасии, и нямат край, и нямат край…

Поука

Както ни учи Историята, антиамериканизмът, респективно антикапитализмът, практикуван в ЕС, са каузи предварително обречени на неизбежен провал. В частност за Европа, и двете поведения са равносилни на самоубийство. (Sic!)