Върховният съд на САЩ спаси Cisco от дело за репресии в Китай

Петнадесет години след завеждането на историческо дело срещу технологичния гигант Cisco то приключи не с процес, който да установи дали компанията действително е подпомогнала преследването на Фалун Гонг в Китай, а с решение за границите на американското право – решение, което засяга не само тринадесетте ищци, а всеки чужд гражданин, потърсил обезщетение в САЩ за тежко нарушение на международното право.

На 23 юни 2026 г. Върховният съд на САЩ постанови с шест на три гласа, че федералните съдилища нямат право сами да създават основания за граждански искове по Закона за исковете на чужденци за неправомерно нанасяне на вреда (Alien Tort Statute, ATS) – федерален закон от 1789 г., който при определени условия позволява на чуждестранни граждани да търсят обезщетение пред американски съдилища за тежки нарушения на международното право. С отделно мнозинство от осем на един съдът реши, че и Законът за защита на жертвите на изтезания от 1991 г. (Torture Victim Protection Act, TVPA) не допуска искове срещу лица само на основание, че са подпомогнали извършването на изтезания.**

Решението по делото Cisco Systems, Inc. v. Doe I, № 24-856, отменя постановление на Девети федерален апелативен съд от 2023 г., което позволяваше искът да продължи към фазата на събиране на доказателства. С него на практика приключва дело, заведено през 2011 г. от последователи на духовната група Фалун Гонг, които обвиняват технологичния гигант Cisco, че съзнателно е помогнал на китайските власти да изградят система за тяхното идентифициране, проследяване и задържане в Китай.

Формално съдът върна делото на Девети апелативен съд с указания решението да бъде приложено. След като и двете правни основания отпадат обаче, искът остава без база. Петнадесет години след завеждането му делото приключва не с процес, който да установи дали Cisco действително е подпомогнала преследването на Фалун Гонг, а с решение за границите на американското право.

Какво реши съдът

* ATS не оправомощава федералните съдилища да създават нови основания за граждански искове, включително за подпомагане и съучастие при нарушения на международното право.
* TVPA не допуска гражданска отговорност за подпомагане на изтезание, защото Конгресът не я е предвидил изрично в текста на закона.
* Делото е върнато на по-долната инстанция за произнасяне в съответствие с тези изводи.

Мнението на мнозинството е изготвено от съдия Ейми Кони Барет, към която се присъединяват председателят на съда и съдиите Томас, Алито, Горсъч и Кавано.

Съдът призна, че исковете по ATS и TVPA често са свързани с тежки и нечовешки престъпления. Според решението обаче създаването на нови основания за отговорност е задача на Конгреса, а не на съдилищата.

Съдия Соня Сотомайор възрази, че решението на практика затваря вратите на американските съдилища не само за ищците по делото срещу Cisco, но и за почти всички бъдещи жалбоподатели, които търсят обезщетение за нарушения на международното право по ATS. Съдиите Елена Кейгън и Кетанджи Браун Джаксън се присъединиха към несъгласието ѝ по частта за ATS, но не и по частта за TVPA. По този въпрос Сотомайор остана единствената несъгласна.

В коментар за юридическото издание Just Security професорът по сравнително право Уилям Додж от Университета „Джордж Вашингтон“ обърна внимание на упрека на Сотомайор, че мнозинството на практика отменя решението Sosa v. Alvarez-Machain (2004) без изрично да признае това, и че така пренебрегва принципа на обвързващия прецедент при тълкуване на закони, приети от Конгреса.

Закон от 1789 г. без приложение

Американското право разграничава две неща, които на пръв поглед изглеждат едно и също.

Първото е компетентността: кой съд може да разгледа даден спор. Второто е основанието за иск: съществува ли норма, която дава на ищеца лично право да търси обезщетение от конкретен ответник. Съд може да е компетентен и въпреки това искът да бъде отхвърлен, защото такова право просто не е предвидено.

Текстът на ATS съдържа само първото. Той гласи, че окръжните съдилища „имат първоначална компетентност по граждански дела, заведени от чужденец, за деликт, извършен в нарушение на правото на народите или на договор на САЩ“. Нито състав, нито санкция, нито кръг на отговорните лица.

През 2004 г. по делото Sosa v. Alvarez-Machain Върховният съд отговори на въпроса откъде тогава идва правото на иск: съдилищата могат да го извлекат сами, но само за тесен кръг норми на международното право, които са също толкова определени и всеобщо приети, колкото трите нарушения, познати през 1789 г. – пиратството, посегателството срещу дипломати и нарушението на охранителна грамота. Върху тази възможност бяха изградени десетилетия дела за изтезания, геноцид, робски труд и военни престъпления.

Решението от 23 юни премахва самата тази възможност. Оттук нататък основание за иск по ATS може да създаде само Конгресът.

Без разглеждане по същество

Решението не установява дали Cisco действително е създала технологии специално за преследването на Фалун Гонг и не оправдава компанията по фактите, посочени в жалбата. Върховният съд разгледа по-тесен правен въпрос: дали двата федерални закона позволяват Cisco и двама нейни бивши ръководители да бъдат съдени за подпомагане на нарушения, извършени от китайските власти.

С други думи, делото приключва, преди ищците да получат възможност да изискат пълен набор от вътрешни документи, свидетелски показания и други доказателства от компанията.

Обвинението

Искът е подаден през 2011 г. от Human Rights Law Foundation от името на група китайски и американски граждани, последователи на практиката за усъвършенстване на духа и тялото Фалун Гонг, известна още с името Фалун Дафа. Ответници са Cisco Systems и двама нейни тогавашни ръководители – Джон Чембърс и Фреди Чън. Исковете по ATS са насочени срещу компанията, а тези по TVPA – срещу двамата ръководители.

Ищците твърдят, че Cisco съзнателно е помогнала на китайските власти да изградят системата „Златен щит“ като инструмент за наблюдение, идентифициране и преследване на последователи в Китай, където практиката е подложена на репресии от юли 1999 г.

Според жалбата Cisco не е била само доставчик на стандартно мрежово оборудване. Ищците твърдят, че компанията съзнателно е проектирала, персонализирала и поддържала части от китайската система за наблюдение и вътрешна сигурност. Те заявяват, че технологията е позволявала на китайските служби да анализират интернет активността на последователи на Фалун Гонг, да наблюдават комуникациите им в реално време, да създават подробни лични профили и да установяват връзките между отделни потребители. Събраната информация впоследствие била използвана за намиране, задържане и разпити на набелязаните лица.

Тринадесетте ищци твърдят, че те и техни близки са били идентифицирани чрез „Златен щит“, след което са били подложени на произволно задържане, изтезания, принудителен труд и друг тормоз.

Жалбата се позовава и на маркетингови презентации и вътрешни документи, които предполагаемо свързват технологичните възможности на Cisco с кампанията на китайските власти срещу Фалун Гонг. Според ищците в материали на компанията се споменават възможности за наблюдение на движението и за подпомагане на т. нар. douzheng – термин, използван за репресивна кампания или политическа борба срещу определена група.

Cisco отхвърля обвиненията. Компанията определя твърденията като неоснователни и заявява, че не персонализира продуктите си с цел подпомагане на цензура и репресии. Позицията ѝ е, че е продавала разрешено от американското законодателство мрежово оборудване и не може да контролира начина, по който клиентите впоследствие използват технологиите.

Петнадесет години по съдилищата

През 2014 г. Федералният окръжен съд за Северния окръг на Калифорния прекратява делото. Причината: жалбата не установява достатъчно силна връзка между нарушенията в Китай и действията на Cisco на американска територия.

През януари 2016 г. три международни правозащитни организации подават общо становище като приятели на съда (amicus brief) с искане делото да бъде възобновено. Това са Electronic Frontier Foundation, защитник на гражданските свободи и личните данни в интернет; ARTICLE 19, работеща за свободата на изразяване и достъпа до информация; и Privacy International, противопоставяща се на неправомерното държавно и корпоративно наблюдение. Организациите подчертават разликата между продажбата на технологии с общо предназначение, впоследствие използвани неправомерно, и съзнателното разработване и поддържане на специализирани системи, предназначени за нарушения на човешките права. Според тях твърденията в жалбата са достатъчно конкретни, за да бъде позволено делото да достигне до събиране на доказателства.

На 7 юли 2023 г. тричленен състав на Девети апелативен съд позволява исковете по ATS срещу Cisco да продължат, както и част от претенциите по TVPA срещу двамата ръководители. Съдът не установява вина, а приема, че ищците са изложили достатъчно конкретни твърдения, за да преминат първоначалната фаза. Според съда жалбата правдоподобно твърди, че Cisco е предоставила съществена техническа помощ за кампанията срещу Фалун Гонг, знаейки, че изтезания, произволни задържания, отвличания и извънсъдебни убийства са вероятен резултат от използването на системата.

На 3 септември 2024 г. искането на Cisco делото да бъде преразгледано от целия състав на Девети апелативен съд е отхвърлено. Шестима съдии предупреждават, че делото може да засегне отношенията между САЩ и Китай и да разшири прекомерно приложението на ATS.

На 31 януари 2025 г. Cisco подава молба за преразглеждане до Върховния съд.

През октомври 2025 г. конгресмени от Специалната комисия по въпросите на Китай изпращат писмо до главния юрисконсулт на САЩ Джон Сауър с призив Министерството на правосъдието да препоръча молбата да не бъде допускана до разглеждане. Според подписалите ищците трябва да докажат твърденията си, а намесата на Върховния съд на този етап е неподходяща.

На 9 януари 2026 г. след допитване до федералното правителство съдът приема да разгледа два от поставените въпроси: дали ATS допуска искове за подпомагане и съучастие и дали Законът за защита на жертвите на изтезания допуска подобна форма на отговорност.

На 28 април 2026 г. са изслушани устните аргументи. Администрацията на президента Тръмп подкрепя позицията на Cisco по правните въпроси. Представител на Министерството на правосъдието пледира заедно с адвокатите на компанията.

Първият тест: процесът „Абу Грейб“

Скоро решението по делото Cisco беше приведено като аргумент в друг процес по ATS.

През 2024 г. съдебни заседатели приеха американския военен подизпълнител CACI Premier Technology за отговорен за изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение спрямо трима иракски граждани, задържани в затвора „Абу Грейб“ през 2003 г. Всеки от ищците получи по 3 млн. щ.д. обезщетение за претърпените вреди и по 11 млн. щ.д. наказателно обезщетение, или общо 42 млн. долара. На 12 март 2026 г. Четвърти федерален апелативен съд потвърди решението с два на един гласа.

След делото Cisco компанията CACI поиска съдът да преразгледа заключението си, твърдейки, че според ATS федералните съдилища могат да разглеждат само искове срещу преките извършители, но не и претенции за подпомагане и съучастие.

Ищците възразиха на 7 юли 2026 г., че решението по делото Cisco запазва възможността за произнасяне по искове за нарушения на международното право и че действията по тяхното дело попадат именно в тази категория. Четвърти апелативен съд все още не се е произнесъл.

Изходът от този спор ще покаже колко тясно ще бъде тълкувано новото правило и дали остават практически изключения от него.

Последици и призив към Конгреса на САЩ

Решението за Cisco продължава поредица от постановления на Върховния съд, които ограничават използването на ATS при нарушения на човешките права, извършени извън Съединените щати. През 2013, 2018 и 2021 г. съдът вече стесни възможностите за предявяване на подобни искове срещу компании, особено когато основните нарушения са извършени в друга държава.

В анализ на адвокатската кантора Sullivan & Cromwell се отбелязва, че решението премахва основния механизъм за завеждане на подобни дела в американските съдилища, като едновременно изключва съдебно създадените основания за иск по ATS и отхвърля отговорността за подпомагане и съучастие по TVPA.

Адвокатът на ищците Пол Хофман изрази разочарование от резултата. Според него след решението Конгресът трябва изрично да промени закона, за да могат жертвите на тежки нарушения на човешките права да търсят отговорност от американски компании в съдилищата на САЩ.

Такава законодателна инициатива обаче не е внасяна от десетилетия. Според справка на Изследователската служба на Конгреса последният опит ATS да бъде изменен е законопроектът Alien Tort Statute Reform Act в 109-ия Конгрес, по който не са предприети действия.

Постановлението оставя без съдебен отговор основния фактически спор по делото: дали Cisco е продала на Китай стандартна инфраструктура, която впоследствие е била използвана неправомерно, или съзнателно е разработила специализирани инструменти за идентифициране и преследване на последователи на Фалун Гонг.

В бъдещи подобни случаи възможността за правна отговорност ще зависи преди всичко от това дали Конгресът ще приеме по-ясно законодателство, позволяващо искове срещу компании и лица, обвинени в подпомагане на нарушения на човешките права извън САЩ.

Подкрепата на администрацията на Доналд Тръмп към позицията на Cisco вероятно не бива да се разглежда като страх от реакция на Китай, а като опасение, че подобни дела могат да засегнат външната политика на САЩ и отношенията с други държави – въпроси, които според нея трябва да се решават от Конгреса и изпълнителната власт, а не чрез разширително тълкуване на закона от съдилищата.