Cisco на съд: когато технологиите са оръжие за репресии

През 2026 г. се навършват 15 години от завеждането на съдебно дело, което е почти непознато за българската общественост, но поставя въпроси с глобално значение. Става дума за съдебен иск срещу технологичния гигант Cisco, внесен през 2011 г. от последователи на духовното движение Фалун Гонг и достигнал най-висшата съдебна инстанция на САЩ – Върховния съд.

Това не е обикновен корпоративен спор или технически казус. Обвиненията са за съучастие в тежки нарушения на човешките права – произволни арести, изтезания и системно преследване – чрез съзнателно разрaботване и предоставяне технологии за масово наблюдение, на един от най-репресивните режими в света: китайската комунистическа партия (ККП).

Това, което прави делото особено актуално сега, е решението на Върховния съд на САЩ от 9 януари 2026 г. да разгледа жалба на Cisco за неговото прекратяване. Очаква се съдиите да изслушат аргументите на обвиняемите през пролетта.

Разследване на AP от 2025 г. показва, че зад проектирането и изграждането на китайската система за наблюдение стоят американски технологични компании, насърчавани от републикански и демократически администрации, въпреки предупрежденията на активисти, че продуктите на Cisco се използват за преследване на религиозни групи и малцинства.

„Златен щит“ и ролята на Cisco

В началото на новото хилядолетие Китай стартира мащабен държавен проект за интернет контрол и вътрешна сигурност, известен като „Златен щит“ (Golden Shield) и „Велика китайска интернет стена“. Обявен е като инструмент за борба с престъпността. Но на практика представлява сложна система за цифрово следене, цензура и идентифициране на „неудобни“ за ККП граждани.

Именно тук на сцената се появява Cisco Systems – компания със седалище в сърцето на Силициевата долина, Сан Хосе, американския щат Калифорния, и един от най-големите производители на мрежово оборудване в света.

Последователи на Фалун Гонг в САЩ завеждат иска през 2011 г. Жалбата твърди, че в ръководството на Cisco са знаели, че китайските служби ще използват „Златен щит“ за преследване на духовната група и са създавали нови технологии именно с тази цел. Редица анализи посочват, че Cisco е работил по системи, позволяващи събиране на профили, мониторинг в реално време и събиране на подробна информация. Също, че китайските власти могат да ги използват за задържане на лица, включително последователи на Фалун Гонг.

През 2014 г. делото е прекратено от федерален съд заради липса на достатъчно доказателства, че Cisco са знаели как ще бъдат използвани техните технологии. Правозащитни организации като „Електроник Фронтиър Фаундейшън“ (EFF) остро оспорват решението и настояват, че именно съзнателното персонализиране на софтуера прави компанията съучастник, а не просто доставчик.

Cisco се оправдава с търговските регулации. Компанията твърди, че след като износът на интернет инфраструктура за Китай не е забранен от американското законодателство, тя не може да носи отговорност за последващата употреба на продуктите ѝ. Този аргумент обаче среща сериозна критика – липсата на забрана не означава автоматично липса на вина, особено когато става дума за преднамерено разработени инструменти за репресии.

Фалун Гонг топ мишена на ККП: защо?

За разбиране същността на делото е необходимо знание защо Фалун Гонг се жалват от софтуера на Cisco. Фалун Гонг (Фалун Дафа) е духовна практика с медитативни упражнения и морални принципи. В края на 90-те години на 20-и век движението набира огромна популярност в Китай – факт, който ККП възприема като заплаха за своята власт, въпреки аполитичността на групата.

От 1999 г. насам китайският режим провежда масирана кампания за унищожаването на Фалун Гонг. Доклади на правителства, международни организации и медии документират изтезания, робски труд, промиване на съзнанието и насилствено отнемане на органи. В този контекст, високотехнологичните системи на Cisco се превръщат в ключов инструмент за гонения.

Корпоративна отговорност и тест за съвестта на Запада

Делото срещу Cisco далеч надхвърля конкретния случай. То показва как корпорациите често избягват моралната отговорност за своите действия, криейки се зад тълпи от високоплатени адвокати и вратички в международното право.

Решението на съдиите във Върховния съд ще бъде тест не само за американската съдебна система, но и за ценностите, които демократичният свят твърди, че защитава. Ще бъде ли потвърдена репресивната ролята на технологиите, още повече, че са създадени с ясна цел? Или икономическите интереси отново ще надделеят над човешките права?

За българския читател този случай може да изглежда далечен. Но в свят, в който технологиите нямат граници, последствията от подобни решения са универсални. Защото когато репресията се превърне в бизнес модел, никое общество не е в безопасност.