Доза „Вайръл“

Безнадеждност.

​Най-точната дума, която описва обстановката в страната ни.

​Крещим „Спасете децата ни!“, но няма кой да ги спаси. Самите възрастни са за спасение – безнадеждно потънали в злоба, омраза и… интернет. Потресаващите събития, които се случват в държавата, вече не могат да се задържат на върха като ужасни деяния, защото докато „гръмнат“, вече е дошло нещо по-лошо.

​Шофьор на автобус сваля 17-годишен младеж заради изтекла карта, макар че друг пътник предлага да закупи билет за момчето. Шофьорът отказва. Въпреки закона, който не му дава право да свали пътник, въпреки мръсната жега и моралните принципи – защото освен че момчето е непълнолетно, то е и с увреждания – шофьорът избира да го свали. Той избира да остави непълнолетно момче в най-големия пек, в нищото.

Защо?

​TikTok – мястото за простотия и ужасия

​Афишът, който трябва да има тази платформа, е: „Употребей с мярка!“ – точно както е при алкохола и цигарите, макар че тя може да бъде много по-опасна. Само че голяма част от тези, които създават и консумират съдържанието, далеч нямат мярка.

​Шофьор на автобус, пълен с пътници, се рови в телефона си, докато ги превозва от точка А до точка Б. Не стига, че се разсейва от самия екран, но и допълнителни „точки“ носи самото съдържание — женски полуголи задни части, които се движат предизвикателно пред очите му. Очи, които трябва да са „на четири“ на пътя, а те дори наполовина не са там.

​Тотална деградация. Тотално чувство за безотговорност. За безнаказаност.

​Че деградирахме и преди интернета, не е тайна. Но сега ужасът е пълен. Хората жадно консумират съдържание, сякаш са зависими от него като от въздух и вода. Имат нужда да вземат дозата си, а тя никога не стига. Същите наркомани са и самите създатели – за гледаемост, за харесвания, за да са „вайръл“.

„Вайръл“ – най-значимото събитие

​Всъщност напоследък да си „вайръл“ е може би най-важното нещо, най-значимото събитие. И нека си признаем – по-лесно се лансира простотията, отколкото някоя благородна кауза. Защо? Защото тя е много по-търсена. Предлагаш каквото се търси, за да достигнеш нужната гледаемост, да си разпознаваем, да си известен – независимо от цената, която ще платиш.

​Понякога обаче глупостта не е достатъчна. Всички познати простотии вече са измислени от един и повтаряни от хиляди други. За да „избухнеш“, ти трябва нещо, което да ти донесе мигновена слава. Какво е то? Може би жестокостта?

​И тогава тръгват трендовете: с чупене и рушене на чужда или държавна собственост, с измъчване на животни, с побоища… с убийство.

Тук ще направя едно уточнение. Понякога хората, които не умеят да четат между редовете, ревват, че прехвърлям отговорността върху останалите, а не върху самите извършители. Не, аз не отменям вината им. Не ги смятам като по-малко виновни, само защото виждам общата безотговорност и разпад. Моля се и мечтая всеки, проявил жестокост към друго живо същество, да понесе най-строго наказание. Да бъде съден така, че да съжали на мига за всичко. А ако компетентните лица преценят, че няма „лек“ и поправка – тогава може би дори смъртно наказание.

​Но разберете: това не отменя отговорността ни като общество. Не означава, че не трябва да даваме най-доброто от себе си, за да направим този свят днес малко по-добър от вчера.

​За тази цел невинаги трябва да харчите време и пари. Просто спрете да правите глупавите известни. Спрете да подкрепяте всяка ужасия в интернет чрез харесвания, споделяния и коментари. Дори когато им пишете колко са прости, вие не ги убеждавате в това — вие просто им помагате да набират популярност.

Зависими родители

​Пазете себе си и децата си от изкушенията, които интернет предлага. Психологическият парадокс е механизъм, който работи безотказно: един зависим родител е сляп за зависимостта на собственото си дете.

Когато възрастният сам е пристрастен към бързия допамин, към безкрайното скролване и нуждата от външно одобрение, той губи емоционалния си радар. Зависимият ум не разполага с ресурс да изгради критично мислене у детето, защото самият той е със служебно изключени сетива. Не можеш да научиш някого на граници, които сам постоянно престъпваш. Не можеш да предпазиш детето си от дигиталната джунгла, когато самият ти си се превърнал в нейно гориво. И така родителската липса на присъствие превръща децата в лесна плячка за най-опасните онлайн изкушения — защото търсенето на внимание там често е просто вик за забелязване, който у дома е останал нечут.

Стъпвайте на пръсти, ако вие или те самите създават съдържание в социалните мрежи. Замисляли ли сте се защо напоследък най-ужасните деяния не просто се снимат, но и се качват в една или друга платформа? Не са ли чули, не са ли разбрали от тези преди тях, че няма как да се скриеш и оправдаеш, ако сам си публикувал клип с престъплението си? Няма как да не знаят, няма как да не са разбрали. Но дали правят всичко и го снимат, или правят всичко, за да го снимат?

​Интернет в комбинация с безотговорни – или по-лошо, също „закачени“ – възрастни е по-опасна комбинация дори от фентанила. Това не са просто наркомани, които са се „размазали“ и не могат да станат от пейката. Това са хора, готови на всичко, за да са „вайръл“. A това е прекалено опасно, за да продължаваме да го игнорираме.