Иран за Тайван: големият пазарлък между Тръмп и Си започва

На 24 септември 2026 г. Доналд Тръмп и Си Дзинпин ще се срещнат във Вашингтон – само четири месеца след първата си среща през 2026 г. Този път обаче на масата няма да бъде само търговията. Тайван, редкоземните елементи, изкуственият интелект и войната около Иран могат да превърнат визитата в много по-широко геополитическо договаряне.

Когато Тръмп и Си се срещнаха в Пекин през май, двамата лидери представиха отношенията между САЩ и Китай като основа за „конструктивна стратегическа стабилност“. Договореностите трябваше да намалят напрежението и да създадат механизми за управление на конкуренцията между двете най-големи икономики в света.

Четири месеца по-късно обаче голяма част от договореното през май е изпълнено само частично. Именно това ще бъде един от основните тестове пред срещата на 24 септември: дали майската договореност ще се превърне в по-устойчив механизъм за управление на отношенията или ще остане поредното временно примирие.

Какво договориха Тръмп и Си през май

Майската среща доведе до пакет от икономически договорености. Китай пое ангажимент да купува най-малко 17 млрд. щ.д. годишно американска селскостопанска продукция през 2026–2028 г., в допълнение към поетите по-рано ангажименти за американска соя. Пекин се ангажира и с първоначална покупка на 200 самолета Boeing, както и с подобряване на достъпа на американско говеждо и птиче месо до китайския пазар. Китай пое ангажимент да разгледа американските опасения за доставките на редкоземни елементи и други критични минерали, сред които итрий, скандий, неодим и индий.

Бяха създадени и два нови механизма – Съвет за търговия и Съвет за инвестиции, които трябваше да осигурят постоянен канал за управление на двустранните икономически отношения.

На стратегическо ниво двамата лидери заявиха и обща позиция, че Иран не трябва да придобива ядрено оръжие, както и необходимост от отваряне на Ормузкия проток.

Но четири месеца по-късно изпълнението на тези договорености остава неравномерно.

Търговското примирие – първият тест преди срещата

Един от конкретните въпроси пред Тръмп и Си ще бъде бъдещето на търговското примирие, което трябва да изтече на 10 ноември. Вашингтон и Пекин обсъждат продължаването му, но към момента няма официално споразумение за удължаване. Американският финансов министър Скот Бесънт заяви след последните разговори с китайския вицепремиер Хъ Лифън, че бъдещето на примирието е било сред основните теми. Reuters съобщава, че пазарите ще следят именно за признаци, че примирието ще бъде удължено. То спря търговска ескалация, при която митата между двете най-големи икономики в света достигнаха над 100%.

Така срещата във Вашингтон няма да започне от нулата. Тя ще бъде продължение на майската сделка и проверка доколко двете страни са готови да изпълнят поетото.

Американското земеделие – обещаните китайски покупки изостават

По отношение на земеделския ангажимент последната прогноза на американското министерство на земеделието сочи около 21.5 млрд. щ.д. американски селскостопански внос от Китай за 12-месечния период, започващ на 1 октомври. Това е по-малко от приблизително 30 млрд. щ.д., които според американската страна биха се получили при пълното изпълнение на договореностите. Последните данни показват нови продажби на американска соя за Китай през август и септември, но според AP общият обем на селскостопанския внос може да остане под договореното равнище.

Американският сенатор Пийт Рикетс вече призова Тръмп да настоява Си да изпълни поетите ангажименти и да отвори китайския пазар за повече американски износ, включително говеждо месо. Така земеделието остава един от най-конкретните въпроси, по които Вашингтон ще търси резултат.

Boeing – обещаните 200 самолета все още не са напълно реализирани

Другият голям икономически ангажимент от май беше покупката на 200 самолета Boeing. Тя също не се е материализирала в очаквания мащаб. Има обаче развитие: според американския търговски представител Джеймсън Грийр около 140 самолета са в процес на напреднал строеж, а още 10 са в процедура по документиране.

През май Тръмп заяви, че Китай потенциално може да увеличи поръчката си към Boeing – първата голяма китайска сделка на производителя от близо десетилетие – до 750 самолета. Главният изпълнителен директор на Boeing Кели Ортбърг обаче охлади очакванията за нова голяма поръчка около срещата между Тръмп и Си. „Мисля, че предстои увеличение на поръчките“, заяви той по време на конференция с инвеститори, цитиран от Reuters. По думите му авиокомпаниите сами ще определят кога и как да обявяват поръчките. Според представители на индустрията по-голяма сделка се бави от години, след като Тръмп заплаши да прекрати достъпа на Китай до критични резервни части за двигатели.

Следователно и Boeing може да се превърне в част от по-широкия пазарлък – особено ако Тръмп има нужда от конкретен икономически резултат от срещата.

Редкоземните елементи – китайският икономически лост

Най-чувствителният икономически въпрос обаче може да се окаже достъпът до редкоземни елементи и критични минерали. През 2025 г., в отговор на американските мита, Китай ограничи износа на редица редкоземни материали, което предизвика сътресения на световните пазари. По данни на AlixPartners Китай контролира до 70% от световния добив на редкоземни елементи, около 85% от капацитета за преработката им и приблизително 90% от производството на редкоземни метални сплави и магнити. В рамките на последвалото търговско примирие Китай се съгласи да осигури по-предвидим достъп на САЩ до редкоземни елементи и други критични минерали.

През лятото обаче възникнаха нови проблеми с лицензирането и доставките. През август китайският износ на редкоземни магнити за САЩ спадна до 512 тона – с 13% на годишна база и с 20% спрямо юли. В началото на септември Reuters съобщи и за китайски доставчици, които са отказвали да изпращат редкоземни материали към американски компании заради опасения от китайски ответни мерки. Агенцията допълва, че някои американски компании са чакали повече от шест месеца за необходимите лицензи, докато износът на итрий за САЩ през тази година остава около половината от равнищата през 2024 г.

Пекин постави итрия под експортен контрол, а доставките за САЩ бяха прекъсвани на моменти. През юли Китай отново е изнесъл 27 тона итриев материал за САЩ. Итрият е особено показателен пример за зависимостта от китайските доставки. Той се използва в специални сплави и покрития, включително за приложения, свързани с авиационни двигатели, и трудно може да бъде заменен в редица приложения. След въвеждането на ограниченията международната му цена е скочила около 140 пъти, докато при диспрозия и тербий увеличението е било около 4–5 пъти.

Тербият и диспрозият от своя страна са особено важни за високоефективните постоянни магнити, използвани в електромотори, военни системи, дронове, ракети и вятърни турбини.

Така различните редкоземни елементи имат различно значение, но общият проблем за Вашингтон е един и същ – голямата зависимост от китайските вериги за доставка. Това превръща редкоземните елементи не просто в търговски продукт, а в инструмент с промишлено и национално значение.

Китай иска технологични отстъпки

На този фон Пекин настоява Вашингтон допълнително да отложи правило, което би ограничило достъпа на хиляди китайски компании до модерни американски технологии. В същото време Вашингтон иска Пекин да облекчи износа на редкоземни елементи и критични минерали, жизненоважни за автомобилната, космическата и отбранителната индустрия.

Така се очертава една от най-важните размени в икономическите преговори: Китай иска по-малко ограничения върху технологиите. САЩ искат по-надежден достъп до критични минерали.

През август Пекин въведе и нови контрамерки срещу Вашингтон, включително контрол върху износа на определени дронове за САЩ и санкции срещу шест американски организации. Това последва американски ограничения срещу китайски компании и китайски дронове.

В същото време има напредък по някои от договорените мерки. Китай е възстановил част от достъпа на американско говеждо до своя пазар и е регистрирал отново над 400 американски предприятия, макар технически и регулаторни препятствия да остават.

Към тези мерки Пекин добави и ново затягане на контрола върху химическите прекурсори за фентанил. На 22 септември Китай включи още два такива прекурсора в списъка на контролираните вещества, като износът им за САЩ, Мексико и Канада вече изисква специални разрешения. Това е третото разширяване на контрола за по-малко от година и идва само дни преди срещата Тръмп–Си.

Инвестициите и изкуственият интелект

Напредъкът по създаването на Инвестиционния съвет е бавен, а подозренията за рискове за националната сигурност продължават да ограничават икономическото сътрудничество.

В същото време през септември американски и китайски представители проведоха нов кръг разговори в Ню Йорк. Американският финансов министър Скот Бесънт и китайският вицепремиер Хъ Лифън обсъдиха изкуствения интелект, търговията и критичните минерали. Вашингтон предложи механизъм за уведомяване при сериозни инциденти, свързани с AI, особено когато могат да имат последици за националната сигурност.

Това не означава прекратяване на технологическата конкуренция. Американските ограничения върху най-модерните чипове и оборудване за производство на полупроводници остават отделен въпрос. Но самият факт, че Вашингтон и Пекин търсят механизъм за комуникация при високорискови инциденти с AI, показва опит конкуренцията да бъде поставена в определени рамки.

Тайван – най-чувствителната политическа тема

След икономическите договорености от май на преден план все по-ясно излиза Тайван. Reuters съобщи на 22 септември, че Си се очаква да поиска от Тръмп да спре продажбите на американски оръжия за Тайван, позовавайки се на съвместното комюнике от 1982 г. Пекин иска Вашингтон да прекрати не само бъдещи сделки, но и доставките на вече поръчани оръжия. В центъра на спора е американски оръжеен пакет за Тайван на стойност около 14 млрд. долара, който администрацията на Тръмп държи от месеци.

След майската среща със Си Тръмп го определи като много добър преговорен коз. Така пакетът вече има значение не само като оръжейна сделка, но и като потенциален елемент от по-широко договаряне между Вашингтон и Пекин.

Три любопитни развития свързани с Тайван, се случват само дни преди срещата Тръмп-Си.

На 21 септември в Ню Йорк в рамките на седмицата на Общото събрание на ООН се проведе тристранна среща на американския държавен секретар Марко Рубио с външните министри на Япония и Южна Корея. Тримата излязоха със съвместно изявление за Тайван, в което подчертаха значението на запазването на мира и стабилността в Тайванския проток, призоваха за мирно разрешаване на въпросите между двете страни на протока, противопоставиха се на едностранни опити за промяна на статуквото и изразиха подкрепа за „смисленото участие“ на Тайван в подходящи международни организации.

Формулировката за участието на Тайван в „подходящи международни организации“ беше специално приветствана от президентството на Тайван. Тя е значима, защото Пекин се противопоставя на международното участие на Тайван, когато то предполага третиране на острова като отделна държава.

Рубио и колегите му едновременно заявиха подкрепа за свободата на корабоплаване и прелитане, безпрепятствената законна търговия и други законни употреби на морето в Индо-Тихоокеанския регион и в световен мащаб, съобразно международното право и принципите на Конвенцията на ООН по морско право. Това поставя Тайванския проток в по-широка рамка на свободата на корабоплаването и международния морски ред, а не само като двустранен китайско-тайвански въпрос.

Паралелно с позицията за Тайван Рубио потвърди „железните“ ангажименти на САЩ за отбраната на Япония и Южна Корея, включително американското ядрено възпиране. В текста се казва, че тези ангажименти са подкрепени от американската военна мощ, „включително ядрените способности“, и се потвърждават ангажиментите за разширено възпиране.

Два дни по-късно, като че ли в контрапункт на тристранната среща, на 23 септември 2026 г., китайският посланик във Вашингтон Сие Фън публикува статия в официалния вестник на ККП People’s Daily, точно в деня, в който Си Дзинпин отпътува за Вашингтон. Сие формулира четири „червени линии“ на Китай, които според него не трябва да бъдат поставяни под въпрос:

1. Тайванският въпрос
2. Демокрацията и човешките права
3. Пътят на развитие и политическата система на Китай
4. Правото на Китай на развитие

Това може да се интерпретира като послание на Пекин към Тръмп: има сфери, в които Китай може да преговаря, но Тайван не трябва да бъде третиран като обикновен елемент от търговска сделка. Това е особено интересно на фона на предполагаемата логика на преговорите, при която Вашингтон може да търси от Китай отстъпки по търговията, редкоземните елементи, Иран и други въпроси, а Пекин има интерес да получи промени в американската политика спрямо Тайван.

И още един акцент: същия ден People’s Daily публикува отделен коментар, според който „погрешните възприятия“ на САЩ за Китай и нежеланието на Вашингтон да се откаже от концепцията за стратегическо съперничество са основната причина за трудностите в отношенията. Коментарът настоява Вашингтон да запази последователност и стабилност в политиката, да спазва поетите ангажименти и да внесе повече предвидимост в отношенията. Така китайската комуникация преди срещата може да се интерпретира като две едновременно действащи линии: трърда – „не докосвайте четирите ни червени линии“ и дипломатическа – „можем да стабилизираме отношенията, ако САЩ уважават тези граници и изпълняват договореностите.“

Тайван за Иран?

И ако въпросът с американските мита може да се „затвори“ с китайски ангажимент за повече покупки на стоки. И ако спорът за редкоземните елементи може да се удовлетвори с достъп на Пекин до американски технологии, то как Си може да убеди Тръмп да не одобрява новия оръжеен пакет за Тайпе?

Именно тук се появява най-интересната възможна връзка между отделните теми на срещата. На 22 септември Reuters съобщи, че Китай е предложил да помогне за оказване на натиск върху Иран в замяна на американски отстъпки по въпроса за оръжията за Тайван. Според агенцията трима източници, запознати с разговорите между Вашингтон и Пекин, са заявили, че подобна възможност е била обсъждана преди посещението на Си.

Така сделката може да бъде: Вашингтон да задържи, отложи или ограничи пакета за Тайван. А Пекин да използва икономическите и дипломатическите си лостове върху Техеран за конкретни цели, свързани с регионалната сигурност. Тези цели могат да бъдат няколко.

Една от най-преките пресечни точки между американските и китайските интереси е сигурността на Ормузкия проток. Китай е силно зависим от близкоизточните енергийни доставки, а блокирането на Ормуз застрашава не само американските и европейските икономики, но и китайската икономика. Още през май Тръмп и Си заявиха, че Иран не трябва да придобива ядрено оръжие и че Ормуз трябва да бъде отворен.

Друга цел са хусите. Reuters писа на 17 септември, че Китай тайно е поискал от Иран да използва влиянието си върху хусите, за да ги ограничи и да предотврати разширяването на конфликта към Червено море и Баб ел-Мандеб. Пекин е предприел тази стъпка след апел от Саудитска Арабия за китайска намеса. Това показва, че Пекин вече се опитва да използва отношенията си с Техеран за ограничаване на определени последици от конфликта.

Трета цел може да е връщане на Иран към преговори със САЩ. Китай може да използва отношенията си с Техеран, за да насърчи възстановяването на дипломатическия канал между Иран и Вашингтон. Подобен подход съответства на китайската публична позиция, която поставя акцент върху сдържаността, диалога и дипломатическото решение.

Четвърта цел е предотвратяване на по-широка регионална ескалация. За Китай разрастването на войната представлява пряк икономически риск. Червено море, Баб ел-Мандеб и Ормуз са ключови транспортни маршрути. Продължителната нестабилност може да увеличи цените на енергията и да наруши глобалната търговия. Затова китайският натиск върху Иран би могъл да бъде насочен не толкова към изпълнение на американската стратегия, колкото към собствената китайска потребност от стабилна среда за търговия и енергийни доставки.

Предизвикатеството

Китай обаче не е американски партньор по иранския въпрос – той може да оказва натиск върху Иран по отделни въпроси, но едновременно с това има сериозни икономически, технологични и военни отношения с Техеран. Пекин е основният купувач на иранския петрол, а двете държави имат стратегическо партньорство. Китайските покупки са представлявали над 80% от морския износ на ирански петрол през 2025 г., или около 1.4 млн. барела дневно.

През 2026 г. вече се натрупаха данни, че китайската подкрепа не се ограничава до покупката на ирански петрол и доставката на обикновени стоки.

По данни на Reuters Иран е прекарал през базиран в Китай търговски механизъм между 2 и 2.5 млрд. щ.д. през последната година. Системата позволява приходите от продажбата на ирански петрол да бъдат превръщани в кредити за закупуване на китайски стоки, без средствата да преминават директно през международната банкова система. Механизмът бил използван и за договори за военно оборудване, включително китайски системи за ПВО.

През април американското разузнаване съобщи за подготовка на китайска доставка на преносими зенитни комплекси за Иран. През юли Reuters разкри конкретен договор за между 300 и 400 китайски MANPADS, включително QW-12 и FN-16, на стойност около 60–70 млн. долара. Според източници първата пратка е трябвало да бъде доставена в рамките на седмици. Китай отрече информацията.

Паралелно с това Иран води преговори за други китайски оръжия. През февруари Reuters съобщи, че Техеран е бил близо до сделка за китайските свръхзвукови противокорабни ракети CM-302 с обсег около 290 км. Според шестима запознати с преговорите източници Иран е обсъждал и придобиването на противобалистични и противосателитни системи. Няма данни дали сделката за CM-302 е финализирана.

Друг чувствителен канал е сателитното разузнаване. През април Financial Times писа, че Иран е придобил китайския спътник TEE-01B, който може да прави изображения с висока резолюция. Според изданието спътникът е използван за наблюдение на американски военни обекти в Саудитска Арабия, Йордания, Бахрейн и Ирак. Китай отхвърля твърденията.

През септември „Уолстрийт джърнъл“ съобщи за друг случай, при който високорезолюционни сателитни изображения, получени от Иран чрез китайски структури, са били свързани от американски представители с ракетната атака срещу американската база „Муафак Салти“ в Йордания през юли, при която загинаха трима американски военнослужещи. Според американските представители Иран е получил изображения преди и след удара, за да избира цели и да оценява резултатите от атаката. Вашингтон не е обвинил китайското правителство в пряко участие, а Пекин отхвърля твърденията.

Към това се добавя и технологичният компонент. През март американски представители заявиха, че китайският производител на чипове SMIC е доставял оборудване за производство на полупроводници на иранските военни. Според американските власти доставките са започнали около година по-рано и вероятно са били съпроводени с техническо обучение. SMIC и китайските власти не са потвърдили тези твърдения.

Всичко това поставя потенциалната договорка между Тръмп и Си в по-сложна рамка. Ако американският президент поиска китайска помощ за ограничаване на иранската военна мощ, въпросът няма да бъде просто дали Пекин ще „натисне Иран“. По-конкретният въпрос ще бъде дали Китай ще ограничи определени канали за оръжия, разузнавателни данни и технологии с двойна употреба.

Затова евентуалната договорка между Тръмп и Си по иранския въпрос по-скоро би била селективна – например ограничаване на определени оръжейни доставки, чувствителни технологии или сателитни услуги, както и използване на китайското влияние върху Техеран по въпроси като корабоплаването и действията на хусите. Това би позволило на Пекин да направи отстъпки по конкретни американски искания, без да прекъсва стратегическите и икономическите си отношения с Иран.

Ако подобен обмен на отстъпки действително се материализира, срещата Тръмп–Си няма да бъде просто поредният кръг от търговски преговори. Тя ще покаже доколко Вашингтон и Пекин могат да използват икономическите и геополитическите си лостове едновременно – не само един срещу друг, но и спрямо трети страни.