Ивайло Тинчев: Бог създаде разнообразието, социализмът измисли завистта
Защо опитът за изкуствено равенство винаги води до насилие, а християнският морал и свободната воля са единственият естествен и мирен път към истинското реализиране на човека
Докато има пожелание на чуждото, завист и мързел, ще има комунисти и социалисти. Т.е. на този свят равенство никога няма да има, но винаги ще има хора, които да искат да наложат такова с насилие.
Нещо повече, дори в деня на Последния съд над цялото човечество, някои ще получат по-големи награди и по-голямо признание от други. Така че всеки, който нарича себе си „християнин“, трябва да избере едно от двете – да бъде християнин и да приеме със смирение, че Бог е дарил на някои хора повече, отколкото на самия него, или да бъде завистлив комунист и да иска да отнеме даденото на другите, за да го ползва за себе си и своите съмишленици – да създава изкуствено равенство, което самият Бог е постановил, че е невъзможно и никога няма да се случи.
В Библията Исус разказва на слушателите си една притча за господар и трима слуги. Господарят, тръгвайки на далечно пътуване, дава на всеки от тях таланти злато, за да ги пазят и умножават. (1 талант злато се равнява на съвременни около 4 млрд. щ.д.) Той дава на всеки един от слугите различно. На първия 1 талант, на втория 2 таланта, а на третия 5 таланта. Защо? Защото преценява, че не всеки може да управлява еднакво повереното му, т.е. хората не са еднакви.
Ако всички хора бяха еднакви, всички щяхме да сме равни. Но не сме еднакви, нито сме равни – и не можем да бъдем. Едни са красиви, а други – не. Едни са високоинтелигентни и много умни, а други – не. Едни са предприемчиви, а други – въобще не са. Но всички имат нещо дадено им като дарби и способности, които ако се използват правилно, ще се справят с живота и ще имат огромен принос, който ще бъде възнаграден.
Да, някои сякаш нямат нищо, с което да бъдат полезни на другите – например хора с тежки физически увреждания или психически проблеми. Те не могат да се трудят. Те са изпитанието за нашата човешка идентичност – дали ще бъдем милостиви или коравосърдечни, дали ще се погрижим за тях или няма да се погрижим. Но никой няма задължение да го прави насила – това са лични решения, за които всеки ще отговаря, когато му дойде времето.
Милосърдието и добродетелите не могат да бъдат задължение, защото ако са задължение, те ще са свързани с насилие. Затова винаги социалистическите режими се създават и поддържат чрез насилие, защото не могат да съществуват по друг начин. И винаги с тези режими идва бедност, глад, смърт, лични и семейни трагедии.
Частната собственост със свобода и християнски морал са единственият добър път за развитие на обществата. Хедонизмът и социализмът, основани на материализма, или религиите на гнева и омразата или на пасивността, не водят до нищо добро – те разяждат обществата като метастази на рака и ги унищожават.
