Тръмп прекроява световния ред: от ООН до Гренландия и суперинтелекта

На 22 септември 2026 г. Доналд Тръмп представи пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН своята концепция за мястото на САЩ в международния ред. В нея се открояват четири взаимно свързани принципа: държавите трябва да запазят контрола върху собствените си политики; международните институции не бива да се превръщат в наднационално ниво на управление; икономическата и военната мощ трябва да бъдат инструменти на дипломацията; а стратегическите технологии, включително изкуственият интелект, трябва да останат под национален контрол.

Тези принципи обединяват теми, които на пръв поглед изглеждат несвързани: миграцията и границите, ролята на ООН, Иран и Украйна, митата, сигурността на Западното полукълбо, Гренландия и изкуствения интелект. Общото между тях е разбирането, че международното сътрудничество има смисъл, когато защитава интересите и свободата на действие на отделните държави.

Затова Тръмп не отхвърля международната система като цяло. Той говори за съюзи, международни мирни споразумения, сътрудничество със Съвета за сигурност на ООН, търговия и преговори. Съюзът трябва да увеличава сигурността на участниците, търговското споразумение – да носи конкретна полза, а международната организация – да помага за решаването на реални проблеми. Целта е пренареждане на международния ред около по-голяма национална автономия, подкрепена от икономическа, военна и технологична мощ.

Тази позиция се проявява и в отношението към съюзите и институциите. НАТО е представен като важен съюз, но европейските държави трябва да поемат по-голям дял от разходите и отговорността за собствената си сигурност. ООН е подложена на остра критика, без да се поставя въпросът за нейното премахване; според Тръмп тя има „огромен потенциал“.

От вътрешна стабилност към международно влияние

Преди да говори за Иран, Русия, Украйна и НАТО, Тръмп първо представи собствената си оценка за състоянието на САЩ: икономика, инвестиции, производство, енергетика, военна мощ и контрол върху границата. В изобразената от него концепция една държава трудно може да упражнява сериозно влияние навън, ако е икономически слаба, зависима от чуждо производство, неспособна да защитава границите си и без достатъчна военна мощ. Всички тези елементи са различни страни на една и съща държавна способност – да защитава националните си интереси и да разполага с повече възможности при преговори с други държави – и определят колко свобода има една държава да действа навън. Силната индустриална база означава не само повече работни места, а и способност страната сама да произвежда ключово оборудване, включително за отбраната, без да зависи критично от чужди доставчици. Енергийната независимост намалява уязвимостта от външен натиск и ценови шокове. Контролът върху границите е част от способността на държавата сама да определя условията, при които хора, стоки и рискове навлизат на нейна територия.

Още по-важен е размерът на американската икономика. За много държави достъпът до пазара на САЩ е от огромно значение, което дава на Вашингтон допълнителен инструмент във външната политика: не само военна сила, но и възможност да използва търговия, инвестиции, санкции, мита и достъп до пазара като средство за натиск или за постигане на договорености.

„Не вярвам проблемите да бъдат оставяни да тлеят. Те само стават по-трудни за решаване“ и „Докато другите говореха, аз действах“. Тези думи обобщават начина, по който Тръмп представя външната си политика: дипломацията не се отхвърля, но според него тя трябва да бъде подкрепена от реални икономически, политически и военни инструменти и да води до конкретен резултат, а не да се превръща в безкраен процес без решение.

Суверенитетът: основа на американската политика

Темата за националния суверенитет не се появява за първи път в речта на Доналд Тръмп през 2026 г. В изказването си през септември 2025 г., от същата трибуна, той постави акцент върху правото на всяка държава сама да определя как защитава границите си и как подрежда икономическите и енергийните си приоритети, и свърза контрола върху миграцията със суверенитета. Според него една държава не може да бъде напълно суверенна, ако не разполага с реалната възможност да определя кой има право да влиза и да остава на нейна територия. На тази основа той критикува и ролята на ООН в миграционната политика, обвинявайки международните структури, че в определени случаи насърчават процеси, чиито последици остават за националните правителства и общества.

Година по-късно концепцията е значително разширена. Суверенитетът вече не се свързва само с физическите граници, а и с глобалното данъчно облагане, Международния наказателен съд, международните правозащитни механизми, миграцията и бъдещото регулиране на изкуствения интелект.

Критиката към глобализма е една от основните линии в изказването на Тръмп пред ООН. Понятието се появява при обсъждането на международните институции, миграцията и опитите за глобално регулиране на изкуствения интелект.

Глобализацията и глобализмът обаче не са едно и също. Глобализацията обозначава процеса, чрез който икономиките и обществата стават все по-свързани чрез търговия, технологии, инвестиции, транспорт, комуникации и движение на хора. Критиката към глобализма не означава непременно отхвърляне на международната търговия и връщане към изолирани национални икономики.

Глобализмът е модел, при който взаимната свързаност променя разпределението на властта: решенията за икономиката, границите, финансите, социалната политика и технологиите все повече се влияят от структури и правила извън националната държава. Според американската политическа коментаторка Сюзън Кокинда глобализмът е рамка, при която една държава може формално да запази своето правителство и институции, но реалната ѝ свобода на действие да бъде ограничавана от финансови зависимости, международни правила и контрол върху стратегически ресурси.

Подобна логика се открива и при Тръмп. Когато се противопоставя на глобални данъци и критикува международни институции за намеса в американски вътрешни политики, републиканецът акцентира върху националната политическа отговорност. Разликата е в начина, по който трябва да бъде организирано сътрудничеството. При единия модел суверенните държави договарят общи правила, без да се отказват от основните си политически правомощия. При другия международните механизми постепенно придобиват собствена политическа тежест. Спорът е докъде може да стига сътрудничеството между държавите, преди международните структури да започнат да влияят върху решения, които обществата приемат като част от собствената си политическа и демократична компетентност.

Тъкмо оттук идва и едно от най-категоричните думи на американския президент: „Няма световно правителство – и докато аз съм президент, няма да има глобални данъци“. Тръмп ги произнася по повод Международната морска организация (IMO), специализираната агенция на ООН, която определя международните правила за корабоплаването.

Конкретният спор е свързан с Рамката на IMO за постигане на нетни нулеви емисии (IMO Net-Zero Framework) – проект за глобални правила, чрез които международното корабоплаване постепенно да намалява емисиите на парникови газове. Механизмът има две основни части. Първата предвижда постепенно затягащи се стандарти за количеството парникови газове, свързани с използваното от корабите гориво. Втората въвежда икономически механизъм, при който корабите, надвишаващи определените нива, трябва да компенсират това чрез закупуване на специални единици. Събраните средства трябва да постъпват в международен фонд в рамките на IMO за финансиране на по-чисти технологии и горива, и за подпомагане на развиващи се държави при прехода към по-ниски емисии.

Тръмп определя системата като опит за въвеждане на „първия глобален въглероден данък“. IMO отхвърля това определение и описва системата като набор от задължителни стандарти, такси и стимули за корабите, използващи по-чисти технологии. Към момента на изказването механизмът все още не е окончателно влязъл в сила. Рамката е одобрена на техническо равнище през април 2025 г., но срещата за формалното ѝ приемане през октомври същата година е отложена с една година. През април 2026 г. работните групи на IMO продължават да разработват правилата за евентуалното ѝ прилагане.

ООН няма правомощията на световно правителство. Организацията няма собствено население, което управлява като национална държава, не може самостоятелно да приема закони за всички граждани по света и няма обща данъчна система, сравнима с националните правителства. Системата на ООН обаче включва органи, агенции, договори и международни режими, чрез които държавите приемат общи правила. Общото събрание е основно форум за дебат и приема предимно препоръки. Съветът за сигурност има различна роля: според Устава на ООН държавите членки му предоставят основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, а по силата на член 25 се задължават да приемат и изпълняват неговите решения. Специализираните агенции и международните договори също могат да създават конкретни задължения за държавите.

Китай и борбата за влияние в ООН

Критиката към ООН предшества президентството на Тръмп. Системата от години е обект на спорове заради бюрокрацията, отчетността, ефективността на отделни структури и възможността влиятелни държави да използват многостранните механизми за прокарване на собствените си интереси.

Един от актуалните примери е свързан с Китай. На 20 март 2026 г. Специалната комисия за Китай към Камарата на представителите на САЩ публикува доклада „Стратегията на Китай за преструктуриране на ООН отвътре“. Според комисията Пекин увеличава влиянието си върху решенията и приоритетите на системата.

Документът посочва четири основни направления: използване на финансовите вноски за въздействие върху бюджетите и дневния ред; поставяне на китайски граждани на ключови позиции; използване на мироопазващи мисии в райони от стратегически интерес за Китай; и участие на т. нар. държавни неправителствени организации (НПО) – структури, които формално изглеждат като независима част от гражданското общество, но според комисията са свързани с китайската държава или Китайската комунистическа партия (ККП).

ООН предоставя пространство не само на държави, но и на НПО, експерти и представители на гражданското общество. Според комисията достъпът на държавно контролирани организации до тези механизми размива разграничението между правителствена позиция и гражданско общество. Авторите свързват подобни практики със системата на т. нар. Обединен фронт на ККП.

Според доклада делът на Китай в редовния бюджет на ООН се е увеличил от 2.053% през 2006 г. до 20.004% през 2026 г., а САЩ остават пред него с 22%. Разликата между задължителните вноски и общото финансиране обаче е значителна. През 2024 г. общите вноски на Китай към системата на ООН (задължителни, доброволни основни и неосновни, и приходи от други дейности) са около 2.48 млрд. щ.д., а приносът на САЩ е 14.26 млрд. щ.д. – 5.7 пъти повече. Според комисията значението на Пекин произтича от начина, по който финансовият принос може да се превърне в политическа тежест. Като пример докладът посочва 2023 г.: след ликвидна криза ООН налага замразяване на назначенията и временно са забавени разследвания на нарушения на правата на човека. Наблюдатели приписват забавянето на китайските плащания на умишлено решение на Пекин, след като той не успява да блокира финансирането на разследвания за Судан, Украйна и други държави в Пети комитет на Общото събрание.

Докладът разглежда и конкретни институционални случаи. Един от тях е свързан с Международната организация за гражданска авиация (ICAO) – специализирана агенция на ООН. Друг е China Energy Fund Committee – организация със специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН от 2011 г. През 2019 г. нейният зам.-председател и генерален секретар Хъ Джипин е осъден от американски съд на три години затвор за схема за подкупване на висши длъжностни лица в Чад и Уганда.

Правата на човека и политическата независимост

Критиката на Тръмп към ООН обхваща и правозащитните структури. Той ги обвинява, че се намесват в американски социални и имиграционни политики, докато са по-сдържани към нарушенията на някои от най-репресивните режими и към преследването на християни. Според него те трябва да бъдат оценявани не само по декларираните принципи, но и по начина, по който ги прилагат спрямо влиятелни държави. Пример за подобен проблем е случаят с Ема Райли, служителка на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, която сигнализира, че информация за китайски правозащитници, желаещи да участват в заседания на Съвета по правата на човека в Женева, е била предоставяна на китайската мисия.

Дебатът за международните институции обхваща и образованието, семейството, родителските права и съдържанието на обучението. През април 2025 г. Новетика публикува доклад на „Асоциация Общество и Ценности“ и още девет български граждански и родителски организации във връзка с т.нар. Универсален периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека: механизъм, чрез който държавите членки на ООН периодично представят информация за състоянието на човешките права в собствената си страна, а други държави и граждански организации могат да подават становища и препоръки. Внесеният документ защитава позицията, че родителите трябва да запазят водеща роля при възпитанието и образованието на децата си, и изразява подкрепа за ограниченията в българското законодателство върху определени теми, свързани със сексуалността и половата идентичност в училище. Той не е доклад на ООН и не представлява официално приета позиция на организацията, а е становище на български граждански организации в рамките на международен механизъм.

Образованието, ролята на родителите, религиозните и моралните убеждения и съдържанието, преподавано в училище, са области, които едно общество възприема като част от собствената си културна, морална и законодателна компетентност. Затова участието на международни механизми там е особено чувствително.

Иран: мир чрез сила

Иран зае основна част от изказването. Американският президент започна с основната си червена линия: Иран не бива да получи ядрено оръжие. По думите му администрацията първоначално е избрала преговорите и е предложила на Техеран пълно икономическо сътрудничество в замяна на прекратяване на ядрената програма и подкрепата за терористични организации.

Според Тръмп Иран отхвърлил предложението, след което САЩ провели операция „Среднощен чук“. След ударите той отново призовал Техеран да се върне към сделка. Тръмп разшири аргумента към иранския ракетен и дронов арсенал, подкрепата на Техеран за въоръжени групировки в Близкия изток и ролята му в регионалните конфликти. Той предупреди и за разработването на ракети с обсег до европейска територия. През февруари 2026 г. Тръмп подписа заповед, която позволи на САЩ да налагат допълнителни мита върху внос от държави, които пряко или косвено купуват стоки и услуги от Иран. Така икономическият натиск се разшири и към трети държави, които поддържат значителни отношения с Техеран.

Втората операция – „Епична ярост“ – е представена като продължение на тази стратегия. Според Тръмп тя е унищожила по-голямата част от иранските военноморски, военновъздушни, ракетни и противовъздушни способности. Белият дом определи четири цели на кампанията: ограничаване на иранските балистични ракети; унищожаване на военноморския капацитет; прекъсване на подкрепата за въоръжени прокси групи; и недопускане на придобиването на ядрено оръжие от Иран. При прекратяването на огъня Тръмп обвини Иран, че е нарушил договореното чрез атаки срещу гражданското корабоплаване, и призова останалите държави към „пълна икономическа изолация“ на Техеран, докато не бъдат изпълнени три условия: прекратяване на нападенията срещу търговски кораби, отказ от ядрените амбиции и край на подкрепата за тероризма. Към момента на изказването той отново остави възможност за преговори: според него Иран може да избере между сделка, която би позволила икономическото му възстановяване, и нова, по-тежка военна конфронтация.

Украйна: преговори и натиск

За Русия и Украйна Тръмп говори значително по-кратко, отколкото за Иран. Основната му теза бе, че войната трябва да приключи, а САЩ трябва да съчетават преговори и икономически натиск. Той заяви, че Вашингтон работи с лидерите на двете държави, и постави акцент върху човешката цена на конфликта. Цитира собствена оценка за около 25 000 загинали млади хора месечно от двете страни и заяви: „Време е убийствата да спрат.“

На 18 септември 2026 г., само дни преди изказването пред ООН, влезе в сила законът „Линдзи О. Греъм“ за санкции срещу Русия и Иран.

Западното полукълбо: Венецуела, Куба, Мексико и картелите

След като говори за действията на САЩ във Венецуела, Тръмп заяви, че Вашингтон повече няма да допуска в непосредственото си обкръжение режими, организации и външни сили, които администрацията възприема като заплаха за националната сигурност. При необходимост е готов да използва дипломатически, икономически и военни средства.

Тази логика има корени в Доктрината Монро. През 1823 г. президентът Джеймс Монро декларира, че опитите на външни сили да разширяват влиянието си на американските континенти ще бъдат разглеждани като въпрос на американската сигурност. По-късно доктрината е прилагана по различни начини, включително като оправдание за американска намеса в Латинска Америка.

При Мексико Тръмп посочи почти 4000 км обща граница и ролята на картелите, като подчерта, че американското правителство работи с мексиканските власти срещу тях. Организираната престъпност престава да бъде само проблем на съседна държава, когато наркотиците, парите и членовете на престъпни организации системно преминават през американската граница. Той определи картелите като заплаха за националната сигурност, припомни, че администрацията му ги е обявила за чуждестранни терористични организации, сравнява ги с „Ислямска държава“ и представи действията срещу наркотрафика като защита на американската територия.

Гренландия: северната граница на стратегическото пространство

Ако Венецуела, Мексико и Куба очертават южната страна на американското стратегическо пространство, Гренландия представлява северният му край. Тръмп представи новото споразумение с Дания и Гренландия, и нарече острова „северната граница на Северна Америка“.

Гренландия, с население от около 56 000 души, се намира между Северна Америка, Арктика и Северния Атлантик и лежи по един от най-кратките маршрути между Северна Америка и евразийската част на Арктика. От десетилетия там се намира американската космическа база „Питуфик“. Нейният радар участва в ранното предупреждение за изстрелване на междуконтинентални и изстрелвани от подводници балистични ракети, в противоракетната отбрана и в наблюдението на обекти в космоса.

Новото споразумение, подписано от САЩ, Кралство Дания и правителството на Гренландия на 22 септември 2026 г., позволява модернизиране и разширяване на дейностите в Питуфик, предвижда допълнителни отбранителни зони в Нарсарсуак и Местерсвиг, и създава процедура за изграждането на още такива зони при взаимно съгласие. Американските военни получават достъп по въздух, море и суша между отбранителните обекти. Страните се ангажират да не допускат военни бази или трайно военно присъствие на държави извън НАТО, освен ако не се договорят друго. Споразумението е без определен краен срок. Влизането му в сила е обвързано с парламентарни процедури в Дания и Гренландия.

Тръмп говори за „постоянен контрол“ върху сигурността и заявява, че американски противник няма да може да установява военно присъствие или чувствителни инвестиции без американско одобрение. Юридическият текст на споразумението е по-прецизен. Той изрично потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Кралство Дания и правото на народа на Гренландия на самоопределение. Не се извършва прехвърляне на суверенитет към САЩ. Вашингтон получава по-широки и дългосрочни права в областта на отбраната, докато решенията за нови военни зони и чувствителни чуждестранни инвестиции остават част от договорен механизъм между страните. Тръмп подчерта възможността да използва допълнителни митнически мерки за по-силен натиск.

Изкуственият интелект като стратегически ресурс

В края на изказването Тръмп премина към изкуствения интелект (ИИ) и въведе формулировката Super Intelligence – „суперинтелект“. Според него определението „изкуствен“ създава погрешното впечатление за нещо фалшиво и вторично, докато става дума за технология с реални и огромни възможности.

На 29 септември 2026 г. Тръмп подписа заповед, с която нареди на федералната изпълнителна власт да използва новите термини „суперинтелект“ и „СИ“ в официалните документи и комуникации. Заповедта уточнява, че засега под новото название се разбират технологиите, които американското законодателство вече определя като ИИ.

Тръмп казва, че който спечели надпреварата в суперинтелекта, „той побеждава“. Според него САЩ в момента имат значителна преднина пред Китай и администрацията му няма да позволи развитието на технологията да бъде задушено от прекомерни ограничения. Той сравнява потенциалното ѝ значение с Индустриалната революция и интернет.

Технологичното съперничество се поставя редом с традиционните фактори на мощта – територия, армия, индустриална база, енергийни ресурси и ядрени технологии. Към тях се добавят изчислителната мощ, полупроводниците, алгоритмите, данните, научният капацитет и способността новите технологии да бъдат внедрявани в икономиката и отбраната. Ако ИИ промени производството, медицината, науката, разузнаването и военните системи в мащабите, които Тръмп очаква, технологичното лидерство би означавало и значително икономическо и стратегическо преимущество.

Президентът не отхвърля необходимостта от контрол. Той заявява, че технологията трябва да бъде наблюдавана внимателно и развивана безопасно и отговорно, но отхвърля идеята този контрол да бъде прехвърлен към глобална наднационална система.