Vivaldi срещу „Герани“: Украйна атакува с роботи, Русия отговаря с реактивни дронове

Какви дипломатически ходове предприеха САЩ и Иран в Ню Йорк? Защо Тръмп отхвърли предложението на Техеран? Какъв пробив направи Трети армейски корпус на украинската армия ? Как дроновете и наземните роботи променят тактиката на украинското контранастъпление в операция Vivaldi? Защо руските реактивни „Герани“ се оказват толкова трудни за прихващане от украинската ПВО? Как Русия изгражда подземна производствена система за ударни дронове в Алабуга? Защо руските удари по центрове за данни и телекомуникации превръщат цифровата инфраструктура на Украйна в ново бойно поле? Кои четири въпроса ще определят развитието на войната в Украйна през следващите месеци? 
Какви руски действия по източния фланг на НАТО предизвикаха тревога в Полша, Румъния, Молдова и Германия? Какво договориха Тръмп и Си Дзинпин във Вашингтон и кои ключови въпроси останаха без решение? Защо американската и китайската версия за разговорите между Тръмп и Си се разминават по въпроса за Тайван? И как реагираха Тайван и Япония на резултатите от срещата между американския и китайския президент?

По тези и още въпроси ви предлагаме анализа на Мик Раян от 27 септември 2026 г. в блога му „Големите пет“, със заглавие „Роботизирани въздушни десанти, докато Vivaldi продължава, Русия атакува цифровата инфраструктура на Украйна, Тръмп и Си се срещат“.

Мик Раян е пенсиониран генерал-майор от Австралийската армия – автор, стратег, лектор и заклет почитател на научната фантастика. С фокус войната, военната стратегия и как военните институции могат да се подготвят за бъдещето. Сътрудник на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Lowy Institute.

* * *

Срещата на върха на ООН в Ню Йорк доведе до нови дипломатически ходове между Вашингтон и Техеран за уреждане на конфликта им. На 22 септември държавният секретар Марко Рубио заяви, че САЩ са готови да се срещнат с Иран в кулоарите на Общото събрание. В същия ден Уиткоф и Къшнър проведоха тричасови непреки разговори с външния министър Абас Арагчи. Катарски и омански посредници сноваха между двете делегации. Малко след това Арагчи представи седемдневна пътна карта за прекратяване на войната. Иран ще отвори отново Ормузкия проток на шестия ден и ще започне ядрени преговори на седмия. В замяна САЩ ще прекратят военноморската блокада, ще отменят петролните санкции, ще освободят около 12 млрд. щ.д. замразени ирански активи и ще спазват примирие, обхващащо и Ливан, и Йемен.

Тръмп даде бърз отговор. „Отхвърлям тяхното предложение“, заяви той пред журналисти пред Белия дом. Поне един вестник съобщи, че американски представители очакват бомбардировките над Иран да бъдат възобновени след междинните избори през ноември. От Белия дом сигнализират, че не бързат със сделка и предпочитат да продължат да оказват икономически натиск върху Иран.

Що се отнася до войната на Русия срещу Украйна, срещата на Зеленски с Тръмп в Ню Йорк тази седмица доведе до окончателно решение за лицензирано производство на ракети-прехващачи Patriot и предложение за енергийно примирие. Русия отхвърли предложението – едно от многото, които е отхвърляла тази година. В Източна Украйна Трети армейски корпус продължи настъплението си и освобождаването на окупирани от Русия територии около Лиман. Във въздуха руските дронове с реактивни двигатели продължиха да нанасят удари по Киев и други украински градове, граждански сгради и железопътна инфраструктура.

В Тихоокеанския регион държавното посещение на Си Дзинпин във Вашингтон доведе до списък от ограничени търговски мерки, обещание за нов диалог относно развитието на изкуствения интелект и общо изявление, че Иран никога не трябва да притежава ядрено оръжие. Тайван не беше споменат в изявлението на Белия дом за разговорите, но пък присъстваше в китайското съобщение.

Украйна

Vivaldi – в очакване на третото действие. Украинският Трети армейски корпус използва съобщенията си в медиите тази седмица, за да покаже, че контранастъплението му северно от Лиман е набрало не само тактическа, но и оперативна инерция. На 20 септември командирът на Трети корпус бригаден генерал Андрий Билецки обяви освобождаването на Шандрьохолове, Дерилове и Дробишеве във втората фаза на операция Vivaldi. „Както обещах, съобщавам добри новини“, заяви той, като твърди, че са отвоювани още 40 кв. км.

Корпусът вече твърди, че е възстановил контрола върху близо 125 кв. км в двете фази и че е нанесъл над 3000 руски загуби, включително 800 в последната фаза – цифри, които остават непотвърдени. Институтът за изследване на войната (ISW) оцени през седмицата, че втората фаза е демонстрирала ограничен капацитет за тактическо механизирано маневриране, подкрепено от дронове и безпилотни наземни машини. До 25 септември институтът съобщаваше, че украинското настъпление северно от Лиман продължава и предизвиква руски дезинформационни усилия. Тези успехи освобождават украински територии от руска окупация, повишават морала на украинците преди трудната и студена зима и демонстрират, че настъпателното маневриране е възможно в Източна Украйна.

Този аспект на украинското контранастъпление – възстановяването на настъпателното маневриране – може би е дори по-важен от размера на освободената през последните няколко месеца украинска територия. Хауърд Алтман представи подробен анализ в War Zone, описвайки как Трети корпус е реорганизирал командните си системи преди началото на настъплението, използвал е дронове за провеждане на операции в дълбочина чрез удари по руски горивопроводи и складове за доставки, използвал е широко безпилотни (роботизирани) наземни машини (UGV) за подкрепа на пехотата и е разположил наземни радиомаяци, за да поддържа полета на дроновете в условия на силно заглушаване на GPS.

Kyiv Independent съобщи, че руското елитно подразделение за дронове Rubicon ще бъде изтеглено от сектора след тежки загуби. Това е важен индикатор за начина, по който ще се провеждат бъдещите операции с дронове и как те ще бъдат използвани за формиране и подпомагане на настъпателните действия на сушата.

През седмицата Трети корпус публикува информация за три важни аспекта на интегрирането на UGV в сухопътните операции в рамките на продължаващата операция Vivaldi:

– Първо, корпусът описа как е превърнал тежки бомбардировъчни дронове в „самолетоносачи“, които пренасят UGV към фланговете и тила на руските позиции, за да заслепяват вражеските дронове като част от разузнавателната борба.
– Второ, корпусът публикува обобщение как използва UGV за подпомагане на пехотните операции и логистична поддръжка.
– Трето, корпусът публикува видео за използването на UGV за пробив и интегрирането им в настъпателни операции.

Заместник-командирът на Трети корпус също представи актуална информация за планирането и провеждането на контранастъплението.

Това е мащабен експеримент в реално време и полигон за интегрирането на UGV в традиционни сухопътни формирования и за разработването на нови тактически и оперативни методи за излизане отвъд отбранителните и позиционните концепции за водене на бойни действия. Очаквам всяка западна армия да следи внимателно тези развития – или поне се надявам да го прави.

Макар да има спекулации докъде точно са проникнали украинските сили в окупираните от Русия територии, Meduza не откри визуално потвърждение, че украинските сили са достигнали или преминали река Черни Жеребец. А настъплението на Трети корпус далеч не е единственото сражение в момента. Украйна и Русия струпват сили още по на юг, където Русия настъпва към Дружковка, Добропиля и Орехов.

Операция Vivaldi пое инициативата на бойното поле в един сектор от фронта. Очевидно се случват и други неща, за които ще научим своевременно. Русия обаче продължава бавното си настъпление, макар и с минимални придобивки, в други части на източна и южна Украйна. Не е ясно и дали Украйна разполага с достатъчно жива сила, за да поддържа подобна инерция с настъпления със сходен мащаб в различни части на фронта през следващите месеци и през 2027 г.

Руските дронове с реактивни двигатели: предизвикателството пред прехващането и подземното производство на Русия. Преходът на Русия към реактивни варианти на „Геран“ продължава да се ускорява. Говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат заяви, че броят на изстрелванията е нараснал от 350 през юни до 1500 през юли и 2850 през август, като от появата им досега са използвани около 7700. „Това показва, че противникът не спира, че намира възможности да закупува тези реактивни двигатели и други компоненти и да ги сглобява на руска територия“, каза той.

Украйна вече използва F-16 и ракети „въздух-въздух“ срещу оръжия, проектирани да бъдат евтини. На 26 септември Зеленски представи данни за мащаба на предизвикателството, като отбеляза: „Процентът на прехващане на реактивните ‘шахеди’ в Украйна сега е 55%. През септември руснаците са изстреляли над 2730 реактивни ‘шахеда’, а над 1500 са били свалени или неутрализирани.“ При по-старите варианти с витлови двигатели процентът на прехващане надхвърля 90%.

Последиците бяха видими в Киев на 23 септември, когато високолетящи дронове с реактивни двигатели извършиха дневна атака, продължила няколко часа, която порази девететажна сграда, бензиностанции и железопътна инфраструктура, като уби най-малко двама души и рани над 30.

Настоящият отговор на Украйна включва скорост и секретност. СБУ (Службата за сигурност на Украйна) публикува кадри на нов прехващач с делтавидно крило, който унищожава цел с реактивен двигател, но отказа да назове производителя и цената. Четири модела прехващачи се оценяват в бойни условия, а 67 компании работят по проблема. Отделно разработчикът Vluchnyk представи Zorelit v5 – прехващач с реактивен двигател с максимална скорост 416 км/ч и подпомагано от изкуствен интелект откриване на цели в крайната фаза на прехващането. За съжаление това е по-малко от максималната скорост от 500–600 км/ч на най-бързите варианти на „Геран“.

На 26 септември Зеленски заяви, че украинското военно разузнаване е получило руски вътрешни документи за производството и финансирането на оръжия. „Само за производството на реактивни дронове и боеприпаси, кръжащи около целта, Русия планира да похарчи 12 млрд. щ.д. догодина“, каза той, добавяйки, че тези разходи показват, че Москва не се подготвя да прекрати войната.

За да направи ситуацията още по-трудна за Украйна, последните сателитни изображения на завода за производство на дронове в Алабуга, анализирани от проекта Dnipro Osint, показват около 42 000 кв. м подземни производствени площи, най-малко десет нови цеха и десетки складови съоръжения, защитени от метални решетъчни конструкции, предназначени да противодействат на дронове и крилати ракети.

ISW съобщи, че Русия също разширява производството на композитни материали за корпусите на „Геран“, а Politico съобщи, позовавайки се на вътрешни документи на „Росатом“, че разширяването на завода Alabuga-Volokno за производство на въглеродни влакна може да добави достатъчно капацитет за производството на още 28 000 ударни дрона годишно до 2029 г.

Русия следва иранския подход за разпръскване, укрепване и заравяне под земята на индустриалната система, която произвежда и поддържа способностите ѝ за далечни удари. Макар Украйна вече да е атакувала руски подземни съоръжения, например складове за дронове „Геран“ през август тази година, директните удари по Алабуга вероятно са по-трудна задача. Вместо това приоритетът може да се измести към поразяване на веригата за доставки – заводи за барут, доставчици на химикали и производители на антени.

За Украйна настоящият процент от 55% прихванати реактивни дронове е едва управляем при сегашните обеми на руските атаки. При производствените темпове, които може да бъдат достигнати в бъдеще, украинските градове, железопътната мрежа, електроцентралите и други цели ще бъдат изложени на по-тежки атаки. Излишно е да се казва, че Украйна и нейните поддръжници трябва спешно да увеличат производството на прехващачи, да атакуват вносните компоненти, от които зависи Русия, и да се подготвят за руска терористична бомбардировъчна кампания през 2027 г., която да бъде по-мащабна, по-бърза и по-трудна за спиране от всичко видяно досега.

Това е надпревара в адаптацията, в която Русия в момента води. Украйна вече е демонстрирала значителни иновации при прихващането на дронове и други въздушни заплахи. Засега обаче 45% от реактивните дронове достигат целите си, убиват и раняват цивилни и поразяват стоманодобивни, енергийни и отбранителни производствени мощности със скорост, която ще окаже влияние върху способността на Украйна да води войната, докато навлиза в петата си военна зима.

Русия атакува цифровата инфраструктура на Украйна. Русия започна ново направление в кампанията си от удари срещу Украйна. На 23 септември руски удари с дронове поразиха няколко центъра за данни и интернет доставчици в Киев, като прекъснаха услугата за около 100 000 домакинства в столицата и околния регион. Според Kyiv Independent доставчици като Utels, Pavutyna, Crazy Network и Etherlink са съобщили за повредено оборудване, хостинг компанията MiroHost е заявила, че 90–95% от инфраструктурата ѝ е била унищожена, а прекъсванията са се разпространили и в областите Виница и Хмелницки.

Руското Министерство на отбраната заяви, че съоръженията New-Telco и United DC са поддържали военни комуникации. Последваха още удари. Центърът за данни Cosmonova беше поразен на 25 септември за втори път, което извади от строя видеоплейърите на обществения оператор Suspilne, докато Novyny.Live и Armiia TV временно преустановиха излъчването. Беше поразен и център за данни на Datagroup, но услугите бяха запазени чрез резервни обекти.

ISW оцени тази седмица, че ударите по центрове за данни са „един от последните опити на Русия да подкопае украинската икономика“, като част от търсенето на алтернативни начини за оказване на натиск върху Украйна в момент, когато руското сухопътно настъпление среща трудности. Пълно прекъсване на интернет вследствие на ударите обаче остава малко вероятно. Украинските оператори са изградили географска резервираност на мрежите си.

Ударите въпреки това увеличават разходите за бизнеса, нарушават банковите и обществените услуги и ще засилят натоварването от зимните прекъсвания на електрозахранването. Русия атакува системите, които позволяват на украинското общество и икономика да функционират. Президентът Зеленски обяви планове за засилване на защитата на центровете за данни и комуникациите, които ще трябва да бъдат поставени редом до електрическите подстанции в списъка на обектите, нуждаещи се от специализирана противовъздушна отбрана.

Производството на Patriot ще бъде прехвърлено в Украйна (в крайна сметка). На 25 септември президентът Зеленски заяви, че президентът Тръмп го е информирал: „Да, взех окончателното решение. Украйна ще получи лицензи за производство на ракети Patriot.“ Съобщението идва след месеци на колебания, откакто Тръмп за първи път изрази подкрепа през юли, а подробностите все още са ограничени. Киев не е съобщил кой вариант на прехващачите ще бъде произвеждан по лиценза, а Държавният департамент на САЩ заяви, че разговорите продължават. Defence Industry Europe съобщи, че първоначалната производствена работа може да се извършва на по-сигурни места в Европа и че Зеленски също проучва с Lockheed Martin и Raytheon дали украинските балистични ракети могат да бъдат модифицирани като прехващачи.

Дипломация в Ню Йорк. Общото събрание в Ню Йорк тази седмица демонстрира разминаването, което продължава да съществува между дипломатическия и военния аспект на руската война срещу Украйна. След срещата си с Тръмп Зеленски обяви, че Украйна е „готова за всякакъв формат на енергийно примирие“. Тръмп даде знак, че е готов да използва тарифните правомощия по новото законодателство за санкции „Греъм“, за да окаже натиск върху Москва. Отговорът на Кремъл беше бърз. Докато руските дронове поразяваха Киев, Дмитрий Песков заяви, че Москва „не вижда настоящи основания за преговори“.

Руски операции по източния фланг на НАТО. Тази седмица се наблюдаваха поредица от инциденти по източния фланг на НАТО, които дават допълнителни доказателства за продължаващата руска кампания на натиск. Stars and Stripes съобщи на 24 септември, че руски хеликоптер Ми-8 от Калининград е навлязъл на около 320 метра в полското въздушно пространство за 42 секунди, ден след като полски изтребители са прехванали руски разузнавателен самолет Ил-20 над Балтийско море. Полското оперативно командване оцени, че нарушаването на въздушното пространство е било предназначено да провери готовността на противовъздушната отбрана на НАТО.

На 23 септември избухна пожар на наземна станция на Starlink във Вола Кробовска, южно от Варшава, собственост на държавния оператор Exatel, като бяха повредени антени и електрически генератор. Министърът на цифровите въпроси Кшищоф Гавковски го определи като „подпалване, целящо да засегне критична телекомуникационна инфраструктура“, като същевременно призна, че руското участие все още не може да бъде потвърдено. Станцията поддържа свързаността с Украйна, където Полша финансира около половината от приблизително 42 000 използвани Starlink терминала.

В нощта срещу 24 септември, по време на масирана руска атака срещу Украйна, дронове паднаха в района на Флорещ в Молдова и близо до Солка в румънския окръг Сучава. Молдовската полиция установи характеристики на руския „Гербера“, а изпълняващият длъжността министър на отбраната на Румъния Раду Мируа заяви, че е необходим протест пред Москва.

В Германия вечерта на 23 септември летището Berlin-Brandenburg преустанови работа за 45 минути, след като служители съобщиха за дрон близо до южната писта, а полетите бяха отклонени към Дрезден и Лайпциг. Това беше седмото прекъсване на работата на летището заради дронове през тази година, а Германия вече обвини Русия в опит за атака с дрон срещу летището в Лайпциг през август.

В предишните си седмични обзори съм разглеждал тази руска кампания за саботаж и подривна дейност. Стратегическите цели на Москва са да проверява реакциите на държавите и съюза, да разпространява страх и да повишава политическата цена на подкрепата за Украйна – като същевременно остава под прага, който би предизвикал колективен отговор на НАТО. Досегашният отговор на Европа далеч не възпира Путин, като включва изпращане на изтребители и дипломатически протести. Необходими са по-бързо установяване на отговорността и значително по-сериозни последици за Русия, ако Европа и НАТО искат тази руска кампания да спре.

Оценка на войната в Украйна. Това беше седмица, в която Украйна показа, че в някои области може да се адаптира по-бързо от Русия, но остава уязвима в други. Vivaldi демонстрира, че добре организиран корпус, разполагащ с дронове, наземни роботи и търпеливо командване, може да отвоюва територия от руска сила, която през по-голямата част от годината е държала инициативата. Украинските удари по Москва и руските рафинерии показаха способност за далечни атаки, които вече налагат значителни разходи на руската икономика.

От друга страна, руските дронове с реактивни двигатели успяват да достигнат целите си с темп, който тревожи Киев и неговите поддръжници с наближаването на зимата. Русия добави центровете за данни и телекомуникациите към списъка с цели на своята стратегическа ударна и терористична бомбардировъчна кампания, която вече включва железопътни линии, енергетика и цивилни сгради, като методично унищожава системите, позволяващи на украинското общество и икономика да функционират. Лицензът за производство на Patriot, обявен тази седмица, е добре дошъл, но представлява отговор за 2027 или 2028 г. на проблем от 2026 г. Украйна ще се нуждае от повече прехващачи както за руските ракети, така и за новите дронове „Геран“ с турбореактивни двигатели, за да премине през предстоящата зима.

Дипломатически Зеленски изглежда е използвал добре посещението си в Ню Йорк, като е осигурил ангажименти и е позиционирал Украйна като разумната страна в мирните преговори. Бързото отхвърляне на енергийното примирие от Русия потвърждава, че Путин все още смята, че времето работи в негова полза.

Отвъд Украйна предполагаемият руски саботаж срещу станция на Starlink в Полша, падането на дронове „Гербера“ в Румъния и Молдова, навлизането на руски хеликоптер в полското въздушно пространство и затварянето на летището в Берлин сочат към разширяване на кампанията на Путин, целяща да направи подкрепата за Украйна скъпа и опасна за европейците.

Четири въпроса ще бъдат ключови през следващите месеци на тази война. Първо, може ли Украйна да увеличи производството на прехващачи по-бързо, отколкото Русия увеличава производството на реактивни дронове? Второ, може ли 3-ти армейски корпус да превърне „Vivaldi“ в модел, от който другите украински корпуси да се учат и който да прилагат по останалата част от фронта? Трето, способни ли са украинските методи за мобилизация да осигурят необходимата жива сила за широко прилагане на настъпателни тактики от типа „Vivaldi“ и за осигуряване на повече дронове и пехота? И накрая, ще отговори ли Европа на руската хибридна кампания с установяване на отговорността и реални последствия или просто ще продължи да я понася, без да прави нищо повече от политически театър?

Тихоокеанският регион

Си посещава Вашингтон. Държавното посещение на китайския президент Си Дзинпин в САЩ от 23 до 25 септември беше първата му визита в Белия дом от 11 години. Тръмп го посрещна във военновъздушната база „Андрюс“ – жест, който Джеймс Линдзи от Съвета за международни отношения определи като знак, че Тръмп възприема Си и други автократични лидери на големи държави като свои равни. След разговорите на Си с Тръмп двете правителства публикуваха свои версии на срещата. Те се разминават по отношение на съдържанието на дискусиите.

Информационният документ на Белия дом след разговорите беше съсредоточен върху конкретните резултати. Те включват:

– Американско-китайският Съвет по търговията постигна консенсус по препоръки за мита, обхващащи нечувствителни стоки на стойност 30 млрд. ш.д. във всяка посока.
– Китай се ангажира да внася най-малко 10 млн. тона американски въглища през всяка от 2027 и 2028 г.
Създаден беше Инвестиционен съвет.
– На Пекин беше приписано въвеждането на нов клас синтетични опиоиди в списъка с контролираните вещества и налагането на експортен контрол върху два прекурсора на фентанил.
– Лидерите създадоха „САЩ–Китай диалог за свръхинтелигентността (SI)“ с канал за инциденти, свързани с изкуствения интелект.
– Китай и САЩ се съгласиха, че „Иран никога не може да има ядрено оръжие“.
– Проведоха се разговори за тристранен контрол върху въоръженията с Русия.
– Китай и САЩ отбелязаха, че са били съюзници по време на Втората световна война.

От значение е, че въпросът за критичните минерали остава нерешен. Въпросът за Тайван не фигурира в американската версия за срещата. Честно казано, за среща на върха между две свръхсили това е доста ограничен резултат.

Китайското Министерство на външните работи представи различна картина. Си определи отношенията между Китай и САЩ като „конструктивни отношения на стратегическа стабилност“ и заяви, че за да се поддържат стабилни търговските отношения, „списъкът на областите за сътрудничество трябва да бъде удължен, а списъкът с проблемите – съкратен“. По отношение на изкуствения интелект Си призова двете страни да „извличат полза от силните страни на другата, а не да се пазят една от друга“.

По отношение на Тайван китайските послания бяха категорични, както са били след идването на Си на власт:

Президентът Си подчерта, че позицията на китайската страна за защита на националното обединение и териториалната цялост е ясна и категорична. Надяваме се американската страна да се придържа към правилната позиция за противопоставяне на „независимостта на Тайван“ и да разглежда тайванския въпрос внимателно, така че да постави солидна основа за стратегическото сътрудничество между Китай и САЩ и за развитието на двустранните отношения.

Тръмп заяви за посещението: „Срещата беше среща на приятелство, сила и успех както за САЩ, така и за Китай… Много неща ще бъдат постигнати.“ Той също отбеляза: „Не прекарахме много време в разговори за Тайван. Той много добре разбира какво е отношението ми.“

За Си и неговия режим в Пекин, който иска време, стабилност, по-бавен поток на американски оръжия към Тайван и по-малък американски фокус върху ключови елементи на конкуренцията с Китай – военни, технологични и търговски – срещата на върха е доста успешна.

Тайван следи срещата на върха. След срещата Тайван остро реагира срещу рамката, представена от Си. „Суверенитетът на Тайван принадлежи на целия народ на Тайван. Китайската комунистическа партия няма право да представлява тайванския народ“, заяви Министерството на външните работи. Съветът по въпросите на континентален Китай на Тайван отхвърли твърдението на Си, че САЩ и Китайската народна република са воювали заедно през Втората световна война, като отбеляза, че КНР е основана през 1949 г.

Посланикът на САЩ в Китай Дейвид Пърдю заяви след срещата, че „няма промяна в политиката на Тайван“, като потвърди Закона за отношенията с Тайван, Трите съвместни комюникета и Шестте гаранции.

Япония реагира на срещата на върха. След приключването на срещата Си–Тръмп японският премиер проведе разговори с президента Тръмп. Японският премиер отбеляза в публикация в социалните мрежи:

Малко преди това, започвайки в 21:00 часа, проведох телефонен разговор с президента Тръмп. Президентът Тръмп ми се обади в този момент непосредствено след посещението на председателя Си Дзинпин в САЩ и ми предостави подробни обяснения относно неотдавнашната среща на върха между САЩ и Китай.

Въз основа на това президентът Тръмп и аз обменихме мнения, съсредоточени върху различни въпроси, свързани с Китай, включително икономиката и сигурността, като икономическата сигурност, и потвърдихме сътрудничеството между Япония и САЩ… Япония и САЩ вече са най-надеждните съюзнически държави и потвърдихме ангажимента си съвместно да допринасяме за мира и стабилността в региона и света.