Петият пленум на ККП: затягане на дисциплината, чистки в армията и кой ще поведе войната за Тайван?

Между 26 и 29 октомври 2026 г. в Пекин се проведе Петият пленум на 20-ия Централен комитет (ЦК) на Китайската комунистическа партия (ККП). Основният резултат от заседанието беше приемането на резолюция за продължаване на „пълното и строго самоуправление на партията“ – формулировка, обхващаща антикорупционната кампания, политическата дисциплина и контрола над партийните кадри.

Пленумът протече на фона на сериозни кадрови сътресения. Бяха потвърдени изключванията на 33 високопоставени служители, сред които 16 висши военни. Същевременно генерал Джан Шънмин беше повишен до член на Политбюро – втория по значение орган в партийното ръководство.

Заседанието придоби особено значение и заради предстоящия 21-ви конгрес на ККП през 2027 г., когато се очаква Си Дзинпин да потърси четвърти мандат като генерален секретар. Дотогава ръководството трябва да реши как да попълни вакантните места във военното командване и да възстанови стабилността на висшия кадрови състав.

Рекордно ниско присъствие и 33 изключени кадри

На Петия пленум присъстваха 162 пълноправни членове и 117 заместник-членове на ЦК – общо 279 души от първоначалните 376, избрани през 2022 г., или около 74.2%. Според Нийл Томас от Asia Society Policy Institute това е най-ниското присъствие на пленум на ЦК от епохата на Мао Дзъдун насам. За сравнение, на Четвъртия пленум през октомври 2025 г. присъствието е било 83.8%.

Пленумът потвърди изключването на 33 високопоставени служители заради „сериозни нарушения на дисциплината и закона“ – стандартна формулировка на ККП при дисциплинарни разследвания, често свързани с корупция. От тях 24 са пълноправни членове, а 9 – заместник-членове на ЦК. Общо 17 са отстранени по линия на дисциплинарните органи, а 16 – по доклади на Централната военна комисия (ЦВК).

Сред гражданските кадри са бившият партиен секретар на Синдзян Ма Синжуей, бившият ръководител на Международния отдел на ККП Лиу Дзянчао, бившият министър на промишлеността Дзин Джуанлун и бившият ръководител на регулатора на ценните книжа И Хуейман. В списъка фигурират и служители от провинциалното управление, енергетиката, промишлеността и научно-технологичния сектор.

Сред 16-те изключени военни са едни от най-влиятелните фигури в НОАК: Джан Юся, бивш заместник-председател на ЦВК, и Лиу Джънли, бивш началник на Управлението на Съвместния щаб. Отстранени са също Джун Шаодзюн, дългогодишен приближен на Си, и Фан Юнсян, който е ръководил Главното управление на ЦВК.

Джан Юся е ветеран с дългогодишен опит във въоръжените сили и оперативното планиране. Според някои публикации отстраняването му може да е свързано с разногласия със Си относно готовността на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) за евентуална военна операция срещу Тайван.

Военното ръководство – с все по-малко действащи фигури

Мащабът на чистките личи и от промените в ЦВК. При формирането ѝ през 2022 г. тя има 7 членове. След отстраняването на 5 от тях в комисията остават Си Дзинпин като председател и Джан Шънмин като заместник-председател. Вакантните места не бяха попълнени на Петия пленум.

Сред отстранените през предходните години са бившият министър на отбраната Ли Шанфу, адмирал Мяо Хуа, генерал Хъ Уейдун и, през 2026 г., Джан Юся и Лиу Джънли.

Повишението на Джан Шънмин до член на Политбюро възстановява военното представителство в този орган. Кариерата му обаче е свързана предимно с политическия надзор, дисциплината и контрола в армията, а не с командването на бойни подразделения. Според анализаторката Дария Импиомбато от MERICS повишението му може да е свързано и с подготовката за кадровото преструктуриране преди следващия партиен конгрес.

Същевременно военното представителство в ЦК рязко намалява. От 44 пълноправни членове от военните среди, избрани през 2022 г., на Третия пленум през юли 2024 г. присъстват 42, на Четвъртия през октомври 2025 г. – 15, а на Петия през октомври 2026 г. – едва 5. Това е спад от около 88% спрямо присъствието през 2024 г.

Петимата са Джан Шънмин, министърът на отбраната Дун Дзюн, представителят на Комисията за стратегическо планиране Янгу Дзин, вицеадмирал Ян Ю и генерал-лейтенант Ю Дзин. Нито един от последните трима не заема длъжността действащ командир на военно командване или на отделен род войски.

Тези данни показват мащаба на кадровия шок, но сам по себе си не доказва, че Си е изгубил контрола над армията. За да се оцени реалното разпределение на властта, трябва да се разгледат не само отстранените генерали, но и механизмите за назначаване, политически надзор и оперативно командване.

Чистките при Си Дзинпин са сред най-мащабните в историята на китайското военно ръководство след Мао Дзъдун. От 2022 г. насам 101 генерали и генерал-лейтенанти са официално отстранени или разследвани, което засяга около 52% от близо 176-те висши командни длъжности в НОАК, според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Отличителна черта на кампанията на Си е, че засяга и висши офицери, назначени или повишени от самия него.

При управлението на Дън Сяопин, след потушаването на протестите на площад „Тиенанмън“ през 1989 г., са сменени 6 от 7-те командири на военни райони, а ЦВК е съкратена от 10 на 4 членове. При Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао няма данни за разследвания срещу висши генерали в мащаб, сравним със сегашната кампания. При Мао Дзъдун чистките също засягат голяма част от военното ръководство. Според разсекретен доклад на ЦРУ за периода 1965–1967 г. те обхващат около една четвърт от военните командири и половината от политическите офицери в армията. След падането през 1971 г. на потенциалния наследник на Мао, Лин Бяо, хиляди офицери са подложени на разпити, понижения и отстраняване.

За разлика от Мао, при когото чистките в армията са движени предимно от революционната идеология и борбата срещу политически врагове, при Си Дзинпин те се обосновават официално с борбата срещу корупцията и нарушенията на партийната дисциплина.

Защо се отстраняват и приближени на Си?

Един от основните въпроси, породени от продължаващите чистки във висшето военно ръководство на Китай, е защо сред засегнатите има и хора, смятани за довереници на Си Дзинпин. Има трима началници на Главното управление (Канцеларията) на ЦВК, които са близки до Си, а след това премахнати.

Особено показателен е случаят с Джун Шаодзюн, който работи със Си от над 25 години и през 2017 г. става директор на ГУ на ЦВК. Макар да няма традиционна военна кариера, той е свързван с надзора върху военните реформи от името на китайския лидер. Също работи по личните и семейни дела на Си. Изключен е от ККП на Петия пленум.

Друг случай е Фан Юнсян, назначен за директор на ГУ през 2024 г. Служил е в структурата за политическа работа под ръководството на адмирал Мяо Хуа, който е отстранен същата година. Фан също губи позициите си на Петия пленум.

Трети е Цин Шънсян, назначен за директор на ГУ на ЦВК през 2012 г. През 2017 г. е преместен на длъжността политически комисар на ВМС на НОАК. На 26 февруари 2026 г. членството му в Общокитайското събрание на народните представители е прекратено.

Тези случаи пораждат два основни въпроса. Дали Си отстранява дори собствените си съюзници, когато ги подозира в корупция, нелоялност или изграждане на прекалено самостоятелни мрежи на влияние? Или най-близките му политически съюзници системно биват отстранявани от сили извън неговия контрол?

Водещата на подкаста Lei’s Real Talk Лей смята, че отстраняването на тримата висши военни може да е сигнал за сериозно отслабване на влиянието на Си Дзинпин в армията. Тя обръща особено внимание на ролята на директора на ГУ на ЦВК – ключова фигура в системата за военно управление, през която преминават документи, доклади и указания. Тази позиция осигурява достъп до Си и влияе върху това каква информация достига до него и как решенията му се предават на останалото военно ръководство.

Според Лей исторически отстраняването на секретари и доверени помощници на висш партиен лидер обикновено допуска две обяснения: или самият лидер е решил да ги смени, или властта му отслабва и неговите приближени са отстранявани заедно с него. В случая със Си тя допуска и трета възможност: той запазва официалните си позиции, но негови съперници отстраняват хората от близкото му обкръжение. Лей смята, че продължителните чистки във висшето военно ръководство може да отразяват ожесточена борба между съперничещи си фракции, а не единствено волята на Си. Това остава нейна интерпретация, а не независимо потвърден факт.

Политологът Кристофър Най предлага различен прочит в статия за Journal of Democracy от март 2026 г. Според него чистките са част от стремежа на Си да централизира и персонализира властта. Китайският лидер не се ограничава до отстраняването на политически противници, а показва, че никой висш ръководител, дори най-близкият му съюзник, не е защитен от кадровите му решения. Най смята, че това не е признак за слабост на Си, но подкопава престижа и легитимността му и подготвя криза при наследяването. Рисковете за самата армия се коментират в доклад на CSIS от февруари 2026 г. Според авторите Бони Лин и Тейлър Фравел големият брой вакантни длъжности и новоназначените офицери без опит биха ограничили способността на НОАК да провежда мащабни операции срещу Тайван и да се превърне в армия от световна класа. В същия доклад се отбелязва, че чистките не изглежда да са нарушили значително нормалното функциониране на армията.

Привидно противоречивите действия на Си не означават непременно, че китайският лидер действа ирационално. Възможно е той да поставя предотвратяването на нелоялност и загубата на политически контрол над армията пред краткосрочните ползи от запазването на опитното военно ръководство. Истинският риск е, че стремежът към абсолютна лоялност може да създаде система, в която командирите се страхуват да съобщават неудобни факти, а политическата надеждност започва да измества професионалната компетентност. Така решения, замислени да укрепят властта на Си, могат в крайна сметка да отслабят способността на армията да изпълнява стратегическите му цели.

Борба за власт във висшето командване

Втората интерпретация поставя акцент върху съперничеството между различни мрежи във военното ръководство. Според анализ на Diplomat от октомври 2025 г. чистките могат да бъдат разглеждани и като борба за влияние между Джан Юся, от една страна, и Хъ Уейдун и Мяо Хуа, от друга.

Различните механизми за влияние върху назначенията са от особено значение. Според Foreign Policy Мяо Хуа е контролирал Политическия отдел на ЦВК, през който преминават важни кадрови решения и повишения на офицери. Джан Юся, от своя страна, е разполагал със собствен канал за взаимодействие със Си по командната линия. Тази структура предполага, че военният елит не е непременно единна група, а може да включва конкуриращи се мрежи, които се борят за назначения и достъп до висшия лидер. Си би могъл да използва кадровата политика, за да не допусне една от тях да монополизира влиянието си.

Отстраняването на самия Джан Юся поставя допълнителен въпрос. Според анализ на Сингапурския институт за изследване на Югоизточна Азия (RSIS) след отстраняването на Хъ Уейдун и Мяо Хуа, Джан може да е останал единственият доминиращ център на власт във военното ръководство. Ако е изградил собствена мрежа от подчинени и съюзници, тя би могла да се превърне в противотежест на Си – независимо от дългогодишните им отношения. Тази интерпретация не доказва, че Джан е организирал преврат или е успял да отнеме командването от Си. Тя показва друга възможност: чистките да са насочени не само срещу корупцията, но и срещу самостоятелните мрежи на влияние в армията.

Както отбелязва руският китаевед Николай Вавилов в книгата си „Некоронованите крале на червен Китай“, зад официалната партийна структура действат сложни мрежи на влияние, изградени около семейни връзки, обща кариера и лична лоялност. Например при Дзян Дзъмин укрепва т. нар. Шанхайска група, а при Ху Дзинтао – кадрите, свързани с Комунистическата младежка лига. Си Дзинпин, представител на поколението на „червените принцове“, първоначално се възползва от подкрепата на влиятелни партийни мрежи, включително свързани с Дзян, но след идването си на власт започва да отслабва позициите на съперниците си, отстранява ключови фигури и изгражда собствен кръг от довереници. Антикорупционните кампании се превръщат и в инструмент за политическо пренареждане, чрез който са отстранени влиятелни представители на старите групировки, включително Бо Силай и Джоу Юнкан, които са свързани с Дзян Дзъмин. Си Дзинпин не само отслабва Шанхайската група, но и целенасочено ограничава влиянието на „Комсомолската фракция“ (Туанпай). Още през 2016 г. Reuters съобщи за усилията на Си да ограничи политическото влияние на тази група, а през 2022 г. Ли Къцян и Уан Ян не попаднаха в новия Постоянен комитет на Политбюро, а Ху Чунхуа загуби мястото си в Политбюро. Това е сериозен удар по някогашната мрежа на Ху Дзинтао.  

Призиви за колективно ръководство

Друг важен елемент от политическия контекст са публикациите в PLA Daily – официалния вестник на ЦВК – които през последните две години подчертават необходимостта от колективно вземане на решения и предупреждават срещу едноличното управление.

На 9 декември 2024 г. вестникът публикува статия под заглавие „Дайте пример в отстояването на колективното ръководство“. В нея се критикуват ръководители, които вземат самостоятелно важни решения и превръщат партийните комитети в органи, които само ги одобряват. Публикацията излиза дни след отстраняването на адмирал Мяо Хуа, отговарял за политическата и кадровата работа в армията.

Два дни по-късно следва статия за вътрешнопартийната демокрация, според която партийният секретар може да ръководи даден комитет, но не бива да се превръща в негов едноличен господар. През ноември 2025 г. друга публикация предупреждава срещу длъжностни лица, които третират поверените им сфери като лични владения.

Посланието продължава и през 2026 г. Статия, публикувана през август, припомня как разрушаването на колективното ръководство и произволните индивидуални решения са допринесли за катастрофалните военни решения по време на Дългия поход. На 19 октомври, седмица преди Петия пленум, PLA Daily отново критикува арогантното ръководство и призовава да се защитават хората, които изразяват различни мнения.

Тези публикации придобиват по-голямо значение на фона на резолюцията от Петия пленум. Документът призовава за регулиране на правомощията на висшите длъжностни лица, ограничава възможността те да доминират в обсъжданията и подчертава значението на колективните процедури и защитата на различните мнения.

Някои от тези принципи напомнят управленската философия на бившия генерален секретар Ху Дзинтао, особено неговата „научна концепция за развитието“, която поставя акцент върху научното, демократичното и основаното на закона вземане на решения. Тези формулировки отстъпиха на заден план след идването на Си на власт.

Според анализ в подкаста Lei’s Real Talk, през май 2025 г. „Жънмин жъбао“ (People’s Daily) отново изтъква подобни принципи на първата си страница. Месец по-късно Политбюро одобрява правилник за работата на централните партийни органи при вземането на решения, обсъждането и координацията. В някои коментаторски публикации се появиха твърдения, че в консултациите са участва бивши високопоставени ръководители, сред които Уън Дзябао и Уан Ян, свързвани с лагера на Ху Дзинтао.

Дисциплинарният апарат като инструмент за контрол

Резолюцията предвижда засилване на надзора върху висшите партийни и държавни кадри. Централната комисия за проверка на партийната дисциплина (ЦППД) и Националната надзорна комисия трябва да следят служителите през целия им професионален път – от назначаването до пенсионирането. Предвиждат се по-строги проверки на личните финанси и семейните активи, както и на бизнес дейността на съпрузите и децата.

Дисциплинарните органи получават и важна роля при назначенията. Оценката за почтеността на кандидат за повишение трябва да бъде одобрена съвместно от партийния секретар и инспектора по дисциплината. Ако инспекторът възрази, кандидатът няма да бъде повишен.

Тези мерки могат да ограничават корупцията и да затрудняват изграждането на независими мрежи за покровителство. Същевременно те увеличават влиянието на дисциплинарния апарат върху кадровите решения. Това повдига въпроса кой контролира самите надзорни структури и доколко те действат като инструмент на централния лидер, а не като самостоятелен център на власт.

В подкаста Lei’s Real Talk се изказва предположението, че отстраняването на толкова много приближени на Си може да показва, че дисциплинарният апарат вече не е изцяло под негов контрол. В подкрепа на тази хипотеза се посочва и самият стил на резолюцията от Петия пленум, чиито призиви за колективно вземане на решения, ограничаване на правомощията на висшите ръководители и защита на различните мнения изглеждат в противоречие с модела на централизирана и персонализирана власт, изграден от Си Дзинпин.

Кой командва НОАК на практика?

Си Дзинпин остава председател на Централната военна комисия (ЦВК), но отстраняването на 5 от 7-те членове оставя сериозни кадрови празнини. След отстраняването на началника на Управлението на Съвместния щаб на ЦВК Лиу Джънли Пекин не е обявил официално негов наследник. Така остава неясно кой координира ежедневната работа на една от най-важните структури за оперативното планиране, разузнавателната координация и подготовката на съвместни военни операции.

Според публикация на China News Center, част от функциите на Лиу може да се изпълняват от генерал-лейтенант Джу Чуаншън, наричан „генералът без титла“, въпреки че няма официално потвърждение, че е поел ръководството на Съвместния щаб. Военната му кариера обхваща както сухопътните войски, така и морската пехота. През 1987 г. започва служба в 41-ва групова армия, където по това време командва Ли Дзуочън. През 2016 г. става заместник-командващ на 14-а групова армия, с която професионални връзки има и генерал Джан Юся. През 2017 г. Джу преминава в Корпуса на морската пехота, а до края на 2021 г. вече го командва. През март 2025 г. е назначен за заместник-командващ на Източното театрално командване и командващ на сухопътните му сили – структурата, която отговаря за военните операции в направление Тайван. Само шест месеца по-късно е преместен в Пекин като заместник-началник на Съвместния щаб, където работи под ръководството на Лиу Джънли. След отстраняването на Лиу, Джу остава на ключова позиция в структурата.

Другата фигура, която се появява в анализите за възможното неформално влияние върху Съвместния щаб, е пенсионираният генерал Ли Дзуочън. Той има реален боен опит от китайско-виетнамската война през 1979 г., командвал е 41-ва групова армия и военния район Чънду, а през 2016 г. става първият командващ на новосъздаденото главно командване на сухопътните войски на НОАК. От 2017 до 2022 г. оглавява именно Управлението на Съвместния щаб на ЦВК. След пенсионирането му негов наследник на поста става Лиу Джънли – също ветеран от войната срещу Виетнам. Общата им професионална история и службата на Джу Чуаншън в 41-ва армия по времето, когато Ли я командва, са основание някои анализатори да предполагат, че между двамата генерали може да съществуват трайни връзки.

Внимание привлича и публичната поява на Ли Дзуочън на официалния прием по случай националния празник на Китай на 30 септември 2026 г. Някои коментатори тълкуват това като възможен знак, че пенсионираният военен продължава да упражнява влияние върху действащото командване. Същата публикация представя Джу Чуаншън като възможна връзка между Ли и оперативната структура на Централната военна комисия (ЦВК). В нея се твърди също, че Ли е заявил лоялност към Ху Дзинтао. Тези твърдения обаче не са независимо потвърдени. Липсват публични доказателства, че Ли Дзуочън ръководи военните действия зад кулисите, предава заповеди чрез Джу или действа в подкрепа на Ху Дзинтао.

Това твърдение също контрастира с описаната от Вавилов в „Некоронованите крале на червен Китай“ по-ранна биография на Ли. След като през 1998 г. поема командването на 41-ва групова армия, военната кариера на генерала е в застой в продължение на около 12 години в резултат на проявено неуважение към бившия генерален секретар Дзян Дзъмин. През 2008 г., след издигането на Си Дзинпин до заместник-председател на КНР, Ли е назначен за заместник-командир на Чъндуския военен окръг, през 2009 г. получава звание генерал-лейтенант, а през 2013 г. оглавява същия военен окръг.

Възможността за вътрешнопартийно прегрупиране срещу Си Дзинпин се обсъжда и в анализ на Jamestown Foundation от юни 2025 г. Според авторите чистките във висшето военно ръководство могат да създадат възможности за съперниците на Си, включително за представители на политическите среди, свързвани с Ху Дзинтао и Уън Дзябао. Анализът обаче не доказва, че Ху ръководи организирана опозиция срещу Си, нито установява връзка между подобно прегрупиране и действията на Ли Дзуочън.

Тези кадрови сътресения придобиват особено значение на фона на заявената от Пекин цел за „обединение“ с Тайван. На 12 ноември 2026 г. Си Дзинпин отново заяви, че пълното обединение на Китай е неизбежно и че историческият процес не може да бъде спрян. Макар да не посочи срок за постигането му и да не заплаши пряко с употреба на сила в тази реч, Пекин не се е отказал от военния вариант.

Тук се откроява стратегическо противоречие: ако Си смята обединението за историческа мисия, защо продължава да отстранява висши командири и да оставя ключови длъжности незаети? Евентуална операция срещу Тайван би изисквала не само числено превъзходство и модерно въоръжение, но и опитно командване, координация между видовете въоръжени сили, надеждно разузнаване и способност за бързо вземане на решения при променяща се обстановка. Политическата лоялност сама по себе си не може да замести тези качества.

Си Дзинпин все още ли контролира армията?

Петият пленум не дава категоричен отговор на този въпрос. Наличните факти подкрепят две едновременно възможни заключения.

От една страна, Си продължава да заема най-високия военен пост и чистките могат да бъдат част от стремежа му да наложи по-строг контрол върху армията, да разруши независими мрежи на влияние и да ограничи корупцията. Отстраняването дори на дългогодишни съюзници може да демонстрира, че никой висш кадър не е защитен от дисциплинарните мерки.

От друга страна, премахването на опитни генерали и продължителното незапълване на ключови длъжности могат да отслабят професионалния капацитет на НОАК. Политическата лоялност не е равнозначна на бойна готовност, а централизираната власт не гарантира сама по себе си качествено оперативно планиране. Ако офицерите се страхуват да оспорват решенията на началниците си, важна информация може да не достига до върха навреме.

Не е ясно и кои от отсъстващите от Петия пленум кадри са отстранени, кои са запазили позициите си и кои принадлежат към отделни мрежи на влияние. Десетки членове на ЦК не присъстваха на заседанието, без да е обявено дисциплинарно действие срещу всички тях.

На този фон се появиха и спекулации за възможно завръщане на бившия китайски лидер Ху Дзинтао в политическите процеси, включително заради акцента върху колективното управление и ограниченията пред висшите ръководители през последните две години. В този контекст се обсъжда и името на Ху Чунхуа – политик, който в миналото беше смятан за възможен наследник на Ху Дзинтао и потенциален кандидат за висшето ръководство на ККП. Поради връзките му с Китайската комунистическа младежка лига той често е свързван с политическата мрежа на бившия лидер. Отстраняването му от Политбюро през 2022 г. обаче отслаби позициите му, а сегашните спекулации, че може да се превърне в следващия лидер на Китай, не се подкрепят от потвърдени признаци за подготовка на наследяване. Не е обявен общоприет наследник на Си, а анализаторите очакват той да се стреми към четвърти мандат на партийния конгрес през 2027 г.

Най-обоснованият извод е, че китайската армия преминава през сериозна криза във висшето си ръководство, но наличните данни не доказват, че Си е изгубил контрола над нея. Чистките могат да укрепват личната му власт и да ограничават корупцията, но същевременно създават риск от загуба на оперативен опит, прекъсване на командната приемственост и потискане на професионалното несъгласие.

Това противоречие е особено важно за Тайван. Си определя обединението като неизбежна историческа цел, но постигането ѝ чрез военна сила – ако изобщо бъде избран този вариант – би изисквало армия с не само модерно въоръжение, но и стабилно, компетентно и координирано командване. Ако кадровите чистки продължат да обезкървяват висшето ръководство, те могат да отслабят способността на НОАК да изпълни именно задачата, за която Си настоява да бъде подготвена.

Предстоящият 21-ви конгрес на ККП през 2027 г. ще покаже дали Си ще успее да възстанови кадровата стабилност, без да се откаже от политическия контрол. Големият въпрос е дали той изгражда армия, която безусловно му се подчинява, или армия, която освен това е способна да спечели една изключително сложна война.