Американската военна мощ

Основа на глобалната американска военна мощ е армията – на първо място военоморския флот, след това ВВС и сухопътните сили.

От времето на Римската империя светът не е виждал такава сила. Военният бюджет на САЩ за 2026 г. е 1 трлн. щ.д. – близо 40% от световния и е колкото сумата от военните бюджети на следващите 10 страни, взети заедно. САЩ все още са глобален Хегемон, защото владеят Световния океан. Само морска сила засега може да претендира за световно първенство (в по-далечно бъдеще такава роля изглежда ще играе космическото пространство). Затова идеите за „многополюсен свят“ нямат нищо общо с действителността, а са плод на пропаганда. Засега светът е още еднополюсен (от 1990 г.).

Американските военни бази по света

Американските военни бази по света са опора на това глобално могъщество (Таблица 1). Броят им е огромен, в страната са около 5000, а извън границите на САЩ са около 750, в над 80 държави, като 150 са особено големи (Инфографика 1 по-долу).

 Таблица 1 – ВОЕННИ БАЗИ НА САЩ

* Общ военен бюджет за 2026 – 1 000 млрд. дол. (близо 40% от Световния)
** Проект

Американските бази по света са два вида: такива под юрисдикцията на САЩ и под юрисдикцията на съюзниците (съвместни военни бази). Въоръжените сили са между 170 000 и 220 000, в зависимост от военнополитическата обстановка. Най-важните бази са разположени в „теснините“ (choke points) на океаните като Гибралтар, Малакския проток, Хормузкия проток и т.н. Това им позволява да контролират почти всички ключови търговски пътища. Чрез бази в Бахрейн, Джибути, Гърция, Испания, Сингапур и Диего Гарсия, американският флот и авиация имат оперативен контрол върху 100% от критичните морски пътища на Планетата. Благодарение на мрежата от бази, стратегическата авиация на САЩ може да удари всяка точка на планетата до 5-10 часа. Бази като „Рамщайн“ (Германия), „Ал-Удейд“ (Катар) и „Андерсен“ (Гуам) разделят земното кълбо на зони, които се застъпват, осигурявайки 24/7 наблюдение и възможност за намеса. Системи като Aegis Ashore и радарните инсталации в Турция, Гренландия, Великобритания и Япония създават „щит“, който покрива почти цялото Северно полукълбо срещу балистични заплахи.

Управление

Американските военни сили по света са организирани в командни структури под управлението на Единното бойно командване CCMD, наричано още бойно командване (CCMD, Combatant CoMmanD). Това е съвместно военно командване на Министерството на войната на САЩ (DoW), съставено от части от два или повече рода войски на въоръжените сили на САЩ и изпълняващо обширни и продължителни мисии. В момента има 11 единни бойни командвания, всяко от които е установено като най-висш ешелон за управление, за да осигури ефективно командване и контрол на всички военни сили на САЩ, независимо от рода войски, по време на мир или война. CCMD са организирани или на географска основа (известна като „зона на отговорност“, AOR), или на функционална основа, например специални операции, прилагане на сили, транспорт и киберсигурност. В момента 6 CCMD са географски, а 5 са функционални (Таблица 1).

От 2026 г. регионалните Бойни командвания са редуцирани от 6 само на 3 (Таблица 1), както следва: USACOM, U.S. International Command (предстои утвърждаване) и USINDOPACOM. Обединението е във връзка с гигантските реформи на американското правителство, насочени към реиндустриализацията и обновяване на всички клонове на индустрията, а също и към реорганизация на армията и избягване на дублиращи структури. Прави впечатление, че USINDOPACOM изобщо не е реформирано. Тук има големи струпвания на бази, например в Япония (т. нар. „непотопяем самолетоносач“ на САЩ и „вечен съюзник“), което отразява същността на съвременната световна стратегическа реалност – предизвикателството на Китай към хегемонията на САЩ в света, и по-точно към военоморската му мощ. (Инфографики 2, 3, 4, 6 по-долу).

Военни бази в Европа

В Европа американците имат девет големи бази (Таблица 2) с около 50 000 военни (само в Япония има повече). Военновъздушната база на САЩ „Рамщайн“ в западната част на Германия e от критична важност. Тя е щаб на USAF в Европа и транспортен разпределител за тежките самолети С-17 (товароподемност 80 тона) и С-130 (товароподемност 28 тона). Това е най-голямата база на САЩ в Европа. Тя е критична, защото служи като централен логистичен възел за операции в Близкия изток и Африка, команден център за дронове и най-важният медицински пункт за евакуация на ранени (през болницата Ландщул). Заедно с базите „Ал-Удейд“ (Катар) и „Андерсен“ (Гуам) осигуряват 24/7 наблюдение и възможност за намеса на ВВС.

Таблица 2 – АМЕРИКАНСКИ ВОЕННИ БАЗИ В ЕВРОПА

От април 2026 г. базата „Михаил Когълничану“ в Румъния се утвърждава като една от най-значимите стратегически точки на САЩ в Югоизточна Европа. Върви мащабен проект за разширение на стойност 2.5 млрд. евро. Целта е до края на десетилетието тя да надмине по капацитет германската база „Рамщайн“. Само на 10 км от пристанище Констанца, базата е основен възпиращ фактор срещу руското влияние в Черно море. Поради близостта си до Украйна и Крим, тя позволява на авиацията на НАТО да реагира в рамките на минути при нарушение на въздушното пространство на Алианса. Освен това е начална точка на коридорите за военна мобилност, които свързват Черно море с Балтийско (проект Via Carpathia). След завършването базата ще заема площ от близо 3000 хектара.

Особено важни за Европа са базите на системата за ПРО Aegis Ashore. Тя е сухопътният вариант на корабната система Aegis. Системата Aegis Ashore беше обявена за първи път през 2009 г. като част от Европейския фазов адаптивен подход (EPAA). Aegis Ashore споделя компоненти от корабната версия, включително радар Aegis AN/SPY-1, системи за командване, контрол и комуникация, компютри и разузнаване (C4I), вертикални системи за изстрелване MK-41, процесори, системи за обозначаване, захранвания и варианти на ракети-прехващачи Raytheon SM-3. Защитава Европа от балистични заплахи чрез две основни бази: „Девеселу“, Румъния: оперативна от 2016 г. и „Реджиково“, Полша: напълно оперативна от юли 2024 г. Всяка база разполага със собствен радар AN/SPY-1. Тези бази се подпомагат от външен радар за ранно предупреждение. Това е радарът в Кюреджик (Малатия, Турция), разположен на хълма Чат Тепе (2085 м надморска височина), той е „очите“ на ПРО. (Инфографика 5 по-долу). Системата защитава Европа от балистични ракети със среден и голям обсег. Прехваща ракети извън атмосферата (в космоса). Във военоморската база „Рота“ в Испания постоянно пребивават два разрушителя тип „Арли Бърк“ снабдени с корабния вариант Aegis, които защитават останалата част от Западна Европа. Като цяло системата ПРО Aegis Ashore/Aegis има за задача да защитава Европа от ирански балистични ракети. Системата работи заедно със системите ПРО THAAD и Patriot. Системата THAAD прехваща балистични ракети със среден обсег в атмосферата и е изключително прецизна. Patriot прехваща балистични ракети с малък обсег, а също самолети и крилати ракети.

САЩ използват в България следните обекти (под българска юрисдикция):

– Полигон „Ново село“ – за обучение на артилерийски и танкови подразделения. Край село Мокрен, община Котел;
– Военновъздушна база „Безмер“ – използва се за транспорт на сили и техника при учения на полигона „Ново село“;
– Военновъздушна база „Граф Игнатиево“ – за придвижване на сили и техника, разполага с по-големи възможности;
– Складова база „Айтос“ – тя е с поддържащи функции към полигона „Ново село“.

Военни бази в Близкия изток

В началото на 2026 г. районът преживява най-голямото струпване на сили от 2003 г. насам. Броят на военнослужещите варира между 40 000 и 55 000. (Таблица 3)

Таблица 3 – ПО-ВАЖНИ АМЕРИКАНСКИ ВОЕННИ БАЗИ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Най-важна е базата „Ал-Удейд“ (Катар). Тук са базирани стратегически бомбардировачи B-52H Stratofortress и B-1B Lancer (при ротация), танкери KC-135 и разузнавателни платформи RC-135. Базата разполага с най-дългата писта в региона (близо 4 км) и защитени бункери за съхранение на огромни количества авиационни бомби и ракети. Заедно с базите „Рамщайн“ (Германия) и „Андерсен“ (Гуам) осигуряват 24/7 наблюдение и възможност за намеса на ВВС.

Много важна е и базата в Инджирлик (Турция). Тя е съвместна и е най-източно разположената военновъздушна база на САЩ. Важна е заради близостта си до Ирак, Сирия и Иран. В базата най-вероятно се съхраняват тактически ядрени оръжия (B61) и е ключова за въздушния контрол над Близкия изток.

Елементи на американската глобална сила

Както беше отбелязано, основа на американската военна мощ и на световната им хегемония са военният флот и ВВС. Ударна сила на флота са:

– 11-те ядрени самолетоносачи. Нито една страна в света няма ядрени самолетоносачи (изключение е само Франция, която има един – „Шарл де Гол“, три пъти по-малък и с 2 катапулта);
– Тежко въоръжените разрушители тип „Арли Бърк“, 75–100 броя, снабдени с уникалната система за ПРО Aegis, каквато няма друга страна в света. Твърди се, че 2 разрушителя тип „Арли Бърк“ са мощни колкото целия руски Черноморски флот.
– ВВС на САЩ (включително корпусът на морската пехота) имат 13 200 самолети и хеликоптери, което е около два пъти повече от общия брой при Русия и Китай. (Таблица 4)

Таблица 4 – ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА АМЕРИКАНСКАТА ГЛОБАЛНА МОЩ

* включително стелт самолети F-35C
** EMALS
*** Ядрени реактори A1B, проектирани за 50-годишен жизнен цикъл, еднократно презареждане на 25-ата година

Засега нашата сигурност, на България и Европа, е гарантирана в значителна степен от противоракетния щит на САЩ и НАТО. Но това не означава, че трябва да се успокояваме и да не вземаме мерки за въоръжаване. Защото в момента има ясни признаци, че светът се готви за евентуална война.

Може да се предположи, че върви подготовка за Голяма война, защото обстановката много наподобява годините преди ПСВ (също с някои елементи от ВСВ) – формиране на два блока, локални войни, разтуряне на съществуващия световен ред, военоморското предизвикателство на Китай към САЩ, подобно на военоморското предизвикателство на Германия към Великобритания в навечерието на ПСВ… все закономерности забелязани тогава от големия визионер Ейър Кроу.

Инфографика 1

Инфографика 2: Единното бойно командване (CCMD)

Единното бойно командване, наричано още бойно командване (CCMD , Combatant CoMmanD) , е съвместно военно командване на Министерството на войната на САЩ (DoW), съставено от части от два или повече рода войски на въоръжените сили на САЩ и изпълняващо широки и продължителни мисии. В момента има 11 единни бойни командвания, всяко от които е установено като най-висш ешелон на военните командвания, за да осигури ефективно командване и контрол на всички военни сили на САЩ, независимо от рода войски, по време на мир или война. CCMD са организирани или на географска основа (известна като „зона на отговорност“, AOR), или на функционална основа, например специални операции, проектиране на сили, транспорт и киберсигурност. В момента 6 CCMD са географски, а 5 са функционални. CCMD имат специфични значки, обозначаващи тяхната принадлежност.

Unified combatant commands – Единни бойни команди

1. Africa Command
2. Central Command
3. European Command
4. Indo-Pacific Command
5. Northern Command
6. Southern Command
7. Cyber Command
8. Space Command
9. Special Operations Command
10. Strategic Command
11. Transportation Command

Combat support agencies  – Агенции за бойна поддръжка

1. Defense Contract Management Agency
2. Defense Health Agency
3. Defense Information Systems Agency
4. Defense Intelligence Agency
5. Defense Logistics Agency
6. Defense Threat Reduction Agency
7. National Geospatial-Intelligence Agency
8. National Security Agency
9. Central Security Service

Инфографика 3: Европейско командване на САЩ (EUCOM)

Европейското командване на САЩ (EUCOM) е едно от 11-те обединени бойни командвания на въоръжените сили на САЩ, със седалище в Щутгарт, Германия. Зоната му на фокус обхваща 21 000 000 квадратни мили (54 000 000 км²) и 51 държави и територии, включително Европа, Кавказ и Русия. Командирът на EUCOM на САЩ едновременно служи като Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) в рамките на НАТО, военен съюз. По време на войната в Персийския залив и операция „Северна стража“, EUCOM контролира силите, летящи от авиобаза “Инджирлик“.

Инфографика 4: ВОЕННИ БАЗИ НА САЩ В ЕВРОПА

Инфографика 5: Aegis Ashore

Системата Aegis Ashore беше обявена за първи път през 2009 г. като част от Европейския фазов адаптивен подход (EPAA) и е наземният вариант на морската система за противоракетна отбрана (BMD) Aegis. Aegis Ashore споделя компоненти от корабната версия, включително радар Aegis AN/SPY-1, системи за командване, контрол и комуникация, компютри и разузнаване (C4I), вертикални системи за изстрелване MK-41, компютърни процесори, системи за показване, захранвания и варианти на ракети-прехващачи Raytheon SM-3. Системата е проектирана да идентифицира, проследява и прехваща балистични ракети с малък и среден обсег по време на средната им фаза на полета. За да се справи с променящата се заплаха от балистични ракети, съоръженията на Aegis Ashore също са подвижни, което позволява мобилност, адаптивност и разполагане по целия свят. В момента Aegis Ashore е оперативно разположена в Румъния, в община Девеселу, окръг Олт с тестов център в Кауай, Хавай. Съгласно изискванията на EPAA, друг обект e в Реджиково, Полша Бъдещите възможности на Aegis Ashore ще включват поражение с ракети с по-голям обсег, подобрена терминална способност срещу балистични ракети с малък и среден обсег, ранно прехващане и функции за дистанционно поражение.

Инфографика 6: CENTCOM

Зоната на отговорност (ARO) на CENTCOM обхваща 20 държави в Близкия изток, Централна и Южна Азия и стратегическите водни пътища, които ги заобикалят. Преди UCP през 2008 г., CENTCOM имаше седем африкански държави в своята зона на отговорност. Когато AFRICOM беше създадено, всички с изключение на Египет бяха прехвърлени от CENTCOM към AFRICOM. Държавите в зоната на отговорност на CENTCOM граничат с държави в зоните на отговорност на AFRICOM, EUCOM и INDO-PACOM.

CENTCOM е разположен в следните 20 държави в зоната на отговорност: Афганистан, Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Йордания, Казахстан, Кувейт, Киргизстан, Ливан, Оман, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Таджикистан, Туркменистан, Обединени арабски емирства, Узбекистан и Йемен.