Уан И в София: какво търси Пекин в България?

На 19 октомври 2026 г. китайският външен министър Уан И пристига в България като част от дипломатическа обиколка, която включва Азербайджан, Хърватия и Черна гора.

Преди посещенията в трите балкански и източноевропейски държави Уан И участва в седмата среща на върха на Конференцията за взаимодействие и мерки за укрепване на доверието в Азия (CICA), проведена в Баку на 15 октомври, като специален представител на китайския президент Си Дзинпин.

Обиколката съчетава многостранна дипломация в Азия с двустранни контакти в Югоизточна Европа. Пекин заявява намерение да укрепи политическото доверие, да задълбочи икономическото сътрудничество и да развие отношенията си с Хърватия, Черна гора и България. За китайското ръководство това са партньори в регион, който свързва европейските пазари с Балканите и по-широкото евразийско пространство.

В брифинг от 12 октомври говорителката на китайското МВнР Мао Нин обяснява защо са избрани трите балкански държави: в Хърватия, Китай иска да съгласува стратегиите си за развитие и да разшири практическото сътрудничество. Пекин изрично определя страната като важен партньор в ЕС. В Черна гора, акцентът е върху 20-годишнината от установяването на дипломатическите отношения и задълбочаването на сътрудничеството, включително инфраструктурните проекти. А в България: целта е да се укрепи взаимното доверие, да се развие сътрудничеството и да се задълбочат отношенията с новото българско правителство.

В лицето на Азербайджан Китай вижда транспортен коридор към Европа. Азербайджан е стратегически важен за китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI) заради Средния коридор, който свързва Китай и Европа през Централна Азия, Каспийско море, Южен Кавказ и Турция, заобикаляйки Русия. Баку е важен и заради енергетиката и транспортната инфраструктура.

Хърватия е член на ЕС, а китайската компания China Road and Bridge Corporation построи Пелешацкия мост. Пекин представя проекта като символ на сътрудничеството между Китай и Хърватия, както и между Китай и Европа. Така Китай поддържа пряк диалог с държава, която участва в общата търговска и регулаторна политика на ЕС.

В Черна гора Китай финансира първия участък на магистралата Бар–Боляре чрез заем от китайската Exim Bank, а строителството е възложено на китайска компания. Проектът показва как инфраструктурното сътрудничество може да създава дългосрочни финансови и икономически зависимости. Черна гора е кандидат за членство в ЕС. Укрепването на връзките с нея дава на Пекин възможност да запази икономическо присъствие в държава, която се интегрира в европейските структури.

България е член на ЕС и потенциален партньор в Югоизточна Европа. Страната ни подписва меморандум за разбирателство за участие в BRI през 2015 г. Сътрудничи в областта на търговията, инвестициите, науката, технологиите, енергетиката, земеделието и инфраструктурата. България предлага на Китай канал за двустранни отношения с държава от ЕС и достъп до икономическа среда, свързана с Черноморския регион и Балканите.

На 14 октомври в Азербайджан Уан И се срещна с президента Илхам Алиев, а на 15 октомври — с външния министър Джейхун Байрамов, за да обсъдят стратегическото партньорство и разширяването на двустранното сътрудничество. В Хърватия на 16 октомври той разговаря с външния министър Гордан Гърлич Радман и президента Зоран Миланович за търговията, инвестициите, туризма и транспортната свързаност, а на 17 октомври се срещна с премиера Андрей Пленкович за задълбочаване на икономическите и политическите отношения. На 17 октомври в Черна гора Уан И проведе срещи с президента Яков Милатович в Цетине и с външния министър Ервин Ибрахимович в Подгорица, като акцентът беше върху икономическото сътрудничество, инфраструктурните проекти, търговията и туризма.

В София Уан И ще се срещне с българския външен министър Велислава Петрова, а според обявената от китайското външно министерство програма ще проведе и разговори с българските държавни ръководители. Визитата на 19 октомври е първото посещение на китайски външен министър в България от октомври 2015 г. насам. Тя се провежда на фона на нарастващия двустранен стокообмен, новите инициативи за привличане на китайски инвестиции и необходимостта България да защитава интересите си като член на Европейския съюз и НАТО.

Уан И е член на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (ККП) и една от водещите фигури във външната политика на Китай. Топ дипломатът на Китай е автор и на прочутото изказване, че „Китай не може да си позволи Русия да загуби войната в Украйна“, изречено на 2 юли 2025 г. пред колегата му от ЕС, Кая Калас.

На фона на технологическите ограничения на САЩ и стремежа на Китай да разширява присъствието си на европейските пазари, посещението на Уан И в София придобива значение отвъд търговското сътрудничество. Пекин има интерес да укрепва отношенията си с държави от ЕС, включително в сферите на технологиите, инфраструктурата и инвестициите. Възможен допълнителен фактор е позицията на премиера Румен Радев срещу предоставянето на военна помощ на Украйна. Тя би могла да бъде възприета от Пекин като частично съвпадение с китайското нежелание за продължаване на западната военна подкрепа за Киев, макар това да не означава непременно близост между стратегическите цели на София и Москва. Няма публични доказателства, че тази позиция е мотив за визитата. Срещата обаче дава възможност да се оцени как Пекин възнамерява да развива отношенията си с България в момент, когато икономическите интереси, технологическата сигурност и разногласията около войната в Украйна са част от по-широкото геополитическо съперничество.

Засилена търговия и сътрудничество

Икономическото сътрудничество е сред основните направления в отношенията между България и Китай. През първите четири месеца на 2026 г. двустранният стокообмен надхвърля 2.5 млрд. щ.д., което е ръст от 88.5% спрямо същия период на 2025 г. По данни на НСИ, през януари–април 2026 г. България е увеличила износа си към Китай с 62,5%, а вноса от Китай — със 76,1% спрямо същия период на 2025 г.

През миналия месец българска правителствена и бизнес делегация посети Китай, където бяха обсъдени разширяването на търговията и привличането на инвестиции. На 8 септември вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев се срещна с китайския вицепрезидент Хан Джън в Сямън. На 10 септември той разговаря с китайския вицепремиер Дин Сюесян в Пекин. В разговорите беше поставена целта стратегическото партньорство между двете държави да доведе до конкретни инвестиции и нови производства. Същия ден в Пекин се проведе 19-ата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. При откриването ѝ Пулев посочи привличането на китайски инвестиции в България и разширяването на двустранната търговия като основни приоритети.

По време на посещението си в Сямън Пулев посети производствените мощности на Xiamen King Long United Automotive Industry Co., Ltd., един от водещите китайски производители на автобуси, електрически превозни средства, автономен транспорт и решения за интелигентна мобилност. Вицепремиерът обсъди с представители на китайската провинция Фудзиен възможностите за икономическо и индустриално партньорство, включително в автомобилния сектор и високотехнологичните производства.

В рамките на визитата си в Китай Пулев посети и високотехнологична компания, развиваща дейност в областта на електромобилността, смартфоните и интелигентния дом. Компанията инвестира в собствени чипове, автономно управление и роботика. Българският вицепремиер я покани да проучи възможностите за инвестиционно присъствие в България. Официалното съобщение на Министерството на икономиката не посочва името на тази компания.

По-рано, на 2 септември 2026 г. Министерският съвет одобри проекти на меморандуми, насочени към разширяване на инвестиционното сътрудничество с Китай. Сред тях е документ за създаване на съвместна работна група между българското Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията и китайското Министерство на търговията. Одобрени са и проекти на меморандуми с китайски компании, сред които Shanghai Grand Sun Hydrotherapy System Ltd., China Global Advisory и Hangzhou Bosom New Materials Technology Co., Ltd. Тези документи са насочени към насърчаване на инвестициите и обмена на информация за бизнес възможности. Самото им одобряване не доказва наличие на риск за националната сигурност. Значението им зависи от конкретните проекти, технологиите, които ще бъдат използвани, и достъпа, който инвеститорите ще получат до български активи и информация.

Засилването на двустранните отношения обхваща и сферата на отбраната. На 10 септември 2026 г. министърът на отбраната Димитър Стоянов се срещна с китайската посланичка Дай Цинли, за да обсъдят военнообразователното сътрудничество, включително обучението на китайски офицери във Военна академия „Г. С. Раковски“ и обмена на опит между военните учебни заведения. Стоянов отбеляза и участието на китайски компании в изложението за отбранителна техника „Хемус 2026“ в Пловдив, като изрази очакване за по-широко китайско присъствие в следващото издание през 2028 г.

Развитието на подобни контакти поставя въпроса за съвместимостта на сътрудничеството с Китай със съюзническите ангажименти на България в НАТО, особено по отношение на защитата на чувствителна военна информация, киберсигурността и предотвратяването на рискове за колективната отбрана. Самото военно взаимодействие не означава непременно конфликт с тези ангажименти, но изисква ясни правила за достъп до информация и внимателна оценка на потенциалните рискове.

Предупреждение: икономически отношения и национална сигурност

След одобряването на меморандумите за икономическо и инвестиционно сътрудничество с Китай „Новетика“ постави въпроса за рисковете, които могат да съпътстват разширяването на китайското икономическо и технологично присъствие в България. В отворено писмо от 3 септември медията предупреждава за потенциалните последици от непрозрачни договорености, неизгодни финансови условия и задълбочаване на зависимостта от китайски партньори. Международният опит показва, че подобни рискове могат да възникнат, когато договорите ограничават публичността на условията, прехвърлят прекомерна част от финансовия риск върху държавата-получател или предвиждат високи компенсации при прекратяване на проект.

Примери от други държави показват, че спирането или предоговарянето на инфраструктурни проекти може да доведе до значителни финансови претенции, а неблагоприятно структурирани инвестиции могат да ограничат дългосрочния контрол на държавата върху стратегически активи. При някои китайски кредитни споразумения изследователи установяват и клаузи за поверителност, които затрудняват обществения контрол, както и условия, позволяващи прекратяване на финансирането при определени обстоятелства. Поради тази причина договорните условия трябва да бъдат внимателно проверявани още преди поемането на конкретни ангажименти. Особено важни са прозрачността, независимата оценка на икономическата целесъобразност, разпределението на финансовия риск и възможността за прекратяване на договора без непропорционални санкции.

Рисковете не се ограничават до финансовата страна. Участието на китайски компании в телекомуникациите, транспортната и енергийната инфраструктура, системите за видеонаблюдение и цифровото управление може да създаде технологична зависимост или да породи въпроси за достъпа до чувствителни данни. Когато смяната на доставчик или оператор е скъпа и сложна, зависимостта може да ограничи свободата на действие на държавата при политическо напрежение или възникване на проблем със сигурността. Затова оценката на инвестиционните предложения трябва да отчита не само очакваните икономически ползи, но и собствеността и крайния контрол върху инвеститора, достъпа до данни и инфраструктура, условията за управление и поддръжка, както и правата на държавата при неизпълнение или прекратяване на договора.

Едно от направленията е телекомуникационната и цифровата инфраструктура. Достъпът на доставчик до ключови мрежи, системи за управление или чувствителни данни може да създаде зависимост, която трудно се преодолява при възникване на проблем със сигурността или при политическо напрежение. През юни 2023 г. Европейската комисия посочи, че Huawei и ZTE представляват съществено по-висок риск от други доставчици на 5G оборудване, и предупреди за опасността от продължителна зависимост от високорискови доставчици. Това е основание за оценка на риска при конкретни технологични проекти, а не доказателство, че всеки продукт на китайска компания представлява заплаха.

Друг чувствителен сектор е транспортната и енергийната инфраструктура — включително пристанища, железопътни връзки и енергийни обекти. При подобни проекти значение имат не само собствеността и размерът на инвестицията, но и достъпът до оперативни системи, условията за управление и поддръжка, възможността за смяна на доставчика и последиците от евентуално прекъсване на услугата. Анализ на ECFR разглежда китайския интерес към българските пристанища и транспортни проекти, както и рисковете, които могат да възникнат при недостатъчна прозрачност на договореностите и обществените поръчки.

Рискове съществуват и при внедряването на системи за видеонаблюдение, управление на градската среда и електронно управление. Тези технологии могат да подобрят обществените услуги, но изискват ясни правила за съхранението и обработката на данни, достъпа на доставчика до системите и контрола върху събраната информация. ECFR обръща внимание на разширяването на китайското участие в проекти за „умни“ и „безопасни“ градове, управлението на данни и местните обществени поръчки.

Китайските инвестиции сами по себе си не представляват доказателство за заплаха. Рискът възниква, когато липсата на прозрачност, небалансираните договорни условия или зависимостта от един партньор ограничават възможностите на държавата да защитава обществения интерес. За България ключовият въпрос е дали разширяването на икономическото сътрудничество ще бъде съпроводено с достатъчни гаранции за финансова устойчивост, национална сигурност и запазване на държавния контрол върху стратегически ресурси.

България и Китай: кратка историческа ретроспекция

България и Китай установяват дипломатически отношения на 3 октомври 1949 г. Страната ни е втората държава в света, признала новосъздадената Китайска народна република (след Съветския съюз). През десетилетията двустранните отношения преминават през различни политически периоди, а след края на Студената война постепенно се развиват и в икономическа посока.

През 2009 г. Си Дзинпин, тогава заместник-председател на Китай, посещава България. През януари 2014 г. президентът Росен Плевнелиев посещава Китай, а през октомври 2015 г. София приема китайския външен министър Уан И. През ноември същата година в Китай е на посещение българският министър-председател Бойко Борисов.

През юли 2018 г. китайският премиер Ли Къцян пристига в София за срещи с българските представители и участие в инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, известна като формата „16+1“.

По време на посещението на китайския премиер Ли Къцян в Белград за срещата на върха във формата „16+1“ през 2014 г. седем български граждани и двама руски граждани, живеещи в България, последователи на преследваното от ККП духовно движение Фалун Дафа (Фалун Гонг), са задържани от сръбската полиция на 14 декември. Те са отведени от хостел и държани около 72 часа в център за задържане на чужденци в покрайнините на сръбската столица, без достъп до телефонна връзка. Задържането е извършено преди планирани мирни прояви, насочени към привличане на общественото внимание към преследването на Фалун Гонг в Китай. Случаят предизвиква реакция от правозащитни организации, включително „Амнести интернешънъл“, както и намеса от представители на европейски институции. След международния натиск и съдействие от Българското външно министерство деветимата са освободени на 17 декември 2014 г.

На 3 юли 2019 г. президентът Румен Радев и китайският президент Си Дзинпин приемат съвместна декларация за установяване на стратегическо партньорство между България и Китай. Документът предвижда задълбочаване на политическия диалог и разширяване на сътрудничеството в икономиката, търговията, инфраструктурата, технологиите, образованието и културата.