Младост
Липсваш ми разхвърляна и дива,
с до лудост разпиляна, рошава коса.
Спомням си те смела, закачлива,
Надъхана да покориш света.
За теб се сещам често – замечтана,
как гледаш фокусирано в брега.
Щом изгревът лицето ти огрява,
сърцето си избира своя честота.
Младост моя – детска, аз без теб
чувствам как ме дебне тъмнината.
Но знам, че мъдростта ще ми даде
това, което нямаш – свобода!
