Акциите срещу незаконните имигранти в САЩ: агресия или тест за върховенството на закона?

През последните месеци по българските медии все по-често ни показват кадри от протести в американски градове като Минеаполис, Чикаго, Ню Йорк или Лос Анджелис. Виждаме федерални агенти с екипировка за борба с безредици, лозунги срещу Службата за имиграционен и митнически контрол (ICE), и обвинения срещу „репресивната държава“. Разказът обикновено е кратък и едностранен. Федералната власт е представена като агресор, а протестиращите като жертви. Почти никога обаче не се обяснява защо тези сцени изобщо се случват, какъв е правният контекст зад тях и защо местната полиция често отсъства на терен.

Нека се опитам да ви дам липсващия контекст. За да се разбере напрежението около ICE, политиките на закрила (sanctuary), за които ще обясним по-долу, и протестите в щати като Минесота, трябва да се проследи цяла верига от решения, взети през последните години – правни, институционални и политически.

Как функционират САЩ?

САЩ не са централизирана държава. Федералното правителство, отделните щати и местните власти имат собствени правомощия, които не са подчинени едно на друго по вертикала. Властите не могат да принудят щатите и градовете да прилагат федералните закони. Този принцип, известен като доктрината за „не принуда“ (anti-commandeering), е утвърден в практиката на Върховния съд и стои в основата на днешния конфликт между федерални агенции и местни власти.

Тази доктрина действа така: федералното правителство не може да принуждава щатите или техните служители да изпълняват федерални закони. Федералният закон е над щатския, но федералното правителство не може да използва щатите като „свои ръце“ за прилагането му.

Нека поясним: федералните закони обикновено имат предимство пред щатските по принципа на „клауза за върховенство“ (supremacy clause) (член II, Конституцията на САЩ). Също така ако щатски закон противоречи на федерален, федералният закон надделява и щатът трябва да се съобрази.

Имиграцията обаче е изключение: тя е изцяло федерално правомощие. Законите, които определят кой може да влиза, пребивава и бъде депортиран, се приемат от Конгреса на САЩ и се прилагат от федерални институции като Министерство на вътрешната сигурност (DHS), ICE и Граничната служба (CBP). Също така ICE има законово право да извършва арести и разследвания във всички щати независимо от политическата позиция на местните власти.

Огромна незаконна миграция

Този установен правен ред започва да се сблъсква с реалността след 2021 г., когато САЩ преживяват безпрецедентна вълна от нелегална миграция през южната граница. Данните на CBP показват исторически високи нива на незаконни преминавания, включително масови групи и т. нар. „каравани“. Статистиката е публична и достъпна на сайта на агенцията. В резултат на промени в граничната политика и в приоритетите на администрацията на президента Байдън милиони хора бяха допуснати на територията на САЩ след кратко задържане и понякога без регистрация.

Тук се появява един от най-често неразбраните моменти. Фактът, че едно лице е физически допуснато в САЩ, не означава, че е влязло законно. Федералният закон (8 U.S. Code § 1325) определя незаконното преминаване на границата като нарушение. Много от тези лица са освободени с призовка за бъдещо имиграционно производство. Така милиони хора се оказват в страната без уреден статут и с висящи дела. Това води до сериозен институционален проблем: съдилищата са претоварени и се чака с години за окончателно решение.

Има и друга категория незаконно влезли в САЩ. CBP официално използва понятието gotaways за мигранти, засечени чрез камери, сензори и други технически средства, успели да избегнат задържане и навлезли във вътрешността на страната. По данни на CBP броят на тези лица за периода от 2021 г. насам надхвърля 2 милиона. Тази статистика разбира се, не включва хора, преминали напълно незабелязано.

Извън gotaways, CBP отчита близо 11 милиона т. нар. „срещи на границата“ (border encounters) за същия период. Този показател не означава 11 милиона отделни лица, а 11 милиона регистрирани контакта между граничните власти и мигранти при опит за незаконно влизане. Един и същи човек може да бъде отчетен повече от веднъж, ако направи повторни опити за преминаване.

Взети заедно, тези данни показват, че реалният обем на нелегалната миграция е значително по-голям от цифрите, обичайно цитирани в публичния дебат.

Така ICE е изправена не просто пред натиск да прилага закона със задна дата, а пред задача с гигантски мащаб. Федералната агенция трябва да издирва и задържа лица, влезли незаконно години по-рано, често без актуални адреси, при претоварена съдебна система и ограничени ресурси. Тази задача допълнително се усложнява от факта, че в редица щати и големи градове, управлявани от демократически администрации, действията на ICE срещат открит политически и институционален отпор, както е видно в щата Минесота.

Ограниченото сътрудничество от страна на местните власти, отказът за задържане на имигранти и стигматизацията на федералните операции значително затрудняват прилагането на закона. В резултат на това ICE често са принудени да действат самостоятелно и това често предизвиква протести, медийна дезинформация, напрежение и политически конфликти, без да се отчита целта.

Политиките на закрила

Ключова роля в създалата се ситуация играят т. нар. политики на закрила (sanctuary), често погрешно представяни или напълно пропускани.

Терминът sanctuary city произлиза от религиозно движение през 80-те години на 20-и век и днес често се използва неточно. В действителност повечето такива политики важат за полицията действаща в рамките на общността (community policing) и правила ограничаващи въвличането на местната полиция в имиграционно правоприлагане (trust acts).

Към момента sanctuary политики имат 12 щата, десетки градове и над 300 окръга в САЩ. Te не забраняват действията на ICE, но задължават местните органи на реда да не изпълняват федерални искания за задържане на лица без съдебно разпореждане.

Това право се гарантира от Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ, според която гражданите и постоянно пребиваващите лица не могат произволно да бъдат арестувани и задържани, без наличие на основание и съдебна заповед. По този начин, ако местните власти арестуват някого само по искане на ICE, те могат да нарушат Конституцията и да понесат отговорност под формата на финансови обезщетения.

Поддръжниците на sanctuary политики твърдят, че те подобряват обществената сигурност чрез възстановяване на доверието между полицията и имигрантските общности. Критиците обаче мислят другояче. Когато местните затвори отказват да предадат незаконно пребиваващи лица, ICE губи най-безопасния начин за задържането им. Така те биват пуснати на свобода. Това принуждава федералните агенти да действат по адрес на местоживеене на имигрантите, което увеличава напрежението и води до протести.

Точно този сблъсък стои зад последните събития в Минесота. Федералните операции там не са изолирано решение, а следствие от години на отказ за сътрудничество между щатските власти и федералните агенции. Местната полиция не отсъства поради бездействие, а поради изрични инструкции.

Темата придоби допълнително политическо измерение през 2026 г. На 27 януари в предаването Crossroads водещият Джошуа Филип разгледа позицията на президента Доналд Тръмп, който публично призова sanctuary щатите и градовете да прекратят отказа си от сътрудничество. Тръмп постави ултиматум към затворите да предадат незаконните имигранти-престъпници и да съдействат на федералните власти. И подчерта, че действията им подкопават върховенството на закона.

В друго издание на Crossroads от 20 януари 2026 г. темата бе разширена с твърдения, че масовата миграция се използва като политически инструмент. Филип цитира новия труд на разследващия журналист Питър Швайцер, „Невидимият преврат“ (The Invisible Coup), който разглежда тезата, че масовата миграция и свързаните с нея политики имат дълбоки последици за националната сигурност и изборните процеси в САЩ.

Независимо от политическите интерпретации един факт остава безспорен. Днешният конфликт не е сблъсък между „добри“ и „лоши“, а резултат от противоречиви политики, правни ограничения и липса на цялостна имиграционна реформа. Докато Конгресът не създаде ясен и устойчив модел за имиграционна политика, подобни сцени на напрежение, протести и институционален сблъсък ще продължат да бъдат част от американската реалност.

Престъпници на свобода

Ето още едно важно уточнение, което често отсъства в медийните репортажи. Федералните имиграционни власти не действат произволно. Действията на ICE са насочени срещу лица с доказано престъпно досие. Тяхното задържане реално намалява риска за местните жители. В рамките на акцията Operation Metro Surge в Минеаполис и Сейнт Пол в края на 2025 г. и началото на 2026 г. федералните власти арестуваха десетки нелегално пребиваващи мигранти с присъди за сериозни престъпления. Като например сексуални блудства с деца, убийства, домашно насилие, престъпления с наркотици. В някои случаи това са хора с над 20 предишни присъди и многократно освобождавани след излежаване на наказанията заради отказ на местните власти да съдействат на федералните.

Много от задържаните в Минесота са стари познайници на местната полиция и съдебната система, сочат данни на вътрешното министерство. Тогава възниква въпросът какви ще са последствията от системното освобождаване на криминално проявени лица обратно в обществото. Според анализи, близо една пета от освободените са повторно арестувани за нови престъпления в рамките на две години – показател за реален проблем с повторната престъпност (рецидив) при липса на координация между местни и федерални власти.

Тест за зачитане на закона и

Гореизложените факти и аргументи не отменят дебата за гражданските права, съзимерността на действията на миграционните и нуждата от цялостна имиграционна реформа. Те обаче нюансират опростената картина, в която ICE се представя като източник на насилие и хаос, а местните власти – като единствен гарант за обществената сигурност.

Федералните имиграционни власти не действат по собствена инициатива или идеологическа прищявка. Те имат мандат от Конгреса на САЩ, а той е единственият с правомощие да определя имиграционната политика в страната. От своя страна, правомощията на Конгреса дойдоха от волята на американските избиратели, предоставили историческа победа на Тръмп на президентските избори през 2024 г. Платформата на републиканеца ясно включваше прилагане на имиграционния закон и ограничаване на престъпността, свързана с незаконната миграция. В този смисъл действията на ICE представляват не репресия, а опит на правителството да възстанови контрола над държавата след дълги години пролиберални и крайно леви политики.

Моралният урок от тази ситуация е дълбок: нито една демокрация не може да оцелее дългосрочно, ако законите ѝ се прилагат избирателно, ако държавните институции биват парализирани от политически натиск и ако волята на хората се обезсмисля след изборния процес.

За всеки гражданин – в САЩ, в Европа и по света – това е напомняне, че върховенството на закона не е абстрактна ценност, а ежедневно усилие, което изисква институционална последователност и гражданска отговорност.

Случващото се в САЩ изпраща ясно послание и към Европа: че системно нарушение на законите подкопава не само сигурността, но и доверието в демократичния модел като такъв. В този смисъл дебатът за масовата имиграция не е въпрос на ляво или дясно, а тест за способността на съвременните общества да защитят собствените си правила, без които свободата неизбежно се превръща в произвол.