Преди Абу Даби: САЩ с план за сигурността на Европа – очаквания и реакции

Белият дом очерта нова европейска рамка за сигурност заедно с гаранции за сигурността на Украйна, докато администрацията на Тръмп се подготвя за тристранни мирни преговори с Украйна и Русия следващата седмица в Абу Даби. Разговорите ще се проведат на 10 и 11 ноември 2026 г. и ще бъдат първите такива мирни преговори от февруари насам.

Пратеникът на президента на САЩ Доналд Тръмп Джаред Кушнър представи инициативата в Х на 5 ноември, след разговори в Брюксел с украински, натовски и европейски представители. Предложената рамка включва постоянни консултации по въпросите на сигурността, комуникация при кризи, по-голяма военна прозрачност, взаимни мерки за намаляване на рисковете от ескалация и дългосрочен механизъм за европейска сигурност и стабилност. Кушнър заяви, че инициативата ще зачита суверенитета и териториалната цялост на всяка държава и че никоя държава няма да има право на вето върху сигурността или съюзите на друга. НАТО, добави той, ще остане основен стълб на европейската колективна отбрана. По думите му консултациите ще продължат в т. нар. формат „Шел Бей“ с участието на Украйна, НАТО, Европейския съюз и други европейски партньори, а Русия също ще бъде включена в мирните преговори.

Публикацията на Кушнър последва срещата на Тръмп на 5 ноември в Белия дом със специалния пратеник на руския президент Владимир Путин Кирил Дмитриев. По този повод Тръмп заяви увереността си, че наближава „голямо, прекрасно споразумение“ и че то може да обхваща не само Украйна, но и „цяла Европа“. Според него „всички ще бъдат във възторг“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира на 6 ноември, че Москва няма подробности за „голямото, прекрасно споразумение“, за което говори Тръмп, и че Русия не е получавала предложения от европейските държави за гаранции за сигурност за всички страни. Три дена по-рано, на 3 ноември висшият чиновник е заявил, че участието на европейци в преговорите в Абу Даби е невъзможно, защото договореният формат е Русия и Украйна със САЩ като посредник. Според него темата ще са въпросите за сигурността, особено гаранциите, които „могат да бъдат само взаимни“ и че Владимир Мединский остава главен преговарящ на Русия.

Междувременно, на 4 ноември украинският президент Володимир Зеленски е провел 90-минутен разговор със Стив Уиткоф и Джаред Кушнър. Украйна е представила мирните си предложения на Вашингтон и е поискала „железни“ следвоенни гаранции за сигурност. Зеленски продължава да иска спешно ракети за „Пейтриът“ (Patriot).

НАТО до 1997 г.

Глен Хауърд, президент на Фондация „Саратога“, заяви пред „Радио Свободна Европа“ (RFE), че изявлението на Кушнър може да цели да убеди Украйна и европейските съюзници, че Вашингтон не изоставя интересите им, като същевременно оказва натиск върху Русия преди преговорите. Според експерта обаче споменаването на по-широка европейска архитектура на сигурността е особено тревожно. Той посочи думите на съветника на Кремъл по външната политика Юрий Ушаков от миналата седмица, който призова за връщане към позицията на НАТО отпреди 1997 г., преди алиансът да се разшири в Източна Европа и Балтийските държави. Хауърд попита какви отстъпки би направила Русия в замяна на това и предупреди, че дори поставянето на позицията на НАТО на масата на преговорите може да създаде прецедент за Русия и за бъдещи американски администрации.

Експертът сравни възможния подход с Мюнхенското споразумение от 1938 г., с което нацистка Германия получи правото да анексира част от Чехословакия срещу обещанието на Хитлер за липса на нови териториални претенции. Той се позова и на по-широки опасения относно позицията на администрацията на Тръмп спрямо Русия, включително на коментарите на висшия служител от Пентагона Елбридж Колби, който призовава балтийските държави да смекчат антируската си риторика.

Според Хауърд подготовката на Франция и Великобритания за възможно разполагане на миротворци в Украйна, както и обсъжданията за пренасочване на газ през Украйна, също биха могли да са част от по-широка стратегия около преговорите.

Основните пречки

Марк Темницки от Атлантическия съвет заяви пред RFE, че очаква постепенен напредък, но не и пробив. Според него основните пречки остават териториалните спорове и следвоенната сигурност на Украйна. За да са гаранциите за сигурност достоверни, Вашингтон и европейските столици трябва да се споразумеят как ще бъдат прилагани и кой ще финансира възстановяването на Украйна. Темницки предупреди още, че Вашингтон не може просто да предложи на Украйна членство в ЕС като част от споразумение, тъй като решението е на всичките 27 държави членки.

Световната банка, Европейската комисия, ООН и украинското правителство оценяват нуждите от възстановяване на Украйна на близо 588 млрд. щ.д. през следващото десетилетие.

Слаб оптимизъм

Джон Хърбст, бивш посланик на САЩ в Украйна, изрази малко оптимизъм за предстоящите разговори. Той посочи неотдавнашното изявление на руския външен министър Сергей Лавров, че Москва няма да прави компромиси, и съобщеното назначение на Владимир Мединский начело на руската делегация в Абу Даби. Мединский и преди е ръководил руски преговорни екипи, без да постигне пробив.

Според Хърбст участието на Европа може да помогне за запазването на подкрепата за Украйна и да насърчи Вашингтон да заеме по-твърда позиция. Той обаче предупреди, че усилията на европейците да повлияят на администрацията имат ограничен ефект в сравнение със способността на Кремъл да влияе на Тръмп. Бившият посланик попита защо Вашингтон се фокусира върху следвоенните договорености за сигурност и деескалацията, преди да е получил смислен руски ангажимент за прекратяване на боевете. По думите му отказът на Русия от отстъпки е накарал администрацията на Тръмп да търси напредък в други области, вместо да оказва по-голям натиск върху Кремъл.

Предизвикателството, според Хърбст, е да се създадат гаранции, достатъчно силни, за да успокоят украинския президент Володимир Зеленски, но не толкова обхватни, че Русия да отхвърли споразумение. „Това е невъзможна задача“, заяви дипломатът пред RFE и аргументира, че Русия не иска сериозни гаранции за сигурността на Украйна, докато Киев се нуждае от тях, за да оцелее като независима държава.

За Хърбст реален пробив би бил ясен руски ангажимент за прекратяване на боевете, който той смята за малко вероятен. Според него Путин все още се стреми към контрол над Украйна и иска Тръмп да убеди Киев да се откаже от останалите украински територии в Донбас. Хърбст допуска, че неспособен да превземе територията военно, Путин би могъл да продължи да атакува украински градове и гражданска инфраструктура, за да принуди Киев да отстъпи.

Реакция на ЕС

Русия не може да диктува бъдещето на сигурността на Европа и всяко споразумение за прекратяване на войната в Украйна трябва да включва Европейския съюз. Това заяви на 6 ноември върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас във Варшава, по време на неформална среща на външните министри на държавите от Балтийско море. Там тя се срещна с полския външен министър Радослав Сикорски и украинския външен министър Андрий Сибига.

Калас настоя Киев да бъде напълно интегриран в европейската рамка за сигурност. Интеграцията на Украйна в съществуващите европейски структури за сигурност е от съществено значение, каза тя, като припомни ролите на НАТО и ЕС за регионалната стабилност. Калас подчерта и че руският президент Владимир Путин няма право на вето върху решения, свързани със сигурността на Европа.

Тя призна, че сроковете и условията на евентуално мирно споразумение между Москва и Киев остават неясни, но подчерта, че Брюксел не може да бъде изключен от процеса. „Не можем да кажем как и кога Украйна и Русия ще постигнат мирна сделка. За да бъде изпълнено, всяко споразумение ще изисква ЕС да бъде част от него.“

Калас изброи и условията, които според нея трябва да бъдат поставени на Москва. „Не може да има правно признаване на руските претенции към окупираните територии на Украйна“, заяви тя. Русия трябва да отговаря за военните престъпления и да плати за причинените щети. Украйна трябва да запази правото си свободно да избира съюзите си и да поддържа армия без наложени ограничения. Депортираните от руснаците деца също трябва да се върнат в страната. „Накратко, отстъпки трябва да направи агресорът, а не жертвата“, обобщи тя.

Калас посочи още, че въпреки засилването на дипломатическите усилия за прекратяване на войната в последните дни положението в Украйна остава много тежко. „Има малко признаци за скорошен мир“, каза тя. Според представените от нея данни при руски въздушни удари през последната седмица са загинали най-малко 45 цивилни. Шефката на европейската дипломация предупреди, че Русия отново ще се опита да използва зимата, за да отслаби Украйна. Тя напомни, че руските атаки са насочени към електроцентрали и инфраструктура, от които зависят доставките на електричество, отопление и вода.

Калас съобщи също, че тази седмица ЕС е превел на Украйна още 4,36 млрд. евро по линия на заем за помощ, но призна, че нуждите са много по-големи. Тя засегна и положението на фронта и подчерта, че Русия е затънала на бойното поле. Според цитираните от нея данни през октомври руската армия е загубила 54 000 войници убити и ранени. По нейна преценка Русия не може да издържа загуби от такъв мащаб безкрайно.

Калас обяви и по-нататъшно затягане на санкциите, включително работа по 22-ри пакет от ограничения на ЕС срещу Русия. „Русия не започна тази война заради пари“, отбеляза тя, но приходите позволяват на Москва да финансира по-нататъшна агресия.

Ангажимент от Полша

Полският външен министър Радослав Сикорски наблегна на помощта за Украйна в навечерието на зимата. Русия редовно атакува украинската енергийна инфраструктура, а щетите могат да оставят жителите без електричество и отопление. Полша ще отпусне допълнителни 8 млн. злоти на Енергийната общност. Средствата са предназначени за закупуване на генератори за Украйна.

Сикорски говори и за необходимостта от по-нататъшно укрепване на европейската отбрана. „Укрепването на способностите за възпиране не служи за ескалиране на напрежението“, подчерта той. „Русия трябва да разбере, че нейната по-нататъшна агресия ще води до нарастващи разходи и последици.“ Той добави, че през ноември в Полша ще се проведат военни учения на Коалицията на желаещите. Ангажиментът на Полша към европейската сигурност се потвърждава от участието на почти 2000 полски войници в ученията и от това, че страната ръководи командването за поддръжка на международните сили.

Сикорски призова още за затягане на визовите правила за руски граждани. Той отбеляза, че през 2025 г. руснаците са получили общо 623 000 шенгенски визи, 84% от тях за туризъм. За сравнение, Полша е издала на руснаци 100 визи за този период, предимно хуманитарни. По думите му Русия се опитва да унищожи ЕС отвътре, затова не бива да се ползва с привилегиите на свободното движение.

Заявка от Украйна

На срещата в Полша украинският външен министър Андрий Сибига увери, че Киев приема сериозно планираните преговори в Абу Даби. Той изброи основните искания на Украйна: гаранции за сигурност, деескалация в Черно море, край на атаките срещу енергийната инфраструктура, връщане на депортираните деца и размяна на пленници. Засега, добави той, Москва отговаря на мирните усилия с нови атаки срещу енергийната инфраструктура, убиване на цивилни и засилен натиск на фронта.

Сибига обвини руския президент Владимир Путин, че лъже за площта на Донбас, която все още е под украински контрол: тя е около 20%, а не 10, както твърди той. По думите на министъра украинската армия в момента се представя по-добре, отколкото сочат руските комюникета. „Позициите ни на фронта са най-силните от три години.“ Според представените от него данни през октомври Украйна си е върнала повече територия, отколкото Русия е успяла да превземе.

„Ще продължим операциите с далечен обсег, за да пренесем войната на руска територия“, обяви Сибига. „Колкото по-далеч е в състояние да удря Украйна, толкова по-близо е краят на войната.“ Той призова европейските партньори да не отлагат за следващата година важни решения, включително за финансова помощ, нови санкции, системи за противовъздушна отбрана и подкрепа за енергийния сектор. Подчерта още, че Украйна вече не е просто държава, която се нуждае от помощ, а партньор, който допринася за сигурността. Посочи бойния опит на украинските войници, развитието на отбранителната промишленост и новите технологии. „НАТО се нуждае от Украйна не по-малко, отколкото Украйна се нуждае от НАТО.“

Успоредни дипломатически усилия

Последната дипломатическа активност съвпадна с няколко други инициативи, насочени към създаване на импулс към уреждане на конфликта.

Зеленски пристигна на 4 ноември в Испания за разговори за укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна и за срещи в кулоарите на Иберо-американската среща на върха. Той заяви, че преди преговорите в Абу Даби са планирани нови контакти с американски представители.

На 5 ноември първата дама на САЩ Мелания Тръмп прие в Белия дом представители на Русия и Украйна, за да отбележи шестдневното примирие, което е съдействала да се договори в окупирания от Русия град Олешки в Херсонска област. По време на паузата в боевете, обявена в края на октомври, са евакуирани близо 800 души.