Китай обсади Тайван в необявено военно учение

Китай вероятно провежда мащабно необявено военно учение, което симулира обкръжаване и изолиране на Тайван. Разгръщането на над 100 кораба на Военноморските сили на Народоосвободителната армия (НОАК) и на Бреговата охрана на Китай в Западния Тихи океан е забележително не само с мащаба си, но и с липсата на официално обявление за учение, участието на сили от три различни театрални командвания и присъствието на два китайски самолетоносача в морето.

Според Института за изучаване на войната (ISW), който съобщи за разгръщането на 6 ноември 2026 г., Пекин вероятно цели да демонстрира, че при конфликт може да отреже Тайван откъм въздух и море и така да подкопае увереността на тайванците в способността им да се съпротивляват.

Значението на операцията надхвърля непосредствения военен натиск върху демократичния остров. Способността на Пекин да координира военноморски сили, брегова охрана и други морски структури, без предварително да обявява мащабно учение, може да му позволи по-бързо да премине от мирновременна дейност към блокада или други бойни действия. Паралелно с това Китай продължава да проверява доколко Тайван и останалите държави в региона са склонни да приемат претенциите му за юрисдикция над спорни морски пространства.

Тази демонстрация се вписва в дългосрочната стратегия на Пекин за обединение с Тайван, която китайското ръководство представя като част от „великото възраждане на китайската нация“. Си Дзинпин поставя модернизацията на НОАК сред ключовите приоритети на страната, а китайските въоръжени сили продължават да усъвършенстват различни военни варианти за постигане на тази цел.

Над 100 кораба и два самолетоносача

ISW се позовава на данни, публикувани от тайванския съветник по национална сигурност Джоузеф У на 3 ноември. Те показват над 100 кораба на ВМС на НОАК и на Бреговата охрана на Китай в Западния Тихи океан, групирани в две основни концентрации.

Първата се състои от 4 целеви сили от 3 различни театрални командвания на НОАК, които действат между Тайван и Гуам, включително ударната група на самолетоносача „Ляонин“. Според ISW групата е навлязла в Западния Тихи океан през пролива Басилан във Филипините между 23 и 26 октомври. Втората концентрация включва поне 6 кораба на Бреговата охрана и неуточнен брой кораби на ВМС на НОАК, които обкръжават Тайван.

Институтът посочва още, че сателитни снимки от 2 ноември показват как най-модерният китайски самолетоносач „Фудзян“ напуска базата си в Саня на остров Хайнан и се насочва на изток, вероятно към южен Тайван. Според снимките, между 26 октомври и 2 ноември базата са напуснали и поне още 3 големи надводни бойни кораба. Разгръщането обхваща два от трите самолетоносача на Китай и поне четири от десетте му ракетни крайцера.

Taiwan Security Monitor съобщи, че корабът самолетоносач „Ляонин“ действа във Филипинско море, а „Фудзян“ – в Южнокитайско море.

Мащабът на разгръщането се откроява и на фона на последните големи китайски учения около Тайван. Броят на корабите и географският обхват надвишават тези на „Мисия справедливост 2025“ (Justice Mission 2025), макар настоящата операция да не е най-голямото китайско учение около демократичния остров досега.

Военната активност около Тайван

На 28 октомври Съветът за национална сигурност на Тайван публикува карта с 53 китайски кораба, 34 от които бойни, разпръснати от Южна Япония до Филипините. На 3 ноември Джоузеф У вече съобщи за над 100 кораба. Според Storm Media още на 28 октомври У е посочил, че и трите флотилии на НОАК тренират отвъд първата островна верига и представляват очевидна заплаха едновременно за Тайван, Япония и Филипините.

Военноморското разгръщане е съпроводено от интензивна активност на китайската военна авиация. Министерството на отбраната на Тайван отчете 49 полета на китайски военни самолети, 6 кораба на ВМС на НОАК и 6 официални кораба за 24-те часа до 06:00 часа сутринта във вторник, 3 ноември. От самолетите 31 са пресекли медианната линия и са навлезли в централната, югозападната и източната зона за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ).

Според South China Morning Post това е най-високият дневен брой полети от началото на годината, а според ISW 36 от тях са били южно от Тайван и може да са подпомагали четирите целеви сили в Западния Тихи океан.

В сряда министерството съобщи за 22 полета, 7 кораба на ВМС на НОАК и 5 официални кораба, като Тайван е вдигнал самолети за бойно патрулиране, изпратил е военни кораби и е задействал крайбрежни ракетни системи.

Към 8 ноември активността в непосредствена близост до острова е по-ниска. За 24-те часа до 06:00 часа сутринта министерството засече 4 полета на самолети на НОАК, 6 кораба на ВМС на НОАК и 2 официални кораба. Два от самолетите са пресекли медианната линия и са навлезли в югозападната ADIZ. Нов общ брой на корабите в Западния Тихи океан след 3 ноември не е публикуван.

На фона на засилената военна активност на Китай, Тайван продължава и модернизацията на собствените си въоръжени сили. На 8 ноември на острова пристигнаха още три американски изтребителя F-16V Block 70 – втората партида от общо 66 самолета, закупени от САЩ за около 8 млрд. щ.д. Първите два изтребителя от поръчката бяха доставени на 2 октомври. Тайванските ВВС предстои да проведат обучение и постепенно да въведат новите машини в оперативна готовност.

Самият Джоузеф У предупреди, че Тайван ще остане бдителен и няма да отстъпи пред военния натиск на Пекин. Той нарече Китай „голям грубиян“ и добави: „Няма да провокираме, но и няма да се огънем под натиска“. В отделна публикация обвини НОАК, че продължава да тормози Тайван и държавите от региона чрез военна принуда и действия в „сивата зона“.

Какво е различното този път

Макар по мащаб настоящата обсада на демократичния остров да не е най-голямата до момента, тя е забележителна по няколко причини.

Първо, Пекин не е обявил учение и не е дал име на операцията. ISW отбелязва, че КНР обичайно обявява и назовава големите учения срещу Тайван и го е правила при последните четири. Според института липсата на съобщение може да цели създаването на впечатление, че НОАК може да изолира Тайван когато пожелае. Офанзивата може да служи и за демонстрация на способност за бърз преход от мирновременна позиция към бойни операции, което намалява времето, в което противниците могат да забележат подготовка за блокада или инвазия.

Разгръщането се е развило за около седмица – от 53 кораба, отчетени на 28 октомври, до над 100 на 3 ноември. Това показва колко бързо може да нарасне китайското военно присъствие в широк морски район.

Второ, в операцията участват два самолетоносача, а е възможно скоро да се присъедини и третият. „Ляонин“ се връща към учения в Западния Тихи океан след около четири месеца – според Seoul Economic Daily това е първото му далечно разгръщане след над 40-дневните учения през май и юни. „Фудзян“ е първият китайски самолетоносач с електромагнитни катапулти.

Zona Militar писа на 3 ноември, че „Шандун“ се очаква да се върне в морето след месеци на ремонт, така че и трите самолетоносача да са в различни етапи на дейност. Сайтът уточнява, че засега е потвърдено присъствието в морето само на „Фудзян“ и „Ляонин“.

Трето, рядкост е координацията на надводни сили от три театрални командвания на НОАК. Големите учения срещу Тайван от 2022 г. насам са съсредоточени предимно около Източното театрално командване. ISW допуска, че сегашното разгръщане е опит основните надводни кораби на трите крайбрежни командвания – Източното, Северното и Южното – да бъдат координирани в една операция в далечните морета.

Като по-ранен пример за подобен модел ISW посочва учението „Гръмотевица в Протока 2025a“ (Strait Thunder 2025a), което включваше „вътрешно“ обкръжаване на Тайван, съчетано с действия на ударна група на самолетоносач, оперираща между Тайван и Гуам.

Четвърто, ново през 2026 г. е присъствието на китайската брегова охрана източно от Тайван. По данни на AFP първата ѝ „правоприлагаща операция“ в тези води е през юни, а дотогава присъствието ѝ там се е ограничавало до учения „в стил блокада“, според анализатора на Международната кризисна група Уилям Янг. Китай е заявил, че ще продължи патрулите.

Блокадата като стратегия: съвместни операции военни и паравоенни сили

Потенциалната блокада не зависи единствено от бойните кораби на НОАК. Китай постепенно разширява използването на бреговата охрана и морската милиция, които могат да действат съвместно с военноморските сили и да упражняват натиск, без всяко действие да изглежда като начало на открит военен конфликт.

Докладът на ISW от 3 ноември посочва, че на 31 октомври патрулна флотилия на Бреговата охрана на Китай, водена от кораба „Хуши“, е провела „рутинно патрулиране“ във води на изток от Тайван, които Пекин определя като свои. Според тайванската брегова охрана китайските кораби са тормозили търговски съдове по време на патрулирането.

От 1 ноември китайските кораби са питали по радиото минаващите съдове за дестинацията им, а тайвански кораби са отговаряли, че Китай действа в тайвански води и няма право да ги тормози. ISW допуска, че с такива патрули Пекин проверява дали корабите са склонни да се съобразяват с претендираната от него „юрисдикция“.

Тайванската брегова охрана заяви на 2 ноември, че е изпратила кораби, сред които „Джи Ан“, да следят патрула с корабите „Хуши“ (CCG 1308) и „Мейшан“ (CCG 2303). Тайванските власти допускат, че редовните патрули от юни насам може да са тренировка за потенциална морска блокада с припокриващи се военни, паравоенни и граждански активи.

Натискът се наблюдава и около други тайвански територии. През октомври бреговата охрана на Китай е направила по 4 навлизания в ограничените води на островите Кинмън и Пратас, посочва още ISW. Според института от февруари 2024 г. КНР е наложила модел от по 4 навлизания месечно около Кинмън. Тайванската брегова охрана е отблъснала китайски кораби от водите на Пратас 13 пъти през 2026 г. Корабът China Coast Guard 3102 е навлязъл във водите на острова на 20 и 31 октомври с изключена система за автоматична идентификация.

Подобна координация между различни морски структури се наблюдава и в Южнокитайско море. На 30 октомври НОАК и Бреговата охрана на Китай обявиха учения край три спорни обекта: рифовете Скарбъро, Втори Томас и Сабина. Според данни за проследяване на кораби китайски кораби на морската милиция са действали край тях едновременно с Бреговата охрана и НОАК, като са обкръжавали Скарбъро от всички страни.

ISW оценява, че ученията са част от засилен натиск върху Филипините и че могат да подобрят способността на НОАК, Бреговата охрана и морската милиция да координират операция по изолиране на морски обекти. Институтът допуска, че такава координация е значима и при морски конфликт, включително блокада или инвазия на Тайван.

Показателен пример за напрежението между Пекин и Манила е инцидентът от 8 септември 2026 г. по време на Сеулския диалог по отбраната. Министърът на отбраната на Филипините Гилберто Теодоро-младши прочете пред публиката бележка, съдържаща позицията на Китай, че арбитражното решение от 2016 г. за Южнокитайско море нарушава основните принципи на международното право. Решението, постановено по процедура съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), потвърждава суверенните права на Филипините в райони, за които Китай предявява конкуриращи се претенции. Теодоро разкритикува начина, по който бележката му е била подадена, и обвини Пекин в натиск и агресивно поведение. Не беше установено кой точно е предал документа, макар южнокорейската агенция Yonhap да съобщи, че вероятно става дума за военен аташе на китайското посолство в Сеул. Инцидентът илюстрира, че противопоставянето между двете държави се води не само чрез морски патрули и военни действия, но и чрез оспорване на международните механизми за уреждане на спорове.

Нови способности за операции в далечни морета

Китай продължава да развива и техническите възможности, които могат да подкрепят действията на флота извън обсега на сухопътната авиация.

Докладът на ISW от 3 ноември съобщава и за нов китайски кораб. Държавните медии на КНР съобщиха на 30 октомври, че десантният вертолетоносач „Съчуан“ (Type 076) е извършил първото си изстрелване и приземяване на морския стелт дрон GJ-21 с помощта на катапулт.

ISW го определя като единствения десантен кораб в света с електромагнитен катапулт. Дронът GJ-21 има обсег 1500 км и може да извършва разузнаване и удари. Според института „Съчуан“ може да бъде приет на въоръжение скоро и ще компенсира ограниченията на китайската морска авиация извън обсега на сухопътните самолети. ISW оценява, че способността му да изстрелва големи разузнавателни дронове може да допълни по-слабите самолетоносачи на ВМС на НОАК, които нямат палубни катапулти.

Защо точно сега

Китай официално представя част от военноморската си активност като рутинна подготовка. Говорителят на китайското министерство на отбраната Джан Сяоган определи маневрите на самолетоносача „Ляонин“ в Западния Тихи океан като „годишна тренировка“, която проверява способността за бой на открито море и „не е насочена срещу конкретна страна“.

В анализ от 16 октомври ISW и Американският институт за предприемачество (AEI) посочват, че НОАК вероятно се притеснява от разширеното сътрудничество между САЩ и Япония по време на учението Keen Sword 27 (19–29 октомври 2026 г.). Според тях то може да ограничи надводния флот на НОАК и да му отнеме контрола над ключови морски проходи около Тайван.

В същия брой отбелязват, че след речта на президента Лай на 10 октомври, Националния ден на Тайван, Китай не е организирал голямо учение, за разлика от предишни години.

Джонатан Малая, бивш заместник-генерален директор на Съвета за национална сигурност на Филипините, определи разгръщането като възможна основа за блокада или „карантина“ на Тайван и „нова фаза“ в морските операции на Пекин. Като особено важни той посочва действията на изток от Тайван и растящата способност на Китай да изпраща кораби през пролива Баши. Според него нарастващият брой кораби извън Южнокитайско море не означава непременно по-нататъшна ескалация.

Су Дзъ-юн от тайванския държавен Институт за изследване на националната отбрана и сигурност определя разгръщането като „тихо учение“, при което Пекин поддържа натиск в „сивата зона“ без официално обявяване. Той го свързва с местните избори в Тайван на 28 ноември: докато островът се готви да гласува, Китай демонстрира сила с военни самолети.

Според Су такава „тиха“ демонстрация може да е начин Китай да завърши текущата фаза на разгръщането си и да отправи послание към регионалните си съперници. Ученият отбелязва и че американският самолетоносач „Теодор Рузвелт“ преминава през региона след Keen Sword 27 – най-голямата досега версия на двугодишните американско-японски учения. Според него НОАК обикновено провежда в края на годината стратегическо учение, с което проверява напредъка към целите си за развитие на въоръжените сили, а самолетоносачът „Шандун“ вероятно ще бъде пуснат в далечно морско учение към средата на декември.

Подобно разгръщане с над 100 кораба е отчетено и през декември 2025 г. Според Reuters, позовавайки се на регионални служители по сигурността, Китай тогава не е обявил учения, а активността е съвпадала с традиционно натоварения сезон за тях. Шу Сяо-хуан от Института за изследване на националната отбрана и сигурност на Тайван тогава описа разгръщането като вероятен отговор на публичното противопоставяне на японския премиер Санае Такаичи срещу употребата на сила от Китай срещу Тайван, като допусна и че то е предназначено за китайската вътрешна аудитория.

Данните за китайската военна авиация показват, че натискът върху Тайван не се развива равномерно. По данни на тайванското министерство на отбраната, през октомври 2026 г. НОАК е извършила 232 полета около Тайван, 159 от които са навлезли в ADIZ. Общият брой полети е с 27% по-малък от този през октомври 2025 г. (318) и с 57% по-малък от октомври 2024 г. (543). ISW отбелязва, че през август навлизанията в ADIZ са били 125 – по-малко от половината от броя им през август 2024 и 2025 г. Според института след встъпването в длъжност на президента Лай Чин-те през май 2024 г. месечните навлизания са се удвоили до над 300, но от началото на 2026 г. изглежда са се върнали към нивата отпреди това.

ISW оценява, че спадът вероятно отразява корекция в стратегията на КНР за натиск върху Тайван, а не сезонни колебания. Според института намаляването на ежедневните полети може да позволи на НОАК да насочи повече ресурси към подготовката за съвместни бойни операции между различните родове войски и към други приоритети в обучението и модернизацията. Същевременно Пекин може да възстанови въздушните нахлувания като инструмент за краткосрочен политически натиск, като запази възможността да засилва активността при необходимост.

Целите на НОАК при Си Дзинпин

Настоящото разгръщане трябва да се разглежда в контекста на дългосрочните стратегически цели на китайското ръководство. Според годишния доклад на Пентагона за китайската военна мощ от декември 2025 г. националната стратегия на Китай е насочена към постигане на „великото възраждане на китайската нация“ до 2049 г. Докладът посочва как китайски представители определят обединението с Тайван и връщането на оспорваните територии като „естествено изискване“ за това възраждане. Според документа Пекин е разширил понятието „основен интерес“, така че да обхваща и Тайван, и полага целенасочени усилия да принуди острова към обединение с КНР. За постигането на тази цел НОАК продължава да усъвършенства няколко възможни военни сценария.

Връзката между Тайван и националното възраждане е заложена и в доклада на Си Дзинпин пред 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) през октомври 2022 г. Според проекта CSIS Interpret: China решаването на тайванския въпрос и обединението са „естествено изискване“ за възраждането на китайската нация и общ стремеж на китайците. Си свързва двете цели и в други свои изказвания, включително с твърдението, че „Китай ще бъде обединен и китайската нация ще бъде възродена“.

За модернизацията на въоръжените сили Пекин е определил междинни цели. През 2020 г. ККП обяви 2027 г. за важен ориентир в развитието на НОАК – годината, в която ще се навършат 100 години от основаването ѝ. По данни на Пентагона Китай цели да натрупа национална мощ, за да постигне „великото възраждане на китайската нация“ до 2049 г. и да ревизира международния ред съобразно своите интереси.

Въпреки това целта за модернизация на НОАК до 2027 г. не бива автоматично да се тълкува като краен срок за военна операция срещу Тайван. Анализ на Jamestown Foundation отбелязва, че китайските военни източници рядко свързват изрично двете цели. Сред малкото изключения е статия от 2023 г. на генерал-лейтенант Хъ Лей, заместник-председател на Академията за военни науки, който прави пряка връзка между модернизацията на армията до 2027 г. и тайванския въпрос.

Възможно е времевият хоризонт за обединение с Тайван да се разглежда и в по-дългосрочен план. Според анализ в подкаста Lei’s Real Talk, Си Дзинпин може да отлага решаването на тайванския въпрос, вместо да се стреми към незабавно постигане на тази цел. Подобна хипотеза допуска, че Пекин може да продължи да представя обединението като част от стратегията до 2049 г., без да поема публичен ангажимент за конкретен срок.

Независимо от конкретния срок, модернизацията на НОАК остава ключов инструмент на китайската стратегия. Много от приоритетите на настоящия, 11-ти кръг военни реформи — включително укрепването на способността за съвместни операции и пренасочването на баланса от сухопътните войски към военноморските, военновъздушните и ракетните сили — са замислени още през 80-те и 90-те години на XX век. Те отразяват промяна във военната стратегия на Китай: от подготовка за мащабна война със Съветския съюз или САЩ, характерна за Студената война, към подготовка за по-ограничени конфликти по китайските граници и в прилежащите морски пространства.

В този контекст разгръщането на военноморски сили, самолетоносачи и брегова охрана около Тайван е не само средство за непосредствен политически и военен натиск, но и демонстрация на способности, развивани в рамките на продължаваща от десетилетия трансформация на китайската армия. Липсата на потвърден срок за военни действия не означава отказ от стратегическата цел за обединение с Тайван.