Чума и смърт в Иркутск: случайност или китайска следа?

Смъртта на 28-годишна лабораторна служителка в Иркутск предизвика изолация на десетки служители на противочумния институт и постави около 200 контактни лица под наблюдение.

Москва отрича жената да е била заразена с чума и да е имало лабораторен инцидент, но факти от последните месеци поставят неудобни въпроси: пет седмици по-рано директорът на института участва в руско-китайско учение, включващо сценарии с бубонна чума и неизвестен патоген. Междувременно Китай и Монголия регистрират реални случаи на заболяването, а в Иркутск се развиват геномен мониторинг на опасни патогени и технологии с изкуствен интелект (ИИ). Засилват се и предупрежденията за използването на ИИ при разработването на биологични оръжия.

И макар засега да няма данни, че смъртта в Иркутск е свързана с тези събития, съчетанието им поставя въпроси за контрола върху опасните патогени и рисковете от съчетаването на биологични изследвания с мощни ИИ системи.

Какво се случи в Иркутск

Даря Шипилова, 28-годишна лаборантка в Иркутския научноизследователски противочумен институт за Сибир и Далечния изток, е била хоспитализирана на 29 септември 2026 г. и е починала в болница в ранните часове на 2 октомври. Независимата сибирска медия „Люди Байкала“ („Хората на Байкал“) съобщава, че на 25 септември, докато работила в института, Шипилова случайно счупила епруветка, съдържаща бактерии, причиняващи белодробна чума. Руските власти не потвърждават публично тази версия.

На 2 октомври губернаторът на Република Бурятия, граничеща с Иркутска област, Алексей Циденов съобщава в канала си в месинджъра „Макс“, че причината за смъртта на Шипилова е чума, позовавайки се на данни на Роспотребнадзор (руският орган за защита на потребителите и общественото здраве) и правителството на републиката. По-късно премахва съобщението.

На 4 октомври Роспотребнадзор официално съобщава, че Шипилова е била диагностицирана с „пневмония с неизвестна етиология“, което означава, че причината за заболяването не е установена. Агенцията посочва, че заради професионалната ѝ дейност са били извършени допълнителни изследвания, но при тях не са открити микроорганизми, свързани с работата ѝ. Роспотребнадзор също заявява, че в института не са регистрирани инциденти, свързани с патогенни микроорганизми.

Въпреки това ръководителката на Роспотребнадзор Анна Попова отпътува за Сибир за спешна среща през уикенда. Там тя провежда извънредно заседание на областната санитарно-противоепидемична комисия заради съмнение за случай на особено опасна инфекция в региона.

В последващо изявление, цитирано от държавната информационна агенция ТАСС, Роспотребнадзор съобщава, че властите в Иркутска област са установили два случая на COVID-19 и два случая на риновируси сред хората, които са били в контакт с Шипилова. Не са установени други случаи на инфекциозни заболявания. Властите призовават хората да запазят спокойствие и заявяват, че няма доказателства смъртта на жената да е свързана с професионалната ѝ дейност.

В публикация в Telegram от 5 октомври областният управител на Иркутска област Игор Кобзев заявява, че „санитарно-епидемиологичната обстановка в Иркутск“ и в близкия район, където Шипилова е била хоспитализирана, „към момента е стабилна“. По думите му през последните дни не са регистрирани нови случаи на служители на института, потърсили медицинска помощ.

В същото време властите въвеждат редица превантивни мерки. Около 200 души, които може да са били в контакт с Шипилова, са поставени под медицинско наблюдение или изолация, като много от тях се намират в болници в района.

Над 60 служители на противочумния институт са били затворени в сградата от 2 октомври, като са спали по подовете и столовете, докато чакат резултатите от изследванията, съобщават анонимно пред Siberia.Realities двама от служителите и техни близки. Според тях до събота, 3 октомври, не е имало нито един положителен тест. На близките е позволено да носят храна през пропускателен пункт.

Бивши колеги на Шипилова заявяват, че в института се прилагат строги мерки за биологична безопасност, включително ваксинация срещу чума на стажантите.

За карантина е съобщено и в две болници в Иркутск и една родилна болница, където посетители не са допускани, а пациенти не могат да напускат лечебните заведения за срок до шест дни. На 3 октомври Иркутският алуминиев завод в близкия град Шелехов въвежда задължително носене на маски.

Чумата има три форми, които засягат различни части на организма. При белодробната чума – инфекция на белите дробове – пациентът изкашля инфекциозни капчици, които могат да се разпространяват по въздуха и така инфекцията се предава от човек на човек при близък контакт. Ако бъде диагностицирана бързо, болестта може да бъде лекувана с антибиотици. Ако не бъде лекувана, обаче, може да доведе до смърт за период от един до шест дни.

Чумата е ендемична за Сибир – регионът, в който е регистрирано първото известно праисторическо огнище на заболяването. Бактерията, която я причинява – Yersinia pestis – се среща сред дребни диви бозайници и техните бълхи в обширните слабо населени райони. Въпреки това случаите на чума сред руснаци са редки, макар заболяването да се появява всяка година в други части на света, особено в Африка.

Изкуствен интелект и биологични оръжия

Смъртният случай в Сибир неизбежно поставя и по-широкия въпрос за връзката между ИИ, биосигурността и потенциалното разработване на биологични оръжия.

През септември 2026 г. американската компания Anthropic разкри в доклад как ИИ моделът Claude е бил използван за разработка на биологично оръжие, включително за проектиране на вирусни геноми и оптимизиране на биологични процеси.

Иркутският противочумен институт работи именно върху особено опасни инфекциозни заболявания, биологична безопасност и противодействие на биотероризма. Институтът е регионален център за мониторинг на патогени от високите групи на заразност и има център за генетична диагностика на особено опасни инфекции.

Преди инцидента с Шипилова институтът планира за 21–22 октомври 2026 г. международна конференция, посветена на чумата и други опасни инфекции. В програмата са включени геномен мониторинг на патогени, нови диагностични методи, цифрови и GIS технологии за прогнозиране на епидемиологични рискове, биологична безопасност и международно сътрудничество.

Самият град Иркутск е и център на изследвания в областта на ИИ. В Иркутския държавен университет например се разработват системи за повишаване на надеждността на големите езикови модели чрез т. нар. „изкуствено въображение“ и логически модели.

В Иркутска област най-видими резултати от внедряването на ИИ технологиите се наблюдават в сферата на здравеопазването, според губернатора Игор Кобзев. В реч за състоянието на областта политикът разкрива как „умни“ алгоритми анализират медицински изображения пет пъти по-бързо от човек, а гласовото въвеждане на медицински заключения спестява на лекарите до 40% от времето.

Именно тук се появява по-широкият въпрос: как се контролират биологичните рискове в среда, в която ИИ постепенно разширява възможностите за анализ, проектиране и оптимизиране на биологични процеси?

По повод смъртния случай авторът на блога China-Russia Report Джо Уебстър коментира, че за момента не е ясно дали патогенът в Иркутск е генетично модифициран или естествен. Според него обаче дори ако случаят с чумата приключи в рамките на месец, САЩ, КНР, Русия и други държави трябва да извлекат важни поуки.

Ако дори държавни лаборатории с десетилетия опит не могат да ограничат разпространението на известни патогени, проблемът с контрола ще стане много по-сериозен, ако мощният ИИ, способен да подпомага биологични изследвания, се разпространи широко.

„Светът, особено САЩ и КНР, трябва по-добре да контролират катастрофалните рискове, свързани с изкуствения интелект и биологията“, пише Уебстър.

Експертът подчертава, че биологичните оръжия вече представляват катастрофален риск, а с развитието на ИИ ще се появяват все повече нови биологични заплахи. По думите му случаят с чумата в Русия и, казано направо, вероятното случайно изпускане на патоген от Ухан през 2019 г., показват колко трудно е да се контролират биологичните рискове в съществуваща среда без ИИ.

Той поставя въпроса колко трудно ще бъде да се предотвратяват случайни биологични изпускания, ако практически всеки може да получи достъп до мощен, неограничен от защитни механизми изкуствен интелект, като премахне ограниченията от модели с отворени тегла с минимални изчислителни ресурси.

„Като двете водещи сили в областта на ИИ, САЩ и КНР трябва да започнат разговори за ограничаване на биологичните оръжия, включително чрез гарантиране, че само проверени и одобрени потребители имат достъп до мощни ИИ модели, способни да създават нови патогени.“

Така случаят в Иркутск придобива по-широко значение, без това да означава, че между него и изкуствения интелект съществува доказана пряка връзка. Смъртта на лабораторната служителка, работата на института с опасни патогени, развитието на геномен мониторинг и цифрови технологии и все по-големите възможности на ИИ поставят един общ въпрос: доколко са готови държавите да контролират биологичните рискове в епохата на изкуствения интелект?

Подозрително учение в Китай

Най-любопитният аспект на случая е възможната връзка с Китай.

На 24–27 август 2026 г. – около пет седмици преди смъртта на Шипилова – директорът на Иркутския противочумен институт Сергей Балахонов участва в мащабно руско-китайско учение за трансгранични инфекциозни заболявания, проведено във Фуюан, провинция Хейлундзян.

Един от основните сценарии на учението е внесено огнище на бубонна чума. Вторият е борба с „X болест“ – симулация на появата на неизвестен кърлежово-преносим патоген. Третият сценарий е реакция при наводнение и последваща епидемиологична заплаха, включително спешна медицинска помощ.

В учението се включват над 300 души, 19 специализирани екипа и повече от 40 превозни средства с аварийно оборудване. От руска страна са привлечени експерти по обществено здраве от пограничните Хабаровски край, Амурска област и Приморски край, докато сред китайските структури участва и Центърът за контрол и превенция на заболяванията на Северното военно командване.

Сценарият с чумата включва работа с високорискови проби, тяхното запечатване, дезинфекция и транспортиране, цялостна дезинфекция на предполагаемото огнище и контрол на преносителите на инфекцията. Участниците тренират и съвместна оценка на риска, обмен на епидемиологична информация и координирано реагиране при трансгранично огнище.

Самото учение е организирано в непосредствена близост до руската граница и има за цел да изгради постоянен механизъм за трансгранично наблюдение и превенция на инфекциозни заболявания между Китай и Русия.

Три въпроса

На този фон възникват най-малко три въпроса. Първо, рутинно ли е или извънредно руско-китайското учение във Фуюан?

Руската страна официално определя инициативата като „първото руско-китайско учение за реагиране на инфекциозни заплахи“. Първият етап е проведен на 9–11 юни 2026 г. в Хабаровск под формата на научно-практическа конференция, а вторият – на 24–27 август във Фуюан, Китай. Според китайската страна то представлява преминаване „от изграждане на механизъм към практическо тестване“.

Второ, защо именно директорът на Иркутския противочумен институт участва и говори на учение, насочено към граничните региони на руския Далечен изток, след като Иркутск се намира в Източен Сибир и не е част от Далекоизточния федерален окръг?

И за това има добро обяснение. Сергей Балахонов не просто участва в ученията, а е и официален говорител на събитието. Причината е, че Иркутският противочумен институт е определян като едно от водещите научно-методически и практически учреждения в Сибир и Далечния изток.

И трето, има ли връзка между участието на Балахонов във Фуюан и смъртния случай в Иркутск? 

Засега няма доказателства за това. Все пак тази теза вече се обсъжда в публикации в интернет. Например сайтът „Хартыя’97“ пише по този повод, че „епидемиолозите в Сибир предварително са се подготвяли за избухване на чума“. Потребител в платформата TwStalker лансира хипотезата, че патогенът в инцидента може да произлиза от Китай. Друг прави следната верига: Фуюан – учение с чума – участие на Балахонов – връщане в Иркутск – смърт на лабораторна служителка. Авторът дори допуска, че по време на учението, материал или оборудване с жизнеспособни бактерии би могъл „някак“ да бъде пренесен  до Русия.

Чума в Китай и Монголия

Китайският контекст не се изчерпва с учението във Фуюан. А самото учение вероятно не е без повод.

През август 2026 г. в Шилин-Гол, град в китайския автономен район Вътрешна Монголия, са потвърдени три случая на бубонна чума в едно семейство: жена – диагностицирана на 7 август; съпругът ѝ – потвърден на 12 август; и дъщеря им – също потвърдена на 12 август.

На 21–25 юли китайски експерти от националната база за профилактика и контрол на чума и бруцелоза са работили в Шилин-Гол, включително по мониторинг на гризачи и бълхи, проследяване на природни огнища и готовност за реакция при чума.

На 24–29 август експерти от Китайския център за контрол и превенция на заболяванията са провели специален мониторинг на гризачи и външни паразити в Манджоули, Вътрешна Монголия – голям граничен пункт с Русия.

В съседна Монголия също има случаи на чума. На 20 юли 2026 г. в Жаргалант, Ховдски аймак, е регистриран подозрителен случай на бубонна чума. На 24 юли Националният център за зоонозни инфекции съобщава, че лабораторното потвърждение е положително – става дума за реален човешки случай на тарбаганова (бубонна) чума. Според монголските власти заразяването вероятно е станало след контакт с или консумация на мармот, уловен в Баян-Улгийски аймак. Британската система за наблюдение на инфекциозните заболявания също регистрира случая като потвърден на 24 юли и отбелязва, че 17 от 21 провинции на Монголия се считат за рискови за бубонна чума, като сезонът обичайно е юли–октомври.

Има и още един важен факт. На 14–31 август 2026 г. руски и монголски специалисти са изследвали природните огнища на чума в сомон Цагаан-Уул в Хубсугулски аймак. Лабораторният анализ е установил култури на причинителя на чумата и е потвърдил активност на природните огнища. Монголските власти съобщават, че подобна активност е установена и при задълбоченото епидемиологично наблюдение през юли. Хубсугул се намира в Северна Монголия, близо до руската граница и в по-широкия природен пояс, свързващ Монголия с Бурятия и Южна Сибир.