Китай надценява силите си?
Стремежът на Си Дзинпин да укрепи позициите на Пекин по време на примирието със САЩ може да се окаже стратегическа грешка, изчерпвайки търпението на Тръмп
Примирието между Вашингтон и Пекин е изправено пред сериозни изпитания. Китай укрепва технологичните си позиции, запазва възможността да използва редкоземните елементи като инструмент за натиск и засилва напрежението около Тайван и в отношенията с Япония и Филипините. Междувременно отстъпките на Доналд Тръмп поставят въпроса дали Вашингтон не оставя на Пекин твърде много пространство за маневриране. Рискът е китайското ръководство да надцени собствените си предимства и да предизвика ответна реакция от САЩ.
Какво ще последва след срещите между Тръмп и Си Дзинпин в Шънджън на 19 ноември 2026 г. и на срещата на Г-20 в Маями през декември? Ще успеят ли Тръмп и Си да договорят нови търговски и технологични отстъпки до януари, когато изтича примирието им за митата и редкоземните метали? Как ще се развият отношенията между двете сили, ако Китай продължи да разширява влиянието си в Азия и използва прирдните елементи като лост за принуда? И ще застрашат ли прекомерните амбиции на Пекин разведряването на отношенията с Америка?
На тези и още въпроси отговаря анализът на Руш Доши във Foreign Affairs от 17 ноември 2026 г.
Руш Доши е доцент в Джорджтаунския университет и директор на инициативата за стратегия спрямо Китай към Съвета за международни отношения (CFR). От 2021 до 2024 г. е директор и заместник-старши директор по въпросите на Китай и Тайван в Съвета за национална сигурност на САЩ.
***
Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп пристигне в Шънджън по-късно тази седмица за срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), той ще се срещне с китайския лидер Си Дзинпин за четвърти път на фона на неочакваното разведряване в отношенията между Вашингтон и Пекин. Търговската война от 2025 г. е временно преустановена, двете правителства обявиха отношения на „конструктивна стратегическа стабилност“, а за тревога на американските съюзници Тръмп и Си планират среща и с руския президент Владимир Путин. Под повърхността обаче разведряването започва да се пропуква.
Отношенията между Вашингтон и Пекин изглеждат забележително различно в сравнение с преди малко повече от година, когато двете страни се договориха за примирие в южнокорейския град Пусан. През април 2025 г. Вашингтон започна търговската война, като повиши митата върху китайските стоки над 140%. По-късно същия месец Пекин отвърна с ограничения върху износа на редкоземни елементи и през октомври заплаши да го прекрати отново.
След като Тръмп бързо отстъпи, двамата лидери постигнаха споразумение в Пусан. Вашингтон се съгласи да ограничи митата и да преустанови действието на конкретна регулация за експортен контрол, известна като Affiliates Rule. В замяна Пекин спря въвеждането на нови ограничения върху износа на минерали и магнити и възстанови нормалните им доставки за САЩ. На тази основа двете страни предприеха широкообхватна деескалация.
Оттогава администрацията на Тръмп демонстрира забележителна отстъпчивост. Вашингтон запази новите мита на равнище от 12,5% – значително под тавана от 20%, за който Пекин се беше съгласил по-рано. Той позволи на усъвършенствани чипове за изкуствен интелект (ИИ) да достигат до Китай, включително чрез китайски посреднически компании в Югоизточна Азия. В продължение на над година Вашингтон не е добавял нито една китайска компания към списъка на лицата и организациите, подлежащи на ограничения заради съображения за националната сигурност (т. нар. Entity List). Това е най-дългото подобно прекъсване от 2008 г. насам.
САЩ също така задържаха продажбите на оръжие за Тайван, понижиха равнището на отбранителните разговори с острова, намалиха преминаванията на военноморски кораби през Тайванския проток и породиха съмнения относно американската подкрепа в случай на криза. Освен това Вашингтон оказа само сдържана подкрепа на съюзници като Япония и Филипините при засилващия се китайски натиск.
През цялото това време Тръмп хвалеше Си като „велик лидер“ и му оказваше необичайни дипломатически почести. През септември, когато китайският лидер пристигна във Вашингтон на държавно посещение, американският президент лично го посрещна на летището. За последните 60 години това е първият случай, в който американски президент посреща по този начин чуждестранен лидер.
Пекин оцени този отстъпчив подход и се възползва от възможността да действа по-настъпателно. Китай разглежда временното прекратяване на съперничеството като преходен период, обусловен от нарастващата мощ на страната и възхищението на Тръмп от Си. Според Пекин паузата дава възможност за натрупване на предимства преди следващото изостряне на напрежението.
Докато Вашингтон е ангажиран с войната си в Иран и все още не се е възстановил от поражението в предишния кръг на търговската война, Пекин ограничи доставките на минерали и магнити за САЩ, предприе мерки за задържане на промишлените и технологичните си постижения в страната и засили натиска върху съседите си.
Досега Пекин използва времето ефективно, като придвижва целите си напред, без да среща сериозна съпротива от Вашингтон. Китай обаче рискува да прекали в отношенията си със САЩ.
Не само че се очаква новият Конгрес, в който демократите вероятно ще засилят позициите си, да ограничи примирителната политика на Тръмп спрямо Китай. Нараства и недоволството от нежеланието на Пекин да изпълнява договореното в Пусан. Натискът върху доставките на чипове за ИИ и експортния контрол се засилва след разкритията за връзките на съоснователя на Nvidia Дженсън Хуанг с предполагаем китайски шпионин и за влиянието на компанията му върху американската политика за експортен контрол. Нови американски мерки в отговор на скандала могат да предизвикат реакция от Пекин.
Си и Тръмп ще се срещнат в Шънджън, а през декември – отново в Маями. На заден план обаче стои изтичащото през януари споразумение от Пусан, а срещи на върха за следващата година не са планирани. Времето за двамата лидери да удължат и укрепят сегашното примирие изтича. Ако разведряването се разпадне при следващия сблъсък на интересите на Вашингтон и Пекин, Китай ще бъде по-добре подготвен. Възможно е той също така – може би поради прекомерна самоувереност – да бъде по-склонен към ескалация.
Изкуството на паузата
Макар Китай да предпочита сегашния отстъпчив подход на Вашингтон и да се надява той да продължи възможно най-дълго, Пекин е убеден, че укрепва позициите си за едно по-конфликтно бъдеще. За китайските лидери настоящото разведряване е по-малко крайна цел и повече временна пауза – средство за натрупване на лостове за влияние преди следващия кръг на стратегическо съперничество и за постигане на решаващо дългосрочно предимство.
Изтъкнати китайски учени и анализатори разглеждат спокойствието след срещата в Пусан като тактическо, а не стратегическо. Чън Дунсяо, президент на Шанхайските институти за международни изследвания, заяви пред шанхайската медия The Paper, че двете страни продължават да се намират в състояние на „тактическо примирие“.
През май У Синбо от университета „Фудан“ заяви пред Beijing News: „Ако успеем да постигнем отношения на конструктивна стратегическа стабилност през следващите три години, това ще удължи периода на стратегическа стабилност за Китай и ще ни осигури време и пространство за развитие.“
В статия, публикувана през август в списание International Review, той определи сегашната „тактическа стабилност“ като „нито устойчива, нито стабилна“.
Шън Уейджун, бивш служител на китайското външно министерство, е още по-прям: „Колкото повече време имаме, толкова по-добре бихме могли да се подготвим за окончателна конфронтация около Тайван или евентуално за нова търговска война.“
Пекин отдава малка част от стабилизирането на отношенията на действията на Вашингтон. В августовската си статия У пише, че то „не е резултат от промяна в нагласите на американската страна или от проявена добронамереност, а е извоювано от Китай чрез упорити усилия и борба“. Според него САЩ не са имали друг избор, освен да приемат тази пауза, защото са се нуждаели от „глътка въздух“.
Уан Юн, директор на Центъра за американски изследвания към Пекинския университет, определя търговската война като „повратна точка в съотношението на силите“.
Бившият главен редактор на Global Times Ху Сидзин написа в публикация в Weibo след междинните избори в САЩ, че „настоящото равновесие в отношенията между САЩ и Китай е резултат от съревнование на силите“.
Както заяви У пред The Paper през септември, Вашингтон вече е разбрал, че Пекин „трябва да бъде третиран като равен и с уважение“ и че Китай е „по-смел да изважда меча си“.
От гледна точка на Пекин поддържането на ограничени доставки на редкоземни минерали и магнити може да укрепи сегашната пауза в съперничеството, вместо да я подкопае, като напомня на американските лидери за китайските лостове за влияние.
Страх от по-слаб Тръмп
Според китайски анализатори друга ключова причина за сегашната деескалация е личността на Тръмп.
Неговият „отличителен и уникален стил на вземане на решения“, както го определя Чън, сам по себе си е ограничил по-твърдата защита на американските интереси, за която настояват представители на собствената му администрация и законодатели от двете партии.
„Той често не се поддава изцяло на двупартийната опозиция и продължава да следва политики, основани на собствената му преценка“, обяснява Чън в същото интервю.
През септември, в сингапурския вестник Lianhe Zaobao, Джао Минхао от университета „Фудан“ изрази мнението си по-категорично. Според него Тръмп „се възхищава на силата и предпочита да общува с лидерите на могъщи държави“ – черта, която стабилизира китайската дипломация, докато съюзниците и партньорите остават встрани.
„От всички съвременни американски президенти Тръмп се е интересувал най-малко от Тайван“, пише коментатор от провинция Гуейджоу. „Той с готовност би пожертвал острова в името на собствените си интереси.“
В статия, препубликувана на уебсайта на „Цюши“ – водещото теоретично списание на Китайската комунистическа партия (ККП) – специално внимание е отделено на решението на Тръмп да посрещне Си на летището при държавното му посещение през септември. Според публикацията този жест „отразява новото историческо положение на китайско-американските отношения“.
Китай обаче се опасява и че влиянието на Тръмп ще отслабне през следващите две години и може напълно да изчезне след 2028 г.
Уан Хао, професор в Центъра за американски изследвания към университета „Фудан“, заяви пред Phoenix News, че подходът на Демократическата партия няма да бъде „толкова прагматичен и гъвкав, колкото този на администрацията на Тръмп“. Подобно мнение беше широко разпространено в китайските социални мрежи след победата на демократите на междинните избори.
Именно осъзнаването, че подходът на Тръмп може да не оцелее след края на президентския му мандат, обяснява защо Пекин се стреми да го закрепи чрез дипломация.
Според китайското официално съобщение след срещата на върха през май 2026 г. Си е заявил, че договорените от него и Тръмп отношения на „конструктивна стратегическа стабилност“ ще служат като ориентир за китайско-американските отношения „през следващите три години и отвъд тях“.
Тази продължителност не е случайна. Както отбеляза тогава ученият Джън Юннян, тригодишният период е бил „специално пригоден за президента Тръмп“, тъй като съвпада с настоящия му мандат. Пекин се надява, че така ще обвърже и неговия наследник.
По един или друг начин
Ако дипломацията не успее да осигури деескалация от страна на САЩ, Китай се надява да постигне това чрез лостовете си за влияние.
През последната година Пекин използва времето и пространството, осигурени от разведряването, за да укрепи позициите си в промишленото и технологичното съперничество със САЩ.
Отдавна Китай се стреми да направи света по-зависим от него, като същевременно намали собствената си зависимост от останалия свят. През последната година обаче този подход се разви. Пекин обяви редица мерки, целящи да предотвратят разпространението извън китайските граници на промишленото, технологичното и научното ноу-хау на страната, така че да запази предимствата си.
За да задържи чуждестранните компании в Китай и да ограничи влиянието на западните държави върху китайската икономика, Държавният съвет издаде разпоредби №834 и №835. Те на практика излагат компаниите, които прекъсват отношенията си с китайски партньори или се опитват да напуснат страната, на риск от разследвания, изключване от китайския пазар, забрани за напускане на страната за ръководителите им и евентуално наказателно преследване.
За да задържи квалифицираните кадри в страната, Пекин разреши налагането на забрани за пътуване в чужбина на граждани, смятани за потенциален риск за промишлената и технологичната сигурност. Според Bloomberg вече се изисква одобрение за пътуване в чужбина на водещи специалисти по ИИ и полупроводници, както и на членовете на техните семейства.
За да запази научните открития в Китай, Министерството на държавната сигурност предупреди изследователите, че трябва да преминат през проверки за сигурност, преди да изпращат статии за публикуване в чуждестранни научни списания.
Китай също така наложи или предложи нови ограничения върху износа на десетки технологии – от минното дело и батериите до моделите на ИИ и биотехнологиите – с цел да защити промишлените си способности.
Пекин дори предприе мерки за възпрепятстване на трансфера на оборудване и инженери към Индия и Югоизточна Азия, блокира проекти за производство на батерии с индийски компании, подкопа усилията на Apple да премести производството си в Индия и издаде широкообхватна регулация, която подлага китайските инвестиции в чужбина на проверки за национална сигурност. Тези проверки имат по-широк обхват от собствената американска система за контрол на изходящите инвестиции.
Режимът на Пекин за издаване на лицензи за търговия с редкоземни елементи е показателен за стратегията на Китай за изграждане на лостове за влияние. За да получат лиценз, чуждестранните купувачи трябва да предоставят списъци с клиенти, самоличността на крайните потребители и изображения на производствените си линии. Това дава на Китай информация за зависимостите на западните държави и му помага да открива критични точки във веригите за доставки, които може да използва като средство за натиск.
Пекин заплаши да използва тези правомощия срещу държави, които се опитват да се защитят от наплива на китайски промишлени стоки на своите пазари.
През юли Китай показа колко целенасочено вече може да прилага натиск, като прекрати доставките на стоки с двойна употреба за 14 европейски компании, сред които германският производител на оръжие Rheinmetall. Мярката беше ответна реакция на санкциите на ЕС, свързани с китайската подкрепа за руското нахлуване в Украйна.
Ескалация с Филипините
Пекин съчетава тези вътрешни мерки със засилващи се кампании за натиск в близкото си обкръжение, като разчита, че разсеян и отслабен Вашингтон няма да се притече на помощ на китайските съседи. Тази кампания е най-демонстративна в Южнокитайско море, където Китай предприе ескалационни действия, невиждани преди разведряването.
След срещата в Пусан Пекин на практика се отказа от договореността си от 2024 г. с Филипините, която поддържаше стабилността около плитчината Секънд Томас.
През юли китайски кораб на бреговата охрана блъсна надуваема лодка на филипинските военноморски сили, а член на екипажа удари моряк по главата с дървена палка. Това беше най-жестокото нападение срещу филипински военнослужещи от години.
Времето на тези инциденти беше провокативно. През юли, докато китайският външен министър Уан И и държавният секретар на САЩ Марко Рубио бяха в Манила за срещите на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), китайската брегова охрана атакува с водни оръдия филипински плавателни съдове близо до плитчината Скарбъро.
През септември, по време на държавното посещение на Си в САЩ, китайски военни кораби и плавателни съдове на бреговата охрана за първи път от две години изцяло блокираха филипинска мисия за снабдяване.
През октомври китайски кораби на бреговата охрана попречиха на медицинска евакуация от плитчината Секънд Томас, като забавиха прехвърлянето на пациент с десет часа.
Миналия месец китайският посланик в Манила размишляваше публично, че ако Китай реши да използва сила срещу Филипините, „лесно бихме могли да победим“.
Натиск над Япония
Китай предприе и най-мащабната си кампания за принуда срещу Япония от повече от десетилетие, официално в отговор на изявления на японския министър-председател Санае Такаичи за Тайван.
Мерките включват предупреждение към китайските граждани да не пътуват до Япония, забрана за внос на морски храни, ограничения върху износа на стоки с двойна употреба и ограничения върху износа на редкоземни елементи, които принудиха японски компании да обмислят спиране на производството си.
Китайски изтребители, базирани на самолетоносачи, насочиха радарите си за прицелване на оръжия към японски самолети.
Пекин също така продължи изграждането на нови газови съоръжения в Източнокитайско море и през 2025 г. регистрира рекордно присъствие на бреговата си охрана – 357 дни – около контролираните от Япония острови Сенкаку, известни в Китай като Дяоюй. Китайски кораби вече преследват японски риболовни съдове и навлизат след тях в териториални води.
Досега подкрепата на Вашингтон за Токио остава ограничена.
Тайван на прицел
Около Тайван Китай направи натиска си по-малко демонстративен, но по-редовен.
През декември 2025 г., по време на ученията на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) „Мисия на справедливостта“ Китай изстреля бойни ракети по-близо до Тайван от когато и да било преди. Десет от тях паднаха в рамките на прилежащата зона на острова, простираща се на 24 морски мили от брега.
До лятото Пекин намали навлизанията на китайски военни самолети в тайванското въздушно пространство, но дейността на китайската брегова охрана около отдалечените тайвански острови стана рутинна.
От юни насам Пекин провежда постоянни „патрули за правоприлагане“ източно от Тайван, с които претендира за юрисдикция върху водите, от които Тайпе би се нуждаел в случай на блокада.
Извън Азия Пекин се опитва да се възползва от недоволството – особено в развиващия се свят – срещу митата на администрацията на Тръмп, обявени в рамките на кампанията „Ден на освобождението“, и срещу войната в Иран.
Преди да отпътува за Вашингтон, Си демонстративно посети няколко столици: той беше в Бишкек и Кайро и участва в срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи. Посланието му беше, че Китай, а не САЩ, вече е по-надеждният партньор.
Пекин има основания да смята, че този подход дава резултат. Китай правилно прецени, че Вашингтон ще постави запазването на разведряването над реакцията на китайските провокации. Една година след срещата в Пусан Китай държи по-здраво критичните вериги за доставки, създал е нови прецеденти в Азия и се изправя срещу Вашингтон, който все повече е свикнал да се въздържа от ответни действия. Пекин вероятно смята, че сега е в по-добра позиция, отколкото в началото на примирието.
Дърпане на каишката
Това, което днес изглежда като успех, може в крайна сметка да се окаже прекомерно разширяване на китайските амбиции.
Освен редкоземните елементи и магнитите, по време на предишните срещи на върха между САЩ и Китай останаха нерешени няколко важни въпроса, които вероятно отново ще бъдат поставени на масата в Шънджън тази седмица. Сред тях са очакваните китайски покупки на самолети Boeing и селскостопанска продукция, безопасността на изкуствения интелект и спирането на американските оръжейни продажби за Тайван.
Най-важният въпрос обаче е бъдещето на сегашното търговско примирие. САЩ изпълниха условията на споразумението от Пусан, като преустановиха действието на Affiliates Rule и намалиха митата. Пекин обаче ограничи доставките на редкоземни минерали и магнити за американския пазар.
Американски представители твърдят, че Китай е доставил само около две трети от обещаните количества, а търговските данни показват, че недостигът може да е още по-голям. Администрацията смята, че неспазването на договореностите от страна на Пекин е умишлено. Неформални свидетелства на американски бизнес лидери, които поддържат редовни контакти с китайското Министерство на търговията, потвърждават оценката на Вашингтон, че Пекин се стреми да държи доставките на редкоземни минерали под строг контрол и периодично да „дърпа каишката“ на отделни компании в отговор на всяка възприета като обида постъпка на американското правителство.
От гледна точка на САЩ самата цел на преговорите в Пусан беше именно да се избегне подобна ситуация. В американския информационен документ за срещата в Пусан изрично се посочва, че Китай се е съгласил да издава общи лицензи за износ на редица редкоземни елементи и други критични минерали за американски крайни потребители и техните доставчици по цял свят. Това означава, че няма да се изискват индивидуални лицензи за всяка сделка – процедура, която Пекин вероятно забавя.
Китай не отрича, че е поел този ангажимент. Няколко седмици след срещата Министерството на търговията започна да издава нов вид общи лицензи на производителите на магнити. Лицензите на Пекин обаче са ограничени по обхват и се издават на конкретни компании. Американската промишленост продължава да изпитва огромни затруднения при осигуряването на определени редкоземни елементи, особено итрий и скандий.
Възможно е намерението на Пекин да не е да подкопава споразумението от Пусан, а парадоксално – да го укрепва. В съответствие с убеждението си, че демонстрирането на сила кара САЩ да отстъпват, Китай изглежда се стреми периодично да създава недостиг, за да напомня на Вашингтон, че продължава да разполага със значителни лостове за влияние.
Нарастващо напрежение
Тази тактика обаче започва да се обръща срещу Пекин. Недостигът на итрий, използван в реактивните двигатели и газовите турбини, принуди някои доставчици да преустановят производството. Производителите на чипове също започват да изпитват недостиг на скандий.
Всичко това засилва позициите на онези, които смятат, че Пекин никога не е възнамерявал да спазва договореностите от Пусан и че САЩ трябва да започнат да се оттеглят от споразумението.
Ако Вашингтон стигне до заключението, че Китай ще превръща редкоземните елементи в оръжие независимо от действията на САЩ, аргументите в полза на американската сдържаност могат да рухнат. Заедно с тях може да се разпадне и разведряването, което осигури на Пекин толкова ценно време.
Напрежението нараства и в други области. Всяка от двете страни е все по-недоволна от едностранните икономически мерки и технологичните ограничения на другата, особено от тези, които не бяха разгледани в Пусан.
За Пекин това са американските ограничения върху вноса, режимите за контрол на изходящите инвестиции и забавянията при издаването на лицензи. За Вашингтон – китайските експортни ограничения и директивите на Държавния съвет.
Конгрес с мнозинство на демократите е по-малко вероятно да приеме без възражения политиката на Тръмп спрямо Китай и по-вероятно да започне разследвания за китайски шпионаж, операции за влияние и евентуални нарушения в Министерството на търговията.
Взривоопасният скандал около Дженсън Хуанг и Nvidia може да внесе ново напрежение в двустранните отношения, особено по въпросите за ИИ и експортния контрол.
Министерството на търговията вече издаде ново временно окончателно правило за предотвратяване на контрабандното прехвърляне на чипове към Китай от китайски компании и на дистанционния достъп до чипове с американски ИИ, разположени в центрове за данни в Югоизточна Азия. Представители на администрацията настояват, че затварянето на вратичка в закона, за която самият Китай твърди, че не използва, „не би трябвало да предизвиква ответни мерки“.
Пекин обаче може да отвърне, преди правилото да влезе в сила през февруари 2027 г. Тези неблагоприятни обстоятелства намаляват вероятността срещата в Шънджън да доведе до пробив по въпросите за покупките, ИИ, ядрените оръжия и Иран.
Примирието, удължено миналата седмица само с два месеца, трябва официално да изтече на 10 януари 2027 г. Срещата на върха е една от последните възможности Тръмп и Си да постигнат дори скромна декларация, че възнамеряват да удължат договореностите от Пусан и да приключат преговорите през декември, когато Си ще пристигне в Маями за срещата на върха на Г-20.
Ако Китай продължи да ограничава доставките на редкоземни минерали и магнити и през януари примирието действително се разпадне, двете страни може да се окажат въвлечени в нов кръг на ескалация.
Си може да пристигне на предстоящите две срещи на върха с по-силни позиции, отколкото имаше в Пусан. Действията му обаче постепенно създават насреща му партньор, който разполага с все по-малко пространство за отстъпки — и може би с все по-малко основания да продължава да отстъпва.



