От Иркутск до ШОС: Китай и Русия изграждат паралелна архитектура за биосигурност

Какво се случи в Иркутск? Защо Пекин запази мълчание за случая? Защо руските власти смениха версията за смъртта? Защо близо 200 души бяха поставени под наблюдение? Случайност ли е учението за внесена чума? Защо директорът на Иркутския институт е участвал в него? Гражданска или военна е китайско-руската биосигурност? Какво общо има „Биопрепарат“ с Иркутския институт? Каква е връзката между Иркутск и китайската КНОА? Как Си и Путин превърнаха биосигурността в стратегия? Как се разрасна китайско-руското сътрудничество? Защо към него се включват Беларус и Централна Азия? Превръща ли се Беларус в мост за биосигурност? Каква е ролята на ШОС в тази система? Изграждат ли Китай и Русия паралелна система за биосигурност? Какъв риск крие тази непрозрачна архитектура? И може ли Иркутск да се окаже предупреждение за света?

По тези и още въпроси ви предлагаме анализа на Jamestown Foundation „КНР и Русия задълбочават интеграцията в областта на биосигурността“ от 6 октомври 2026 г.

* * *

Увод

Необяснимата смърт на служител на Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата разкри необичайно разминаване между мащаба на двустранната подготовка и публичната комуникация. Руските власти поставиха болница под карантина, идентифицираха близо 200 контактни лица и изпратиха на място ръководителя на „Роспотребнадзор“ Анна Попова, след като според съобщенията служителка се е разболяла след лабораторен инцидент на 25 септември.

Пекин не издаде публично предупреждение или препоръка за пътуване. Това мълчание идва след необичайно интензивен период на двустранна подготовка именно за подобен тип събитие. През август над 300 служители от Китайската народна република (КНР) се включиха в учение с руски специалисти, сред които директорът на Иркутския институт Сергей Балахонов и Центърът за контрол на заболяванията към Северното военно командване на Китайската народноосвободителна армия (КНОА). В рамките на учението бяха отработени сценарии за внесена чума, идентифициране на патоген, уведомяване за епидемия, съвместна оценка на риска и трансгранична реакция. На 29 септември руски и китайски здравни представители отново се срещат, за да обсъдят превенцията на инфекциозни заболявания и медицината при бедствия.

КНР и Русия изграждат все по-институционализирани механизми за биологична сигурност, изследване на патогени и ранно предупреждение за епидемии под прякото политическо ръководство на Си Дзинпин и Владимир Путин. От 2021 г. насам споразуменията на лидерско равнище и механизмът за срещи на премиерите на КНР и Русия разшириха сътрудничеството от лабораторни изследвания и епидемиологични проучвания към гранична карантина, ранно предупреждение за биологични заплахи, съвместни извънредни учения, трансграничен контрол на епидемии и редовна координация между китайските агенции за контрол на заболяванията и митническите органи и руския „Роспотребнадзор“.

Получилата се система има нееднозначен граждански и военен характер и се разпространява отвъд двустранните отношения. Иркутск съчетава съветско наследство от изследвания, свързани с биологичните оръжия, с постсъветско сътрудничество в областта на генетиката на чумата с ръководената от КНОА Държавна ключова лаборатория за патогени и биосигурност. По-широкото сътрудничество вече включва военномедицински структури на КНОА и Русия, учения в областта на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената защита, биологичната отбрана в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност, изследвания между КНР и Беларус в областта на инфекциозните заболявания (ОДКС), както и механизми на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), разширяващи наблюдението, съвместните изследвания и ранното предупреждение за епидемии в Централна Азия.

Несъвпадащи версии, мълчание на Пекин

Руските власти проведоха необичайно мащабна операция по ограничаване на разпространението около смъртта на служителката на Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата, като същевременно представяха променящи се версии за причините за инцидента. Според руски местни медии 28-годишната Дария Шипилова вероятно е била изложена на въздействието на бактерията Yersinia pestis при работа на 25 септември, развила е тежка пневмония и е починала в Шелехов през октомври. Предполагаемото лабораторно излагане на патогена не е официално потвърдено. Болницата в Шелехов вече е била поставена под карантина на 1 октомври, а на 2 октомври извънредната регионална санитарна и противоепидемична комисия се е събрала с участието на Анна Попова, ръководител на федералната агенция за обществено здраве „Роспотребнадзор“. Впоследствие са идентифицирани 197 потенциални контактни лица, като според съобщенията 189 са били настанени в медицински заведения за наблюдение и лечение.

Публичните послания на руските власти след това рязко се разминаха: ръководителят на съседната Република Бурятия първоначално свърза смъртта с чума; властите в близкия Байкалск за кратко призоваха жителите да не пътуват до Шелехов, преди да изтрият предупреждението; а на 4 октомври „Роспотребнадзор“ заяви, че служителката е починала от „пневмония с неизвестна етиология“, че разширените изследвания не са открили микроорганизъм, свързан с професионалната ѝ дейност, и че в института не е имало инцидент с патогенен микроорганизъм.

Обикновено подобен инцидент би трябвало бързо да достигне до Пекин, тъй като Иркутск е пряко свързан по въздух с множество градове в КНР. Въпреки това към 4 октомври Пекин не е издал публично предупреждение за здравен риск или препоръка срещу пътувания до Русия, китайското генерално консулство в Иркутск не е публикувало ново епидемиологично предупреждение, а нормалните транспортни връзки продължават. На 2 октомври Иркутск съобщи, че до шест полета дневно продължават да свързват града с Пекин, Шанхай, Гуанджоу, Манджоули и Харбин.

Мълчанието на Пекин е особено необичайно, тъй като инцидентът се случва по време на къснолятния и ранноесенния сезон за наблюдение на чумата по северната граница на КНР, когато здравните власти обичайно засилват мониторинга на популациите от гризачи и преносителите на заболяването, както и здравния контрол на пристигащите пътници.

През 2026 г. тези сезонни мерки съвпаднаха с необичайно разширяване на трансграничните учения между КНР и Русия в областта на инфекциозните заболявания, докато пътуванията и туризмът между двете страни се ускоряваха. Москва и Пекин проведоха първия етап от първото си съвместно учение за реакция при инфекциозни заплахи в Хабаровск на 9–11 юни. Последва второ, много по-мащабно учение във Фуюан, провинция Хейлундзян, на 24–27 август, в което участваха над 300 китайски служители. Те отработиха сценарии за неизвестно пренасяно от кърлежи заболяване „Болест X“, внесена епидемия от чума, уведомяване за епидемия, съвместна оценка на риска и координирани мерки за контрол.

Директорът на Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата Сергей Балахонов лично участва в августовското учение, докато китайският контингент включва Центъра за контрол на заболяванията към Северното военно командване на КНОА.

От 24 август до 10 септември китайските органи за контрол на заболяванията отделно проведоха наблюдение на гризачи и ектопаразити по границата с Русия в района на Манджоули, градско учение за реакция при чума и инспекция на Националната администрация за контрол и превенция на заболяванията върху здравните декларации, температурния скрининг, наблюдението на преносители, надзора на чумата, ранното предупреждение за епидемии, спешните резерви и обмена на информация с Русия.

На 29 септември — четири дни след предполагаемото излагане на Шипилова и приблизително по времето, когато според съобщенията тя е била хоспитализирана — се проведе 26-ото заседание на Подкомитета за здравно сътрудничество между КНР и Русия. В него участваха Националната администрация за контрол и превенция на заболяванията на КНР и Китайският център за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Бяха обсъдени превенцията на инфекциозните заболявания и медицината при бедствия, но публичното съобщение за срещата не съдържаше никакво позоваване на събитията в Иркутск.

Междувременно китайски представители и компании активно насърчаваха увеличаването на движението през същия регион: китайското консулство прие губернатора на Иркутск Игор Кобзев на прием по случай националния празник на КНР на 28 септември; представители на 11 водещи китайски туристически компании посетиха Иркутск, Бурятия и Приморие и подписаха нови споразумения за сътрудничество; а на 2 октомври иркутската митница съобщи, че пътническият поток към КНР се е увеличил с над 35% на годишна база.

На този фон липсата на публично позоваване от страна на КНР на предполагаемия инцидент в руска институция, участвала само месец по-рано в двустранни учения по биосигурност, е особено забележима.

Иркутският институт: на границата между гражданска и военна биосигурност

Самият Иркутски научноизследователски институт за борба с чумата илюстрира продължаващата неяснота — и съпътстващата я секретност — между гражданския контрол на заболяванията и военната биосигурност, характерна за сътрудничеството между КНР и Русия в тази област.

През съветския период Иркутск е част от системата на Министерството на здравеопазването за борба с чумата, която е включена в програмата за биологична военна отбрана, известна като „Проблем 5“. По-съвременни исторически изследвания оценяват, че Иркутск е участвал в тази програма в определена степен, като същевременно отбелязват, че институтът не е имал преките институционални връзки с основните структури на „Биопрепарат“, документирани при други институти за борба с чумата.

„Биопрепарат“ е кодовото/организационно название на огромна секретна съветска система за разработване и производство на биологични оръжия, съществувала основно през 1970-те–1990-те години. „Биопрепарат“ не е една лаборатория, а мрежа от научноизследователски институти, лаборатории и производствени обекти, формално представяни като граждански или фармацевтични структури. Системата е работила върху военно приложение на патогени, включително: Yersinia pestis – причинителят на чумата; антракс; едра шарка; туларемия; Марбург и други вируси; разработване на по-опасни и по-устойчиви щамове; и производство и подготовка на биологични агенти за военно използване. Особено важна е връзката с програмата, известна като „Паднал ангел“ (Falling Angel), и с по-широката съветска офанзивна програма за биологични оръжия.

Директорът на Иркутски научноизследователски институт за борба с чумата в периода 1957–1964 г. Игор Домарадски едновременно установява работни контакти с органите за обществено здравеопазване в КНР, Монголия и Виетнам и ръководи изследвания върху високорискови патогени, както и върху биохимията и патогенезата на чумата, преди по-късно да се превърне във висш представител на секретната структура, ръководеща офанзивната програма за биологични оръжия на „Биопрепарат“.

Бившият заместник-директор на „Биопрепарат“ Кен Алибек (известен също като Канатжан Алибеков) впоследствие твърди, че Иркутск е сред комплексите на Министерството на здравеопазването за борба с чумата, получили специално финансиране за „ориентирани към оръжия генетични изследвания“.

Участието на КНР придобива по-пряка военна връзка в постсъветския период: през 2008 г. иркутски изследователи, сред които и Балахонов, са съавтори на молекулярно-генетично изследване на 125 щама Yersinia pestis от КНР, бившия Съветски съюз и Монголия, заедно с Руифу Ян и други изследователи от Пекинската Държавна ключова лаборатория за патогени и биосигурност, чиито публикации я определят като част от Академията на военномедицинските науки на КНОА.

Получилото се съчетание от гражданска епидемиология, изследвания на опасни патогени, военномедицинска дейност, биологична отбрана и трансгранично наблюдение на патогени и преносители не е характерно само за Иркутск, а все повече се превръща в отличителна черта на по-широката архитектура на биосигурностното сътрудничество между КНР и Русия.

От лидерски директиви към оперативна координация

Генералният секретар Си Дзинпин и президентът Владимир Путин постепенно разширяват сътрудничеството в областта на биологичната сигурност — от подготовка за инфекциозни заболявания към по-широка двустранна програма за сигурност и трансгранична реакция.

В съвместно изявление от 28 юни 2021 г., посветено на 20-ата годишнина от Договора между КНР и Русия за добросъседство, дружба и сътрудничество, двамата лидери призоваха за разширяване на сътрудничеството в областта на ранното предупреждение и реакцията при инфекциозни заболявания, фармацевтичните продукти, диагностичните реактиви и ваксините.

На 4 февруари 2022 г. Си и Путин призоваха за механизъм за съвместна превенция и контрол в граничния регион, обхващащ контрола на епидемиите, обмена на информация и граничната инфраструктура. Успоредно с това те заявиха, че американски и съюзнически „военно-биологични дейности“ представляват сериозна заплаха за националната сигурност както на КНР, така и на Русия.

В съвместно изявление от 16 май 2024 г. двамата лидери отидоха по-далеч, като призоваха за сътрудничество в превенцията на инфекциозните заболявания, предотвратяването на вътрешното и трансграничното им разпространение и „ранното предупреждение и реакция при биологични бедствия“. Те подчертаха сътрудничеството в граничния регион между КНР и Русия и защитата на суверенитета на всяка от страните в биологичната сфера.

Към 21 май 2026 г. двамата лидери изрично насочват своите органи за контрол на заболяванията да разширят сътрудничеството в областта на „биологичната сигурност, превенцията и контрола на инфекциозните заболявания и трансграничното разпространение“, като същевременно подкрепят продължаването на сътрудничеството в медицината при бедствия и свързаните медицински изследвания.

Инструкциите на Си и Путин са превърнати във все по-конкретни работни програми чрез срещите на премиерите и подчинените структури за здравно сътрудничество.

През декември 2020 г. 25-ата редовна среща призова за съвместни изследвания на ваксини, обмен на информация за инфекциозни заболявания по границата и двустранно извънредно учение за реакция при епидемия от инфекциозно заболяване през 2021 г.

Комюникето от 26-ата среща година по-късно разшири тази програма до лабораторни изследвания, епидемиологични проучвания, гранична здравна карантина, обмен на епидемиологична информация, лабораторни мрежи, изследователски бази и „системи за ранно предупреждение за биологична сигурност и за управление на извънредната реакция“. Беше възложено сътрудничеството да се осъществява от Националната администрация за контрол и превенция на заболяванията на КНР и руския „Роспотребнадзор“.

През декември 2022 г. правителствата на Ли Къцян и Михаил Мишустин призоваха за специализирани учения по медицина при бедствия в КНР и Русия, нови междусекторни споразумения между двете системи за контрол на заболяванията и съвместен план за действие между китайската митническа администрация и „Роспотребнадзор“ за граничен контрол на епидемиите и обмен на информация.

До август 2024 г. и ноември 2025 г. комюникетата на премиерите призоваваха съответно за съвместни операции за идентифициране и премахване на източниците на епидемични заболявания и за редовни практически учения по медицина при бедствия, по-тясно сътрудничество между Националната администрация за контрол и превенция на заболяванията на КНР, Главната митническа администрация и „Роспотребнадзор“, както и за по-дълбока координация в подготовката за пандемии и биологичната сигурност.

Тези договорености се основават на по-дългогодишна мрежа от съвместни изследвания на патогени, полеви наблюдения и трансгранични процедури за ранно предупреждение.

Освен сътрудничеството от юли 2008 г. между изследователи от свързаната с КНОА Държавна ключова лаборатория за патогени и биосигурност и специалисти в Иркутск, през юни 2014 г. Амурската регионална дирекция на „Роспотребнадзор“ и китайските здравни инспекционни и карантинни власти в Хъйхъ подписаха програма за 2014–2018 г. за съвместно изследване на гризачи и кърлежи, пренасящи инфекциозни агенти, по общата граница на двете страни.

До 2015 г. те са договорили и единна процедура за реакция при откриване на инфекциозно болен на граничен пункт, а до 2018 г. са обсъждали продължаването на съвместното наблюдение на патогени и сравнителния мониторинг на грипни вируси при мигриращи птици.

През декември 2022 г. Китайският център за контрол и превенция на заболяванията и неговата Държавна ключова лаборатория за превенция и контрол на инфекциозните заболявания събраха специалисти от КНР, Русия, Монголия и Казахстан за планиране на съвместно изследване на природната чума в планината Алтай. Балахонов представи руската система за наблюдение, а участниците обсъдиха съвместни изследвания на чумата, оценка на риска и трансграничен механизъм за превенция и контрол.

Разширяване на военните и регионалните мрежи за биосигурност

КНР и Русия развиха и двустранен военен канал за контрол на епидемиите, военномедицинска дейност и подготовка за химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи наред с гражданското си сътрудничество в областта на общественото здраве.

На 9 април 2020 г. Военномедицинската академия „С. М. Киров“ на Русия и Военномедицинският университет на КНОА проведоха специална видеоконференция за инфекциозните заболявания, в която участваха руски военни учени, ръководители на болници, специалисти по инфекциозни заболявания, епидемиолози и китайски военни лекари, работили в Ухан. Дневният ред включваше епидемиология, вирусология, клинична лабораторна диагностика, лечение на тежки заболявания и мерки за предотвратяване на проникването и разпространението на COVID-19 във военните части.

През май 2020 г., с одобрението на Централната военна комисия, КНОА директно предостави средства за контрол на епидемията на руските въоръжени сили. По-късно Министерството на отбраната на КНР определи контактите на високо равнище, контрола на епидемиите и съвместните учения като три основни компонента на военното сътрудничество между КНР и Русия през годината.

КНР и Русия също така се обучават заедно в рамките на руските Международни армейски игри – в състезанието „Безопасна среда“ – за ядрено, биологично и химическо разузнаване. През 2019 г. руските войски за ядрено, биологично и химическо разузнаване и защита използваха китайски разузнавателни машини и оборудване за откриване на заплахи в КНР, след като китайски войски за химическа защита бяха пренесли същия клас техника в Русия предходната година.

Съвсем наскоро, по време на трансграничното учение във Фуюан през август 2026 г., Центърът за контрол на заболяванията към Северното военно командване на КНОА, китайските граждански агенции за контрол на заболяванията и руските експерти по обществено здраве отработиха реакция при неизвестна „пренасяна от кърлежи Болест X“, внесена бубонна чума, метагеномно идентифициране на неизвестен патоген, транспортиране на проби, деконтаминация и двустранна оценка на риска.

Пекин също така получи достъп до практиките на Русия за военна биологична реакция чрез многостранни учения и отношения с трети страни в областта на сигурността, особено с Беларус.

На срещата на министрите на отбраната на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) през август 2022 г. Русия предложи планираното учение „Мирна мисия–2023“ да включва предотвратяване на терористични атаки с използване на химически и биологични оръжия, макар че предложеното учение изглежда не се е състояло.

През септември 2023 г. Беларус беше домакин на първото учение „Бариера–2023“ на новото съвместно формирование на ОДКС за радиационна, химическа и биологична защита и медицинска поддръжка. В него бяха отработени биологично разузнаване, събиране и лабораторно предаване на проби, преглед и евакуация на изложен на въздействие персонал, разгръщане на специализиран център за санитарна обработка, както и ликвидиране и деконтаминация на място с биологична заплаха.

В същото съобщение на ОДКС се посочва, че КНР, Иран, Саудитска Арабия и Монголия са били поканени като наблюдатели на учението в Беларус, което също така е проверило способността на новите екипи за радиационна, химическа и биологична защита и медицинска поддръжка да реагират при бързо разпространение на опасни инфекциозни заболявания.

Беларус изглежда развива сходен модел, при който военното и биосигурностното сътрудничество с КНР се задълбочава на фона на продължаващата интеграция на Минск в ръководените от Русия структури за биологична отбрана на ОДКС.

През август 2026 г. китайски и беларуски въздушнодесантни сили проведоха четвъртото съвместно учение „Бърз орел“, използвайки смесени формирования и съвместни процедури за командване.

Успоредно с това Шанхайският ветеринарноизследователски институт към Китайската академия за селскостопански науки и Беларуският институт по експериментална ветеринарна медицина „С. Н. Вишлески“ създадоха през май 2025 г. Съвместна лаборатория КНР–Беларус за превенция и контрол на животинските заболявания. Изследванията ѝ обхващат бърза диагностика на основни и нововъзникващи инфекциозни заболявания, разработване на ваксини и механизми за блокиране на трансграничното разпространение на заболявания.

Сътрудничество в ШОС

Биосигурностното партньорство между КНР и Русия все повече се вписва в по-широки регионални механизми, които разширяват наблюдението на епидемии, изследванията и реакцията чрез ШОС и припокриващи се двустранни партньорства.

През юни 2018 г. държавните глави на ШОС призоваха за надежден обмен на информация за инфекциозни заболявания, мобилни противоепидемични групи, укрепване на националните лаборатории, създаване на нови изследователски центрове, съвместни изследователски проекти и координирана реакция при големи епидемични огнища.

Московската декларация от ноември 2020 г. впоследствие призова за многостранен механизъм за обмен на сигнали за огнища на инфекциозни заболявания, по-тясно сътрудничество между изследователските центрове, съвместно разработване на диагностични и превантивни средства, както и за предложена от Узбекистан постоянна платформа на ШОС за реакция при трансгранични опасни инфекции.

До 2022–2023 г. организацията добави Комплексен план за съвместни мерки за противодействие на епидемичните заплахи, Пътна карта за сътрудничество между медицинските институции за превенция и лечение на инфекциозни заболявания, официална програма за епидемиологичен обмен на информация и редовни срещи на националните здравни и епидемиологични служби.

КНР, Русия, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан и Узбекистан съвместно подкрепиха и укрепването на механизмите на Конвенцията за биологичните оръжия.

Успоредно с това КНР изгради двустранно сътрудничество в областта на биосигурността с Казахстан. Си Дзинпин и Касъм-Жомарт Токаев се договориха през май 2023 г. за съвместни биологични изследвания и обмен на резултатите от тях. В съвместно изявление от юли 2024 г. беше отбелязано продължаващото междусекторно консултиране по въпросите на биосигурността, съвместните научни проекти и подкрепата за предложението на Казахстан за създаване на международна агенция за биологична сигурност.

Военното сътрудничество започва да се разширява по същата концентрична структура: Министерството на отбраната на КНР посочва, че военните структури на ШОС са институционализирали обмена във военномедицинската област, а през май 2025 г. КНР беше домакин на първия Семинар на ШОС по военна медицина в Сиан с участието на ръководители и експерти по военно здравеопазване от Русия и други държави членки.

Заключение

Случаят в Иркутск подчертава разликата между дълбочината на координацията между КНР и Русия в областта на биосигурността и непрозрачността около начина, по който тази координация функционира на практика.

С разширяването на тези механизми към Беларус, ШОС и Централна Азия, те започват да формират по-широка регионална архитектура за наблюдение, изследвания, подготовка и реакция.

Ако тази тенденция продължи, тази архитектура вероятно ще се развива успоредно със съществуващите международни режими за биосигурност, вместо да се интегрира изцяло в тях. Това може да запази пропуските в обмена на информация и координацията, разкрити от случая в Иркутск, и да усложни глобалния мониторинг на пандемии и подготовката на други държави за биосигурност.