Наблюдавай, влияй, разделяй: партизанската война на Китай в Тихия океан

Доклад на ISW разкрива как Пекин съчетава военна подготовка, разузнаване, пристанищна инфраструктура и политическо влияние, за да промени стратегическия баланс в Тихия океан; а необявеното учение около Тайван и новият отбранителен формат между САЩ, Япония, Австралия и Филипините показват залога в нарастващото регионално съперничество

Китай се стреми постепенно да промени стратегическия баланс в Тихия океан, като използва не само военната си мощ, но и граждански кораби, пристанищна инфраструктура, разузнавателни дейности и политическо влияние. Целта е да отслаби способността на САЩ и техните съюзници да контролират ключовите морски маршрути и да намали възможностите им да се намесят при евентуален конфликт около Тайван.

Това е основният извод от новия доклад на Института за изследване на войната (ISW) и Американския институт за предприемачество (AEI), озаглавен „Наблюдавай, проектирай влияние, разделяй: китайската ‘партизанска’ стратегия за преобразяване на Тихия океан“, публикуван на 16 ноември 2026 г.

Текстът разглежда как Китайската народна република (КНР) съчетава военни и граждански ресурси, за да създаде благоприятни условия за евентуален бъдещ конфликт и да подкопае американските позиции в Океания. В този контекст особено значение придобива необявеното китайско военно учение около Тайван и в Западния Тихи океан през първата половина на ноември. Според отделна оценка на ISW от 13 ноември мащабът и продължителността на разполагането показват, че Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) вероятно тренира продължителна изолация на Тайван от външна военна намеса.

Kитайската „партизанска“ стратегия

Определението „партизанска“ не означава, че Китай разчита предимно на малки въоръжени групи или на класическа партизанска война. В доклада терминът описва подход, при който държавата съчетава военни и граждански ресурси, за да оспорва контрола на по-силен противник над морските пространства. Изходната позиция на авторите е, че Китай все още е изправен пред значителни географски и военни ограничения в сравнение със САЩ. Вместо да се стреми единствено към пряко военно превъзходство, Пекин използва множество инструменти, за да подкопава постепенно американските предимства и да затруднява свободата на действие на американските въоръжени сили.

Докладът организира тази стратегия около три взаимно свързани направления:

– Наблюдавай – събиране на информация за морската среда, инфраструктурата, комуникационните кабели и ключовите маршрути.

– Проектирай влияние – разширяване на китайското присъствие чрез пристанища, граждански кораби, икономически проекти и други ресурси, които могат да подпомагат дейността на страната в далечни райони.

– Разделяй – отслабване на коалициите и партньорствата, на които САЩ разчитат за военни операции и защита на регионалния ред.

Според ISW тези направления се подсилват взаимно. Разузнавателната информация подпомага военните операции, икономическото присъствие създава допълнителни възможности за действие, а политическото влияние затруднява координацията между САЩ и партньорите им. Основната цел е да се промени средата, в която би се водил потенциален конфликт за Тайван, така че американската намеса да стане по-трудна и по-рискова.

Океания – стратегическият тил на евентуален конфликт

Докладът на ISW насочва вниманието отвъд непосредствения район около Тайван. Според авторите Океания има ключово значение за способността на САЩ да проектират военна мощ в Западния Тихи океан, тъй като осигурява достъп до региона, логистична подкрепа и защита на морските комуникации. Затова китайската стратегия не се ограничава до укрепване на военноморските сили (ВМС), а включва и усилия да се затрудни придвижването и снабдяването на американските войски.

Един от инструментите е разширяването на китайското икономическо и инфраструктурно присъствие в тихоокеанските островни държави. Докладът разглежда примери като пристанището Луганвил във Вануату, както и китайската активност в Папуа Нова Гвинея и Самоа. Пристанищата, гражданските кораби и търговските връзки могат да осигуряват достъп и логистични възможности, а събирането на информация за морските маршрути, морското дъно и подводните комуникационни кабели може да има и военно приложение. Така натрупването на инфраструктура, информация и контакти може да разшири възможностите на Пекин при криза.

Другото направление е политическото влияние. Според доклада Китай се стреми да отслаби сътрудничеството между САЩ и регионалните им партньори, включително Маршаловите острови и Федералните щати Микронезия и Палау, с които Вашингтон има споразумения за свободно асоцииране. Пекин се конкурира и за дипломатическото признание на Тайван. Така съперничеството в Океания се свързва пряко с тайванския въпрос: при евентуален конфликт политическите решения на островните държави могат да повлияят върху достъпа на САЩ до пристанища, логистични съоръжения и регионални партньори.

Защо необявеното учение около Тайван е толкова важно?

В началото на ноември китайските военноморски сили и бреговата охрана разположиха над 100 кораба в Западния Тихи океан, според тайвански представители. В операцията участваха формирования от Северното, Източното и Южното театрално командване на НОАК, включително ударната група около самолетоносача „Ляонин“. Същевременно имаше данни, че самолетоносачът „Фудзиен“ е напуснал базата си в Саня, на остров Хайнан.

На 10 ноември тайванският министър на националната отбрана Уелингтън Ку потвърди, че китайските ВМС провеждат учения за ограничаване на достъпа на противника до определени райони (area denial) в Западния Тихи океан. Два дни по-късно генералният секретар на тайванския Национален съвет за сигурност Джоузеф У съобщи, че броят на китайските кораби е намалял, но големи формирования от трите театрални командвания и ударната група около „Ляонин“ продължават да действат във водите на изток от Филипините.

Според оценката на ISW от 13 ноември Китай вероятно отработва сценарий за продължително изолиране на Тайван от външна военна намеса. За разлика от традиционната блокада, която цели да прекъсне търговския трафик, подобна операция би била насочена преди всичко към прехващане на чужди ВМС и възпрепятстване на достъпа им до острова.

Продължителността на разполагането подкрепя тази оценка. Ударната група около „Ляонин“ е била в морето близо месец, а други надводни формирования – поне две седмици. Японското министерство на отбраната съобщи и за придвижвания на китайски кораби, които вероятно са тренирали ескортиране на големи снабдителни съдове през протока Мияко към Западния Тихи океан.

Ракета от подводница

Още едно стратегическо измерение на учението разкриха тайвански служители по националната сигурност. Според Reuters, на 13 ноември високопоставен тайвански представител, пожелал анонимност, е съобщил, че по време на маневрите китайска подводница е изстреляла междуконтинентална балистична ракета към континенталната част на Китай. Reuters посочва Жълто море като район на изстрелването, докато TaiwanDefence съобщава за води край източното китайско крайбрежие. Типът на ракетата не е обявен публично.

Според тайванския представител обсегът на ракетата достига американските територии Гуам и Хавай – ключови точки за военното присъствие на САЩ в Тихия океан. Ако информацията е точна, изпитанието показва, че учението е включвало не само военноморски маневри около Тайван, но и демонстрация на китайския стратегически ракетен потенциал.

Тайванските представители обърнаха внимание и на руско изпитание от 28 октомври, когато Русия изстреля балистична ракета „Булава“ от подводница в района на Охотско море към полигон в северозападната част на страната. Според източници, цитирани от TaiwanDefence, Китай и Русия споделят сходно стратегическо мислене и демонстрират способност да преодоляват географските ограничения. Засега обаче няма достатъчно данни, които да доказват, че двете изстрелвания са били координирани.

Китай не е обявил официално ракетното изпитание, а TaiwanDefence посочва, че не може да го потвърди независимо.

В съвкупност тези действия предполагат, че НОАК усъвършенства способността си да провежда продължителни военни операции отвъд първата островна верига – стратегически пояс, включващ Япония, островите Рюкю, Тайван и Филипините. При евентуален конфликт Китай би могъл да разполага сили между Тайван и Гуам и да затруднява придвижването на американски и съюзнически формирования към острова. Координацията между различните театрални командвания би била особено важна за продължителна операция по изолирането му.

Наред с военната подготовка Пекин вероятно се стреми да нормализира присъствието на НОАК около Тайван и постепенно да наложи ново регионално статукво, което накърнява фактическата автономия на острова. Ако подобни операции се повтарят и се представят като рутинна дейност, може да се създаде впечатление, че Китай е в състояние да изолира Тайван по всяко време. Държавният китайски вестник „Глобал таймс“ защити военната активност около Тайван като законна дейност в рамките на китайския суверенитет и дори описа стремежа към преход от периодично към непрекъснато военно присъствие около острова.

Този подход има и информационно измерение. Необявените маневри могат да създават несигурност относно действителните намерения на Пекин, а представянето им като рутинни затруднява разграничаването между тренировъчна дейност и подготовка за по-сериозна операция. Така Китай може едновременно да демонстрира военни способности, да проверява реакциите на Тайван и САЩ, и да оказва натиск, без да предизвиква непременно реакцията, която би последвала официално обявено учение с ясно заявена цел.

Четиристранен отбранителен формат срещу Китай

На фона на засилената китайска военна активност САЩ, Япония, Австралия и Филипините ускоряват изграждането на обща структура за отбранителна координация. Според публикация на South China Morning Post (SCMP) от 16 ноември 2026 г. четирите държави планират да създадат Център за съвместна координация във Филипините. Инициативата е част от неформалното обединение, известно като „Отрядът“ (Squad), което цели да подобри сътрудничеството срещу китайския натиск в спорните води на Южнокитайско море.

Споразумението е постигнато на 28 октомври и оповестено на 10 ноември. То предвижда по-интензивен обмен на разузнавателна информация, съвместно наблюдение на морските пространства и увеличаване на обхвата, сложността и честотата на общите военни учения. Центърът ще улесни проследяването на китайските ВМС, бреговата охрана и морската милиция, чиито действия Пекин използва за отстояване на териториалните си претенции.

Инициативата е особено важна в контекста на необявеното китайско учение около Тайван. Ако НОАК се стреми да поддържа продължителни операции отвъд първата островна верига и да възпрепятства придвижването на американски сили към острова, координацията между Вашингтон, Токио, Канбера и Манила би могла да усложни тези планове. Агресивните действия на НОАК в Източнокитайско или Южнокитайско море биха могли да въвлекат и четирите страни.

Четиристранното сътрудничество се подкрепя от конкретни инвестиции във военните способности на Филипините. Япония предоставя патрулни кораби и оборудване за наблюдение, а на 9 ноември 2026 г. подписва споразумение за безвъзмездна помощ на стойност 26,9 млн. долара за крайбрежни радари за филипинския флот и разузнавателни дронове за военновъздушните сили (ВВС). Австралия развива осем проекта за отбранителна инфраструктура на пет места на остров Лусон и подпомага филипинската брегова охрана с дронове и обучение. На 15 ноември Канбера и Манила подписват и актуализирано споразумение за отбранително сътрудничество, насочено към морските операции, обмена на информация, оперативното планиране и съвместимостта на въоръжените сили.

Пекин реагира критично на инициативата. На 12 ноември „Глобал таймс“ предупреди, че новият център може да превърне Филипините в опорна точка на външни сили, стремящи се да ограничат Китай. Според анализатори Пекин може да отговори чрез действия в сивата зона — натиск с кораби на бреговата охрана, паравоенни формирования и морска милиция, който остава под прага на открит въоръжен конфликт.

Това създава пряка връзка с оценката на ISW за китайската „партизанска“ стратегия в Тихия океан. Докато Пекин се стреми постепенно да разширява свободата си на действие чрез военни и невоенни средства, неговите регионални съперници се опитват да изградят постоянни механизми за съвместно наблюдение и реакция. Сблъсъкът между тези два подхода ще има значение не само за Южнокитайско море, но и за евентуална криза около Тайван.

Кремена Крумова

е главен редактор на сайта "Новетика". Икономист по образование и настоящ студент магистър-политолог, с интереси в областта на Китай и геополитиката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

Back to top button