Си Дзинпин реформира НОАК: движещите сили зад промяната
Партийният контрол, необходимостта от по-висока бойна ефективност и променящата се среда за сигурност обясняват мащаба и посоката на военната реформа в Китай
Продължение от Си Дзинпин реформира НОАК: въведение
Избрани части от книгата „Председателят Си реформира НОАК“ (2019), издадена от Националния университет за отбрана на САЩ под редакцията на Джоел Вутноу и Филип К. Сондърс.
Да се придържаме стриктно към изграждането на армия, която се подчинява на заповедите на партията, способна е да се бие и да побеждава, и има превъзходен стил на работа.
„Решение“ на Третия пленум, ноември 2013 г.
В края на 2015 г. Си Дзинпин въвежда Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) в период на дългоочаквани реформи, които ще продължат много години. Само през 2016 г. НОАК прави значителни промени в наследената организационна структура, чиито корени са в 50-те години на XX век, когато съветски съветници помагат за оформянето на отбранителния апарат на Китайската народна република (КНР). Премахнати са четирите главни управления, традиционни бастиони на властта над операциите и обучението, партийната работа и кадровите въпроси, логистиката и разработването на въоръжение – Главен щаб (ГЩ, zong canmo bu, 总参谋部), Главно политическо управление (ГПУ, zong zhengzhi bu, 总政治部), Главно управление за логистика (ГУЛ, zong houqin bu, 总后勤部) и Главно управление за въоръжение (ГУВ, zong zhuangbei bu, 总装备部). На тяхно място се появява разширена и по-могъща Централна военна комисия (ЦВК), която включва новосъздаденото Управление на Съвместния щаб (ГСЩ), наред с други подчинени управления и органи.
Разформировани са и седемте географски военни района на НОАК: структури с преобладаване на сухопътните войски, които се връщат към периода веднага след „освобождението“ след 1949 г., когато са създадени, за да затвърдят комунистическата власт след дълга гражданска война и да защитават границите и бреговата ивица на новоучредената КНР от евентуално външно нападение. Те са заменени от пет обединени театрални командвания, които ще се съсредоточат върху планирането и провеждането на операции навън, по различни „стратегически направления“. Например най-малко от 1993 г. насам НОАК определя Тайван като своето „основно стратегическо направление“.
Тези организационни промени са съпроводени от съществени корекции в ролите, правомощията и отговорностите. С разформироването на четирите главни управления ЦВК вече има пряк контрол над петте обединени театрални командвания и над видовете въоръжени сили, като последните сега са доставчици на сили, отговорни за обучението, оборудването и модернизирането на съответните си организации (това са Сухопътните войски, ВМС, ВВС и Ракетните сили). Освен това отношенията на командване и управление в мирно и военно време са опростени, а правомощията са изяснени, поне на теория. Това е само началото на амбициозната военна реформаторска програма на Пекин. На 2–3 декември 2016 г. президентът Си свиква и председателства Работната конференция на ЦВК за реформа на числеността, структурата и състава на въоръжените сили. Тя поставя началото на втория пакет мащабни организационни реформи, насочени основно към съкращаване на личния състав, пренасочване на баланса между видовете въоръжени сили, преустройство на големите части на сухопътните войски и институционални реформи, като преустройството на обширната система от военни академии.
Отвъд промените в схемата на организационната структура на НОАК, същината на цялото начинание ще бъдат множество институционални и системни промени. Те са обявени като част от военната реформаторска програма в „Решението“ на Централния комитет на Третия пленум на 18-ия конгрес на партията през ноември 2013 г., обсъдени са на Работната конференция на ЦВК за реформа на военната структура през ноември 2015 г. и са включени в авторитетното Становище на ЦВК за задълбочаване на реформата в националната отбрана и въоръжените сили, издадено на 1 януари 2016 г. Тези институционални, системни и процедурни реформи, около 46 на брой в Решението на Третия пленум, обхващат важни области като:
– националната военна стратегия;
– отношенията на командване и управление;
– баланса на силите между видовете въоръжени сили;
– структурата и числеността на видовете въоръжени сили;
– разполагането на силите в Китай;
– съотношението между бойни и небойни структури;
– баланса между офицери, сержанти и редови състав;
– системата за управление на офицерските кадри (повишения и назначения);
– професионалното военно образование;
– бюджета и финансите;
– надзора и съответствието с правилата.
Макар че графикът на НОАК за осъществяване на промените във всички тези области е неизвестен, 2020 г. е определена като целева дата за завършването им.
Излишно е да се казва, че това е смело начинание. В някои области, като организационните промени, досегашните решения вече са стигнали много по-далеч от предишните периоди на реформи и се очакват още нови развития. Например, докато се пишат първоначалните варианти на тази глава, НОАК обявява създаването на Силите за съвместно логистично осигуряване (СЛО) към ЦВК. Що се отнася до институционалните реформи, тази работа тепърва започва, но ще се върви по добре отъпкана земя. НОАК ще се стреми да прокара промяна в системни проблемни области, които от дълго време тормозят въоръжените сили на Китай. Като цяло обхватът на въпросите в реформаторската програма показва, че НОАК се опитва да направи съществени корекции в организационни, институционални и оперативни характеристики, които я определят от десетилетия. Те се стремят да излязат от старите парадигми.
Какво движи този период на военни реформи? С каква цел са? Защо точно сега? Този период на подновени военни реформи е подтикнат от три движещи сили, които действат във взаимодействие в един и същи момент: вътрешнополитически фактори, оперативни фактори и оценки на положението със сигурността на Китай. Когато този процес приключи, Пекин се надява да има армия, която е по-тясно свързана с ККП и е по-способна в оперативно отношение да печели високотехнологични войни, водени предимно в морската и аерокосмическата сфера.
Анализът се основава почти изцяло на материали на НОАК и други китайски материали, поставени в общественото достояние, предимно в китайските медии. Всъщност ръководството на НОАК и широк кръг офицери не се свенят да говорят какво възнамеряват да постигнат и защо трябва да го постигнат, в речи, журнални статии и медиите на НОАК. Макар подробностите да се забавят (а в някои случаи и да не се появят), общите очертания на случващото се са публично достъпни.
Политически измерения на военната реформа
Зад това реформаторско начинание стоят четири ключови и взаимосвързани политически движещи сили. Първата и най-важна е необходимостта да се затегне връзката между ККП и НОАК във време на възприемани вътрешни и външни предизвикателства пред партийно-държавния строй на Китай. Втората е включването на НОАК в по-широката национална реформаторска програма, която Си и ККП са поставили пред КНР. Третата е укрепването на личната власт на Си. Четвъртата е необходимостта предварително да се прекърши всяка потенциална съпротива в НОАК срещу военната реформа. Всяка от тях е разгледана поред.
1. Потвърждаване на партийния контрол над НОАК
От обявяването на този период на реформи на Третия пленум през 2013 г. насам значителна част от съпътстващата вътрешна пропагандна кампания, насочена към НОАК, е съсредоточена върху затвърждаването на основни политически принципи: че НОАК е партийна армия и въоръжено крило на ККП. Накратко, НОАК трябва да остане сила, която „се подчинява на заповедите на партията“. „Придържане към правилната политическа посока“ е първият от шестте „основни принципа“ на реформата, изложени в авторитетното Становище на ЦВК, издадено на 1 януари 2016 г.:
„Придържане към правилната политическа посока. Необходимо е да се укрепят и усъвършенстват основните принципи и системата на абсолютното ръководство на партията над армията, да се запазят характерът и целите на народната армия, да се продължат славните традиции и отличният стил на работа на нашата армия, да се приложи цялостно системата на отговорност на председателя на ЦВК и да се гарантира, че върховното право на ръководство и командване на армията е съсредоточено в Централния комитет на [ККП] и в ЦВК.“
Лесно е тези потвърждения на партийния контрол над НОАК да бъдат отхвърлени като стандартна партийна риторика [tifa, 提法], тъй като в тези призиви няма нищо ново. Въпреки това обезпокоеността по този въпрос заслужава внимание. В момент, когато ККП е изправена пред трудна вътрешна програма, партийното ръководство изглежда решено да не допусне никакво разхлабване във връзката между ККП и НОАК. Силната връзка между ККП и НОАК се смята за особено важна в настоящия момент, при „новата ситуация“ [xin xingshi, 新形势], когато партията смята, че е изправена пред нарастващи вътрешни и външни предизвикателства пред сигурността, някои от които се възприемат като взаимосвързани. Тази оценка е обобщена в партийното съкратено определение „двете големи ситуации“ [liangge da ju, 两个大局].
Продължават опасенията, че „антипартийни сили“ вътре и извън Китай представляват реална заплаха за управляваната от ККП власт. Си Дзинпин говори за необходимостта „политическата сигурност да бъде постигната като основна задача“. Не липсват публични коментари за възприеманите заплахи за политическата система. Един авторитетен пример е публикуваната през 2015 г. Бяла книга за отбраната, в която е изложена националната военна стратегия на Китай. В нея се казва, че „Китай е изправен пред сериозна задача да опази политическата сигурност“ и че „антикитайските сили никога не са се отказвали от опитите си да подбудят ‘цветна революция’ в тази страна“. Освен постоянните опасения от цветни революции, примерът с падането на Комунистическата партия на Съветския съюз е сурово напомняне какво може да се случи, когато една партийна армия изгуби политическата си посока. Партийните ръководители без съмнение пазят в дъното на съзнанието си и мигновеното объркване в редиците на НОАК през 1989 г., когато някои части отказват да изпълнят заповедите за налагане на военно положение. Изправена пред тези политически заплахи и предизвикателства една НОАК, която не е лоялна към ККП, би могла да представлява екзистенциална заплаха за режима и затова изисква постоянна бдителност.
Второ, и в пряка връзка с горното, през последните няколко години висши ръководители на ККП и НОАК чувстват нужда шумно да нападат идеята за „национализиране“ и „деполитизиране“ на НОАК. През 2011 г., например, бившият началник на ГПУ генерал Ли Дзинай написва широко разпространен редакционен материал във вестника на НОАК, който заклеймява идеята за деполитизиране на НОАК като опит на „вътрешни и външни враждебни сили“ да свалят ККП, което е често срещана тема. (През август 2016 г. непотвърдено съобщение в новините твърди, че генерал Ли е арестуван на пенсия като част от антикорупционната кампания в НОАК.)
През август 2013 г., в дълга статия за военната реформа в „Търсене на истината“ [Qiushi, 求是], водещото списание на ККП, тогавашният заместник-председател на ЦВК генерал Фан Чанлун предупреждава, че НОАК трябва „решително да опровергае и отхвърли погрешните политически възгледи за отделяне на армията от партията, деполитизиране на въоръжените сили“ и „поставяне на въоръжените сили под ръководството на държавата“. И, разбира се, речта на Си на Общоармейската конференция по политическа работа, проведена в Гутян през ноември 2014 г., една година след Третия пленум и една година преди Становището на ЦВК за военната реформа, е упражнение отгоре надолу за „повторно оцветяване в червено“ на НОАК.
Акцентът върху „погрешните възгледи“ за деполитизиране на НОАК тъкмо сега вероятно има три причини. Първата е периодичната нужда да се прогони най-големият страх на ръководството на ККП и НОАК. Втората е нуждата да се опровергаят някои западни учени, според които НОАК не може да стане професионална армия, докато не стане национална. Третата, възможна, е отговор на реален спор по темата в някои военни среди, за който външните наблюдатели знаят малко.
Трето, има интригуващи намеци, макар и основани на оскъдни данни, че с годините абсолютната власт и авторитет на ЦВК (а оттам и на Централния комитет) над НОАК са били някак разводнени и че реорганизацията ще коригира това. Статия във вестника на НОАК говори за „прекомерно концентрирана власт“ в четирите главни управления, която довежда до това те да присвоят част от прерогативите на ЦВК. Според нея четирите главни управления „всъщност образуват самостоятелно равнище на ръководство“ и служат като „заместител на няколко функции на ЦВК“, което е неприемливо положение. Що се отнася до военните райони, същият автор използва историко-литературен намек от времето на династията Западна Джоу (XI в. пр. Хр.), за да твърди, че в резултат на новите организационни промени в НОАК „големите военни райони вече няма да имат феодални права над владенията си“.
2. Вкарване на НОАК „под шатрата“ на партията
Друго политическо измерение на настоящата реформа на въоръжените сили е приобщаването на военния елит към „шатрата“ на ККП и постепенното ограничаване на това, което може да се нарече традиция на НОАК за бюрократична изключителност. Какво означава този термин? Важно е да се уточни, че той не предполага, че НОАК е неконтролиран или независим участник в китайската партийно-държавна система, нито поставя под съмнение институционалната ѝ лоялност към ККП. Той означава, че на НОАК до голяма степен е било оставено сама да управлява и регулира дейността си, както и да определя собствените си институционални приоритети, при малък или никакъв външен надзор и отчетност пред структури извън армията.
Тази изключително висока степен на институционална автономия е довела до два сериозни проблема за НОАК: повсеместна корупция в офицерския корпус, включително на най-високите му равнища, и липса на политическа воля за преодоляване на дълбоко вкоренените бюрократични, институционални и лични интереси, които възпрепятстват осъществяването на необходимите реформи за повишаване на бойните способности на НОАК.
Антикорупционната кампания, която обхваща НОАК, както и поразително големият брой арестувани висши офицери, ясно показват решимостта на Си Дзинпин да не позволи на армията да избегне по-мащабната антикорупционна кампания в рамките на ККП. Чрез тази кампания той подчертава, че НОАК, и особено висшето ѝ ръководство, подлежи на същия тип партиен контрол и дисциплина като цивилните членове на ККП. В коментарна статия, публикувана през октомври 2016 г. във вестника на ЦВК „НОАК жибао“ (PLA Daily), се съдържат ясни указания, че антикорупционната кампания в армията далеч не е приключила и ще продължи още дълго време.
Що се отнася до необходимостта от напредък в така нужните военни реформи, ККП е дала на НОАК директни указания да взема трудни решения и да демонстрира резултати, независимо колко установени интереси ще бъдат засегнати. Изразът „оризови купички“ (rice bowls) се отнася до позиции, привилегии и източници на доходи, които ще бъдат нарушени или премахнати в хода на реформите. Военната реформа и модернизацията вече са част от по-мащабната национална програма за реформи на Си Дзинпин и ККП. На този етап военната реформа вече не е въпрос, който засяга единствено самата НОАК.
Значението на военната модернизация за по-широката програма на ККП е ясно още от 18-ия конгрес на партията през 2012 г. и е потвърдено на Третия пленум през 2013 г. Припомняме, че докладът за работата на 18-ия конгрес призовава за „ускоряване“ на реформата в отбраната и определя нейното осъществяване като „стратегическа задача на процеса на модернизация на Китай“, като възлага на НОАК да постигне „значителен напредък“.
Документът на ЦК „Решение по основните въпроси, свързани с всеобхватното задълбочаване на реформите“, приет след Третия пленум, поставя военната реформа в контекста на по-широка национална програма. Тя обхваща икономическата система, функциите на правителството, фискалната и данъчната система, отношенията между градските и селските райони, „социалистическата демократична политическа система“, правната система, отчетността на длъжностните лица, социалните услуги и екологичните проблеми.
Обявяването на основните компоненти на настоящата военна реформа на пленум на ЦК, а не на разширено заседание на ЦВК, както е било правено в миналото, е определено от някои офицери на НОАК като безпрецедентен ход. Освен това, както отбелязва един анализатор на НОАК, това е „първият случай, в който реформите в националната отбрана и въоръжените сили на Китай са интегрирани в общонационалните реформи и са разглеждани като важна част от изпълнението на националната стратегия“.
И накрая, както добре знаят изследователите на Китай, важен елемент от концепцията на ККП за „Китайската мечта“ (zhongguo meng, 中国梦) е „Мечтата за силна армия“ (qiangjun meng, 强军梦).
След като партията е предоставила на НОАК собствен „момент Голдуотър–Никълс“, армията вече трябва да постигне конкретни резултати, независимо колко дестабилизиращи или болезнени ще бъдат реформите за различните засегнати групи.
Бележка: Изразът „момент Голдуотър–Никълс“ препраща към реформата на военното командване в САЩ, въведена със Закона „Голдуотър–Никълс“ от 1986 г., която променя организацията и координацията на американските въоръжени сили. В този контекст авторът прави аналогия с мащабна институционална промяна, наложена от политическото ръководство.
3. Укрепване на властта на Си
И накрая, още един резултат от политическите ходове, свързани с настоящата реформа и модернизация на НОАК, е укрепването на контрола на Си Дзинпин над НОАК, а оттам и над самата партия.
Си е председател на „Ръководната група на ЦВК за задълбочаване на реформата в националната отбрана и армията“ – орган, създаден след Третия пленум, който да наблюдава разработването и изпълнението на плановете за военна реформа и модернизация. Подразбира се, че Си лично участва в този процес, за да гарантира, че той ще се осъществи.
В миналото четирите главни управления отговаряха за изпълнението на обявените цели на ЦВК за военна реформа. Това обикновено водеше до протакане или до недостатъчно смели инициативи. Този път надзорът и налагането на промяната са поети от самия председател на ЦВК (Си), който е извадил четирите главни управления от процеса, като ги е разформировал и е погълнал много от предишните им функции и отговорности в ЦВК.
Второ, литературата на НОАК и на партията, която обяснява новите организационни и командно-контролни уредби, е пълна с разяснения за необходимостта от укрепване на „системата на отговорност на председателя“ – т.е. съсредоточаване на повече власт в ръцете на председателя на ЦВК, а именно Си. Както се казва в една статия, новите уредби „ще бъдат по-благоприятни за укрепването на концентрираното единно ръководство на ЦВК и за по-доброто прилагане на системата на отговорност на председателя… за да се гарантира здравата хватка на върховната ръководна и командна власт над въоръжените сили на страната от страна на председателя Си и ЦВК“.
Трето, антикорупционната кампания и залавянето на такива високопоставени генерали като бившите заместник-председатели на ЦВК генерал Сю Цайхоу и генерал Го Босюн показват на всички в униформа колко силен е Си. Наистина, Си се държи твърдо с НОАК точно както Мао Дзъдун и Дън Сяопин. Символиката на свикването от Си на Общоармейската конференция по политическата работа през ноември 2014 г. в Гутиен – мястото на един от ранните триумфи на Мао над Червената армия (1929 г.) – едва ли е убягнала на присъстващите (както и на останалата част от офицерския корпус, който не е присъствал, благодарение на множеството статии във вестник на НОАК PLA Daily). Приписваните на Си критики към НОАК напомнят за Дън, и особено за прочутата му реч от 1975 г. „Задачата за консолидиране на нашата армия“, в която той известно критикува НОАК за „раздутост, отпуснатост, самомнение, разточителство и инертност“.
И накрая, вследствие на реорганизацията Си е първият председател на ЦВК, който поема титлата главнокомандващ на Центъра за командване на съвместни операции.
На този етап в НОАК (и в ККП) не би трябвало да има съмнение кой командва въоръжените сили. Нищо не казва „аз командвам“ толкова ясно, колкото арестуването на действащи и пенсионирани генерали, председателстването на групата, която ръководи реформата, публикуването и изучаването на твоите изложения за националната отбрана и строителството на армията, поемането на нови титли и разформироването на организации, които десетилетия наред са били основа на личната власт и институционалния авторитет. Да се противопоставиш на военната реформа или да застанеш на пътя ѝ означава да се противопоставиш на волята на ЦК и на Си Дзинпин.
Такава голяма степен на политическа власт зад военните реформи се смята за необходимо условие за успешна реформена програма просто заради предизвикателствата на бюрократичната инертност и съпротивата срещу промяната, породена от утвърдени интереси. НОАК се опитва да осъществи много от тези реформи от десетилетия, но безуспешно, понякога заради съпротива в самите въоръжени сили. Заместник-председателят на ЦВК генерал Сю Цилян, важен политически говорител на реформата, настойчиво подчертава необходимостта всички да се подчинят на програмата, зададена от ККП. Типичен за призивите му е следният: „Необходимо е да се пробият ограниченията на традиционното мислене, да се пробие препятствието на утвърдените интереси и да се събере смелост да се проправи нов път, когато стоиш пред планина.“ А планината, която НОАК се опитва да изкачи, е наистина стръмна, защото същината на това начинание е насочена към повишаване способността на НОАК да води вид война, каквато никога досега не е водила.
Оперативни императиви
Най-значимият двигател на тази реформа е необходимостта от подобряване на оперативните способности на НОАК като съвместна бойна сила – такава, която може да надделее в информационно наситени съвместни операции в морско-въздушните домейни и в други високотехнологични бойни пространства. Освен укрепването на връзката между ККП и НОАК, армията трябва да излезе от този период на реформи по-способна да води съвместна (общовойскова) война – цел, която преследва повече от две десетилетия. Освен да надделява в съвместен високотехнологичен сблъсък, на НОАК е указано да се позиционира по-добре, за да се справя с нарастващия списък от нетрадиционни заплахи за сигурността, пред които е изправен Пекин, и да може да защитава китайските национални интереси, много от които са все по-често зад граница. Всички тези мисии изискват повишени оперативни способности.
Сигналът за търсене на такава армия от страна на ККП е отразен в началния абзац на раздела за отбраната и военните дела в работния доклад на Ху Дзинтао от 18-ия партиен конгрес (2012):
„Изграждането на силна национална отбрана и мощни въоръжени сили, съответстващи на международното положение на Китай и отговарящи на нуждите на неговите интереси в областта на сигурността и развитието, е стратегическа задача на модернизационния стремеж на Китай. Китай е изправен пред заплетени проблеми, засягащи оцеляването и сигурността на неговото развитие, както и пред традиционни и нетрадиционни заплахи за сигурността. За да се справим с тези проблеми и заплахи, трябва да постигнем голям напредък в модернизирането на националната отбрана и въоръжените сили.“
На практика на НОАК се казва, че трябва да стане сила, способна да „се бие и да побеждава“. Самият Си е този, който изисква от НОАК да повиши реалните си оперативни способности и да съсредоточи енергията си върху воденето на война.
Си се цитира безкрайно често в статии в медиите на НОАК и в професионалните военни списания, които подчертават, че всички страни на програмата за военна реформа трябва да бъдат фокусирани върху „целта за силна армия“ на партията и че най-важният критерий за продължаване на дадена реформена инициатива е дали тя ще отприщи бойната мощ и ще отговаря на „стандарта за бойна способност“. Следният откъс от „Избрани важни изложения на Си Дзинпин за националната отбрана и строителството на армията“ (цитиран от автора от НОАК генерал-майор Ху Ян) прави тази мисъл недвусмислено ясна:
„Армията трябва да развие способността да се бие и да печели войни. Трябва да засилим способността на офицерите и бойците да водят войни, да командват войски в бой и да обучаваме войниците да мислят по войнствен начин. Трябва твърдо да утвърдим бойната способност като основен и единствен стандарт. Трябва да строим според изискванията на воюването, да държим подготовката в здрава хватка и да гарантираме, че армията ще откликне на призива, ще се бие и ще победи.“
Според съобщенията Си подчертава тази мисъл на първото заседание на Ръководната група на ЦВК за военната реформа (15 март 2014 г.), когато заявява:
„Необходимо е твърдо да се държи фокусната точка върху способността да се бие и да побеждава. Постоянно да се поставя начело подготовката за военна борба, постоянно да се придържаме към ориентацията за решаване на проблеми, да насочим реформите към уреждане на ключовите и трудни въпроси в подготовката за военна борба и към преодоляване на слабите звена в изграждането на бойната мощ.“
В това изявление има две фрази, заслужаващи коментар. Първата е „подготовка за военна борба“ [junshi douzheng zhunbei, 军事斗争准备], която някои превеждат и като „подготовка за бойни действия“. Този термин на НОАК говори за необходимостта да може една военна сила да бъде оборудвана, обучавана и най-вече използвана за участие в конкретен тип конфликт. Това е перспектива, основана на способностите. В голяма степен много, ако не и всички, аспекти на настоящия период на военна реформа са съсредоточени около необходимостта да може да се води конкретен тип конфликт. За какъв тип конфликт е указано на НОАК да се готви? Отговорът е даден от Пекин в публично оповестената Бяла книга за отбраната от 2015 г. В нея се казва, че сегашната военна стратегия на Китай („Военностратегическа насока на активната отбрана при новата обстановка“) изисква от НОАК да се готви да води „информатизирани локални войни, с акцент върху морската военна борба и морската подготовка за военна борба“.
Не липсват анализи на НОАК, които да ни помогнат да разберем за какъв тип конфликт се готвят китайските въоръжени сили. Накратко, на първо място това означава съвместен сблъсък, който интегрира всички видове войски и ключови способности на НОАК. Означава високотехнологичен конфликт с информационно превъзходство. НОАК очаква операциите да се водят предимно в морско-въздушните домейни, като действия ще има и в киберпространството, в космоса и в целия електромагнитен спектър. Способността да се бие и побеждава в този тип сблъсък е онова, което реформата на НОАК трябва да постигне.
Втората забележителна фраза в изявлението на Си е преодоляването на слабите звена в изграждането на бойната мощ. Важно е да се подчертае това, защото в момента НОАК преценява, че още не е там, където трябва да бъде, когато става дума за воденето и спечелването на вида общовойскови конфликт, който тя определя като „фокусна точка“ на своята „подготовка за военна борба“.
Тези, които са потопени в китайската военна литература и редовно четат коментарите и статиите на командири, политически комисари и китайски военни анализатори, знаят, че няма по-голям критик на НОАК от самата НОАК. НОАК (и Си Дзинпин) разполагат с множество самокритични фрази, които обобщават различните самооценени недостатъци на армията.
Една от най-често използваните е „двете несъответствия“ [liangge buxiang shiying, 两个不相适应], която гласи, че равнището на модернизация на НОАК още не е достатъчно, за да може тя да печели информационни локални войни, нито да изпълнява всички свои нови „исторически мисии в новия етап на новия век“ (става дума за разширяващия се набор от традиционни и нетрадиционни мисии в областта на сигурността, с които НОАК трябва да се справя, с нарастването на ролята на Китай като глобална икономическа и политическа сила).
Друга често срещана фраза е „двете големи пропасти“ [liangge chaju hen da, 两个差距很大], която гласи, че все още има голяма пропаст между способностите на НОАК и общите изисквания на националната сигурност, както и между състоянието на модернизация на НОАК и това на най-напредналите армии в света.
Как изглеждат проблемите? Къде са „слабите звена“, за които говори Си Дзинпин и които трябва да бъдат отстранени през този спешен период на военна реформа? Ако се опростят нещата, те се намират в две големи групи: технологии (оръжия и системи) и институции (организация, хора и процеси).
В областта на технологиите НОАК не е удовлетворена, че разполага с оръжията и системите, които са ѝ необходими, за да издържи и да надделее в съвременната война. Например все още има проблеми с китайската отбранителна промишлена система, с местните иновации и с производството на ключови компоненти на някои оръжейни системи и платформи. Самолетните двигатели са един постоянен пример, при който в отбранителния промишлен сектор все още има трудности. Настоящите реформи отново имат за цел да се справят с вечните проблеми в китайския отбранителен промишлен сектор (както се опитват да правят вече почти три десетилетия). Акцентът в настоящия период на реформи върху засилената „военно-гражданска интеграция“ [junmin ronghe, 军民融合] като част от решението не е нова концепция; тя датира от десетилетия.
Освен това НОАК говори за себе си като за неравномерно модернизирана в рамките на сила от около 2 милиона души (след като бъде приложено съкращението от 300 000 военнослужещи, обявено от Си Дзинпин през септември 2015 г.). НОАК все още описва себе си като само отчасти механизирана и отчасти „информатизирана“ – не само по отношение на техниката, но и на оперативното мислене. НОАК се възприема като сила, която действа едновременно в две военни епохи: предишната епоха на механизацията и настоящата информационна ера, като някои части пребивават само отчасти в едната или другата. През 2013 г., когато започва този период на реформи, НОАК не е била там, където е планирала да бъде в осъществяването на тези преходи, дори по отношение на постигането на пълна механизация, предвидена в собствения ѝ 30-годишен план за военна модернизация, известен като „стратегия за развитие в три стъпки“ [san buzou fazhan zhanlüe, 三步走发展战略], обнародван през 1997 г. Според държавния уебсайт „Политика на националната отбрана“, първата стъпка е да се положи солидна основа до 2010 г., втората е да се постигне голям напредък около 2020 г., а третата е по същество да се достигне стратегическата цел за изграждане на „информатизирани“ въоръжени сили, способни да печелят „информатизирани“ войни, до средата на XXI век.
Независимо от тези проблеми през годините има голям напредък на фронта на оръжията и системите, върху който настоящата реформа цели да надгради и който да ускори. Китайските отбранителни промишлености са показали, че могат самостоятелно да произвеждат (или да копират чрез обратно инженерство и да възпроизвеждат) впечатляващи оръжия, системи, компоненти и технологии, които днес дават на НОАК по-голям обсег, по-голяма ударна сила и по-добра ситуационна осведоменост от всякога в миналото. Китайците са демонстрирали способност да внедряват системи, достатъчно надеждни, за да предизвикат тревога и реакции сред отбранителните структури на чужди държави в съседство с Китай и отвъд него, включително САЩ. Годишните доклади на Министерството на отбраната на САЩ до Конгреса за китайската военна мощ и други видове публикации изобилстват от примери за впечатляващи системи, внедрявани от НОАК (и за високия темп, с който се произвеждат): различни видове ракети, надводни кораби, подводници, самолети, танкове, далекобойна артилерия, спътници и противоспътникови системи, радари, кибер способности и ядрена сила, която се модернизира. Списъкът продължава. А със сигурност има и върхови постижения в отбранителните иновации, така че в някои сектори в Китай се правят положителни крачки.
По-мъчителните проблеми за НОАК изглежда се намират на институционалния фронт. Изглежда има дълбоко вкоренени опасения и пълно осъзнаване, че способността да се произвеждат първокласни оръжия и системи не се превръща автоматично в оперативна способност. Последната е резултат от реално оперативно познание (опит), съчетано с необходимите средства за командване и управление, и с организационни структури, които позволяват на командирите да използват, интегрират и управляват силите на съвременното бойно поле. Накратко, НОАК е загрижена за практическите, но все по-сложни въпроси, свързани с оперативното изкуство, за да използваме термин от американската армия. НОАК болезнено съзнава, че от много години не е била изпитвана в битка, и в собствените ѝ представи има въпроси как би се представила в реални операции. Както се изразява коментарна статия във вестника на НОАК PLA Daily, „трябва да се отбележи, че нашите въоръжени сили не са водили нито една голяма битка повече от 30 години и не са преминали през закалката на реални операции в информатизирани условия“. Някои от коментарите, приписвани на Си Дзинпин за способностите на оперативните командири на НОАК, са както откровени, така и изненадващи. Например в пресата на НОАК често се посочва, че Си отбелязва как много командири страдат от „петте неумения“ [wuge buhui, 五个不会]. Тези командири не могат да:
– анализират обстановката;
– разбират намерението на по-висшестоящите нива;
– вземат решение за способ на действие;
– разполагат силите;
– се справят с неочаквани ситуации.
Освен технологичните пропуски и липсата на скорошен реален оперативен опит, литературата около този период на реформи убедително подсказва, че ръководството на ККП и НОАК смята, че истинските пречки пред генерирането на оперативна способност и бойна мощ са системни. Има остро признание, че наследените организационни структури на НОАК, процесите и процедурите ѝ, дори институционалната ѝ култура и равнището на оперативна компетентност на личния ѝ състав (особено на командирите) са такива, че възпрепятстват генерирането на бойна мощ. Това се потвърждава от внимателния прочит на военния раздел от Решението на ЦК от Третия пленум. Почти всички области, определени като нуждаещи се от реформа или промяна, са организационни, институционални, процедурни или административни по характер. Авторитетното „Становище за реформата“ на ЦВК (2016) говори за необходимостта от „разрешаване на системните пречки, структурните противоречия и проблемите в политиките, които ограничават развитието на националната отбрана и армията“. В статия в „Жънмин жъбао“ повече от година преди публикуването на Становището заместник-председателят на ЦВК Сю Цилян използва почти същия език, като призовава за неотложната нужда да се „пробият ограниченията“ пред натрупването на бойна мощ и оперативна способност, причинени от „институционални пречки“, „структурни противоречия“ и „проблеми, свързани с политиките“.
Устойчивостта на институционалните и системните проблеми, които възпрепятстват способността за водене на война, трябва да е източник на голямо разочарование, защото НОАК работи за разрешаването на множество такива въпроси от десетилетия. Това не е първият случай в близкото минало, когато НОАК се опитва да засили реформените си усилия. Изследователите на китайските военни дела ще си спомнят края на 90-те и началото на 2000-те години, когато НОАК въведе безброй системни промени в доктрината, организацията, управлението на личния състав, обучението, логистиката, професионалното военно образование и „военно-гражданската интеграция“ в сферата на отбранителните промишлености. Сред някои анализатори на НОАК, включително автора, 1999 г. се наричаше „годината на регламентите“ в знак на признание за мащаба на системната промяна, през която НОАК се опитваше да премине чрез въвеждане на нови административни регламенти и насоки, както и на нова оперативна доктрина. Всички тези области (и други) отново се разглеждат през настоящия период на реформи. Може само да се предполага, че поправките от миналото не са решили проблемите, които са били предназначени да смекчат, не са били действително приложени или наложени, или не са смогнали да настигнат бързо променящата се природа на световните военни дела. Трябва да се предположи и че политическата воля да се осъществят смели, но необходими промени не е била налице до скоро.
Що се отнася до „смелите, но необходими промени“, неотдавнашното разформироване на предишните седем „военни окръга“ [junqu, 军区] и създаването на петте „театрални командвания“ [zhanqu, 战区] се откроява като първокласен пример за онова, което НОАК се опитва да постигне чрез подобряване на способността си да води съвместни операции.
След като от началото на 90-те години насам работи усърдно за развиване на способността да води съвместни операции, главна спънка очевидно са били механизмите за командване и управление. Цялостното разформироване през февруари 2016 г. на наследената система от военни окръзи показва ясно, че НОАК е преценила, че не е в състояние ефективно да наложи изискванията на съвместното водене на война върху системата на военните окръзи, особено по отношение на механизмите за командване и управление. Това не е изненадващо. Военните окръзи са замислени в края на 40-те години въз основа на вътрешни географски и политически съображения: вътрешната политическа защита на новия режим на ККП и защитата на границите и бреговите линии на новата партийна държава от нападение или инвазия. Нещо повече, през цялото си съществуване военните окръзи са били структури, центрирани около сухопътните войски, като другите видове войски и сили, разположени във военните окръзи, са били командвани или управлявани от съответните си щабове на видове войски, от звена в рамките на четирите главни управления или от щаба на военния окръг. Не може да има по-малко подходящо устройство за съвместна война.
Петте новосъздадени съвместни театрални командвания се различават концептуално от старите военни окръзи в различни съществени отношения. Най-важната разлика е, че те са съвместни структури, съсредоточени върху проектирането на военна мощ навън срещу определени възможни сценарии – „стратегически направления“ [zhanlüe fangxiang, 战略方向] в терминологията на НОАК. Заедно с новите отношения и правомощия в командването и управлението НОАК се надява, че тази организационна промяна ще:
– опрости отношенията на командване и управление, като командванията докладват директно на ЦВК;
– установи единство на командването, като даде на петте съвместни командири на театри оперативен контрол над всички сили, възложени на техните театри;
– постигне единство на усилията, като определи конкретни стратегически направления – т.е. възможни сценарии – за всяко театрално командване за целите на планирането и воденето на война;
– насочи бойните части към воденето на война, като направи командирите на театри отговорни за военното планиране и съвместното обучение, а видовете войски сведе до ролята на доставчици на сили;
– осигури бърз преход от мирновременно обучение към бойни операции чрез създаване на постоянни съвместни щабове на театрите вместо предишните импровизирани механизми за командване и управление.
Това е само един пример, който подчертава оперативните фактори зад настоящия период на реформи.
Важно е да се заяви, че предшестващото обсъждане на самооценката на НОАК за собствените ѝ оперативни или институционални недостатъци, както и на посочените от други, не бива да се тълкува погрешно като аргумент, че китайските въоръжени сили не са все по-способна, все по-напреднала и потенциално внушителна сила.
Оценки за националната сигурност: третият двигател на реформата
Третият основен двигател на този период на реформи са редица оценки, които ККП и НОАК правят за настоящите предизвикателства пред сигурността на Китай, както и опасенията във връзка с ускоряващия се характер на глобалната революция във военното дело. И двете оправдават военната реформа и ѝ придават усещане за неотложност.
Все по-„тежката“, „сложна“ и „неопределена“ обстановка на сигурността, пред която според твърденията са изправени китайската държава и самата ККП, се изтъква от Си Дзинпин и от висшето ръководство на НОАК като поредна ключова причина, поради която армията трябва да „ускори“ реформата и модернизацията, докато „стратегическият прозорец на възможностите“ остава отворен. Тогавашният заместник-председател на ЦВК генерал Фан Чанлун призова личния състав на НОАК да възприема настоящия период на реформи като „надпревара с времето“ и добави, че „сложността и тежестта на обстановката със сигурността на нашата страна изискват да бъде постигнат съществен напредък в националната отбрана и строителството на армията“. В статия от 2014 г. във вестника на НОАК PLA Daily се заявява: „За да изпълним успешно мисията си в щафетата на историята, нашите партийни кадри във въоръжените сили, независимо на какви постове, трябва да имат по-силно чувство за тревога и криза и по-силно чувство за мисия, и да се наемат смело със задължения и ангажименти в работата.“
ККП все още официално се придържа към идеологически важната оценка, че „мирът и развитието“ остават „основна тема на времето“. Тази оценка е направена от Дън Сяопин още през 1985 г. и е потвърдена отново през 1999 г. след продължителен публичен и вътрешен дебат, предизвикан от погрешното бомбардиране на посолството на КНР в Белград от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). В най-основния си смисъл тази оценка гласи, че световна война, която би могла да въвлече Китай, не е непосредствено предстояща и че Китай има възможност да се развива в принципно мирна среда. Въпреки това тази по-широка оценка оставя немалко аналитично пространство за предизвикателства пред интересите на Китай в областта на националната сигурност. Те включват възможността за локални войни, регионални конфликти, нетрадиционни заплахи за сигурността и други нарушения на мира, които могат да въвлекат Китай или пряко и неблагоприятно да засегнат ключови национални интереси на Пекин. Промените в оценките в това пространство могат да доведат до корекции във външната политика, военната политика и политиките за вътрешна сигурност. Следователно е важно да се следи как китайската общност по сигурността оценява непосредствената си обстановка на сигурността във всеки даден момент.
Откакто реформата е стартирана на Третия пленум, различни оценки за обстановката на сигурността на Китай, публикувани в публичното пространство, силно подсказват, че Пекин вижда предизвикателствата пред националната сигурност на Китай като нарастващи както външно, така и вътрешно („двете големи ситуации“ на партиен жаргон). Това личи в публично оповестени правителствени документи на КНР като белите книги за отбраната от 2013 и 2015 г. Тези опасения се подчертават особено, и то с много по-остър език, в статии, написани от НОАК, във военни и партийни списания, както и в редакционни и коментарни материали в медийния комплекс на НОАК – издания, предназначени за вътрешна употреба.
Освен необходимостта да се води съвместна, високотехнологична, информационно наситена война край китайското крайбрежие, какви други заплахи и предизвикателства се обсъждат? Кои са някои от другите възприемани предизвикателства пред националната сигурност на Китай, които в момента се предават надолу из НОАК и са свързани с нуждата от военна реформа и модернизация? По-долу е даден кратък преглед, който съвсем не е изчерпателен.
Нарастващите предизвикателства на „хегемонизма, силовата политика и неоинтервенционизма“
И изданието на бялата книга за отбраната на КНР от април 2013 г., и това от май 2015 г. изтъкват опасения във връзка с „хегемонизма, силовата политика и неоинтервенционизма“. През 2013 г. тогавашният заместник-председател на ЦВК Фан Чанлун пише, че „хегемонизмът, силовата политика и неоинтервенционизмът са във възход“. През 2014 г. деканът на Нанкинската академия за армейско командване преповтаря тази оценка в статия в China Military Science, като заявява, че „хегемонизмът, политиката на великите сили и новият интервенционизъм са се засилили в известна степен“.
1. Външен натиск, насочен към предотвратяване на възхода на Китай
В литературата на НОАК и на партията често се среща и оценката, че „външни сили“ работят за подкопаване на издигането на Китай до статут на велика сила и за забавяне на възхода му. В коментарна статия във PLA Daily от февруари 2014 г. се заявява, че „някои западни страни не желаят да виждат развитието и укрепването на социалистически Китай и с всички средства се опитват да осъществят стратегическо сдържане и обкръжаване на Китай“. Тази оценка е направена в контекста на призив към НОАК да изучава наскоро публикуваните през 2014 г. „Изложения“ на Си Дзинпин за националната отбрана и строителството на армията. В редакционна статия в PLA Daily от 1 август 2014 г., посветена на годишнината от основаването на НОАК, се казва, че „външните враждебни сили не искат да видят Китай да укрепва и с различни средства се опитват да сдържат и ограничават развитието му“. Вариант на този аргумент е, че с продължаващото нарастване и натрупване на сила на Китай ще има отпор от външни сили – особено от САЩ. През май 2014 г. генерал-майор Гао Гуанхуей (по това време командир на 16-а група армии) излага тези аргументи:
„С бързото нарастване на цялостната национална мощ на страната структурата на националните ѝ интереси също оказа голямо влияние. Триенето между сдържане и противодействие на сдържането продължава да се разгръща. Това важи особено за азиатско-тихоокеанската стратегия на САЩ за ‘ребалансиране’, която засилва сдържането на Китай и води до голяма промяна в политическата, икономическата и стратегическата обстановка в Азиатско-тихоокеанския регион.“
В едно впечатляващо място от изданието на „Наука за военната стратегия“ (2013) (публикувано от Академията за военни науки на НОАК) авторите излагат следния, признато малко вероятен, но с голямо въздействие сценарий, когато се обмислят възможните конфликти, в които Китай може да се окаже:
„На този решаващ етап от мирното развитие на нашата страна тя не може да изключи възможността хегемонистични държави да подбудят война с цел да забавят или прекъснат възхода ѝ. Факторите, водещи до война, могат да бъдат криза, която излиза извън контрол и постепенно ескалира, или предварително замислен заговор, който възниква внезапно. Вероятността от избухване на такъв конфликт е ниска, но степента на опасност е висока.“
2. „Трите основни опасности“
Според някои китайски публикации от публичното пространство самият Си Дзинпин е формулирал необходимостта партията и НОАК да остават бдителни в защитата срещу „трите основни опасности“. В продължително интервю от 2015 г. за „Хуанцю ван“ адмирал Сун Дзянго, заместник-началник на Генералния щаб, чийто ресор в НОАК включваше военното разузнаване и външните връзки, твърди, че „председателят Си е направил общ преглед на променящия се днешен свят и е изложил ясно стратегически определения като „трите основни тенденции“, „трите безпрецедентни ситуации“ и „трите основни опасности““. В интервюто адмирал Сун казва: „От гледна точка на заплахите пред националната сигурност, основните опасности са нацията да бъде нападната, подкопана отвътре и разцепена; опасността общото състояние на реформите, развитието и стабилността да бъде нарушено; и опасността развитието на социализма с китайска специфика да бъде прекъснато.“
Тази формулировка се среща и в други статии, написани от военни на НОАК. Например в статия от май 2014 г. в China Military Science генерал-майор Уан Пей и генерал-майор Джан Джъхуей, и двамата от Нанкинската академия за армейско командване, пишат следното под заглавието „Обстановката със сигурността е станала изключително сложна и поставя нови изисквания към бойните способности на армията“:
„Изправени сме пред изключително сложна обстановка със сигурността на страната. Трябва да гарантираме, че страната няма да бъде нападната, подкопана отвътре или разцепена; че общото състояние на реформите и развитието няма да бъде нарушено; и че процесът на изграждане на социализъм с китайска специфика няма да бъде прекъснат.“
В още един вариант на същата тема заместник-политкомисарят на Националния университет за отбрана на НОАК твърди в статия от януари 2014 г., че НОАК трябва да повиши способността си да се бие и да печели информатизирани локални войни, „за да гарантира, че нашата нация няма да бъде превърната в мишена на агресия, подривна дейност и разделяне“.
Почти дословното съвпадение на тези и на други изказвания силно подсказва, че този език се съдържа във вътрешни официални учебни материали, свързани с военната реформа, може би в „Изложенията“ на Си за националната отбрана (публикувани през февруари 2014 г.) или в други речи, които не са публични. Забелязва се, че трите опасности обхващат физическата сигурност на Китай, развитието на Китай и политическата сигурност – въпроси, които са в съответствие с концепцията на Си за „холистична сигурност“ [quanmian anquan guan, 全面安全观], формулирана в речта му от април 2014 г. на първото заседание на Комисията по националната сигурност.
3. Политическа подривна дейност и заплахи за суверенитета
С трите основни опасности са свързани опасенията от политическа подривна дейност – по-конкретно от подкопаване на властта на ККП. Това не е нова тревога, но е изтъкната тема във вътрешнопропагандната кампания, свързана с настоящата програма за военна реформа. Както споменахме, военната стратегия на Китай, предадена в Бялата книга за отбраната от 2015 г., посочва „антикитайски сили“, които според твърденията „се опитват да подбудят ‘цветна революция’ в Китай“. В споменатото вече интервю за „Хуанцю ван“ адмирал Сун Дзянго оприличава движението „Окупирай“ в Хонконг на цветна революция и след това обяснява по-подробно опасенията:
„Подбуждането на ‘цветни революции’ е обичаен похват на някои западни нации, които развяват знамето на ‘демократизацията’, за да подкопаят режимите на други страни. С постоянното развитие на Китай целта им да проникнат и да навредят на Китай става все по-ясна, дейностите им са все по-разюздани и те засилват осъществяването на онлайн ‘културна студена война и ‘политическо генно инженерство’. Борбата в областта на идеологията е остра и сложна – железни души срещу души на термити, здрави корени срещу корени на разрушението. Борбата става все по-ожесточена и се превръща в основна опасност пред политическата сигурност и сигурността на режима на Китай.“
С опасенията за подкопаване на политическото и идеологическото единство на Китай са свързани и опасенията от „сепаратистки сили“, решени да подкопаят териториалното единство на страната. Статиите на НОАК продължават да подчертават предизвикателствата, породени от сепаратистки клики и сили, действащи в Китай и извън него, за отделянето на Тайван, Тибет и Синдзян от континентален Китай. Предизвикателствата в Синдзян по-специално се свързват с мантрата за „трите зли сили“ [san gu shili, 三股势力]: тероризъм, сепаратизъм и екстремизъм. Както заявява генерал-майор Уан Пей:
„‘Трите зли сили’ са взаимосвързани в границите на китайската територия и извън тях. Те са засилили сепаратистките движения, многократно са предизвиквали инциденти и са създали сериозни заплахи за политическата сигурност и социалната стабилност на страната. Това показва, че проблемите със сигурността на Китай стават все по-интегрирани, сложни, променливи и безпрецедентно силни.“
Освен различните форми на заплахи и предизвикателства пред географската, политическата и „развитийната“ сигурност на Китай, развиващата се „глобална революция във военното дело“ се изтъква като още една причина, поради която НОАК трябва да постигне значителен напредък в модернизацията и реформата. По-конкретно китайците твърдят, че глобалната революция във военното дело продължава да напредва, Китай трябва да не изостава, Китай не винаги успява да не изостава във всички области, а различни други страни постигат напредък, който в някои случаи е тревожен. В коментарна статия във PLA Daily от 2014 г. се казва:
„Ускоряващото се развитие на новата световна революция във военното дело поставя тежко предизвикателство и пред нашето строителство на националната отбрана и въоръжените сили. С бързото развитие на новите и високите технологии с информационните технологии в основата им военните технологии и моделът на войната също претърпяват революционни промени. Основните страни в света всички ускоряват военните си трансформации в опит да завладеят командните висоти в бъдещото военно съревнование. В момента между равнището на модернизация на нашата армия и световното равнище на напредналите армии все още има значителна пропаст.“
Тогавашният заместник-председател на ЦВК Фан Чанлун използва почти същия език в собствената си статия в „Цюши“ от 2013 г., като пише, че „новата световна революция във военното дело все още се ускорява. Всички основни страни ускоряват военната си трансформация. Това поставя тежко предизвикателство пред нашата армия“. Тогавашният колега на Фан, заместник-председателят на ЦВК Сю Цилян, също бие същия барабан, като заявява, че „задълбочаването на реформата в националната отбрана и армията е неотложна нужда за адаптиране към ускоряващото се развитие на новата световна революция във военното дело и към дълбоката еволюция на моделите на водене на война и оперативните форми“. По-конкретно САЩ, Русия и Япония често се цитират в статии на НОАК като държави, чийто напредък във военната модернизация заслужава вниманието на Китай, защото често се представят като водещи в глобалната революция във военното дело. Например един автор от НОАК твърди в China Military Science, че:
„В момента новата световна революция във военното дело се развива бързо. Състезанието между страните по скоростта на напредъка и качеството на развитието става все по-ожесточено. Американската армия разчита на непрекъснатото развитие на науката и технологиите, черпи подкрепа от обогатена бойна практика и продължава революцията във военното дело. Тя открито подчертава ‘трябва да гарантираме, че американската армия е с няколко крачки пред всеки потенциален противник’. Русия обяви, че трябва да ускори процеса на ‘навлизане на армията в електронния свят на XXI век’, за да може да се върне на мястото си като една от най-влиятелните сили в света. […] Япония ускорява темпа на военните си реформи и се опитва да изгради настъпателна сила, способна да действа регионално и глобално. Индия е ангажирана с насърчаването на ‘армия, способна да оказва влияние както регионално, така и глобално’. Изправени пред тези сериозни предизвикателства и неотложни обстоятелства, трябва да гледаме на нещата трезво.“
След тези разкази за напредъка на водещите армии в света обикновено следва „трезвата“ оценка за липсата на напредък на Китай и привличането на различните самокритични фрази, споменати по-рано, като „двете несъответствия“ или оплакванията от липсата на напредък в постигането на „пълна механизация“ и „информатизация“, предвидени в „стратегията в три стъпки“ на НОАК за модернизация на силите. „Основите на строителството на армията са слаби. Все още сме в сложния етап на развитие на механизацията, частичната механизация и информатизацията“, пише генерал-майор Гао Гуанхуей. Освен това в коментарна статия във PLA Daily се казва:
„Основните страни в света, всички ускоряват военните си трансформации в опит да завладеят командните висоти в бъдещото военно съревнование. В момента между равнището на модернизация на нашата армия и световното равнище на напредналите армии все още има значителна пропаст; равнището на модернизация на нашата армия все още не отговаря на изискването да се печелят локални войни в информатизирани условия.“
От своя страна Фан Чанлун твърди, че НОАК се приближава към модернизационните си цели, но още не е стигнала до тях:
„Сега сме по-близо до мечтата за силна армия отвсякога и сме по-уверени и по-способни да изпълним целта за укрепване на армията. Но трябва трезво да осъзнаваме, че в момента нашата армия е на етапа, на който механизацията още не е завършена, а същевременно се ускорява развитието на информатизацията, между равнището на модернизация на нашата армия и световното равнище на напредналите армии все още има значителна пропаст и сегашното ни състояние остава несъответстващо на изискванията на националната сигурност.“
Когато човек чете материалите на НОАК и на партията, става ясно, че усещането за неотложност при осъществяването на военната реформа се движи от оценки, че обстановката на заплахите пред Китай става по-остра, че състоянието на модернизацията на НОАК е недостатъчно, че глобалната революция във военното дело се ускорява, но все още има прозорец на възможностите Китай да постигне съществен напредък, ако НОАК успее да осъществи някои смели реформи. До каква степен партията и НОАК наистина вярват в тази оценка на заплахите и до каква степен тези страхове и опасения се раздуват, за да оправдаят някои трудни решения? Отговорът вероятно е смес от двете. Същественото е, че това е, което НОАК казва на себе си; което офицерите и бойците усвояват; това е разказът, който се предава от важни партийни медии – и имаме силно подозрение, че това се излага и във вътрешни документи на партията и НОАК.
Кои са архитектите на реформата?
Досега се фокусирахме върху причините за реформата. Също толкова важен е въпросът кой стои зад нея. Кой е разработил тези промени? Що се отнася до конкретен човек или определена група офицери, отговорът е неясен, поне за автора. Въпреки това е уместно кратко предположение.
Със сигурност ръката на Си Дзинпин е неизличимо отпечатана върху тази военна реформа и тя безспорно ще бъде част от неговото наследство. Както в други аспекти на китайската партийна държава, Си се опитва да въведе НОАК в постдънсяопинската ера. Неговите „Изложения“ за националната отбрана и „строителството на армията“ служат като политически буквар за оправдаване на реформите, а председателстването му на Ръководната група на ЦВК за задълбочаване на реформата в националната отбрана и армията го поставя в центъра на всички основни решения за военната реформа. Като цяло не би било неразумно да се предположи, че Си е най-ангажираният председател на ЦВК след Дън Сяопин и не бива да има съмнение, че ролята му в този реформен процес е жизненоважна. По-конкретно, Си е подпомагащият и катализиращ фактор, осигурил политическата мощ, необходима, за да се принуди НОАК да преодолее собствената си бюрократична инертност и да продължи със значителна организационна и институционална реформа. Въпреки това Си не е архитектът на тези реформи, макар и да е сръчен марксистки теоретик.
Реформите, които видяхме досега, и тези, които тепърва ще бъдат обявени, са могли да произлязат единствено от военните професионалисти в самата НОАК. Трудно е обаче да се посочи един-единствен генерал или група офицери, публично определени като силно влиятелни в настоящите реформени усилия, както е било в миналото. През 80-те години например генерал Ли Дзидзюн е тясно свързван със създаването на групите армии [jituan jun, 集团军] и с общовойсковата доктрина за сухопътните войски. Също през 80-те години генерал/адмирал Лю Хуацин е свързван с модернизацията на ВМС на НОАК. В края на 90-те години генерал Чън Биндъ понякога е свързван с новата версия на оперативната доктрина, издадена около 1999 г. (по-конкретно „оперативните устави от ново поколение“ [xin yidai zuozhan tiaoling, 新一代作战条令]). Днес професионалистите от НОАК, разработили настоящата реформена програма, остават в голяма степен анонимни.
Без съмнение настоящата реформа е резултат от продължително институционално усилие в цялата НОАК. Тя безспорно се основава на дългогодишно проучване, експериментиране и планиране. Поуките от практиките на армии в чужбина очевидно са били изучавани от групата военни анализатори и учени, които съставляват общността на НОАК за изучаване на чуждите армии. Трябва да приемем, че военното разузнаване на НОАК е подпомагало това усилие. Статии в списания на НОАК силно подсказват, че военните реформи и оперативните практики на въоръжените сили на Русия и особено на САЩ са били внимателно следени и изучавани. Твърде вероятно е делегациите на НОАК, пътуващи в чужбина, и офицерите на НОАК, обучаващи се в чуждестранни институции за професионално военно образование, също да са имали идеи за предложение. Така и офицерите, участващи в многонационални учения с армиите на други държави, са били в позиция да научат добри практики от чужбина.
Може би повече от всичко останало резултатите от почти две десетилетия съвместни учения и експериментиране вероятно са били решаващи при формулирането на решения на по-трудноразрешимите оперативни проблеми на НОАК, особено свързаните със съвместните механизми за командване и управление. Ученията включват не само сили на терен, но и наблюдатели и анализатори от Пекин и от други центрове за оперативни изследвания из НОАК. Може да си представим как организации като Академията за военни науки, Националният университет за отбрана, Изследователският институт на ВМС на НОАК, различни командни академии на видовете войски из Китай и други организации, които съставляват големия военноизследователски комплекс на НОАК, работят по ключовите проблеми както чрез целенасочените си изследвания, така и като наблюдатели на терен.
Офицерите от щабовете на бившите четири главни управления сигурно са имали роля в обмислянето на оперативните и административните предизвикателства на реорганизацията, както и офицерите от щабовете на бившите военни окръзи. Човек се пита дали създаването на Департамента за стратегическо планиране [zhanlüe guihua bu, 战略规划部] на НОАК през ноември 2011 г. не е било предвестник на сериозна подготовка за реорганизацията в края на 2015 г. и съпътстващите я реформи.
Освен това професионалисти от цялата НОАК са били поканени да пишат доклади и да правят собствени изследвания – своего рода подход на „поточна линия“ за събиране на добри идеи за промяна и практични решения на мъчни проблеми. Някои офицери, свързани с реформите, твърдят, че НОАК наистина е възприела както подход отдолу нагоре, така и отгоре надолу при търсенето на решения на проблемите си. Това става съвсем очевидно при четене на заглавията на статиите в съдържанието на China Military Science във времето, особено между 2013 г. (след Третия пленум) и през следващите 3 години, особено в рубриката на списанието „Строителство на националната отбрана и въоръжените сили“. Много от тези статии посочват недостатъци в различни практики и предлагат решения. И разбира се, както е присъщо на НОАК, човек си представя безкрайни конференции, срещи, симпозиуми, работни срещи и семинари, на които идеите са били подхвърляни, отхвърляни, коригирани, прецизирани и след това изпращани нагоре по командната верига като препоръки.
Без съмнение Ръководната група на ЦВК за задълбочаване на реформата в националната отбрана и армията, както и новата Служба на ЦВК за реформа и организационно устройство [junwei gaige he bianzhi bangongshi, 军委改革和编制办公室], са играли решаваща роля в събирането на данни, приемането на препоръки и изпращането на решения нагоре към Си и висшето ръководство на Ръководната група – чийто пълен състав остава неоповестен, макар че генерал Фан Чанлун и генерал Сю Цилян са съобщени като заместник-председатели.
Това е най-доброто, което можем да направим с данни от публичното пространство: да предполагаме как може да е протекъл този процес, без да знаем кои са творческите военни професионалисти, разработили плановете на най-амбициозната реформа и реорганизация в историята на НОАК. Надяваме се, че тази институционална история някой ден ще бъде написана и ще бъде достъпна.
Заключение
Тази глава се фокусира върху двигателите зад настоящата военна реформа – причините, поради които на НОАК е казано, че тя е необходима и че модернизацията трябва да се ускори. Идентифицирани са три основни двигателя: политически фактори, оперативни фактори и оценки за националната сигурност. Несъмнено има и други начини, по които катализаторите на настоящото реформено усилие биха могли да бъдат разделени, представени или анализирани. Тези три са избрани, защото представляват начина, по който НОАК обяснява на себе си необходимостта от значителна системна промяна.
За много външни наблюдатели, със сигурност за държавите в Азиатско-тихоокеанския регион и за САЩ, оперативните императиви на китайската военна реформа несъмнено ще бъдат най-важни. НОАК, която е по-добре организирана, оборудвана и обучена да води съвместни операции по различни стратегически направления – особено в морско-въздушните домейни отвъд китайското крайбрежие – ще има широк кръг стратегически и оперативни последици. И наистина, реорганизирането и реформирането, за да стане армия, която „може да се бие и да побеждава“, е в сърцето на това начинание.
Китайците обаче със сигурност биха казали, че политическите двигатели са също толкова важни. Оцеляването и защитата на ККП като управляваща политическа партия на Китай е национален приоритет номер едно за сигурността на Пекин: „политическа сигурност“, за да използваме израз от литературата на НОАК и на партията. Прави впечатление до каква степен ръководителите на партията и на НОАК виждат самата ККП като истинската мишена на вътрешните и външните заплахи. Следователно НОАК, която е тясно свързана с ККП и ще защитава режима от политически заплахи както отвътре, така и отвън, се смята за абсолютно необходима. Вероятно затова паравоенната Народна въоръжена полиция беше поставена под единствения контрол на ЦВК през януари 2018 г., докато преди това беше под двойното командване на ЦВК и Държавния съвет.
Трезвите оценки за обстановката със сигурността на Китай (дори китайците да преценяват, че все още са в „период на стратегически възможности“) очевидно се използват, за да се оправдае защо военната реформа трябва да се ускори и защо са необходими извънредни мерки. Същото важи и за оценката, че глобалната революция във военното дело се развива бързо и че НОАК не може да пропусне тази възможност. Наистина човек добива усещането, че те смятат, че ако не отстранят най-големите си проблеми сега, ще се окажат още по-назад, отколкото смятат, че са в момента, спрямо другите модерни армии.
Необходимостта да се поддържа темпът на военната модернизация и реформа беше потвърдена като политическа задача от ККП в работния доклад на 19-ия партиен конгрес през октомври 2017 г. Годината 2020 беше определена като срок, до който НОАК трябва да постигне пълна „механизация“ и значителен напредък към „информатизация“. Докладът определи 2035 г. като момента, в който НОАК „по същество ще осъществи модернизацията на националната отбрана и армията“. До средата на века целта на ККП е да има „армия от световна класа“ [shijie yiliu jun, 世界一流军]. Това са амбициозни цели.
Онова, което НОАК всъщност започна с издаването на Становището на ЦВК за задълбочаване на реформата в националната отбрана и въоръжените сили на 1 януари 2016 г., е начинание за цяло поколение. Да бъдеш общовойскова армия не е просто промяна на схемите с линии и блокове; това е способност, родена от дълбок набор от професионални и оперативни преживявания, продукт на системата за професионално военно образование, корекции въз основа на учебни експерименти и реални операции и поддържана от институционални стимули, които възнаграждават службата в съвместна среда.
Как ще се развие това за НОАК, ще зависи от много фактори, не на последно място от качеството, обучението и способностите на личния състав на армията, особено на командирите ѝ. От професионална и институционална гледна точка някои от по-интересните реформи, които предстоят, ще са онези, които се занимават с вечните проблеми на НОАК с привличането, обучението, управлението и задържането на личния състав, който ѝ е нужен, за да води високотехнологичните войни, за които е убедена, че трябва да може да води. Както се твърди, че Дзян Дзъмин веднъж казал за НОАК: „Без квалифицирани кадри и знания всичко ще бъде празни приказки“. И все пак въпреки всички свои проблеми НОАК продължава да доказва, че е „обучаваща се организация“. За онези от нас, които изучават тази увлекателна военна организация, следващите няколко години ще бъдат интересни.



