Явор Божанков: Големият риск за сигурността ни е Китай, не Русия

Какви са поуките от международния Forum 2000 в Тайпе? Какви послания отправи президентът на Тайван, Уилям Лай? Страхуват ли се в Тайпе, че Китай ще ги превземе? Защо нараства броят тайванци склонни на присъединяване с Пекин? По какво си приличат тактиките на Кремъл и Пекин? Как се справя България като патньор в НАТО? А Европа? Ефективна ли е политиката на Тръмп? Оправдана ли е войната в Иран? Трябва ли светът да подкрепя Израел? И какво се случи със сигнала до ДАНС за императивните действия на посланичката на Китай в София?

По тези и още въпроси разговаряхме с Явор Божанков, представител на Атлантическия клуб на България.

* * *

Новетика: Mиналия път, когато разговаряхме, бяхте в Тайпе на 2026 Yushan Forum. Какво Ви отведе в Тайван този път?

Явор Божанков: Този път взех участие във Forum 2000 в Тайпе, който се проведе на 26-28 май 2026 г. Като представител на Атлантическия клуб на България имах удоволствието да подпиша декларация в края на събитието, което завърши с аудиенция при президента на Тайван – Уилям Лай. Идеята на чешката инициатива Forum 2000 – който за първи път се провежда в Азия – е да насърчава сътрудничеството между демократичните общества.

Истината е, че тоталитарните режими си помагат – в енергетиката, пропагандата, напоследък все по-активно. Същото трябва да важи и за демократичните държави. Диалогът, споделянето на опит и солидарността – това е идеята на форума. Що се отнася до моето участие – бях говорител в един от панелите, касаещ устойчивостта на демокрациите и най-вече въпроса как да защитаваме демокрациите, без да губим свободата си.

Новетика: Как се случва това на практика?

Явор Божанков: На форума ми зададоха въпроса кое е най-голямото предизвикателство, когато се вземат политически решения – дали е влиянието върху енергетиката, понеже е ясно, че и Русия, и Китай използват своята енергетика и икономика като оръжие.

Моята теза беше, че когато започна инвазията на Русия в Украйна, в България – като държава, която тогава беше 100% зависима от руския петрол, газ, ядрено гориво и въобще с много ниска степен на диверсификация – беше лесно да намерим технически решения, но ни беше по-трудно да се борим с общественото мнение. Защото в края на деня политическите решения се влияят най-много от общественото мнение. В България то е формирано много преди войната в Украйна – още от времето на тоталитарния комунистически режим. Залегнало е в учебниците по история, в които има твърде много за Освобождението и твърде малко за последвалата окупация от Червената армия. Русия е инвестирала в манипулация на общественото мнение не години, а десетилетия. Много трудно е да промениш това за една година. Това беше най-голямото предизвикателство. И въпреки трудностите, България се справя завидно добре – и с диверсификацията на енергийните източници, и с независимостта си от Русия.

Споделих своя опит, включително от посещенията си при бесарабската общност в Украйна. В отговор на пропагандата, че там е забранен българският език и че българите са преследвани, хората на място ни казаха, че това е най-силното оръжие на Кремъл – в друго може да не са добър пример (като технологии и производство), но в пропагандата са номер едно. Разказаха ни, че преди инвазията е работено десетилетия – заселвани са хора сред местните, работено е за манипулиране нагласите на обществото. И когато достигнат 30-40% подкрепа от местните, тогава инвазията е много по-лесна, защото съпротивата е много по-слаба.

Според мен Китай в момента работи за същото в Тайван – за увеличаване на обществената подкрепа чрез дезинформационни кампании и пропаганда. Та опитът, който ние имаме да споделим по оста Русия–Украйна, е много актуален за случващото се в Тайван. Затова е толкова важно демократичните държави да си говорят, а не само да си сътрудничат в енергетиката и икономиката. След като идентифицираме слабите си звена, трябва да започнем да противодействаме.

Новетика: Кои са тези слаби звена?

Явор Божанков: Да, Европа в това отношение е силно негативен пример. С парите на европейските данъкоплатци често закупуваме китайски стоки, а после започваме да мислим за европейски регулации, които да ни предпазят от китайската нелоялна конкуренция – точно преди седмици дойде новината, че Европа спешно търси регулаторен път, за да защити индустрията си от нелоялната конкуренция от Китай, която буквално ни помита в момента. Това е рецепта за катастрофа, дългосрочно по този начин не може да има устойчивост.

Дадох пример от недалечното минало и с Великобритания. Един безспорно демократичен инструмент – какъвто е референдумът – беше използван срещу самата демокрация. Факт е, че режимите в Кремъл и Пекин са добри в експлоатирането на демокрацията срещу самата нея. Примерът с Brexit във Великобритания е доста добър – там всички прогнози се сбъднаха, но наобратно, и днес мнозинството го оценява като грешка. Референдумът беше ползван като модел и в България с инициативата на проруските сили срещу интегрирането ни в Еврозоната. Днес виждаме, че Путин говори за референдуми и в други държави. Натрупаният опит трябва да ни помага да избягваме грешки в бъдещето, а инициативи като Forum 2000 целят именно това.

Новетика: Каква е ситуацията с Тайван? Има ли тревога, че Китай ще ги нападне?

Явор Божанков: Тайван е още един пример как един и същ народ функционира в две коренно различни системи. Най-яркият такъв модел в света са Южна и Северна Корея. На юг – световни брандове, свобода, ниски нива на корупция и престъпност, хората живеят много добре. На север е точно обратното – Северна Корея е пример за мизерия, деспотичен режим и тирания, а народът е един и същ.

В Тайван хората имат свобода, много висок БВП, нямат една партия-монополист върху властта, която да смазва всяка гражданска инициатива и всеки порив за свобода, и живеят добре. Това, което видях на място е, че те са наясно, че Китай действа и по двете линии – заплаха с военна интервенция и по линия на пропаганда и дезинформация. На срещата ни с президента на Тайван имаше такъв въпрос и той отговори като истински демократ – каза, че ако хората в Тайван решат това, те имат свободата и правото да го направят. Той нито ще им ограничи избора, нито ще ги спре с насилие, както биха направили Кремъл и Пекин. Правителството на Тайван разчита на разума на своя народ, на силата на неговия свободен избор. Мнозинството тайванци са направили този цивилизационен избор – те са избрали демокрацията и свободата. И ако вървят по този път, това е добра новина за света, защото всяка една брънка в момента има значение.

Ако Тайван тръгне по друг път – например подобно на Иран, където режимът се оказа доста устойчив въпреки убийствата на десетки хиляди души собствено население – това ще подсили оста на тоталитарните режими. Колкото повече тоталитарни режими има, толкова по-силни са те, защото работят заедно. Независимо дали ги обединява религиозна или друга идеология, те показаха, че тези различия остават на заден план. В момента светът е разделен не по религиозна ос, позната от миналото, а по оста свободен–несвободен свят, т.е. тоталитарни срещу демократични режими.

Новетика: Според статистиката обаче, все повече [22%, 2026] тайванци са склонни за присъединяване с комунистически Китай, докато през 2025 г. са били малко над 10%. В Тайван смятат ли, че наближава времето за по-крути действия от страна на Пекин?

Явор Божанков: Крайни заключения не са правени, но всички оценяват нарастването на активността на Китай. Мнозинството тайванци категорично стоят на позицията „про-демокрация“, но действително се отчита нарастване в процента на хората с прокитайска тенденция. Има тревога, но мисля, че от двете системи, в които живее един и същ народ, емпирично вече е доказано коя е по-добрата.

Новетика: Говори се също, че на президентските избори през януари 2028 г. има реален шанс Гоминданът (KMT) да спечели?

Явор Божанков: Неотдавна председателката на КМТ имаше знакова среща с лидера на КНР, така че позициите на тази партия са напълно ясни. В същото време немалко демократични държави следят събитията с тревога – Япония, Австралия… Защото Тайван не е само производител на чипове. Става дума за много сериозен обем от транспорт, който минава през неговите териториални води. Така много страни са пряко засегнати от случващото се там.

По подобен начин, въпреки трудностите с бюджета, България инвестира силно в отбрана след инвазията на Русия в Украйна. В същото време наши партньори като Испания, образно казано „ядат паеля, пеят и танцуват“, но харчат около 1% от БВП за отбрана – просто защото са по-далеч. Това не е справедливо. Не можем да разчитаме, че 300 млн. американци ще пазят винаги 500 млн. европейци от 100 млн. руснаци. Не можем да разчитаме, че един глобален лидер ще се грижи за нашата сигурност и ще „отмята“ нашите проблеми вместо нас. По-малките и средни играчи имат огромно значение. Страни като България и други изиграха ключова роля в подкрепата за Украйна, когато започна инвазията.

Новетика: Какви конкретни мерки за отбрана предприема самият Тайван и каква е ролята на съюзниците? На този форум имаше ли представители на Япония и Филипините, на които САЩ разчитат в случай на китайско нападение?

Явор Божанков: Да, на форума имаше представители от Япония, Филипините и дори от Индия. Тайванците декларираха ясното съзнание, че ако една страна не си помогне сама, не може да разчита на друг; те са напълно отдадени на усилията да си запазят свободата. Всяка друга държава трябва да си дава сметка, че в този свят със сериозно променена среда за сигурност, всеки от нас има роля.

След Втората световна война има обективни причини Япония да има доста по-консервативна и сдържана политика по отношение на въоръжаването си, но в Токио също осъзнават рисковете, пред които са изправени. Активността на Китай не е тайна за никого, затова те следват вярното клише, че за да избегнеш войната, трябва да се подготвяш за нея.

България също е добър пример и партньор. Дори съм неприятно изненадан от скандалите у нас около присъствието на американските самолети. В това няма скандал – САЩ са наш съюзник. Присъствието на американски военни бази в България е гарант за сигурност, не повод за тревога. Най-силната армия на планетата има присъствие тук и партньорството между армиите на България и САЩ е повод само за гордост и спокойствие. Не мога да разбера защо разполагането на самолети-цистерни на едно летище, което има и военни функции, буди въобще някаква тревога. Добрите партньори трябва да са заедно тогава, когато е трудно. Когато е лесно, е ясно – всички са на масата. Но когато е трудно, проличава кой е истински отдаден.

Новетика: Какви са реакциите в Тайпе след срещата Тръмп–Си в Пекин, където Тръмп призова Тайван и Китай „да се успокоят“?

Явор Божанков: Разбира се, реакциите са смесени и има тревога. Но трябва да се отбележи, че именно политиката на Тръмп, макар и експресивно представена в неговия характерен стил, изигра положителна роля за отбранителните разходи в НАТО – слонът беше в стаята много отдавна, но Тръмп ни го напомни и ни отвори очите, за да се събудим. Т.е. ако след време той вече няма да е президент, едва ли в САЩ ще настъпи радикална промяна по отношение на тази политика. Ние може да не сме съгласни с начина, по който Тръмп действа, но не можем да отречем, че има резон. Няма как след четири години война Русия–Украйна Европа все още да не е решила базови въпроси за собствената си сигурност.

Като външен наблюдател, без да съм дълбок познавач на отношенията САЩ–Китай, мога да кажа: бих искал да видя американски президент с по-категоричен ангажимент за Тайван. Защото при тях има достатъчно напрежение дали чрез пропаганда или чрез военна интервенция ще се случи потенциална инвазия от КНР. Точно тук съюзниците от Япония (които са доста категорични) и Австралия, но най-вече лидерът на демократичния свят – САЩ – би трябвало да имат по-ясни и категорични послания към своите съюзници, в случая към Тайван.

Новетика: Може би Тръмп бие лек отбой заради идващите междинни избори и войната в Иран?

Явор Божанков: Имам особено отношение по въпроса с интервенцията в Иран. Бях заместник-председател на групата за приятелство с Израел. За мен единствената демокрация, която в този регион въобще устоява – заобиколена от автократични режими – е Израел. И ако при нас говорим за поводи за притеснение, то само можем да си представим какво е всеки ден съседни страни да изстрелват ракети срещу цивилното ти население, а голяма част от партньорите ти да те критикуват, но да спестяват критиките срещу терористични режими, провеждащи атаки години наред. Ще ми се да има малко повече солидарност в тази посока. Бил съм в Тел Авив и знам какво е на всеки 15 минути от вечерята да трябва да се криеш в бомбоубежище заради ракети от съседни държави. В този смисъл Тръмп следва последователна политика – и срещу Иран, и срещу всички съюзници на Китай.

Това е и големият екзистенциален въпрос: ако оставим няколко автократични режима да укрепнат и да се съюзят, проблемът, който имаме днес, ще изглежда незначителен на фона на проблема, който ще имаме след десет години. А те очевидно няма да променят посоката – напротив, възнамеряват единствено да укрепнат, да се съюзят и да оспорят глобалното лидерство. Ако някой иска да се събуди в свят, доминиран от Иран, Китай, Русия и подобни режими – със сигурност аз не съм този човек. Нямам съмнения колко сериозно е положението и трябва да си дадем сметка, че единствено подавайки си ръка между демократичните общества, имаме шанс да устоим на предизвикателствата на днешния ден.

Новетика: Да се върнем на темата за китайското влияние у нас. Какво се случи със сигнала Ви до ДАНС относно действията на китайската посланичка?

Явор Божанков: Подадох сигнал в ДАНС и в Министерство на външните работи. И от двете места получих отговор. Направих необходимото, за да информирам българските служби за тези събития, и оттам нататък поемат те. След като миналия път, грубо казано, ги изобличих публично, не са посмели да реагират. А и не мисля, че ще имат неблагоразумието да го направят отново. Никога не бях виждал посланик, който в прав текст да нарежда на народен представител къде и с кого очаква да го вижда и да не го вижда. Това е скандално само по себе си и показва отношение, но според мен показва и тенденция. Едва ли посланикът на КНР импровизира на своя глава – това е дългосрочна политика и тепърва ще се сблъскваме с нея.

Признавам си, че преди това аз в България, бидейки твърде далеч, съм подценявал доколко Китай е активен у нас. В предишния ни разговор Ви дадох конкретния пример как заради едно пътуване до Тайван получих императивни изречения от посланичката на КНР. Тогава направих случая публичен с цел да привлека общественото внимание. Защото в България мнението за Русия – и положително, и отрицателно – го знаем; хората познават Русия и историята. Китай обаче има имидж на една „глобална фабрика“ и на потенциален партньор, при което забравяме, че все пак си имаме работа с тоталитарен комунистически режим. Това сякаш остава на заден план, затова трябва да насочим вниманието и натам. Големият риск стратегически идва не толкова от Русия, колкото дългосрочно – от Китай.