Що е то „мъжество“ и дали има почва у нас

Dulce et decorum est pro patria mori
древноримска сентенция

Ние на знаем какво е било разбирането за това понятие сред предците ни, отпреди 1 000 000 години (откакто съществува humani generis), но пък ни е известно отношението през последните 6000 години (обхватът на писаната История).

Разбираемо е, че в най-древни времена мъжествеността се е свързвала преди всичко с военната доблест, но по-късно, през разцвета на Великия гръко-римски период (около 3-ти век пр. Хр – 4-ти век сл. Хр.) започна да се обръща внимание и на гражданската доблест.

Характерни в този смисъл са римските истории и митове (някои доказани исторически, други не съвсем) за смелостта, благородството и жертвоготовността на римските граждани в името на родината (patria) и римския народ (populu romanus). По време на Републиката (Res Publica Romana) се раждат за пръв път в света понятията за граждански добродетели – любов към Родината и Нацията, и жертвоготовност в тяхна защита. Неслучайно още в обществото на Римската република възниква максимата: Dulce et decorum est pro patria mori. Неща, които остават чужди за другите световни цивилизации до момента, когато възприемат основните принципи на Великата европейска цивилизация. По това време се утвърждава на по-високо институционално ниво и системата на гражданското демократично управление. Римската република и досега остава най-дълго просъществувалата републиканска форма на управление в човешката история (509–27 пр. Хр.; от изгонването на последния цар, Тарквиний Горди, до установяването от Октавиан на нова форма на управление, Принципат – фактически умерена диктатура с формално запазване на републиканските институции).

Луций Квинций Цинцинат

Рядък пример за римски добродетели е Луций Квинций Цинцинат (Lucius Quinctius Cinncinatus, реална историческа личност, на негово име е наречен известният град в САЩ Синсинати, Cincinnati). Смята се, че той е първият, заради когото е създадена най-висшата и извънредна магистратура в Републиката – Диктатор (Dictator). Това става през 458 пр. Хр., когато галите нападат римската армия и самият Рим е в смъртна опасност. Самият Цинцинат орял нивата си, когато пристигнали пратеници на Сената и му съобщили, че всички магистрати, Народното събрание и Сенатът са готови да свалят пълномощията си и да го изберат за Диктатор.

Според закона Диктатор се назначавал предимно при изключителни събития – най-вече крайна опасност за държавата по време на война (rei gerundae causa). Притежавал абсолютна власт, (включително да осъжда на смърт), но само за шест месеца. В по-нови времена, след приключване на мандата, Диктаторът заставал пред съда на Сената и можел да отговаря за извършени престъпления.

Цинцинат приел пълномощията, организирал нова армия, разбил галите след две семици, след това се отказал от пълномощията си, като се завърнал към земеделската си работа…

Гай Муций Сцевола

Легендата за Гай Муций Сцевола (Gaius Mucius Scaevola, в случая Scaevola – Левак). Заловен при опит да убие етруския цар Порсена, който обсажда все още малкия и слаб Рим, и заплашен с мъчения, за да издаде помагачите си, той се изсмял, пъхнал дясната си ръка в огъня и невъзмутимо наблюдавал как тя гори, пред очите на смаяния цар…

Много от митовете имат някакви реални основи, например родът на Муций действително съществува, но основната цел всъщност била да служат за възпитание на младежта в духа на римския морал, който по-късно се превръща в основа за ЕВРОПЕЙСКИЯ ГРАЖДАНСКИ МОРАЛ и заедно с ХРИСТИЯНСКИЯ МОРАЛ стават един от основните сълбове на Великата европейска цивилизация (от 200 и повече години насам, вече и глобална).

Марк Аврелий

Своего рода обобщение на римските морални принципи са философските записки на Марк Аврелий, виден представител на стоицизма и по съвместителство, римски император, прекарал по-голямата част от живота си извън Рим, в безкрайни военни походи за защита на северните граници на Империята. Той умело съчетава гръцкия стоицизъм с традиционния римски морален кодекс (mos maiorum), чрез основните принципи, изложени в неговите философски бележки, известни под заглавието „Към себе си“:

Constantia (постоянство)
Justitia (справедливост)
Pietas (дълг/благочестие)
Gravitas (сериозност/достойнство)
Fortitudo (мъжественост)

Единодушно е мнението на съвременниците и историците, че той се ръководи неотклонно от тези принципи до края на живота си.

Когато около 169-70 г.г. империята е опустошавана от Чумата (т. нар. „Антонинова чума“), на границата избухва Маркоманската война, а същевременно хазната е почти празна, Марк Аврелий, вместо да увеличи данъците за бедстващото население, организирал публичен търг на огромното императорско имущество и за два месеца го разпродал напълно. Събраните средства отиват за финансиране на военните кампании и за безплатни и достойни погребения за бедните граждани.

Особено показателен за единството между възгледи и дела при императора е случаят с управителя на Източните провиции Авидий Касий. Това е един от най-влиятелните и близки до Марк Аврелий генерали, който, подведен от фалшив слух за смъртта на императора, започва бунт и се самопровъзгласява за такъв. Когато Марк Аврелий научава за бунта, той постъпва точно като римлянин и философ. В реч пред армията той изказва съжаление за разрушеното приятелство и че е лишен от възможността да прости лично на Авидий Касий. Забранява да бъде екзекутиран който и да е от бунтовниците, както и репресии срещу семейството на Авидий.

Междувременно е заловена кореспонденция между бунтовниците и членове на Сената, и на Марк Аврелий донасят един куп писма. Той обаче ги хвърля в огъня, без да ги чете. Обяснил, че го е направил, защото ако научел имената на заговорниците, сърцено му можело да се изпълни с ненавист към тях и можел да постъпи несправедливо… Опитът за бунт стихва отвътре. Собствените му войници убиват Авидий Касий и изпращат главата му на императора. Той заповядва да му се устрои подобаващо погребение, като на герой от войните с партите.

По-любознателните читатели могат да посетят древна Сердика (в София), за да видят точно отляво на входа на Източната порта (при влизане) артефакт от времето на Марк Аврелий. Това е огромен каменен блок, разчупен на три части. Смята се, че такива са били поставени над входните порти. Блокът е занемарен и непочистен, но на него все още твърде ясно се чете гръцки надпис с унциално (едро) писмо, който започва така: ГЕРМАΝΙКОΣ ΣАРМАТΙКОΣ… Това е мемориален надпис за възстановяване крепостните стени на Сердика от името на Марк Аврелий и недостойния му син Марк Комод (той е може би единствената грешка в живота на императора-философ). Ще го познаете по това, че след няколкото реда титли на императора следват няколко реда, които са грижливо изчукани. Това са титлите на Комод (по това време съуправител на баща си), който, вече като император, е обявен от Сената за „враг на римския народ“ и паметта му е изличена (damnatio memoriae) навсякъде в Империята, чрез унищожаване материалните следи от управленито му.

Всики тези принципи на римския граждански морал са надживели времето си и са въодушевявали редица деятели от Средновековието, Възраждането и Новото време. Дейците на Френската и Американската революция са се вдъхновявали от моралните качества на видни римляни и нашироко са използвали римската символика и терминология. Неслучайно в САЩ държавното устройство в значителна степен копира устройството и терминологията на Римската република. Сенатът се намира на Капитолийския хълм (както в древния Рим), а висшите магистрати са „сенатори“. Неслучайно в САЩ има град Синсинати, наречен на римския магистрат, който е смятан за всеобщ образец на гражданска доблест, скромност и себеотрицание.

Жан дьо ла Валет

Един известен пример от по-ново време е т. нар. Велика обсада на Малта от армията на султан Сюлейман Великолепни, продължила четири месеца. Започва на 18 май 1565 г. и изиграва фатална роля за бъдещето на Европа. Фортовете на Малта се отбраняват от около 500 рицари от Ордена на свети Йоан (известни още като хоспиталиери, а по-късно като малтийски рицари) и няколо хиляди местни доброволци, които се сражават срещо 50 000 елитни османци – предимно еничари. Водят се кръвопролитни сражения и след един месец пада миниатюрният форт Сейнт Елмо, отбраняван от 100 рицари, като обаче загубите сред турците са огромни. Загива главният им адмирал, прочутият корсар Тургут Реис. Остават два форта – Сейнт Анджело (главният) и съседния Сейнт Михаел. Обстрелвани са със стотици оръдия, подложени на непрекъснати атаки и опити за взривяване на стените.

Начело на Ордена, същевременно главен стратег и организатор на отбраната, е Великият магистър на Ордена Жан дьо ла Валет, постъпил в Ордена на 20 години и прекарал следващите 50 години в непрекъснати сражения с мюсюлманите.

С желязна воля и тактически гений, той е основен стълб на отбраната, за да могат шепата защитници да удържат срещу огромната и фанатизирана османска армия. Великият магистър съзнателно жертва малкия форт Сейнт Елмо, за да има време допълнително да укрепи двата останали. Но в жестоката битка защитниците се топят един след друг.

На 7 август 1565 г. османските инженерни отряди взривяват част от стените на бастиона Кастилия с огромно количество барут. В пробива на талази нахлуват еничарите, които започват да надделяват над малобройните защитници, които се огъват.

В този момент Великият магистър, вместо да се укрие в главния форт Сейнт Анджело, и въпреки преклонната за онова време възраст от 71 години, облича доспехите и се втурва в пробива. Рицарите се сплотяват около него, за да го пазят. В кървавото клане Жан дьо ла Валет е ранен в крака от гранатна осколка, но не напуска битката, докато османците не са изтласкани. В това време малка кавалерийска част от рицари е изпратена да нападне в гръб османския лагер и започва да избива ранените войници, намиращи се там. Чувайки виковете и писъците в тила, командирът Мустафа паша прекратява атаката, смятайки, че това е очакваната християнска помощ от Европа. Защитниците бързо изграждат нова стена зад пробива.

На 19 август започва най-голямата атака. Турците построяват огромна обсадна кула, по-висока от крепостните стени, наситена със стрелци на горните етажи, облечена в сурови кожи и я доближават до стените. Успяват да овладеят част от стената откъм полуостров Санглеа. Великият магистър заповядва да прокопаят отвор през стената точно срещу основата на кулата и да заложат там огромно оръдие, заредено с две гюлета свързани с верига. Изстрелът прерязва основите на кулата и тя рухва върху атакуващите османци. Няколко подобни опита завършват плачевно за турците. И двете страни са изтощени до краен предел, но османците са многократно повече. За тяхно нещастие обаче в лагера им избухва епидемия. Въпреки това те се готвят за последния щурм. И когато шепата останали защитници смятат, че са загубени и дори започват да приемат Светото причастие в очакване на неминуемата гибел, изведнъж на хоризонта се появяват платна. Европейската помощ!

Идва испанската армада и на брега десантират 8000 свежи и отлично въоръжени войници. Първоначално турците решават, че десентът е по-многоброен и започват да се оттеглят. Но впоследствие командващият Мустафа паша се уверява, че дебаркиращите са твърде малко и решава да се върне и да се бие. Но среща непобедимия строй на испанското „терцио“, което ще владее бойните полета още 100 години. Изтощените и деморализирани османци, независимо, че са по-многобройни, са напълно разгромени. Едва около една трета от първоначалния брой успява да се добере до галерите под дъжд от куршуми и снаряди. Европа е спасена.

Всяка година на 8 септември островът е осветен от светлини и фойерверки, камбаните бият непрестанно и всички къщи са празнично украсени. Това е официалният празник на Малта „Денят на победата“.

А в град Валета, в катедралата „Свети Йоан“, дълбоко в криптата на Великите магистри, точно под главния олтар се намира саркофагът на Жан дьо ла Валет, а латински надпис отгоре гласи: „Тук почива ла Валет, достоен за вечна чест. Този, който беше бич за Африка и Азия и щит на Европа, откъдето прогони варварите със своето свято оръжие, първи е погребан в този град, на който е основател“.

Разбира се, дори и в най-ново време също има подобни вдъхновяващи примери за себеотрицание, доблест и мъжество.

Титаник

Красноречив е примерът с катастофата на кораба „Титаник“ на 14 април 1912 г., който се блъска в айсберг и потъва за около два часа. Капитанът дава заповед да се спуснат спасителните лодки (били са недостатъчни за всички на борда) и в тях да се настанят само жените и децата.

На борда е имало 2204 пътници и екипаж (броят варира от 2201 до 2240, поради грешки в списъците), в т. ч. 1756 мъже и 448 жени (децата са разпределени между жени и мъже). Оцеляват общо 710: 21.3% от мъжете (374), и 70.5 % от жените (316). Поради избухналана паника много жени отказват почти до самия край да се качат в лодките и да се спуснат с тях от 20-30 м височина с опасност да се разбият в корпуса… Трябва да се има предвид и следното: от общо 20 спасителни лодки са спуснати общо 18, а последните две отплуват сами след потъването. Във всяка лодка е имало средно 12 членове на екипажа, т.е. общо 216 души като управляващи и гребци. Поради недостиг на палубата на обучени моряци, управлението на лодките е поверено и на стюарди, готвачи и огняри, които нямат опит в мореплаването. Така броят на спасените пътници мъже възлиза на 374 – 216 = 158 души. От тях поне 50 скачат във водата и са спасени от лодките, повечето от които не са били претоварени.

С други думи, ако приемем, че хората от екипажа са разпределени в лодките съгласно правилата, излиза, че броят на пътниците мъже, които неправомерно са се качили първоначално в лодките е около 100 души, т.е. около 6% от мъжете!

За съжаление, между мъжете, които успяват по един или друг начин да се качат в лодките преди спускането, е и председателят на компанията „Уайт стар“, на която принадлежи Титаник – Брус Исмей. Той успява да се качи в една от лодките, но оцеляването му предизвиква огромен обществен скандал. Обществото и медиите го заклеймяват като страхливец и репутацията му е напълно съсипана. Прекарва остатъка от живота си в изолация, презиран от всички.

За разлика от него, редица богати и известни пътници отказват всякаква мисъл за спасение, следвайки кодекса на честта. Например известният богаташ Джон Астор IV, един от най-богатите хора в Америка, след като качва на лодка бременната си съпруга, е видян последно да чака на края на палубата, заедно с домашния си любимец. Известният индустриалец Бенджамин Гугенхайм отказва спасителна жилетка и място в лодка, казвайки: „Нито една жена няма да може да каже, че Бен Гугенхайм е страхливец“. Заедно със своя секретар се връща в каютата, за да облече смокинг и да срещне смъртта като джентълмен.

Но най-впечатляващият подвиг е този на инженерите и техническите специалисти на кораба под ръководстоно на главен механик Джоузеф Бел, осигурили повече от два часа електрическа мощност за осветлението на целия кораб и за работа на помпите. Доказването на този подвиг стана възможно съвсем наскоро, след създаване на пълномащабния Цифров модел на Титаник, който предостави неоспорими материални доказателства за героичните действия на инженерите, чрез повече от 715 000 детайлни изображения.

Когато корабът се блъска в айсберга, водата започва да прониква през малки цепнатини с обща площ около 1 кв. м, но всяка секунда се вливат по 4 т водна маса и конструкторът на кораба изчислява, че той ще потъне след около 2-2.5 часа. Започва наводняване на котелните отделения и те излизат поетапно от строя. Тогава главният механик свиква всички корабни инженери и специалисти – 40 души, заповядва да гасят поетапно пещите, за да не експлодират котлите (което щяло да потопи незабавно целия кораб), като същевременно освобождава от служба огнярите и машинистите – около 300 души. Остава незасегнато само котелно отделение №2, разположено най-високо, както и резервните генератори над него. До самия край инженерите управляват целия кораб, изключват клапаните на наводнените котелни помещения, същевременно обслужват котлите в котелно №2, захранват ги с въглища и вода, и поддържат работата на генераторите.

Изглежда нито един от тях не е напускал поста си и така осигуряват захранване за осветлението в целия кораб при безлунната нощ, както и работата на помпите. По този начин са спасени стотици животи и е осигурено спускането почти на всички лодки (генерирана е и пара за парните кранове, с които те се спускат).

Сега вече е разрешена загадката, защо коръбът е ярко осветен до самото си разцепване на две и потъването – трагедия наблюдавана от няколкостотин пътници и екипаж по лодките. Цифровият модел показа, че главният паров клапан към генераторите е бил отворен до самия край, а котлите са били горещи и под високо налягане, когато са експлодирали. Вижда се, че корабът се е разцепил точно през котелно №2 и само това е прекратило работата на инженерите.

Героизмът и мъжеството на инженерите от Титаник, макар и безспорно доказани след повече от 100 години, би могъл да бъде вдъхновяващ пример за младите мъже дори и сега, ако тези факти не бяха неглижирани и малко известни.

А и няма да бъдат, защото противоречат на тезата на неомарксистката джендър идеология за „дегероизацията“ и „токсичната мъжественост“ и инструменти за феминизация на мъжкия пол, който бил вреден в много отношения.