Защо мъжкият пол бил вреден

Това е стара теза на неомарксизма. Явен намек има в т. нар. „Истанбулска конвенция“. Преамбюлът на документа (абзаци 9 и 10) започва с излагане идеите на Фридрих Енгелс за угнетяването на жените от мъжете (виж „Произход на семейството, частната собственост и държавата“), които като червена нишка преминават през целия документ.

Трябва дебело да се подчертае, че Енгелс е известен не само като съидейник и приятел на Карл Маркс, но и като „баща на матриархата“ и предтеча на „културния марксизъм“. В Конвенцията съвсем ясно се разчита почеркът на ударния ешелон на неомарксизма: крайнолевия феминизъм, чиято чудовищна цел, по всичко личи, е разпалване на война между половете. А това би означавало и началото на края за humani generis.

Базовият вариант на документа е написан през 2011 г. от група леви феминистки-лесбийки, ръководени от Айше Фериде Акар, професор от Техническия университет в Анкара. Теоретичната му основа се явява неомарксистката теория (по-точно Втората ревизия на класическия марксизъм), чиято база е създадена от философите на т. нар. „Франкфуртска школа“ и от сравнително новата „теорията за джендъра“ (създадена от Джудит Бътлър), според която биологичният пол е фикция и не е актуален в контекста на бъдещето човешко развитие. Щял да го замести „социалният“ пол (джендър). Той бил свободно избираем (!) и програмируем (!), и щял да доведе в крайна сметка до унификация на пола, т.е. до безполовото общество, което пък, в съчетание с мултикултурализма и други идейни движения на неомарксизма (ЛГБГ-изъм, затоплизъм/зеленизъм, наркоманизъм, фрийчалдизъм, веганизъм, абортизъм, наркоманизъм и т.н.), ще освободи света от всяко потисничество и от хегемонията на мъжете (най-вече белите!).

Изобщо цялата Конвенция е изградена върху тезата за противопоставянето между половете, вследствие „подчинението на жените от мъжете“, представена чрез методика, аналогична на тази от марксистката теория за класовата борба.

Телевизионна новина

В контекста на горепосоченото, важна телевизионна новина облетя необятните простори на Отечеството:

Мъжкият пол бил вреден за климата (най-малкото), защото средно давал по-голям въглероден отпечатък – основната мантра на затоплизма/зеленизма (левичарско движение позиционирано върху идеологическата платформа на неомарксизма).

Този основополагащ извод беше направен в една от редовните програми „Социална мрежа“ по ТВ Нова, канал Нова Нюз от 22 януари 2026 г. (минута 14:00 до края на предаването).

Тук водещата журналистка си партнираше със Зорница Спасова, автор в „Климатека“ (платформа, която пропагандира лявото разбиране за климатичнита промени и е силно подкрепяна със средства от Европейската Климатична Фондация (ECF), про-лява организация с неясно финансиране) и, забележете, главен асистент в Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването, т.е. лице държавен служител, което не бива да се ангажира с политически пристрастия.

Така или иначе, разговорът се съсредоточи най-вече в разделението мъже-жени по отношение вредностите към Планетата.

Доказано беше, като две и две четири, че мъжкият пол е вреден.

– По отношение на храненето, мъжете средно в света били отговорни за генериране на 10–26% повече (в сравнение с жените) от проклетия CO2, гробокопачът на Планетата. Това се дължало най-вече на гнусния навик на мъжете да ядат месо, и то предимно червено! Защото месото се добива от животни, които пък тровели атмосферата с CO2. От своя страна жените ядат месо по-малко и по-рядко от мъжете, като избягват вредното червено, а предимно си купуват дрехи и козметика, които вредят много по-малко. Събеседничката дава пример с една 250 г телешка пържола (отврат, нали!). Тази пържола дава въглероден отпечатък колкото 10–20 тениски, или колкото шкаф с козметика. При това тези козметични стоки се използвали многократно за разлика от пържолата. За съжаление се констатира, че вегетарианците и веганите, т.е. съзнателните индивиди сред мъжете, са много по-малко, отколкото сред жените.

– Много тежко било и положението при шофирането. Шофират средно 64% от мъжете и 35% от жените, като последните шофират на много по-къси разстояния. Това означава отново няколко пъти по-висока вредност към Планетата от страна на мъжкия пол…

– На всичкото отгоре, о, ужас, мъжете били много по-малко склонни да приемат „научния консеснсус“ (?!) за климатичните изменения (каквото и да значи това). За разлика от тях, жените се отнасяли с грижа към климата и Планетата. Затова решението, според събеседниците, било само едно: повече жени в институциите за климата (т.е. както ни учи „Истанбулската конвенция“ – необходимо е „овластяване на жените“, очевидно за сметка на мъжете).

– И накрая, главното: 10% от най-богатите хора причинявали 50% от емисиите на CO2. И понеже преобладаващият брой от тези 10% са мъже, то от само себе си се натрапвал извода, че ако ги ЕЛИМИНИРАМЕ (така е в разговора!) нещата щели да се подобрят…

Подобни възгледи не са нещо случайно или епизодично в редакционната политика на споменатата програма.

Човекоубийството е благоприятно за Планетата

Не вярвате ли?

Ето ви един пресен пример по същия канал – програмата „Непознатите земи“ от 5 октомври 2025 г. Предаването е за Чингиз хан, а в съвременната левичарска интерпретация той е прогресивен деятел, и за разлика от европейците, не бил унищожавал никакви цивилизации (?!).

Та величаейки хана, водещият журналист най-безсрамно и нагло заяви по едно време: „… Той [Чингиз хан] може да се каже, че е първият екоактивист, защото се твърди, че е убил толкова много хора, че в резултат е намалил въглеродния отпечатък на Планетата“.

Когато чуе такова нещо, обикновено нормалният човек онемява, но някому явно такива човеконенавистни твърдения не правят впечатления… Според такава античовешка логика можем да се представим колко благоприятно е било за Планетата убийството на 6-8 милиона цивилни от националсоциалистите (1935-1945), да не говорим за убийството на 100-140 милиона от комунистите (1918-1989) и колко много е спаднал въглеродният отпечатък!

Така че можем да оспорим извода на горепосочения телевизионер: според тази методика може би Първият екоактивист е Мао Дзъдун с актив от 60-80 милиона жертви, вторият – Йосиф Сталин, с 40–50 милиона, трети се нарежда Владимир И. Ленин с около 10 милиона убити, четвърти – Адолф Хитлер с 6–8 милиона жертви (трябва да се отбележи, че борбата за трето и четвърто място все още не е окончателно решена).

Впрочем идеята за редуциране на човешката популация с цел намаляване въглеродния отпечатък не е чужда на неомарксисткото течение затоплизъм/зеленизъм и неведнъж се прокрадва между редовете – хората били вредни за Планетата и Животните, затова последните два СУБЕКТА (?!) имали предимство.

Така че такива твърдения не са изненадващи, но защо се появяват в тази голяма телевизия, в която работят изявени професионалисти? Пролевичарската насоченост в програмите на някои от големите медии е видна от цялото общество. Например какъвто и да е предметът на обществено-политическите предавания, в повечето от тях според шаблона на сенатор Катон Стария, винаги ще има „петминутка“ за злословие към (чудовището) Тръмп. Разбира се, често се величаят и еднополовите бракове, правата на гей-общностите и всякакви аспекти на джендър идеологията… Дали тези насоки се определят от ръководствата/собствениците на съответните медии или пък са инициатива на редови „прогресивни“ журналисти (евентуално съблазнени от Мамона), ние не знаем…

Неомарксизмът, джендър идеологията и мъжкият пол

Знаем обаче друго – това, че за неомарксизма/джендър идеологията мъжете (най-вече белите) са обявени за Враг №2 на левичарското/прогресисткото движение. Те следват Европейската цивилизация (и християнството), които са Враг №1.

Защото мъжете били агресивни, войнолюбиви и склонни към насилие. Във всеки мъж се таяло чудовище и затова бил склонен на насилие към жените и животните. Затова насилието към жени, включително и убийство, трябвало да се разглежда като изключителен и особен вид много тежко престъпление (същото се отнася и до животните). От това следва, че животът на мъжете е от по-малко значение (въпреки, че убийствата на мъже са в десетки пъти повече от тези на жени), което и трябва да се демонстрира чрез създаване на съответните закони, които в някои отношения вече са факт и в България: според последните изменения, казват, че за убийство на животно (гръбначно – sic!) на човек може да се наложи наказание до 11 години, докато ако човек убие човек (например в автокатастрофа), понякога може да се отърве с условна присъда… Следва и друго – на обществото трябва да се втълпи, че жените не са едното от двете лица на вида homo sapiens, а някакъв особен друг вид със собствена история („История на жените“ се преподава вече и в България), при това хилядолетия наред потискан от мъжете (по Енгелс, пак там).

Разбира се, за най-голямото тайнство на Вселената – любовта между жените и мъжете, и дума не може да става (пак там). Още Енгелс постулира, че в буржоазвото общество, за брак по любов и дума не може да става. Една известна лесбийка, тогава министър-председател на автономната испанска област Баския, каза преди години, че „романтичната любов [между жената и мъжа] е буржоазна измислица“… От друга страна пък белият мъж (т.е. европеецът) бил виновен за всички злини за човечеството в историята: войните, робството, завоеванията, конкистадорите, кръстоносците… и най-вече създаването на Европейската цивилизация, унищожила редица развити (живеещи в каменната епоха!) цивилизации: африкански, великите американски цивилизации, други азиатски … потиснали развитието на китайската и индийската цивилизации и т.н. престъпления… (видно е, че наистина мъжете са най-опасни за неомарксизма, защото са непокорни, агресивни и бунтари.) От друга страна Монголите, Ислямът, Османската империя, макар и водени от мъже, почти не са виновни за нищо, защото се борят срещу европейците и християнството.

Борбата срещу мъжкия пол

… Мъжете трябва да станат женствени, жените – мъжествени, както е прокламирано в т. нар. „Истанбулска конвенция“ (да се разрушат „стереопипите на пола“). За целта обществото трябва да се доминира от жените, които по-лесно се управляват, за да може да се изгради мечтаното (от неомарксисти и всякакви други левичари) „Ново общество“.

Основната теза е, че жените могат да вършат всичко, което могат мъжете, а също и обратно (както е известно мъжете можели да раждат и да кърмят).

Мечтата на левичарите/неомарксисти се движи от мъжествени, могъщи, умни и смели жени и женствени, слаби, глупави и страхливи мъже (и едните, и другите – вече любими персонажи на почервенелия Холивуд през последните десетилетия), до еднополови същества (по Джудит Бътлър). Затова трябва да се насърчават: ЛГБТ-движенията и съответните масови прояви (прайдове, гей-сватби и т.н.), а също сексуалното възпитание от 3-годишна детска възраст, както и гей- и джендър детска литература и филми (вече и в България), а също инцестът, и т.н.

Лидери в борбата срещу мъжкия пол са активисти от ЛГБТ движението и преди всичко лесбийките. Една известна българска писателка-лесбийка наскоро публично заяни, че истинският мъж трябвало да бъде… „феминист“.

Такова развитие започна вече да се отразява в медийното пространство, във филмите, по телевизиите, в пресата, в училищата, за да свикват поколенията и така да бъдат индоктринирани в неомарксизма. Рекламите трябва да показват повече жени, отколкото мъже, във филмите централен персонаж трябва да бъдат жени, дори и да не изпълняват главна роля. Показването само на мъже, дори само в една картина не се препоръчва, дори и в театрални постановки (имаше такъв скандален случай в Германия). Априори се предполага се, че Геномът и генетиката са без значение, а само възпитанието ще формира новия човешки вид (теорията на Тр. Д. Лисенко в СССР), т.е. социалното инженерство, напразно бленувано от Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, както и плеяда социалисти и комунисти, ще бъде осъществено от неомарксистите (В. Бенямин, М. Хоркхаймер, Т. Адорно, Л. Льовентал, Х. Маркузе, Ер. Фром…).

Съвременните неомарксисти/джендъристи смятат, че половете и расите са социален конструкт, а не физиологичен (генът няма значение) – днес решаваш да си жена, утре ти харесва да си мъж, вдругиден чернокож, а после азиатец…

Теоретична обосновка

Една от фундаменталните обосновки за вредността на мъжкия пол е свързана с „борбата за климата“ – главният девиз на неомарксистката джендър идеология, зад който крият човеконенавистните си намерения за „деконструкция“ на мъжкия пол. Подобно на другите престъпни тоталитарни идеологии – комунизмът и националсоциализмът, които се криеха под девиза „освобождаване на пролетариата“, или „осигуряване на жизнено пространство“, неомарксистите измислиха „борбата за климата и Планетата“, за да оправдават собствените си престъпления. Забележете, че нито комунистите, нито националсоциалистите си поставяха за цел елиминиране по един или друг начин на половината от човечеството. Те бяха „по-скромни“, смятаха да „неутрализират“ само „експлоататорите“ и „непълноценните народи“. Такова грандиозно престъпление все още никой в световната история не е замислял!

Обосновката за борбата срещу мъжкия пол, като вредител на климата, се прави в трудовете на леви феминистки-екоактивистки. Тези произведения, в най-добрия случай представляващи нискокачествена псевдонаука, откровено пропагандират идеи придставляващи престъпление срещу човечеството.

Ето някои от основните материали, върху които почива идеята за това грандиозно престъпление – елиминиране по един или друг начин на мъжкия пол. Обикновено оттам струи омраза към (белите) мъжете и всичко онова, което е свързано от хилядолетия с качествата на мъжкия пол. Писани са по правило от крайно леви феминистки (обикновено лесбийки, много по-рядко от хомосексуалисти).

1. Кара Дагет – концепцията за „петролната мъжественост“

В своя влиятелен труд професор „Петро-мъжественост: авторитарна енергийна тревожност и отричане на климата“ (Petro-masculinity: Authoritarian Energy Anxiety and Climate Denial) (2018), Кара Дагет (Cara Daggett) създава концепцията за Petro-masculinity (петро[лна] мъжественост), като директно свързва изкопаемите горива с мъжката идентичност. В посочения труд буквално се твърди: „Изкопаемите горива означават повече от просто печалба; те са вплетени в концепциите за бяла мъжка идентичност… Ето защо климатичният скептицизъм не е просто липса на информация, а е реакция за защита на мъжествеността, която се чувства застрашена от зелените политики“.

Концепцията за Petro-masculinity почива върху основното твърдение, че изкопаемите горива (нефт, въглища) са не само икономически ресурс, но и символ на мъжката сила и историческо господство (над жените). Според концепцията защитата на ДВГ или отричането на климатичните промени от страна на определени мъжки общности е опит за запазване на патриархалния статус в обществото. А пък климатичният скептицизъм бил форма на „защитна мъжественост“.

2. Вандана Шива

Вандана Шива (Vandana Shiva) е друга известна представителка на екофеминизма. Тя е видна индийската активистка и неомарксистки теоретик, който често говори за вредата от мъжкия пол в науката. Така например в книгата си Ecofeminism (съавтор с Мария Мис) тя пише: „Модерната наука е патриархален проект, който обективизира природата и жените. Смъртта на природата е заложена в мъжкия стремеж към контрол, където прогресът се измерва чрез способността да се доминира над всичко живо.“

Екофеминистките като Вандана Шива (и Каролин Мърчант) твърдят, че nаучната революция и Просвещението са влошили отношението към Земята. Изобщо в неомарксисткия екофеминизъм се издита тезата, че мъжкият пол е обречен да „завладява“ и „опитомява“, което води до изтощаване на екосистемите. Те правят пряка връзка между насилието над жените и насилието над природата.

3. Мартин Хултман

Мартин Хултман (Martin Hultman) е водещ изследовател в Швеция по темата „мъжественост и климат“. Той анализира защо мъжете са по-склонни да отричат екологичните проблеми. В неговите изследвания се твърди, че моделът на „мъжа-хранител“, изграден по време на индустриализацията, е органично свързан с експлоатацията на природни ресурси. Той нарича това Industrial/Breadwinner Masculinity, и вижда природата единствено като ресурс за захранване на икономиката.

Неомарксистките общности често атакуват капитализма, който според тях е движен от традиционни мъжки ценности. Твърди се, че мъжката роля в икономиката е фокусирана върху експлоатацията и натрупването (производството), докато женската е фокусирана върху грижата и поддържането на живота (регенерацията). Следователно капитализмът (създаден предимно от мъже за мъже!) изисквал безкраен растеж на ограничена планета и затова той е метастаза, която води до екологичен колапс. В левичарските източниици този процес се обяснява с това, че мъжете са по-малко склонни да приемат екологичен начин на живот, защото подсъзнателно свързват грижата към природата с женствеността. За да защитят своята мъжествена идентичност, те целенасочено избират по-замърсяващи продукти (например големи джипове или консумация на месо).

В средите на левите екоактивиски отдавна се е утвърдил терминът „токсична мъжественост“, като се имат предвид утвърдените, откак съществува humani generis качества, които характеризират мъжкия пол. От само себе си се разбира, че „токсичната мъжественост“ е едва ли не главната екологична заплаха, от което следва, че този проблем трябва да се разреши чрез ликвидирането ѝ… В тези среди се твърди, че нормите на традиционната мъжественост забраняват проявата на уязвимост и емпатия. С други думи, ако емпатията към животните и природата се счита за „слабост“ или „женственост“, тогава мъжете са социално принудени да подкрепят разрушителни индустрии, за да докажат своята коравина (!).
Като резултат, много левичарски манифести призовават за „отменяне на пола“ или „деконструкция на мъжествеността“ като единствен път към спасението на биосферата.

Токсична мъжественост и климатична промяна

Понятиятя за „токсична мъжественост“ и „климатична промяна“ често се появяват в есета на Greenpeace или The Ecologist. Токсичната мъжественост, дефинирана от норми на доминация, агресия и потискане на емоциите, директно подхранвала изменението на климата, като насърчавала поведение с високи емисии и се съпротивлявала на устойчиви, „женствени“ практики. Тази рамка води до прекомерна консумация, като например шофиране на по-големи превозни средства и по-висока консумация на месо, което води до 16% повече въглеродни емисии от мъжете в сравнение с жените. (виж по-горе за отражението в България)

Каролин Мърчант – „смъртта на природата“

„Смъртта на природата: жените, екологията и научната революция“ (1980) от историка Каролин Мърчант (Carolyn Merchant) е класически текст за връзката между патриархата и научната революция. Това е една от първите книги, които изследват научната революция през призмата на феминизма и екологията. Тя може да се разглежда като пример за феминистка утопична литература от края на 70-те години на миналия век.

Авторката изследва как историческият преход от възприемането на Земята като жив организъм към възприемането ѝ като машина е бил използван за оправдаване на господството както над природата, така и над жените. Чрез изследване на образи и метафори, пряко свързващи природата и жените, и променящи се нагласи към науката и технологиите, книгата твърди, че това, което някога е било необходимост от упражняване на ограничение, се е превърнало в разрешение за контрол и експлоатация.

„Смъртта на природата“ допринася за развитието на екофеминизма в САЩ през 80-те години на миналия век, наред с произведения на автори като Марго Адлър, Мери Дейли, Сюзън Грифин, Шарлийн Спретнак и Стархоук. То е оказало забележително влияние в областта на историята на околната среда, философията и феминизма заради „безпрецедентното научно внимание“ към историческите връзки между феминизацията на природата и натурализацията на жените.

Ecofeminist Manifesto

„Манифест на екофеминизма“ (Ecofeminist Manifesto) е поредица от документи, написани от група авторки, които развиват и защитават отличителен феминистки подход към околната среда. Според тях освобождението на Земята е невъзможно без премахване на мъжката доминация.

Хаштагът #killallmen

Хаштагът от години служи за най-грозни нападки срещу мъжкия поли и дори към убийство на мъже и момчета. Той беше много популярен онлайн и често следваше коментари като „Мъжете са боклук/измет“, „Светът вече не се нуждае от мъже“, „Горда съм, че мразя мъжете“, „Светът би бил по-добър без мъже“, „Всичко, за което мъжете са добри, е да умрат във война“, „Да си мъж те прави автоматичен неудачник“ и „Иди се самоубий и помогни за увеличаване на процента на самоубийствата сред мъжете“ … Може да се продължава…. Някои коментари се опитват да оправдаят, омаловажат и извинят мизандрията и хаштага KillAllmen с думите: „Това е само шега“. Въпреки, че има редица потребители на социални медии, които изрично пишат: „Убий всички мъже. Не се шегувам“. или пък: „Баща ми може да умре точно пред очите ми и няма да почувствам и грам емоция“…

В началото на 2020 г. австралийската „феминистка“ Клементин Форд написа в Twitter: „Коронавирусът не убива мъжете достатъчно бързо“. Процесът по „затварянето“ или ограничаването на хаштага не се случи в един конкретен ден, а беше вълна от мерки на големите платформи (TikTok, Instagram, Twitter/X) основно в периода 2020-2021 г. Платформи като TikTok и Instagram започнаха масово да премахват съдържание с този хаштаг, аргументирайки се, че той директно подтиква към насилие и нарушава политиките срещу реч на омразата, насочена към защитени групи (в случая – пол). Много потребители (особено в средите на радикалния феминизъм или Gen Z) твърдяха, че фразата е иронична и цели да подчертае системното насилие срещу жени. Модераторите на социалните мрежи обаче решиха, че алгоритмите и общите правила не различават ирония и реална заплаха за насилие.

S.C.U.M. – Общество за отрязване на мъжете

S.C.U.M., или Обществото за отрязване на мъжете, е идея, базирана на едноименния манифест, публикуван през 1967 г. от радикалната американска феминистка Валери Соланас. По това време е бил описван като сатира или пародия, докато авторката не се опитала да убие Анди Уорхол година по-късно.

Проблемът е разгледан подробно и критично в научната статия „Момчетата и тежестта на етикетите. Изследване на изучаването на мъжествеността в училищата“.

Там се казва, че фразата „токсична мъжественост“ вече се е наложила в общественото съзнание. Тъй като липсва стабилно определение, потребителят трябва сам да реши как да я приложи. Както отбелязва цитираният в статията автор Ричард Рийвс, „фразата сега се отнася до всяко мъжко поведение, което потребителят не одобрява, от трагичното до нормалното“. И както също подчертава, „токсичната мъжественост“ е обвинявана „наред с други неща, за масови стрелби, насилие от банди, изнасилвания, онлайн тролинг, изменението на климата, финансовата криза, Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и нежеланието да се носи маска по време на пандемията от Covid-19“. … Мъжествеността се отнася до набор от естествено срещащи се черти, свързани с мъжете и момчетата. Ако тези черти са токсични, по подразбиране мъжете са естествено несъвършени. Чрез патологизиране на мъжествеността по този начин, няма начин мъжете и момчетата да избягат от своята токсичност, защото тя им е присъща по дефиниция на техния пол. Както психологът д-р Джон Бари пише: „Този разказ е и контрапродуктивен. Не е трудно да се разбере как хората може да не харесват да им се казва, че има нещо фундаментално нередно с тях, просто поради непроменима характеристика, която притежават“.

Този сценарий е паралелен с неотдавнашната негативна реакция срещу инициативите за многообразие, равенство и приобщаване (DEI) на работното място. Много хора са отегчени да им се казва, че трябва да бъдат „антирасисти“ или „съюзници“, вместо просто да бъдат уважителни и учтиви към всеки човек, с когото работят. Законът и съдилищата трябва да са достатъчни за справяне с тези, които наистина дискриминират другите. … Освен с всякакви негативни характеристики, „токсичната мъжественост“ се свързва неявно (или съвсем явно) с такива характеристики на мъжкия пол като кавалерство, рицарство, свободолюбие, смелост.

Най-известният (навремето) съветски дисидент Владимир Буковски бил шокиран, когато в един американски университет на Източното крайбрежие (в края на 70-те години, когато вече беше разменен от СССР срещу Луис Корвалан, генерален-секретар на Чилийската компартия) станал свидетел на следното: в един от коридорите на университета направил път на две жени да минат през някаква врата, а те минавайки покрай него, изсъскали „мъжка свиня“. Когато издадоха неговите книги в България (90-те години), този епизод предизвикваше недоумение. Тогава още не знаехме, че в Америка вече беше разцъфнал неомарксизмът, а това беше едно от неговите главни движения – левичарският феминизъм, който вече беше започнал борбата врещу „токсичната мъжественост“. Случката има просто обяснение – проявата на кавалерство от страна на мъжете към жените е акт на „партриархално превъзходство“ и затова е укоримо.

В същата категория попадат и качества като рицарство и особено смелост и героичност. Цяло левичарско движение в историческата наука се занимава с „дегероизация“ на видни исторически личности (мъже, разбира се). Преди няколко години във видния левичарски сайт DW се появи „научен“ материал, който доказваше като две и две четири, че Ричард Лъвското Сърце всъщност е … нещо като страхливец…

Не остават назад и в българската историческа гилдия. Наскоро един млад историк, посветил се на военната история, издаде биография на Наполеон. Един бегъл прочит създава впечатление, че се върви също към дегероизация на образа. Както е известно, Наполеон неведнъж е проявявал лична смелост, не само като генерал, но и като император. Всички негови независими биографи отбелязват решаващата битка при моста Арколи (15-17 ноември 1796 г.) от Италианската кампания на генерал Бонапарт (специално отбелязана от Клаузевиц като пример за моралните измерения на войната). В нея той проявява изключителна лична смелост, като лично оглавява поредната атака на френската армия. От сигурна смърт го спасява единствено саможертвата на адютанта му, полковник Мюирон, който го прикрива с тялото си. Цялата битка е пропусната от автора в иначе обемистото му съчинение. Пропуснат е и епизодът с последващия мирен договор от Кампо формио, близо до Виена, където генерал Бонапарт проявява необикновена решителност и находчивост.

Крайната цел

Тя не се изчерпва само с премахване на „мъжката доминация“ и евентуална „деконструкция“ на мъжкия пол. Не, целта на неомарксизма и неговите движения има по-широк обхват:

Това е „деконструкция на буржоазното семейство, морал и държава“ и изграждане върху руините на „Прекрасния Нов свят“. Там, където ще живеят „Новите хора“ – безполови, еднакви и лесно управляеми, с мозъци, качени в Облака, където ще се контролират от ИИ. Те цял живот ще се занимават само с игри, наркотици и развлечения в Добавената реалност, а Работата ще се върши от Машините (по Х. Маркузе). От своя страна Новото общество ще се състои от Новите хора, от Изкуствените човеци (роботизирани ИИ), от Животните, от Планетата, от Океаните, от Моретата, от Планините, от Горите и т.н. каквото се сетите, като всички от изброените са СУБЕКТИ с еднакви права.

Досещате се, че това е щял да бъде истинският край на историята за humani generis и същевременно краят на вида homo sapiens, еднакво вредни за Планетата, Животните и т.н. Дали това ще се случи, се решава към момента единствено в Америка, независимо дали това се харесва някому, или не.

По-възрастните читатели сигурно ще бъдат налегнати от натрапчиво déjà-vu, защото подобни заклинания са чували и преди 50-60 години, но в интерес на истината дори и тогава те не са били чак толкова безумни… Така например, при комунизма се пропагандираше изтребването само на една класа (буржоазията) сред всички народи, националсоциалистите пък смятаха да унищожат изцяло няколко народи. Но на никоя тоталитарна идеология дoсега дори не е хрумвало да се опитва да унищожава вида homo sapiens. Чудовищният характер на това престъпление е съвсем непостижимо за нормалния човешки ум. Но да не забравяме, че изконната, макар и неофициално формулирана цел на неомарксизма, постулирана още при създаване на на т. нар. „Франкфуртска школа“, е „да се превърне нормата в патология и патологията – в норма“!

Внимавайте Хора, чудовищни престъпници се подвизават сред нас!