Срещата на върха Тръмп-Си в Пекин: какво може да се обърка?

Президентът Тръмп често хвали китайския диктатор Си Дзинпин, с когото има планирана среща 14-15 май 2026 г. в Пекин. Но какво, ако това чувство не е взаимно? Все пак Си не само отдавна води „безгранична война“ срещу САЩ, но и многократно подкопава президентството на Тръмп. Например китайските комунисти се отметнаха от ангажиментите си за сключване на търговско споразумение, което целеше да коригира много от техните злоупотреби и да бъде огромна победа за Тръмп. След това предприеха атака с биологично оръжие (ковид), която отне живота на милиони хора по света и блокира глобалната икономика. Освен това се съобщава, че китайците са използвали достъпа си до американски хардуер и софтуер за преброяване на гласовете, за да помогнат за предотвратяването на преизбирането на Тръмп през 2020 г.

Сега Си превъоръжава Иран, спира достъпа до редкоземни минерали и продължава вноса на смъртоносен фентанил. Той дори заплашва американските компании – които предателски помогнаха за поддържането на режима му, финансираха военната му модернизация и прехвърлиха технологии с патент и в някои случаи с двойна употреба – като възпрепятства опитите им да напуснат Китай, и спазването на американските санкции.

Уебинар на CPDC (Комитет по настоящата опасност от Китай) от 8 май 2026 г. разглежда: какво може да се обърка при срещата на върха в Пекин в условия на война в Иран? Дали растящото двустранно напрежение САЩ-Китай и тежките икономически, политически и други проблеми на Си, няма да го провокират да нахлуе в Тайван? Дали при тези обстоятелства не би било разумно Тръмп да отложи пътуването за пореден път? И ако това не стане, как могат да бъдат сведени до минимум евентуалните сериозни рискове от провеждането му?

* * *

Франк Гафни: Днес китайската комунистическа партия (ККП) е в сериозно затруднение. Това не е първият път в нейната дълга и порочна история на лошо управление на китайския народ — около 100 млн., от които тя изби по време на това си пагубно управление. Но това е един от онези моменти, каквито има няколко пъти в миналото и в които САЩ могат да се намесят и помогнат за спасяването на ККП, като по този начин ѝ позволят да продължи да преследва целта си да унищожи САЩ. Трудно е да си представим по-нежелан изход, но той е напълно възможен, отчасти защото президентът на САЩ Доналд Дж. Тръмп ще пътува до Пекин за среща на върха с лидера на комунистически Китай Си Дзинпин.

Как посещението на Тръмп в Китай ще бъде възприето от ККП? Какъв може да бъде резултатът от срещата и как сериозните рискове за САЩ могат да бъдат смекчени? Най-сериозният риск е Тръмп отново, волно или неволно, да се окаже в ролята на поддръжник на ККП — за наша огромна вреда и за вреда на свободата и хората по света, които я ценят, и се радват на нея или копнеят за нея.

Пръв ще говори капитан Джеймс Фанел от Военноморските сили на САЩ, бивш началник на разузнаването и информационните операции на Тихоокеанския флот на САЩ, съавтор на книгата „Приемането на комунистически Китай: най-големият стратегически провал на Америка“ заедно с д-р Брадли Тейър.

Капитан Джеймс Фанел: Срещата на върха очевидно е много важна за президента Тръмп. Мисля, че той се опитва да постигне търговски сделки, които да купят на Америка време, за да превъоръжи и преориентира армията ни, както и да изгради икономическата ни мощ, за да устоим на враждебното отношение на ККП към Америка, което той много добре разбира.

Когато говори любезни думи по адрес на Си, мисля, че го прави с конкретна цел: да печели време, за да се измъкнем от доминацията на Китай в области като редкоземните елементи и да се справим с нарастващата им армия — техният флот е по-голям от нашия.

С Брад написахме тази книга за това как сближаването с комунистически Китай е стратегически провал за Америка. Но не само на президентско ниво. Става въпрос за 40 години ангажираност с Китай на ниво цялостна държавна политика. Не мисля, че днес, при президента Тръмп, виждаме това.

Що се отнася до Иран, мисля, че той се опитва да постигне споразумение, което да използва, за да каже на Си в Пекин: „Виж сега, приятелю, аз контролирам достъпа ти до петрола от Близкия изток. САЩ и нашият флот го контролират. Ако искаш да си партнираме икономически, тогава ще трябва да се съобразяваш с нас“. Това е желанието на президента. Въпросът е дали това споразумение ще се осъществи навреме. Ако иранците се отметнат и не получим помощ от Китай, за да накараме Иран да подпише сделката, тогава тази среща може отново да бъде отложена.

Определено бих препоръчал – ако се намираме в ситуация на бойни действия или блокада с Иран (особено след като на 6 май 2026 г. видяхме поредния репортаж на „Уолстрийт джърнъл“, според който Китай отново е заловен да изпраща технологии за дронове на Иран) – да реагираме по този начин. Тези дронове се използват за атаки срещу наши кораби и други международни плавателни съдове. Всеки път, когато имаме неоспорими доказателства, че китайците въоръжават иранците, за да ни атакуват, това трябва да бъде лост, който президентът да използва: „Вижте какво, няма да дойда, докато не престанете с това“.

Контролът е в ръцете на Тръмп. Той държи тоягата. Ще трябва да му се доверим за решението дали ще замине. Много неща могат да се случат, но в момента той е фокусиран върху постигането на сделка с Иран, възстановяването и отварянето на Персийския залив и демонстрирането пред Си, че именно САЩ контролират ситуацията – и че са готови да съкрушат Иран и да постигнат военни цели, така че Иран вече да няма възможност да притежава ядрени оръжия или военния капацитет да заплашва региона, както го правеше допреди 65 дни.

Тръмп прави това с поемането на политически риск. Хората се притесняват за междинните избори, но мисля, че президентът разбира времевите рамки и колко важно е да се разоръжи Иран и да се демонстрира на Си: „Може да си мислиш, че имаш най-големия флот или най-голямата армия, но ние все още сме най-смъртоносната сила за проектиране на мощ на планетата днес„. Имаме още много работа за вършене, но в момента все още можем да доминираме над китайците и трябва да ги накараме да разберат това. Мисля, че точно това послание Тръмп иска да занесе директно в Пекин.

Но съществува риск – как това ще бъде изиграно на вътрешнополитическата и международната сцена. Има и физически риск за президента. Не се знае какво ще предприеме ККП. Те ни се противопоставят идеологически. Изпитват отвращение към Америка. Мразят Америка. Искат да ни видят унищожени. Малко вероятно е, защото биха рискували да си навлекат нещо колосално като възмездие, ако се опитат да извършат атентат срещу президент, но той трябва да има това едно наум. Други хора вече се опитаха да убият президента на САЩ в самата Америка. Така че да се мисли, че китайците не биха го направили: това не може просто така да се отхвърли с лека ръка.

Понятието „боздуганът на убиеца“ („скрито оръжие/преимущество“, Assassin’s Mace) обикновено се отнася до някакъв по-малък капацитет, който побеждава по-голям противник чрез използването на нещо уникално. Преди 25 години хората говореха за балистични ракети срещу самолетоносачи – изстрелване на една балистична ракета на хиляда или две хиляди мили срещу самолетоносач и потапянето му с този единствен удар. Но ако погледнете петхилядолетната китайска история, „боздуганът на убиеца“ се появява под много различни форми. Отровата изпъква като един от водещите методи в китайската история, когато става въпрос за смяна на императори и управляващи династии.

Това изглежда пресилено и хората ще се присмиват, но пак повтарям: трима души се опитаха да убият президента на САЩ в Америка и те имат комунистически идеологически възгледи. ККП очевидно има комунистически възгледи и ние не можем да отхвърлим тази опасност.

Знам, че тайните служби и военните се подготвят. Вече имаше съобщения, че четири самолета C-17 са кацнали там в подготовка за посещението, така че ще има високо ниво на сигурност. Но рискът остава. Дори да не е покушение – какво ще стане, ако прехванат комуникациите му, докато го запознават с развитието на конфликта в Иран или нещо друго? Тези посещения винаги са рисковани. Китайците ще играят твърдо по отношение на това какво ни е позволено да правим на тяхна територия и трябва да бъдем много внимателни.

Ако президентът не се чувства сигурен – ако усети, че нещо не е наред – той го разбира по-добре от всеки друг. Той е от хората, които просто ще кажат: „Съжалявам, няма да дойда поради тази причина“. Трябва да сме предпазливи. В хода на историята личности като Тръмп са рядкост. Имали сме само Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн и може би още двама-трима – като Калвин Кулидж. Изключително редки хора. Идеята, че той може да бъде елиминиран, изобщо не е изключена като вариант за ККП.

Франк Гафни: Изключително отрезвяваща оценка – и такава, която трябва да се вземе напълно сериозно, предвид убийствения характер на ККП и демонстрираната от нея решимост и желание да подкопае не просто Америка, но в частност и президентството на Тръмп.

Има няколко аспекта, които си струва да споменем. Видяхме как китайските комунисти подкопаха позициите на президента през първия му мандат с атака с биологично оръжие. Те очевидно направиха това и като се отметнаха от търговската сделка с него. И не на последно място, продължиха да избиват американци с фентанил – бич за президента и американския народ. Биха ли предприели подобна стъпка? Не е ясно. Но след като са във война с нас, възможно ли е да бъде инсцениран „инцидент“? Това не бива да се изключва.

Следващият говорител е полковник Грант Нюшам от Морската пехота на САЩ (о.р.), служил на страната ни под пагон и в дипломатическата служба на САЩ в Токио, предприемач в Източна Азия, понастоящем старши сътрудник в Центъра за политика на сигурност и автор на бестселъра „Когато Китай атакува: предупреждение към Америка“.

Бихте ли казали, че се намираме във война с комунистически Китай? И ако е така, препоръчително ли е президентът да предприема това пътуване?

Полковник Грант Нюшам: Самите китайци ще ви кажат, че сме във война с тях. Препоръчвам на всеки да чете в продължение на седмица китайската преса – PLA Daily, Xinhua, China Daily – и да види дали ще открие и една топла дума за САЩ. Всичко е 100% отрова и те са изключително ясни в намеренията си.

Собствените думи на Си Дзинпин – в Документ №9 от 2013 г. – гласят, че ще оцелее или американската система (системата на свободния свят), или китайската комунистическа система – една от двете. Си казва, че това ще бъде китайската система. Токсично е, и това е най-точната дума. Да си мислиш, че можеш да имаш отношения с хора, които говорят такива неща за теб – просто не виждам как ще стане.

Китайското разбиране за война е много по-различно от нашето. Ние си мислим, че войната не започва, докато не се открие стрелба. Тъй като сме американци, си мислим, че ако седнем и обсъдим нещата, можем да разрешим всеки проблем и те накрая ще ни харесат. Това е възможно най-грешното схващане. За китайците войната вече е започнала. Те ни атакуват на различни фронтове: това е едновременно икономическа, финансова, политическа война, пропаганда, прокси война, „купуване“ на огромен брой представители на американския бизнес, финансов и политически елит, включително действащи конгресмени.

Има и нарковойна. Това е лакмусовият тест за начина, по който Китай се отнася към САЩ. Фентанилът, който се влива в САЩ в огромни количества от 2013 г. насам, идва изцяло от Китай. Могат да го спрат за един следобед. Над 800 000 американци са загинали от това. А останалите пострадали – тези, които са се превърнали в зомбита – са поне десет пъти повече.

Какво причини това на САЩ? Това е все едно всяка година от бойното поле да се изтеглят три или четири дивизии на Сухопътните войски или Морската пехота. Повечето от тези хора са във възраст, подходяща за военна служба, и биха могли да се присъединят към армията. Помислете за икономическите, социалните и психологическите последици за Америка като цяло. Ако това не е акт на война, тогава кое е?

И китайците не получават никакво наказание за това – никакво. Дори от първата администрация на Тръмп, а тя беше най-добрата в справянето с Китай досега. Така това е доказателство, че Китай води война срещу нас.

Трябва ли президентът Тръмп да отиде на среща в Китай при тези обстоятелства? Първо трябва да поиска разрешение от онези, чиито деца са починали от фентанил, и да види те какво мислят по въпроса. Ако бях на негово място, нямаше да замина. Но не аз съм президентът. Може би смята, че е полезно да отиде и да разговаря. Може би има някакво предимство, което да извлече. Не знам знам какво му казват съветниците му. Дано му дават директни и честни насоки какво представлява китайският режим и какво възнамерява да направи.

Още веднъж: когато друга държава убие близо 1 млн. от твоите собствени граждани, би трябвало да си помислиш: „Може би не са ни приятели. Може би няма сделка, която да си струва разговори с тях“. Аз не бих отишъл, но не съм президентът.

Франк Гафни: Нека бързо Ви върна към Иран. Китай също доставя прекурсорни химикали за ракети, с които иранците да убиват още американци. Това не е ли поредният ясен знак, че сме подложени не просто на „безгранична война“, но и на война в чисто физически, кинетичен смисъл?

Полковник Грант Нюшам: Точно така. Човек би могъл да възрази: „Е, така правят държавите“, не се случва за първи път. Но те помагат на наш враг. Тогава защо трябва да ходим да се срещаме с тях и да се преструваме, че всичко е наред? Не разбирам.

Не сме оказали и наполовина този натиск върху китайците – особено върху висшето им ръководство – а можем. Може да кажете: „Държат ни за гушата“ с контрола върху редкоземните елементи и зависимостта ни от фармацевтични продукти, и това донякъде е вярно. Но в същото време ние имаме много предимства пред тях, стига само да решим да ги използваме. По някаква причина обаче просто отказваме да се защитаваме.

Франк Гафни: Следващият панелист е Чарлз „Сам“ Фадис, бивш офицер от армията на САЩ, помощник-главен прокурор в щата Вашингтон и оперативен агент под прикритие в ЦРУ в продължение на около 20 години, настоящ собственик на AND Magazine и автор на „Непоправимо: упадъкът и падението на ЦРУ“.

Какво е състоянието на отношенията между САЩ и Китай? Какви са последиците от това президентът на САЩ да взаимодейства с китайските комунисти в такъв критичен момент?

Чарлз „Сам“ Фадис: Ако трябва да бъда откровен, не мисля, че трябва да ходи. Смятам, че изпращаме абсолютно погрешно послание.

Основното положение е: китайците отдавна ни обявиха война – като помпат фентанил в страната ни, хакват критичната ни инфраструктура и крадат всяка наша отбранителна тайна. С този списък от основни факти можем да продължим още дълго.

Но сега сме в истинска, гореща война с иранците. Както и да го наричаме, истината е, че участваме в бойни действия. Иранците продължават да убиват наши хора, а китайците са затънали до уши в това да им помагат. Те са избрали страна. Помагат на иранците. Пренасят натриев перхлорат и други вещества през сухопътната граница с Пакистан, заобикаляйки блокадата. Това е прекурсорът, който е необходим за производството на твърдо ракетно гориво. Изпращат на иранците цялата им необходима електроника за дронове и балистични ракети. Предоставят данни за насочване, използвани за удари срещу американски бази в Близкия изток. Точността на иранските дронове и ракети се увеличи драстично, и то не само защото им дават снимки на дадена база – те им дават достъп до своите системи. Така иранците биват насочвани с помощта на китайска електроника и китайски данни, и летят, за да убиват американци. Това се случва в момента и мащабите му се разширяват. Поради блокадата китайците доставят всичко до Пакистан, разтоварват го в контейнери и след това то продължава по суша.

Междувременно китайците купуват ирански петрол. Иранците са скътали огромно количество петрол извън страната, предимно в танкери край бреговете на Малайзия. Прогнозите са за количество, равняващо се на четиримесечното иранско производство на петрол, продавано почти изключително на китайците.

Китайците въоръжават иранците, помагат им и ги финансират, докато те се бият, убиват и раняват американци в тази война. Да отидем сега при китайците и да седнем на една маса с тях – да се отнасяме с тях така, сякаш действат добронамерено, като някаква неутрална страна, и да искаме тяхната намеса – изпраща точно обратното на правилното послание. Все едно им казваме: „Ще се преструваме, че не правите нищо, ще си затворим очите“. Няма как да направим това и то да не бъде възприето от китайците като слабост.

Много по-силно послание би било да отложим посещението и да ясно обясним защо: „Няма да дойдем и между нас няма да има нормални отношения, докато не престанете с това“. В противен случай само ще им вдъхнем смелост за всичко, което правят. И всички останали, които ни наблюдават по света, може да го изтълкуват по същия начин – че отиваме при тях на колене. Че им правим метани.

Това кара останалите нации да се питат: „Какво да правим сега?“ На първо място сред тях са тайванците: „Ако положението е такова, не трябва ли да сключим сделка с Пекин?“ Когато Пекин отново извади лъжата за „една държава, две системи“, която продаде на Хонконг, дали Тайван ще захапе въдицата? Защото ние много добре знаем какво се случи в Хонконг.

В такава ситуация, особено с хора като китайците, решението е просто да не разговаряш с тях. Ако вече си на масата за преговори, ставаш и си тръгваш, или направо отменяш посещението. Това е силното и ясно послание, което трябва да бъде изпратено.

Франк Гафни: По изключително категоричен начин описахте колко рискована е тази среща, колко податлива е на погрешни тълкувания от ККП и как ще вдъхне нов живот на режима. Нека поговорим за китайския народ – представям ви Саша Гун, бивш политически затворник в Китай, възпитаничка на Харвардския университет, бивш директор на китайския отдел на „Гласът на Америка“, режисьор на документални филми като „Китайските военнопленници в Корея“, „Тръмп и политическото земетресение в Америка“ и „Сизиф: епичната история на съпротивата“, автор на книгата „Родена американка: мечтата за свобода на една китайка“.

Как стигнахме дотук? И какви са перспективите за отношенията с Китай?

Саша Гун: Първо, искам да добавя нещо към визитката си: правителството на Хонконг обяви награда от 200 000 хонконгски долара за главата ми, тъй като заявих, че както американците са изградили своята страна, така и Хонконг може да има свое правителство.

Как стигнахме дотук? Възползването на Китай от САЩ започна с добрата воля на американците. Помислете за периода след събитията на площад „Тиенанмън“. Помислете как Джордж У. Буш изпрати Брент Скоукрофт в Китай, за да възобнови сделката за Световната търговска организация (СТО) и т.н.

Затова не обвинявам толкова Китай. Обвинявам САЩ. Защото САЩ дойдоха с добра воля, а китайците – както са го правили в продължение на 5000 години – намериха слабите места на Америка. Знаят как да ни мамят и го правят през цялото време. Благодаря на президента Тръмп, защото той като бизнесмен разбра как са ни използвали.

Относно отиването на Тръмп в Китай: отдавна спрях да правя прогнози за Тръмп, защото той е изключително непредвидим. Но едно трябва да разберем: кой има по-голяма нужда от тази среща – Си Дзинпин или Тръмп? Чета китайските медии всеки ден. Китайските медии твърдят, че Тръмп има нужда от Си Дзинпин. А това всъщност означава, че Си Дзинпин има много по-голяма нужда от Тръмп.

Американците може би не разбират – дори и тези, които изучават Китай – колко слаба е позицията на Си Дзинпин в момента. Си губи легитимност. Той отчаяно се нуждае от това Америка да го признае. Трябва да разберем това. Хората казват: „Китай е толкова силен. Ние имаме по-голяма нужда от тях“. Не. Помислете за ситуацията с флота. Китай има три самолетоносача, но нито един от тях не е с ядрено оръжие. Китай разполага с огромен флот, но съм напълно сигурна, че няма да бъде устойчив в една модерна война.

От това, което чета от Китай, китайците са изключително уплашени от войната с Иран. Китай проучва много внимателно колко мощни са технологиите на Америка. Си е откъснат от по-голямата част от своя народ. Той току-що осъди на смърт двама висши военни лидери – с отложено изпълнение, което на практика означава доживотен затвор. Позицията на Си е слаба.

Икономиката на Китай е по-слаба отвсякога в сравнение с последните 20 години. Миналата година износът на Китай за САЩ спадна с 20% или повече. Хората трябва да разберат до каква степен Китай разчита на износа. Говорете с който и да е бизнесмен от Китай – всеки ще ви каже колко зле е бизнесът и колко ужасна е икономиката, без значение какви цифри ви показват официално.

Затова когато отива в Китай (това е кратко посещение – радвам се, че не е дълго), Тръмп трябва да е наясно колко трудно е положението на Си.

Хората казват, че Америка се нуждае от Китай заради Иран, Тайван и търговията. Първо: търговията. Китай е в изключително слаба позиция. Китай пренасити производствената си верига и сега е изправен пред сериозен проблем. Второ: Иран. Войната с Иран укрепи петролната индустрия на САЩ. Китай съхранява резерв от петрол за около година, но без Иран не би могъл да оцелее. Китай се нуждае много по-отчаяно от край на войната с Иран, отколкото САЩ. Трето: Тайван. Не мисля, че Китай има реалната способност да превземе Тайван. Истинският проблем е политически, а не военен. Мисля, че Тръмп трябва да поеме по-категорични ангажименти за защитата на Тайван. Трябва да защитаваме Тайван и той е добър коз при преговорите ни с Китай.

Не знам какви съвети получава Тръмп от своя екип. Но моето виждане е следното: Тръмп трябва да разбере, че той държи инициативата и има надмощие. Америка има надмощие, а не китайците.

Франк Гафни: Въпросът обаче е двояк. Ти имаш преки познания за мисленето на китайските комунисти. Като оставим настрана измамата и тактиката на „джиу-джицу“ – дали китайците възприемат Тръмп като притежаващ надмощието? Или тяхната представа е, че понеже (подобно на васалите в китайската история) Тръмп идва в Пекин и предлага стимули (може би в замяна на китайска помощ при посредничеството във войната с Иран), тогава той е в по-слаба позиция? Или може би мислят, че поне могат да се възползват от стремежа му към добри отношения със Си и получаване на помощ за Иран – и това би донесло огромна полза за Китай в този отчаян за режима момент?

Саша Гун:* За Китай политиката винаги е вътрешна. Си знае, че Тръмп държи козовете, но иска да се представи пред китайския народ като страната, имаща надмощие.

Проблемът е, че американските медии помагат на Китай да изгради този образ – че Китай има надмощие. Тръмп обаче е способен да го целуне по бузата и в същото време да го ритне отзад. Чакам да видя този развой. Само се опасявам, че ако Тръмп покаже твърде голяма „любезност“, Си може да успее да се представи пред китайския народ – и на международната сцена – като истински лидер. Си отчаяно иска да грабне тази възможност, за да възстанови позициите си.

Франк Гафни: Това ме връща към намесата на Джордж У. Буш след събитията на „Тиенанмън“, когато изпрати своя съветник по националната сигурност Брент Скоукрофт в Пекин и така даде знак, че „всичко продължава постарому“. Без наказания за Китай за масовите убийства на студенти, без отклонение от политиката на икономическо подпомагане на Китай и предоставяне на технологии (включително такива с военно значение) и потвърждаване на легитимността на ККП в момент, в който тя се сблъскваше с отпора на китайския народ.

Като дългогодишен борец срещу ККП и като човек с трезва преценка за тези процеси – ако партията е в критично положение, не трябва ли да удвоим усилията и да засилим натиска (по начина, по който Тръмп действаше стратегически, особено в енергийния сектор), вместо да правим каквото и да било, което може да се изтълкува като отстъпки, одобрение или легитимация? Има ли вероятност от „Скоукрофт 2.0“?

Д-р Саша Гун: Надявам се да не се стигне дотам. Това, което отличава Тръмп от предишните лидери, е лозунгът „Америка на първо място“ – „Да направим Америка велика отново“.

Грешката на Буш и останалите беше, че се възприемаха като лидери на свободния свят и забравиха, че на първо място са лидери на американския народ. Те раздаваха облаги и позволиха на света да се възползва от САЩ, забравяйки принципа „Америка на първо място“. Надявам се Тръмп да не го забрави.

Америка е млада нация. Америка е наивна нация. САЩ изхождат от презумпцията, че другите имат добри намерения, но често това не е така. Надявам се Тръмп, като нюйоркски бизнесмен, да допусне, че другата страна няма добри намерения.

Франк Гафни: Нека Ви попитам за Тайван. Китайските комунисти от десетилетия се стремят да превземат Тайван. Тоталитарните режими понякога сплотяват подкрепата около себе си, като създават външни заплахи. Дали Тайван не е онова „аварийно чукче“, който Си може да се изкуши да използва сега – особено ако САЩ, заради кризите в Украйна и Близкия изток, са с намалени запаси от оръжия и ограничена способност да помогнат за отблъскването на китайска заплаха срещу Тайван? Не създава ли това опасност, че ако Тръмп не покаже твърдост във възпирането на Китай, можем да станем свидетели на агресивна реакция от тяхна страна – дори и като отчаян ход?

Саша Гун: Да. Колкото повече слабост показваме, толкова по-голям е рискът Китай да атакува Тайван.

Тайван е отделен от КНР вече над 70 години – това е факт. Китай използва Тайван, за да подклажда страх. Китай заложи на това, че тъй като американската индустрия е отслабнала, няма да имаме достатъчно сили да подкрепим Тайван. Мисля, че войната с Иран дава добър урок на Китай и ние трябва да поемем по-категорични ангажименти към Тайван.

Освен това има и вътрешен проблем: в продължение на много години тайванските студенти идваха в Америка. През последните две десетилетия тайванските университети станаха по-леви, също като американските. В резултат на това се появяват все повече хора, които подкрепят обединението. Трябва да спрем тази лява тенденция в Тайван. Трябва да дадем на Тайван повече оръжия, а консерваторите трябва да имат по-голямо влияние там.

Честно казано, всяка комунистическа страна – било то Съветският съюз или Източният блок като цяло – е трудна за събаряне отвън; те се сриват сами отвътре. Уверена съм, че Китай ще намери начин да сложи край на тази жестока система. Въпросът е: какво правим ние и как можем да подкрепим тази кауза?

Франк Гафни: Какво би посъветвали да се направи сега – особено предвид факта, че президентът заминава за Китай? Очевидно е, че не бива да се дава легитимност, предоставя финансова подкрепа и канят повече китайски граждани да учат в САЩ, тъй като това е проблем за вътрешната сигурност. Но какво всъщност трябва да направи Тръмп, ако целта е освобождение на народа на Китай?

Саша Гун: Трябва да разберем какво прави Китай в момента. Разочарована съм, защото говорим за пропагандната система на Китай, но много малко американци – особено в правителството – разбират как всъщност функционира тя.

Преди 10 години Китай влагаше много пари в традиционните медии – реклама, CCTV, CGTN. Те все още съществуват. Но през последните няколко години Китай пренасочи тези средства към интернет и социалните мрежи. Сега китайското правителство подкрепя инфлуенсъри по цял свят, включително в САЩ, за да злепоставят и очернят САЩ. Начинът, по който правят това, е изключително хитър.

Изследване на Колумбийския университет разкрива, че Китай разполага с около 11 млрд. профила в социалните мрежи . От тях около 2 млрд. са фалшиви – тролове, контролирани от китайското правителство. Китайското правителство дори мобилизира затворници. Преди затворническият труд се използваше за производство на стоки, но тъй като пазарът не е много добър в момента, пренасочиха затворниците към операции с тролове.

Говорим за милиарди акаунти. Те изпращат хора със следните задачи: да атакуват дисиденти, да злепоставят САЩ или каквото друго е необходимо. Правителството осигурява парите. Също финансират купуването на абонати. Например, на ютюб влогър с 10 истински абонати, те ви осигуряват 10 000 фалшиви. YouTube взема своя дял от 30%, а за вас остават 70 000 щ.д. годишно, с които да оперирате. Има стотици такива профили по цял свят, и те формират общественото мнение. Това е опасна тенденция. Трябва да направим нещо по въпроса.

Франк Гафни: Кажете няколко думи за TikTok – основен източник на новини за 150 млн. американци. Твърди се, че платформата търпи управленски промени, но алгоритъмът и влиянието му са много по-различни от тези на TikTok в Китай – т.е. приложението остава подривен инструмент – поредното оръжие за „безгранична война“ срещу САЩ?

Саша Гун: О, да. TikTok е насочен срещу американския народ. TikTok е наркотик за ума, точно както хероинът е за тялото. TikTok трови ума ви. И не става въпрос само за съдържанието – самият алгоритъм ви прави зависими.

Участвам в борда на колежите в щата Вирджиния. Разговарям с много млади хора. Всички ми казват, че получават информация предимно от TikTok и други социални медии. Питам ги: „Прочетохте ли поне една книга през изминалата година? Прочетохте ли цяла статия?“ Отговорът е „не“.

Това е изключително опасно за младото ни поколение. TikTok ви дава двуминутно видео и готово мнение. Това разпалва дискусии, но много малко от тях съдържат реална информация, която да ви накара да мислите свободно. То ви прави зависими. Отнема свободната ви воля. Ужасно е.

Франк Гафни: Токсично е и води до силно пристрастяване. И последен въпрос: във война ли е Китай със САЩ? Преувеличение ли е или чистата истина, че целта на този режим е нашето унищожение? Особено предвид, че се отнасяме към тях като към търговски партньори, т.е. хора, с които правим бизнес, поддържаме дипломатически отношения, изследваме космоса? А в същото време им позволяваме да се внедряват в институциите ни и да влияят на умовете на младите ни хора?

Саша Гун: Зависи как дефинирате войната. Но ако някой постоянно мисли как да ме подкопае и отслаби, за мен това е военно положение. Информационна война? Да. Икономическа война? Да. Ако другата страна постоянно мисли как да ви навреди, тогава трябва да признаете, че имате враг.

Франк Гафни: Ако дори не осъзнаваме, че сме във война, рискуваме да я загубим? Д-р Карън Зигемунд има една фраза, вдъхновена от старата поговорка: „Ако едно дърво падне в гората и няма никой наоколо, издава ли звук?“ Та нейният въпрос е: „Ако никой не обръща внимание на една война, която вече е в ход, може ли все пак да я загуби?“. Мисля, че отговорът е „да“. Стои ли срещу САЩ решителен противник, който търси нашето унищожение? И трябва ли това да определя поведението ни спрямо китайския режим?

Саша Гун: Песимист съм по този въпрос. Мисля, че вече загубихме голяма част от тази война през последните над 20 години. Загубихме икономически. Загубихме образователната война – изгубихме младото поколение. Дори позволихме на комунизма да процъфтява сред нашите млади хора и в нашите университети. Изгубихме огромна част от позициите си.

Благодаря на американските избиратели – работещите американци, патриотите – че поставиха президента Тръмп на власт. Хората казват: „Тръмп направи това, Тръмп направи онова“. Аз казвам: Америка е голям кораб, който промени курса си с този капитан на мостика. Когато правиш остър завой, някои неща се чупят. Прощавам на Тръмп за това, че чупи неща. Трябва да счупиш някои неща, за да обърнеш курса. В противен случай светът ще навлезе в мрачни векове.

Франк Гафни: С тази реалистична, макар и депресираща нотка, ще спрем дотук и благодарим на нашите участници: капитан Джеймс Фанел, полковник Грант Нюшам, Сам Фадис и Саша Гун, за техните важни анализи относно това предстоящо и изпълнено с рискове събитие.

Казваме това с най-голямо уважение към президента Тръмп и с искрена надежда, че той ще възприеме казаното тук като градивни предложения как да се държи, ако все пак реши да замине. Моля се, ако го направи, това да доведе до изцяло положителни резултати за САЩ и за свободолюбивите хора по цял свят.